Започнала е жътвата на слънчоглед в областта. Това съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в Дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ в Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Към момента са реколтирани малко над 7% от площите със слънчоглед. Засетите площи са общо 810 885 дка. Производството е 12 509 тона, средният добив – 200 кг/дка. Започнало е прибирането и на царевица в две от добруджанските общини – Добрич и Добричка. Средният добив е 452 кг/дка. С царевица в областта за засети 961 717 дка. В дирекцията няма регистрирани пропаднали площи с тези две земеделски култури. Приключило е прибирането на лавандула в областта със среден добив 524 кг/дка. Получената продукция е малко над 3 650 тона. Този вид трайни насаждения се отглеждат във всички общини. Изключение правят само общините Крушари и Шабла. Най-високи добиви са отчетени в общините Каварна – 700 кг/дка, и Генерал Тошево – 600 кг/дка. Приключило е прибирането на реколтата от праскови в областта със среден добив 323 кг/дка и на кайсии – 600 кг/дка. Високи добиви се отчитат при реколтата от дини – към момента 1208 кг/дка, пъпеши – 788 кг/дка, ябълки – 767 кг/дка, сливи – 541 кг/дка и круши – 289 кг/дка.

Публикувана в Новини на часа

Често по време на жътва водачът на комбайна може да намали загубите на зърно или др. под. чрез различни настройки на комбайна. В помощ вече му идва и новото приложение на CLAASCEMOSAdvisor. То се предлага за смартфони и може да се използва при комбайните на CLAASсерии LEXION, TUCANOи AVERO.

Приложението CEMOSAdvisorработи на принципа на предлагането, т.е. водачът стъпка по стъпка е воден към оптималните настройки на машината. Ако в процеса на работа установи проблем, той го задава в смартфона и получава предложение за оптимизиране, например при високи роторни загуби да се намалят оборотите на агрегатите. Накрая водачът напасва настройките чрез съответните регулатори в кабината и проверява дали мерките оказват въздействие. Ако не се наблюдава такова, приложението дава други предложения.   

 

Водачът се учи автоматично 

По този начин приложението Advisorне само помага да се оптимизира процеса на жънене в актуалните жътвени условия. Водачът също има ползва от системата, тъй като се подобряват постепенно неговите знания и усет за въздействието на определени настройки върху комбайна. Щом машината е оптимизирана успешно, всички настройки могат да се съхранят в приложението и да се намерят на по-късен етап.   

Предложенията в приложението са базирани на препоръките в ръководството за експлоатация и с негова помощ те директно се прилагат на практика. Тъй като приложението работи чрез смартфон, не е необходим терминал в кабината на водача. По този начин приложението Advisor може да се използва за всички комбайни CLAAS.

 
Освен това с приложението прогнозата за загуба на зърно се осъществява много лесно. Чрез подаване на различни данни водачът може да установи прецизно процентния дял на загубите и да ги ограничи пак с помощта на приложението.  

Приложението CEMOSAdvisorе безплатно и от 1 юли 2016 може да се тегли от App-Storeза  iOS- undAndroid-операционни системи.

 

Всички продукти на CLAAS може да закупите от официалния вносител на марката за България фирма Рапид КБ ООД, www.claas.bg, тел. 02/400-80-10. 

Публикувана в Агротехника

От различните фирми получаваме различни съвети. Но изборът е ваш и зависи от вашите знания, но и от вярното експертно мнение.

. За характерните грешки при избора, експлоатацията и настройките на зърноприбиращите машини разказват представители на компаниите производителки New Holland, CLAAS, «Ростсельмаш», John Deerе, SAME DEUTZ-FAHR и AGCO

списание Profi

От правилния избор на зърноприбиращ комбайн и неговата безпроблемна работа зависи резултатът от целия труд на земеделеца. В периода на жътвата тази скъпа машина не трябва да създава никакви проблеми и да престоява дори ден. Работата на комбайна трябва да бъде максимално ясно и надеждно настроена.

Времевият прозорец, през който механизаторите трябва да приключат жътвата, като правило не е голям. Въпреки това е важно не само да успеят да приберат реколтата, но и да го направят с минимални загуби. Сроковете за прибирането на пшеницата са 14 дни в годината, и от това как работи комбайнът и дали ще успее да се вмести в този интервал, зависи и в прекия, и в преносния смисъл хлябът на цялото стопанство.

Всичко започва от избора

Най-скъпите грешки се правят още на етапа на избор на машината, убедени са специалистите. Според тях няма нищо по-лошо от скъп, ненатоварен до максимум комбайн. „За съжаление, потребителите невинаги вникват в тънкостите на избора поради ниската си осведоменост. Европейските фермери са по-взискателни, не дават нито едно евро напразно, но в същото време са готови да платят повече за скъпо оборудване, което ще спести и оптимизира процеса на жътвата“, казват специалистите от „Ростсельмаш”.

При това се забравя, че ако оборудването или опцията не са фабрично поставени, те струват с 15 – 20 на сто повече – добавя се цената на доставката, увеличава се сложността на монтажа и т.н.

На етапа на избора е важно да не се сбърка в типа на комбайна, грамотно да се избере барабанно-сепариращото устройство. Производителността на прибиращата техника е най-важният момент, позволяващ на земеделците да свършат работата в кратки срокове.

Днес на пазара се предлагат барабанни (с един или два барабана с клавишен сламотръс), роторни и хибридни (с барабанно овършаване и роторен сламосепаратор) машини. Роторните са по-производителни, сламотръсните са по-универсални. Основа за избора трябва да бъде правилната оценка на добивите, както и конкретните култури в сеитбооборота на конкретното стопанство. Овършаването в барабанния (сламотръсния) комбайн става за сметка на триенето от ударите на метала на барабана в зърнената маса, докато в роторния – за сметка на триенето между слоевете на самата маса (аналогично на прането в центрофуга, където долният слой на масата се върти по-бавно, а горният – по-бързо).

По този начин за ефективното използване на роторните комбайни е необходим голям поток на масата, което означава високи добиви. Типична грешка ще бъде закупуването на такива машини за работа в райони с добиви под 400 кг на декар. Недостатъчното натоварване на ротора с растителна маса ще доведе до намаляване на качеството на овършаването, повишено раздробяване на зърното и като цяло няма да позволи да се разкрие целият потенциал на машината.

Не по-малко важно е да се преценят условията на жътвата и климатичните особености на района при избора на сламотръсна машина. Например, при често повтарящи се неидеални условия (повишена влажност на растителната маса, заплевеност и т.н.), по-добре е да се ориентирате към машина с два барабана, съветват специалистите. Един барабан се справя по-зле с влажната маса, докато вторият (по същество центробежен сепаратор) му помага с основната сепарация.

Съществуват и варианти с хибридни машини (например комбайните на CLAAS), където е реализирана система за овършаване с два барабана с роторна сепарация. Това е компромисен и универсален вариант, който може да се използва както при неблагоприятни условия на работа, така и при суша. Но ако полето е силно заплевено, не се препоръчва да се използва нито хибрид, нито ротор, тъй като те са много чувствителни към променливата влага. За такива поля са по-подходящи сламотръсните машини.

Хедерът

Според специалистите следващият етап, при който не бива да се допускат грешки, е изборът на хедер. В зависимост от регионалните особености, добивите и вида на културите в сеитбооборота и релефа на полето, фермерите трябва да са наясно с оптималните параметри на тази част от комбайна – нейния тип и работна ширина. Правилният избор на хедер гарантира 50 на сто от успеха при жътвата, убедени са те.

От хедера могат да започнат всички проблеми на комбайна, но ако той е добре подбран и настроен, то в бъдеще може да се избегнат много неприятни моменти. Ако хедерът е регулиран неправилно, износен, то тази грешка ще бъде трудно да се поправи в бъдеще.

По тази причина още преди покупката на комбайна е важно да сте наясно с културите, които в перспектива може да се появят в сеитбооборота.

Например, в базов вариант комбайнът като правило е подготвен за работа със зърнени култури. Така че наклонената камера е снабдена със задвижващ ремък, пресметнат за натоварване със зърнени култури. А ако се планира да се прибира слънчоглед, царевица или други култури, е необходимо от завода да се поръча усилен задвижващ ремък с комплект. В противен случай при работа с обемна влажна маса, например царевица, стандартният ремък на наклонената камера може да подхлъзва и буксува. Като резултат значително се увеличава износването му.

Специалистите също съветват да се обърне внимание на това, че стандартните хедери за зърнени култури с тегло 1–3 тона не изискват усилие за повдигането им, докато царевичната приставка тежи от 3 до 4,2 тона, което означава, че за нейното повдигане комбайнът трябва да е оборудван с мощни хидравлични цилиндри. И въпреки че почти всички производители могат да дооборудват машината с по-мощни хидравлични цилиндри за царевичен хедер, да се направи това още в началото на завода ще бъде по-евтино, отколкото после в “домашни“ условия.

Много типична е ситуацията, когато земеделският производител купува евтин хедер за зърнени култури, а след това започва да разширява сеитбооборота и иска да се преоборудва хедера за прибиране на други култури, например рапица или соя. Но дооборудването е сложно, а понякога и невъзможно. Тогава се налага да се поръчва още един хедер. За да се избегнат излишните проблеми, специалистите препоръчват да се купуват универсални хедери, с които могат да се прибират по няколко култури.

За универсални се смятат хедерите варио с променяща се от кабината дължина на стола, каквито има при много производители. Като правило те лесно се преоборудват за различни култури, в това число рапица, и лесно се променя височината на отреза. Но тяхната универсалност не може да бъде абсолютна. А и във всяка универсалност има частица компромис, качеството на прибирането на някои култури в известна степен ще пострада.

Например – прибирането на бобови култури трябва да се прави с хедер с гъвкав режещ апарат, тази особеност му позволява да постигне минимална височина на отреза. Но тези хедери са по-скъпи от онези за зърнени култури, така че често може да се види как с цел да се икономисат средства, се прибира соя с обикновен хедер за зърнени култури.

Това е грешка, твърдят специалистите. При хедера за зърнени култури минималната височина на отреза не може да е по-ниска от 20 см, докато всички продуктивни соеви шушулки са на височина 15-20 см. Така ще бъде загубена до 15 на сто от реколтата, предупреждават специалистите, а придобиването на хедер с гъвкава приставка се изплаща за един сезон. Освен това такъв хедер е полезен при прибирането на полегнали култури.

Хедерът се избира според конкретните култури и условията на тяхното прибиране, добавят експертите. Освен стандартните хедери, има по-универсални решения, които се използват за голям спектър от работи и в по-тежки условия. Във всеки отделен случай земеделецът трябва да пресметне какви загуби носи използването на хедера не по предназначение. Например, прибирането на рапица с обикновен хедер означава загуба от 10 на сто и повече. А използването на хедер с надлъжни лентови транспортьори позволява да се прибират максимално ефективно полегнали култури, да се повиши производителността при зърнените култури с до 15 на сто, а при рапицата и до 70 на сто.

Не бива да се забравя, че хедерът е тази част от комбайна, която се износва най-бързо. Срокът на неговия живот е два пъти по-къс. Така, ако комбайнът работи 5000 – 6000 моточаса, то хедерът трябва да се замени или ремонтира капитално след 2000 – 3000 моточаса. Ако имате различни хедери за различните култури, износването между комбайна и хедера горе-долу се изравнява.

Производителите препоръчват също при избор на хедер да се имат предвид добивите от културите. Например, пшеница с добив над 600 кг от дка не се препоръчва да се прибира с шнекови хедери на роторни комбайни. В този случай вълнообразното подаване на масата увеличава пиковите натоварвания и увеличава разхода на гориво, обясняват производителите. Те съветват да се избере хедер с лентов транспортьор. При тях масата след отрязването постъпва на лентата и по-равномерно се транспортира към вътрешността на комбайна. Това позволява да се получи по-равномерно овършаване и умерен разход на гориво. Освен това не възниква т.нар. „ефект на булдозера“.

Работна ширина

Прозорецът, през който трябва да се успее да се прибере пшеницата, е най-късият. Поради това още на етапа на избора фермерът трябва да знае съвсем ясно с каква производителност трябва да работи, съветват специалистите. Грубите сметки предполагат да се раздели количеството на наличните в стопанството декари на 14 дни и да се умножи по 0,8 (коефициент за почивка). Получената цифра е отправна точка за определянето на ежедневната производителност на комбайна. Фермерът трябва да я знае, за да избере мощността на комбайна и съответния хедер.

Както обясняват експертите, правилно подбраният хедер трябва да осигурява комфортна работа на зърноприбиращия комбайн, без загуби на производителност в диапазона 4 – 7 км/час. В този скоростен интервал пропускателната способност на машината и съответно продуктивността на работата на комбайна са оптимални.

Някои специалисти смятат, че оптималната скорост е 5 км/ч. Това се обяснява с факта, че именно при тази скорост операторът най-добре чувства машината и хедерът максимално точно копира релефа, докато при по-висока скорост при прибирането на зърнени култури се увеличава износването на всички възли на машината.

Една от типичните грешки, която посочват много от специалистите, е поставянето на хедер, който не съответства на пропускателната способност на машината. Най-често се поставя „тесен“ хедер на доста мощна машина, в това число роторна.

Обикновено това се прави с цел икономия, тъй като хедерите с малка работна ширина са по-евтини. Такъв хедер се избира и с цел запазване на възможността на комбайна да се придвижва по полските пътища, защото в този случай може да не се демонтира . „Махането на хедера е процес, който заема време и сили, а механизаторите не обичат това. Докато транспортните габарити с 7,5 – 8-метров хедер позволяват движение по пътя без демонтаж“, обясняват експертите.

При това обаче производителността на комбайна трябва да се повишава, увеличавайки скоростта на движението до 7 – 10 км/ч, което се отразява пагубно върху машината.

Често се наблюдава фермер, закупил мощен комбайн с 300 – 400 к.с., да го кара с висока скорост и тесен хедер на поля с ниски добиви, недоумяват специалистите. – Но нали така изразходва огромно количество гориво, износват се частите. Като резултат се увеличава себестойността на продукцията.“

Получава се така, че комбайнът има по-голяма пропускателна способност от хедера – в резултат скъпата машина не е натоварена напълно и работи неефективно, обобщават експертите.

Впрочем в компания JohnDeere по експериментален път са доказали, че при прибирането на пшеница с комбайн модел S670 с 9-метров и 12-метров хедер при добиви от 550 кг на дка производителността с по-широкия хедер е нараснала с 18 на сто, а разходът на гориво на тон прибрано зърно е намалял със 17 на сто.

Но има и друга крайност, когато при високи добиви и голямо количество слама се използва сламотръсна машина с малка мощност и хедер с голяма работна ширина. При такъв подход висока производителност от комбайна не може да се очаква.

Специалистите обръщат внимание и че при избор на хедер често не се вземат предвид работната ширина и броят на редовете на сеялката. Например, ако сеялката е за 8 реда, а хедерът – шестредов, то на границите на ширините на тези машини в полето е възможно несъответствие. Но този проблем с развитието на спътниковата навигация остава на заден план.

Обърнете внимание на опциите

При избора на окомплектоване на машините често се пропуска такава важна опция като променливото задвижване на барабана. И ако при пшеницата скоростта на въртене на барабана трябва да е 700 – 800 об/мин, при царевицата са необходими само 300 об/мин.

Както обясняват експертите, без променливо задвижване на сламотръсните машини не е възможно да се понижат оборотите при преминаването на различна култура. А при работа с такава скорост на царевица или слънчоглед ще има повишено раздробяване и сплескване на зърното.

А фермерите, които предпочитат да запазят следжътвените остатъци (тоест да не обработват почвата) и работят с хедери с голяма работна ширина (от 9 метра), трябва да се погрижат комбайнът да има активен сламоразпределител. Това позволява по-равномерното разпределяне на следжътвените остатъци по ширината на хедера, особено при голямо съотношение на сламата към зърното. При работа с големи хедери обикновен сламоразпределител може да не е достатъчен.

Разбира се, такива опции добавят към стойността на машината до 4000 евро, поради което обикновено не се поръчват. На като резултат в стопанството получават купи на полето и неравномерно разпределение на сламата, което се отразява отрицателно при работа с технологии на минимална почвообработка.

Освен това специалистите препоръчват преди покупката да решите каква ще бъде системата за регулиране на решетките. В базовата версия е механична система, при която преместването от култура на култура става ръчно. Ако е необходимо електромеханично регулиране, то е добре да се поръча още от завода – ще бъде и по-бързо, и по-евтино.

Не трябва да се забравя и размерът на шнека за разтоварване. Колкото е по-широк хедерът, толкова по-голям трябва да е шнекът, за да се избегнат проблеми при разтоварването. Често клиентите поръчват комбайн с малък хедер, например 7 метра, и според него ние избираме разтоварващия шнек, разказват производителите. Но ако в някакъв момент се премине към работа с по-голям хедер, например 12-метров, то шнекът ще трябва да се уголеми. А това, разбира се, е по-скъпо, отколкото да се постави голям шнек отначало.

Целият материал четете само във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Агротехника

Във Видинска област усилено се прибира силажна царевица заради високите температури, които нанасят щети на тази селскостопанска култура и влошават нейните качествени показатели. Това каза за Радио “Фокус” - Видин Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той посочи, че в площите със силажна царевица в областта се работи по 15 часа на ден. „Резултатите, които отчитаме в началото на тази кампания са по-добри от миналата година, но очакванията ни бяха по-високи. Причината са в горещините, а силажната царевица се влияе от това“, казва Александров. Според него първите резултати от прибирането на силажна царевица сочат от 2 тона, до 2.5 тона от декар, като на места могат да се изкарат и до 3 тона, като крайната цена е 60 лв. за тон франко склада на купувача. „Цената през миналата година бе същата, не е променяна,а и тя е на договорна основа. При силажната царевица много важни са добивите, но при липсата на поливно земеделие, за което от години говорим, няма как резултатите ни да са добри“, допълни земеделският производител. Той допълни, че при добивите от царевица от значение е поливното земеделие, но то във Видинска област не се случва.

Публикувана в Новини на часа

Приключи жътвата на маслодайна рапица във Варненска област. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Снежана Манолова, главен експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя припомни, че общо засетите площи с рапица в региона са 61 979 декара, като са реколтирани на сто процента и няма пропаднали площи. Снежана Манолова допълни, че производството е 18 479 тона, а средният добив е 298 килограма от декар. По данни на експерта най-високи са добивите във Вълчи дол – 361 килограма от декар, докато в общините Ветрино, Бяла и Белослав добивите се движат между 315 и 350 килограма от декар. Снежана Манолова каза още, че в областта е приключило прибирането на реколтата и от тритикале. На територията на две общини в областта е имало площи с тази култура – Суворово и Долни чифлик. Няма пропаднали площи, реколтирани са всички 640 декара. Получената продукция е 401 тона при среден добив 627 килограма от декар.

Публикувана в Новини на часа

В област Пазарджик жътвата на ечемик, пшеница и рапица приключи, като добивите са малко под очакваните от производителите. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик Александър Миндачкин, зърнопроизводител от Пазарджик и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.Той уточни, че за пшеницата средното количество е около 400 кг от декар, при ечемика – около 360 кг и около е 250 кг при рапицата. „Качеството на зърното в региона е в доста широки граници – от добро като хлебопекарни параметри до по-лошо – с фуражни параметри. Някъде около 30% от хлебното зърно е с влошено качество – тоест, не отговаря на стандарта за хлебна пшеница”, каза също Александър Миндачкин. Според него на качеството основно тази година са повлияли гъбичните заболявания. „Пролетните превалявания също намаляват глутена в хлебните пшеници. Влияе също и начинът на торене. Причините са комплексни. Има влошено качество, както вече казах, на немалка част от пшеницата”, коментира производителят.

Публикувана в Новини на часа

Високата себестойност на пшеницата не може да бъде покрита от продажните цени. Очаква се драстичен спад и на рентите

Агр. Петър Кръстев

Реколтата от пшеницата тази година като качество и количество е много добра. Средните добиви на повечето места в типичните зърнопроизводителни райони са 600 – 700 кг/дка, а там, където е използвана чужда селекция, стигат до и над 900 кг/дка. Жътвата в страната протече безпроблемно при много добри агроклиматични условия, започна по-рано и ще приключи до края на юли. Единственият сериозен проблем за производителите към настоящия момент е ниската изкупна цена. Търсенето е вяло. Има срив в цената и на пшеницата, и на ечемика, а дори и на рапицата. В сравнение с миналата година цената е по-ниска с 8 – 10 евро на тон, което е значително. В същото време, поради прекомерните валежи тази пролет, зърнопроизводителите бяха принудени да вложат доста повече средства за растителна защита, за да предпазят реколтата от болести. На повечето места третирането с фунгициди беше направено трикратно и то с качествени продукти, които, разбира се, имат и по-висока цена. Всичко това повиши себестойността както на ечемика, така и на пшеницата.

Добивите от рапица тази година също бяха по-добри от миналата година. На много места бяха 400 кг/дка, че дори и повече. Въпреки че и тук цената е малко по-ниска от миналата година, тя все пак е приемлива и се компенсира от по-високия добив, споделят фермерите.

Практиката на нашите зърнопроизводители е да складират продукцията и да чакат по-добри цени, но трябва да кажем, че напоследък тя не работи в тяхна полза. Цената на пшеницата намери равновесната си стойност и колебанията й са в минимални граници. „В момента дори няма дъно, до което да се знае, че ще паднат цените, те постоянно вървят надолу!“, притеснени са зърнопроизводители. Да не говорим, че търсенето е изключително слабо, прибират се главно количествата от фючърсните сделки, и тук-там се явяват търговци, които предлагат цена вече от 245 лв./т , че дори и 250 лв./тон. Но тази цена се обуславя както от добрите добиви в Черноморския басейн, така и от рекордните добиви, които се прогнозират в световен мащаб, за които ще стане въпрос по долу. Тези зърнопроизводители, които имат собствена складова база, могат да си позволят да позабавят продажбата в очакване на по-добри времена, но останалите – без собствена база, само ще оскъпяват още повече себестойността на зърното. А не е много далеч и времето, когато ще трябват пари за залагане на новата реколта. Тогава фермерите ще трябва да вземат решения, които няма да са в тяхна полза, но ще търсят изход от ситуацията.

В световен мащаб експертите прогнозират, че тенденцията за рекордно ниски цени на зърното ще продължи поне до края на годината. Свръхреколтата в Русия и Украйна може да задържи цените долу, а това е определящо за пазара в региона, и в частност за българския износ. Като борсова и фондова стока пазарът на зърното се повлиява дори и от очакваното излизане на Великобритания от ЕС, казват експертите.

Последните предвиждания за глобалното предлагане на пшеница на земеделското министерство в САЩ – USDA, са за повишение с 2% в сравнение с пазарната 2015/2016 година. Производството на пшеница се очаква да достигне до 727 млн. т, като предвиждат рекордно производство в ЕС, Русия и Украйна. Разчита се добрата реколта да повиши световните запаси до 257,3 млн. т.

Според прогнозата на Външната селскостопанска служба (FAS) към USDA през 2016 година реколтата от зърнени култури у нас ще бъде поне 8,5 млн. т. Реколтата от пшеница се очаква да достигне 5,15 млн. т срещу 5,004 млн. т за миналата година; от ечемика 735 000 тона срещу 757 000 за 2015 година и от царевица 2,65 млн. т срещу 2,691 т за миналата година. До момента у нас са реколтирани над 95% от площите с пшеница, а средният добив е 485 кг/дка, сочат данни от МЗХ. Изкупната ценана хлебната пшеница в момента за страната ни и за Добруджа е 260 лв/т според Главна дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони (DGAGRI ) към ЕС. Пред тези факти нашите фермерите не могат да почувстват удовлетворение от добрата реколта, която получиха. „Цените не са били толкова ниски през последните 5-6 години. Подобни бяха цените през 2003 –2004 година, но тогава ситуацията беше коренно различна, защото разходите по отглеждането бяха значително по-малки, не се третираше толкова много срещу болести, а и рентите бяха в пъти по-ниски от сегашните“, казват арендаторите.

Много арендатори и кооперации вече дават отбой и предупреждават, че вероятността рентите да паднат драстично е реална, защото тя е резултативна величина. И това няма как да не се случи, след като за декар пшеница разходите стигнаха 100 – 110 лв. (че някъде и повече). Оттук следва, че дори при добър среден добив от 600 кг/дка, продажна цена 250 – 260 лв./т, като от този приход се извади и рентата, производството излиза на загуба или в най-добрия случай на нула. Какво остава пък за тези зърнопроизводители, които са получили среден добив доста под 600 кг/дка? За да намалят загубата от производството си, арендаторите вероятно ще редуцират размера на рентата. Но такава е ситуацията в момента: много зърно, ниски цени, вяла търговия!

Публикувана в Бизнес

Приключва жътвената кампания в Сливенска област, съобщиха за Радио „Фокус”-Сливен от Областната служба „Земеделие“. Почти на 100% е прибран ечемикът. От засетите 94 220 декара, са прибрани 99,46 на сто. Средният добив е 408 кг/дка. 1364 декара са пропадналите площи. 161 зърнокомбайни са включени в жътвата на пшеница. Ожънати са 82,28% от засетите площи, средният добив е 460 кг/дка. В община Нова Загора, където са прибрани 90% от реколтата, средният добив е 477 кг/дка. Най-ниски са добивите Котленско - 310 кг/дка. 71,94% от маслодайната рапица е прибрана в общините Сливен и Котел. Средният добив е 242 кг/дка. Общо засетите площи с маслодайна рапица в областта са 5600 декара, пропаднали са 2486 декара. 1500 декара са засети с ръж тази година в Сливенско. Ожънати са 86,67%, като няма пропаднали площи. Средният добив е 222 кг/дка. При среден добив 359 кг/дка приключи жътвата на тритикале в общините Котел и Нова Загора,. В община Сливен са реколтирани половината площи с насаждения, пет комбайна работят по прибирането им. Предстои жътвата на слънчогледа и царевицата, която ще започне в края на месец август.

Публикувана в Новини на часа

Техниката за участие в жътвената кампания подлежи на задължителна проверка от противопожарните служби. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил инспектор Петя Георгиева от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Тя посочи, че се извършват проверки за техническото състояние на земеделската техника, участваща в жътвената кампания. Инспекторите проверяват изправността на земеделската техника и нейната пожаробезопасност. Противопожарните органи трябва да удостоверят безопасната експлоатация на техниката, след което тя се допуска до участие в жътвената кампания.
Техниката задължително трябва да покрива изискванията, заложени в нормативните актове. В същото време се извършват проверки на земеделската техника и на място, в житните масиви.

Публикувана в Новини на часа

Приключи прибирането на реколтата от ечемик във Варненска област. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя посочи, че полученото производство е 45 510 тона, а средният добив е 501 килограма от декар. Даря Велинова отбеляза, че тази година добивите на ечемик са по-високи спрямо минали години. Най-високи са добивите в района на община Ветрино - 620 килограма от декар. По-ниски традиционно са добивите в общините Бяла и Долни чифлик - 300 до 325 килограма от декар.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта