No-till ... Или не... Избрана

Дискусията за минималните или традиционните почвообработки не престава вече много години. Когато стане дума за орно земеделие в Америка винаги сочат за пример за вредата му Голямата прашна буря от 1930 година, която отнесе милиони тонове почва, поради екстремното засушаване на почвата, предизвикано от години наред непрекъсната оран. Агресивната почвообработка оказва най-силно влияние върху почвените микроорганизми, които остават "голи" под влиянието на вятъра и водата.

От друга страна минималните почвообработки предполагат използването на голямо количество химически препарати за борба с плевелите. Друг е въпросът, че споровете срещу глифозата, например, са предизвикани повече от еколозите, отколкото от реално доказани факти за неговата вреда.
Засега все още няма ясен отговор дали почвообработката с използване на оран или тази без е по-добрият вариант.

Оранта е метод за контролиране на плевелите. При оран, на дълбочината, на която работят машините, е възможно да бъдат унищожени до 90 на сто от плевелите. Оранта прекъсва жизнения цикъл на плевелите.

Друго предимство на оранта е, че културите се развиват по-бързо, тъй като почвата за тях се подготвя по-бързо. Защитниците на No-Till обаче казват, че това води до загуба на почва и органична материя, което налага необходимостта от внасяне на торове.

Основният аргумент против No-Till е увеличената необходимост от използването на хербициди и пестициди. А това може да не е точно това, което се цели с концепцията за устойчиво земеделие.

От друга страна методът на минималните почвообработки също има много ползи за почвата и околната среда. Той оставя почвата необезпокоявана и с растителните остатъци на повърхността й. А основното предимство е, че се елиминира ерозирането на почвата. По отношение на въздействието върху околната среда практиката на No-till може да намали емисиите от вредни газове от фермите с цели 80 на сто.


Фермерите също се радват на значително намаляване на разходите за работна ръка и гориво в сравнение с оранта, тъй като се прилагат много по-малко работни операции с тежки земеделски машини. 

Все още No-till не е масово разпространен метод за почвообработка нито в САЩ, нито в Европа. Основната причина е, че преминаването към това земеделие изисква инвестиции в нова техника и много знания, а грешките могат да са са фатални.

Всеки фермер трябва сам да избере за себе си методът на почвообработка, който му подхожда най-добре. И тук той трябва да се ръководи от икономически съображения най-вече. И двата метода имат и предимства, и недостатъци. Но при всички случаи дори и да се премине към No-till поне веднъж на няколко години оран ще бъде необходима.
За съжаление, преминаването към no-till е все по-сложно поради претенции на еколози, които не мислят за бизнеса на земеделците и правят препаратите, използвани в земеделието по-черни от дявола. Много често без да имат реални научни доказателства за това.

 Ася Василева

Прочетена 1640 пъти Последно променена в Сряда, 11 Септември 2019 20:21
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта