Хиляда и 100 стопанства обработват 46% от земята у нас Избрана

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

Прочетена 2444 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта