Компаниите, отглеждащи генномодифицирани растения и животни в Русия, ще бъдат привличани към наказателна отговорност и административна отговорност. Това предвижда Закон, който днес беше окончателно приет от руската Дума. Глабите, предвидени в закона, започват от 100 000 рубли или около 3000 лв. Разрешава се само отглеждането и развъждането на ГМО организми за научни цели.

Ако се установи негативно въздействие на генномодифицирана продукция върху човешкото здраве и околна среда, правителството ще забранява вноса и в страната. 

 

Публикувана в Растениевъдство

Специалисти от управлението на руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) в Краснодарски край и Република Адигея са открили бактерии на златист стафилокок (Staphylococcus aureus) в сухо мляко, произведено в Турция, съобщиха от ведомството, цитирани от електронното издание DairyNews.

„След извършени изследвания в базата на Федералното държавно бюджетно учреждение „Краснодарска междуобластна ветеринарна лаборатория” са получени положителни резултати за микробиологичния показател St.aureus – златист стафилокок”, се посочва в съобщението.

В него се отбелязва, че сухото мляко е трябвало да бъде доставено на предприятие в Московска област.

От Россельхознадзор подчертават, че при регистриране на положителни резултати в режим на засилен работен контрол за конкретния производител „може да бъде наложена забрана върху доставките на сухо мляко в Руската федерация”. От ведомството обаче не посочват името на производителя на заразеното сухо мляко.

Публикувана в Новини на часа

За 20 години агросекторът във федерацията се превърна в печеливш бизнес. Руските компании вече успешно конкурират вносителите на селскостопански стоки

Лили Мирчева

„Русия е способна да се превърне в най-големият световен доставчик на здравословни, екологично чисти и висококачествени храни, каквито западните производители отдавна са загубили“, заяви Путин пред парламента, след като беше наложена забраната за внос от Турция. Амбициите на държавния глава на федерацията вече придобиват видим резултат. По данни на американската агенция Блумбърг, финансовите инжекции в агросектора през последните 20 години са помогнали за увеличаване на износа на храни до рекордните 20 милиарда долара през 2015 г. Това е повече от спечеленото от страната чрез продажба на оръжия.

Общо селскостопанският добив се покачи с 3 % миналата година. Големите зърнени запаси, съчетани с по-слабата рубла, помогнаха на руската икономика да спре спада си до 3.7%. Русия е орязала международните покупки на храни с около 40 процента от 2013 г. насам, до размер от 26.5 милиарда долара миналата година, отчитат анализаторите от Блумбърг.

Руските олигарси инвестират в земеделие

„Ако някой ме попита кой е най-подходящият и печеливш бизнес, в който да инвестира сега, бих му казал, че това е земеделието,“ казва Александър Лебедев, бивш офицер от КГБ, сега бизнесмен, съпритежател на най-голямото производство на картофи в Русия. На същото мнение е

67-годишният Владимир Евтушенков, най-старият от 40-те руснаци начело на Индекса за Милиардери на Блумбърг, който има безупречен усет за точния момент. Неговата компания„АКФ Система“,която инвестира във всичко - от мобилни услуги до здравни клиники, е придобила оранжериен комплекс, наречен Агрокултурен Комбинат „Южний“. Това са множество оранжерии върху площ, равняваща се на 2300 футболни игрища между Черно и Каспийско море. Това става през декември м.г., когато Владимир Путин потвърди отново, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност.

„Двете най-горещи инвестиции за богатите руснаци са фермите и европейските хотели“, заяви Евгения Тюрикова, директор „Частно банкиране“ в държавната Сбербанк, най-големият руски заемодател. По думите й тази тенденция е напълно нова.

В резултат на контрасанкциите върху вноса на храни и безпрецедентното изобилие от субсидии, в много области земеделието стана по-доходоносен бизнес дори от суровия нефт, наричан някога от Путин „златната гъска“ на Русия. Цените на храните полетяха заедно с инфлацията, която надхвърля почти двойно желаните от централната банка 4 процента, като така се прехвърлят още повече богатства от обедняващия потребител към добре осигурените производители.

От Блумбърг дават пример с„Рос Агро“, производител на захар и месо, контролиран от милиардера Владим Мошкович. През последната година е получил 3 милиарда рубли (46 милиона долара) държавни субсидии и не е платил никакви данъци върху печалбата, като така е увеличил нетната си печалба с 33 процента, което е с 28 базисни точки повече от петролния лидер „Лукойл“. Регистрираните в Москва акции на компанията почти са се удвоили през последната година.

40 млн. ха свободни земи са подходящи за земеделие

Според някои изчисления Русия има повече от 40 милиона хектара свободни земи, подходящи за земеделие – територия с големината на Ирак. Путин вече призова властите да обмислят отдаването й за направата на още ферми.

Миналата година Русия се присъедини към десетките страни, отхвърлили засаждането на ГМО за търговски цели и забранили вноса на ГМО продукти, което постави Путин начело на това набиращо гласност световно движение.

Но диамантът в короната на неговата хранителна стратегия до момента е зърното. Тази година Русия победи САЩ и се превърна в най-големия износител на пшеница – постижение, дошло след обилна реколта от жито, ориз, соеви зърна и елда.

В периода на първична приватизация на земеделска земя и така наречените колективни стопанства (колхози) интересът към обработването на земята рязко нарасна: много руснаци се надяваха да започнат свой собствен бизнес с получените хектари. Делът на държавните земи намаля с 56% през 1991 г. и достигна 13% през 1997 г., но още през 1995 г. броят на тези стопанства започна да намалява. За разлика от раздробеното земеделие в България, следствие на връщането на земята в реални граници, приватизацията в Русия бе извършена на принципа на комасацията.

За съжаление оптимизмът и тук бързо се стопи. В условията на икономическа нестабилност, висока инфлация, растящи разходи и проблеми с реализацията на продукцията настъпи отлив на инвестиции. Повечето ферми опустяха, големите предприятия започнаха да изпитват недостиг на работна ръка и на инвестиции за обновяване на остарялата техника.

До 2020 г. Русия трябва да постигне хранителна самодостатъчност

Сега Путин заяви, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност. След спада, отчитан до преди 20 г., руските компании в агросектора започнах успешно да конкурират вносителите на селскостопански стоки. Но преди това бе извървян дълъг и противоречив път от колхозите до модерните агрохолдинги. И сега експертите не са единни в прогнозите си за икономиката на Русия през 2016 година, коментира Ксения Илинская, цитирана от „Руски дневник”. По думите й аграрният сектор във Федерацията претърпя съществени изменения за последните 20 години. За две десетилетия бе преминат екстремен път от една изостанала дейност в икономиката до привлекателен за инвестиции отрасъл.

Вносът на храни и селскостопанска продукция в периода 2003-2013 г. нарасна 6 пъти – от 7 млрд. долара до 41 млрд. долара. В същото време и въпреки това, започнаха да се появяват региони, където селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост се превърнаха в печеливш бизнес. На първо място в това отношение е Южна Русия, Поволжието, Московска и Ленинградска област, където се формираха мащабните агрохолдинги. В растениевъдството бе отчетен рекорден ръст при зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло, слънчогледово семе. Това позволи през 2014 г. износът да се увеличи до 18,9 млрд. от 3 млрд. долара само преди 10 години.

В животновъдството се засили производството на свинско и птиче месо. Сериозен принос за това даде ограничението върху вноса на месо. Най-популярна сред потребителите стана кампанията против „бутчетата на Буш“ – популярно евтино пилешко, внесено от Съединените щати.

При назначението на Александър Ткачов за министър на селското стопанство, президентът Владимир Путин формулира задачата много ясно: „Нужна е собствена продукция, продукцията от родното производство да запълни собствения пазар и това да стане бързо. При това да се намалят цените, за да се снижи напрежението в търсенето“. 

Публикувана в Агроновини

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева се срещна с министъра на селското стопанство на Руската Федерация Александър Ткачов в рамките на XX-я Международен икономически форум, Санкт Петербург. По време на срещата министър Танева изрази желанието на ръководството на Министерството на земеделието и храните за по-нататъшно развитие на сътрудничеството в областта на земеделието и храните, като се използват възможностите, които имат и двете страни за развитие на модерно, експортно-ориентирано селско стопанство. „Темата, която вълнува най-много цялата земеделскa общност в България е отпадането на ембаргото и ще могат ли изнасялите ембаргови стоки предприятия да ползват старите одобрения или ще трябва отново да заявят и получат одобрение", посочи министър Танева.

Тя благодари за създадената Работна група в областта на селското стопанство в рамките на XV-тото заседание на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. „Създаването на тази работна група е една добра основа върху която двете страни могат да изграждат здрави двустранни отношения, които да бъдат полезни както за българския, така и за руския бизнес“, заяви министър Танева.

Министърът на земеделието информира, че в Българската агенция по безопасност на храните са постъпили заявления от редица нови предприятия, които заявяват желание за търговия с Руската Федерация след отпадане на наложените ограничения. Търговският стокообмен засяга месни, млечни продукти, консерви, рибни продукти, храни с традиционно специфичен характер и др. „От страна на нашия национален контролен орган декларираме, че всички те са одобрени, отговарят на изискванията и извършват дейността си съгласно разпоредбите на националното и европейско законодателство“, категорична бе министър Танева. Тя отправи молба за предоставяне на информация по отношение на въведената едностранна забрана за внос на растения, растителни продукти и други обекти извън обхвата на ембарговите стоки, забранени за внос в Руската Федерация, придружавани с български фитосанитарни сертификати. Руската страна информира, че след изтичане на 2 години от прекратяване на доставките към Русия, българските предприятия трябва да минат нова процедура по одобрение.

По време на срещата се обсъди предложение за провеждане на работна среща с представители на Федералната служба по ветеринарен и фитосанитарен надзор с цел изясняване на казуса с едностранната забрана на фитосанитарните сертификати за растителни продукти, които не са ембаргови.

         Министър Танева и министър Александър Ткачов разговаряха относно издаденото на 27 май 2016 г. Постановление на правителството на Руската федерация, с което месото и зеленчуците, предназначени за производство на детски храни се изключват от списъка на хранителни продукти, забранени за внос. Съгласно Постановлението, вносът на тези продукти за производство на детски храни се разрешава при потвърждаване на целевото им предназначение, като вносителите ще трябва да докажат, че продуктите, които влизат Русия, са предназначени за детска консумация. Руската страна заяви, че в момента са на работно обсъждане нормативните актове за процедурите, които ще приложат това Постановление.

Десислава Танева посочи, че предприятия с руско участие са инвестирали близо 35 млн. евро в изграждане на лозови насаждения и винарни, като са се възползвали и от съответните европейски   програми за подкрепа. Подобни инвестиции има и в предприятия за преработка на зеленчуци, а отскоро има и заявен интерес за преработка на тютюн.

Публикувана в Бизнес

Русия се превърна в световен лидер по износ на пшеница, изпреварвайки САЩ и Канада, като ще запази това лидерство и в следващата реколтна година, сочи доклад на Министерството на земеделието (USDA) на САЩ.

Службата повиши оценката за експорт на пшеница от Русия за 2016-2017 селскостопанска година (от юли 2016 до юни 2017 г.) с 500 хил. тона, до рекордните 25 млн. т. Промяната се дължи на очаквания рекорден добив от пшеница. През май т. г. USDA очакваше, че в следващата селскостопанска година експортът на пшеница от Русия ще е 24,5 млн. т – толкова, колкото и в настоящия сезон.

В същото време износът на зърно в чужбина от Русия през текущата селскостопанска година превишава износа (оценката за юни - 21,2 милиона тона) на САЩ и Канада (22,5 милиона тона). Ръководителят на Министерството на земеделието на Руската федерация, Александър Tкачев, също съобщава в края на април, че Русия излиза на първо място в света по износ на пшеница в чужбина.

Министерството на земеделието на САЩ също повиши прогнозата за реколтата от пшеница в Русия за предстоящия сезон с 1 милион тона в сравнение с майската оценка, до 64 милиона.

Според Министерството на земеделието на Руската федерация през 2015 година са били прибрани 104,8 милиона тона зърно нетно тегло. Потенциалът за експорт през 2015–2016 селскостопанска година се оценява на 33 милиона тона, включително 24-25 милиона тона пшеница. По данни на Федералните митнически служби, Русия в началото на текущата селскостопанска година до 8 юни е изнесла 33,04 милиона тона зърно, включително 23,904 милиона тона пшеница.

Публикувана в Бизнес

От 16 до 18 юни 2016 година, министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще бъде на работно посещение в Руската Федерация. В рамките на визитата си, министър Танева ще посети XX-я Международен икономически форум, който се провежда всяка година в град Санкт Петербург.

По време на посещението тя ще се срещне с министъра на селското стопанство на Руската Федерация. Основна тема на разговорите ще бъде въведената едностранна забрана за внос на растения, растителни продукти и други извън обхвата на ембарговите стоки, забранени за внос в Руската Федерация придружавани с български фитосанитарни сертификати.

Публикувана в Новини на часа

Реколтата от пшеница в Русия тази година може да достигне рекордно високо ниво за годините от момента на разпадане на Съветския Съюз, превишавайки всички по-ранни прогнози, смятат от агенция СовЭкон

Крупен износител на пшеница в Северна Африка и в Близкия Изток, Русия очаква висока реколта трета година подред, чиято прогноза постоянно се повишава.
СовЭкон подобри прогнозата за реколта до 64 милиона тона от 61,1 милиона тона, каза на пресконференция миналия четвъртък шефът на агенцията Андрей Сизов.

"Това ще бъде рекорд, това е дори пове

е от предишния рекорд - 63,8 милиона тона пшеница, прибрана през 2008 година", - каза той. През 2015 година в руската федерация бяха прибрани 61,8 милиона тона пшеница.
СовЭкон повиши прогнозата поради меката зима и благоприятната пролет и сега очаква посевната площ за реколтиране да бъде повече от миналата година.
Перспективата за висока реколта в Русия и други страни-производителки на пшеница, заедно с големите запаси, оказва влияние на и без това ниската цена на пшеницата.

Публикувана в Растениевъдство

,,Трябва да върнем възможността на европейския фермер да продава в Русия. Фермерите трябва да продават на този пазар, защото той не може да бъде компенсиран с трети страни. От 2014 година до днес цените на млякото продължават да вървят надолу, а българските  производители отчитат спад на доходите с близо 20%“. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева на среща с държавния секретар на Федералното министерство на прехраната и земеделието на Федерална република Германия Д-р Роберт Клоос, който е на посещение в България. Двамата обсъдиха кризата в сектор „Мляко“ и предстоящия Съвет на министрите през месец юни. Министър Танева подчерта, че трябва да има активна двустраннна комуникация преди Съвета. По думите й, ако се запази производството на сурово мляко, трябва да се намери нов пазар. 

Министърът на земеделието посочи, че както българските, така и европейските фермери са в ликвидна криза. Тя подчерта, че на страните, които имат свръх производство на мляко, трябва да им се постави въпросът за намаляване му.

От своя страна д-р Роберт Клоос заяви, че руският пазар е ценен, но не вижда в близко бъдеще шанс за връщане на този пазар. Според него, ЕС трябва да предостави нов финансов пакет за подкрепа на фермерите. „Трябва да помогнем на  фермерите да преодолеят този период“, каза още той.

Министър Танева информира още госта, че  през последната година страната ни отчита най-добри резултати в горския сектор от създаването на държавните горски предприятия до момента. Заместник-министърът на земеделието Георги Костов заяви, че пазарът на дървесина е деликатен и трябва да се разглежда в по-широка рамка от добива до реализацията.

Публикувана в Бизнес

Обемът на износа на селскостопански продукти от Италия за Русия през 2015 г. е намалял с повече от половината. В резултат на това местните фирми са загубили 244 милиона евро, съобщават от една от най-големите асоциации на италианските фермери Confagricoltura.

В доклад, публикуван от Confagricoltura Research Center се отбелязва, че последиците от руската забрана за внос на някои селскостопански продукти "оказват пряко и косвено въздействие върху селскостопанския сектор на страната ни."

"Русия представлява основен пазар за селскостопанската продукция на Италия. Обемът на износ на стоки (с изключение на напитки) през последните години се е увеличил повече от два пъти и през 2013 г. (последната година преди ембаргото) достигна 485 милиона евро." – отбелязват експерти на Confagricoltura.

Веднага след ембаргото ситуацията се е променила драстично. Според доклада, през 2015 г., обемът на износа намалява на 244 милиона евро. Спадът в проценти е както следва: зеленчуци - с почти 99%, плодове - около 95%, сирене и млечни продукти - 93%, месо и месни продукти - повече от 88%.

Според Confagricoltura, до ембаргото на Русия Италия е осмият по големина износител на селскостопански продукти в Русия сред страните в ЕС. Сега, въпреки спада в износа, тя е на пето място, което показва, че някои европейски страни са пострадали от санкциите още повече и търпят по-сериозни загуби.

Публикувана в Растениевъдство

Директорът на международния отдел по сътрудничество на Министерството на земеделието на Русия Артем Цинамдзгвришвили е провел работна среща с руско-австрийска работна група по земеделие, която се провежда в навечерието на заседанието на смесената руско-австрийска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.

Делегацията на Австрия е водена от ръководителя за двустранно сътрудничество с Руското Федерално министерство на земеделието Гюнтер Валкнер.

На срещата страните са обсъдили въпроси, свързани с развитието на руско-австрийското сътрудничество в областта на селското стопанство, както и обещаващите области на двустранното сътрудничество. По-специално, по време на срещата са обсъдени въпросите на сътрудничеството в областта на лозарството и винопроизводството.

Страните отбелязват, че въпреки трудната търговията и икономическата среда, Русия и Австрия имат достатъчен потенциал за сътрудничество и са готови да продължат да работят по съвместни проекти и инициативи в областта на селското стопанство.

Основните стокови позиции в структурата на вноса на Австрия към Русия в стойностно изражение през 2015 г. са били сосове, подправки, различни хранителни продукти, алкохолни и безалкохолни напитки, преработени плодове и зеленчуци.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта