Най-популярните покривни култури - плюсове и минуси Избрана

Многооткосен/италиански райграс (Lolium multiflorum)

Италианският райграс е едногодишна или двугодишна (в зависимост от климата) широко разпространена покривна култура. Листата достигат височина над 20-25 см, а корените навлизат дълбоко в почвените хоризонти, поради което се считат за отлични аератори и безмилостни войници срещу ерозията и плевелите. Освен това растенията акумулират нутриенти, изграждат органика и служат за превенция на уплътняването и сбиването на почвата.

Лолиумите се съчетават добре в смеска с други култури, особено с бобови, което увеличава натрупването на азот по естествен път.

Ползите от този покров се надграждат с годините. В бедни почви корените достигат 70-90 см още през първата година от засяването. Разликата в почвената структура е осезаема, но само след няколко години корените проникват още по-дълбоко, при това независимо от почвения тип. Колкото по-дълбоко прониква кореновата система на райграса, тази на касовата култура я следва. При опит заложен с царевица, корените ѝ достигнали над 180 см дълбочина, тези на соя - над 75 см (типично кореновата система на соята не прониква по-дълбоко от около 30 см).

Резервор за азот

Италианският райграс извлича много азот, независимо къде е натрупан и в каква форма е. Той е същински резервоар, в който жизненоважния елемент се натрупва и съхранява. Когато покровът бъде подкосен или заоран в почвата, той освобождава между 60 и 85% от натрупания нутриент.

Разбира се, количеството на усвоения азот силно варира, защото е извлечен от почвата, а не е получен в следствие на азотфиксация. Натрупването зависи от наличностите в почвата, историята на полето и т.н.

Приспособяване и безпроблемно зимуване

Ако растенията не развият поне 2-3 листа преди зимата, се очакват трудности. Ранното засяване е от съществено значение за оптимално развитие, безпроблемно презимуване, а не на последно място и за максимум извлечени ползи в последствие.

Семената на многооткосния райграс са значително по-леки в сравнение с други подобни култури, което създава предпоставки за трудно изсяване във ветровито време. Освен това той не понася добре засенчване, което налага растителните остатъци от предшественика да бъдат покосени и/или раздробени.

Специалисти препоръчват семената да се инкорпорират на около сантиметър дълбочина при посевна норма 5-7 кг/4 дка (12-15 паунда/акър). Ако изсяването е без инкорпорация, нормата се завишава до 9-12 кг/4 дка (20-25 пауна/акър). Ще поникнат за не повече от 5 дни при оптимални условия. Ако почвата е бедна или покровът трябва да се развие бързо, той се форсира с минимални количества азот. Есенното подхранване подобрява и възможностите му за презимуване.

След покосяване, райграсът връща повечето азот сравнително бързо - до 30-45 дни. В проведен експеримент с покосяване през януари, листната маса е била намокрена (симулиран дъжд), което е довело до 80% освобождаване на елемента без да е започнал процес на разграждане.

Контролът може да се окаже предизвикателство

Унищожаването на покрова с тотални хербициди зависи от много фактори, но най-вече от температурата. Третираните площи в условия на ниски температури не показват резултат. Затова се препоръчва италианският райграс да се третира с хербицид в топли дни и до ранния следобед, за да има време препаратът да подейства.

Ако хербицидът не подейства, се налага разораване и/или засяване на култура, която не се засяга от него, така че покровът да се третира повторно при по-подходящи условия.

Важно е да се знае, че има над 50 сорта многооткосен райграс, но само 5-6 от тях имат добра студоустойчивост. Създават се и нови сортове, но ако земеделците търсят добър резултат, трябва да заложат на сигурно.

28011132394 8fb94cbdfe k

Ръж (Secale cereale)

Културата е изправенорастяща, студоустойчива, на височина достига 90-180 см, а корените проникват в дълбочина между 45 и 60 см. Може да се наблюдава затруднено развитие в сбити и уплътнени почви. Ръжта подтиска плевелите, спира ерозията, подобрява наличието на органика и акумулира азот. Обикновено се съчетава добре с бобови култури в смеска, но може да прояви алелопатични свойства с някои други култури.

Отглежда се и се контролира сравнително лесно. Това е идеалната първа покривна култура за много но-тилъри. Отличник в производството на органика, чудесен сидерат, който може да осигури между 1.8 и 4.5 тона зелена маса на 4 декара (4 000-10 000 пауна/ акър).

Улавя натрупания азот, което го прави подходящ покров на площи с излишъци или грешки в торенето. Контролира ерозията. На принципа на алелопатията подтиска зимуващи плевели с успех между 78 и 90%.

Сеитбата може да се извършва в широк интервал. Ръжта е сред най-студоустойчивите зърнено-житни култури. Пониква дори при 3-4 градуса. Често се засява след царевица. През пролетта се развива и достига зрялост бързо, някои сортове - за по-малко от 30 дни.

Обикновено се унищожава, когато достигне височина до коляното.

Особености на покрова

Безпроблемното отглеждане на ръж е част от чара й. Най-често се практикува разпръснато засяване, а по-рядко инкорпориране, защото усилието не е необходимо. Семената могат да се внесат на полето заедно с торенето, а ако падне и дъжд, успешното развитие е гарантирано. По-дълбока сеитба се налага на терени, застрашени от ерозия. Посевната норма на покрова се влияе от срока на засяване. Колкото по-рано се извърши, толкова по-нисък е разходът на семена, защото растенията имат време да се развият нормално.

Културата ще поеме хранителните елементи и ще ги задържи в себе си, независимо от сезона. Проблемът идва с планирането. Ако покровът не се унищожи в правилната фаза, той ще върне малко нутриенти. Причината е, че в един момент съдържанието на целулоза и лигнин изисква много азот, за да се разгради масата. Това не е проблем за соята, но за царевицата е. Ръжта може да усвои азот и да не го освободи в продължение на година, ако се допусне да узрее. Нутриентите ще се върнат, но ще отнеме време.

Има опасност да пресуши почвата

Ръжта е нож с две остриета, но зависи и колко разумно ще се използва. На преовлажнени терени ще донесе ползи и ще позволи полето да се обработи/засее по-рано. Но в сухи райони ще доведе до щети, може би и необратими, защото има способността да изсушава почвата. Запазен по-дълго от необходимото, покровът ще пресуши слой от до 60 см.

Покосяването напролет зависи от условията, но и от целите на фермера. Третирането с хербицид от ранга на глифозат държи ръжта под контрол. Окосяването и валирането също вършат работа, но трябва да се извършат преди семеобразуване, за да не се стигне до самозасяване.

В системите без оран, покровът може да се запази, докато дойде време за сеитбата на касовата култура, например соя. Другата крайност е да се покоси преди да е израснал над 40-45 см. Не е невъзможно и засяване на основната култура в жив покров от ръж, което ще спомогне покълването и ще менажира влагата. Ако обаче семената ѝ са чувствителни спрямо кореновите ексудати, отделяни от ръжта, то трябва да минат поне 2-3 седмици, при това с валежи. Царевицата се подтиска от ръжта, докато соята не показва признаци за непоносимост.

49324023197 dfbb0074e9 k

Детелини

Детелините са голяма група растения. Едногодишни, двугодишни, многогодишни, подходящи за паша, азотфиксатори, врагове на плевелите, почвени подобрители и т.н. Успешно работят в синхрон с други покривни култури и за множество цели. Съчетават се с бобови за натрупване на максимални количества азот или с зърнено-житни за разнообразие в кореновите системи, а съответно и ефектът от тях е различен.

Този покров е отличен избор при сеитбообороти, включващи пшеница, овес, ечемик. В зависимост от сорта те се засяват още в края на есента със или след касовата култура. Засяти през студените месеци, те първо ще изградят стабилна мрежа от корени, а когато основната култура се прибере ще образуват плътно защитно одеяло, богато на азот и органика на повърхността.

Могат да играят ролята на зелен тор, при което ще фиксират значителни количества азот. При проведен опит с червена детелина в овесено поле, натрупаният азот се равнява на 35 кг/ 4 дка (78 паунда/акър. Данните са отчетени от средата на април до средата на месец май, като проби са взимани от зелената маса и от корените. Сладката детелина дава още по-добри резултати. Много фермери засяват царевица след покров от детелина, за да получат максимум облаги от натрупания азот.

Приспособяването зависи от вида

В райони със студени зими трябва да се избират многогодишни и студоустойчиви видове. Практикува се дори засяване в топяща се снежна покривка, но има опасност семената да се изнесат или съберат в по-ниските зони на полето заедно с водата. Затова се препоръчва изсяване на 6-7 кг семена на 4 дка площ, когато снегът е около 2-3 см. Семената се инкорпорират в почвата заедно с инфилтрацията на водата.

Засяването на детелина в житен посев налага да се взимат разумни решения относно предстоящите подхранвания. Азотът се внася както обикновено, но с повишено внимание относно дозата. Предозирането ще навреди на покривната култура.

Едногодишните видове детелини се представят най-добре при нормална сеитба след пшеница или ечемик. Един от основните им недостатъци е, че не се съревновават добре с плевели, което означава, че полето трябва да е чисто. Не се препоръчва засяване в царевичен или соев посев, защото детелините не понасят добре засенчване. Вдървяването на стъблата на някои видове също може да се окаже проблем.

Що се отнася до почвените характеристики, успех може да се пожъне дори на кисели почви в боровинково насаждение с бяла детелина например. Микс от тях ще се представи още по-добре.

Изолзвана за фураж, пак оставя азот

Окосяването през есента стимулира растежа и развитието на растенията, но не компрометира азотната фиксация. Отчитани са чудесни резултати относно натрупването на азот при детелини използвани и за фураж.

Оставен да се развива есенният посев дава максимума от себе си. Някои фермери обаче засяват в началото на април, защото покровът от детелини охлажда почвата, което не винаги е желано. Честа практика е окосяване през есента с последващо третиране с хербицид след около 4 седмици. Унищожаването на детелините преди сеитбата на основната култура може да се окаже предизвикателство, дори с агресивни хербициди като глифозат и 2,4 Д. Ако покровът се изгаря, резултатите са добри и след десетина дни спокойно може да се сеят царевица или соя. В такъв случай и двете касови култури дават по-високи добиви само с едно стартово подхранване.

Важно е да се отбележи, че ако дълго време не е отглеждана детелина на дадено поле, е необходим инокулант. Той ще подобри фиксирането на азот, а също и здравето и развитието на културата.

Прочетена 1434 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта