Причинител на болестта е гъба, която причинява повреди по листа, листни и цветни дръжки, и стъблата. През влажни години се достига до напълно опадване на листата на растенията.

ПРИЗНАЦИ

По листата се образуват дребни, тъмнокафяви некротични петна, с вписани един в друг концентрични кръгове. При голямо нападение петната бързо нарастват, понякога се сливат и листата прегарят.

ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

Препоръчително е да се прилага диференцирано напояване. Пръсканията срещу картофената мана са ефективни и срещу алтернариозата. При висока степен на нападение и във влажни райони третиранията с фунгицид да се извършат при откриване на първи симптоми. След това пръсканията да продължат през 8-10 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Морковената муха, освен морковите напада още и пащърнак, магданоз и целина. Мухите летят по време на цъфтежа на ябълките. Яйцата се снасят по бучките пръст в основата на младите растения. Като се излюпят ларвите се вгризват в кореноплода и правят ходове в него. Има и второ поколение мухи, които летят през август. Ларвите от това поколение се срещат до късна есен.

Как да познаем дали морковите са нападнати от морковена муха:

  • Листата на нападнатите растения променят цвета си от червеновиолетов до жълт и изсъхват.
  • Нападнатите кореноплоди са с неправилна форма, загниват, стават безвкусени, горчиви и негодени за консумация.

Борбата е доста трудна, тъй като яйцеснасянето е продължително.

  • Важно значение има сеитбообращението.                            
  • Разреждане на посева, тъй като гъстите посеви се повреждат по-силно.
  • Пръскане при летеж на мухите с инсектицид. Няма регистрирани инсектициди.

Срещу голите охлюви и морковената муха, между морковите плитко се заравя нарязан на парчета лук.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Болест, която напада листата, стъблата и бобовете обикновено около периода на цъфтежа на граха е брашнистата мана. Причинителят е гъба. Нападнатите органи се покриват с нежни, белезникави, плесенови налепи. Тъканите под налепа остават зелени за дълъг период от време, но впоследствие се образуват кафяви, некротични петна. Гъбата се съхранява в растителните остатъци. Силно развитие на болестта се наблюдава при топли и сухи условия през деня, съчетани с висока относителна влажност през нощта, обикновено при наливане на бобовете.

Друга болест, която се развива във влажно и топло време е бактериалният пригор.

По листа, прилистниците и чашелистчета се появяват воднисти, закръглени петна с ореол, които причиняват жълтеене и пригор; по стъблата повредите са във вид на продълговати пукнатини, а връхната част загива; по семената също се появяват воднисти, мазни петна.

Върху всички нападнати части при влажно време се отделя бактериален ескудат с мръсно бял цвят във вид на фитилчета.

Борбата с бактерията е трудна. За да се избегне заразата се препоръчва :

  • спазване на 2-3 годишно сеитбообращение
  • използване на здрави семена и устойчиви сортове.
  • При поява на болестите се препоръчва пръскане с медни фунгициди - бордолезов разтвор – 0,1%, купроцин супер М -0,4% Фунгуран ОН 50 ВП – 0,3% и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Продължителните периоди на летеж, яйцеснасяне и развитие на гъсениците, от двете поколения на ябълковия и сливовия плодови червеи, налагат борбата срещу тях да се провежда с многократни пръскания. От изключително значение е установяването на точния момент за прилагане на химичните препарати. За да защитите дръвчетата, напръскайте срещу плодовите червеи в интервала от 15 до 25 май. Повторете пръскането още веднъж според карантинният срок на използвания инсектицид.

Ако имате възможност да използвате хормонални препарати, пръскането трябва да се направи малко преди излюпване на яйцата. Тези препарати блокират растежа и не позволяват преминаването на ларвните стадии да се развият нормално.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Паяжинообразуващите акари причиняват сериозни повреди по листата на ягодата. На местата на повредата се появяват малки светли точковидни петна и листът придобива мраморен вид. По-късно петната стават кафяви, сливат се и обхващат целия лист. Паяжинообразуващите акари са дребни по размери, трудно забележими. Обитават долната повърхност на листата под паяжина.

При ягодата вследствие на повредите се наблюдава деформиране на листата изразенов накъдряне и куполообразно извиване на петурите. Силно повредените листа пожълтяват и впоследствие опадват. Плодовете на повредените растения остават дребни и безвкусни. Борбата с паяжинообразуващите акари е успешна, когато се проведе в началото на появата. За целта е добре периодично да се наблюдават листата за поява и да се следи плътността на неприятелите.

Отглеждането на устойчивите сортове “Редгаунтлет”, “Горела”, “Покахонтас”, “Зенга Зенгана”, “Хоней секвоя” и “”Виста” може да изключи или намали броя на химичните третирания срещу тях.

        

Борбата с химически средства трябва да се проведе във фенофазите преди зреенето на плодовете или след приключване на прибиране на реколтата, като строго се спазват карантинните срокове.

Няма регистрирани акарициди за борба с тетраниховите акари при ягодата.

През вегетационния период, борбата се конкретизира, в зависимост от преобладаващия стадий. При наличие на повече яйца и млади ларви се използва Аполо 50 СК – 0,04 %, ако преобладават нимфи и възрастни, се третира с контактни акарициди като Санмайт 10 СК – 0.14% и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Борбата с черешовата муха може да се изведе изцяло с нехимични средства. Използват се жълти лепливи плоскости (пластмасови цветоуловки) за масов улов на възрастните мухи преди да снесат яйцата си. Плоскостите се поставят на възможно по-голяма височина на дървото от външната страна на короната, около средата на май. На едно дърво трябва да има 2-3 плоскости, разположени равномерно от всички страни.

ПОДГОТВЕТЕ САМИ УЛОВКИТЕ

Капаните може да приготвите сами, като намажете жълти PVC плоскости с незасъхващо лепило и ги окачите на дървото по посочения начин. По този начин може да се постигне опазване на черешите от червясване до 90 процента.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кръгломиниращият молец развива 3 - 4 поколения годишно.

Летежът на пеперудите съвпада с началото на цъфтежа на зимните сортове ябълки. Те яйцеснасят по долната страна на листата, предимно по ниско разположените леторасти на короната и по издънките.

Вредят гъсеничките, които след излюпване се вгризват в паренхима на листата, непосредствено под яйчната обвивка. Отначало мината изглежда като светлокафява точка от горната страна на листа. С развитието на гъсеницата мината се разширява и се получават кафяви, концентрични кръгли петна, а от там и името му "кръгломиниращ молец". Напълно развитите гъсенички прогризват кръгъл отвор от долната страна на листа, спускат се по копринена нишка и какавидират.

За борба използвайте следните препарати: Вазтак нов 100 ЕК-0,015%; Калипсо 480 СК-20мл/дка; Моспилан 20 СГ- 25г/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Международен екип учени от Университета в Ла Тробе (Мелбърн, Австралия), определиха характерните места в хромозомите на растения, които са способни да предават имунитет на потомството си.
Резултатите ще помогнат да се открият нови начини за предотвратяване на болестите по земеделските култури, което ще донесе огромни ползи на фермерите.
Учени от Университета на Шефилд (Великобритания) за първи път са идентифицирали характерните места (локуси) в растителните хромозоми, които придават устойчивост към болести на поколението чрез двустранна биохимична модификация, наречена ДНК метилиране.
По време на изследването учените са идентифицирали четири локуса на ДНК, които контролират резистентността към болестта брашнеста мана. Важно е да се отбележи, че резистентността не влияе на растежа или устойчивостта към други стресове от околната среда.
Според д-р Ритушри Джейн, учен в Университета в Ла Троба, когато растенията са подложени на многократни атаки от патогенни микроорганизми те развиват “памет” (наречена първична), която им позволява да се защитават ефективно, когато атаката се повтори.
„Един от механизмите за предаване на тази „памет” към следващото поколение чрез семена е ДНК метилирането. Това е епигенетичен феномен, тоест, ДНК последователността не се променя ”, казва д-р Джейн.
Ритушри Джейн обяснява потенциалните ползи за земеделските производители в резултат на това проучване.
„Това важно откритие може не само да доведе до нови начини за предотвратяване на болести по важни култури, но може да помогне и занамаляване на зависимостта от пестициди“, споделя д-р Джейн.

Според Юриахан Тон от Университета Шефилд, резултатите от тази изследователска работа отварят пътя за по-нататъшни изследвания, за това как епигенетиката може да помогне за подобряване на резистентността към болестите в културите.
"Надяваме се да използваме нашите проекти за по-нататъшни изследвания, за да разберем как тези епигенетични локуси контролират толкова много различни защитни гени", казва професор Тон.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 31 Март 2019 13:03

Борба с акарите при лозата

Срещу акарите през пролетта може да се извърши ранно пръскане. Най-ефикасно е пръскането, когато започне развитието на лозите при напъпването и достигането на леторастите 10-15 см. През този период акарите излизат от местата за зимуване имасово нападат развитите пъпки и леторасти. Тогава унищожаването им е най-ефикасно. По-късно те се разселват по цялата лоза и унищожаването им е по-трудно. Второто пръскане се прави 10-15 дни след първото. Когато това пръскане съвпада с пръскането против маната, то може да се комбинира с тези препарати. По-късните пръскания не са много ефикасни.

Борбата с акарите е сравнително трудна и продължителна. За целта се използват механически и химически средства. Акарите имат и свои неприятели, които ги унищожават- златоочица, калинки, дървеници, трипси и други видове.

Добри резултати за борба с акарите по лозите дава прашенето със сяра на прах в количество 2 кг на декар. Добре е сярата да се смесва с дървесна пепел в съотношение 2:1 (на две части сяра една част пресята дървесна пепел). Много добри резултати се получават и при третиране със сероваров разтвор.

Има много готови химични средства за борба с акарите - Валмек,Диабло, Енвидор 240 СК, Зуум11 СК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Обикновената крушова листна бълха развива пет поколения годишно.

Бълхите започват да снасят яйца още от февруари - март на малки групички по кората на едногодишните леторасти, в основата на пъпките, цветовете, леторастите и плодовете. Ларвите се излюпват в началото на април.

Ларвите, нимфите и възрастните смучат сок от леторастите, пъпките и цветовете, по-късно и от младите плодчета. Леторастите се изкривяват, цветовете и листата изсъхват и опадат. През лятото, до края на септември, бълхите се намножават в големи колонии по младите леторасти и по листата. Нападнатите части се покриват обилно с "медена роса" - сладка, леплива течност, която бълхите отделят при храненето си. Върху нея се развиват чернилни гъбички, които причиняват почерняване на листата и леторастите. Плодовете остават деформирани, със силно влошени вкусови качества. Силно повредените плодове опадат. Бълхата вреди до края на октомври - ноември.

Борбата с крушовата листна бълха започва много рано напролет. През този период тя е насочена срещу възрастното, преди яйцеснасяне. Може да се използват контактни инсектициди от всички химични групи.

В началото на вегетацията - фенофази от “разпукване на пъпките” до “бял бутон” се провежда първото вегетационно пръскане срещу ларвите и възрастните.

Във фенофаза “бутонизация” и “цъфтеж” неприятелят образува първите колонии.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта