Европейският съюз (ЕС) и Канада добавиха нова клауза към търговския договор между тях, насочена към климатичните промени и подписаното през 2015 г. Парижко споразумение за изменението на климата, съобщава Euractiv.

Еврокомисарят по търговските въпроси Сесилия Малмстрьом и канадският министър на природните ресурси Джим Кар подписаха в четвъртък добавката към Всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), което влезе в сила през 2017 г. 

Двете икономики се съгласиха да насърчават взаимната подкрепа при политиките за търговията и климатичните промени, като се позовават на своите ангажименти към Парижкото споразумение.

Клаузата допълва разпоредбите на СЕТА за сътрудничество в областта на околната среда и подчертава изолацията на американския президент Доналд Тръмп относно въпросите за търговията и изменението на климата.

Публикувана в Бизнес

За запазване на възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г. с цел поддържане стабилността в подкрепата на земеделските стопани, се обяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в периода 23–25 септември 2018 г. във Виена, Австрия. По думите му рекратяването й би могло да доведе до фалити при част от земеделските стопани в България.

Дискусията на министрите се фокусира върху документ, изготвен от Австрийското председателство на Съвета на ЕС, относно приоритетните инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП) за обезпечаване на селскостопанското производство в целия съюз. Разисквания имаше и върху ролята на ОСП за адекватна подкрепа на фермерите в усилията им да произвеждат висококачествена и безопасна храна.
В отговор на поставените от Председателството въпроси, министър Порожанов заяви, че прилагането на обвързани плащания с още по-широк обхват и по-голям финансов ресурс ще има положителен ефект за поддържането и развитието на жизнеспособни селски райони.
Прилагането на инвестиционна подкрепа чрез ПРСР ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността на стопанствата, като едновременно с това ще спомогне за развитието на биологичното земеделие, енергийната ефективност и иновациите в селското стопанство, както и за стимулирането на процеса на обновяване на поколенията.
Публикувана в Бизнес

Селско стопанство в Европа към 2050 г. ще може напълно да се откаже от пестицидите, прогнозираха учените Пиер-Мари Обер и Ксавие от Института за устойчиво развитие и международни отношения  по време на конференция в Париж, съобщава EURActiv.
"Ние представяме алтернативен сценарий, който може да доведе до едромащабна трансформация на селското стопанство", казва Пиер-Мари Обер и пояснява, че в момента се водят дебати за бъдещото на земеделието заради невъзможността да се съвместява ръстa на земеделското производство и понижаване на въздействието върху климата и биоразнообразието.

"Трябва да си зададем въпроса: какво им трябва на европейците за здравословно и стабилно хранене и какви земеделски модели съществуват за реализирането на тази цел", казва Пиер-Мари Обер.
Затова изследванията на учените са се фокусирали върху установяване на влиянието на съвременно хранене върху здравето на европейците. Според тях болестите, свързани с храненето, се разпространяват със застрашителни темпове.

В свое изследване Пиер-Мари Обер и Ксавие По посочват, че в Европа не само се произвежда прекалено много храна, но и се консумира прекалено много. Самото хранене на свой ред не е балансирано – не отговаря на препоръките на Европейската организация по безопасност на храненето и Световната здравна организация. Сценариите за възстановяване на баланса в храненето на европейците предвижда повече зърнени храни, плодове и зеленчуци, протеини, по-малко месо, яйца, риба и млечни храни.

"Освен това нашето изследване показва, че европейците до 2050 г. може да бъдат изхранени и без използването на пестициди като по този начин ще бъдат намалени генерираните парникови газове с 40% и ще бъде възстановено биоразнообразието", прогнозира Пиер-Мари Обер. по дучите му това е постижимо чрез отказ от пестициди и внедряване на „зелени“ аграрни технологии, сред които сеитбооборот, торене и използването на екологична инфраструктура – например живи плетове, дървета, ниски стени и др. Сценарият на учените предвижда още понижаване на производителността с 10-50% в зависимост от отглежданата култура.

Авторите на изследването допълват, че това ще провокира намаляване на доходите на фермите, но същевременно ще се орежат разходите за пестициди. При това развитие на ситуацията потенциалът за износ на зърнени храни, млечна продукция и вино няма да бъде намален.

Публикувана в Бизнес

Като част от националната инициативата „Бъдеще на кохезионната политика на ЕС“, Областен информационен център – Добрич организира разнообразни и интересни инициативи. Инициативат на мрежата от 28 информационни центъра в България е посветена на дебатите за Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. и регламентите за новия програмен период, заедно с отбелязването на 30 годишнината на Кохезионната политика на Европейския съюз.

На 28 септември от 15:00 в Художествената галерия - Добрич ще се проведе граждански диалог „Бъдеще на кохезионната политика на ЕС“ - „Добрич в Европа – какво следва!?“, със специалното участие на евродепутатите Андрей Новаков и Емил Радев. Диалогът ще протече като отворен дебат за бъдещето на Европа, за приноса и потенциала на политиката на Европейския съюз за намаляване на различията в икономическото и социално развитие на различните региони от Европа, за бюджета и приоритетните области на Европейския съюз след 2020, и как това ще се отрази на област Добрич. Събитието е със свободен достъп и ще бъде излъчвано и онлайн.

В началото на октомври ОИЦ - Добрич ще стартира инициативата „Създай свой проект за да промениш своята общност“. За целта във всяка от осемте общини на областта, до края на октомври ще са бъдат изложени кутии и специално създадени бланки, където всеки може да опише накратко своята проектна идея, която ще подобри живота в неговата общност. Анкетите ще са достъпни и онлайн на следния електронен адрес https://goo.gl/Jdni7m.

На 5 октомври от 11:00 до 15:00, часа в централната пешеходна зона в град Добрич ще бъде разположен открит щанд на Областен информационен център - Добрич с много информационни материали, игри, викторини и награди. На щанда всеки може да получи информация за възможностите за финансиране по европрограмите, да сподели чрез подготвена бланка своите идея за подобряване на живота в града и да се забавлява като се включи във викторината с награди. За най-малките, екипа на ОИЦ – Добрич е подготвил много подаръци.

С безплатни прожекции в област Добрич ще бъде отбелязана 30-та годишнина от провеждането на Кохезионната политика на Европейския съюз. На всички читалища и училища от областта са предоставени пет късометражни филми на европейски режисьори, част от европейската кампанията #EUandME. След уточняване на датите и мястото ще бъде публикувана информация за тяхното излъчване.

Отново безплатно на 8 октомври в кино „Икар“ град Добрич, от 18:00 ч. ще се прожектира игралния филм „Белгийския крал“, копродукция между България, Белгия и Нидерландия, финансиран по програма Творческа Европа, подпрограма Медия. Билети ще могат да се получат на 5 октомври от информационния щанд на ОИЦ – Добрич.

По време на инициативата ще се проведе и онлайн анкетно проучване за информираността за Кохезионната политика в България.

Публикувана в Новини на часа

В края на миналата седмица европейският зърнен пазар беше разбунен от слухове, че украинското правителство възнамерява в най-скоро време да ограничи износа на мелничарско зърно поради слабата тазгодишна реколта. Анализаторите коментират, че тази сензационна новина беше пусната на пазара в момент на масово редуциране на оценките за производство на пшеница в ЕС и Русия и провокира допълнителен плюс в цените на пшеницата на фючърсния и експортния пазар от 8-10 евро за тон. Още при откриването на търговията на 6 август френската мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по ЕUR 210-212,75 за тон, в сравнение с ЕUR 200-203 за тон в края на юли.

Още в петък властите в Киев категорично опровергаха подобна възможност и призоваха да не се вярва на слухове, целящи да дестабилизарат пазара. Участниците в зърнената търговия споделят, че повод за напрежението най-вероятно е станало предстоящото подписване на традиционен меморандум между основните компании експортьори и Министерството на аграрната политика на Украйна. В документа всека година се определят максимално допустимите обеми за износа на хлебно зърно от страната.

Ограниченията са възможни само при доближаване на реалните показатели на експорта до пределно допустимите и предварително съгласувани параметри. Според украинските власти и независимите местни експерти подобна опасност няма. Нещо повече.

Още в петък министърът на аграрната политика на Украйна Максим Мартинюк за изненада на западните експерти оповести по-висока от предишната прогноза за тазгодишния добив от пшеница в страната - 24 млн.т, в сравнение с 22-23 млн. т, очаквани само допреди няколко дни.

Министерството на аграрната политика на Украйна информира, че към 3 август в страната вече са ожънати 20,1 млн. т пшеница.

По данни на Министерството на аграрната политика през първия месец на 2018/19 маркетингова година Украйна натовари за износ около 2,21 млн.т. зърнени храни, в това число: 930 хил. тона пшеница, 686 хил. тона царевица и 592 хил. тона ечемик.

Публикувана в Бизнес

На 25 юли Европейският съд даде окончателното си решение, относно CRISPR/Cas9. Отсега нататък, създадените с помощта на генно редактиране растения ще бъдат подложени на същия строг регламент, като генетично модифицирани култури, въпреки че промени в ДНК на растенията в случая на CRISPR/Cas9 възникнат без използването на чужди гени. Това решение ще попречи на по-нататъшното развитие на подобни технологии в европейските страни.

Тази присъда на Европейския съд беше голямо разочарование за поддръжниците на генномодифицирани култури, включително учени, които се надяваха, че организмите създадени чрез използване на нови технологии за редактиране на гените, като CRISPR-Cas9, няма да бъдат предмет на ограничения, които сега действат при ГМ култури.
Това означава, че всички нови разработки, получени с помощта на CRISPR-Cas9, ще трябва да преминат дълъг процес на одобрение от Европейския съюз.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Актуализираната прогноза на Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) предвижда по-голям отколкото се очакваше преди спад в производството на рапично семе в света и най-вече в Евросъюза през новата маркетингова 2018/19 г., в сравнение с предходния сезон. Прогнозата за глобалното производство от маслодайната култура е сведена до 72,4 млн.т, в сравнение с 75,1 млн.т, очаквани в средата на юни и 74,8 млн.т реколтирани през 2017/18 г.  Най-голямо намаление на производството се очертава в ЕС -  с 2 млн.т (с около 10 на сто), до 20,2 млн.т. Негативната корекция е вследствие на неблагоприятните  агрометеорологични условия в основните страни производителки на маслодайната култура и преди всичко Германия и Франция. Агроспециалистите отново акцентират върху силната суша в северните и източните райони на Германия, където всъщност е концентрирано производството на рапица. Щетите от сухото време са налице и в Обединеното кралство, Дания и страните от Балтийския регион. Според най-новите данни, най-неблагоприятно е положението във Франция (с 900 хил. тона !).

Необичайно горещото и сухо време през май доведе до прекъсване на нормалното развитие на цъфтежа, а на по-късен стадий, в дъждовния период новата реколта беше масово атакувана от рапична стъблена бълха, което нагледно демонстрира  със снимки, направен през юни от специален  проучвателен екип на FAS. Ларвите се носят в стъблото на рапичното растение и ядат целулозата. Това отслабва растението и прекъсва поемането на основни хранителни вещества.

Забраната на ЕС върху  използването на неоникотиноидите и други химикали са  поставили европейските фермери в много неравностойно положение спрямо  армията от вредители. Производителите на маслодайната култура  се оплакват, че срещат  големи трудности при отглеждането  и мнозина от тях са настроени крайно  скептично относно бъдещето развитие на производството.

Публикувана в Бизнес

Eтоксазол е високоефективен контактен акарицид с хормонално действие, притежаващ овицидно действие. Подтиска ларвния стадий на развитие на растителноядните акари, но не влияе на размножението им.

Европейската комисия публикува проект за решение, с който не възобновява одобряването и употребата на активното вещество етоксазол.

Съществуващите след 31 юли, 2018 година растителнозащитни препарати, съдържащи етоксазол, ще бъдат иззети от пазара. Неодобрението е основано на оценката на веществата за използване наактивни вещества на пестициди в ЕС в съответствие с Регламент (ЕС) № 1107/2009. Веществото по-рано е било одобрено в соответствие с Директива 91/414 / EEC.

Етоксазол беше ефективно средство срещу акарите Tetranychus spp. - обикновен паяжинообразуващ акар при лозя, трайни и зеленчукови култури и Panonychus spp. - червен овощен акар при цитрусови и овощни видове. Механизмът на действие на активното вещество е инхибиране процеса на линеене на акари и въшки.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Правителството прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2018 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2018 година.

Общо 125 мерки са със срок на изпълнение до края на месец юни, като от тях са изпълнени 92 мерки. Неизпълнените мерки са 33, което представлява 26,4 % неизпълнение. В края на месец март процентът неизпълнени мерки беше 40,9 %. От неизпълнените мерки 10 са свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Трябва да се отчете положителното развитие и при въвеждането в националното законодателство на директивите в областта на Вътрешния пазар, които са включени в т.нар. Информационно табло. При последното отчитане на Информационното табло (към края на месец май 2018 г.) невъведените директиви бяха 4 от 1030 или 0.4 % дефицит. За сравнение при предходното отчитане към края на месец ноември 2017 г. дефицитът за страната ни беше 1.3 % (14 директиви от общо 1038).

С цел навременното изпълнение на неизпълнените към края на месец юни мерки, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, подобряване на резултатите на България при въвеждането на директивите на ЕС и недопускане стартирането на нови процедури за нарушения срещу България, е необходимо систематичните действия на министерствата и ведомствата да продължат.

Публикувана в Бизнес

Неблагоприятните природни условия оказаха влияние в повечето европейски страни. Засега късметлия е само Испания

В повечето части на Централна, Източна и Северна Европа сушата нанесе сериозни щети на зимните култури, в резултат на което производителите получават неизхранено зърно.

Службата по селскостопански мониторинг MARS намали прогнозите за доходност, преди всичко за фермерите от Скандинавските страни, Централна и Северна Полша и Балтийските страни.

В Централна Италия и в по-голямата част на Франция бури с градушка и продължителни дъждове доведоха до преовлажняване на полето, което е провокирало болести по растенията - във Франция болестите по пшеницата и ечмика са се увеличили. Същото се случва и в България, където чести поройни валежи, придружени с градушка не позволяват на фермерите да прибират готовата реколта от ечемик, пшеница и рапица. Очакваните добиви са с около 100 кг/по-малко от миналата година, освен това валежите непрекъснато влошават качеството на зърното.

В същото време в Испания дъждовете са били своевременни за растежа и добива на зимната пшеница, ечмик, ръж, тритикале и рапица, при които се прогнозират добиви, по-високи от средните.

За добива от зимен ечемик в ЕС, MARS по-рано посочи цифрата 580 кг/дка, а от пролетния – 440 кг/дка, което е с 69 кг/дка повече, отколкото се прогнозираше през май, 2018 година.

Внесени са значителни корекции за рапицата, средният добив от която според MARS се очаква да е 305 кг/дка, което е с на 14 кг/дка по-малко от оценката от предходния месец и със 7,4 процента по-малко, отколкото миналата година.

Добивът от слънчогледа се очаква средно да е 227 кг/дка. Това е с 4 кг/дка по-малко, отколкото се очакваше миналия месец, но повече от средния показател за последните пет години със 7,2%. Средният добив от соята се очаква да е на нивото от миналата година – 292 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта