В пика на шафрана – полезни практики Избрана

В сезона на беритбата на шафрана, полезно е да припомним някои практики в отглеждането на тази екзотична за страната ни култура.

Преди да се хвърлите да засаждате на големи площи непретенциозния минзухар, опитайте на няколко квадрата. За да не се окаже впоследствие, че сте хвърлили маса пари, а не можете да се справите с отглеждането на културата.

Мит е, че шафранът не е трудоемък. Въпреки, че реалната работа по него е в рамките на няма и два месеца, всички дейности се извършват на ръка – от засаждането на луковиците, до прибирането на цвета и неговото сортиране.

Минзухарът не е капризен, по-скоро е сухолюбив. Затова и тази година стопаните се радват на големи количества цъфнал цвят. Шафранът не обича мочурливи и влажни почви. Подходящо е да го засадите на слънчев и полегат склон. Задължително е да изследвате почвата.

Плевелите са враг №1 на шафрана. Ако искате качествен и биологичен продукт, трябва внимателно да използвате препаратите за растителна защита. При окачествяването на изсушения шафран, става ясно дали и с какво сте третирали почвата. Плевенето на ръка е трудоемко и се налага няколко пъти в годината.

Обирането на цъфналия цвят също не е лек процес – извършва се на ръка. Добра новина е, че лековитото цвете цъфти поетапно. Прибран сутринта, лилавият цвят е добре да се сортира до края на деня, за да не изгуби от своите качества. Ако няма такава възможност, трябва да се съхранява в студено помещение, при температура до 5 градуса.

Най-тежък е процесът на сортирането. Червените стигми или както са по-популярни – близалцата, се отделят на ръка от всеки цвят. И това всъщност е най-ценната част от шафрана. Особено трябва да се внимава в тях да не попаднат външни замърсители като влакна, косми, пръст или други. Затова сортирането се извършва изключително прецизно, в почти аптекарска среда, от работници с перфектно зрение, сръчни и бързи ръце, и задължително с прибрани под шапка коси.

Фермерите у нас сушат шафрана в сушилня за плодове. Всеки сам е стигнал до определен начин на работа в този процес. В Иран, например, меката на минзухара, големите преработватели на шафран, първо изсушават шоково, след това намаляват градусите. Специалистите казват, че по този начин качествата на червеното злато се запазват от 5 до 7 години.

За да съхраните обаче правилно шафрана, също си има тънкости. Той трябва да е в херметически затворен съд и да не е изложен на пряка слънчева светлина.

Най-важен, разбира се, остава пазарът. У нас шафранът няма как да бъде окачествен в лаборатория, защото културата е непозната и такава лаборатория няма. Това обаче може да бъде направено в съседна страна и не струва скъпо – под 100 евро. Със сертификат за качество може да се търси по-добра цена за продукцията. В момента българските малки и средни стопани, които отглеждат шафран, продават на случаен принцип, предимно през интернет. По-големите вече са се доказали на външния пазар. Регламентиран у нас такъв обаче няма. Предмет на дебати в социалната мрежа е цената на шафрана. Опитни и доказани производители продават на 30 лева за 1 грам шафран и твърдят, че по-ниска цена от тази е под себестойност и подбива пазара.

Няма и държавно подпомагане за културата. Въпреки това, фермерите могат да получат субсидии през някои от мерките по ПРСР и по линия на отглеждането на билки или лекарствени растения. Стига да са се регистрирали като земеделски производители по Наредба 3.

Ниша с висока добавена стойност са продуктите, в които се влага шафран – от козметика до напитки и хранителни продукти. Фермерите у нас, които преработват минзухара, все още са малко.

Отделен бизнес е този с продажбата на луковици. На 4-5 години те трябва да се изваждат от почвата, да се разделят и сортират по размер. Предвид многото тънкости в отглеждането на шафрана и деликатните процеси до превръщането му в краен продукт, бизнесът с луковици е по-сигурен и по-бързо доходоносен. Особено като се отчете интереса към културата у нас.

Абсолютно възможно е да се справите с целия процес по отглеждането на шафрана и накрая да можете да се похвалите с един буркан червено злато. Въпросът е какво ще се случи с него. Дали ще остане за вътрешна консумация или ще се превърне в бизнес.

Анета Божидарова

Прочетена 4715 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта