От дебатите за ОСП става ясно, че министри на земеделието в ЕС са съгласни бюджетът на единствената стабилна и наистина структурирана политика да се запази. Това заяви в интервю за най-голямото френско земеделско издание Agra Presse министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. По думите му намаляването на средствата за ОСП би било опасно. "Това би било истинско разтърсване за селскостопанския сектор, което може да доведе до липса на конкурентоспособност и да причини  икономически и социални проблеми", коментира Порожанов.
Министрът на земеделието споделя, че по време на Съветана ЕС е обсъдена и горната граница на директните плащания на големите производители. „Тези разисквания са много плодотворни и се надявам до март –април да завършим консултациите по между си и да представим резултатите пред ЕК и обществото“. Попитан дали според него е необходимо да има законодателство, което да защитава дребните търговци и производители Порожанов отговаря: 
"Трябва да разработим правила, които да регулират разпределението на добавената стойност в хранителната верига, тъй като най-засегнати са производителите. Би било добре да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че интересите на производителите, които носят най-голяма отговорност в хранителната верига, са защитени. Ние, министрите на земеделието в ЕС чакаме предложението на Комисията за разрешаване на проблема. Бихме искали регламентът да бъде приет от текущия мандат на Парламента, което би било добър сигнал за фермерите. За да бъде успешен този регламент, всяка страна би следвало  да бъде отговорна за справедливото разпределение на печалбата в сектора . Това е много важен регламент, който ще бъде трудно да се приеме, но поздравявам смелостта на Комисията". 
По отношение на приоритетите за развитие на българското земеделие Порожанов  споделя, че в краткосрочен план се подготвя законодателно предложение за борба с градушките. 
„Аз и моят екип работим за това България да бъде страна със съвременно селско стопанство, в която се прилагат най-добрите практики на ЕС, обясни Порожанов.
Публикувана в Бизнес

Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни, коментира анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност[1] (СПС).

Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.

Промяна през последното десетилетие

Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:

  • Страни, в които различията намаляват заради понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район и повишаване на това в най-бедния (Австрия, Германия и Португалия)
  • Страни, в които различията намаляват, но се наблюдава спад на относителното благосъстояние и в най-богатия, и в най-бедния им район (Белгия, Финландия, Испания, Великобритания и Гърция)
  • Единствената страна, която успява да постигне някакво, макар и минимално, сближаване на степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си, е Унгария.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:

  • Страни, в които благосъстоянието нараства и в най-богатия, и в най-бедния район, но различията стават по-големи заради изпреварващо развитие на богатите райони – Дания, Полша, Румъния и България
  • Страни, в които относителното благосъстояние намалява и в най-богатия, и в най-бедния район, но негативните процеси са по-ясно изразени в бедните райони, поради което разликата се задълбочава – Холандия, Швеция и Хърватия
  • Страни, в които различията се задълбочават заради ръст на относителното благосъстояние в най-богатия район и спад в най-бедния – Ирландия, Франция и Италия
  • Страни, в които най-бедният район стагнира (остава без промяна), а благосъстоянието в най-богатия се повишава – Чехия и Словакия

Фокус върху България

В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално - от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.

Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.



[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, варира от 29% от средния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния район в България до 611% във Вътрешен Лондон-запад в Обединеното кралство.

На фиг. 1 е показано, че съществува значителна вариация както в рамките на ЕС, така и между отделните държави - членки на Общността. Тази информация е взета от данните, публикувани от Евростат - Статистическата служба на Европейския съюз.

Фиг. 1. Регионален БВП на човек от населението в държавите - членки на ЕС,за 2016 г. в СПС

ЕС-28 = 100

* Столичен регион на Лондон, който се състои от 5 региона на ниво NUTS2.

За всяка държава стълбчето показва размаха между регионите с най-ниско и най-високо равнище.

Водещите региони според БВП на човек от населението през 2016 г. след Вътрешен Лондон-
запад в Обединеното кралство (611% от средното) са: Великото херцогство Люксембург (257%), Южен и Източен в Ирландия (217%), Брюксел в Белгия и Хамбург в Германия (200%).

Деветнадесет региона са с БВП на човек от населението с 50% или повече спрямо средното равнище в ЕС-28: пет в Германия, три в Обединеното кралство, два в Австрия, по един в Белгия, Чешката република, Дания, Ирландия, Франция, Нидерландия, Словакия и Швеция, както и във Великото херцогство Люксембург.

След Северозападния район в България (29% от средното равнище) регионите с най-ниско икономическо равнище са Майот, Франция (33%), Северният централен и Южният централен район в България (по 34%) и Североизточният в Румъния (36%).

Сред 21 региона с БВП на човек от населението под 50% спрямо средното равнище в ЕС-28 са по пет в България и Полша, четири в Унгария, по три в Румъния и Гърция и един във Франция.

Следва да се отбележи, че в някои региони стойностите на БВП на човек от населението биха могли значително да се влияят от потоците ежедневно мигрираща работна сила. Нетните миграционни потоци от ежедневно приходяща работна сила в тези региони увеличава продукцията до равнище, което не може да бъде достигнато от местното активно население в дадения регион. Съответният ефект се наблюдава и в регионите с ежедневно мигрираща извън тях работна сила.

Регионален БВП на човек от населението в ЕС-28 за 2016 г. в СПС

ЕС-28 = 100

С най-висок БВП: С най-нисък БВП:
1 Вътрешен Лондон-запад(UK)* 611 1 Северозападен (BG) 29
2 Люксембург (LU)* 257 2 Майот (FR) 33
3 Южен и Източен (IE) 217 3 Северен централен (BG) 34
4 Брюксел-столица (BE)* 200 - Южен централен (BG) 34
- Хамбург (DE) 200 5 Североизточен (RO) 36
6 Братислава (SK)* 184 6 Североизточен (BG) 39
7 Прага (CZ)* 182 7 ЮгозападенОлтения (RO) 42
8 Горна Бавария (DE) 177 8 Югоизточен (BG) 43
9 Ил де Франс (FR)* 175 - Северен Алфьолд (HU) 43
10 Стокхолм (SE)* 173 10 Южно Задунавие (HU) 44
11 Вътрешен Лондон-изток(UK) 167 11 Северна Унгария (HU) 45
12 Северна Холандия (NL)* 164 12 Източна Македония, Тракия (EL) 46
13 Щутгарт (DE) 162 - Южен - Мунтения (RO) 46
14 Дармщат (DE) 160 14 Люблинско (PL) 47
15 Ховедстаден (DK)* 159 - Южен Алфьолд (HU) 48
16 Бремен (DE) 155 - Епир (EL) 48
17 Залцбург (AT) 154 - Подкарпатско (PL) 48
18 Виена (AT)* 153 - Подласко (PL) 48
19 Бъркшър, Бъкингамшъри Оксфордшър (UK) 151 19 Западна Гърция (EL) 49
      - Швентокшиско(PL) 49
      - Варминско-Мазурско (PL) 49

*    Столица.

Публикувана в Бизнес

Днес, 28 февруари, 2018 година, Европейският орган по безопасност на хранителните продукти (EFSA) публикува обновени предложения за относителна оценка на риска за пчелите от трите съединения от групата на неоникотиноидите: имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксан. Решение за разрешение или забрана на тяхното използване отново ще се взема на основата на „проект за основно положение“ установен от изискванията, които остават непроменени от 2013 година (на основата на които тези вещества бяха временно свалени от регистрация). Съдбата им вероятно ще се окаже отново предрешена.

Изискванията на проекта за Ръководство по пчелите практически е невъзможно да бъдат изпълнени. Това се отнася не само за неоникотиноидите, но и за повечето активни вещества (основно инсектициди), разрешени в ЕС. Този проект нееднократно е подлаган на критика не само от представителите на отраслите на производителите на продукти за защита на растенията, но и от повечетострани-членки на ЕС.

През 2013 година Еврокомисията, EFSA и страните-членки на ЕС достигнаха до научен консенсус, заявявайки, че „на този етап пълно и незабавно изпълнение (директивата за пчелите) е невъзможно“ и документа се нуждае от по-нататъшни уточнения и внасяне на изменения. Независимо от това, проекта не беше изменен от Еврокомисията в продължение на много години. Освен това, Еврокомисията реши да използва Директивата отново за оценка на неоникотиноидите. Това беше направено въпреки позициите на повечето държави-членки на ЕС, които са изисквали внасянето на поправки в настоящия документ и последващото му приемане от компетентните постоянни комитети (съставени от експерти, назначени от държавите-членки).

Всичко това идва да покаже, че резултатите за съдбата на неоникотиноидите, по-разбираеми причини в ЕС са предрешени.

След преостановяване на използването през 2013 година и забраната на препаратите на основата на неоникотиноиди, самата Еврокомисия (на основата на изследвания, проведени в Изследователски центрове на Общността) призна, че от отсъствието на достъп до тези три неоникотиноидни вещества, фермерите се нуждаят от използването на по-стари и по-малко ефективни активни вещества.

По данни на изследователската компания Kleffmann Group за защита на посевите с рапица фермерите прилагат с 33,7 % повече химикали, отколкото до забраната на неоникотиноидите. Поради отсъствието на алтернативни и ефективни методи за защита на рапицата, продължаването на забраната за използване на неоникотиноидите на този етап е ирационално решение.

Петър Кръстев

Публикувана в Новини на часа

Износът на храни и селскостопанска продукция от ЕС към Русия се е увеличил до 137,9 млрд. евро. Основна предпоставка за това е позитивната динамика на експорта към САЩ, Русия и Източна Азия.

Ръстът на износ от ЕС към Русия е в размер на 900 млн. евро., а този към САЩ с 1,22 млрд. евро. Увеличил се е и експорта към Япония- 600 млн. евро, Китай- 600 млн. евро, Хонконг- 400 млн. евро и Южна Кореа- 300 млн. евро.

От всички стоки, които ЕС изнася за чужбина най-търсени са винaтa (pъcт oт 1,24 млpд. eвpo, или 12%), фypaжитe (yвeличeниe c 600 млн. eвpo, или 17%) и cпиpтнитe нaпитĸи и лиĸьopитe (пoвишeниe oт 500 млн. eвpo, или 5%.

Bнocът нa ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция и xpaни пpeз 2017 г. cъщo oтчитa се покачва, нo в пo-мaлĸa cтeпeн oт изнoca. Toвa ce e oтpaзилo в пoлoжитeлeн бaлaнc oт външнoтъpгoвcĸaтa дeйнocт в ceĸтopa oт 20,5 млpд. eвpo.

Публикувана в Бизнес

 „Имах възможност да кажа на моите приятели, че ще ни се наложи да съкращаваме разходите за селското стопанство и кохезионната политика”, заяви на пресконференция след срещата на Европейския съвет председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Лидерите та 27-те държави, които остават в Европейския съюз след напускането на Великобритания през 2019 г., обсъдиха дългогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. Според Юнкер ако бюджетът за земеделие и кохезионна политика се запази, разходите за останалите трябва да бъдат намалени наполовина.

На свой ред председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че лидерите на държавите-членки на ЕС са се съгласили, че е необходимо да бъдат увеличени разходите в бюджета на ЕС след 2020 г. за борбата с нелегалната миграция, както и за отбраната, сигурността и образованието.

Над половината от държавите-членки са изразили готовност да увеличат вноските си в бюджета на ЕС, за да бъде запълнена част от дупката от 10 млрд. евро, която се появява в годишния бюджетслед напускането на Великобритания.

Публикувана в Новини на часа

Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес

От януари до октомври 2017 г. страните членки са внесли рози за 624 млн. евро от държави извън ЕС. Половината, 51%, са внесени от Кения (317 млн. евро). След това по дял в европейския внос с 20% се нарежда Етиопия (126 млн. евро), Еквадор, (17%), Колумбия (5%) и Уганда (4%).

Европейският износ на рози за страни извън блока възлиза на 62 млн. евро за първите десет месеца на миналата година.

Начело на износителите е Холандия. Държавата е експортирала рози на стойност 43 млн. евро, което представлява 70% от износа за страни извън ЕС. След нея са Литва с 11% (7 млн. евро), Германияс 8% (над 5 млн. евро) и Латвия със 7 на сто (под 5 млн. евро).

Розите от ЕС са изпращани главно за Русия (28 млн. евро, или 45% от общия износ на рози за страни извън ЕС ) и Швейцария (20 млн. евро, 31%). Следват Норвегия (4 млн. евро, 6%) и Беларус (3 млн. евро, 5%).

Публикувана в Бизнес

Земеделските министри на ЕС взеха решение относно преизчисляване на налозите върху производството на захар за годините 1999/2000 и 2000/2001 по време на по време на втората  си среща в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС на 19 февруари т.г.

Целта на приетия регламент е да се съобрази с решение на Съда на Европейския съюз от февруари 2017 г., според което размерът на налозите върху производството в сектора на захарта в периода 1999—2001 г. е бил погрешно изчислен и производителите са внесли завишени суми.

За да се съобрази с решението на Съда, приетият от Съвета регламент предвижда на производителите на захар и захарно цвекло да бъдат възстановени сумите, които са надвнесли неоснователно между 1999 г. и 2001 г.

Общото въздействие за бюджета на ЕС се изчислява на 195,3 млн. евро, от които 93,1 млн. евро за налозите и 102,2 млн. евро за прогнозните разходи за лихви.

Налозите върху захарта бяха неразривно свързани с квотния режим за захарта. Съгласно правилата на ООП производителите, превишаващи своята квота, трябваше да заплатят такса за свръхпроизводство за тези количества. Тези налози след това се внасяха в бюджета на ЕС.

Директните плащания, опазването на околната среда и развитието на селските райони също бяха коментирани. Както и по време на първото заседание, дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС бяха  публични и се излъчваха на живо.

Министри изразиха мнението, че принципът на равнопоставеност  между държавите членки при разпределението на директните плащания е важен елемент в полза на справедливостта. Затова трябва да се вземе предвид средният размер на директните плащания на хектар, а също и разходите за труд и цената на земята, подпомагането по линия на втория стълб.

Много министри подчертаха значението на доброволното обвързано с производството подпомагане като ефективен инструмент за подкрепа на чувствителните сектори.

Беше отправен призив за опростяване и намаляване на административната тежест. Същевременно държавите членки и отделните региони следва да разполагат с по-голяма гъвкавост при изготвянето на мерки, която да позволява индивидуални решения, съобразени с местните особености и нужди.

Публикувана в Бизнес

Министрите по земеделие и рибарство заседаваха в Брюксел на 29 януари, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Министрите обмениха мнения по Съобщение на ЕК, в което е изложена визията й за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г. Министрите приветстваха предложението за увеличаване на сегашното ниво на субсидиарност, но в същото време изтъкнаха значението на опростяването и достатъчната гъвкавост за държавите-членки.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта