Жалко е, че негативният процес да се пренебрегват родните продукти за вътрешно потребление се разви най-силно в нашата страна, за разлика от всички съседни балкански държави, споделя инж. Ангел Вукодинов

Интервю на Петър Кръстев
На състоялата се неотдавна среща в стопанството на „ВУКИ“ ООД в гр. Съединение с акцент върху No-till, за която подробно ви информирах, разговарях с домакина – инж. Ангел Вукодинов. Земеделецът потвърди убедеността си в тази технология, израз на което бе и гостуването в неговото стопанство на украинеца Михаил Драганчук, пионер в безорната обработка в Украйна, да сподели опита си с българските си колеги. „Възможността всички ние – настоящи и бъдещи нотилъри, да се срещнем с г-н Драганчук е голяма чест за нас, защото от него има какво да се научи“, каза събеседникът ми. Инж. Вукодинов сподели вижданията си по някои глобални проблеми, както и в частност за земеделието у нас специално за читателите на нашия вестник.
– Г-н Вукодинов, какво показахте на вашите полета на колегите си, интересуващи се от No-till, които се срещнаха на живо с Михаил Драганчук и се запознаха с технологията от първа ръка?
– Сезонът не е най-подходящият за преглед на полето, защото повечето култури са прибрани. Но българските ми колеги можаха да видят, че слънчогледът като втора култура може да се държи много добре. От него аз очаквам да се прибера и прилична реколта. Видяхме и покривните култури и как те съхраняват влагата в почвата.
– Впечатляващ е интересът към технологията No-till, на какво според вас се дължи това?
– За пореден път се убедихме, че интересът към на No-till е много голям. Технологията е сериозно предизвикателство и все повече колеги ще поемат по този път. Определящи в това отношение са два фактора, които стават все по-осезаеми. Единият са климатичните промени – всеки може да види, че зимите, летата, есените вече не са същите. Тази година имахме почти рекордни температури. В продължение на няколко седмици температурата стигаше до 45-47°С, които са непознати за нашите ширини. Валежите са доста неравномерни, редуват се с дълги сухи периоди. Появиха се явления, които бяха непознати за нашата територия – торнадо, смерчове, наводнения. Всичко това е следствие от климатичните промени. Другият фактор, който ще трябва да решим, е политиката по отношение на въглеродните емисии. Виждаме, че в новата ОСП отношението към тях е много сериозно. Не на последно място галопиращата напоследък инфлация както в Европа, така и в Българи, е предизвикана и от възходящите цени на горивата. Тя също ще ни накара да променим цялостно отношението ни към въглерода, а от друга страна, ще ни насърчи да търсим оптимална себестойност в производството.
– В тази връзка практикуването на No-till, създава ли и някакви проблеми?
– Вече трета година аз съм почти изцяло на No-till и на този етап мога да кажа, че вече има предизвикателства, за които ще трябва да намерим решения. Определено някои неща ще трябва да променим. В житните култури нямаме отстъпление, независимо че тази технология ни дава възможност дори с малко по-ниски добиви да бъдем конкурентни.
– Има ли голяма разлика в добивите?
– На практика при пшеницата с нищо не отстъпваме от добивите нито на регионално, нито на национално ниво. На по-слабите ми места получих малко под 600 кг/дка, а от по-добрите имах до 800 кг/дка. Средно за стопанството добивът бе над 600 кг/дка, от което съм много доволен. От рапицата получихме над 300 кг/дка, също добра реколта. Малко по-големи са предизвикателствата при пролетните култури, по-конкретно при слънчогледа. Проблемите при културата са свързани с растителните остатъци. От тях почвата трудно просъхва и затруднява сеитбата, която закъснява, семенното легло също не е добро. Но смятам, че ще преодоблеем тези проблеми, като намерим решение как да почистваме сеялката от остатъците с подходящи чистачи на сеещия апарат. Не сме решили още и начина за запасяване с фосфор. Елементът е трудноподвижен и затова трябва да се сложи по-дълбоко, за да може да бъде достъпен за слънчогледовите корени, които проникват надолу.
– Мислите ли, че в скоро време ще намерите решение на изброените проблеми, свързани с прилагането на технологията No-till?
– Аномалиите са доста сериозни, но се надявам, че с времето почвата ще придобива все по-добра структури и ще можем да си позволяваме по-късни сеитби с по-добро качество. От агрономическа гледна точка знаем, че слънчогледът трябва да заема по-малка площ в структурата на всяко стопанство, защото културата е доста проблемна откъм болести, което всъщност не зависи от вида на технологията.

– Да се върнем към ОСП и по-конкретно към въглеродните емисии. Какво е мнението ви за мерките за решаване на този глобален проблем?
– В новата ОСП се обръща доста голямо внимание на въглеродно щадящите практики, каквато всъщност е No-till технологията за земеделието. Надявам се, че тези практики ще бъдат застъпени все повече, но и ще бъдат компенсирани по някакъв начин.
– Тук насочвате към темата субсидии.
– Субсидиите са доста трагична тема. Защото станахме мързеливи едва ли не като земеделци, като разчитаме основно на субсидиите. А те, особено в зърнопроизводството, отдавна не са такъв фактор и съвсем некоректно в някои медии се спрягат едни числа – умножават се милиони декари с десетки левове и се твърди, че всичко отива в един човек. Това изобщо не е вярно, чест прави на вашата медия, че прави изключение, защото вие имате най-акуратно отношение към този въпрос. Ако човечеството иска да оцелява и ако иска да спре тези драстични климатични промени, действително ще трябва да намери начин. Трябва да се предприемат мерки и всички отговорни за това, в т.ч. и земеделците, да поемат своя дял решаването на проблема. Но ако ние, земеделците, предприемем драстични мерки, които неминуемо ще намалят нашите доходи, естествено, че ще трябва да бъдем компенсирани. Защото пазарът трудно може да компенсира особено такива стоки като зърнените, които са борсови, и цените се определят от световни фактори. Нашият сектор е пазарно ориентиран.
– Как гледате на субсидиите и какво е мнението ви за таваните?
– Първо за субсидиите. От икономическа гледна точка това е вредна практика, но на ниво Европейски съюз мерките трябва да са еднакви за всички, независимо със или без тях. По отношение на таваните наблюдавам едно изкривено разбиране – някои очакват, че ако има тавани, дори без да произвеждат, ще се облагодетелстват. Дори да са много тези пари, те не носят устойчивост в едно стопанство, защото лесните пари развалят бизнеса. Нещо, което не си го изстрадал и създал сам, няма как да ти е мило. Лично аз смятам, че създаденото в зърнопроизводството не бива да бъде разрушавано.
– Трябва ли да бъдат подпомагани и другите отрасли в земеделието?
– Да, определено трябва! Има ли бюджет и европейски мерки, които, за съжаление, не са еднакви за всички страни, трябва да се подпомагат и другите сектори. Но най-голямата помощ за всеки сектор и за всеки един производител е пазарът. Когато производителят има осигурен пазар, той може да си прави сметка да произвежда печеливша и конкурентоспособна стока. И това е най-големият проблем, защото нашите и европейските политици са много големи популисти по отношение на производителя. От една страна, уж се дава нещо, от друга страна – сме разграден двор за внос, за налагане на чужди марки и продукти, които през последните години завладяха нашия бит с големите търговски вериги. Създадоха други вкусове в поколения българи – не към нашето, българското. Сега дори да има кой да произвежда нашите продукти, те вече не са търсени от новото поколение. Нещата са много дълбоки – имаме проблеми както в здравеопазване и образование, така и в спазване на традицията и създаване на консумативно отношение към родните продукти. И най-лошото е, че това, за съжаление, е вече пропуснато и почти няма шанс да се използват наши продукти за вътрешно потребление. Жалко е, че този негативен процес се разви най-силно в нашата страна, за разлика от всички съседни балкански държави. Те съумяха да съхранят традициите си към характерните за всеки народ и регион хранителни продукти.