No-Till: основни етапи на внедряване Избрана

Всеки, който иска да успее в използването на технологията, трябва да знае колкото е възможно повече за нея.

Organic Farming


No-till или нулевата технология на почвообработка е термин, който е родом от Северна Америка. В България той е от сравнително скоро. Във Великобритания за описването на тази технология е възприет терминът директна сеитба. У нас се използват и безорно или ресурсоспестяващо земеделие, които обаче са малко по-широки по своя обхват. Методът No-till трябва непрекъснато да се изучава.

Хората орат почвата с плуг вече 250 години и до днес се правят сериозни научни разработки в тази посока. Всеки, който иска да успее в използването на системата No-till, трябва да знае колкото е възможно повече за нея. За да се избегнат неуспехите, земеделците, изследователите и учените, занимаващи се с внедряването на тази система, трябва да притежават необходимото ниво на знания и да са сигурни, че всички аспекти на производствените системи на No-till са разгледани преди внедряването на системата.

Недостатъчната и повърхностна информация за системата No-till и въпреки това продължаването на прилагането й, е пряк път към провала! Вместо да обвиняват себе си за недостатъчното изучаване на технологията, земеделците и дори учените, виждат причината за неуспехите си в технологията. Усъвършенстването на знанията и уменията в тази система е необходимо както за земеделците и агрономите, така и за механизаторите.

Задълбочавайте знанита си!

  • Направете почвен анализ на площите и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН;

  • Не използвайте за земеделски цели почва с лош дренаж и разберете със сигурност дали вашите почви са подходящи за метода No-till или не;

  • Изравнете почвата;

  • Отстранете уплътняването на почвата преди да започнете да внедрявате системата No-till;

  • Създайте голямо количество мулч на повърхността на почвата;

  • Снабдете се със сеялка за No-till;

  • Внедрете системата първоначално на 10 % от площите;

  • Използвайте сеитбообороти на култури и сидератни покровни култури.

  • Постоянно учете и следете новостите в системата.


1. Задълбочавайте знанията си за системата

  • В системата No-till почвата се възприема като жив организъм, който на всяко едно поле има индивидуални характеристики. Прилагането на определени начини на почвообработка е довело до това, че към началото на внедряването на новия метод за различните полета е характерна различна степен на структурна стабилност и различно ниво на съдържанието на органичното вещество. Почвоведите различават 3 основни вида на органичното вещество на почвата:
  • 10-15% – лесно разпадащо се органично вещество; на 20-40% съставено от живи организми: бактерии, лишеи, гъби, дъждовни червеи и т.н. и на 60-80% – от добре разпадащо се органично вещество: растителни остатъци и кора, мъртви микроорганизми.

  • 40-45% – органично вещество със средно ниво на разпадане (възраст наразпадане 20-50 години);
    40-45% – много стабилно органично вещество или хумус (1000 години).

  • В процеса на оранта в горния слой на почвата попада кислород от въздуха, който способства за интензивното развитие на аеробни микроорганизми и бързата минерализация на органичното вещество в резултат на тяхната дейност. Ако оранта се повтаря година след година, то се губи органичното вещество със средно ниво на разпадане, а след това и много стабилното органично вещество – хумуса. Ако в условията на неразорана степ има биомаса на живите обитатели на почвата в количество 27,5 т/ха, то на изорани почви, то може да намалее до 500 кг/ха.
  • Видовият състав на микроорганизмите се променя, обеднява. Това може да се сравни с горски пожари, след които на местата на опожаряването остава много малко от предишните обитатели на горите. Представителите на автохтонната микрофлора в почвата се запазват в минимално количество, азотофиксиращите свойства на почвата, поради загубата на свободноживеещи азотофиксатори-анаероби, падат практически до нула. Дефицитът на азот за растенията при оранта трябва основно да се компенсира за сметка на разпадането на хумуса или чрез внасянето на минерални торове.
  • При отказ от оран започва бавен процес на възстановяване на биологичната активност на почвата. Основно условие е натрупването в почвата на въглерод (въглеродни съединения – продукти на разпадането на растителните остатъци), които са източник на хранителни вещества за микроорганизмите. Това е толкова важно, че може да се каже, че значителна (ако не и основната) част от ползата на системата на директната сеитба се постига за сметка на запазването на органичните остатъци, и само малка част за сметка на нулевата обработка.

  • При внедряването на новата система за няколко години се случва в голяма степен количествена смяна на видовия състав на микроорганизмите. Анаеробните свободноживеещи азотофиксиращи бактерии заемат своето ниво в почвата и при наличието на достатъчно храна могат да свързват годишно на различни почви от 60 до 400 кг. активно вещество азот, което е еквивалентно на внасянето на 200-1300 кг амониева селитра на хектар.

    Една от основните причини за неудачното внедряване на новата система е прилагането на обичайните норми на торене с азотни торове (или пълния отказ от тях) с цел спестяване на разходи през първите години от внедряването на системата. Това води до рязко падане на добивите (до 700-1000 кг/ха) и съответно- до много ниско количество на растителните остатъци, които се разглеждат като основен хранителен източник за почвените микроорганизми, определящи формирането на почвеното плодородие.

  • В световната наука и практика е изучен процесът на натрупване на органичен въглерод в динамиката на естественото възстановяване на микробиоценоза във времето. В някои страни на пазара се предлагат и няколко щама на полезни почвени микроорганизми.

    Друг проблем, който учените едва наскоро започнаха да разбират, е в това, че при заораването на растителните остатъци основни деструктури стават гъбичките, които конкурират целулозолитичните бактерии. Ръстът на техния брой провокира ръст на гъби от рода Fusarium и други патогенни или условно патогенни гъби. Бичът на нулевата и минималната почвообработка стана разпространението на сложни смесени бактериално-гъбични коренови загнивания, загубите на добиви при които достигат до 50 на сто, а полученото зърно е с крайно ниско качество. Причина за епифитотията се оказа Pseudomonas syringae –аеробна бактерия, причинител на кореново гниене и бактериози на зърното и листата, обитаваща в горните слоеве на почвата. Тя зае нишата на един от най-опасните причинители на фузарийно кореново гниене.

Заедно с това тя доведе до паразитирането на редица нискоопасни гъби от рода Fusarium. Опитът на южноавстралийските фермери показва, че фитосанитарната обстановка при внедряването на No-till се подобрява с времето. При използването на подбрани фунгициди и растежни стимулатори, способни да неутрализират токсините на патогенните батерии и гъбички, оздравяването на почвата става достатъчно бързо (от 2 до 5 години) с гаранция за получаването на реколта с добро качество.

И пак трябва да се разбира, че първоначалните условия при всички ще бъдат различни. Почвите може да имат различна степен на деградация и различно количество органично вещество, поради това всяко стопанство ще търси и ще намери собствен път към успех.

  • Последната операция преди преминаването към постоянно внедряване на системата No-till трябва да бъде посветена на изравняването на почвата. Избраната култура трябва да се сее върху растителните остатъци на предшестващата култура. Трябва да се определи редуването на културите в сеитбооборота. Обикновено е много по-лесно да се предприеме преминаване към системата No-till с отглеждане на култура, при която не е трудно да се контролират плевелите. Това може да бъде или фуражна култура от типа на люцерната, или сидератна покровна култура, или царевица.

  • Зърноприбиращияг комбайн трябва да бъде оборуван със сечка, при това ширината на полосата, покривана с раздробена слама, задължително трябва да съответства на ширината на хедера на комбайна. Ако комбайнът не разполага с раздробител, то сламата трябва да се балира и да се изнесе от полето. Но това, а още повече паленето й, са двата най-лоши варианти за започване на работа по системата No-till.

    No-till e съвършено различна система, и една от най-важните промени е в усъвършенстването на борбата с плевелите. В системата на No-till за агронома не е достатъчно просто да знае името на всеки плевел, появяващ се на неговото поле, и съответният хербицид за отстраняването на конкуренцията между растенията и плевелите. Агрономът трябва да изучи литературата за плевелите в неговата местност с фотографии на различните стадии на растежа им, цъфтеж и плододаване. Да познава хербициди със степента на чувствителност на плевелите към тях, техните особености, предпазни мерки и дозировки, културните растения на топлия и студения периоди.

  • При преминаване към системата No-till пръскачките стават вторите по важност машини в стопанството след специализираните сеялка. Най-трудната задача днес е в регулирането на пръскачката по такъв начин, че да има точен разход на химическия продукт и водата в процеса на пръскането. Това се отнася и за настройването на сеялките за равномерно поставяне на семената на точно зададена дълбочина и много друго. Неуспехите при борбата с плевелите често се приписват на хербицидите, но всъщност те могат да се случат вследствие на лошо регулираната пръскачка.

    Твърде високи дози водят до фитотоксичност на културите, намаляват добивите, което автоматично означава увеличаване на производствените разходи. А много ниските дози водят до неудовлетворителни резултати в борбата с плевелите и дори към загуби на реколтата. А в случай, че бъде взето решение за повторно опръскването на културите, то това ще увеличи разходите.

  • Качеството на водата също е важен фактор при пръскането. Тя не трябва да съдържа редица соли, които могат да деактивират някои видове хербициди. Преди се препоръчваше да се използват 400-600 л вода на хектар за разреждане на хербицида, но днес се използва значително по-малко вода. Глифозатът действа по-ефективно при използването на 50-100 литра вода на хектар. Някои хербициди работят по-добре при ниски стоности на рН, и ако водата има високи такива, се препоръчва тяхното намаляване.

    Следващата важна стъпка е регулирането на машините за No-till така, че те по-малко да разрушават почвената повърхност и да поставят семената равномерно на зададената дълбочина.


    Направете почвен анализ и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН. Анализът на почвата е необходим за стремежа към постигането на балансиран показател на рН и е важен компонент в постигането на оптимални резултати в системата No-till. Ако е установено ниско ниво на някои елементи в почвата, тогава е необходимо да се внесат някои видове торове, включително да се направи варуване, за постигането на поне средни стойности в началото, и с времето високи нива на хранителните вещества в почвата.

  • Ако анализът показва ниски стойности на фосфор, то се препоръчва нивото му да се увеличи над средното. Канадският опит показва, че плодородието на почвата при недостиг на фосфор може отчасти да се компенсира за сметка на ленточното му внасяне при сеитбата.

  • Почви, които в продължение на много години се обработват с помощта на метода No-till, показват по-висока концентрация на фосфор в повърхностния слой на почвата. Очевидно, протичат процеси, свързани с растежа на растенията, водещи до акумулирането на фосфор по цялата дълбочина на обитавания слой на почвата. Този факт не оказва негативно въздействие върху добивите на културите и след няколко години прилагане на системата No-till торенето на почвата с фосфор може да се намали.

    Обикновено при прилагането на тази система на земеделие повърхностният слой на почвата има високо съдържание на влага и ниска температура, което позволява на корените добре да усвояват повърхностния слой под мулча и да потребяват повече фосфор в този слой.

    Съвършено непродуктивно е да се следват съветите на учените, които от теоритични съображения ще предлагат да се смесва този концентриран фосфор, разположен на повърхността на почвата, с долните пластове на почвата с помощта на плуг. Големият контакт с почвените частици ще доведе към силното му свързване и намаляването на достъпността му за растенията.

  • Не използвайте почва с лош дренаж и разберете дали вашите почви са пригодни за No-till или не. Широко известно е, че методът No-till не се практикува на почви с лош дренаж и на заблатени почви. Ако този метод все пак се практикува на такива, то ще има намаляване на добивите. Ако проблемът с дренажа, то няма да има проблем да се приложи No-till.

  • Изравнете почвената повърхност. За идеална сеитба е необходимо да се изравни микрорелефа на полята. Съществуват няколко причини за неравна повърхност на почвата. Но каквито и да се те, ако почвата не се изравни, скоро ще се изясни, че сеялките не работят ефективно на неравни почви. За да е ефективно земеделието семената трябва да се разполагат на еднаква дълбочина, а това може да се постигне само на равна почва.

Прочетена 927 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта