Износът на храни и селскостопанска продукция от ЕС към Русия се е увеличил до 137,9 млрд. евро. Основна предпоставка за това е позитивната динамика на експорта към САЩ, Русия и Източна Азия.

Ръстът на износ от ЕС към Русия е в размер на 900 млн. евро., а този към САЩ с 1,22 млрд. евро. Увеличил се е и експорта към Япония- 600 млн. евро, Китай- 600 млн. евро, Хонконг- 400 млн. евро и Южна Кореа- 300 млн. евро.

От всички стоки, които ЕС изнася за чужбина най-търсени са винaтa (pъcт oт 1,24 млpд. eвpo, или 12%), фypaжитe (yвeличeниe c 600 млн. eвpo, или 17%) и cпиpтнитe нaпитĸи и лиĸьopитe (пoвишeниe oт 500 млн. eвpo, или 5%.

Bнocът нa ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция и xpaни пpeз 2017 г. cъщo oтчитa се покачва, нo в пo-мaлĸa cтeпeн oт изнoca. Toвa ce e oтpaзилo в пoлoжитeлeн бaлaнc oт външнoтъpгoвcĸaтa дeйнocт в ceĸтopa oт 20,5 млpд. eвpo.

Публикувана в Бизнес

 „Имах възможност да кажа на моите приятели, че ще ни се наложи да съкращаваме разходите за селското стопанство и кохезионната политика”, заяви на пресконференция след срещата на Европейския съвет председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Лидерите та 27-те държави, които остават в Европейския съюз след напускането на Великобритания през 2019 г., обсъдиха дългогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. Според Юнкер ако бюджетът за земеделие и кохезионна политика се запази, разходите за останалите трябва да бъдат намалени наполовина.

На свой ред председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че лидерите на държавите-членки на ЕС са се съгласили, че е необходимо да бъдат увеличени разходите в бюджета на ЕС след 2020 г. за борбата с нелегалната миграция, както и за отбраната, сигурността и образованието.

Над половината от държавите-членки са изразили готовност да увеличат вноските си в бюджета на ЕС, за да бъде запълнена част от дупката от 10 млрд. евро, която се появява в годишния бюджетслед напускането на Великобритания.

Публикувана в Новини на часа

Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес

От януари до октомври 2017 г. страните членки са внесли рози за 624 млн. евро от държави извън ЕС. Половината, 51%, са внесени от Кения (317 млн. евро). След това по дял в европейския внос с 20% се нарежда Етиопия (126 млн. евро), Еквадор, (17%), Колумбия (5%) и Уганда (4%).

Европейският износ на рози за страни извън блока възлиза на 62 млн. евро за първите десет месеца на миналата година.

Начело на износителите е Холандия. Държавата е експортирала рози на стойност 43 млн. евро, което представлява 70% от износа за страни извън ЕС. След нея са Литва с 11% (7 млн. евро), Германияс 8% (над 5 млн. евро) и Латвия със 7 на сто (под 5 млн. евро).

Розите от ЕС са изпращани главно за Русия (28 млн. евро, или 45% от общия износ на рози за страни извън ЕС ) и Швейцария (20 млн. евро, 31%). Следват Норвегия (4 млн. евро, 6%) и Беларус (3 млн. евро, 5%).

Публикувана в Бизнес

Земеделските министри на ЕС взеха решение относно преизчисляване на налозите върху производството на захар за годините 1999/2000 и 2000/2001 по време на по време на втората  си среща в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС на 19 февруари т.г.

Целта на приетия регламент е да се съобрази с решение на Съда на Европейския съюз от февруари 2017 г., според което размерът на налозите върху производството в сектора на захарта в периода 1999—2001 г. е бил погрешно изчислен и производителите са внесли завишени суми.

За да се съобрази с решението на Съда, приетият от Съвета регламент предвижда на производителите на захар и захарно цвекло да бъдат възстановени сумите, които са надвнесли неоснователно между 1999 г. и 2001 г.

Общото въздействие за бюджета на ЕС се изчислява на 195,3 млн. евро, от които 93,1 млн. евро за налозите и 102,2 млн. евро за прогнозните разходи за лихви.

Налозите върху захарта бяха неразривно свързани с квотния режим за захарта. Съгласно правилата на ООП производителите, превишаващи своята квота, трябваше да заплатят такса за свръхпроизводство за тези количества. Тези налози след това се внасяха в бюджета на ЕС.

Директните плащания, опазването на околната среда и развитието на селските райони също бяха коментирани. Както и по време на първото заседание, дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС бяха  публични и се излъчваха на живо.

Министри изразиха мнението, че принципът на равнопоставеност  между държавите членки при разпределението на директните плащания е важен елемент в полза на справедливостта. Затова трябва да се вземе предвид средният размер на директните плащания на хектар, а също и разходите за труд и цената на земята, подпомагането по линия на втория стълб.

Много министри подчертаха значението на доброволното обвързано с производството подпомагане като ефективен инструмент за подкрепа на чувствителните сектори.

Беше отправен призив за опростяване и намаляване на административната тежест. Същевременно държавите членки и отделните региони следва да разполагат с по-голяма гъвкавост при изготвянето на мерки, която да позволява индивидуални решения, съобразени с местните особености и нужди.

Публикувана в Бизнес

Министрите по земеделие и рибарство заседаваха в Брюксел на 29 януари, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Министрите обмениха мнения по Съобщение на ЕК, в което е изложена визията й за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г. Министрите приветстваха предложението за увеличаване на сегашното ниво на субсидиарност, но в същото време изтъкнаха значението на опростяването и достатъчната гъвкавост за държавите-членки.

Публикувана в Бизнес

Ацетамиприд, активно вещество от групата на неоникотиноидите, което е основната съставка на инсектицида моспилан, е получило положителен резултат от Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи. Това означава, че веществото ще бъде разрешено за употреба в продукти за растителна защита в Европейския съюз през следващите 15 години, съобщават по време на пресконференция от Sumi Агро Полша
Препаратите на базата на неоникотиноиди през последните години предизвикаха много противоречиви спорове. Европейското управление за безопасност на храните, което изучава тези активни вещества от 2012 г., трябва да публикува доклад за бъдещето на тези инсектициди през февруари 2018 г.
"Ацетамиприд бързо и лесно се метаболизира от пчелите, така че това веществото е по-малко токсично за тези насекоми", споделя Дейвид Колинг, мениджър за Sumi Агро Европа.
Според компанията, ацетамиприда, като активно вещество на моспилан, е по-малко вредно за околната среда и с по- ниска токсичност към пчелите. Поради тази причина, веществото е претърпяло положителен и сложен процес на пререгистрация и разрешението за използване на инсектицида в ЕС беше удължено с още 15 години.
Повторно разрешаване на ацетамиприд за използване в продукти за растителна защита за период от 15 години - по-дълъг период от по-рано, е много важно, защото това доказва, че не всички препарати от групата на неоникотиноидите са токсични за опрашителите. Важно е, че не се очакват значителни ограничения върху използването на ацетамиприд, а това означава, че моспиланът ще продължи да има широка регистрация.
Решението за разширяване на употребата на ацетамиприд в европейските райони ще влезе в сила през май тази година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През периода януари - ноември 2017 г.износът на България за ЕС се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 31 979.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите - членки на ЕС.

През ноември 2017 г. износът за ЕС нараства с 15.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 210.6 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (25.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (21.3%)  Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.7%).

Вносът на България отЕС през периода януари - ноември 2017 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 34 436.6 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През ноември 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 15.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 597.9 млн. лева.

При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (45.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.1%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (3.9%).

Външнотърговското салдо(износ FOB - внос CIF) на България сЕС за периода януари - ноември 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 456.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 349.0 млн. лева.

 
 
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 08 Февруари 2018 08:34

Нов доклад за земеделието в ЕС до 2030 г.

Земеделските площи, които се използват за отглеждане на основните култури в ЕС, ще бъдат намалени до 2030 г. Това обаче няма да повлияе на брутната продукция, отбелязва широко обсъждания доклад на ЕК за перспективите в селското стопанство – 2017-2030.

Производствените площи, които се използват за селскостопански цели в ЕС, ще бъдат намалени на 172 милиона хектара от сегашното ниво от 176 млн хектара.

Обработваемата земя ще бъде по-малко от 106,5 млн хектара през 2017 г. на 104 млн ха през 2030 г. Това е логично продължение на тенденцията, свързана с растящата урбанизация на Европа, както и с други приложения на земята.

Докладът отбелязва и че потреблението на захар в Европа ще се промени, тъй като потребителите избират по-естествени, екологосъобразни и по-здравословни храни

Потреблението на захар в ЕС ще продължи да намалява до 2030 г., въпреки общата тенденция към увеличаване на световното потребление.

Намаляването на консумацията на захар в ЕС вероятно ще бъде около 5%, от 18,5 милиона тона през 2017 г. до 17,5 милиона тона през 2030 г. Тази промяна ще увеличи търсенето на изоглюкоза и други подсладители, чиито продажби трябва да нараснат от 0,8 млн тона през 2017 г. до 1,8 млн тона през 2030 г.

Неотдавнашната промяна в разпределението на квотите за захар в ЕС вероятно ще доведе до увеличаване на общото производство на захар в Европа с около 12% до 2030 г. Очаква се европейските производители да намерят нови пазари в други страни.

Цените на захарта в ЕС ще продължат да падат, което ще намали разликата между цените на ЕС и световните цени и ще бъде 40 евро / тон.

Това трябва да доведе до намаляване наполовина на вноса на захар и до удвояване на износа до 2030 г.

Производството на зърно в ЕС ще продължи да нараства от 301 млн тона през 2017 г. до 341 млн тона през 2030 г., главно поради по-голямото търсене на фураж, по-специално на царевица. Търсенето на зърно в ЕС ще се увеличи с 10% до 2030 г.- от 283,5 млн тона през 2017 г. до 308,5 млн тона през 2030 г.

Повечето зърнени култури в ЕС все още се използват за пазара на фуражи.

Тази необходимост ще нарасне, във връзка с увеличаването на производството на мляко и месо.

Докладът дава и оптимистични прогнози за зърнените култури от ЕС на експортните пазари, където продажбите биха могли да се увеличат с 35%, в сравнение съссредно 38 млн. тона през последните пет години – до 52,8 млн тона през 2030 г.

Цените на зърнените култури в ЕС ще останат ниски през следващите няколко години, поради големите преходни запаси

Неблагоприятните метеорологични условия обаче могат да повлияят за увеличване на цените в бъдеще.

Напоследък отглеждането на протеинови култури нарасна значително, поради голямото потребление от животновъдния сектор.

Търсенето на продукти от животни, които не се хранят с генетично модифицирана храна, продължава да расте.

Това в бъдеще ще бъде от полза за производителите на протеинови култури в ЕС.

Очаква се обаче растежът на протеиновите култури да се забави, главно поради по-ниските цени на суровините и по-високите производствени разходи.

Значителна част от маслодайните култури, отглеждани в света, по-специално рапицата, се използват за биогориво.

Намаляването на търсенето на растителни масла за производство на биогорива може да засегне целия пазар

Докладът отбелязва, че производството на тези култури все още е тясно свързано с общата политика на ЕС за биогоривата.

Тъй като сега тази политика се преразглежда, е трудно точно да се предвиди как ще се развива пазарът и следователно всички прогнози са направени, при условие, че не се променя сегашната политика след 2020 г.

В момента движещата сила на производството на биогориво в ЕС е използването му в автомобилния транспорт.

Но в доклада се предвижда намаляване на използването на биогорива, бензин и дизелово гориво, във връзка с прехода към алтернативни енергийни варианти

Това не е единствената промяна, която би могла да повлияе на производството на рапица в ЕС.

Докладът също така предвижда увеличаване на производството на соя за сметка на намаляване на производството на рапица.

Очаква се производството на соя в ЕС да се увеличи от 2,7 млн тона през 2017 г. на 3 млн тона през 2030 г.

Производството на рапица, поради ръста на производството на соя, няма да се промени много – 51,3 млн тона през 2017 г. до 51,8 млн тона през 2030 година.

Публикувана в Бизнес

Средствата, отпуснати от държавния бюджет за българското европредседателство, вече възлизат на 156 млн. лв. или с почти 6 млн. лв. повече от планираното. Това съобщиха от министерството на Лиляна Павлова по повод отпуснатите допълнително от кабинета още 49 млн. лв.

В тригодишната бюджетна прогноза са заложени 150 млн. лв., които трябваше да се разпределят на части. При встъпването си в длъжност през май 2017 г. финансовият министър Владислав Горанов се зарече, че харчовете няма да бъдат надвишени с нито стотинка. 

От министерството на Лиляна Павлова обаче са категорични, че разходите по европредседателството са надхвърлени само с 5,8 млн. лв. над планираното. Парите ще отидат за провеждане на срещи и събития. От ведомството предоставят и разбивка по министерства и институции: 

- Министерство на външните работи – 1 892 700 лв.

- Министерство на вътрешните работи – 1 257 800 лв.

- Министерство на правосъдието – 992 418 лв.

- Министерство на Българското председателство на Съвета на ЕС – 640 000 лв.

- Министерство на енергетиката - 214 620 лв.

- Сметна палата – 140 000 лв.

- Министерство на финансите– 116 000 лв.

- Министерство на младежта и спорта – 100 000 лв.

- Комисия за защита на личните данни – 100 000 лв.

- Държавна агенция "Електронно управление" - 81 500 лв.

- Омбудсман на Република България - 50 000 лв. 

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта