През следващите три години Европейският съюз ще изразходва 172,5 милиона евро за популяризиране на селскостопанското производство извън ЕС
Европейският парламент взе решение, според което в рамките на три години ще бъдат проведени 79 кампании, обхващащи млечната продукция, зеленчуци, плодове, зехтин и др.

От общо 79 одобрени програми, 48 обхващат целеви държави извън Европейския съюз, 23 от които са предназначени за сектора плодове и зеленчуци.

Фирми от 19 страни от Европейския съюз спечелиха конкурс за програма за популяризиране на селскостопанските продукти, избрани от Агенцията за потребителите, здравеопазване, земеделие и храни. Сред кандидатите са Българската асоциация на млекопреработвателите, Алиансът на балтийската индустрия за напитки, Полската асоциация на производителите на плодове и зеленчуци и др.
Петър Кръстев

Евродепутати от Италия, Германия, Белгия, Испания, Франция и Полша, които са членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към Европейския парламент (ЕП) се срещнаха с представители на 21 браншови организации у нас.

Евродепутатите са на официално посещение в България от 29 до 31 октомври по покана на българските си колеги Момчил Неков и Владимир Уручев.

По време на дискусия с представители на браншови организации, евродепутатите останаха изненадани от концентрацията на субсидии в България. Те изразиха мнение, че е недопустимо повече от 80 % от субсидиите да се концентрират при по-малко от 6 % от земеделците.

Представителите на браншовите сектори в земеделието изразиха мнение за въвеждане на задължителни тавани от 60 000 евро на преките плащания за земеделските стопани с максимален размер на плащанията на стопанство 100 000 евро. Целта е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията.

Браншовиците от сектор животновъдство се обявиха за повече обвързана подкрепа, като помощта се дава на глава добитък или литър мляко, а не на хектар.

По време на дискусията стана ясно, че в Италия помощта за производителите на плодове и зеленчуци е 4,6 %, а в България само 2-3%. Според италианския евродепутат Херберт Дорфман нашите производители на плодове и зеленчуци няма да са конкурентноспособни, ако това не се промени.

Браншовици и евродепутати, коментираха и необходимостта от въвеждане на специален подход към предпланинските и планински региони.

Участниците в срещата се обединиха около тезата, че целта на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ трябва да е подпомагане на реалните земеделски производители - парите да отиват при истинските производители, а не при кандидатите за субсидии.

Делегацията от Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП проведе

срещи и обмени мнения с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.-министрите Вергиния Кръстева и Лозана Василева, и експерти от МЗХГ.

Еродепутатите се запознаха с различни производства на български традиционни и био продукти в страната. Те посетяха стопанство за производство на биоплодове и зеленчуци, дестилерия за розово масло и масло от лавандула, пчелин над Калофер, както и винарска изба в Асеновград, където дегустираха български вина.

Утре членовете на  Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към ЕП ще се срещнат и с български депутати, представители на ресорната комисия в Народното събрание.

„Тук съм в Смилян, за да се срещна с производителите и да защитим Смилянския фасул и той да е известен не само в България, но и в цяла Европа. Така можем да се преборим с имитацията и да не позволим на тези които, копират фасула да печелят на гърба на производителите от региона. Само така можем да запазим поминъка в Смилян и в околните села“. Това заяви евродепутат Момчил Неков при откриването на празника на „Смилянския фасул“ в Смилян.

Има документи, че първите данни за този фасул са отпреди 250 години. Преди повече от век „Цариградски вестник“ подчертава качествата на Смилянския боб като храна, желана на всяка трапеза.

„Трябва да запазим българското и затова основната ми кауза, като евродепутат и по която работя е защита на български традиционни продукти. Така българските продукти ще станат конкурентни на единния пазар и ще се знае, че производителите, които използват тази защитена марка произвеждат и продават качествени продукти“, каза още Неков.

Практически Смилянският фасул в момента има национална защита, но не и европейска, затова в момента се работи за вписването му като географско означение и защитено наименование за произход в Европейския съюз.

Очаква се до месеци Смилянският фасул да започне официално процедура по защита в ЕС.

В Европейската схема за качество вече има защитени 16 вида боб. Боб са защитили Гърция, Франция, Испания, Италия и Полша.

Момчил Неков участва в Смилян и в кръгла маса „Традиции и нови технологии на отглеждане и преработка на земеделски продукти в планински райони“. Той разясни необходимостта български продукти да защитят географски указания и защитени наименования за произход, с цел повишаване на тяхната привлекателност, възможност за реализация на пазари и по-добри доходи.

Евродепутатът показа боб, който се представя за Смилянски, но всъщност е от Полша и е пакетиран в България.

Неков информира участниците и за въвеждане на термина за качество „планински продукт“, тъй като това също е опция за осигуряване на по-добра видимост на продуктите и осигуряване на пазари.

Европейската комисия потвърди решението си да оттегли одобрението на активната съставка на хербицидите дикват.
След заседанието на Комитета по жалбите на 12 юли 2018 г., в което не беше постигнато становище по предложението на Европейската комисия да оттегли одобрението от дикват, тя взе окончателното решение да изпълни предложението си и да не подновява одобрението на това активно вещество от хербицидите в ЕС.
Това решение се прилага за всички продукти, съдържащи дикват и се основава на принципите за защита на хората и животните от възможни рискове, свързани с употребата на това активно вещество в пестицидите.
Европейската комисия предлага дикват да бъде пускан на пазара до 4 май 2019 г. и с период за за употреба и съхранение от производителите до 4 февруари 2020 г.
Дикват е активно вещество на контактни хербициди, ползващи се като десиканти при растенията преди прибиране на реколтата и се счита за ефективен срещу едногодишни плевели. Прилага се върху широк спектър култури.

Петър Кръстев

Догодина България очаква трансфер от ЕС в размер на 294 833,8 хил. лв.за подпомагане на българското земеделие. Това е записано в прокетобюджета за 2019 г. на Министерството на финансите,  предложен за публично обсъждане.

Приоритет за страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика, се казва в документа. 

По схемата за единно плащане на площ се предвижда да бъдат усвоени 1,5 млрд. лв. под формата на директни плащания на фермерите от бюджета на ЕС.
Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки е в размер на 135,4 млн. лв., от които 79,8 млн. лв. са средства от ЕС и 55,6 млн. лв. идват от национално съфинансиране. Мерките за пазарна подкрепа имат за цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко; пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци и други.По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средства за развитие на селските райони в размер на 1,26 млрд. лв., от които 1 млрд. лв. са от ЕС и 230,6 млн. лв. – от национално съфинансиране и авансови плащания.По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за периода 2019–2021 г. са предвидени  средства в размер на общо 300,4 млн. лв. годишно за изплащане на държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампании, предвижда проектът на държавата за догодина.

През месец октомври, мрежата от 28 Информационни центрове организира обща инициатива „Бъдеще на Кохезионната политика на ЕС“.Основните цели на кампанията сапопуляризиране на новата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г., популяризиране на предложената от Европейската комисия (ЕК) законодателна рамка за новия програмен период и отбелязване на 30 години Кохезионна политика на Европейския съюз.

Част от инициативата е и провеждане на допитване до гражданите за бъдещето на Кохезионната политика за следващия програмен период.

На всеки седем години Европейския съюз определя своя бъдещ дългосрочен бюджет, който се нарича Многогодишна финансова рамка (МФР). В този документ се включват всички приоритети на Съюза, както и финансовите средства, необходими за тяхната реализация. Всяка законодателна инициатива  на ЕС се изготвя по начин, който да отразява и защитава правата и интересите на заинтересованите страни. Споразумението за бъдещата МФР се приема с единодушие от лидерите на държавите членки, което обуславя продължителността и сложността на преговорите по нея.

Чрез тази анкета мнението Ви относно бъдещето на Кохезионната политика ще бъде чуто и взето под внимание от Европа.

https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSehn47Byr0K95PkOyVEFlU9dx68PdDTS-jxUU5OUuqOBPXj_w/viewform?usp=sf_link

Правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и Канада.

Споразумението укрепва всеобхватния, дългосрочен и стратегически характер на партньорството между ЕС и Канада. То осигурява конкретни ползи в области на взаимен интерес и отговорност, като политическата, икономическата, съдебната, социалната и сигурността, чрез ефективно взаимодействие, включително на международни форуми.

Целта на споразумението от една страна е да разшири политическите връзки между ЕС и Канада, особено в областта на външната политика и сигурността, а от друга - да съдейства за развитие на сътрудничеството в области извън търговските и икономически отношения.

Споразумението за стратегическо партньорство е подписано на 30 октомври 2016 г. и се прилага временно от 1 април 2017 г.

В началото на октомври, като част от общата инициатива на мрежата от 27 областни информационни центрове „Бъдеще на Кохезионната политика на ЕС“, Областен информационен център – Добрич организира открит щанд и безплатна кинопрожекция. Целта бе да се популяризира предложенията за бъдещето на политиката на сближаване на Европейския съюз след 2020 и отбелязване на 30 години кохезионна политика на Европейския съюз.

Открият щанд, който бе на 5 октомври в град Добрич привлече стотици жители на града. Посетителите получиха информация за повода на инициативата от експертите на ОИЦ – Добрич, както от предоставените информационни материали: за актуалните и предстоящи процедури по оперативните програми, за финансовата и законодателна рамка на Европа след 2020 г., печатни издания на Европейската комисия на различни теми. Най-малките посетители на щанда бяха зарадвани с детски приказки и книги за оцветяване, от които да опознаят Европейския съюз и държавите-членки.

Всички граждани посетили щанда активно се включиха в подготвените игри и викторината на европейска тематика и получиха над 100 предметни награди и билети за игралния филм „Белгийският крал“, финансиран по програма Творческа Европа, подпрограма Медия. Безплатната прожекция на филма бе на 8 октомври в кино „Икар“ гр. Добрич. Зрителите харесаха филма, който разказва една интересна история, развиваща се на Балканите и поднесена с хумор и ирония. Затова е допринесла и работата на международния екип от България, Белгия и Холандия.

Посетителите също така имаха възможност чрез анкета да споделят своите идеи за подобряване на живота в града. Всеки, които не е успял да попълни анкетата, може да го направи до края на октомври, като за целта в Община град Добрич, както и във всички общини в областта са изложени кутия с анкети. Те ще са достъпни и онлайн на следния електронен адрес https://goo.gl/Jdni7m. В края на месеца екипът на ОИЦ – Добрич ще събере всички предложения и след обобщаването им ще бъдат изпратени до общините, заедно с подходяща информация за възможности за финансирането им чрез Европейските фондове.

Както вече ОИЦ-Добрич съобщи, 30 години Кохезионна политика на ЕС ще бъде отбелязана в цялата област и с безплатно прожектиране на пет късометражни филми на европейски режисьори, част от кампанията #EUandME. Филмите „Живата староприемница“, „Oona“, „Party Animal“, „Самотникът“ и „Debut“ показват историите на млади хора, чийто живот е бил повлиян от Европейския съюз. Вече имаме потвърдени места и дати на прожекциите. В НЧ „Васил Левски – 1959“ гр. Балчик филмите ще бъдат част от националната седмица на четенето - на 25 октомври ще бъдат прожектирани на учениците от горните класове. На 19 и 26 октомври НЧ „Светлина-1941“ гр. Генерал Тошево също ще се включи в националната кампанията и ще прожектира филмите пред учениците от 8 до 11 клас. В Шабла, в народно читалище „Зора-1894“ кинопрожекцията ще бъде на 22 октомври. Учениците от Професионална гимназия по техника и облекло „Дочо Михайлов“ гр. Тервел ще видят филмите в часовете на класа от 8 до 12 октомври. ОУ „Климент Охридски“ с. Смолница, общ. Добричка също ще се включи в инициативата с прожекция на 19 октомври. Очакваме още читалища и училища от област Добрич да се включат в инициативата.

По данни на ЕК аграрната търговия на Съюз абележи добри резултати за август 2017-юли 2018 г. Зеленчуците представляват 2,5% от целия експорт. От няколко години ЕС се превърна от нетен вносител на храни и селскостопански стоки в нетен износител. Причината е не в нарастване на производството, което се повишава незначително за последните 20 години, а по-скоро заради скока в търсенето на храни в останалите части на света.