Среден добив: над 1000 кг царевица от декар неполивни Избрана

Всичко зависи от торенето на културата. Какво трябва да внесете, за да получите стабилен резултат

Агр. Петър Кръстев

През последните години царевицата започва да се връща на приоритетното място, което заслужава в нашите полета. Предпоставките за това са много, но най-важните от тях са технологичният парк, с който разполагат нашите земеделци, ефикасните препарати за растителна защита и не на последно място – високодобивните хибриди, които предлагат лидиращите в семепроизводството чужди компании.

Продължаваме да запознаваме нашите земеделци с опита на най-успешните производители по света. Този път представяме препоръките по торене на царевицата на учените от Университета в щата Небраска, САЩ, които заемат 3-то място по брутна реколта от „царицата на полето“.

От фермерите в този щат действително има какво да се научи, защото от средата на 90-те до началото на настоящото десетилетие те са повишили добивите от царевица с повече от 15%, при стабилно ниво на използване на минерални торове. Трябва да отбележим, че от над 3,5 млн. ха площи с царевица, в щата не се поливат около 1 млн. ха. И така, средният добив от царевицата в щата е 10,5 т/ха (1050 кг/дка). За да се получи такъв добив, в почвата се внасят почти 160 кг/ха азот (16 кг/дка – това е използваното количество и в средата на 90-те), почти 50 кг/ха фосфор (5 кг/дка Р2О5) – с 20% повече, отколкото в средата на 90-те, и 30 кг/ха калий (3 кг/дка К2О), което също е почти с 20% повече, отколкото в средата на 90-те години.

Азот

При изчисляване баланса на азот учените настоятелно съветват внимателно да се вземат предвид всички източници на постъпване на азот: минерализация на органичното вещество в почвата, остатъчният азот в почвата, бобови предшественици, органичните източници и дори постъпването на азот с поливната вода. Като цяло учените от Университета в Небраска предлагат следната формула за изчисляване потребността от азот:

1,13 х (35 + (1,2 х ОД х 0,635) – (8 х NO3 – N ppm) – (0,14 х ОУ х ОВ х 0,635) - ДИП,

Където:

ОД – очакван добив ц/ха, NO3 – N ppm – средна концентрация на азот в коренообитаемата зона (до дълбочина 60 или 120 см) в частици на милион (ppm), ОВ – съдържание на органично вещество в почвата в %, 0,635 - коефициент за преобразуване на бушелите царевица от акър в ц/ха, 1,13 - коефициент за преобразуване на фунтовете на акър в кг/ха, ДИП – други източници на постъпване на азот.

Съдържанието на остатъчен азот се определя по данните от анализа на почвата от дълбочина не по-малко от 60 см (желателно е 90 – 120 см). Обемите на постъпване на азот от бобовите предшественици е невъзможно да се определят с агрохимичен анализ на почвата, тъй като те отразяват азота, който ще бъде минерализиран (или неимобилизиран), благодарение на високото му съдържание в бобовите остатъци в следващия сезон. По-точно можем да определим постъпването на азот от поливната вода и от органични източници чрез анализ на представителни проби.

Постъпването на азот от поливната вода следва да се отчита по данни за съдържание на нитрати във водата за напояване предшестващата година. Разчетите за постъпването на азот от бобовите предшественици и поливната вода са отразени в таблицата – това е т. нар. консервативен вариант, в който авторите смятат, че реалните постъпления на азот от бобови предшественици очевидно е по-високо, а постъпването му от поливната вода се отчита само в тези обеми на напояване, от които азотът е бил ефективно използван.

Таблица 1. Внасяне на азот при царевица на основата на съдържанието на органично вещество в почвата, кг/ха

Данни от агрохим. анализ на почвата, ppm Очакван добив ц/ха    
 

Отн.

ниво

38 50 63 76 89 100 114 127 140 152    
  Съдържание на органично вещество 3%    
3 ниско 68 85 102 119 136 153 170 187 209 226    
6 ниско 40 56 73 90 107 125 141 164 180 198    
9 средно   28 45 62 80 102 119 136 153 170    
12 средно     17 40 56 73 90 107 125 141    
15 високо         28 45 62 80 96 113    
18 високо           17 34 51 73 90    
21 високо               28 45 62    
24 много високо               17 34    
Съдържание органично вещество 2%    
3 ниско 73 96 119 136 158 180 198 220 243 260    
6 ниско 45 68 90 107 130 153 175 190 215 237    
9 средно 22 40 62 85 100 124 147 164 186 210    
12 средно   17 34 56 80 96 119 140 158 180    
15 високо       28 51 68 90 113 130 153    
18 високо         22 45 62 85 107 125    
21 високо           17 40 56 79 102    
24 много високо               28 51 73    
27 много високо                 22 45    
Съдържание на органично вещество 1%    
3 ниско 85 107 130 158 180 203 226 255 277 300    
6 ниско 56 79 107 130 153 175 203 226 249 270    
9 средно 28 56 79 100 125 153 175 198 220 243    
12 средно   28 51 73 96 124 147 170 192 220    
15 високо     22 45 73 96 119 140 170 192    
18 високо       22 45 68 90 119 140 164    
21 високо         17 40 68 90 113 136    
24 Много високо           17 40 62 85 107    
27 много високо               34 56 85    
33 много високо                   28    
                         

Таблица 2. Остатъчен азот след бобови предшественици (кг/ха)

Култура

Почви със среден и тежък механичен състав

Песъчливи почви

Соя 50 50
Люцерна (заемаща 70-100% от площта на полето, гъстота – около 40 бр./м2) 170 113
Люцерна (заемаща 30-70% от площта, гъстота 15–40 бр./м2) 136 80
Люцерна (заемаща до 30% от площта, гъстота – по-малко от 15 бр./м2) 100 45

Забележка: показателите за детелината са с 20% по-ниски, отколкото за люцерната.

Таблица 3. Постъпването на азот с оборския тор в първата реколта след внасянето, кг акт. в-во/т, в зависимост от произхода на органиката

Следхранителен комплекс от едър рогат добитък 1,8 – 2,25
Млечни крави 1,3
Птици 5,4 – 7,7
Компостиран оборски тор от едър рогат добитък 4,5 – 6,3

Фосфор

Често съдържанието на фосфор в почвата зависи и от внасянето на оборски тор: повече внесен оборски тор – повече фосфор в почвата. Затова вземането на проби за агрохимически анализ от места, където оборският тор се складира или внася във високи дози, дори в предшестващи години, нарушава картината на полето, защото съществено завишава стойността на представителната средна проба. Затова при агрохимичен анализ на почвата за съдържание на фосфор, такива места трябва да се изключват.

Усвояването на фосфора от царевицата като цяло не е високо – от 10 до 20%. Подобряване усвояването на елемента може да стане с локално внасяне в зоната на корените – ленточно до или по време на сеитбата. Например, при много ниско съдържание на фосфор в почвата е препоръчително внасянето на 90 кг/ха Р2О5 разпръснато или 45 кг/ха локално, при ниско – количествата съответно са 45 и 22 кг/ха. Освен това е установено, че при средно или високо съдържание на фосфор локалното внасяне на 11 – 22 кг/ха Р2О5 и 5,6 – 11,2 кг/ха азот ускорява поникването.

Други елементи

Таблица 4. Норми на внасяне на калий, кг/га.

Съдържание на калий разпръснато ленточно
Много ниско 136 22
Ниско 90 11
Средно 45 11

Забележка: при много ниско и ниско съдържание на калий разпръснатото внасяне се съчетава с ленточно, при средно се избира един от вариантите: разпръснато или локално.

Сяра и цинк

Сярата е необходима на царевицата преди всичко на почви с ниско съдържание на органично вещество. Ако царевицата се полива, трябва да се отчита постъпването на сяра с поливната вода. Ако концентрацията на сяра в поливната вода не е достатъчна, на бедни на хумус почви е желателно локално внасяне на сяросъдържащи торове при сеитбата.

Внасянето на цинк в хелатна форма разпръснато може да запаси почвата с него за няколко години. Не трябва да се забравя, че цинковите торове намаляват киселинността на почвата.

Таблица 5. Норми за внасяне на цинк, кг/ха.

Съдържание на цинк Карбонатни почви Некарбонатни почви
Ниско 2,2 в редовете или 11 разпръснато 2,2 в редовете или 5,6 разпръснато
Средно 1,1 в редовете или 5,6 разпръснато 1,1 в редовете или 3,4 разпръснато

Желязо

Симптоми на хлороза – пожълтяване на листата, могат да се появят на висококарбонатни или алкални (рН над 7,8) почви. Усвояването на желязото при тях е затруднено, затова трябва да се избират хибриди царевица, които са най-подходящи за тези почви. Още повече че някои от хибридите са много толерантни към хлороза.

Съвременните изследвания показват, че най-ефективният начин да се избегне хлороза на алкални почви е внасянето в редовете по време на сеитбата на 56 – 113 кг/ха хептахидрат (FeSO4.7H2O) желязо в сухо състояние.

Още един начин за преодоляване на хлороза е внасяне на разтвор от хелатно желязо по време на сеитбата. Този начин може да се препоръча за случаи, когато стопанството има оборудване за внасяне на течни торове. Изследванията са показали, че в този случай са достатъчни 2,8 – 4,5 кг/ха хелатно желязо. Тъй като хелатните торове са сравнително скъпи, трябва да се има предвид, че при царевицата те не са толкова ефективни, колкото при соята, защото механизмът на асимилация на желязото при бобовите растения и зърнените култури се различава.

Сулфатно или хелатно желязо може да се внася и листно, но това невинаги може да доведе до съществено повишение на добива. Неефективността на листното подхранване при хлороза често се обяснява със закъснение в сроковете на третиране. Третиранията трябва да бъдат няколко, като първото от тях – веднага, след като се появят признаци на хлороза визуално. Внасянето следва да се повтаря на всеки 7 – 10 дни, докато се установи, че вече не се наблюдават признаци на хлороза по младите листа и те остават зелени.

Препоръчително е внасянето на 1%-ен разтвор на сулфатно или хептахидратно желязо, защото концентрация на разтвора над 1,5% може да причини пригори по листата. Нормата на внасяне на 1%-ен разтвор е 190 л/ха.

Вместо железен сулфат може да се използва хелат. Усвояването на желязото се подобрява с 28 кг/ха карбамид или 5%-ен разтвор КАС-28.

Таблица 6. Износ на основни хранителни елементи с реколтата от царевица, кг/ха.

Хранителен елемент Износ със зърното Износ със стъблената маса Общ износ
Азот 153 113 266
Р2О5 72,5 40 112,5
К2О 47,5 163 210
Сяра 16 12,5 28,5
Цинк 0,17 0,34 0,5

Забележка: посоченият износ на хранителни елементи е при добив на зърно 9,5 т/ха и количество стъблена маса 10,2 т/ха.

*1 бушел царевица е равен на 25,40 кг.

** 1 акър е около 4,05 дка.

*** 1 центнер е равен на 100 кг

**** 1 фунт е приблизително 0,48 кг

Прочетена 5809 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта