Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Според прогнозите на ФАО световното производство на пшеница през 2017 г. ще достигне 752,8 милиона тона, което е 7,4 милиона тона или 1% под количествата от 2016 г. Намаляването на добивите в света се дължи основно на намаляване добивите в Австралия, САЩ и Канада. Въпреки това, прогнозираните добиви ще бъдат втори по големина след рекорда от 2016 г.
Лидерът в световното производство на пшеница - Европейският съюз, през тази година ще увеличи добивите с 4% до 150 милиона тона. Основният принос за увеличаване на добивите има Франция. Добрите добиви се дължат на благоприятното време, което допринесе за по-добо качество на зърнените култури. В Германия и Полша силните дъждове оказаха неблагоприятно въздействие върху производството на пшеница, твърдят експертите на ФАО.
В САЩ добивите от пшеница ще паднат с 25% до 47,4 милиона тона. Основната причина за това е намаляване на посевната площ. Сушата през пролетта е причинила щети на твърдите сортове пшеница. В Канада реколтата на селскостопанските култури ще бъде по-слаба с 15% - само 27,1 милиона тона, което също е резултат от намаляване на посевната площ.
В Русия производството на пшеница през тази година ще се увеличи с повече от 14% (или +10 милиона тона) до рекордните 83,6 милиона тона. С 2% са по-високи добивите на Украйна - 26,6 милиона тона, а в Казахстан, обратно, очаква се понижаване на добива с 7,5% до 14 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия забрани вноса на още редица селскостопански продукти и страни от държавите-членки на Европейския съюз, както и от САЩ, Канада, Австралия, Украйна, Черна гора, Албания, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, съобщи агенция „Новости”, като се позова на постановление, публикувано на официалния уебсайт на руското правителство. До 31 декември 2018 г. се забранява вносът на живи свине с изключение на породисти, на продукти от месото на едър рогат добитък, свине, овце кози, коне и други животни, на сланина, на стеарин от свинска мас, на масла от животински произход и други. Въпросът за забраната на вноса на костно брашно е бил отложен.
В коментар към решението вицепремиерът на Русия Аркадий Дворкович отбелязва, че по този начин страната затваря „сиви” канали за доставки, използвани за вноса на някои забранени продукти, представяни за разрешени, като по този начин са нанасяли щети на руските производители. Според руското правителство ограниченията няма да се отразят върху задоволяването на вътрешните потребности на страната.
Руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на продукти от свинско месо от държавите-членки на ЕС през януари 2014 г., след като в балтийските републики бе регистрирана африканска чума по свинете. Тогава ЕС определи забраната като „непропорционална” и се обърна към Световната търговска организация (СТО). През август 2016 г. назначената за целта комисия в СТО определи голяма част от въведените от Русия ограничения противоречат на поетите от страната задължения като член на организацията. Русия обжалва решението, но жалбата бе отхвърлена.
През август 2014 г. Русия въведе забрана за внос на селскостопански продукти и храни от няколко държави и ЕС в отговор на санкциите, които те наложиха на определени руски физически и юридически лица заради окупирането на Крим и положението в Източна Украйна. Забраната обхващаше месо и месни продукти, риба и морски продукти, зеленчуци, плодове и млечни продукти. Срокът на действие на забраната бе удължаван неколкократно и в момента тя е в сила до 31 декември 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

Въвеждането на санкции срещу Русия е струвало на държавите-членки на Европейския съюз над 30 млрд. евро до края на 2016 г. Това сочи  проучване на Австрийския институт за икономически изследвания, поръчано от Европейския парламент и цитирано от агенция „Новости”.

 По данни на изследването от юли 2014 г., когато САЩ, Канада, ЕС, Норвегия и Австралия наложиха санкции на конкретни руски физически и юридически лица, а Русия отвърна през август със забрана за внос на селскостопанска продукция и храни от тях, износът от общността към Русия е намалял с 15,7%, като две пети от този спад се дължи именно на санкциите. Вследствие на това Русия е отстъпила от четвъртото място като търговски партньор на ЕС и в момента е пета след САЩ, Швейцария, Китай и Турция.

Ако през 2013 г. износът на ЕС в Русия е достигал 120 млрд. евро, то през 2016 г. е бил едва 72 млрд. евро, коментират авторите на изследването. Оценките им сочат, че само заради санкциите износът на ЕС за Русия е намалял с 10,7% през периода 2014-2016 г., или с около 30 млрд. евро. Особено силно са пострадали Кипър, където износът за Русия се е свил с 34,5% за 2 години, Гърция (с 23,2%) и Хърватска (с 21%). Износът от самата Австрия е намалял с 9,5% заради санкциите, т.е. с 1 милиард евро. Над една трета от загубения заради санкциите износ се пада на Германия (11,1 млрд. евро, или спад от 13,4% спрямо периода преди въвеждането им). Полша и Великобритания са загубили по 3 млрд. евро.

Влиянието на санкциите върху спада на износа за Русия е било най-значимо през 2014 г.,  показва още изследването. Според неговите автори през следващите 2 години он въвеждането на санкциите, на практика не е бил постигнат никакъв напредък в пренасочване на търговските потоци към трети държави. Експертите на института са се опитали да отделят свиването на износа, породено от санкциите, от останалите фактори като спада на цената на петрола и обезценяването на руската рубла.

Публикувана в Бизнес

Производители и износители на селскостопански продукти от Турция възнамеряват да увеличат значително предлагането на плодове в Русия. Това изявление бе направено от представителя на Съюза на износителите на плодове и зеленчуци от региона на Средиземно море на Турция, Али Кавак.
Москва и Анкара подписаха съвместна декларация за взаимно премахване на търговските ограничения. Документът бе подписан от руския вицепремиер Аркадий Дворкович, а от страна на Турция от Мехмет Шимшек на срещата на върха на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
"Премахването на ограниченията ще се отрази главно на износа на грозде, ябълки, круши и ягоди", каза Кавак пред Анадолската информационна агенция.
Според него, "Русия е приоритетен пазар за тези видове селскостопански продукти." A. Кавак каза още, че износът на пресни плодове и зеленчуци ще достигне до 2 млрд. долара, повечето от които са от цитрусовите плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия и Европейският съюз се настройват да подновят сериозната конкуренция помежду си за мястото на най-голям износител на пшеница през следващия селскостопански сезон, започващ на 1 юли, коментират анализатори, цитирани от Ройтерс. За световните вносители на зърно, особено държавите от Северна Африка и Близкия Изток, подобна конкуренция в съчетание с мащабните продажби от Австралия може да бъде само от полза, тъй като най-вероятно ще доведе до понижаване на цените.

„Ако няма метеорологични изненади, цената на пшеницата на международните пазари ще се понижи до края на лятото. Най-големият проблем за пшеницата е статичната световна търговия и продължаващата борба за дял на световния пазар”, смята президентът на базираната в Чикаго AgResource Co Дан Бас.

През настоящия сезон Русия, ожънала рекордна пшенична реколта през миналата година, се конкурира със САЩ за водещата позиция в световния износ на зърно, докато слабата реколта във Франция извади ЕС от надпреварата. Прогнозата за производството на пшеница в Русия и за тази година е добра, а рекордните запаси от зърнената култура ще стимулират износа и през следващия сезон, убедени са анализаторите. Според Бас запасите от пшеница в Русия ще се удвоят до юли в сравнение с миналогодишните, достигайки рекордните 12-13 млн. тона. „Засега в Русия всичко сочи към повтаряне на сезон 2016-2017 г.”, отбеляза на свой ред риск-мениджърът в INTL FCStone Мат Амерман.

Същевременно в Европа се очаква възстановяване на нивото на производство на пшеница през следващия сезон. Френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains оценява руския износ на пшеница през сезон 2017-2018 г. на 29,6 млн. тона, а този от ЕС – на 28,6 млн. тона. Руските агенции ИКАР и СовЭкон обаче оценяват износа на руска пшеница съответно на 28 и 27 млн. тона.

„Изглежда, че географията на руския износ и доставяните количества ще останат приблизително същите и през сезон 2017-2018”, заяви изпълнителният директор на СовЭкон Андрей Сизов. ЕС обаче може да изтласка Русия от доставките за Мароко и да поднови ожесточената конкуренция в Египет, изтъкна той. Австралия също може да възстанови позициите си в Тихоокеанския регион благодарение на рекордната реколта, ограничавайки руските доставки. От Strategie Grains обаче очакват Русия да запази мащабния износ за Бангладеш и да увеличи износа за Турция.

Площите, засети с есенници в Русия, са най-големите за последните 7 години, а слабата рубла тогава помогна на производителите. Повишаването на курса й спрямо щатския долар обаче до най-високото му ниво от средата на 2015 г. насам може да доведе до забавяне на темпото на износ. Ниските цени на зърнените култури в САЩ пък накараха фермерите да свият засадените с пшеница площи до най-малкия им размер от над 100 години.

Публикувана в Бизнес

Представители на Дания заявяват плановете си да възобновят работата в АПК на Руската федерация, след замразяването на отношенията. Това бе обсъдено на заседание на работна група по селско стопанство.
По време на срещата, датската и руската страни са се договорили да координират усилията за организиране на бизнес мисии в руските региони. Двете страни също не пренебрегнаха и въпросите, свързани с развитието на сътрудничеството в областта на образованието, науката и ветеринарната медицина. Особено внимание е отделено на изпълнението на съвместни проекти.

Представителят на руската страна по време на срещата, оцени възобновяването на дейността на отрасловата група, и я нарече „положителен сигнал за отношенията на Русия и Дания“.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

През януари Грузия е изнесла общо 4,322 млн. бутилки вино от 0,75 литра, или със 184% повече, отколкото през същия месец на 2016 г., съобщиха от националната агенция за виното към министерството на селското стопанство на страната, цитирани от агенция „Интерфакс”. Приходите от износа, обхванал 26 страни по целия свят, са нараснали 2,4 пъти до 8,8 млн. долара.

Две трети от всички външни доставки са заминали за Русия, като износът е нараснал 3 пъти в количествено изражение до 2,861 млн. бутилки. Доставките за Украйна са се увеличили двукратно на годишна база до 403 хил. бутилки. В петицата на основните външни клиенти влизат още Китай, Полша и Казахстан.

През януари Грузия е изнесла и 897 хил. бутилки алкохолни напитки от дестилирано вино за 8 държави, или с 59,4% повече, отколкото 12 месеца по-рано, на обща стойност 2,25 млн. долара при ръст от 49% в стойностно изражение. Освен това страната изнася местната водка чача, конячен спирт и суровини за производството на вино.

В резултат общият приход от продажбите на външни пазари за първия месец на годината отбелязва ръст от 3,3 пъти до 21,7 млн. долара.

Публикувана в Бизнес

Ценовият мониторинг на UkrAgroConsult показва, че през миналата седмица средната експортна цена на руската мелничарска пшеница 3 клас (12,5% протеин) се е повишила с нови 2-3 долара – до 185‑187 долара за тон FOB Новоросийск и $159‑161/MT FOB Азов за товарене февруари-март. Анализаторите са на мнение, че  възходът на експортните котировки е обусловен преди всичко от рекордното темпо на износа.

Според оповестените на 30 януари  отчетни данни на министерството на селското стопанство на Русия износът на зърнени храни от страната от началото на 2016/17 маркетингова година (1 юли) до 26 януари е възлязъл на 22,09 млн.т., в това число 17,22 млн.т. пшеница (+4,5% спрямо същия период на 2015/16 г.); 1,95 млн.т. ечемик (-41%) и 2,77 млн.т. царевица (+41%).

В търговските среди все още се коментира последната голяма победа на руската пшеница в мащабния египетски търг. На 26 януари египетската държавна компания GASC закупи най-голямото количество руска пшеница от 2009 година насам – 410 хил. тона при средна цена $193/MT FOB (+ $6/т в сравнение с предишния търг от 14.01.17 г.).

Според най-големия руски превозвач "Русагространс" през януари Русия натовари рекордните за този календарен месец 2,45 млн.т. зърно, но през февруари е възможно леко отстъпление от този резултат – до 2,3-2,4 млн.т., в това число 1,70-1,85 млн.т. пшеница, което отговаря на миналогодишния февруарски трафик.

Публикувана в Бизнес

„Росселхознадзор“ предупреждава за предстояща забрана за вноса в Русия на птиче месо и яйца от редица страни от ЕС, където има регистрирани случаи на птичи грип, информира „РБК Дейли“.

Според прес-секретарят на организацията в списъка на страните, над които ще бъдат наложени ограничения, влизат Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Хърватия, Холандия, Чехия и Швеция. В тези страни е бил регистриран щам на птичия грип. 

Забраната ще бъде наложена върху всички видове свързана с птиците продукция, включително и храната и хранителните добавки за тях. 

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта