Истини и митове за покривните култури Избрана

Изследване на американски учени за въздействието на междинните растения върху добивността на основната култура и плодородието на почвата

Последните години в земеделието се въвеждат екологосъобразни практики, с които се цели запазване и увеличаване плодородието на почвата, запазване на влагата в нея, увеличаване на хумусното съдържание, създаване на благоприятни условия за намножаване и развитие на полезните микроорганизми, борба с ерозията и т. н. Европейският съюз също въвежда тези изисквания, като обвързва спазването им с финансови програми. Дали обаче всичко, което се прави, наистина е полезно и до каква степен то допринася за устойчиво земеделие. Отговори на някои от тези въпроси са потърсили научни работници от САЩ – те са направили необходимите изследователски опити, резултатите от които ви предоставяме с настоящия материал. (Бел. ред.)

Въпросът дали да се въведат покривни култури в производството няма еднозначен отговор. „Покривните култури следва да се разглеждат като част от сеитбооборота на Средния Запад“, смята проф. Алисън Робъртсън, фитопатоложка от Университета в щата Айова. Покривните култури помагат на фермерите да намалят излишъка на хранителни елементи в почвата, да направят почвата по-здрава и да контролират ерозията. Съществуват и опасения. Някои фермери с нежелание отглеждат покривни култури под заплаха от намаляване на добивността, споделя проф. Робъртсън.

Pokrovni1

И така: да се отглеждат ли, или не? Последните изследвания опровергават някои митове и потвърждават истини –факти, за покривните култури.

1. Намалява ли добивът от царевица след отглеждане на зимна ръж?

Изследователи от Университета в щата Айова са провели съответните опити в сезони 2014/15 и 2016/17. Случаите на намаляване на добивите породили доста теории. Според една от тях гъстотата на пониците намалява в резултат на наличието на остатъци от покривните култури. Според друга – намалява концентрацията на достъпния за усвояване азот в ранния период на вегетацията – разказва физиологът по растенията от Министерството на селското стопанство на САЩ Том Каспър. „Учени съобщават, че недостигът на влага или наличието на вредители са основната причина за намаляване на пониците. Но ние имаме друга теория“, продължава с предположенията неговият колега, микробиологът Мат Бекър.

Изследователите решили да проверят дали при отглеждане на покривна култура зимна ръж, пониците намаляват в резултат на почвени патогени, които поразяват кълновете. За тази цел били проведени опити както на полето, така и в оранжерии. Прохладните и влажни почви са благоприятна среда за заболявания на пониците, такива като коренови гниенета. Последните могат да доведат до загиване на кълновете и до значителна загуба на добива от царевица.

„Ние можем да покажем, че зимната ръж е убежище за тези патогени, които поразяват царевицата. Както се оказа, върху ръжта живеят патогени, причиняващи коренови гниенета, такива катоPythium или Fusarium, които могат да поразят младите поници на царевицата. Pythium предизвиква най-голямо безпокойство. След ръж, слоят растителни остатъци прави почвата по-хладна и влажна, което създава благоприятна среда повече за Pythium, отколкото за Fusarium“, обяснява проф. Алисън Робъртсън.

Pokrovni2

Учените предположили, че след заораване на зимната ръж в почвата, причинителите на коренови гниенета могат след това да поразят младите кълнове на царевицата. Затова те направили опити с различни срокове на заораване в почвата на покривната култура. Опитите провеждали на интервали в продължение на 21 дни.

„Ние предположихме, че когато унищожим покривната култура, патогените преминават от нейните корени, което повишава тяхната концентрация в почвата. Тази концентрация намалява тогава, когато в почвата не расте нищо – когато е на угар. Краткият интервал между заораването в почвата на покривните култури и сеитбата на царевицата повишава риска от заболявания. Ако този срок е от 10 до 14 дни, рискът от намаляване на добивността намалява“ разказва проф. Робъртсън.

„Когато започва гибелта на покривната култура, патогенът може да продължи да живее на нея за кратко време“, добавя Мат Бекър. Двуседмичен промеждутък осигурява достатъчно време, за да се загрее почвата, а царевицата тогава става по-малко уязвима.

„Миналата година, при посещение на фермерите забелязах, че много от тях сеят в този рисков промеждутък. Покривната култура не трябва да се заорава в почвата 3 дни преди сеитбата – това предизвиква проблеми“, резюмира проф. Робъртсън.

РЕЗУЛТАТ: ФАКТ. Ако има съмнения, Мат Бекър съветва покривната култура да се заорава в почвата по-рано и да не се сее царевицата, докато почвата не е затоплена.

2. Покривните култури потискат развитието на болести по соята

Дарин Ийстбърн – професор по фитопатология от Университета в щата Илинойс, е направил серия повтарящи се опити с отглеждане на ръж и 3 вида зелеви култури с контролни участъци на угар. Той заоравал в земята покривните култури пролетта и определял концентрацията на болестотворните бактерии в почвата. За целта ученът изкуствено въвел в почвата патоген, който причинява кореново гниене и увяхване по соята.

Както разказва проф. Ийстбърн, в много случаи не се отчитали съществени различия между нивото на заболеваемост в опитите. Влиянието на покривните култури на заболеваемостта на соята било различно. Най-голям ефект бил наблюдаван там, където потенциалът за развитие на болестите е бил висок. „На места е наблюдавано съществено намаляване на заболеваемостта. Най-съществено е намалена заболеваемостта от ризоктониоза (кореново гниене). Също така е наблюдавано намаляване мащабите на увяхване в оранжериите, но в откритите площи подобна ярка закономерност не е отчетена. В същото време под покривните култури разпространението на патогените не е било по-голямо, отколкото при оранта. Ако полето е рисково от гледна точка на разпространение на ризоктониозата, покривните култури ще помогнат за решаването на този проблем, в комплекс с други методи на борба“, твърди проф. Дарин Ийстбърн.

РЕЗУЛТАТ: ФАКТ. Покривните култури могат да бъдат допълнителен инструмент в борбата с болестите при соята. Но ефективността силно зависи от конкретните условия.

3. Покривните култури намаляват износа на нитрати от полето

Том Каспър провел продължително изследване на влиянието на покривните култури ръж и овес върху износа на нитрати от почвата с повърхностния воден отток. Той разделил полето на участъци, на всеки от които измервал нивото на нитратите във водата, която се оттичала от полето. „Ние показахме, че покривните култури намаляват загубата на нитрати в сравнение със стандартния соево-царевичен сеитбооборот No-till“, обобщава Том Каспър. А нитрати се губят от почвата дори тогава, когато там не са внасяни никакви азотни торове.

РЕЗУЛТАТ: ФАКТ. Посев от покривни култури след прибиране на реколтата намалява изнесения азот от почвата с повърхностния воден отток, тъй като задържа водата и нитратите именно в това време на годината, когато през почвата изтича голяма водна маса.

4. „Крадат“ ли покривните култури влага от основната култура?

„Ние изяснихме, че покривните култури и тези по технологията No-till повишават поглъщателната способност на почвата, подобряват аерацията, водопропускливостта и водозадържащата способност на почвата“, продължава Том Каспър. Изследването на федералното министерство на селското стопанство показва, че в продължение на 5 от общо 7 години се наблюдава ситуация, когато дъждовете напълно компенсират влагата, поглъщана от покривните растения преди сеитбата на основните култури.

„В другите 2 години запасите на вода се възстановяват от дъждовете в продължение на първите 2 седмици след сеитбата на основната култура. Освен това покривните култури и увеличената водозадържаща способност позволяват на почвата да задържи повече вода през летните месеци“, отбелязва Том Каспър.

РЕЗУЛТАТ: МИТ. Съгласно гореописаните изследвания, покривните култури способстват за задържането на допълнителна влага – еквивалентен слой вода с дебелина 8,8 мм. Ако се притеснявате от суха пролет, заорете в почвата покривната култура по-рано от обичайното.

5. Покривните култури влияят на температурата на почвата

Температурата на почвата може да предизвика безпокойство у тези, които отглеждат покривни култури. Но всичко зависи от конкретните агротехнически мероприятия – отбелязва Том Каспър. Strip-till може да стане начин за затопляне на почвата, която е доста хладна в началото на сезона. „Ако се тревожите, че при голям обем растителни остатъци от покривни култури  почвата ще остане хладна, премахнете ги от редовете, в които ще сеете основната култура. Когато измерите температурата на почвата с термометър на дълбочината на сеитбата на изораното поле без растителни остатъци и на поле с No-till, ще видите, че през нощта на изораното поле почвата е по-студена. Но такава разлика в температурата се наблюдава само в периоди на интензивна слънчева радиация“, заключава Том Каспър.

РЕЗУЛТАТ: ФАКТ. При система No-till с покривни култури температурата на почвата може да бъде малко по-ниска, но не съществено. Под покривни култури температурата на почвата е по-ниска в сравнение с изорани полета.

 

Прочетена 1645 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта