Европейската комисия потвърди решението си да оттегли одобрението на активната съставка на хербицидите дикват.
След заседанието на Комитета по жалбите на 12 юли 2018 г., в което не беше постигнато становище по предложението на Европейската комисия да оттегли одобрението от дикват, тя взе окончателното решение да изпълни предложението си и да не подновява одобрението на това активно вещество от хербицидите в ЕС.
Това решение се прилага за всички продукти, съдържащи дикват и се основава на принципите за защита на хората и животните от възможни рискове, свързани с употребата на това активно вещество в пестицидите.
Европейската комисия предлага дикват да бъде пускан на пазара до 4 май 2019 г. и с период за за употреба и съхранение от производителите до 4 февруари 2020 г.
Дикват е активно вещество на контактни хербициди, ползващи се като десиканти при растенията преди прибиране на реколтата и се счита за ефективен срещу едногодишни плевели. Прилага се върху широк спектър култури.

Петър Кръстев

Догодина България очаква трансфер от ЕС в размер на 294 833,8 хил. лв.за подпомагане на българското земеделие. Това е записано в прокетобюджета за 2019 г. на Министерството на финансите,  предложен за публично обсъждане.

Приоритет за страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика, се казва в документа. 

По схемата за единно плащане на площ се предвижда да бъдат усвоени 1,5 млрд. лв. под формата на директни плащания на фермерите от бюджета на ЕС.
Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки е в размер на 135,4 млн. лв., от които 79,8 млн. лв. са средства от ЕС и 55,6 млн. лв. идват от национално съфинансиране. Мерките за пазарна подкрепа имат за цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко; пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци и други.По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средства за развитие на селските райони в размер на 1,26 млрд. лв., от които 1 млрд. лв. са от ЕС и 230,6 млн. лв. – от национално съфинансиране и авансови плащания.По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за периода 2019–2021 г. са предвидени  средства в размер на общо 300,4 млн. лв. годишно за изплащане на държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампании, предвижда проектът на държавата за догодина.

През месец октомври, мрежата от 28 Информационни центрове организира обща инициатива „Бъдеще на Кохезионната политика на ЕС“.Основните цели на кампанията сапопуляризиране на новата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г., популяризиране на предложената от Европейската комисия (ЕК) законодателна рамка за новия програмен период и отбелязване на 30 години Кохезионна политика на Европейския съюз.

Част от инициативата е и провеждане на допитване до гражданите за бъдещето на Кохезионната политика за следващия програмен период.

На всеки седем години Европейския съюз определя своя бъдещ дългосрочен бюджет, който се нарича Многогодишна финансова рамка (МФР). В този документ се включват всички приоритети на Съюза, както и финансовите средства, необходими за тяхната реализация. Всяка законодателна инициатива  на ЕС се изготвя по начин, който да отразява и защитава правата и интересите на заинтересованите страни. Споразумението за бъдещата МФР се приема с единодушие от лидерите на държавите членки, което обуславя продължителността и сложността на преговорите по нея.

Чрез тази анкета мнението Ви относно бъдещето на Кохезионната политика ще бъде чуто и взето под внимание от Европа.

https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSehn47Byr0K95PkOyVEFlU9dx68PdDTS-jxUU5OUuqOBPXj_w/viewform?usp=sf_link

Правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и Канада.

Споразумението укрепва всеобхватния, дългосрочен и стратегически характер на партньорството между ЕС и Канада. То осигурява конкретни ползи в области на взаимен интерес и отговорност, като политическата, икономическата, съдебната, социалната и сигурността, чрез ефективно взаимодействие, включително на международни форуми.

Целта на споразумението от една страна е да разшири политическите връзки между ЕС и Канада, особено в областта на външната политика и сигурността, а от друга - да съдейства за развитие на сътрудничеството в области извън търговските и икономически отношения.

Споразумението за стратегическо партньорство е подписано на 30 октомври 2016 г. и се прилага временно от 1 април 2017 г.

В началото на октомври, като част от общата инициатива на мрежата от 27 областни информационни центрове „Бъдеще на Кохезионната политика на ЕС“, Областен информационен център – Добрич организира открит щанд и безплатна кинопрожекция. Целта бе да се популяризира предложенията за бъдещето на политиката на сближаване на Европейския съюз след 2020 и отбелязване на 30 години кохезионна политика на Европейския съюз.

Открият щанд, който бе на 5 октомври в град Добрич привлече стотици жители на града. Посетителите получиха информация за повода на инициативата от експертите на ОИЦ – Добрич, както от предоставените информационни материали: за актуалните и предстоящи процедури по оперативните програми, за финансовата и законодателна рамка на Европа след 2020 г., печатни издания на Европейската комисия на различни теми. Най-малките посетители на щанда бяха зарадвани с детски приказки и книги за оцветяване, от които да опознаят Европейския съюз и държавите-членки.

Всички граждани посетили щанда активно се включиха в подготвените игри и викторината на европейска тематика и получиха над 100 предметни награди и билети за игралния филм „Белгийският крал“, финансиран по програма Творческа Европа, подпрограма Медия. Безплатната прожекция на филма бе на 8 октомври в кино „Икар“ гр. Добрич. Зрителите харесаха филма, който разказва една интересна история, развиваща се на Балканите и поднесена с хумор и ирония. Затова е допринесла и работата на международния екип от България, Белгия и Холандия.

Посетителите също така имаха възможност чрез анкета да споделят своите идеи за подобряване на живота в града. Всеки, които не е успял да попълни анкетата, може да го направи до края на октомври, като за целта в Община град Добрич, както и във всички общини в областта са изложени кутия с анкети. Те ще са достъпни и онлайн на следния електронен адрес https://goo.gl/Jdni7m. В края на месеца екипът на ОИЦ – Добрич ще събере всички предложения и след обобщаването им ще бъдат изпратени до общините, заедно с подходяща информация за възможности за финансирането им чрез Европейските фондове.

Както вече ОИЦ-Добрич съобщи, 30 години Кохезионна политика на ЕС ще бъде отбелязана в цялата област и с безплатно прожектиране на пет късометражни филми на европейски режисьори, част от кампанията #EUandME. Филмите „Живата староприемница“, „Oona“, „Party Animal“, „Самотникът“ и „Debut“ показват историите на млади хора, чийто живот е бил повлиян от Европейския съюз. Вече имаме потвърдени места и дати на прожекциите. В НЧ „Васил Левски – 1959“ гр. Балчик филмите ще бъдат част от националната седмица на четенето - на 25 октомври ще бъдат прожектирани на учениците от горните класове. На 19 и 26 октомври НЧ „Светлина-1941“ гр. Генерал Тошево също ще се включи в националната кампанията и ще прожектира филмите пред учениците от 8 до 11 клас. В Шабла, в народно читалище „Зора-1894“ кинопрожекцията ще бъде на 22 октомври. Учениците от Професионална гимназия по техника и облекло „Дочо Михайлов“ гр. Тервел ще видят филмите в часовете на класа от 8 до 12 октомври. ОУ „Климент Охридски“ с. Смолница, общ. Добричка също ще се включи в инициативата с прожекция на 19 октомври. Очакваме още читалища и училища от област Добрич да се включат в инициативата.

По данни на ЕК аграрната търговия на Съюз абележи добри резултати за август 2017-юли 2018 г. Зеленчуците представляват 2,5% от целия експорт. От няколко години ЕС се превърна от нетен вносител на храни и селскостопански стоки в нетен износител. Причината е не в нарастване на производството, което се повишава незначително за последните 20 години, а по-скоро заради скока в търсенето на храни в останалите части на света.

Европейският съюз (ЕС) и Канада добавиха нова клауза към търговския договор между тях, насочена към климатичните промени и подписаното през 2015 г. Парижко споразумение за изменението на климата, съобщава Euractiv.

Еврокомисарят по търговските въпроси Сесилия Малмстрьом и канадският министър на природните ресурси Джим Кар подписаха в четвъртък добавката към Всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), което влезе в сила през 2017 г. 

Двете икономики се съгласиха да насърчават взаимната подкрепа при политиките за търговията и климатичните промени, като се позовават на своите ангажименти към Парижкото споразумение.

Клаузата допълва разпоредбите на СЕТА за сътрудничество в областта на околната среда и подчертава изолацията на американския президент Доналд Тръмп относно въпросите за търговията и изменението на климата.

За запазване на възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г. с цел поддържане стабилността в подкрепата на земеделските стопани, се обяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в периода 23–25 септември 2018 г. във Виена, Австрия. По думите му рекратяването й би могло да доведе до фалити при част от земеделските стопани в България.

Селско стопанство в Европа към 2050 г. ще може напълно да се откаже от пестицидите, прогнозираха учените Пиер-Мари Обер и Ксавие от Института за устойчиво развитие и международни отношения  по време на конференция в Париж, съобщава EURActiv.
"Ние представяме алтернативен сценарий, който може да доведе до едромащабна трансформация на селското стопанство", казва Пиер-Мари Обер и пояснява, че в момента се водят дебати за бъдещото на земеделието заради невъзможността да се съвместява ръстa на земеделското производство и понижаване на въздействието върху климата и биоразнообразието.

"Трябва да си зададем въпроса: какво им трябва на европейците за здравословно и стабилно хранене и какви земеделски модели съществуват за реализирането на тази цел", казва Пиер-Мари Обер.
Затова изследванията на учените са се фокусирали върху установяване на влиянието на съвременно хранене върху здравето на европейците. Според тях болестите, свързани с храненето, се разпространяват със застрашителни темпове.

В свое изследване Пиер-Мари Обер и Ксавие По посочват, че в Европа не само се произвежда прекалено много храна, но и се консумира прекалено много. Самото хранене на свой ред не е балансирано – не отговаря на препоръките на Европейската организация по безопасност на храненето и Световната здравна организация. Сценариите за възстановяване на баланса в храненето на европейците предвижда повече зърнени храни, плодове и зеленчуци, протеини, по-малко месо, яйца, риба и млечни храни.

"Освен това нашето изследване показва, че европейците до 2050 г. може да бъдат изхранени и без използването на пестициди като по този начин ще бъдат намалени генерираните парникови газове с 40% и ще бъде възстановено биоразнообразието", прогнозира Пиер-Мари Обер. по дучите му това е постижимо чрез отказ от пестициди и внедряване на „зелени“ аграрни технологии, сред които сеитбооборот, торене и използването на екологична инфраструктура – например живи плетове, дървета, ниски стени и др. Сценарият на учените предвижда още понижаване на производителността с 10-50% в зависимост от отглежданата култура.

Авторите на изследването допълват, че това ще провокира намаляване на доходите на фермите, но същевременно ще се орежат разходите за пестициди. При това развитие на ситуацията потенциалът за износ на зърнени храни, млечна продукция и вино няма да бъде намален.

Като част от националната инициативата „Бъдеще на кохезионната политика на ЕС“, Областен информационен център – Добрич организира разнообразни и интересни инициативи. Инициативат на мрежата от 28 информационни центъра в България е посветена на дебатите за Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. и регламентите за новия програмен период, заедно с отбелязването на 30 годишнината на Кохезионната политика на Европейския съюз.

На 28 септември от 15:00 в Художествената галерия - Добрич ще се проведе граждански диалог „Бъдеще на кохезионната политика на ЕС“ - „Добрич в Европа – какво следва!?“, със специалното участие на евродепутатите Андрей Новаков и Емил Радев. Диалогът ще протече като отворен дебат за бъдещето на Европа, за приноса и потенциала на политиката на Европейския съюз за намаляване на различията в икономическото и социално развитие на различните региони от Европа, за бюджета и приоритетните области на Европейския съюз след 2020, и как това ще се отрази на област Добрич. Събитието е със свободен достъп и ще бъде излъчвано и онлайн.

В началото на октомври ОИЦ - Добрич ще стартира инициативата „Създай свой проект за да промениш своята общност“. За целта във всяка от осемте общини на областта, до края на октомври ще са бъдат изложени кутии и специално създадени бланки, където всеки може да опише накратко своята проектна идея, която ще подобри живота в неговата общност. Анкетите ще са достъпни и онлайн на следния електронен адрес https://goo.gl/Jdni7m.

На 5 октомври от 11:00 до 15:00, часа в централната пешеходна зона в град Добрич ще бъде разположен открит щанд на Областен информационен център - Добрич с много информационни материали, игри, викторини и награди. На щанда всеки може да получи информация за възможностите за финансиране по европрограмите, да сподели чрез подготвена бланка своите идея за подобряване на живота в града и да се забавлява като се включи във викторината с награди. За най-малките, екипа на ОИЦ – Добрич е подготвил много подаръци.

С безплатни прожекции в област Добрич ще бъде отбелязана 30-та годишнина от провеждането на Кохезионната политика на Европейския съюз. На всички читалища и училища от областта са предоставени пет късометражни филми на европейски режисьори, част от европейската кампанията #EUandME. След уточняване на датите и мястото ще бъде публикувана информация за тяхното излъчване.

Отново безплатно на 8 октомври в кино „Икар“ град Добрич, от 18:00 ч. ще се прожектира игралния филм „Белгийския крал“, копродукция между България, Белгия и Нидерландия, финансиран по програма Творческа Европа, подпрограма Медия. Билети ще могат да се получат на 5 октомври от информационния щанд на ОИЦ – Добрич.

По време на инициативата ще се проведе и онлайн анкетно проучване за информираността за Кохезионната политика в България.