На 16 януари Европейската сметна палата (ЕСП) е изпратила предварителен доклад до България, в който критикува процедурите по усвояване на евросредства по Програма за развитие на селските райони (ПРСР).

Това съобщиха на пресконференция във вторник „Движение България на гражданите“.

„През януари българското правителство е получило писмо от Европейската сметна палата, в което има серия въпроси и серия съмнения. Това в най-добрия случай ще забави силно плащанията. Те се правят предварително от националния бюджет и като се има предвид колко са приходите тази година, сравнени с миналата, ще видите, че положението не обещава никакво спокойствие“, заяви лидерът на „Движение БГ“ Меглена Кунева.

Става въпрос за предварителен доклад на Европейската сметна палата, касаещ сертифициращия орган на ПРСР.

„От констатациите става ясно, че там има много проблеми и ние не можем да оценим колко дълбоки, но при всички положения са съществени. От осем констатации има само една положителна, другите са отрицателни или частично отрицателни. Това води до риск от съществено забавяне на средствата по тези програми“, обясни Людмила Елкова, която е част от икономическия екип на „Движение БГ“.

По думите на Кунева, в Програмата за развитие на селските райони добре са усвоени единствено средствата за комуникации.

Окончателният вариант на одита трябва да бъде готов до средата на март. Елкова смята, че дотогава България има възможност да представи контрааргументи и обяснения за констатациите на ЕСП.

„Искаме да попитаме какви мерки взема правителството. Свързан ли е този доклад с отказа да бъдат платени през януари и февруари субсидиите на земеделските производители? Какви са рисковете, за каква сума се отнасят?“, попита управляващите Елкова.

Тя бе категорична, че България има нужда от служебно правителство, което да изнесе информация за ситуацията във всички министерства.

„Следим въпроса. 16 март е датата, до която България трябва да даде отговор. Ако тези пари трябва да ги платим без европейските средства, ще гръмнем. България не е в еврозоната, ние не се ползваме от Европейския стабилизационен механизъм, не знам откъде ще взимаме заем“, заключи бившият еврокомисар Меглена Кунева.

Публикувана в Новини на часа

От 1 януари 2014 година никоя страна-членка не може да налага ограничения върху свободното движение на български и румънски работници.

Свободното движение на работници е основен принцип на ЕС и на единния ни пазар и изключения могат да бъдат допуснати само за ограничени периоди от време, например при присъединяването на нови страни. За България и Румъния тези периоди изтичат с изтичането на настоящата година. Това каза говорителят на комисаря по заетостта и социалната политика Ласло Андор - Джонатан Тод в интервю за БНР.

На въпрос как ЕК гледа на идеите лансирани от Великобритания и Холандия съответно за по-скъпи лични документи или специални договори за желаещите да живеят и работят на нейна територия Тод обясни: "ЕК засега не е получила никаква информация от Великобритания, Холандия или която и да е друга страна за подобни намерения. Що се отнася до великобританската идея мога да кажа, че според европейското законодателство наистина всяка страна има право да изисква от гражданите на ЕС документ за регистрация. Те обаче не трябва да струват на чуждите граждани повече, отколкото струват личните документи на нейните собствени граждани.

Важно е да се подчертае, че тези сертификати не са разрешителни за пребиваване, те не дават на гражданите на ЕС правото да живеят в друга страна-членка. За всички тях това право е гарантирано от европейските закони и е зависи от издаване на един или друг документ. Според европейското законодателство никоя страна-членка не може да изисква от гражданите на друга страна-членка подобна регистрация като условие за достъп до системата за социална сигурност.

Не може някой просто да се появи в дадена страна и да започне да получава социални плащания. Той може да остане в друга държава повече от три месеца само ако работи или има достатъчно финансови средства, за да не е в тежест на приемащата страна. Така че, ако някой няма работа и средства да се издържа той така или иначе няма право да остане в съответната държава повече от три месеца", поясни Тод.

Ако някоя от страните-членки не прилага европейското законодателство ще започне обичайната процедура при не спазване на законодателството, беше категоричен Джонатан Тод.

Публикувана в Новини на часа

Според данните от Евростат и направените прогнозни проучвания, обхващащи производители и пазари, от Rabobank, цените на земеделските продукти в Евросъюза до 2020 г. ще се запазят на нивата, на които са.

Причините за втвърдяването са много: отчита се ръст в търсенето на храни в развиващите се страни; на второ място - в енергийния сектор на високоразвитите държави все по-голям е делът на биогоривата; и на трето, но не по-важност - очаква се дългосрочно намаляване на очакваните добиви от земеделски култури поради климатичните промени.

Прогнозите за борсовите пазари са да останат балансирани, без трусове за периода до 2020 г. Доходността в земеделския сектор на Евросъюза като цяло ще нараства, но това ще е единствено за сметка на намаляването на заплащането на труда на заетата работна ръка, а не поради увеличаване на рентабилността на различните сектори.

Млякото и млечните продукти

Средносрочните перспективи за развитие на млечния сектор и пазара на мляко и млечни продукти са оценени като благориятни. Ръстът на населението в световен мащаб и голямото търсене се очаква да станат основните фактори, които да повлияят положително и да доведат до увеличаване на европейския износ на мляко и млечни продукти. Очакванията са най-голямо търсене на световните пазари до 2020 г. да имат различните видове сирена и сухото обезмаслено мляко. Прогнозите са за дву-и трикратно увеличаване на износа на тези млечни продукти.

Що се отнася до производството на свежо мляко, растежът при него ще е умерен. Обемът на произведеното европейско мляко ще остане на по-ниски нива от темповете на растеж за сектора. Причината е, че през 2015 г. ще бъде премахнато регулираното производство, т.е. ще отпаднат млечните квоти за отделните държави-членки на Евросъюза. До 2022 г. европейското производство на мляко се очаква да достигне 159 300 000 т. А това е ръст от 5% спрямо произведеното мляко в ЕС през 2011 г.

Производството на различни видове сирена

До 2022 се очаква ръст от 7% при производството на различни видове сирена спрямо 2011 г., като количествата ще достигнат до 9,6 млн. т.

Потребителското търсене по отношение на прясното мляко, както и на извара, масло, сметана и йогурт, ще нарасне и ще доведе до разширяване на производството им до 49,6 млн. т до 2022 . Това е с 8 на сто повече спрямо 2009 и 6,3 на сто повече в сравнение с 2011 г. Производството на обезмаслено мляко в Евросъюза по прогнозни данни ще се увеличи с 23 на сто или около 1,3 млн. т до 2022 г. Европейският износ на изброените млечни продукти ще е в размер на 678 000 т или с 30 на сто повече спрямо количествата от 2011 г. Общият обем на произведеното масло се очаква да бъде стабилен през следващите няколко години.

Но след премахването на млечните квоти прогнозите са за растеж, а очакваните обеми са за 2,4 млн. т към 2022 г. или с 8% повече спрямо произведеното масло през 2011 г.

Публикувана в Животновъдство
Европейската комисия въведе нови регулации през миналата седмица, с които се цели фермерите да получават повече информация за съставките на фуража за животните. Новият документ осигурява каталог с описания на различните фуражи и материали върху етикетите. ЕК твърди, че земеделците и собствениците на животни сега ще бъдат по-добре информирани.
Комисията заяви, че новият каталог за първи път определя лимити за остатъци от помощни средства при обработката на продукти, предназначени за употреба като фураж, които идват от хранителната индустрия. Така ще се постигне значителен прогрес към устойчивото земеделие и цялата хранителна верига. В момента има сериозна тенденция към постигане на устойчивост чрез използване на повече вторични продукти от производството на храни, базирани на екологично чисти продукти и животински фуражи.
Публикувана в Новини на часа
След като наскоро Русия наложи забрана за внос на месо и млечни продукти от различни страни като Германия и САЩ, сега се стигна и до налагане на забрана срещу вноса на растителни суровини, посадъчен материал , картофи за посев  и саксийни растения. Мярката касае Европейския съюз и ще влезе в сила от 1 април. Тя ще засегне всички специализирани разсадници с изключение на тези в страни като Полша, Германия и Унгария, които бяха инспектирани по-рано  от специалисти на руските фитосанитарни служби  (“Росселхостнадзор").
 
Вносът на посадъчен и растителен материал ще става само с гаранции. Руските власти отново мотивираха взетото от тях решение с отправените многократни запитвания по време на провелите се наскоро преговори в Берлин за свободните от карантина области с посеви в Европа. До този момент те не са получили информация за тези области . С влизането си в Световната търговска организация обаче, Русия се задължава да внася растителен и посадъчен материал при представяне на съответните гаранции на службиte за  растителна защита, че страните износителки, които да удостоверят че стоката не идва от подобни области, върху които е наложена карантина. За налагането на забраната за внос на картофи за посев от ЕС от „Росселхостнадзор“ обявиха още през януари. 
Публикувана в Новини на часа

Когато Херман Ахил ван Ромпой, първият изкарал цял мандат, президент на Европейската комисия написа в Tweeter „сделката е сключена” в 19,22 часа на 8 февруари, беше ясно, че бюджетът за земеделието не е главната жертва на нощта, която Дейвид Камерън и неговите симпатизанти нарекоха победа. Позеленяването на ОСП не бе намалено, нито Втори стълб –Агроекологични програми беше орязан повече, отколкото беше направено през ноември.

Главите на държавите членки на ЕС оставиха вратата отворена за позеленяването на ОСП, защитавайки повечето от положителните части на реформата на ОСП. Но в същото време, те отвориха и задната врата за национално „де-позеленяване”  и аграрно-промишленото лоби.

Финалното споразумение разпредели малко повече евро към бюджета на земеделието, отколкото беше предложено през ноември. Но до 15 % от всеки Стълб могат да бъдат преразпределени към друг. В страните с директни помощи под 95 %, допълнителни 10 % от Стълб 2 може да се преместят към Стълб 1.

Сплотеността между страните членки доведе до решението директните плащания да са минимум 196 евро за хектар до 2020 г. с последователно намаляване на разликата между днешните плащания и средните плащания с една трета от разликата през същия период.

Що се отнася до позеленяването Комисията одобрри следната позиция:

67.  Екологичността  на ОСП ще бъде засилена чрез екологизиране на директните плащания с помощта на някои селскостопански практики, които трябва да бъдат определени в регламента на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделските производители по схемите за подпомагане в рамките нана Общата селскостопанска политика, от полза за климата и околната среда, като в същото време се избегне ненужната административна тежест, които всички земеделски стопани ще трябва да следват. За да се финансират тези практики, държавите-членки ще използват 30% от годишния национален таван, с ясно определена гъвкавост за държавите-членки, отнасящи се до избора на еквивалентни мерки за зелени площи. Изискването за екологична зона на фокусиране (EFA) на всяко земеделско стопанство ще се осъществява по начини, които не изискват въпросната земя да доведе до загуби  на продукцията и да се избягват неоправдани загуби в доходите на земеделските производители.

 

Държавните глави оставиха отворени основни проблеми като деверсификацията и ротацията на културите, процента на земята, която трябва да се оставя под угар, както и възможните концепции и понятия за опазване на пасищата. Но изречението „които всички земеделски стопани ще трябва да следват” изключва напълно концепцията за доброволното следване на позеленяването, предложени от земеделската комисия на Европейския парламент  (COMAGRI).

Заслугата за спасяването на бюджета за земеделие и за запазването на идеята за позеленяването е на френския президент Франсоа Холанд, който спря фрау Меркел от кардинални промени. Според вътрешни източници, Меркел е била решена да намали задължителните части от земите, оставяни за позеленяване от 7 на 3,5 %.

Представлявайки голям брой индустриализирани ферми в ЕС (Северна и Източна Германия), Меркел очевидно бе успокоена с концепцията да се остави на държавите-членки сами да решават дали да намали субсидиите за най-големите земеделски производители (таван).

На пръв поглед, без да се изпада в подробен анализ, изглежда, че сделката за бюджета оставя място за смислена реформа на ОСП. Най-трудното решение ще бъде, разбира се, за бюджета. Всички останали въпроси ще се решат в преговорите между министрите на земеделието на страните членки и Европейския парламент.

Предложението на  COMAGRI за позеленяването на ОСП беше драстично. Въпреки това, държавните глави се обявиха за екологизиране на ОСП и това може да се разглежда  като поражение на анти-зеленото, аграрно-промишлено лоби. Шансът му да получи подкрепа на пленарната сесия на евродепутатите през март е доста малък. 

Публикувана в Коментари

Дачиан Чолош, Еврокамисар по земеделието на ЕС, за решението на Европейският комитет за рамката на бюджета за периода  2014-2020:
„Лидерите на Европа и правителствата потвърдиха вярата си в модернизираната Обща земеделска политика и признаха огромната роля на фермерството и селските райони в бюджета на ЕС. Ако бъде потвърдено от европейския парламент, това споразумение ще отвори пътя на финалната фаза преговори за новата ОСП. За да се превърне в реалност нашата амбиция за по-справедлива и зелена ОСП трябва да се придвижим от предложения към решения. Предложенията на Комисията ни дадоха възможност да разпределим по-голям бюджет като оценим стойността на парите. Предстоящата реформа на ОСП сега тябва да се надява на по-прозрачни взаимоотношения между фермерите и гражданите на ЕС. Това е предизвикателство пред бъдещите преговори. Четири пункта ще бъдат от особена важност – по-добро разпределение на директните плащания, по-голяма подкрепа за откриването на работни места, позеленяване и засилване на селските райони и фермерски организации.
Въпреки това, ОСП стана част от опитите да се намалят публичните разходи. Аз лично съжалявам за намалените инвестиции в селските райони. Както и за големия натиск, на който са подложени всички пера на новия бюджет на ЕС, в частност научните изследвания“
Copa Cogeca, европейска организация на фермерите:
„Copa-Cogeca съжалява за решението на лидерите на ЕС да направят допълнителни намаления в бюджета на ЕС за периода 2014-20 за ОСП, още по-големи от тези, предложени от Еврокомисията. Решението означава 15 % намаление на разходите за ОСП, засягайки прехраната на 40 млн. души в земеделския сектор. Това излага на риск постоянно изхранването на постоянно увеличаващото се население на света. Но ние приветстваме бързото постигане на съгласие, което ще позволи да се постигне съгласие по новата ОСП през юли“.
Роджър Уайт, говорител на Европейската Комисия по Земеделие:
Цифрите от споразумението за финасовата рамка показват, че за ОСП са дадени общо 369, 79 милиарда евро, а предложението на Комисията бе за 378, 52 милиарда евро. Това е намаление от 4,2 % То е съставено от 277, 85 милиарда евро за Първи стълб, включително 2,8 милиарда евро кризисни резерви, и 84, 94 милиарда евро за Развитие на Селските райони, което с 7,6 % от предложението на Комисията в размер на 91, 97 милиарда евро. Съглашението за реформата на ОСП между Европейския Парламент и Комисията ще бъде постигнато чрез формални преговори между страните членки на ЕС.

Публикувана в Агроновини
Вторник, 19 Февруари 2013 17:04

7,7 млрд. евро за селата до 2020 г.

Нова субсидия - до 500 евро за хуманно отношение към животните

Маргарита Цветанова
Въпреки съкращаването на европейския бюджет за следващия седемгодишен програмен период, ЕС планира да даде на България по-голяма финансова подкрепа. Очакванията са, че с благословията на Европарламента, в селското ни стопанство щедро ще се излеят 7,7 млрд евро до 2020 г.  Сумата е с 2,4 млрд. евро повече от тази, която страната ни има право да усвои в настоящия период до края на 2013 г. Това съобщи лично министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по време на Националната среща на Асоциацията  на земеделските производители в България, която се състоя в к.к. „Златни пясъци”. Министър Найденов уточни още, че ако този бюджет бъде гласуван, земеделските производители ще получат близо 22 евро на декар, т.е. 44 лв за единица площ, при сегашните 13 евро или 26 лв.
Срещата на върха на ЕС, която започна на 7 февруари, премина напрегнато и трудно заради липсата на съгласие на европейските лидери. Великобритания, Германия и няколко северноевропейски страни настояваха бюджетът да бъде съкратен заради кризата. От друга страна, Франция и по-бедните южноевропейски страни защитиха тезата да не се реже от субсидиите по общата земеделска политика и кохезионните фондове.
Подробностите около разпределението по пера на новия рамков бюджет на ЕС още не са изнесени. Евролидерите се договориха първото номинално намаление в историята на Общността с около 3% спрямо настоящия. Споразумението, постигнато от Съвета на ЕС, е за 960 млн. евро, или 1% от брутния национален доход на страните членки. Тепърва обаче многогодишната финансова рамка трябва да получи одобрението на Европейския парламент, който неведнъж предупреждава, че няма да даде подкрепата си за орязан бюджет.
В новата финансова рамка се очаква нашата страна да получи над 15 млрд. евро от ЕС, което като нетен приход е над 12 млрд. евро.
Толкова е разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на Общността. България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС, като процент от Брутния национален доход, с нетен баланс около 4%. Затова правителството е доволно от постигнатите преговори. Така България става една от четирите държави, които получават повече средства, в сравнение с досегашните бюджетни параметри. Тук е необходимо да добавим, че сигурно е само получаването на 2,4 млрд евро за директни плащания. А останалите милиарди са само хипотетични, тъй като трябва да се получат след спечелването на проекти.
Целта, с която основно е натоварена ОСП, е да съдейства за нарастване на производителността в селското стопанство, за осигуряване на достоен стандарт на живот на хората от селските райони. Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. ще продължава да се основава на познатата досега структура на двата стълба. По първи стълб ще се дава пряко подпомагане на селскостопанските производители и ще се финансират пазарните мерки, както беше досега. Прякото подпомагане и пазарните мерки ще се финансират изцяло и единствено от бюджета на ЕС, за да се гарантира прилагането на обща политика в целия пазар на Общността.
Прехвърляме до 300 млн. евро от ПРСР към нивите
Така фермерите ще могат да получат парите от ЕС по-лесно, без да кандидатстват с проекти. Решението е гласувано от депутатите в земеделската комисията на Европарламента. Според гласувания текст 15% от парите за директни плащани ще могат да се прехвърлят към селската програма. От нея пък ще могат да се вземат до 10%, които да се дадат за преки плащания на фермерите. Решението за прехвърлянето на парите ще се взима от всяка страна. Изискването за задължително прилагане на зелени практики в нивите, ще се отложи поне до 2015 г. Това обясни евродепутатът от ЕНП Мария Габриел.
До 2015 г. няма да има “озеленяване” на преките плащания
Предвидената реформа на директните плащания няма да може да бъде приложена в пълна степен до 2015 г. и няма да може да се приложи озеленяването на директните плащания, предвидено за новата ОСП. Това заяви и зам. министър Светла Боянова в своето обръщение към фермерите по време на семинара. Тя обясни, още че се очаква Европейската комисия да представи временните мерки, които ще се прилагат за 2014 г., като това най-вероятно ще стане след договарянето на параметрите на бюджета на ЕС.
Отлагането с една година на зелените мерки, обаче, може да е знак, че с толкова ще се забави и целият пакет за земеделие, включително и новата Програма за развитие на селските райони.
Агроекологията става по-достъпна
Да се улесни усвояването на агроекологичните плащания за българските фермери при прилагането на новата ОСП, ще е една от основните задачи на българската държава. Този подход е наложителен, защото мярката за агроекология и климат е задължителна за цяла ЕС, но засега България се реди на опашката по усвояването на зелените пари, припомни зам.-министър Боянова. Тя уточни, че не са предвидени съществени промени по втория стълб, който очертава територията на новата ПРСР. Както и досега, ще важи и вариантът за минимално ниво от 25 % за мерките с агро-екологична насоченост. България ще настоява за повече гъвкавост и за предоставяне на възможност това правило да не е задължително за иначе задължителни за прилагане „зелени” мерки. Предвижда се максималната годишна субсидия за 10 дка при едногодишните култури да бъде 600 евро, за  специализирани целогодишни култури – 900 евро, а за други видове земеползване – 450 евро. Предлага се подпомагането на глава животно от застрашените местни породи да стигне до 200 евро.
Разпределението на средствата по мерки ще се извърши на база на потребностите, изведени в Стратегията за подкрепа на развитие на селските райони. Брюксел няма да толерира разпределение на финансовите средства на база на субективни критерии, за да няма безполезно финансиране.
Работната група за подготовка на новата ПРСР вече е започнала работа. Очаква се до средата на годината да е готов първият й вариант, а до края на 2013-а програмата да бъде одобрена и от Европейската комисия. В нея не се предвиждат съществени промени. Няма да има оси, както досега, а само мерки. Някои от тях ще са задължителни, каквато е мярката за „агроекология и климат“.
Регламентът на Програмата за развити на селските райони се основава на целите на ОСП за увеличаване на доходите на земеделските стопани, към стабилизиране на пазарите и гарантиране, че продуктите ще достигат до потребителите на разумни цени.
Продоволствената сигурност
е лайтмотивът на новата Програма. С увеличаването на рисковете и кризите, които споходиха фермерите, спада тяхната производителност, а от там се свиват и печалбите им. Очаква се този натиск да продължи. Затова в Брюксел счита, че е необходимо да се запази подпомагането на доходите и да се усъвършенства управлението на рисковете при кризисни ситуации. Силното селско стопанство е от жизнено значение както за хранително-вкусовата промишленост в ЕС, така и за продоволствената сигурност в световен мащаб. В същото време заетите в сектора трябва да опазят климата и биологично разнообразие, които са част от стратегията „Европа 2020“. Точно затова бъдещата политика на ОСП ще даде “зелена светлина” на мерките за опазване на продоволствената сигурност, околната среда и териториалния баланс. Приоритет за Европа остава подпомагането на младите фермери, които трябва да поемат кормилото на управление на европейското селско стопанство.
До 70 хил. евро за младите фермери
Това е таванът, който могат да получат стопаните до 40 години за нови инвестиции във вече изградени малки предприятия. Това е заложено в Проекта за регламент за развитие на селските райони в следващия програмен период. Всяка страна  ще реши какъв праг да определи за тази мярка. Сумата обаче не трябва да под 20% от определения финансов пакет за всяка държава - членка, считат евродепутатите.
Преди няколко месеца Франция е направила интересно предложение за въвеждане на нови преференции за малките стопани. Французите настояват Брюксел да въведе допълнително плащане за първите 50 ха (500 дка) на фермерите за първите хектари, които обработват.
ЕК предлага 70 хил. евро също да са максималните средства за инвестиции на микропредприятия и неземеделски дейности. Според проекта 5 % ще бъдат заделени за подхода ЛИДЕР. Ще има нова мярка за хуманно отношение към животните. По нея фермерите могат да получат годишно до 500 евро на глава животно. Един от най- важните акценти в Програмата, е че Европейската комисия иска да въведе критерий за оценка на качество на проектите, особено когато те са инвестиционни.

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта