ЕС и Великобритания постигнаха съгласие, че преходният период след Brexit ще бъде 21 месеца и ще приключи на 31 декември 2020 г. Това заяви главен преговарящ за ЕС по Brexit Мишел Барние на пресконференцията с британския министър по въпросите на Brexit, Дейвид Дейвис в Брюксел.
Преходният период бе изчислен за периода от 29 март 2019 г. до 31 декември 2020 г. и има за цел да смекчи ефекта от "Брекзит" както за Великобритания, така и за ЕС.
През този период, Обединеното кралство ще бъде в състояние да се ползва с всички права на член на Европейския съюз, оставайки в рамките на единния пазар, но няма да може да участва във вземането на решения в Европейския съюз.
По време на преходния период Обединеното кралство ще може също да преговаря и да подписва търговски споразумения.
По-рано бе съобщено, че Лондон и Брюксел са се договорили по редица важни въпроси, които ще бъдат включени в текста на освобождаването на Великобритания от договора за ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Министерският съвет прие План за действие за 2018 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2014-2020 г.

Планът съдържа мерки за постигане на заложените стратегически и оперативни цели на Националната стратегия. Дейностите, включени в него, са свързани с подобряване на превенцията, повишаване ефективността при разкриване и противодействие на нередностите и измамите, както и на дейностите по разследване, възстановяване и санкции, укрепване на сътрудничеството с ОЛАФ и с компетентните институции на ЕС, на държавите-членки и на други държави.

Публикувана в Новини на часа

Българското председателство даде възможност на държавите-членки на ЕС да се доближат до обща визия за бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., като прие Заключения на председателството по темата.

"Заключенията съдържат визия за основните елементи на бъдещата ОСП, която споделя мнозинството от държавите-членки. Ето защо бих искал да благодаря на всички мои колеги в Съвета и техните екипи за духа на съгласие, за консенсусното настроение и за цялата упорита работа и доброто сътрудничество през последните месеци ", заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Днешните заключения призовават за увеличаване на добавената стойност на ОСП, държавите-членки да бъдат оправомощени да вземат решения, отговарящи на местните нужди и специфики, да се засили устойчивостта на селскостопанския сектор, да се насърчава приносът на ОСП към екологичните цели и да се подобри качеството на живот в селските райони.  

Заключенията ще послужат на Комисията при подготовката на предстоящото законодателно предложение за Общата селскостопанска политика. Те идват след три месеца на интензивни преговори между държавите-членки. 

Задълбочената дискусия за следващата ОСП започна под естонското председателство на Съвета. През януари, по време на българското председателство, министрите обсъдиха добавената стойност на ОСП, основните цели на ЕС, които трябва да бъдат запазени, и подходящото ниво на субсидиарност.

През февруари те бяха насочени към директните плащания, към действията в областта на околната среда и климата и към развитието на селските райони.

Публикувана в Новини на часа

Както вече е известно в края на миналата година използването на хербицида глифозат в ЕС беше продължено с още 5 години. За това гласуваха 18 от 28 представители на страните-членки на Европейския съюз. Въпреки възможността за бъдещото прилагане в производството от фермерите на този хербицид, споровете за вредата от него все още не стихват. Представителите на 9 страни се изказаха против неговото използване, въпреки че досега няма научни доказателства за възможната опасност от глифозат за здравето на човека.

Официалният представител на министерството но селското стопанство на Белгия Дени Дюкарм в изявление пред местните средства за масова информация заяви, че Министърът на ведомството е силно обезпокоен и „изказва голямо съжаление, че не е било предложено никакво решение за създаване и внедряване на механизъм за постепенен  отказ от глифозата в бъдеще и не е предвиден никъкъв бюджет за финансиране на проект за разработване на негова алтернатива“. Това означава, че след 5 години земеделските производители отново няма да разполагат с адекватно решение за проблема с плевелите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

България е начело по публични разходи за опазване на обществения ред и безопасността с 2,4% от БВП и за поддръжка на жилища и други комунални услуги с 1,9% от БВП, сочат обобщените данни от прочуване на европейската статистическа служба „Евростат". Сред основните публични разходите от консолидирания държавен бюджет в Европейския съюз (ЕС), най-големи са за "социална защита" през 2016 г. и се равняват на 19,1 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Следващите най-важни области са "здравеопазване" (7.1%), "икономически работи" като външни работи и сделки с държавен дълг (6.0%), „образование" (4.7%), „икономически политики" (4.0%), "обществен ред и безопасност" (1,7%), "отбраната" (1,3%), "отдих, култура и религия" (1,0%), "опазване на околната среда" (0,7%) и "жилищни и други комунални услуги" - под процент. 

Тези данни, обаче не разкриват значителните различия между държавите-членки за тези разходи като дял от БВП, които могат да се видят в пълния текст на изследването по страни.

Разходите за социална защита са най-големи във Финландия и най-ниски в Ирландия

През 2016 г. публичните разходи за социална защита имат най-голям дял от разходите на сектор "Държавно управление" във всички държави-членки на ЕС. Съотношението на разходите за държавна социална защита към БВП варира в различните държави-членки на ЕС от по-малко от 10% в Ирландия (9,9%) до повече от четвърт във Финландия (25,6%). Осем държави-членки - Финландия, Франция, Дания, Австрия, Италия, Гърция, Швеция и Белгия - отделят минимум 20% от БВП за социалната защита, докато Ирландия, Литва, Румъния, Латвия, Малта, Чехия и България до 13 на сто от БВП.

Разходите за социална защита се разпределят в няколко подробни групи. Групата "старост", която включва пенсии, заема най-голяма част от разходите за социална закрила във всички държави-членки.

Държавните разходи за "старост" като дял от БВП са най-високи през 2016 г. в Гърция (16.0%), следвани от Финландия (13.7%), Франция и Италия (по 13.5%) и Австрия (13.0%). За разлика от тях, най-ниски са тези разходи в Ирландия (3,5%), Литва (5,9%), Кипър (6,2%) и Нидерландия (6,7%). Общите разходи за "старост" представлява 10,2% от БВП в ЕС.

Къде са най-високи публичните разходи за здраве и образование?

През 2016 г. начело  по разходи за здравеопазване са Дания (8,6% от БВП) и Франция (8,1%), а за образонание Дания и Швеция (по 6,9% от БВП), Белгия (6,4%) и Финландия (6,1%).

Най-много публични разходи за отбраната се отделят в Естония (2,4% от БВП), Гърция (2,1%) и Великобритания (2,0%).

Лидери по разходи за защита на околната среда са Гърция (1,6%) и Холандия (1,4%), а за почивки, култура и религия е Унгария (3.3%) и Естония (2,1%).

Публикувана в Бизнес

Задава се поскъпване на свинското месо у нас, като крайните цени се очаква да се вдигнат с 50 стотинки до 1 лев за килограм. Това съобщава председателят на свиневъдите Добрин Папазов, цитиран от "Телеграф".

Цените на прасетата за клане продължават да растат в цяла Европа според данни на германски свиневъди. Очаква се тази тенденция скоро да дойде и у нас, макар и със закъснение, посочи Папазов.  Увеличението на цените на прасетата ще се усети най-вече при производителите. За потребителите поскъпването ще бъде с 20-50 стотинки, най-много с до 1 лев.  Трудно е да се прогнозира кога ще поскъпне свинското, но това ще се случи, защото и ние сме част от Европейския съюз и няма как да ни подмине, но не мога да кажа кога точно, добави председателят на Съюза на свиневъдите. Италия заема челната позиция по най-висока продажна цена на прасета за клане за последните 9 седмици - 1 евро и 80 цента за килограм. За сравнение в края на 2017 година цената е била 1 евро и 70 цента. Най-евтино се търгуват животните в Белгия - за 1 евро и 30 цента за килограм.

Публикувана в Бизнес
От дебатите за ОСП става ясно, че министри на земеделието в ЕС са съгласни бюджетът на единствената стабилна и наистина структурирана политика да се запази. Това заяви в интервю за най-голямото френско земеделско издание Agra Presse министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. По думите му намаляването на средствата за ОСП би било опасно. "Това би било истинско разтърсване за селскостопанския сектор, което може да доведе до липса на конкурентоспособност и да причини  икономически и социални проблеми", коментира Порожанов.
Министрът на земеделието споделя, че по време на Съветана ЕС е обсъдена и горната граница на директните плащания на големите производители. „Тези разисквания са много плодотворни и се надявам до март –април да завършим консултациите по между си и да представим резултатите пред ЕК и обществото“. Попитан дали според него е необходимо да има законодателство, което да защитава дребните търговци и производители Порожанов отговаря: 
"Трябва да разработим правила, които да регулират разпределението на добавената стойност в хранителната верига, тъй като най-засегнати са производителите. Би било добре да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че интересите на производителите, които носят най-голяма отговорност в хранителната верига, са защитени. Ние, министрите на земеделието в ЕС чакаме предложението на Комисията за разрешаване на проблема. Бихме искали регламентът да бъде приет от текущия мандат на Парламента, което би било добър сигнал за фермерите. За да бъде успешен този регламент, всяка страна би следвало  да бъде отговорна за справедливото разпределение на печалбата в сектора . Това е много важен регламент, който ще бъде трудно да се приеме, но поздравявам смелостта на Комисията". 
По отношение на приоритетите за развитие на българското земеделие Порожанов  споделя, че в краткосрочен план се подготвя законодателно предложение за борба с градушките. 
„Аз и моят екип работим за това България да бъде страна със съвременно селско стопанство, в която се прилагат най-добрите практики на ЕС, обясни Порожанов.
Публикувана в Бизнес

Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни, коментира анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност[1] (СПС).

Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.

Промяна през последното десетилетие

Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:

  • Страни, в които различията намаляват заради понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район и повишаване на това в най-бедния (Австрия, Германия и Португалия)
  • Страни, в които различията намаляват, но се наблюдава спад на относителното благосъстояние и в най-богатия, и в най-бедния им район (Белгия, Финландия, Испания, Великобритания и Гърция)
  • Единствената страна, която успява да постигне някакво, макар и минимално, сближаване на степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си, е Унгария.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:

  • Страни, в които благосъстоянието нараства и в най-богатия, и в най-бедния район, но различията стават по-големи заради изпреварващо развитие на богатите райони – Дания, Полша, Румъния и България
  • Страни, в които относителното благосъстояние намалява и в най-богатия, и в най-бедния район, но негативните процеси са по-ясно изразени в бедните райони, поради което разликата се задълбочава – Холандия, Швеция и Хърватия
  • Страни, в които различията се задълбочават заради ръст на относителното благосъстояние в най-богатия район и спад в най-бедния – Ирландия, Франция и Италия
  • Страни, в които най-бедният район стагнира (остава без промяна), а благосъстоянието в най-богатия се повишава – Чехия и Словакия

Фокус върху България

В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално - от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.

Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.



[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, варира от 29% от средния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния район в България до 611% във Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство.

На фиг. 1 е показано, че съществува значителна вариация както в рамките на ЕС, така и между отделните държави - членки на Общността. Тази информация е взета от данните, публикувани от Евростат - Статистическата служба на Европейския съюз.

Фиг. 1. Регионален БВП на човек от населението в държавите - членки на ЕС,за 2016 г. в СПС

ЕС-28 = 100

* Столичен регион на Лондон, който се състои от 5 региона на ниво NUTS2.

За всяка държава стълбчето показва размаха между регионите с най-ниско и най-високо равнище.

Водещите региони според БВП на човек от населението през 2016 г. след Вътрешен Лондон-
запад в Обединеното кралство (611% от средното) са: Великото херцогство Люксембург (257%), Южен и Източен в Ирландия (217%), Брюксел в Белгия и Хамбург в Германия (200%).

Деветнадесет региона са с БВП на човек от населението с 50% или повече спрямо средното равнище в ЕС-28: пет в Германия, три в Обединеното кралство, два в Австрия, по един в Белгия, Чешката република, Дания, Ирландия, Франция, Нидерландия, Словакия и Швеция, както и във Великото херцогство Люксембург.

След Северозападния район в България (29% от средното равнище) регионите с най-ниско икономическо равнище са Майот, Франция (33%), Северният централен и Южният централен район в България (по 34%) и Североизточният в Румъния (36%).

Сред 21 региона с БВП на човек от населението под 50% спрямо средното равнище в ЕС-28 са по пет в България и Полша, четири в Унгария, по три в Румъния и Гърция и един във Франция.

Следва да се отбележи, че в някои региони стойностите на БВП на човек от населението биха могли значително да се влияят от потоците ежедневно мигрираща работна сила. Нетните миграционни потоци от ежедневно приходяща работна сила в тези региони увеличава продукцията до равнище, което не може да бъде достигнато от местното активно население в дадения регион. Съответният ефект се наблюдава и в регионите с ежедневно мигрираща извън тях работна сила.

Регионален БВП на човек от населението в ЕС-28 за 2016 г. в СПС

ЕС-28 = 100

С най-висок БВП: С най-нисък БВП:
1 Вътрешен Лондон-запад(UK)* 611 1 Северозападен (BG) 29
2 Люксембург (LU)* 257 2 Майот (FR) 33
3 Южен и Източен (IE) 217 3 Северен централен (BG) 34
4 Брюксел-столица (BE)* 200 - Южен централен (BG) 34
- Хамбург (DE) 200 5 Североизточен (RO) 36
6 Братислава (SK)* 184 6 Североизточен (BG) 39
7 Прага (CZ)* 182 7 ЮгозападенОлтения (RO) 42
8 Горна Бавария (DE) 177 8 Югоизточен (BG) 43
9 Ил де Франс (FR)* 175 - Северен Алфьолд (HU) 43
10 Стокхолм (SE)* 173 10 Южно Задунавие (HU) 44
11 Вътрешен Лондон-изток(UK) 167 11 Северна Унгария (HU) 45
12 Северна Холандия (NL)* 164 12 Източна Македония, Тракия (EL) 46
13 Щутгарт (DE) 162 - Южен - Мунтения (RO) 46
14 Дармщат (DE) 160 14 Люблинско (PL) 47
15 Ховедстаден (DK)* 159 - Южен Алфьолд (HU) 48
16 Бремен (DE) 155 - Епир (EL) 48
17 Залцбург (AT) 154 - Подкарпатско (PL) 48
18 Виена (AT)* 153 - Подласко (PL) 48
19 Бъркшър, Бъкингамшъри Оксфордшър (UK) 151 19 Западна Гърция (EL) 49
      - Швентокшиско(PL) 49
      - Варминско-Мазурско (PL) 49

*    Столица.

Публикувана в Бизнес

Днес, 28 февруари, 2018 година, Европейският орган по безопасност на хранителните продукти (EFSA) публикува обновени предложения за относителна оценка на риска за пчелите от трите съединения от групата на неоникотиноидите: имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксан. Решение за разрешение или забрана на тяхното използване отново ще се взема на основата на „проект за основно положение“ установен от изискванията, които остават непроменени от 2013 година (на основата на които тези вещества бяха временно свалени от регистрация). Съдбата им вероятно ще се окаже отново предрешена.

Изискванията на проекта за Ръководство по пчелите практически е невъзможно да бъдат изпълнени. Това се отнася не само за неоникотиноидите, но и за повечето активни вещества (основно инсектициди), разрешени в ЕС. Този проект нееднократно е подлаган на критика не само от представителите на отраслите на производителите на продукти за защита на растенията, но и от повечетострани-членки на ЕС.

През 2013 година Еврокомисията, EFSA и страните-членки на ЕС достигнаха до научен консенсус, заявявайки, че „на този етап пълно и незабавно изпълнение (директивата за пчелите) е невъзможно“ и документа се нуждае от по-нататъшни уточнения и внасяне на изменения. Независимо от това, проекта не беше изменен от Еврокомисията в продължение на много години. Освен това, Еврокомисията реши да използва Директивата отново за оценка на неоникотиноидите. Това беше направено въпреки позициите на повечето държави-членки на ЕС, които са изисквали внасянето на поправки в настоящия документ и последващото му приемане от компетентните постоянни комитети (съставени от експерти, назначени от държавите-членки).

Всичко това идва да покаже, че резултатите за съдбата на неоникотиноидите, по-разбираеми причини в ЕС са предрешени.

След преостановяване на използването през 2013 година и забраната на препаратите на основата на неоникотиноиди, самата Еврокомисия (на основата на изследвания, проведени в Изследователски центрове на Общността) призна, че от отсъствието на достъп до тези три неоникотиноидни вещества, фермерите се нуждаят от използването на по-стари и по-малко ефективни активни вещества.

По данни на изследователската компания Kleffmann Group за защита на посевите с рапица фермерите прилагат с 33,7 % повече химикали, отколкото до забраната на неоникотиноидите. Поради отсъствието на алтернативни и ефективни методи за защита на рапицата, продължаването на забраната за използване на неоникотиноидите на този етап е ирационално решение.

Петър Кръстев

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта