Европейската комисия обмисля въвеждането на законодателни промени за ползване на  модерни селскостопански технологии, основани на роботиката и информационните технологии. На пленарна сесия евродепутатите приеха доклад, в който се казва, че прецизното земеделие може да намали използваните количества пестициди, изкуствени торове и дори вода.

„Съществуват много водещи практики като например използването на насекоми в борбата с вредителите, но европейското законодателство понякога наистина пречи на тези иновации. Производителите имат капацитета и знанията да правят иновации, но са ограничавани от остарели правила и норми“, заяви авторът на доклада Ян Хуйтема от АЛДЕ, Холандия.

До 2050 г. населението на света се очаква да достигне 9,6 млрд. души, което означава, че търсенето на храна ще расте, особено в развиващите се страни. Затова ЕС се опитва да намери начини да постигне сигурност на производството на храна, без да уврежда непоправимо природата, съобщават от пресцентъра на ЕК.

Публикувана в Бизнес

В края на юни изтича 15-годишното разрешително за използване в Европа на най-популярният тотален хербицид Раундъп. Вече три пъти ЕК отлага окончателното си решение за продукта под натиска на неправителствени екологични организации. В момента отново се водят ожесточени полемики срещу хербицида, като се посочват различни изследвания на Световната здравна организация. Въпреки противоречивите мнения за продукта, ЕК все още не се решава да спре употребата му, защото се страхува от конфронтация с големи земеделски организации, които ще бъдат против забраната.

Следващато заседание на ЕК за вземане на решение за продължаване или за спиране употребата на Раундъп в Европа е на 23 юни, 2016 г.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия представи два проекта за правни актове с научни критерии, които ще дадат възможност за по-точна идентификация на химичните вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, в областта на продуктите за растителна защита и на биоцидите. Комисията предлага на Съвета и на Европейския парламент при определянето на ендокринните разрушители да се възприеме подход, основан на безспорни научни доказателства, както и да се приеме определението на СЗО.

Нарушителите на функциите на ендокринната система са вещества (естествени и химични), които могат да променят функциите на ендокринната система и впоследствие да окажат неблагоприятно въздействие върху хората или животните.

ЕК представи доклад за оценка на въздействието, в който се представят най-актуалните научни доказателства във връзка с различните критерии за идентифициране на нарушителите на функциите на ендокринната система и се предоставя информация за евентуалните последици.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Нарушителите на функциите на ендокринната система могат да окажат сериозно въздействие върху здравето и околната среда и въпреки че много от съдържащите ги вещества вече са забранени съгласно действащото законодателство за пестицидите и биоцидите, трябва да продължим да сме бдителни. Комисията е поела ангажимент да осигури най-високо ниво на защита на здравето на човека и на околната среда, поради което днес предлагаме да се въведат строги, научно обосновани критерии за ендокринните нарушители. По този начин регулаторната система на ЕС се превръща в първата по рода си, в чието законодателство са определени такива научни критерии.“

Предстои правните актове, съдържащи критериите, да бъдат приети от Комисията по съответните процедури. По отношение на Регламента относно продуктите за растителна защита проектът на правния текст, в който се излагат критериите, ще бъде гласуван от държавите членки. По отношение на Регламента относно биоцидите проектомярката ще бъде обсъдена с експертна група от държавите членки, преди да бъде приета от Комисията.

Комисията предлага да се коригира основанието за евентуални дерогации съгласно законодателството за продуктите за растителна защита с цел да се вземат предвид най-новите научни познания.

Публикувана в Бизнес

На 22 и 23 юни тази година България за първи път ще бъде домакин на уникално по рода си събитие, организирано от Европейската комисия в партньорство с Института за агростратегии и иновации и посветено на иновациите в земеделието и хранителната индустрия. Семинарът „Революция на данните: новите бизнес модели в агро-хранителния сектор“ ще събере на едно място над 130 представители от 28 страни, чиято визия за бъдещото развитие на най-важният сектор на икономиката е свързана с иновации, нови технологии и постоянен достъп до актуална информация.

И ако иновациите все още са тема-табу у нас, то в Европа, както и в целия развиващ се свят, те са винаги на дневен ред и в тях постоянно се инвестира. Именно поради тази причина и новата Обща селскостопанска политика на ЕС е насочена именно към тях. Осъзнавайки актуалността на темата и нейния комплексен характер, институциите полагат усилия да я популяризират чрез семинари и обучения, демонстрация на добрите примери и практики. Благодарение на това се предоставя възможност отделните страни-членки да споделят помежду си своите нужди и проблеми, както и възможните им решения, които често пъти са приложими не само там, където са измислени. Във времето на смарт технологиите и дигитализацията, семинарът ще постави акцент върху бизнес моделите, базирани на събраните и обработени данни по време на целия процес „от полето до вилицата”.

Двудневният семинар „Революция на данните: новите бизнес модели в агро-хранителния сектор“ се организира в рамките на Европейското партньорство за иновации в земеделието (EIP-AGRI) от Генерална дирекция Земеделие на ЕК, в партньорство с Института за агростратегии и иновации. Официалното откриване на семинара ще се проведе на 22 юни в конферентна зала „Джон Атанасов“ в София Тех Парк от 13:30.

В откриването на форума ще вземе участие и заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, в чиито ресор попадат мерките за подкрепа на иновациите от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Публикувана в Бизнес

"Европейската комисия провежда редовни одити във всички страни членки, за да осигури правилното управление на европейските фондове." Това заяви Даниел Росарио, говорител на ЕК за земеделието и развитие на селските райони, във връзка с постъпили запитвания в Европейската комисия от редица български медии от отношение на актуалното състояние на програмата, съобщават от Представителство на ЕК в България. "Плащанията по Програмата за развитие на селските райони в България продължават на регулярна основа, така както са планирани. Плащания по две от мерките в момента са прекъснати поради съмнения относно тяхното приложение. Сумите, за които става въпрос, са много малка част от 2,3 милиарда евро, които България ще получи за развитие на селските райони в настоящия финансов период. Прекъсванията и отлаганията на плащания са временни мерки от превантивен характер, и ако не бъдат открити нередности, отложените суми ще бъдат изплатени на по-късен етап. 

В момента Европейската комисия обсъжда въпроса с българските власти според обичайната и нормална процедура. Ясна представа за размера на финансовите корекции, които могат да се наложат, ако въобще има такива, ще може да се получи само след като бъде завършена тази процедура. Сумите, за които става въпрос, са значително по-ниски, от това, което беше представено в някои медии", заяви Росарио.

Лъжа са твърденията на лидера на БСП Корнелия Нинова, че България ще трябва да върне 1,1 млрд. лв. на Брюксел. Това заяви тази сутрин министърът на земеделието Десислава Танева по Нова тв. Тя от вчера опровергава твърденията на Нинова, която даде специална пресконференция, за да обяви това си твърдение.

По-късно днес министър Танева посети и парламента, където занесе документи на депутатите, доказващи, че няма спрени пари.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия удължи с една година коменсационните мерки в помощ на производителите на плодове и зеленчуци, страдащи от руското ембарго върху европейска селскостопанска продукция.

България ще получи средства само за изтегляне от пазара на 300 тона праскови и нектарини. Искането за включването на черешите в схемата за подпомагане, което правителството отправи през март, не е удволетворено.

Според Брюксел подборът на плодовете и зеленчуците, както и количествата, които ще бъдат изкупени, са определени на базата на износа за Русия през последните три години преди въвеждането на ембаргото.

Отделно всяка държава ще получи и квота до 3000 тона за допълнително стабилизиране на цените.

Изкупните цени за прасковите и нектарините, посочени от Европейската комисия са 26,90 евро за 100 кг.

Мерките се състоят от изтегляне от пазарите на ЕС и беритба на зелено на домати, моркови, зеле, чушки, карфиол, броколи, краставици, корнишони, гъби, ябълки, круши, сливи, меки плодове, десертно грозде, киви, портокали, клементини, мандарини, лимони, праскови, нектарини, череши и сливи. Количествата ще са за безплатно разпространение от благотворителни организации, за дестилация, храна на животни, за производство на компост.

Срокът за подпомагане по третата схема е до 30 юни 2017 г. или до изчерпване на лимитите.

По данни от страните членки към 31 май повече от 323 000 тона плодове и зеленчуци не са предложени на пазара по сега действащата компенсационна схема. Европейската комисия е изплатила от бюджета на ЕС за това 112 милиона евро.

Според Брюксел въпреки загубата на руския пазар европейските фермери са успели да увеличат износа с 4% за последната година, но не всички държави и сектори са се справили еднакво успешно.

Публикувана в Бизнес

Срокът за изплащане на директните субсидии в кампания 2016 г. вече е удължен от 30 юни на 15 октомври, съобщи Европейската комисия.

Решението обяви еврокомисарят по земеделие Фил Хоган с обяснението, че някои държави членки имат трудности с новите правила за директните плащания, в следствие на което не могат да приключат плащанията преди крайния срок 30 юни.

Дерогацията, която се прилага на наднационално ниво, означава, че разплащателните агенции могат да извършат плащанията след 30 юни без санкции за закъснение.

Според обичайните правила санкциите, които се отнасят за националните власти, биха били 10% от плащанията направени през юли, 25% от плащанията направени през август и 45% за плащанията направени през септември.

Еврокомисар Хоган подчерта, че това е

извънредна мярка и отразява трудностите

които някои разплащателни агенции имат през първата година от прилагането на директните плащания по новата Обща селскостопанска политика.

Нивото на гъвкавост от страна на Европейската комисия е безпрецедентно. Като се имат предвид сегашните нива, това може да спести милиони евро на онези държави членки и региони, както и на фермерите в тях, които няма да направят своите заявления до 30 юни, каза още той.

Тази дерогация не бива да бъде използвана като извинение за забавяне на нивото на плащанията, особено като се имат предвид трудностите с кризата на пазара категоричен бе комисарят.

Той призова разпрлащателните агенции в държавите членки да приоритизират всички предстоящи плащания с цел да се увеличи в максимална степен нивото на извършените плащания до 30 юни.

Крайният срок за подаване на заявления за кампания 2016 за директни плащания се удължи до 31 май, след разрешение от Европейската комисия.

Това се дължеше на затрудненията, които Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция имаше с новите правила за кампанията.

Подобна бе ситуацията в други държави членки на ЕС, поради което Европейската комисия направи изключение и удължи срока за подаване на заявления и за извършване на плащанията в Кампания 2016.

Публикувана в Бизнес

ЕК официално настоя до 2 месеца България и още четири държави-членки да променят законодателството си, свързано с купуванетона земеделска земя

Току-що заглъхнаха дебатите относно възможността на чужди граждани и международни корпорации да купуват българска земя за земеделски цели. Оказва се, че отново сме вдигнали много шум за нищо. Европейската комисия нареди България да измени законодателството за придобиване на земеделска земя и да премахне всички ограничения, които според ЕК представляват ограничение на свободното движение на капитали и на правото на свободно установяване. Тъй като, според Еврокомисията, това ще възпрепятства трансграничните инвестиции.

Никой не смята да пита България какво смята по този въпрос. Никой не се интересува дали по този начин не спираме спекулативните покупки или пък да се предпазваме от масираното нашествие на нашите южни комшии.

Вместо да защитава европейската цивилизация, ЕС се превърна в средство за разрушаване на нашето наследство и нашата идентичност чрез фикс идеята за отворени граници и за културно многообразие. Ставаме свидетели как сградата на Общността се срутва, разпукана от пагубни противоречия и зрелищни провали на политическия европейски елит. Вместо да признае безсилието си от напускането на Великобритания и дълговата криза, в която все повече затъват Гърция, Испания и Италия, висшите чиновници в Брюксел скръцнаха със зъби и наредиха на малките непослушковци - България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия екстрено да променят законодателството си и да позволят неограничени възможности за разпродажба на земеделските си земи. Основниятупрек къмБългария и Словакия е, че купувачите трябва да бъдат дългосрочно пребиваващи в страната, което представлявало дискриминация срещу другите граждани на ЕС. В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята. Освен това, както и в Латвия и Литва, купувачите трябва да бъдат земеделски стопани. Всичко това не се харесва на евробюрократите и те побързаха с пръчката на диктатурата „да ни вкарат в пътя”.

Създателите на ЕС обещаха да донесат мир и благоденствие, но чрез своето грандиозно безразсъдство подхраниха само дълг, отчаяние и дезинтеграция в обсадената и вече превзета от емигранти Европа.

Икономиката със сигурност ще изиграе централна роля в един евентуален процес на разпад на Общността. Лъсна истината, че обединяването насила на толкова различни икономики като в Германия и в Гърция, примерно, винаги е било обречено да има неуспешен завършек.

Въпреки безкрайната оптимистична пропаганда от Брюксел за ролята на еврофондовете и общата финансова дисциплина, икономическият растеж остава анемичен. В същото време опашките за помощи и безработица са по-дълги от когато и да е било. В Испания, която понякога е наричана „чудото” на еврозоната, хората без работа са 23 на сто, а в Гърция безработицата е над 25%.

За България в този ред ще кажем най-актуалния виц - Как броят абитуриентите ни преди бала: „Едно, две, три, четири, пет,……дванадесет… Джобс.бг”.

Да живее Европа! Да живее Америка! Които така и така са на прага на сключване на споразумение, което ще даде неограничени права на трансграничните корпорации и ново робство на обикновените европейци. Само да предупредим нашите управници, че докато мълчат безмълвно, да не вземат техните господари да решат да премахнат и национални граници, и национални правителства, тъй като далеч не за всички ще се намерят топли места в Брюксел.

Публикувана в Бизнес

Проекти на природозащитните организации Зелени Балкани – Стара Загора, WWF, БФБ и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) – членове на Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България", са сред 27-те, отличени от Европейската комисия като „Най-добър ЛАЙФ проект 2016" в категорията „Природа". Церемонията се проведе във вторник вечер в Брюксел, в рамките на ежегодната „Зелена седмица" на Европейската комисия.
 
"Гордеем се да попаднем сред най-добрите проекти в категория „Природа" на Европейската комисия, защото за по-малко от пет години успяхме да постигнем основната си цел – възстановихме белоглавия лешояд като гнездящ вид в Стара планина, където видът беше изчезнал за повече от 50 години. Внесохме и освободихме 210 белоглави лешояди, през 2015 г. видяхме с радост първото излюпено малко на свобода в района на Врачански Балкан, а година след успешното приключване на проекта, може да се похвалим с две малки новосъздадени колонии: в Природен парк "Врачански Балкан" и в Източна Стара планина, и вече над осем малки, излюпени на свобода от родители, освободени в рамките на проекта. Установихме контакти със стотици фермери и животновъди; ветеринари, ловци; ученици, туристи и посетители", разказва Елена Кметова, ръководител на единия от българските представители:  "Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България" на "Зелени Балкани - Стара Загора". Проектът бе изпълнен заедно с Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици.
 
Сред отличените е и „Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори" н на Изпълнителна агенция по горите, WWF и дирекциите на 10 природни парка. „За четири години разработихме  програми за възстановяване на 13 вида редки растения, с повечето от които никой не беше работил, върнахме ги в четири природни парка, възстановихме горски местообитания на площ от над 800 дка в седем природни парка и за първи път отгледахме над 1400 дка млади гори в Странджа, припомня Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България.
 
Успяхме благодарение на подкрепата на Изпълнителната агенция по горите, на природните паркове и на много доброволци, организирахме най-големите почиствания на природните паркове в три поредни години с участие на 9400 души, които събраха 36 тона отпадъци. Учехме се, изпробвахме нови методи – събрахме изключително ценен опит – живото наследство на проекта, споделя Катерина Раковска, ръководител на проекта от WWF.
 
Проектът LIFE+ „Живот за Бургаските езера" е третият награден проект от България. Той е реализиран от БДЗП в партньорство с община Бургас, Черноморски солници АД, Българска фондация Биоразнообразие и Кралското дружество за защита на птиците (Великобритания). Целта на проекта е осигуряване на дългосрочно опазване на три защитени зони от мрежата Натура 2000 и пет приоритетни видове птици – къдроглав пеликан, малък корморан, голям воден бик, тръноопашатата и белооката потапница, както и устойчиво управление на техните местообитания. Екипът на БДЗП, с помощта на партньорите по проекта, възстанови 4 ха открити водни площи в ЗМ „Пода", изгради 11 изкуствени острови за гнездене на птиците във влажните зони около Бургас, ремонтира 14,5 км диги и валове в поддържан резерват „Атанасовско езеро" и обезопаси 8,7 км опасни за птиците електропроводи до Атанасовско езеро. Усилията на природозащитниците бяха възнаградени - за първи път от 18 години насам малкият корморан отново гнезди в защитена местност „Пода".

Припомняме, че през май проект, в който участват четири от организациите от коалицията „За да остане природа в България" беше отличен от Европейската комисия с наградата „Натура 2000" в категорията „социално-икономически ползи". Българският природозащитен проект „За Балкана и хората", който се изпълнява от български и швейцарски организации получи награда лично от европейския комисар по околна среда Кармену Вела.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия поиска официално от България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да променят вътрешните си законодателства, свързани с придобиването на земеделска земя от чужденци. В противен случай тя ще се отнесе до Съда на Европейския съюз, съобщи сайтът на ЕК. Поводът за решението е въведените ограничения за покупка на имоти от офшорни компании, въведени в съответните законодателства.

Ако до два месеца петте държави не съобразят нормативите с европейските, те отиват на съд с обвинението, че нарушават свободното движение на капитали и свободата на установяване в ЕС.

През 2013 г. парламентът прие промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предвиждаха огромни санкции за купувачи на земеделска земя, чиито акционери са офшорни компании. Този закон беше изключително популистки и беше насочен срещу голяма част от фондовете за земеделска земя, които за последните 10 години уедриха инвестираха в земя и дадоха стимул за уедряване на земята.

Според промените санкциите срещу офшорките трябваше да започнат да се прилагат от октомври 2015 г., но по предложение на депутата от АБВ проф. Иван Станков те бяха отложени с две години.

С последното си решение Европейската комисия ще принуди България и останалите държави да променят изцяло законодателството, в портивен случай ще бъдат съдени са нарушения на основните права на европейската общонст.

Според договорите за присъединяване от 2003 г. (връзка е външен) новите държави-членки имаха гратисен период за привеждане на националните си законодателства с правото на ЕС.

След изтичането на тези периоди през 2014 г., България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия приеха нови закони, регламентиращи придобиването на земеделска земя.

Тези нови национални правила съдържат няколко разпоредби, които Комисията счита за ограничение на свободното движение на капитали и свободата на установяване. Това на свой ред може да обезкуражи трансграничните инвестиции.

Някои от ограниченията може да преследват обосновани цели, тъй като те имат за цел да се противодейства на спекулативните покупки.

Въпреки това тези законодателства не могат да прилагат дискриминационни правила спрямо други граждани на ЕС, се посочва в мотивите.

Още на 23 март 2015 г. Еврокомисията изпрати "официални уведомителни писма" до България, Унгария, Словакия, Литва и Латвия. След като получи отговорите от тези държави-членки, Комисията все още е загрижен за националните разпоредби, които понастоящем са в сила.

Основният проблем в България и Словакия, е, че купувачите трябва да са дългосрочно пребиваващи в страната, която дискриминира други граждани на ЕС.

Унгария има много рестриктивна система, която налага пълна забрана за придобиване на земя от юридически лица, както и задължение на купувача да има ферма със собствена земя.

В Латвия и Литва пък купувачите трябва да се регистрират като земеделски производители.

Еврокомисията е съгласна, че националните органи следва да регулират вътрешните си селскостопански пазари на земя  и да принуждават купувачите да я използват за селскостопански цели, но въпреки това трябва да се откажат от мерки, които са прекалено рестриктивен и дискриминационни по отношение на привличането на инвестиции в развитието на селските райони.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта