Докато чакаха да премине сушата, за да обработват и сеят, дойдоха обилни валежи, които не им позволиха да влязат в полето

Агр. Петър Кръстев

На фона на всички видове кризи, за земеделците у нас, като най-издръжливи, се добави и още една! Времето отново постави на изпитание селскостопанските производители. Този път с двойна доза зависимост от два противоположни ключови фактора: първо, сухи август и септември, а след 20 септември – неспирни едномесечни валежи чак до 20 октомври. В резултат на това земеделските производители бяха изправени пред дилема: да сеят в оптималното време, но в суха почва, или да изчакат да вали, с риск сеитбата да закъснее. И двата сценария са възможни, но и двата крият значителни рискове.

За октомври синоптиците отчетоха рекордни количества валежи. В половин България нормите са два пъти над месечната нормата, а в другата половина са три и четири пъти над нормата. Хубавото в случая е, че тези количества паднаха равномерно и на малки порции, а не се изляха като проливни дъждове, които да предизвикат наводнения. Това даде възможност влагата постепенно да подобри влагоемността на пресъхналия повърхностен почвен слои, благодарение на което тя се акумулира в почвата и нямаше загуби от стичащи се порои.

След прибиране на слънчогледа и царевицата през септември голяма част от растителните остатъци останаха на полето. Нещо повече, не всички земеделски стопанства разполагат с модерни комбайни, което означава, че растителните остатъци не са оптимално раздробени и разпределени по повърхността на полето. Поради бавното просъхване на такива полета обработката на площите ще се усложни и ще бъде трудна, особено там, където се практикува конвенционална технология с обработка на почвата. Това неминуемо ще доведе до значително закъснение на сеитбата на есенниците и отново всичко ще зависи от времето – в случай че ноември е топъл, късно засетите посеви ще имат възможност да поникнат нормално и да наваксат изоставането в развитието си.

Най-изостанала към момента в сеитбата е Добруджа. Там преди установяване на трайно дъждовно време стопанствата имаха по 200 – 300 , до 500 декара засети есенници. В периода от 20 септември до 20 октомври т.г. в крайморските общини Шабла, Каварна, Балчик количеството на падналите валежи е 120 л/м2. Малко странно, но там някои стопани сяха рапица преди една седмица, което е прекалено късно за културата. Дали това е голям риск, отново зависи само от времето, защото ако рапицата не направи фаза розетка, тя не може да презимува успешно. Още повече че това е в Добруджа, където често през зимата има сухи студове със силен вятър без снежна покривка. Но както се казва: „Риск губи, риск печели!“.

Все още има стопанства в страната, които не са прибрали напълно царевицата, и производителите са насочили основните си ресурси към прибиране на реколтата. Късното прибиране на културата ще остави полетата с много растителни остатъци, които поради повишената влага допълнително ще затруднят обработката на почвата. Това, от една страна, ще забави сеитбата, а от друга, – ще се отрази негативно и на качеството на сеитбата.

Предвид преобладаващите условия доброто качество на сеитбата на зимните житни култури за следващата реколта не може да бъде гарантирано. До голяма степен това ще зависи от нивото на сеитбената техника и нейното правилно регулиране. Освен това, за да извършат закъснялата сеитба в кратки срокове, земеделските стопанства трябва да разполагат с достатъчно техника, която да е с подходящо оборудване. Хубавото в случая е, че за пръв път от години наред влагата за поникване е много добра.

През последните години сме свидетели както на късни сеитби, които благодарение на благоприятно стекли се климатични условия успяват да наваксат фазите за успешно презимуване, така и на такива, когато това не може да се случи. В откритото под небето производство риск винаги има. В заключение мога да кажа, че земеделците отново са изключително зависими от климатичните условия. От една страна, от количеството и равномерното разпределение на валежите, от друга, – от подходящи температури за ускорено поникване и развитие на посевите.