Strip-Till в България – опитът на фермери и агрономи от първо лице Избрана

През последните години у нас все по-популярни стават методите за минимални почвообработки, с цел опазване на почвата и намаляване на разходите. Strip-Till е една от тези технологии. Именно това провокира НИК да проведе поредния уебинар с фермери и агрономи, които да споделят своята експертиза относно опита си с технологията.

Гости на дискусията бяха Александър Димитров от ППК Бръшлен, Георги Георгиев от ЕТ Гален Георги Георгиев , Кирил Жендов от ЕТ Ренесанс и Божидар Митов от Агроелит. Модератори на събитието бяха Зорница Златева и Иван Черногоров, продуктови мениджъри в сферата на агрономските услуги и почвообработващата техника в НИК.

strip till webinar uchastnici

Какво представлява Strip-Till?

Strip-Till е технология, при която извършваме обработка само върху част от почвената повърхност в ивици. Необработените ивици са мястото, където натрупваме органичните остатъци от предишните култури.

Като технология самото име посочва, че тя е комбинация от две различни, коренно противоположни други технологии. Едната е оранната, при която обработваме на 100% почвената повърхност, и другата е технология, при която след жътва - сеем. Нямаме никакви обработки между тези две операции и стартираме много по-бързо следващия производствен цикъл.

Комбинирайки тези две технологии в едно, ние ползваме предимствата и на двете. В зоната, в която се обработва, в ивиците, използваме предимствата на оранната технология, а именно по-бързо затопляне на почвата и по-бързо пресушаване напролет, което ни дава по-бърз старт на пролетните култури. От друга страна, дълбоката почвена обработка, която правим в ивиците, разрушава дългогодишно натрупваната плужна пета”, обясни Зорница Златева, агроном в НИК

Предимствата в необработените ивици са натрупването на органичната маса. През зимата те помагат да снегозадържаме, тъй като в годините виждаме, че снеговете са все по-малко в нашите ширини. През пролетните сезони, когато имаме повече валежи, необработените ивици помагат за предпазване от почвена ерозия. А също така, когато дойде сухото лято, те пазят от прекомерно изпарение. По този начин водят до един по-добър баланс в почвата, където самата почва се развива по-добре, микроорганизмите имат по-добра среда и като цяло културите успяват да се развиват по-добре и да развием генетичния им потенциал във все по-голяма степен.

Какво е хубаво да си помислим, преди да преминем към Strip-Till? Точно две неща!

Първото е да си осигурим правилна комбинация между култиватор и сеялка. И второто - да имаме GPS оборудване с висока точност. Това ни гарантира, че всеки следващ ход ще бъде в дирите на предишното преминаване. По този начин наистина ще имаме обработени и необработени ивици. Повече за своя опит и технологиите на приложение, споделят гостите на събитието.

Първият от гостите ни е Александър Димитров, управител на ППК Бръшлен. Той обработва 12 000 дка в района на с. Бръшлен, област Русе.

Какво показва опитът на Александър Димитров?

1 1

След като видяхме как другите прилагат Strip-Till технологията по света, решихме да опитаме с 300 дка. Впоследствие продължихме да увеличаваме площите и така вече трета година. В момента вече сме на 90% от площите с пролетник на Strip-Till технология. Тук са слънчоглед и царевица. В момента и 50% от площите ни с рапица вече втора година са на Strip-Till технология. Това е нещото, което ни помогна да намалим разходите, да увеличим времето за тези обработки и не на последно място наистина да започнем да се замисляме за нашата земя, която години наред работим под общ знаменател и никой не мисли за нея.

При нас Strip-Till технологията започва от деня на жътвата. В момента сме стартирали жътвата и след нея при нас започват подготовките за Strip-Till технологията. По време на жътва, благодарение на оборудване от НИК, правим картиране на добива, което означава, че на всяко поле ще имаме карта с добив, за да видим всичките му зони. След това минаваме с т.нар иглени брани, с цел разпределяне на растителния остатък, заораване на част от пшеницата или рапицата, която ще бъде самовсевка, и една много фина обработка, в рамките на 2-3 см дълбочина, като целта е да затворим всички пукнатини и да запазим влагата до последно.

Следващата стъпка е задължителната междинна култура. Тя, освен че подобрява структурата на почвата, способства и за много други неща - бактерии, микроорганизми, азотофиксиране. Много използваме за покривна култура ръжта, която има уникален корен и прави една много добра структура на почвата. Идеята на цялото това нещо е в рамките на края на юли, началото на август месец да бъде засято. Засяваме покривните култури и започваме да се молим за дъжд, за да имаме едно равномерно поникване и след това отново, благодарение на услугата AgroBalance, правим почвени проби на всички полета, картираме и от двете карти - от добива и почвените анализи, правим карта за променливо торене и запасяващо торене с фосфор и калий основно. Слагаме една много малка част азот, с цел да добавим храна на микроорганизмите в почвата, за да могат да работят през цялата зима.

Strip-Till технологии ги започваме около октомври-ноември месец. Дълбочината при Strip-Till е не повече от 15-18 см. В тази дълбочина слагаме и торовете. Това е до зимата. Зимува и пролетта първата ни работа е, ако имаме немръзнещи култури, каквато е ръжта, правим третиране с глифозати. След него влизаме и сеем. Ако културите са мръзнещи - първата ни работа напролет е сеитба. След това всичко правим според ситуацията. Торовнасянето, освен това, което направихме през есента, другото е оборудване също на сеялката, което е азотното подхранване по време на сеитба. Подхранваме редово. Сеялката е оборудвана с необходимите агрегати, слагаме азота до реда и с това приключваме.

Своя опит споделя и Божидар Митов, управител на Агроелит, който обработва земя в землището на 23 села край Търговище.

Какво показва опитът на Божидар Митов?

104163741 264906324724490 1674831457864067097 n

Още 2002-2003 г. видях технологията във фирма, която беше направила такива инвентари, но тогава все още нямаше GPS. Започнах да практикувам технологията, но при мен е по-голям обемът и работя с 24-редови сеялки, 3 на брой. След време обаче се отказахме, тъй като се получи избягване на сеялката в страничните райони. Сега, след като се появиха по-съвременни неща и основно GPS-ите, отново стартирам Strip-Till технологията. Мисля основно да я внедря при царевицата. Има много положителни неща - намаляване на разходите, това е много съществено. Освен това се намалява тежката техника, която е необходима, тя, от своя страна, е по-скъпа и по-трудно се поддържа. Отпадат и култиваторите напролет. Единствено малко повече химия има за сметка на това.

Strip-Till технологията започваме след жътва. Първо минаваме с т.нар иглени брани. След това почти веднага започваме със Strip-Till култиватора на Kverneland, като едновременно засяваме и междинната култура. Не знам при другите, но при нас често се получава, че имаме около месец прозорец, в който да обработваме през лятото. След това идва един сух период, поне от няколко години. Преди обработките, ако е необходимо, напръскваме с Раундъп, зависи колко е заплевелено полето, и започваме със Strip-Till технологията. Засега не слагам тор в реда по време на обработката. За междинни култури залагам на мръзнещи култури. Напролет почти всичко е измръзнало. Влизам отново с Раундъп, вкарвам едновременно и UAN. Сеитбата е със сеялки с торовнасяне. След всичко това остава единствено защитата от плевели. Тази година със Strip-Till технологията имам 3000 дка, като следващата година почти всичката царевица ще бъде с тази технология.

Своята експертиза относно Strip-Till технологията сподели и Георги Георгиев, управител на ЕТ Гален Георги Георгиев. Той обработва около 35 000 дка земя в Хасковска област.

Какво показва опитът на Георги Георгиев

Георги Гален

През последните 10 години правим постоянно някакви разчети и постоянно гледаме как да минимизираме разходите и да увеличим печалбите на стопанството. Това беше първата причина да се замислим за Strip-Till. При нас пролетниците са основно слънчоглед и сорго. Царевица почти не можем да гледаме, заради липсата на влага и на поливни полета. Основна култура в сеитбооборота ни е рапицата. Има години с много тежка суша, за рапицата почти не можем да обработим площите подходящо, за да можем да я засеем навреме. Затова миналата година направихме нужните инвестиции, за да започнем да минимализираме обработките и да минем на Strip-Till. Гледах много, смятах много и смятам, че точно това е технологията, която дава положителното от No-Till и от конвенционалните обработки - най-доброто за нашите условия. Идеята ми е да прилагаме технологията основно при рапицата и разбира се, при слънчогледа като пролетна култура.

През 2019 г. експериментирахме за първи път със Strip-Till технологията върху 2000 дка. Основният проблем, който е при нас, е най-вече засушаването и борбата с плевелите. При нас почвата е много абразивна и при сухи условия обработката струва много пари. Реално погледнато, за пролетниците имаме 3 вида обработки - плитко дискуване на 3-4 см, със сеитба на междинна култура и обработка със Strip-Till. Другото е с оставено стърнище около 30 см нависоко без междинна култура, обработка със Strip-Till. Тук сламата ползваме като защита. Третият начин е с двукратно внасяне на тора със Strip-Till култиватора на Kverneland. Наесен е обработено на 18-20 см и там са внесени PK торовете. А напролет минахме и очертахме същите Strip-Till ивици на 5-6 см, като подновихме стрипа и там внесохме азотните торове, но с половин доза. Растенията в момента изглеждат много добре. Слънчогледът изостана след сеитбата с около седмица-две спрямо конвенционалната обработка. Сега вече го настигна и изглежда много добре, всички корени са насочени надолу в ивицата, където е торът. Много добре се е получило. Влагата в стрипа е в пъти повече, отколкото на другите места. Икономията като гориво е 5-6 л/дка. 50% от торовете и пестене от амортизиране на машини и инвентар, което само по себе си е много.

Придобития опит и знания през годините споделя и Кирил Жендов, управител на ЕТ Ренесанс. Той обработва 26 000 дка в с. Лозенец, Добричко.

Какво показва опитът на Кирил Жендов

106006735 318197546244119 5080926683593718726 n

2001 г. беше голяма суша и добивите от царевицата бяха почти нула. Оттогава търся технология, която да запазва влагата. От 2001 г. допреди 5 години, когато открих Strip-Till, съм търсил, наблюдавал, мислил коя технология да внедря в стопанството си. Основна причина затова беше и желанието ми за намаляване на разходите. Във времето Strip-Till технологията съчетава предимства от двете технологии - конвенционална обработка и No-Till, които водят към резултати, при които липсва сриването, както е при No-Till. Подобрява изключително бързо структурата на почвата, запазва много добре микробиологията на почвата и я увеличава, но най-важното нещо, което ме е водило да изпробвам технологията, това са разходите. В момента около 80% от площите ни са със Strip-Till. От 5 години внедрявам технологията с помощта на Kverneland и мисля, че от следващата година 100% ще преминем на Strip-Till. На практика всички инвентари, които сме ползвали преди това, стават излишни.

Пролетно време нямаме нужда да влизаме със Strip-Till, но разбира се, всяко поле е строго индивидуално за себе си. Веднага след жътвата и пролетта преди сеитбата се извършва пробовземане и се установява плътността на самото поле, за да преценим точно на каква дълбочина да поставим стрипа. Най-важното е да запазим влагата. А когато през лятото се направят Strip-Till ивиците, по някакъв начин не се получава масово затваряне на капилярите, затова използваме пружинни брани, с които минаваме няколко пъти. След като ожънем, минаваме с тази брана, след това започва заплевеляването.

След като установим плътността на почвата, следва сеитбата на междинните култури. Най-добре е коренова система да има през цялата година на полето. След като насеем междинните култури, около септември-октомври месец, правим Strip-Till ивиците, като внасяме NP торове с малко азот и с повече фосфор и микроелементи, така че от каквото има нужда царевицата, да го има готово в усвоима форма напролет.

Напролет влизаме директно да сеем със сеялката с торовнасяне някъде около 1/3 от нормата, от която имат нужда растенията. Най-голямата икономия при моята лична практика е при следващата култура след Strip-Till-а. След царевицата, на следващата година, идва слънчогледът. Тогава, след като вече сме внесли фосфор от предната година, не внасяме в дълбочина фосфор и сеем в ивицата, в която е направена предната година с изместване от 10 до 15 см. Оставяме само за сеитбата NPK торове, които сравнение с това, което внасяхме преди, са около 50-60% по-малко. Икономията от цялостното прилагане на Strip-Till технологията може да се изрази с това, че с около 50% спада горивото, около 50-60% спадат торовете, времето се намалява за ходене до полето, обработки и също така поддръжката на автопарка - много спадат разходите. И като вземете всички тези пера, Strip-Till технологията може да бъде на стойност от 50-60% на разходите на конвенционалната обработка.

Може би най-важното предимство на Strip-Till технологията е, че няма срив в добивите. Това, което се получава в конвенционалната технология, през първата и втората година имах по-високи добиви от Strip-Till. Тази година от 26 000 дка имам само 240 дка оран. Това, което аз виждам в самата технология, е, че добивите ще растат, тъй като структурата, микробиологията в почвата работят в полза за фермера.

Александър Димитров сподели някои от опитите, които е правил в годините.

viber image 2020 06 25 15 37 41 1

Със Strip-Till технологията работата е много по-лесна и удобна. Освен това влагата в почвата се запазва. Това показват и нашите опити, които сме наблюдавали в реални условия. След необилни дъждове полета, които са с оран и със стандартна технология, остават наводнени с часове при необилни дъждове, докато полетата със Strip-Till поемат водата много по-бързо. И още един опит - поле, което беше с локва години наред, когато го обработвахме конвенционално, то задържаше вода. От три години тази локва в Strip-Till полето изчезна”, каза земеделският производител.

Ако искате да научите за опита със Strip-Till и на други земеделски стопани или самият вие има какво да разкажете, може да се присъедините към специално създадената за целта група във Facebook „Добри практики в Strip-till обработките“:

https://www.facebook.com/groups/899643363827369/

етикети:
Прочетена 888 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта