Микропредприятията - с оборот под 100 хил. евро годишно в Европа - ще имат дори възможността да бъдат освободени от ДДС във всички европейски страни, където развиват дейност. Това е едно от предложенията в пакета за реформа на данъка добавена стойност (ДДС,) представен от Европейската комисия. Той включва възможността страните от Европейския съюз да могат да понижават ДДС, за да подкрепят малкия и среден бизнес.

Това каза еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Пиер Московиси, цитиран в прессъобщение на сайта на ЕК.

Той обаче предупреди, че основният ДДС трябва да е поне 15%. Основният принцип е, че страните членки ще могат сами да определят данъка, като ще могат да предвидят ограничен брой намален ДДС между 5% и 15%, между 0.5% и 0% ДДС.

Някои нови стоки и услуги ще могат да се ползват с намален ДДС, но общо 1600, сред които тютюн, смартфони, оръжия и петролни продукти, ще останат неподлежащи на понижаване на ДДС. Досега намален данък можеше да се наложи единствено за пелени, интернет услуги, електронни книги и конната езда.

Сега от система, основана на изключения, ЕК иска преминаване към система от общи правила, приложими в целия Европейски съюз. Комисията, която иска да облекчи средните и малки предприятия, предвижда общ праг в целия ЕС, под който компаниите могат да ползват намален ДДС.

Публикувана в Бизнес

За насърчаване износа на селскостопанска продукция за външния пазар, за 2018 година Европейският съюз увеличи разходите с 26%. Една от причините е руското ембарго за европейска селскосторанска продукция и храни.

Работната програма за 2018 година ще позволи финансирането от бюджета на Общата селскостопанска политика на ЕС провеждането на рекламни кампании за европейските земеделски продукти. За това са отделени 179 млн. евро, срещу 142 млн. евро през 2017 година. Допълнителните средства се отпускат за пропаганда на здравословното хранене и увеличаването на консумацията на плодове и зеленчуци в ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

Средно една четвърт от селскостопанските работници в Европейския съюз са незаконни. Това изявление беше направено от представителите на Миланския Център за права и политики в областта на продоволствието. От проведените проучвания става ясно, че цяла Европа използва подобни услуги, особено в източната и южната част на континента - 40% в Румъния и 60% в Португалия.
- Тези явления - експлоатация, недекларирана и непостоянна заетост - са перфектно съчетани с добри резултати и голяма икономическа полза за тези, които смятат, етично да организират подобни вериги, казва директорът на Центъра Ливия Помодоро.
Според организацията в Милано, не е достатъчно да се борим с тези явления на национално ниво, въпреки че има положителни примери. Ето защо изследователите призовават Европейския парламент да повлияе на ситуацията: да приеме закони, които стимулират законната заетост, а също и да информира потребителите, продукция на чий труд купуват.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

Реформата на Общата селскостопанска политика, която влиза в сила през 2018 г., има за цел да подпомогне фермерите във веригата на доставки, насърчаването на млади предприемачи и опростяване на механизмите за управление на риска.
Сред ключовите моменти на новите правила е засилването на подкрепата за земеделските производители във веригата на предлагането на храни. Сега земеделските стопани ще имат правото да изискват писмен договор преди доставката на продукцията.
В инструментариума за управление на риска и стабилизиране на доходите на земеделските стопани ще бъде добавена усъвершенствана застрахователна система, която ще компенсира до 70% от доходите. Същевременно делът на щетите не трябва да надвишава 20%.
По-точни правила ще позволят на Европейската комисия да реагира бързо и да отстрнява пазарните неуспехи без държавна намеса или използване на частни лица. В допълнение, за специфични сектори от икономическо, социално или екологично значение, в случай на криза се предоставя доброволна подкрепа от държавите-членки.
Що се отнася до производството на млади фермери, то за тях ще се увеличат допълнителните плащания от 25% на 50%. На младите производители се гарантира правото на пълна безвъзмездна помощ от пет години, независимо от това кога подават заявление за субсидии.
Европейският комисар по земеделието Фил Хоугън похвали промените, заявявайки, че те подготвят почвата към "редица важни мерки за улесняване на реформите", които правят по-лесен живота на фермерите от ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия възлага големи надежди, коитоземеделците трябва да изпълнят до 2030 г.
В своя доклад "Перспективи на ЕС в областта на селското стопанство" Европейската комисия очаква земеделските производители в ЕС да увеличат добивите от площите с пшеница в близко бъдеще: от 141,5 милиона тона през 2017 г. до 160,7 милиона тона през 2030 година. В същото време обаче растежът на средния добив ще се забави за сметка на въвеждането на принципите на екологичното земеделие, което се очаква да бъде компенсирано чрез увеличаване на засятите площи.
Що се отнася до потреблението, консумацията на пшеница ще се увеличи с почти десет милиона тона до 126,6 милиона тона до 2030 г.; ечемик - до 54 милиона тона в сравнение с 50,4 милиона тона през 2017 г.; царевица - до 85 милиона тона в сравнение с 72,5 милиона тона през изминалата година. Растежът на царевицата е свързан главно с бързорастящия сегмент на производството на изоглюкоза, според Европейската комисия.
Що се отнася до външната търговия с трети страни, Брюксел е много оптимистичен. Особено за пшеницата има добри възможности в средиземноморските региони, Африка и Близкия изток, но конкуренцията с Черноморския регион няма да намалее. За конкурентите за износ на ЕС от САЩ, Канада и Австралия не се очакват сериозни промени.
Европейската комисия очаква пазарният дял на ЕС-28 в световната търговия с пшеница да нарасне от 17% през 2017 г. до 19% през 2030 г. Увеличението се очаква от почти десет милиона тона до 37 милиона тона, което е повече от предишния рекорд от 2014 г. - 33,3 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Правителството прие позиция за сезиране от името на Република България на Общия съд на Европейския съюз. Тя се отнася за изключване от финансиране от ЕС на някои разходи, направени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Оспорва се Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2014 на Европейската комисия от 8 ноември 2017 г.

Българските власти считат, че при определяне на размера на финансовата корекция, ЕК е нарушила приложимото секторно законодателство в рамките на финансирането на селските райони, насоките за определяне на финансови корекции и правните принципи.

Основни мотиви на българските власти са неясните критерии и насоки на ЕК по отношение на изискуемия обхват на контрол в нарушение на принципа на правна сигурност и позоваване на пропуски в контрола, прилаган от Република България в нарушение на принципите на целесъобразност и добро финансово управление, както и нарушена процедура по чл. 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

Искането за отмяна на Решението за изпълнение 2017/2014 на Комисията е допустимо поради факта, че Съдът на Европейския съюз осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на Комисията и е компетентен да се произнася по искове на държавата-членка по силата на чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

С решението България поставя искане към Общия съд на Европейския съюз да отмени решението в части от него по бюджетна позиция 6711, в които се изключват от финансиране от страна на ЕС по ЕЗФРСР някои разходи на Република България в размер на 11 685 774,48 евро. България поставя искане към съда и да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Публикувана в Бизнес

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и членовете на Европейската комисия ще имат срещи в Народното събрание на 12 януари 2018 г. Гостите ще бъдат в България по повод официалното откриване на Българското председателство на Съвета на ЕС.

В 14.15 часа председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще се срещне с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

В 14.30 часа Жан-Клод Юнкер и Колегиумът на европейските комисари ще разговарят в зала „Изток” с членовете на Председателския съвет на Народното събрание и председателите на парламентарни комисии.

Публикувана в Новини на часа

През 2017 г. цените на всички млечни продукти в Еропейския съюз с изключение на сухото обезмаслено мляко се отлепиха от ниските нива, достигнати през 2015 и 2016 г., се посочва в декемврийския прогнозен доклад на Европейската комисия. Повишаването на цените бе постигнато за сметка на свиването на производството през последното тримесечие на 2016 г. и първото на 2017 г. с осигуряване на субсидии за по-малко произведено мляко, както и благодарение на силното търсене, особено на млечни мазнини, се отбелязва в документа. Средната цена на суровото мляко в ЕС достигна 37 евро за 100 килограма през септември и това стимулира производството, пише в документа.

Въпреки че сушата се отрази зле на редица региони в ЕС, особено в южната част на общността, на други места подходящите метеорологични условия подпомогнаха фермерите в приготвянето на достатъчни количества фуражи, а и цените на храните за животни останаха благоприятни заради няколкото поред обилни световни реколти от зърнени култури. „Вследствие на това производството на мляко в ЕС ще нарасне с 0,8% през 2017 г. до около 164 млн. тона, докато през 2018 г. се очаква значителен ръст, най-вече благодарение на възстановяването му във Франция и Германия”, изтъкват анализаторите на ЕК. Според тях ръстът на производството на мляко догодина ще достигне 4% въпреки очакваното намаляване на поголовието заради по-високите разходи. Прогнозите са за поскъпване на торовете с 5%, на фуражите – с 2%, а на горивото – с 3%.

Публикувана в Животновъдство

По дела на пушачи сме сред първенците и наравно с Франция - 36% от населението пуши, твърди „Политико“, като се позовава на данни на Евробарометър от пролетта. Южните ни съседи – гърците, пък ни изпреварват с един процент. В тази класация във врата ни дишат хърватите, при които делът на пушачите е 35 на сто. Тези четири държави и Латвия затварят топ пет по пушачи сред населението. Швеция пък е единствената страна, където делът на пушачите е под 10 на сто. Там едва 7 на сто от населението посяга към цигарите.

По консумация на храна според калории средно на човек дневно първенец е Белгия с 3793, следвана от Австрия с 3784 и Ирландия – 3591. Франция и Германия са съответно 3524 и 3539 (с толкова е и Италия). За българите приемът е 2877 калории дневно, почти колкото словаците, които са с 2902. По този показател сме на опашката, сочи статистиката, изготвена от Евростат, и цитирана от списанието.
Според данни на СЗО, на които се опира „Политико“ по употреба на алкохол пък номер 1 са литовците с 15, 4 л. чист алкохол средно на човек от населението на година. Гонят ги северните ни съседи от Румъния с 14,4 литра. Унгарците изостават, но не с много – 13,3 л. Според тази статистика българинът пие 11,4 литра средно на човек. По този показател сме почти колкото британците, които консумират 11,6 литра на човек средно годишно.
И поглед към кафето. Според международна организация финландецът изпива средно по 12 кг. кафе на година. Това превръща скандинавската страна в шампион по този показател. В Швеция, Дания и Холандия пък се пие между 8 и 9 килограма кафе на човек годишно. Консумацията на кафе от страна на българи и британци е горе-долу еднаква: българинът пие по 2.9 килограма на година, а британецът със сто грама по-малко. С двеста грама повече от нас пък консумират кафе унгарците. Най-малко кафе пък пият поляци и румънци – съответно 2.4 и 2.3 килограма.
Публикувана в Бизнес
Петък, 15 Декември 2017 14:30

ЕС удължава санкциите срещу Русия

Лидерите на ЕС дадоха зелена светлина за удължаване с шест месеца на тежките икономически санкции срещу Русия, наложени заради намесата й в конфликта в Украйна, съобщи председателят на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от Reuters.

"ЕС е единодушен за продължаването на икономическите санкции срещу Русия", написа Туск в Тwitter. Решението, взето на срещата на върха в Брюксел, ще бъде официално прието от 28-те страни членки на ЕС през следващите седмици.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта