Реколтата от пшеница в Русия през тази година може да нарасне до 66 млн. тона от 61,8 млн. тона през миналата, прогнозира водещият експерт на руския Институт за конюнктурата на селскостопанския пазар Евгений Зайцев, цитиран от електронното издание УкрАгроКонсалт. „Според резултатите от изследванията по места повишихме прогноза за производството на зърно през тази година до 110,4 млн. тона, включително на пшеницата до 66 млн. тона, но дъждовете, преваляли в редица региони в периода преди жътвата и по време на нея, се отразиха върху качеството на зърното”, изтъкна Зайцев.

Според него от една страна дъждовете през май и юни в европейската част на Русия са създали добри перспективи за реколтата от зърнени култури, особено при пшеницата и ечемика, и това вече е потвърдено с данните за жътвата в Ростовска, Волгоградска и Саратовска области, както и в Ставрополския край. „Там добивите са много по-високи от средните и миналогодишните показатели – с между 8 и 15 центнера повече от хектар”, уточни експертът.

По думите му обаче постоянните и обилни валежи са създали и редица проблеми. „Те се отразиха най-вече на качеството на зърното. Влажната пролет предизвика значително разпространение на фузариозата в южната част на страната, а това води до намаляване на дела на пшеницата с висококачествени характеристики и до увеличаване на дела на фуражната”, обясни той. Поради тази причина Зайцев смята, че разликата в цената между фуражната и хлебната пшеница може да нарасне, като висококачествената пшеница в южна Русия ще поскъпне. „Още отсега започнаха да пристигат съобщения от Ставропол и Краснодар за слабо предлагане на пшеница от 3 клас”, обоснова се той.

Експертът отбеляза също, че в редица райони на южна Русия ще се наложи пшеницата да бъде подсушавана. „Това не е стандартна ситуация за тази култура и региона и води до допълнителни разходи”, подчерта той.

Зайцев е убеден, че „за ориентираните към износ региони тези предпоставки не обещават нищо добро. По негова информация цената по износа на руска пшеница за миналата седмица се е понижила със 7 долара до 165 долара за тон франко борда в пристанището Новоросийск. „Потенциално рекордната реколта в Черноморския регион образува предпоставки за висока конкуренция през настоящия сезон и текущите цени засега не устойват селскостопанските производители”, посочи Зайцев.

Същевременно в районите, където посевите продължават своето развитие, смяната на влажното време със сухо с високи температури може да се отрази благоприятно както на количеството, така и на качеството на реколтата. Това се отнася преди всичко за централната част на черноземния регион и източните части на страната. Изключението е царевицата, която при високи температури във фаза на цъфтеж няма да успее да се опраши добре, смята Зайцев. Това вече се е отразило в цените по форуърдните договори за царевицата от новата реколта франко борда в Новоросийск, която ще започне да се изнася през септември-октомври, и тя е паднала до 165 долара за тон. Част от причините за това са и в развитието по международните пазари. За 20 дни котировките по фючърсите на борсата в Чикаго се понижиха с 35 долара за тон, напомни експертът.

Предвижданията на института сочат, че през тази година Русия ще прибере 18,5 млн. тона ечемик при 17,5 млн. тона през миналата година и 13,1 млн. тона царевица при 13,2 млн. тона през 2015 г. износът на зърно през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, е оценен на 36,2 млн. тона, включително 26,9 млн. тона пшеница, 4,3 млн. тона ечемик и 4 млн. тона царевица. От руското министерство на селското стопанство прогнозират зърнена реколта от 110 млн. тона, от които 64 млн. тона пшеница.

Публикувана в Бизнес

В края на юни Държавната дума на Руската федерация прие законопроект, забраняващ да се отглеждат и развъждат генно модифицирани (ГМО) растения и животни на територията на страната. Правителството може и да забрани вноса в Русия на ГМО-продукция, ако се установи нейното отрицателно въздействие върху човека и околната среда, пише Руски дневник.

От 1 януари 2017 г. генното инженерство ще се прилага само за експертизи и научно-изследователски работи. Ако нарушат закона, длъжностните лица ще трябва да платят $150-750, а юридическите лица са застрашени от глоба от $1500-7500.

По-рано в Русия действаше мораториум върху отглеждането на ГМО, но той не предвиждаше наказание при нарушение.

Фермери срещу биолози

Собствениците на руски органични ферми посрещнаха радостно закона – техният бизнес значително нарасна през последното десетилетие.

„ГМО е прекрасен инструмент, за да се окаже световният пазар на хранителни продукти под контрола на големите корпорации като американския биохимически гигант Monsanto, който произвежда днес почти 50% от ГМО-семената“, коментира Борис Акимов, основател на фермерския кооператив LavkaLavka.

Срещу фермерите е руската научна общност, според която забраната може да доведе до изоставане на страната в сферата на биотехнологиите. „Законът заплашва да спре създаването на родни ГМО-култури и конкурентоспособно растениевъдство“, посочва Александър Гапоненко, главен научен сътрудник на Института по биология на развитието към Руската академия на науките (РАН). По думите му подобен закон е бил приет през 1948 година, когато правителството на СССР забранило генетиката и селското стопанство на страната „изоставаше с десетилетия от целия свят“.

Учените се опасяват, че забраната на ГМО в селското стопанство ще се отрази на научните изследвания: те просто няма да бъдат необходими. „Всички прогресивни учени-генетици просто ще заминат на Запад“, коментира молекулярният генетик Станислав Полозов.

Обикновените руснаци обаче предпочитат натуралните продукти: според допитване на Всеруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ), почти 80% от населението на страната се отнася отрицателно към използването на ГМО.

Вредно или не?

Вредата от ГМО досега не е доказана. „Изглежда, няма начин да се изследват всички възможни последици за дълъг период от време, което би било достатъчно, за да има абсолютна сигурност по този въпрос“, казва Анастасия Белостоцка, анализатор по въпросите на земеделието в Московското училище по мениджмънт СКОЛКОВО.„Това прави този въпрос един от най-противоречивите и парливи в национален и глобален план“, допълва тя.

През 2009 г. руският биолог Ирина Ермакова изследвала влиянието на ГМО върху репродуктивната функция на плъховете. „При възрастните животни, в чиято храна добавяхме ГМО соя, се наблюдаваше силна патология на черния дроб, недоразвити полови органи, нарушение на хормоналния баланс“, разказва Ермакова. „При моите опити над половината от плъхчетата умираха, защото бяха нежизнеспособни. А 40% от оцелелите бяха недоразвити – тоест много по-малки от връстниците си по размер и тегло. И всички оцелели бяха безплодни“.

Ермакова, между другото, бе разкритикувана от учени от РАН заради нарушения в организацията на експеримента и некоректна обработка на получените данни.

Икономически перспективи

Със забраната да се внасят и отглеждат ГМО руските експерти свързват два сценария за развитието на селското стопанство. Положителният е, че Русия може да стане един от най-големите световни производители на органична храна. А отрицателния е, че в сферата на биотехнологиите страната може да изостане от световните лидери. 

„Ако говорим за Русия и по-специално за това да станем световен лидер в органичните храни, то забраната върху ГМО като отделна стъпка има доста малко практическо изражение“, посочва Анастасия Белостоцка. „Просто, защото все още няма подходяща регулация и ясен механизъм, чрез който органичните продукти да бъдат сертифицирани на национално равнище“, коментира тя.

Много страни използват ГМО пряко за отглеждане на сортове и хибриди, които са устойчиви на суша, болести, хербициди, насекоми, вредители и неблагоприятни природни условия. „Днес 95% от соята и царевицата в Бразилия и Аржентина са генно модифицирани“, казва Гапоненко. По неговите думи в момента в Русия подобни устойчиви сортове и хибриди на практика не се създават. С други думи, при лоша реколта страната може да се изправи пред проблема с глада.

Публикувана в Бизнес
Заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров и заместник-министърът на селското стопанство на Руската федерация Сергей Львович Левин подписаха протокол от първото заседание на Българо-руската работна група за сътрудничество в областта на селското стопанство, което се проведе в град Свети Влас, Област Бургас. По време на заседанието бяха обсъдени резултатите и перспективите за търговско-икономическото сътрудничество. Страните се договориха да развиват съвместна дейност с цел разширяване на деловите контакти между организациите, обединяващи производители на селскостопанска продукция. 

В областта на животновъдството България и Русия ще си сътрудничат в развъждането на едър рогат добитък, както и в месодайното и млекодайното овцевъдството. Те ще осъществяват регулярен обмен на опит относно въпроси, свързани със съхраняването на генетически ресурси и съхраняване на биологичното разнообразие в животновъдството.Сред останалите области, в които двете страни ще си сътрудничат, са винопроизводството,лозарството и рибностопанската дейност.

Публикувана в Бизнес

Националният сюз на овощарите в Русия е предоставил статистика, според която вносът на ябълки от Белорусия е нараснал със 104%, до 175 хил. т през 2014 година и със 134%, до 411 хиляди тона спрямо 2015 година. Тези данни се посочват от Федералната митническа служба. Заедно с това след въвеждането от Русия на контрасанкциите по отношение на ЕС, вносът на ябълки от Белорусия се е увеличил пет пъти. Специалистите смятат, че в настоящия момент руснаците се сблъскват с реекспорт на полски ябълки на територията на Русия. Изпълнителният директор на Националниясъюз на овощарите Михаил Глушков подчертава, чевносът наплодове, в частност, ябълки от Белорусия не може да расте безкрайно, «не може производството да се развива с такива темпове». Той уточнява, че данните от документите на внасяните ябълки от Федералната митническа служба са същия сорт, който по-рано е внасян от Полша.

Публикувана в Растениевъдство

През селскостопанската 2015/2016 селскостопанска година (от юли до юни) Русия е изнесла рекордните 33,893 млн. тона зърно, съобщава РИА Новости. Страната започна да увеличава износа на зърно от 2001 г., когато той рязко скочи от 3 млн. тона до практически 14 млн. тона. През земеделската 2014/2015 година Русия достави на международните пазари 30,508 млн. тона зърно.

През тази селскостопанска година Украйна е изнесла 39,415 млн. тона, което също е рекорд. 
Публикувана в Бизнес

Руският президент Владимир Путин удължи до края на 2017 г. ембаргото върху внос на земеделски стоки от Запада. Забраната бе въведена като реакция на наложените санкции от страната на ЕС заради намесата на Русия в Украйна в средата на 2014 г. Преди седмица 28 страни членки взеха решение да удължат ембаргото с още 6 месеца.

 Френското правителство се стреми към възможно по-скорошно вдигане на санкциите. Те не са наложени самоцелно, каза външният министър на страната Жан Марк Еро след среща с руския си колега Сергей Лавров. Условията за приключване на ембаргото обаче все още не са изпълнени, подчерта Еро. Първо трябва да бъдат изпълнени всички уговорки, постигнати в споразумението от Минск между Русия, Украйна, Германия и Франция.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 27 Юни 2016 15:20

Русия забрани отглеждането на ГМО

Русия забрани със закон, гласуван в Думата, засаждането на растения с генетично променена структура, предава Agra Europe. Нарушението на забраната може да донесе на нарушителите до 500 000 рубли или 6 900 евро. Въпреки това в сила е изключение от отглеждането на генно модифицирани животни за научни цели. Остават разрешени вносът и употребата на ГМО растения.

Законът не се приема без противоречия. Учените посочват предимствата от генното инженерство, което е смятано за „най-подходящият и ефективен метод за промяна на генетичния материал на култури с цел увеличаване на добивите и подобряване на вкуса и хранителната стойност на продуктите и устойчивост на вредители“. Според тях ренесансът на производството руски семена може да се случи само със знанието и техниките на генното инженерство. Русия в момента разчита основно на вноса на семена и посадъчен материал.

В Думата, сред привържениците на новоприетата забрана, най-силен бе гласът на депутата Андрей Туманов, който наблегна на риска за производството на храни в страната. Този проблем засяга всички работещи клонове на селското стопанство и градинарството; освен бяха семена за пшеница и някои други зърнени храни. През последните две десетилетия бе промишленост семена на Русия е била „почти разрушен“ земеделските политици. Работата по развъждане подлежи на 95% от земята, особено по отношение на отглеждането на картофи. Обща спря Руската развъждане науката и техники преди примера, в САЩ и Холандия далеч зад себе си.

Публикувана в Бизнес

Компаниите, отглеждащи генномодифицирани растения и животни в Русия, ще бъдат привличани към наказателна отговорност и административна отговорност. Това предвижда Закон, който днес беше окончателно приет от руската Дума. Глабите, предвидени в закона, започват от 100 000 рубли или около 3000 лв. Разрешава се само отглеждането и развъждането на ГМО организми за научни цели.

Ако се установи негативно въздействие на генномодифицирана продукция върху човешкото здраве и околна среда, правителството ще забранява вноса и в страната. 

 

Публикувана в Растениевъдство

Специалисти от управлението на руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) в Краснодарски край и Република Адигея са открили бактерии на златист стафилокок (Staphylococcus aureus) в сухо мляко, произведено в Турция, съобщиха от ведомството, цитирани от електронното издание DairyNews.

„След извършени изследвания в базата на Федералното държавно бюджетно учреждение „Краснодарска междуобластна ветеринарна лаборатория” са получени положителни резултати за микробиологичния показател St.aureus – златист стафилокок”, се посочва в съобщението.

В него се отбелязва, че сухото мляко е трябвало да бъде доставено на предприятие в Московска област.

От Россельхознадзор подчертават, че при регистриране на положителни резултати в режим на засилен работен контрол за конкретния производител „може да бъде наложена забрана върху доставките на сухо мляко в Руската федерация”. От ведомството обаче не посочват името на производителя на заразеното сухо мляко.

Публикувана в Новини на часа

За 20 години агросекторът във федерацията се превърна в печеливш бизнес. Руските компании вече успешно конкурират вносителите на селскостопански стоки

Лили Мирчева

„Русия е способна да се превърне в най-големият световен доставчик на здравословни, екологично чисти и висококачествени храни, каквито западните производители отдавна са загубили“, заяви Путин пред парламента, след като беше наложена забраната за внос от Турция. Амбициите на държавния глава на федерацията вече придобиват видим резултат. По данни на американската агенция Блумбърг, финансовите инжекции в агросектора през последните 20 години са помогнали за увеличаване на износа на храни до рекордните 20 милиарда долара през 2015 г. Това е повече от спечеленото от страната чрез продажба на оръжия.

Общо селскостопанският добив се покачи с 3 % миналата година. Големите зърнени запаси, съчетани с по-слабата рубла, помогнаха на руската икономика да спре спада си до 3.7%. Русия е орязала международните покупки на храни с около 40 процента от 2013 г. насам, до размер от 26.5 милиарда долара миналата година, отчитат анализаторите от Блумбърг.

Руските олигарси инвестират в земеделие

„Ако някой ме попита кой е най-подходящият и печеливш бизнес, в който да инвестира сега, бих му казал, че това е земеделието,“ казва Александър Лебедев, бивш офицер от КГБ, сега бизнесмен, съпритежател на най-голямото производство на картофи в Русия. На същото мнение е

67-годишният Владимир Евтушенков, най-старият от 40-те руснаци начело на Индекса за Милиардери на Блумбърг, който има безупречен усет за точния момент. Неговата компания„АКФ Система“,която инвестира във всичко - от мобилни услуги до здравни клиники, е придобила оранжериен комплекс, наречен Агрокултурен Комбинат „Южний“. Това са множество оранжерии върху площ, равняваща се на 2300 футболни игрища между Черно и Каспийско море. Това става през декември м.г., когато Владимир Путин потвърди отново, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност.

„Двете най-горещи инвестиции за богатите руснаци са фермите и европейските хотели“, заяви Евгения Тюрикова, директор „Частно банкиране“ в държавната Сбербанк, най-големият руски заемодател. По думите й тази тенденция е напълно нова.

В резултат на контрасанкциите върху вноса на храни и безпрецедентното изобилие от субсидии, в много области земеделието стана по-доходоносен бизнес дори от суровия нефт, наричан някога от Путин „златната гъска“ на Русия. Цените на храните полетяха заедно с инфлацията, която надхвърля почти двойно желаните от централната банка 4 процента, като така се прехвърлят още повече богатства от обедняващия потребител към добре осигурените производители.

От Блумбърг дават пример с„Рос Агро“, производител на захар и месо, контролиран от милиардера Владим Мошкович. През последната година е получил 3 милиарда рубли (46 милиона долара) държавни субсидии и не е платил никакви данъци върху печалбата, като така е увеличил нетната си печалба с 33 процента, което е с 28 базисни точки повече от петролния лидер „Лукойл“. Регистрираните в Москва акции на компанията почти са се удвоили през последната година.

40 млн. ха свободни земи са подходящи за земеделие

Според някои изчисления Русия има повече от 40 милиона хектара свободни земи, подходящи за земеделие – територия с големината на Ирак. Путин вече призова властите да обмислят отдаването й за направата на още ферми.

Миналата година Русия се присъедини към десетките страни, отхвърлили засаждането на ГМО за търговски цели и забранили вноса на ГМО продукти, което постави Путин начело на това набиращо гласност световно движение.

Но диамантът в короната на неговата хранителна стратегия до момента е зърното. Тази година Русия победи САЩ и се превърна в най-големия износител на пшеница – постижение, дошло след обилна реколта от жито, ориз, соеви зърна и елда.

В периода на първична приватизация на земеделска земя и така наречените колективни стопанства (колхози) интересът към обработването на земята рязко нарасна: много руснаци се надяваха да започнат свой собствен бизнес с получените хектари. Делът на държавните земи намаля с 56% през 1991 г. и достигна 13% през 1997 г., но още през 1995 г. броят на тези стопанства започна да намалява. За разлика от раздробеното земеделие в България, следствие на връщането на земята в реални граници, приватизацията в Русия бе извършена на принципа на комасацията.

За съжаление оптимизмът и тук бързо се стопи. В условията на икономическа нестабилност, висока инфлация, растящи разходи и проблеми с реализацията на продукцията настъпи отлив на инвестиции. Повечето ферми опустяха, големите предприятия започнаха да изпитват недостиг на работна ръка и на инвестиции за обновяване на остарялата техника.

До 2020 г. Русия трябва да постигне хранителна самодостатъчност

Сега Путин заяви, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност. След спада, отчитан до преди 20 г., руските компании в агросектора започнах успешно да конкурират вносителите на селскостопански стоки. Но преди това бе извървян дълъг и противоречив път от колхозите до модерните агрохолдинги. И сега експертите не са единни в прогнозите си за икономиката на Русия през 2016 година, коментира Ксения Илинская, цитирана от „Руски дневник”. По думите й аграрният сектор във Федерацията претърпя съществени изменения за последните 20 години. За две десетилетия бе преминат екстремен път от една изостанала дейност в икономиката до привлекателен за инвестиции отрасъл.

Вносът на храни и селскостопанска продукция в периода 2003-2013 г. нарасна 6 пъти – от 7 млрд. долара до 41 млрд. долара. В същото време и въпреки това, започнаха да се появяват региони, където селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост се превърнаха в печеливш бизнес. На първо място в това отношение е Южна Русия, Поволжието, Московска и Ленинградска област, където се формираха мащабните агрохолдинги. В растениевъдството бе отчетен рекорден ръст при зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло, слънчогледово семе. Това позволи през 2014 г. износът да се увеличи до 18,9 млрд. от 3 млрд. долара само преди 10 години.

В животновъдството се засили производството на свинско и птиче месо. Сериозен принос за това даде ограничението върху вноса на месо. Най-популярна сред потребителите стана кампанията против „бутчетата на Буш“ – популярно евтино пилешко, внесено от Съединените щати.

При назначението на Александър Ткачов за министър на селското стопанство, президентът Владимир Путин формулира задачата много ясно: „Нужна е собствена продукция, продукцията от родното производство да запълни собствения пазар и това да стане бързо. При това да се намалят цените, за да се снижи напрежението в търсенето“. 

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта