Ацетамиприд, активно вещество от групата на неоникотиноидите, което е основната съставка на инсектицида моспилан, е получило положителен резултат от Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи. Това означава, че веществото ще бъде разрешено за употреба в продукти за растителна защита в Европейския съюз през следващите 15 години, съобщават по време на пресконференция от Sumi Агро Полша
Препаратите на базата на неоникотиноиди през последните години предизвикаха много противоречиви спорове. Европейското управление за безопасност на храните, което изучава тези активни вещества от 2012 г., трябва да публикува доклад за бъдещето на тези инсектициди през февруари 2018 г.
"Ацетамиприд бързо и лесно се метаболизира от пчелите, така че това веществото е по-малко токсично за тези насекоми", споделя Дейвид Колинг, мениджър за Sumi Агро Европа.
Според компанията, ацетамиприда, като активно вещество на моспилан, е по-малко вредно за околната среда и с по- ниска токсичност към пчелите. Поради тази причина, веществото е претърпяло положителен и сложен процес на пререгистрация и разрешението за използване на инсектицида в ЕС беше удължено с още 15 години.
Повторно разрешаване на ацетамиприд за използване в продукти за растителна защита за период от 15 години - по-дълъг период от по-рано, е много важно, защото това доказва, че не всички препарати от групата на неоникотиноидите са токсични за опрашителите. Важно е, че не се очакват значителни ограничения върху използването на ацетамиприд, а това означава, че моспиланът ще продължи да има широка регистрация.
Решението за разширяване на употребата на ацетамиприд в европейските райони ще влезе в сила през май тази година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През периода януари - ноември 2017 г.износът на България за ЕС се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 31 979.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите - членки на ЕС.

През ноември 2017 г. износът за ЕС нараства с 15.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 210.6 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (25.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (21.3%)  Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.7%).

Вносът на България отЕС през периода януари - ноември 2017 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 34 436.6 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През ноември 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 15.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 597.9 млн. лева.

При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (45.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.1%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (3.9%).

Външнотърговското салдо(износ FOB - внос CIF) на България сЕС за периода януари - ноември 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 456.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 349.0 млн. лева.

 
 
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 08 Февруари 2018 08:34

Нов доклад за земеделието в ЕС до 2030 г.

Земеделските площи, които се използват за отглеждане на основните култури в ЕС, ще бъдат намалени до 2030 г. Това обаче няма да повлияе на брутната продукция, отбелязва широко обсъждания доклад на ЕК за перспективите в селското стопанство – 2017-2030.

Производствените площи, които се използват за селскостопански цели в ЕС, ще бъдат намалени на 172 милиона хектара от сегашното ниво от 176 млн хектара.

Обработваемата земя ще бъде по-малко от 106,5 млн хектара през 2017 г. на 104 млн ха през 2030 г. Това е логично продължение на тенденцията, свързана с растящата урбанизация на Европа, както и с други приложения на земята.

Докладът отбелязва и че потреблението на захар в Европа ще се промени, тъй като потребителите избират по-естествени, екологосъобразни и по-здравословни храни

Потреблението на захар в ЕС ще продължи да намалява до 2030 г., въпреки общата тенденция към увеличаване на световното потребление.

Намаляването на консумацията на захар в ЕС вероятно ще бъде около 5%, от 18,5 милиона тона през 2017 г. до 17,5 милиона тона през 2030 г. Тази промяна ще увеличи търсенето на изоглюкоза и други подсладители, чиито продажби трябва да нараснат от 0,8 млн тона през 2017 г. до 1,8 млн тона през 2030 г.

Неотдавнашната промяна в разпределението на квотите за захар в ЕС вероятно ще доведе до увеличаване на общото производство на захар в Европа с около 12% до 2030 г. Очаква се европейските производители да намерят нови пазари в други страни.

Цените на захарта в ЕС ще продължат да падат, което ще намали разликата между цените на ЕС и световните цени и ще бъде 40 евро / тон.

Това трябва да доведе до намаляване наполовина на вноса на захар и до удвояване на износа до 2030 г.

Производството на зърно в ЕС ще продължи да нараства от 301 млн тона през 2017 г. до 341 млн тона през 2030 г., главно поради по-голямото търсене на фураж, по-специално на царевица. Търсенето на зърно в ЕС ще се увеличи с 10% до 2030 г.- от 283,5 млн тона през 2017 г. до 308,5 млн тона през 2030 г.

Повечето зърнени култури в ЕС все още се използват за пазара на фуражи.

Тази необходимост ще нарасне, във връзка с увеличаването на производството на мляко и месо.

Докладът дава и оптимистични прогнози за зърнените култури от ЕС на експортните пазари, където продажбите биха могли да се увеличат с 35%, в сравнение съссредно 38 млн. тона през последните пет години – до 52,8 млн тона през 2030 г.

Цените на зърнените култури в ЕС ще останат ниски през следващите няколко години, поради големите преходни запаси

Неблагоприятните метеорологични условия обаче могат да повлияят за увеличване на цените в бъдеще.

Напоследък отглеждането на протеинови култури нарасна значително, поради голямото потребление от животновъдния сектор.

Търсенето на продукти от животни, които не се хранят с генетично модифицирана храна, продължава да расте.

Това в бъдеще ще бъде от полза за производителите на протеинови култури в ЕС.

Очаква се обаче растежът на протеиновите култури да се забави, главно поради по-ниските цени на суровините и по-високите производствени разходи.

Значителна част от маслодайните култури, отглеждани в света, по-специално рапицата, се използват за биогориво.

Намаляването на търсенето на растителни масла за производство на биогорива може да засегне целия пазар

Докладът отбелязва, че производството на тези култури все още е тясно свързано с общата политика на ЕС за биогоривата.

Тъй като сега тази политика се преразглежда, е трудно точно да се предвиди как ще се развива пазарът и следователно всички прогнози са направени, при условие, че не се променя сегашната политика след 2020 г.

В момента движещата сила на производството на биогориво в ЕС е използването му в автомобилния транспорт.

Но в доклада се предвижда намаляване на използването на биогорива, бензин и дизелово гориво, във връзка с прехода към алтернативни енергийни варианти

Това не е единствената промяна, която би могла да повлияе на производството на рапица в ЕС.

Докладът също така предвижда увеличаване на производството на соя за сметка на намаляване на производството на рапица.

Очаква се производството на соя в ЕС да се увеличи от 2,7 млн тона през 2017 г. на 3 млн тона през 2030 г.

Производството на рапица, поради ръста на производството на соя, няма да се промени много – 51,3 млн тона през 2017 г. до 51,8 млн тона през 2030 година.

Публикувана в Бизнес

Средствата, отпуснати от държавния бюджет за българското европредседателство, вече възлизат на 156 млн. лв. или с почти 6 млн. лв. повече от планираното. Това съобщиха от министерството на Лиляна Павлова по повод отпуснатите допълнително от кабинета още 49 млн. лв.

В тригодишната бюджетна прогноза са заложени 150 млн. лв., които трябваше да се разпределят на части. При встъпването си в длъжност през май 2017 г. финансовият министър Владислав Горанов се зарече, че харчовете няма да бъдат надвишени с нито стотинка. 

От министерството на Лиляна Павлова обаче са категорични, че разходите по европредседателството са надхвърлени само с 5,8 млн. лв. над планираното. Парите ще отидат за провеждане на срещи и събития. От ведомството предоставят и разбивка по министерства и институции: 

- Министерство на външните работи – 1 892 700 лв.

- Министерство на вътрешните работи – 1 257 800 лв.

- Министерство на правосъдието – 992 418 лв.

- Министерство на Българското председателство на Съвета на ЕС – 640 000 лв.

- Министерство на енергетиката - 214 620 лв.

- Сметна палата – 140 000 лв.

- Министерство на финансите– 116 000 лв.

- Министерство на младежта и спорта – 100 000 лв.

- Комисия за защита на личните данни – 100 000 лв.

- Държавна агенция "Електронно управление" - 81 500 лв.

- Омбудсман на Република България - 50 000 лв. 

Публикувана в Бизнес
Бъдещето на Общата селскостопанска политика бе в основата на първия Съвет на ЕС по земеделие и рибарство. Българското председателство повдигна конкретни въпроси относно това как може да се осигури непрекъсната и нарастваща добавена стойност на ОСП; До каква степен може да бъде повишена субсидиарността за отделните инструменти на политиката, така че да се запази общият характер на ОСП, а на държавите членки да се осигури повече гъвкавост.

Според българското председателство ОСП следва да разполага с адекватен бюджет. 

Само по този начин може да се гарантира, че политиката ще е в състояние да преследва заложените амбициозни цели по отношение на гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда и борбата с климатичните промени.

„Бюджетът за земеделие в следващата многогодишна финансова рамка е един от приоритетите на Българското председателство. Този дебат ще се проведе преди всичко на ниво Европейски съвет и попада в областта на компетентност на Съвета по Общи въпроси. В съвета по земеделие ние дадохме възможност днес на министрите да защитят добавената стойност на ОСП по отношение не само на земеделските производители, но и за всички европейски граждани“, подчерта Румен Порожанов.

Някои министри предупредиха, че съкращенията в бюджета на ОСП биха довели до изостряне на структурните предизвикателства, с които се сблъскват много селски райони, и до по-голяма финансова тежест за преодоляването им — за държавите членки.

По време на дискусията беше подчертано, че земеделските стопани трябва да останат в центъра на политиката и ОСП след 2020 г. да им осигури подходящи стимули.

Съвета на министрите се обедини около тезата, че Общата селскостопанска политика е от съществено значение за цялото общество. Тя трябва да остане хомогенна, конкурентоспособна, устойчива и адекватно финансирана политика.

По предложение на председателя на Съвета на ЕС Румен Порожанов дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС ще бъдат публични. Заседанията ще се излъчват директно на страницата на Съвета на ЕС и могат да бъдат наблюдавани на живо.

Междувременно българското председателство получи пълна подкрепа за инициативата за координиран подход за издигане на обща кандидатура на ЕС за генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Тази агенция е в основата на действията на международната общност в борбата с глада. До този момент, ЕС не се явяваше единен и не събираше достатъчно подкрепа, негов представител да оглави хуманитарната организация, въпреки, че е един от най-големите донори .

Друга важна тема по време на съвета се отнасяше за механизма за изкупуване на сухо мляко, който Европейския съвет реши временно да спре. Според този механизъм Европейската комисия изкупува сухо мляко на прах при фиксирани цени до определен праг, над който продажбите се правят на търг.

Към настоящия момент са натрупани количества от около 400 000 тона, по-голямата част от тях закупени с цел подпомагане на производителите след криза от 2016 г. Тези запаси се съхраняват в складове на няколко страни членки и се отразяват на пазарната цена на млякото на прах.

„Съветът реши днес да се намеси и да стабилизира пазара на млечни продукти през 2018 г., заяви Румен Порожанов. По думите му това отговаря на ангажимента да се следят пазарите и да се гарантира своевременно и разумно използване на предпазната мрежа „не само за да реагираме на смущения на пазара, но преди всичко за да ги избягваме всеки път, когато това е възможно“, подчерта министърът.
Публикувана в Новини на часа

От известно време всеки опит на български политик да повдигне темата за скорошно присъединяване към еврозоната на България обикновено се посреща от европейските политици с аргумента, че още е рано. Рано е, казват тези политици, защото България, макар и да изпълнява номиналните критерии за членство, трябва да направи още усилия за постигане на т.нар. „реална конвергенция”, коментират Десислава Николова и Весела Кръстанова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Публкуваме пълният ткст на статеята,чието оригинално заглавие е  "Измисленият критерий „реална конвергенция” за еврозоната".

Тази популярна опорна точка за реалната конвергенция или сближаване на доходите към средноевропейските нива като че ли се появи в последните 2-3 години след като в няколко последователни периода страната успя да постигне Маастрихтските критерии за членство. Паралелно с това, крахът на КТБ от 2014 г. показа, че членство в еврозоната и в изграждания в нея банков съюз с общ надзор над европейските банки никак не е лоша идея. Така адвокатите за започване на процес на присъединяване към еврозоната се умножиха последните години и към тях се присъединиха както политици от повечето партии, така и експерти, представители на работодатели и синдикати, преподаватели и др.

Последвалата дипломатическа офанзива този път бе посрещната от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и други европейски институции с аргумента, че реалната конвергенция на българската икономика към тази на страните в еврозоната все още не се е случила и трябва да почакаме.

Тук е мястото да се каже, че такъв критерий като реална конвергенция няма нито за еврозоната, нито за т.нар. чакалня за еврозоната – Валутно-курсов механизъм 2 (ERM 2); съответно няма и числови прагове за някакви показатели, които се очаква да се постигнат. Всъщност формални критерии за ERM 2 изобщо няма и решението за допускане на една страна до валутнокурсовия механизъм е най-вече политическо, със задължителната благословия на ЕЦБ.

Предвид това, „изискването” за постигане на реална конвергенция е всъщност нещо като евфемизъм на отговор от типа „ще видим, ама по-скоро в момента политически няма нужното съгласие”. Макар и да няма официална дефиниция на „реална конвергенция”, на икономически жаргон този термин обикновено се приравнява с БВП на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС). Т.е. това е мярка за благосъстоянието и доходите в една икономика, като доходите се разглеждат като възможност за потребление. Стандартът на покупателна способност пък дава възможност за международни сравнения на тези доходи, като с едно евро в ППС можеш да си купиш едни и същи стоки и услуги във всички страни от ЕС.

Въпреки това нека за момент да приемем, че има някъде неформален критерий за започване на процедура за присъединяване към еврозоната, който се казва „реално сближаване”.  Нека след това да видим как са стояли спрямо този „критерий” страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в момента, в който са били допуснати в чакалнята на еврозоната и така са започнали процеса по присъединяване.

Страните от ЦИЕ, които се присъединиха към еврозоната в последните няколко години, бяха допуснати до чакалнята в периода 2004-2005 г. без изключение (виж таблицата по-долу).  

Момент на присъединяване към ERM-2 и еврозоната за избрани страни-членки на ЕС

Влизане в ERM-2 Влизане в еврозона
Кипър 29.5.2005 1.1.2008
Естония 27.6.2004 1.1.2011
Латвия 2.5.2005 1.1.2014
Литва 27.5.2004 1.1.2015
Малта 2.5.2005 1.1.2008
Словакия 25.11.2005 1.1.2009
Словения 27.6.2004 1.1.2007

Източник: ЕК, ЕЦБ

Ако изключим Малта и Кипър, тъй като те са с много различни икономики от тези в бившите социалистически държави от ЦИЕ, то се вижда от втората таблица, че БВП на глава от населението (в СПС) в Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения към момента на тяхното присъединяване е бил сходен с настоящия му размер за България (като % от средното за ЕС). Единствено Словения се характеризира с осезаемо по-висок БВП/глава от населението към момента на присъединяването си към валутнокурсовия механизъм, но нейната икономика също е много различна от тази на повечето други бивши социалистически републики.

БВП/глава в стандарт на покупателна способност (обеми), ЕС-28=100

Източник: Евростат

Предвид това, че Литва и Естония се присъединяват към ERM-2 през май и юни 2004 г., към онзи момент най-вероятно са били налични данни за БВП/глава в СПС за 2002 или в най-добрия случай - някакви предварителни данни за 2003 г. По тях, доходите в Литва са били на 42% (2002) или 47% (2003) от средното за ЕС, а  тези в Естония – на 47% (2002) или 51% от БВП. Сходна е и ситуацията с другата балтийска република, Латвия, която е допусната в ERM-2 през 2005 г. Предходните две години преди включването ѝ в ERM-2 нейният БВП/глава е бил съответно 43 и 46% от ЕС-28. В Словакия БВП на глава в СПС  бил 56-57% в двете години преди присъединяване към ERM-2.

За сравнение, БВП на глава от населението в България (в СПС) по последни данни (за 2016 г.) е 49% от ЕС-28. Вероятно през 2017 г. е успяло да прехвърли и границата от 50% предвид добрия растеж на икономиката,  който изпреварва с около 2 пъти средния за ЕС. Оказва се, че в момента България по „критерия” за реална конвергенция дори стои по-добре от част от страните, присъединили се към ERM-2 и еврозоната в последните 15 години. Литва и Латвия са били в по-лоша от нас позиция по този критерий в момента си на присъединяване, а Естония е била в сходна ситуация като България. Единствено Словакия е била с по-високи доходи (56-57% от ЕС-28=100), но дори и тук разликите с България не са кой знае какви. Разбира се, до момента си на приемане на еврото (Естония – 2011, Латвия – 2014, Литва – 2015) БВП/глава в СПС за тези страни нараства чувствително, с между 15 и 25 пункта от ЕС-28=100. Въпросът тук обаче е за стойността на доходите в момента на допускане до ERM-2 и само този въпрос трябва да има значение за третирането на България и заявените ѝ амбиции да бъде допусната до валутнокурсовия механизъм.

Ако трябва да обобщим, дори и да имаше (неофициален) критерий за реално сближаване на доходите към средните стойности в ЕС, то България вече би трябвало да  го е изпълнила. Това се вижда ясно от решението за допускането на балтийските страни до ERM-2 с по-ниски или сходни на сегашните нива на доходите в България. Другото възможно обяснение навлиза в полето на политическото лицемерие и използването на евфемизми, зад които европейските политици (като повечето политици) обичайно се крият. Кое от двете обяснения е меродавно ще разберем съвсем скоро, ако българският министър на финансите изпълни обещанието си и подаде документи за стартиране на процедура по приемане на еврото до юни месец тази година.

Публикувана в Бизнес

През миналата седмица Европейската браншова организация ISN (Interessengemeinschaft der Schweinehalter) констатира поредния спад в цените на прасетата за клане в основните държави производителки на свинско месо в Евросъюза.

ЕС. Цени на свинете за клане в основните страни производителки, в ЕUR/kg кланично тегло франко ферма без ДДС*

 Седмици

Германия

Холандия

Дания

Белгия

Франция

Полша

Италия

Испания

2017 г.

               

01

1,466

1,421

1,498

1,396

1,502

1,438

1,914

1,504

02

1,516

1,451

1,498

1,445

1,514

 1,464

1,857

1,509

….

..

..

..

..

..

..

14

1,626

1,612

1,592

1,569

1,697

1,634

1,895

1,733

15

1,676

1,643

1,632

1,618

1,742

1,649

1,946

1,790

 …

35

1,646

1,582

1,605

1,581

1,620

1,668

2,068

1,878

36

1,646

1,582

1,605

1,581

1,584

1,649

2,068

1,860

37

1,646

1,582

1,605

1,581

1,578

-

2,100

1,833

38

1,566

1,482

1,564

1,495

1,543

-

2,109

1,771

39

1,526

1,431

1,537

1,445

1,495

1,532

2,106

1,712

40

1,476

1,391

1,496

1,396

1,471

1,465

2,062

1,645

 …

50

1,396

1,270

1,442

1,322

1,377

1,400

1,984

1,376

51

1,346

1,250

1,388

1,260

1,374

1,400

1,952

1,376

52

1,316

1,250

1,361

1,236

1,344

1,353

1,918

1,360

2018 г.

               

01

1,316

1,250

1,356

1,236

1,340

1,336

1,906

1,360

02

1,316

1,250

1,356

1,236

1,334

1,326

1,868

1,350

03

1,286

1,180

1,315

1,186

1,320

 -

1,825

1,340

04

1,246

1,180

1,288

1,161

1,299

-

1,806

1,335

                   

*цените за отделните страни са  уеднаквени на база 57% постно месо (lean-meat-percentage)

Анализаторите коментират, че ценовия срив надолу отново поведе определящият за Европа германския пазар, където средната цена на свинете за клане през изминалия седмичен период спадна с нови 4 евроцента до EUR 1,246 за кг кланично тегло (EUR 1,316-1,396 в края на 2017 г. и  EUR 1,466-1,516 в началото на 2017 г.). Като основен фактор, подкопаващ германските котировки ISN посочват „много големи количества живи животни, предлагани на пазара”. На подобен натиск бяха подложени и пазарите в съседните държави, най-вече в  Австрия, Дания, Франция и Белгия.  За отбелязване е стабилизирането на цените в Холандия, в случая трябва да се има предвид, че предходната седмица там е регистриран спад с 7 евроцента за кг. Според доклада на ISN „участниците от  всички страни очакват раздвижване на пазара”. ISN вече  забелязва предпоставки за балансиране на търсенето и предлагането в Германия и в други страни дори в краткосрочна перспектива. По-опитните търговци споделят, че цените обикновено се задържат на относително ниските изкупни стойности през януари „за да могат след това компаниите да реализират по-големи печалби през летния сезон”.  Засега  експертите не дават категорични прогнози за развитието на  африканската чума по свинете и влиянието й върху ценовата динамика в ЕС.

Публикувана в Бизнес

Първото заседание на Съвета на министрите на Европейския съюз във формат „Земеделие и рибарство”, по време на Българското председателство ще се проведе на 29 януари в Брюксел. Една от основните теми, които ще бъдат дискутирани от Министрите по земеделие ще бъде съобщението на Комисията „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“.

Стратегията на Министерство на земеделието, храните и горите е да съсредоточи своята първа дискусия върху европейската добавена стойност на Общата селскостопанска политика след 2020 г. и върху съдържанието на стратегическите планове, които всяка държава-членка ще трябва да изработи.

За тази цел по време на дискусията Министрите по земеделие на ЕС ще трябва да отговорят на следните две групи въпроси:

  1. Как можем да осигурим непрекъсната и нарастваща добавена стойност на ОСП за земеделските стопани, селските общности и гражданите след 2020 г.? Какви следва да бъдат основните цели, които да заложим на равнище ЕС, за да постигнем това?
  1.  Каква следва да бъде подходящата степен на предлаганата повишена субсидиарност за отделните инструменти на политиката (т.е. преки плащания, пазарни мерки, екологични елементи, развитие на селските райони), така че да се запази общият характер на ОСП, а на държавите членки да се осигури гъвкавост? Намирате ли предложените стратегически планове за подходящ инструмент за осъществяване на повишената степен на субсидиарност и какви ще бъдат основните им параметри, за да изпълняват тази роля?

На последното заседание на Съвета по земеделие и рибарство, когато Естония предаде „Председателската щафета” на Република България, Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов заяви, че в съответствие с чл.8, параграф 2 от Процедурния правилник на Съвета ще предложи всички дебати на тема ОСП да бъдат открити за гражданите на Общността. Това е една похвална инициатива, благодарение на която не само българските, а всички европейски фермери ще могат да се запознаят с позициите на своите министри, техните идеи и мотивите, които стоят зад тях. На 29 януари българските фермери ще могат да видят пътя, по който Министерство на земеделието, храните и горите е избрало да започне дебата за ОСП, мотивите, които стоят за този избор и становището на Република България по посочените по-горе от нея въпроси.

Публикацията е разработена по информация на Съвета на европейския съюз и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“

Публикувана в Бизнес

През октомври за първи път от началото на настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 август, износът на слънчоглед от държавите-членки на Европейския съюз за трети страни нарасна спрямо същия месец на миналия сезон, достигайки 95 хил. тона при 53 хил. тона година по-рано, сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ.

От компанията уточняват, че ръстът е постигнат благодарение на увеличеното търсене на маслодайната култура от Пакистан и Сърбия, надхвърлило значително спада на доставките за Турция. Износът за Пакистан е нараснал до 41 хил. тона от 30 хил. тона през октомври 2016 г., докато в Сърбия, която през същия месец на миналата година не бе внасяла слънчоглед от ЕС, сега са доставени 33 хил. тона, след като местната реколта през тази година се оказа с 13% по-слаба от миналогодишната.

Въпреки благоприятното развитие през октомври през първото тримесечие на настоящия селскостопански сезон износът на слънчоглед от ЕС се е свил с 11% спрямо периода август-октомври от миналия до 130 хил. тона. В най-голяма степен са намалели доставките за Пакистан (до 41 хил. тона от 102 хил. тона) и Турция (до 10 хил. тона от 15 хил. тона), докато тези за СЪрбия са скочили до 51 хил. тона от едва хиляда тона година по-рано.

Очакванията на експертите на компанията са търсенето на слънчоглед от ЕС да нарасне през следващите месеци благодарение на рекордната реколта в общността и съответно по-ниските от миналогодишните цени.

Публикувана в Бизнес

Eврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер очерта насоките, по които върви ЕК при изготвяне на своето предложение за Многогодишната финансова рамка /МФР/ след 2020 г. Това стана по време на организирана от Центъра за европейска политическа стратегия Конференция на високо равнище за обсъждане на следващата МФР, която се проведе в началото на януари в Брюксел. Изказването на Йотенгер, макар и много общо хвърля и доста светлина върху евентуалния бюджет за Общата селскостопанска политика /ОСП/.

Комисар Йотингер заяви, че очакваното намаление на бюджета на Общата селскостопанска политика в следващата МФР ще бъде между 5 и 10%. Същото намаление се предвижда и за бюджета на кохезионната политика. Ако тази тенденция в изказването на комисар Йотингер се запази и в официалното предложение на ЕК за МФР, което се очаква през месец май, това ще означава, че бюджетът на ОСП ще бъде широко поддържан в номинално изражение, което ще бъде почти същия резултат, както при настоящата МФР. Причината е, че директните плащания, които са близо 70% от бюджета на ОСП не се индексират спрямо инфлацията на годишна база. Те са фиксирани в номинално изражение за целия период на МФР и не се променят. Това ще означава, че намалението на бюджета на ОСП няма да бъде толкова голямо, за да бъде основната причина за промените в земеделската политика, които се очакват тази година.

Основните моменти, които Комисар Йотингер посочи са:

-          Тази МФР ще бъде последната за седем годишен период. Следващите ще бъдат за срок от пет години и ще съвпадат с мандата на Европейския парламент и на Европейската комисия;

-          Два са основните финансови дефицита – първият е свързан с намалението на приходната част в бюджета на ЕС в следствие на Brexit, а вторият е свързан с увеличаването на разходната част в бюджета на ЕС с цел финансиране на нови приоритети - миграция, борба с тероризма, сигурност и др.;

-          Предложението за справянето с посочените два дефицита са следните: Намалението, свързано с Brexit ще бъде решено, като 50% от цялата сума бъде „спестена” в програмите в следващия бюджет, а за намиране на останалите 50% се очаква да бъдат увеличени вноските на държавите-членки. Финансирането за новите приоритети се очаква да бъде на принципа 20-80%, а именно 20% „спестяване” от бюджета на сегашните програми и 80% от предвидените нови средства да се покрият от увеличените вноски на държавите-членки;

-          Делът на ОСП спрямо целия бюджет на ЕС в бъдещата МФР ще бъде намален от 35 на 30%. В бюджетно изражение това ще означава 5-10% по-малко средства за ОСП, в сравнение със сегашното финансиране;

-          Наложеният „политически таван”, който ограничава дела на бюджетните кредити за поети задължения на ЕС до 1% от брутния национален доход на ЕС (БНД) ще трябва да се повиши на 1,1-1,2%;

-          Освен по-високите вноски за държавите-членки, ще бъдат предложени и нови източници на приходи. Като пример се посочва възможността постъпленията от продажбата на квоти за въглеродни емисии да постъпват директно в бюджета на ЕС;

-          Всички отстъпки към държавите-членки трябва да бъдат прекратени.

Въз основа на това изказване на Гюнтер Йотингер, анализаторът от Trinity College, проф. Алан Матюс в свой анализ представя своята визия за МФР. Този анализ и калкулации са направени на база стандартни икономически изчисления, които изразяват единствено неговите предположения как ЕК би подходила при изработването на МФР. В таблицата по-долу той е представил едно сравнение между бюджета на последната година на сегашната МФР и годината 2024 г., която е точно по средата на бъдещата МФР.

Първата колона показва данните за МФР за последната година от текущата МФР (2020 г.), съгласно последната техническа корекция на финансовата рамка на Комисията за 2018 г. Във втората колона са посочени сумите, с които ще се намалява бюджетът, в следствие Brexit. Разликата е посочена в третата колона, която се явява последна година за сегашната МФР и едновременно с това първа година без вноски от Обединеното кралство. В четвъртата колона проф. Алан Матюс е изчислил сумата, която ще трябва да бъде спестена на годишна база. Избраната година за сравнение е 2024 г. – средна за периода 2021-2027 г. В петата колона е реалният бюджет на МФР за конкретната 2024 г. В шестата и последна колона е посочен делът на Кохезионната политика и на ОСП спрямо общия бюджет. Въз основа на направените калкулации делът на политиката по сближаване (Раздел 1b) намалява до 32%, докато разходите за ОСП намаляват до 30% от общите задължения по МФР през 2024 г. Трябва да се има предвид, че реално делът за Раздел 2 общо намалява до 32%, но в него се включват и разходите за политиките в областта на рибарството и програмата LIFE за околната среда и климата.

В заключение проф. Алан Матюс заявява, че предложението на Комисията за МФР е вероятно да защити бюджета на ОСП от допълнителни неочаквани съкращения. Това обаче ще изисква и допълнителни брутни вноски от държавите-членки, които в някои случаи ще бъдат съществени. Преговорите по МФР няма да бъдат лесни, но и те никога не са били лесни, обобщава анализаторът.

Публикацията е разработена по материали на проф. Алън Матюс в CAP Reform и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта