Пшеницата изисква специално хранене след слънчоглед Избрана

С мощния си корен маслодайната култура извлича голямо количество хранителни елементи и влага от почвата и я оставя бедна и суха

Агр. Петър Кръстев
За пшеницата най-добри предшественици са тези, които рано освобождават площите и позволяват лесна и навременна обработка на почвата преди сеитба. Най-добри са бобовите култури. Но в условията на пазарно стопанство стремежът е в произвеждане на бързо ликвидна и рентабилна продукция. Затова все по-често предшественик на хлебната култура става слънчогледът, който няма репутацията на добър предшественик за нея.
С растежа на цените на торовете, препаратите за растителна защита и горивата, земеделските стопанствата приоритетно отглеждат само икономически изгодни култури. Такъв подход, разбира се, в повечето случаи не съответства на научнообоснован и агрономически издържан сеитбооборот. В последните години посевните площи със слънчоглед в страната ни непрекъснато нарастват и през 2019 година превишиха 8 милиони декара. Това е обусловено от доходността на културата и значителното й търсене в световен мащаб за растително масло. И така, в много зърнопроизводители възниква въпросът, възможно ли е благодарение на промяна в технологията на хранене да се намали негативното влияние на добивите при зимните житни култури, най-вече на пшеницата, от такъв неподходящ предшественик като слънчогледа.
ВРЕДАТА ОТ СЛЪНЧОГЛЕДА КАТО ПРЕДШЕСТВЕНИК НА ПШЕНИЦАТА
pshe6 2Слънчогледът изнася от почвата голямо количество минерални елементи, затова сеитбата на пшеница след него води до нарушаване на сеитбооборота, изтощаване на почвата и намаляване на нейната производителност. Доброто развитие на кореновата система на слънчогледа, която прониква на дълбочина 3 – 4 м и в хоризонтално направление се разпространява на 1 – 1,2 м, позволява на растенията да усвояват големи количества хранителни вещества и влага от дълбоките слоеве на почвата. Особеност на слънчогледа е и това, че той изнася в особено големи количества калий от почвата – значително повече, отколкото други елементи. Така за формиране на 1 т слънчоглед и аналогичното за това количество зелена маса, растенията усвояват от почвата до 50 – 55 кг азот, 25кг фосфор и до 100 – 150 кг калий. Всичко това трябва да се има предвид при планиране системата за хранене на пшеница, която се сее след него.
При агробиологични изследвания е установено, че през вегетацията си слънчогледът поглъща неравномерно хранителните елементи. В първия месец от вегетацията културата усвоява 10 – 15% азот, 10% фосфор и такова количество калий. В течение на следващите 1,5 – 2 месеца, когато протича бутонизацията (формирането на питата) и до края на цъфтежа, слънчогледът поглъща хранителни елементи интензивно, използвайки до 80% азот, 70% фосфор и до 50% калий. Още 40% калий поглъщат растенията във фаза наливане на зърното и до началото на узряване. След завършване формирането на питата този процес се забавя.
ПОЛЗАТА ОТ СЛЪНЧОГЛЕДА КАТО ПРЕДШЕСТВЕНИК НА ПШЕНИЦАТА
Без оглед на всички посочени недостатъци, като предшественик за пшеницата, слънчогледът има и някои положителни качества. Тази култура оставя след себе си големи количества растителни остатъци, които намаляват или напълно предотвратяват вероятността от образуване на ледена кора в зимния период. На всички е известно каква вреда на пшеничните посеви нанася ледената кора вследствие повреждане на кореновата система на растенията при рязко колебание на температурите в зимно-есенния период. Растителните остатъци от слънчогледа имат мулчираща и слънцезащитна функция напролет и в летния период. Освен това те не са така твърди като царевичните, които затрудняват сеитбата на пшеницата, ако е необходимо тя да се сее по технологията No-till. В последните години вече се създават ранозрели по-нискостъблени хибриди слънчоглед, които по-малко изтощават почвата и с това характеризират слънчогледа като добър предшественик. Ранното прибиране на тези хибриди от полето дава възможност сеитбата на пшеница да се направи в оптимални срокове, което влияе положително върху добива от зърно.
При сеитба на пшеница след слънчоглед трябва да не се забравя, че след неговото прибиране в почвата остава голямо количество семена (самосевка). По време на есенната вегетация на пшеницата поникващият слънчоглед е голям проблем, докато полето не се освободи от него с първия замръз. В пролетно-летния период използването на хербициди срещу самосевката от слънчоглед е задължително. Ненавременно проведената борба с плевелите и самосевките води до значително заплевеляване на посевите и затруднява прибирането на пшеницата.
ДОБИВЪТ ОТ ЗЪРНЕНО-ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ СЛЕД СЛЪНЧОГЛЕД ВИНАГИ Е ПО-НИСЪК ОТ ЖЕЛАНИЯ
Намаляване на добива от пшеницата с предшественик слънчоглед може да достигне 20 – 35%. След слънчогледа в почвата остава малко продуктивна влага. Това е свързано с мощната коренова система на културата и недостатъчно плътния слой следжътвени остатъци, което води до пресушаване на почвата. Запасите от продуктивна влага в почвата в значителна степен влияят на ефективността от внесените торове за пшеницата. Зърнопроизводителите могат донякъде да намалят негативното влияние относно съдържанието на продуктивна влага от слънчогледа, оставяйки възможно по-високи стъбла при прибиране на културата. По-голямото количество следжътвени остатъци ще способстват натрупването на влага, а високите стъбла на слънчогледа – по-голям слой сняг в зимния период. Систематичното използване на слънчогледа в сеитбооборот с пшеница води до постепенно намалява не добивите от хлебната култура. Дори при сеитба на пшеница четири години след слънчоглед и в случай че в сеитбооборота е включена чиста угар, нейната добивност е намалена средно с 20%. Намаляване добива от пшеница след предшественик слънчоглед е свързано не само с усвояването на голямо количество хранителни елементи и продуктивна влага от него, а защото се намалява съдържанието на органично вещество в повърхностния слой почва. Затова на такива полета е важно периодично да се внасят органични торове, което обаче не всяко стопанство може да си позволи, като се има предвид съвременното състояние на животновъдството.
МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ ЗА ПШЕНИЦАТА
В есенния период след прибиране на слънчогледа минералните торове за пшеницата трябва да се внасят в достатъчно влажна почва. Преди сеитбата на пшеницата добри резултати се получават след внадяне на N3P3K4 в акт. в-во на фона на внесени 3 т/дка органичен тор. Присеитбено торене в количество N1,5P1,5K1,5 в акт. в-во стимулира развитието на пшеницата в началните етапи на вегетацията, защото не само дълбоките слоеве, но и връхният слой почва е загубил значително количество минерални елементи и органични вещества. След размразяване на почвата е желателно да се внесат 3 кг/дка азот в акт. в-во. Същото количество азот се внася и във фазите братене и вретенене. За обезпечаване на пшеницата с пълния спектър от минерални елементи добри резултати дава листното третиране с комплексни микроторове. Такова подхранване е особено ефективно при недостатъчно количество валежи.
За да се доведе до минимум негативното влияние на слънчогледа като предшественик за пшеницата, добре е да се имат предвид следните фактори:
 Сеитбата на пшеница след слънчоглед трябва да се прави само в краен случай и в райони, където количеството валежи за годината е не по-малко от 500 мм, където внесените торове ще могат ефективно да се използват от пшеничните растения.
 Необходимо е периодично обновяване на баланса в почвата с основните макро- и микроелементи (с торене), особено на калия, тъй като именно този елемент най-много се изнася от слънчогледа.
Като цяло, при съблюдаване на всички необходими агротехнически изисквания за отглеждане на пшеницата и осигуряване на минерално хранене на достатъчно ниво, слънчогледът може да бъде използван като предшественик. Трябва обаче да се има предвид, че в напредналите стопанства в света възгледите за съвременното селско стопанство се променят, при което важен е не само икономическият, но и агроекологичният аспект. Деградацията на почвите и у нас вече придобива застрашителни размери. Затова при отглеждането на зимни житни култури, в т.ч. пшеница, е необходимо да се придържаме към почвозащитни сеитбообороти, където честотата на сеитба на слънчогледа в полето трябва да става не по-рано от един път на четири години.

Прочетена 9985 пъти
Оценете
(2 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта