Неизвестни факти за широко разпространената заплаха по пшеницата Избрана

Патогените имат уникални механизми за оцеляване

Брашнестата мана - Erysiphe graminis, е една от най-разпространените болести по пшеницата и другите житни култури. Тя е добре известна на всеки земеделец, защото едва ли има някой, който да не се сблъсквал в посевите с нея. Още повече че тя може да се появи както есента, така и пролетта. Повечето зърнопроизводители са усвоили контрола й, така че нямат особени проблеми с нея. Не е нужно да бъдеш научен работник или академик, за да я диагностицираш, това може да направи всеки земеделец, който отглежда пшеница и ечемик. Въпреки че брашнестата мана е широко известна и позната болест, искаме да акцентираме върху няколко нюанса, свързани с нея, които смятаме, че са важни и следователно заслужават внимание.

Загубата на добив от тази болест варира в границите от 5 – 50%. Защо диапазонът е толкова голям, от какво зависи неговият размер?

Логичният отговор е, че колкото по-голяма листна площ е заразена, толкова загубите ще са по-големи. В крайна сметка, това се отнася за всяка една болест.

Но конкретно ситуацията с брашнестата мана е малко по-различна: за разлика от други патогени, нейният причинител има кратък цикъл на развитие. От момента на заразяване до образуването на спори първо поколение минава около седмица, докато при някои болести за това се изисква много повече време. Например, за развитие на септориозата продължителността на периода от момента на заразяване на растенията до образуване на първото поколение спори е 5 – 6 седмици. За това време брашнестата мана може да образува не по-малко от 5 поколения.

Вредността на брашнестата мана зависи от климатичните условия: ако те са благоприятни за нейното развитие, тя се разпространява мигновено, като светкавица в посева. И обратно – нивото на нейната вредоносност при неподходящи за развитие условия може и да не нарасне.

Брашнестата мана е специализиран паразит. Освен че заразява различни житни растения, тя има много специализирани форми, които заразяват овес, пшеница, ечемик. Ечемичната форма е по-малко агресивна, отколкото пшеничната.

Затова от това какъв е бил предшественикът на полето, зависи формата на брашнестата мана. Така ечемикът може да заразява пшеницата, въпреки че при него формата на болестта е по-малко агресивна и обратно.

С какво още брашнестата мана се отличава от останалите фитопатогенни гъби?
Мицелът при по-голяма част от този род гъби се намира вътре в нападнатите растения (стъбла, листа корени), а при брашнестата мана почти изцяло той е на повърхността на растенията.

Ако листата са заразени с брашнеста мана, 95% от патогена се намира на повърхността им и само 5% от мицела е вътре в растенията (за да черпи необходимите хранителни вещества). Това е уникална особеност на болестта.

Но защо този патоген не иска да проникне напълно вътре в растенията? Отговорът е, че брашнестата мана е способна да се храни само на живи зелени растения. Т. е., докато растението-гостоприемник е зелено, дотогава живее и гъбата. След като растението започне да жълтее и да изсъхва, патогенът също загива.

Също така брашнестата мана не може да се размножава на слаби посеви и на растителни остатъци. Затова тя не отделя токсини и по никакъв начин не се стреми бързо да убива растенията. Ако това действително е така, тогава възниква въпросът: с какво точно брашнестата мана вреди на растенията? Както всеки паразит, тя отнема хранителни вещества от растенията, а с налепа от своя мицел засенчва листната им повърхност, като по този начин нарушава фотосинтезата.

Брашнестата мана увеличава до десет пъти изпарението на вода

Как става така? Обяснението е просто: растението има устица и ако влагата в почвата е недостатъчна, то е способно да ги затваря, като по този начин физиологично се намалява коефициентът на транспирация. Но нападнатите с брашнеста мана листа на растенията изпаряват минимум десет пъти повече в сравнение със здравите! Болното растение не може да контролира този процес, защото мицелът на гъбата запушва устицата. Затова брашнестата мана води до съществени загуби на вода от растенията и функционира на принципа на прахосмукачката: изсмуква влагата от почвата с помощта на растенията. Затова, отнемайки влагата от растенията, особено в регионите, където нейните запаси са малко, болестта причинява намаляване на реколтата от зърно. В условия на суша пшеницата не може да формира планираното количество добив.

За да се развива болестта, тя трябва все пак отнякъде да „прелети“. А увеличава ли се количеството спори на брашнестата мана на стърнището?

Брашнестата мана има два типа спори, които се формират синхронно: едните от тях са непосредствено на повърхността на листата (бели спори, подредени във верижки), а другите – черни, със сферична форма. Защо това растително възпаление има два типа спори и защо заразяването не се причинява само от един?

Причината е, че белите спори (във верижки) са нежизнеспособни и отмират в продължение на 10 дни, ако не са успели да заразят растението. Тези обаче, които се образуват във формата на черни сферични тела, са жизнеспособни: те са способни да зимуват, но са доста по-малко като количество и имат по-малка „летална“ способност. Съответно, през лятото заразяването става с белите спори, а пролетта – с черните презимували кълбовидни спори на повърхността на стърнището.

Какви са източниците на обновяване на инфекциите на брашнестата мана? Тя не може да се съхрани в почвата, тогава какво служи за „люлка“ на патогена?

Можем да предположим, че това са дивите житни (плевели), но това не е така, защото болестта е специализирана. И тази патогенна форма, която ще излети от пирея например, не е приспособена да прогресира на пшеницата. Така причинителят на брашнестата мана не се развива във форма на семенна инфекция. Основни източници на заразяване с болестта са черните кълбовидни спори (конидии), които попадат върху листата на културите и са способни да презимуват. Друг вариант за съхранение на заразата е самосевката в стърнището.

Съответно, брашнестата мана започва да заразява културата есента, а пролетта - прогресира

Тя може да се контролира чрез подобряване на селекцията и отглеждане на устойчиви сортове пшеници. Но тук също има нюанси, защото устойчивостта на растенията към едни болести не контролира устойчивостта им към други – по принцип това е възможно, но е много сложно. С експериментално-изследователски методи е установено, че внасянето на калциев силикат значително повишава устойчивостта на пшеницата към брашнестата мана. 

Прочетена 2549 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта