Търговски натиск или необходимост е десикацията на царевицата? Избрана

Икономическата ефективност на операцията зависи от точната преценка за прилагането й

Агр. Петър Кръстев

Компании, които продават десиканти, съветват земеделските производители да правят десикация преди прибирането на определени култури като слънчоглед, рапица, соя. От миналата година между земеделските производители и представителите на някои търговски структури възникна дискусионният въпрос за целесъобразността на десикацията и на царевицата.

Дали това не е поредният търговски ход с цел подвеждане на земеделците, или обратно – предложение, което трябва да помогне да се икономисат ресурси в процеса на отглеждане на „кралицата на полето“. За да стигнем до истината, се опитахме да вникнем в тънкостите на тази технологична операция.

Ако говорим за десикация на царевицата, основната цел е намаляване влажността на зърното на културата. Царевицата има различни групи на зрелост, според което има и различни периоди на десикация. Ако вземем например групи хибриди до ФАО 270, то в средата-края на август влажността на зърното в кочана е 33-36%. Тази група хибриди отдава влагата много по-бавно в сравнение с късните хибриди. Хибридите от късната група по-дълго вегетират, но въпреки това отдаването на влагата при тях протича по-бързо. И тъй като ранозрялата група бавно изпуска влагата, в определени условия възниква потребност от десикация.

При какви условия е необходимо да се проведе десикация на хибридите от ранната и средноранната група царевици?

За пример да вземем природно-климатичните условия в североизточните и централните райони на страната. Всички култури, в това число и царевицата, най-често там са подложени на въздействието на жеги и суши, в резултат на което физиологичните процеси се ускоряват (водят до по-бързо узряване). Към първата десетдневка на септември в някои стопанства влажността на зърното беше 12% при стандарт (базова) 14%. При такива условия, разбира се, няма необходимост от десикация.

Да вземем район с по-добри природно-климатични условия за отглеждане (макар че у нас трудно ще се намери такъв), които се характеризират с достатъчно количество валежи и благоприятен температурен режим. В края на август като правило се наблюдава рязко колебание на денонощните температури. Именно при такива условия влажността на зърното е средно 35% и влагоотдаването започва да протича бавно. Ето в такъв случай десикацията ще бъде необходима, защото ще ускори естественото физиологично узряване на царевицата.

Условия за прилагане и признаци за десикация на царевицата

Ако се цели „чиста“ десикация, разходната норма на десикантите е една и трябва да се приложи с минимум 15 литра работен разтвор на декар. Но ако с десикацията се цели да се унищожат и плевели като кореново-издънкови например, тогава нормата на препарата трябва да се увеличи с до 1/3 повече. Във всички случаи пръскането трябва да се осъществява само с висококлирънсови пръскачки или с авиация. Началото за провеждане на десикацията може визуално да се определи по състоянието на царевичните растения. В такива случаи могат да помогнат сигнални признаци като: жилково пожълтяване на връхните два листа на културата, влажността на зърното – 33-36% и много важният показател — наличие на „черна точка“ в зърното. Последната е признак за това, че самото зърно е завършило процеса на натрупване на пластични вещества (те вече не постъпват в зърното, както и не влизат обратно в оттока) и формиране на добива.

След десикацията най-голяма разлика в изпускане на влагата се получава в продължение на 14-16 дни. Т.е. ако десикантът е приложен при влажност 34%, след 14 дни при сухо време вече може да започне прибирането на културата с влажност на зърното 20%.

Какви предимства дава десикацията?

Земеделците имат възможност с две седмици по-рано да приберат културата и съответно по-рано да излязат на пазара с предлагане на своята продукция. Ако с десикацията влажността на зърното е свалена на 20%, но на следващия ден или след два дни започнат продължителни валежи и земеделецът не е успял да прибере реколтата, зърното ще повиши влажността си. Затова специалистите съветват: при отсъствие на валежи 14-16 дни след десикацията, царевицата трябва оперативно бързо да бъде прибрана.

При среднокъсните групи хибриди царевица сигналът за провеждане на десикацията също е наличието на „жилково“ пожълтяване на връхните два листа, първите признаци на поява на „черна точка“ на зърното и влажност, не по-висока от 36%. Тъй като късните хибриди попадат в условия на понижение на температурите (до +10°С), препоръчителната норма на десикантите може да се увеличи максимално, за да се постигне такъв ефект от него, какъвто се постига с оптималната норма при благоприятни условия.

Има ли негативно въздействие десикацията на царевицата върху реколтата?

Когато продукцията е предназначена за износ, земеделските производители се въздържат да прилагат десикация, поради опасението, че тази технологична операция може да повлияе на качествените показатели на зърното. По-конкретно те се страхуват да не се понижи протеинът в зърното и да не останат в него остатъчни соли от прилагания десикант. По този начин голяма партида зърно може да бъде върната.

Според специалистите, препоръчващи десикация, няма никакви причини за притеснение, защото моментът „черна точки“ в зърното говори за това, че движението на пластичните вещества в зърното и от него вече е прекратено. Т.е. това вече е „мъртъв“ канал, който по-рано е бил жив и е изпълнявал транспортни функции за постъпване на хранителни вещества в зърното. И затова десикантът по никакъв начин не може да попадне в зърното и не може да повлияе на неговото качество. Възможно е обаче препаратът да попадне в самото зърно и дори той да доведе до намаляване на добива от царевица. Но това зависи от правилния  избор на времето за десикация.

На експериментални полета са правени опити с цел да се види какво ще стане с добива, в случай че десикантът е приложен при влажност на зърното 45-50%. В този период още не се е образувала „черната точка“ – зърното в растенията още продължава да се формира. 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Прочетена 525 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта