Земеделските стопани трябва да познават болестите по пшеницата и слънчогледа Избрана

Учените от Добруджанския земеделски институт предупредиха: важно е спазване на технологията и сеитбооборота

Габриела Събева

Предизвикателна, трудна, тежка, различна – каквото и да кажем за стопанската 2018/2019 г., няма да сбъркаме. Пълна с изпитания както за земеделските стопани и техните познания, така и за устойчивостта на самата селекция на видовете стрес, които природата поднася постоянно. След около месец всеки един производител ще стартира с най-важното мероприятие – ще започне жътвата на пшеница, на рапица, малко по-късно на слънчоглед и така до царевицата. Заедно с добивите ще излезе наяве доколко и как са се справили стопаните с болести, неприятели и плевели. Кои са факторите през настоящата стопанска година, които повлияха върху основните полски култури? Отговорите бяха дадени по време на Открит ден в Добруджанския земеделски институт.

preskonf

Благодарение на падналите през май дъждове пшеницата се е стабилизирала и сега се очакват добри добиви, които обаче са в пряка зависимост от изведените агротехнически мероприятия, подчерта на пресконференция проф.Иван Киряков, завеждащ секция „Селекция на зърнено-житни и бобови култури”. Засушаването по време на сеитба през есента, невъзможността на пшеницата да поникне, забавянето в развитието през студената пролет – това са само част от причините, които притесняваха земеделските стопани от Добруджа. Дори се стигна до разваляне на площи с пшеница, които за щастие се оказаха твърде нищожен процент от заложените 1,300 млн.дка. Според учените от Добруджанския земеделски институт, падналите през май дъждове са били основният фактор за съвземането на пшеницата, която за поредна година доказва своите възможности – да компенсира стреса, да възобнови развитието си и да навакса във вегетацията.

Проф.Киряков се спря на заболяванията при пшеницата, които тази година се наблюдават по полето – кафява и жълта ръжда, брашнеста мана, вджуджаване. Според него земеделските стопани не винаги третират точно навреме, а пръскат превантивно, без значение дали има болести или не. Важно е да се обикалят посевите, да се следи наличието на инфекция и да се избере точният момент на пръскане, за да има ефективност, допълни още ученият. Друг фактор е устойчивостта на самите сортове житни култури. „Самите ние спомагаме за по-бързо и по-динамично развитие на тези процеси като заемаме площи със сортове, които имат една и съща устойчивост, но носят различни имена. Устойчивостта е временно понятие докато се появи раса или щам в популацията на патогена. Това е еволюция”, категорично заяви проф.Киряков. „Преди 5-6 години, когато навлезе западната селекция, тя беше много устойчива. Тя обаче заемаше само около 1 млн. дка. С отпадането на българската селекция и навлизането на западната селекция, популациите се промениха, устойчивостта също”, подчерта за пореден път фитопатологът.

Той допълни, че много от тези болести всъщност са абиотичен стрес, който не е разпознат. „Мисля, че е крайно време земеделските стопани да проумеят, че има работещи институти в България и те без заплащане могат да получат съответната информация”, категоричен беше още професорът.

„Ако земеделските производители са си свършили добре своята работа, спазили са технологиите и сроковете, при някои добивите могат да стигнат 800 кг/дка”, допълни проф.Киряков и уточни, че ще има полета и с ниски резултати до 300 кг/дка.

Системната мана, склеротинията и синята китка ще стават все по-сериозни проблеми през следващите години – това предупреди доц.Галин Георгиев, селекционер на слънчоглед в Добруджанския земеделски институт. „На много места тази година има нападение от 25-30 % на системна мана в слънчогледа. Болестта се е развила без значение от хибрида, т.е. всички големи фирми на нашия пазар са установили, че слънчогледите им са чувствителни на тази болест”, подчерта доц. Георгиев.

doc.G Georgiev

Като основна причина за наличните болести ученият посочва неспазването на сеитбооборота при слънчоглед, който трябва да се залага на дадено поле през 4 години. „Там, където се сее през година или две, установихме наличие на тази болест, която зимува и издържа в почвата 4 години. Там, където имаше спазен сеитбооборот, нямаше никакво нападение”, разясни доц.Георгиев. Прогнозите на учения не са оптимистични. Той смята, че болестта се натрупва и проблемът ще ескалира през следващите години.

Освен системна мана, по слънчогледа е установено още едно заболяване – склеротиния, която също зимува и издържа 4-5 години. „Проблемът ще има сериозни последици за слънчогледовото производство”, предупреди доц. Галин Георгиев. Той разясни, че преди десетилетия у нас е имало контрол върху площите със слънчоглед. Тогава според регулациите е било разрешено да се отглеждат не повече от 3 млн. дка. Сега размерът на посевите с маслодайната култура е двойно повече и достига 7-7,5 млн.дка в страната. „Като прибавим и рапицата, която е наследник на същите болести, картината става още по-лоша. Моят съвет е да се спазва сеитбооборотът, защото ще дойде време, когато почвата ще бъде заразена. При такива резки промени в температурите като тази година, болестта се развива и компрометира посевите. Въпреки че посевите бяха обеззаразени с фунгициди, заболяването проби. Това показва, че природата работи”, разясни още селекционерът. Той подчерта, че се връщат стари раси на маната, към които новите хибриди слънчоглед не са устойчиви. Доц.Георгиев не крие, че вече има притеснения и за синя китка и прогнозира, че паразитното растение ще се превърне в световен проблем след няколко години.

Slan4ogled Gl

В момента все още на места в Добричка област се презасява слънчоглед заради пороите, извличанията и заболяванията. Според учения обаче тази култура е адаптивна и ще успее да се развие независимо от срока на сеитба. Дори и при късна сеитба, хибридите ще се справят, прогнозира доц.Георгиев и отново предупреждава, че най-важното условие в производството на маслодайната култура е спазването на сеитбооборота.

За да се популяризират българските слънчогледи, от 2018 г. институтите от Селскостопанска академия сеят в опитните си полета само родни хибриди и резултатите са много добри. Нужна е държавна политика в сектора, която да защити българския производител на семена. Доц.Георгиев посочи страни като Испания, Турция, Италия и Гърция, в които е задължително 15-20 % от засетите площи да бъдат със семена, произведени в съответната държава. „Как мислите, дали се продава в Италия твърда пшеница? Абсурд! Само родни семена се сеят. В Гърция също”, посочи доц. Георгиев конкретни примери за държавна протекция на семепроизводството. „Това са страни със силни пазарни икономики, а тук никой не ни помага или защитава. Много ни е трудно. Затова търсим начини за реализация на нашите продукти извън България. Смело мога да кажа, че зад граница ни уважават и търсят повече”, допълни още ученият.

Селекцията на слънчоглед в Добруджанския земеделски институт продължава и вече има създаден и признат клиърфийлд хибрид. Сериозен интерес към българската генетика при маслодайната култура проявяват страни като Румъния, Украйна и Русия. В страните извън ЕС обаче, търговията, контактите и превозът са по-трудни.

Прочетена 2130 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта