От какво зависи продуктивността на пшеницата Избрана

Дори при много голям, но недостатъчно озърнен клас, добивът е нисък

Агр. Петър Кръстев
Пшеницата има водещо място в растениевъдното производство у нас. Потенциалният добив на културата в нашата климатична зона е достатъчно висок. Съвременните високопроизводителни сортове на нашата и чуждата селекция са в състояние да осигурят добив на зърно до и над 1000 кг/дка със сравнително високо качество.
Производителността на пшеницата се определя от редица структурни показатели: плътност на стъблостоя, масата на хиляда зърна, дължина на класа, количество на класчетата в класа. Изследванията за корелацията досега са показали, че най-голямо влияние върху добива на пшеницата оказва именно плътността на продуктивния стъблостой и озърняването на самия клас. По време на отглеждане на пшеницата обикновено не възникват особени проблеми, защото културата е с висока екологична пластичност.
Въпреки това всеки производствен сезон е различен и внася свои корективи: менят се количеството на валежите, температурният режим на въздуха и почвата и други подобни фактори на околната среда. В различни години, и дори в течение на един вегетационен период, фазите на развитие на болестите и неприятелите се изменят. Всички тези фактори, на които агрономът фактически почти не влияе, определят производителността на класа на пшеницата. Все пак има редица начини, благодарение на които производителността на културата може да се повиши: по пътя на внасяне на минерални торове, употребата на препарати за растителна защита и др. За влиятелни фактори може да се смятат нормата и срокът на сеитба на пшеницата.
ПЛЪТНОСТ НА КЛАСА
Дълго време селекционерите провеждат изследователска работа по увеличаване плътността на класа. Генетичната предразположеност за залагане на повече класови зачатъци на вретеното е характерна за високоинтензивните сортове с голям потенциал за добивност. Ориентировъчно, за да се получи добив от пшеницата на ниво 550-650 кг/дка, количеството класчета в класа трябва да се колебае в рамките на 20-22 броя, количеството на зърна в класчето - 2-3 броя, а масата на 1000 зърна - 45-50 грама. При такива показатели добивите от отглежданата пшеница вече ще бъдат рентабилни и всички производствени процеси -оправдани и възвращаеми.
При неблагоприятни условия растенията формират къс клас с малко количество класчета в него
Една от най-честите причини за недостатъчното изпълване на класа със зърна са неблагоприятните природни условия в течение на съответстващите вегетационни периоди. За ярък пример може да послужи сегашната ситуация. Сухата есен не позволи на есенниците да поникнат, зимата на места беше почти безснежна, пролетните дъждове бяха крайно малко, а в някои региони нямаше никакви валежи. Драстичният недостиг на продуктивна влага и повишени температури способстват за ускоряване на процесите на формиране на генеративните органи. В такива условия растенията формират къс клас с малко количество класчета. В случай че в следващите фази на развитие се наблюдава дефицит на влага и минерални торове, формираните вече класчета не се развиват нормално, зърното в тях се спарушва.
Във фаза начало на вретенене започва активно формиране на генеративните органи, на класовата ос се образуват зачатъците, от които се формират класчетата. С редица опити е установено, че в този период значително негативно влияние оказват едновременно недостигът на продуктивна влага и повишението на температурите. Такова съчетание на неблагоприятни фактори форсира развитието на пшеницата: растенията са още доста ниски, но вече изкласяват. В такъв случай първостепенна тяхна задача става продължението на рода на всяка цена. Подобно явление е характерно не само за зърнено-житните култури, но въобще за всички растения. Разбира се, резултатът от това е съществено намаляване на тяхната производителност – с до 50% и повече.
НЕДОСТИГЪТ НА ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ СЪЩО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА И ОЗЪРНЕНОСТТА НА КЛАСА
Недостатъчното обезпечение с минерални елементи при формирането на класа и наливането на зърното аналогично съществено намалява размера и озърнеността на класа. Дефицитът на хранителни елементи при растенията възниква по различни причини: поради недостатъчно внасяне в почвата на жизнено важни за вегетацията на културата елементи; изветряне, измиване на азота и други елементи от коренообитаемия слой на почвата; небалансирана система на хранене. Такава причина за дефицит на минералните елементи се решава доста лесно чрез допълнителното им внасяне и корекция на системата на хранене.
Въпреки че при ниско съдържание на продуктивна влага в коренообитаемия слой почва дори при достатъчно количество NPK, достъпността им до растенията на пшеницата е изключително ниска.

Изходът от тази ситуация може да бъде прилагането на листно третиране с карбамид във фаза образуване на флаговия лист при пшеничните растения и в периода на активно наливане на зърното. Тази практика не води до съществено повишаване на добива, но благоприятства наливането на вече формираното зърно в класчетата и повишава неговото качество.
Добри резултати в сухи години има също листното внасяне на комплексни торове, в състава на които влизат както макро-, така и микроелементи в течна и лесноусвоима хелатна форма. Водещи наши зърнопроизводители вече започнаха да внасят преди сеитбата на пшеницата азот във вид на безводен амоняк. Тъй като този тор има голямо съдържание на N (82%),той се разпределя равномерно по площта, а амонякът е лесно достъпен за усвояване от растенията, особено при суха пролет. Това действие на амоняка е свързано с особеностите на неговото внасяне. Есента, преди сеитбата, торът се внася на дълбочина 15–20 см.
През зимния период и пролетта с топенето на снега известна част от него мигрира в почвения профил, но благодарение на процеса нитрификация се превръща в нитратна форма. Благодарение на това, оказвайки се в по-дълбокия и наситен с влага слой, азотът е достъпен за пшеничните растения в условия на суша. Положително влияние на процеса на наливане на зърното оказва листното подхранване с карбамид или други комплексни торове на фона на основно внасяне на безводния амоняк.

(Повече може да прочетете във в. "Гласът на Земеделеца")

Прочетена 3891 пъти
Оценете
(1 глас)

1 Response Found

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта