×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 659

Три евтини начина да подобрим разнообразието от опрашители във фермата Избрана

Дивите опрашители допринасят за производството на храни с растителен произход. Това е безспорен и многократно потвърждаван факт. Тези полезни насекоми имат решаващо значение за здравето и плододаването на културните растения. А във Великобритания са изчислили, че трудът им (или по-скоро жизнената им дейност) се равнява на 690 милиона британски лири годишно.

И докато някои видове насекоми могат да се похвалят със стабилни и дори нарастващи популации, има и такива видове, които бавно, но сигурно изчезват. Причините за това са най-вече обработваемите земи, изсичането на горите, застрояването, с две думи- човешката дейност в съчетание с климатичните промени. Фермерите от своя страна играят една от най-важните роли в подпомагането или погубването на насекомите. Но готови ли са да платят цената?

Землищата на някои населени места са обработени до 81%, какъвто е случаят с Линкълншир. Там неправителствената организация „Greater Lincolnshire Nature Partnership“ (GLNP) работи с групи земеделски производители, като им помага да оптимизират стопанствата си в полза на полезните насекоми, да откриват и поддържат местата, които насекомите използват за дом и като цяло да ръководят стопанствата си по различен начин, в полза на природата.

GLNP е създадена в отговор на реални опасения, че фермерите излизат от рамките на съществуващите досега агроекологични схеми, но и не влизат в нови такива. При първото посещение на оргазацията в стопанствата през 2017 г. е направено изследване на съществуващите опрашители. Взаимната работа на земеделци и учени по обследването на районите и насекомите в тях откроява 3-4 зони във всяка ферма, които успешно могат бъдат управлявани и оптимизирани в полза на полезните инсекти.

Естествено, не всички препоръки на организацията могат да бъдат изпълнени във всяка една ферма. Въпреки това всяко стопанство разполага с поне 2 или 3 зони, където насекомите да се чувстват у дома си. А именно краищата на отделните полета (т.нар. „синор“), пътищата от и до полетата, a често и смесесването на посеви.

Синорите и пътищата

Повечето фермери се стараят да поддържат тези зони сравнително ниски, почистени и под контрол, което в никакъв случай не означава, че там не могат да се отглеждат цъфтящи растения. Решението е просто. Зоните около обработваемите площи да се косят на части или ленти така, че винаги да има жива растителност, която да осигурява прашец и нектар, като в същото време плевелите и нежеланите растения се държат под контрол и не навлизат в полетата. Самите фермери свидетелстват, че когато са започнали да косят частично, са забелязали разликата. Опрашителите се увеличили не само числено, но и разнообразието им се подобрило. Едновременно с това опасенията, че борбата с плевелите ще бъде по-трудна, се оказали излишни и посевите не са засегнати по никакъв начин.

След прибирането на реколтата...

Ожънатите полета и прибраната реколта оставят производствените площи „голи“. Малко растения остават на разположение на опрашителите. Дори участъците около полетата не предлагат алтернативи и цъфтяща растителност в някои моменти от топлата част на годината. След прецъфтяването на рапицата, и особено в периода около август, насекомите буквално остават без източници на храна. В тази връзка GNLP прави няколко експеримента, за да се опита да подобри ситуацията. Те включват заместване на царевичните насаждения със слънчогледови или други цъфтящи култури. Въпреки това най-ефективни се оказали „живите плетове“ и засяването на диви цветя.

Около голямо стрелбище в Линкълншир микс от едногодишни и двугодишни растения като фацелия и зелеви култури, засяти под формата на живи плетове през 2 метра, дало отлични резултати. Ясно е, че тези опити и внедряването им в практиката имат потенциал и биха имали голям принос, при това на доста приемлива цена. Някои фермери пък използват смески от семена за диви птици. Засяват зърната около царевичните посеви в пръстен и по този начин изграждат буферна зона.

Стопанствата са преразгледани през 2018 г., за да се оцени въздействието на предприетите мерки. В резултат на това са събрани достатъчно данни и е изготвен набор от 24 варианта с ниски разходи, които могат да бъдат приложими в повечето ферми на територията на страната. В рамките на изследването е изготвен и списък, който да помогне на земеделците да откриват подходящи местообитания за опрашителите, както и да идентифицират насекомите във фермите си. Повече подробности за това можете да откриете на уебсайта на GLNP.

От казаното до тук се пораждат много въпроси. Например:

  1. Какво е необходимо, за да се чувстват дивите опрашители добре и да се възпроизвеждат успешно на територията на дадено стопанство? Основните и най-важни фактори за това са 3:

  • Цъфтящи растения през по-голямата част от годината, които да осигуряват храна (нектар и прашец) за насекомите;

  • Места за гнездене (необработваеми площи, кухи стъбла и клони);

  • Места, подходящи за презимуване.

  1. Кои насекоми могат да се нарекат опрашители и доколко полезни са те?

Не само медоносната пчела е опрашител и колкото и невероятно да звучи, всички насекоми могат да играят тази роля.

Дивите и най-вече медоносните пчели са сравнително добре изучени. Що се отнася до опрашването на растенията, те са помощник №1. Не така стоят нещата с останалите насекоми, но това бавно се променя. Мухите са вторият най-важен опрашител според проучване от 2001г. Пеперудите и молците пък допринасят за опрашването на растения, например бобовите, чиито цветове не са достъпни за други насекоми.

Наблюдения върху популациите на диви пчели показват спад с над 29% на разнообразието и числеността на дивите пчели от 1980 до 2010г. Между 1985 и 2005г. броят на кошерите на територията на Англия намалява с около 50%. Сходна е тенденцията и при други насекоми, а причините вече ги изяснихме.

Редица анализи от различни източници показват, че одомашнената A. millifera губи позиции и въпреки множеството дебати относно измирането на пчелите, е важно да обърнем внимание и към онези насекоми, от които не получаваме материални облаги под формата на мед и други пчелни продукти. Те също са застрашени от изчезване поради интезификацията на земеделието и не само. Дали не подценяваме дивите опрашители? Най-малкото заради тяхната численост, видово многообразие, жизнена дейност, период и начин на размножаване, период на летеж в денонощието, строеж на хранителния апарат, телесната покривка и т.н.

Ето каква е ситуацията в нашата страна, като база за сравнение.

69134442 2384019308501776 5775487718872055808 n

Използваемите земеделски площи заемат 45,3% от територията на страната, като землището на Добрич е първенец в това отношение по райони. На фона на площите със селскостопанско значение, чийто процент за страната е 47,1 на сто смело можем да твърдим, че земеделието ни работи на пълни обороти според доклада на МЗХГ за заетостта и използването на територията на България за 2018г.

68815483 1137297536478593 8822698742583918592 n

Такава пък е визията на пчеларството у нас по райони.

От доклада на МЗХГ в сектор пчеларство се наблюдава засилен интерес на професионално ниво. Въпреки, че броят на малките стопанства намалява, се увеличава броят на пчелните семейства в големите пчелини.

Какво е състоянието на дивите опрашители в България само можем да гадаем. На световно ниво има реална опасност от изчезване на 2 от всеки 5 вида опрашители, според доклад на ООН. И да, в страни като Англия няма такова разнообразие на цъфтящи диви растения, както у нас, но не сме ли и ние част от голямото цяло?

Прочетена 375 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта