Ще наложат на земеделците да обработват около 5 хил. декара земя. Повярвайте ми, ако работиш само толкова, не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

Лили Мирчева

В момента в Европа се обсъжда дали таванът на директните плащания за земеделците да е 60 хил. евро или да стигне до 100 хил. евро. Това означава един зърнопроизводител да обработва около 5 хиляди декара земя. Повярвайте ми, с 5 хил. дка не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Пазарджишко в неформален разговор по време на Петата конференция на земеделските камари от региона „Три морета“, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в София. На срещата представители на фермерите от България, Литва, Полша, Словакия, Чехия и Унгария подробно разясниха позициите на техните организации по Общата селскостопанска политика след 2020 г., като специален акцент бе поставен на таваните на директните плащания, срещу който фермерите от Централна и Източна Европа протестират.

Ангел Вукодинов припомни, че когато навремето в България бе наложен таван на субсидиите до 150 хил. евро, трябвало „да ликвидира 7-8 хил. дка“ и не е успял да си купи добър комбайн. Затова сега прогнозира, че намаляването на директните плащания и налагането на по-нисък таван, вещае масови фалити на търговците на агротехника.

„Чуват се различни мнения – че таванът ще е около 50 хил. евро до 60 хил. евро. Първо предложиха да има 60 хиляди, после се заговори за 80 хиляди, но това е популизъм, защото малките и средни земеделци вярват, че така ще се получи равновесие. Аз самият съм представител на средните фермери, но истината е, че

под 7 хил. дка - 8 хил. дка успешно зърнопроизводство няма как да стане“

категоричен е Вукодинов. Той попита как сега да обвинява колегите си, които са направили огромни стопанства по времето, когато е нямало правила. Сега мнозина фермери смятат, ако е трябвало да се поставят тавани на плащанията, то е трябвало да стане преди десетилетия, още с присъединяването на България към ЕС и старта на европейското субсидиране на земеделието.

„А сега какво правят – делят си стопанствата“, коментира Вукодинов, който се занимава със земеделие от 25 години. За този период успява да изгради успешно земеделско производство, което с времето се превръща в основен негов бизнес. Стопанството му се намира в гр. Съединение, където обработва 17 000 дка. Стопанството е модернизирано и от много години работи със съвременни инвентари в комбинация с GPS системи за управление. Пример за такъв инвентар са двете торачки Kverneland, които той притежава в стопанството си. Първият инвентар е модел Exacta HL, а след няколко години стопанството се сдобива и с по-модерна тороразпръскваща машина, отново с марката Kverneland – модел Exacta CL EW, която разполага с кантар и ISOBUS съвместимост за по-лесна връзка с дисплей за навигация.

Всичко това е

закупил благодарение на европейските субсидии и подкрепа

Вукодинов ръководи Дружество с ограничена отговорност (ООД), учредено от пет съдружници и не би разделил фирмата, защото тя има дялов капитал на кооперация. Ако се направи разделение заради тавана на плащанията, ще има много проблеми в счетоводството и организацията на работата.

„Ако Европа и България са толкова глупави, че да наложат по-ниски тавани на преките плащания, ще се освободя от ненужната земя и ще си оставя собствената, но няма да нося никаква принадена стойност за обществото. Аз няма да съм по-зле, повярвайте ми“, коментира зърнопроизводителят, който съвсем не се сравнява с Октопод. Споделя, че е обикалял по света в търсене на успешен модел за земеделие и е наблюдавал, че навсякъде има концентрация на земя.

Личното му мнение е, че

не трябва да има стопанства с над 100 хил. дка земя

Друг е въпросът кой е виновен за латифундиите, които характеризират нашето земеделие. „Какво е виновен този, който е изпълнявал законите (ако е имало такива), че е направил такова стопанство? Нека го каже властта! Ние не можем да упрекваме никой и да говорим по схемата ЕЖК - „Една жена каза“. Несериозно е“, коментира зърнопроизводителят.

„Проблемите на българското земеделие се коренят в процесите от 50-те години на миналия век. Около 1950 г. почти всички селски семейства имаха по 4-5, а по-старите и по 7-8 деца, защото им трябваше работна ръка. Като направиха ТКЗС-та, хубави или лоши, нека ни обясняват политиците, какво стана? Най-бедните селяни влязоха с радост в кооперативите. Дядо ми е бил със 120 дка земя и дълго отказвал да влезе сам, докато са го принудили. Става член на ТКЗС-то насила и знае, че там няма да се работи както трябва. Виждал е как некадърници, мързеливци, пияници и разни други, нищо не правят и пак стават началници. Станало му ясно, че тази работа няма да просъществува дълго.

Не може човек, който няма кал по обувките, да отиде да прави земеделие, но за съжаление и сега е така

казва Вукодинов. Така българинът е отчуждил децата си от земята, а сред народа тръгва крилатата фраза: „Учи, мама, да не работиш“.

Освен изгубването на корените и същината на земеделския труд и друг проблем тежи върху агросектора в България. Все още са малцинство хората, които вярват, че само интензивно земеделие може да изхрани човечеството. А такова земеделие изисква обработването на сравнително голям обем площи от едно стопанство, за да се произвежда за все повече и повече суровини.

„Светът иска да се храни евтино, да си харчи парите за нови технологии“

коментира фермерът. Сега всеки иска да носи телефон по 1000 лв. в джоба си, да кара все по-големи коли, да пътува по целия свят. С една дума – да потребява все повече стоки и услуги. А в това време цените на селскостопанската продукция намаляват. „Слънчогледът преди 10 години струваше 2 пъти повече от сега. Беше 1 лев, а сега е 50 стотинки“, изчислява Вукодинов. По думите му механизацията в българското земеделие също започва през 50-те години на 20 век, защото само жени са останали да работят на село. „Майка ми беше в ТКЗС-то, а сестра й живееше в панелка в града, но беше щастлива, че има вътре тоалетна“, разказва той. Така

с обезлюдяването на българските села се ражда интензивното земеделие, което изисква и съответната агротехника

Ако сега стопанствата отново се раздробят заради налагането на тавани на директните плащания, това би ни върнало във времето преди 2000-та година, когато земите масово пустееха, предупреждават фермерите.

„Моето село от 1851 човека и 500 къщи, в момента има 100 къщи и 270 човек, но и те с всеки ден намаляват прогресивно. И в Германия проблемите са същите. За САЩ няма да говоря. Вземете световната статистика и ще видите, че концентрацията се извършва непрекъснато и то по икономически причини“, коментира Вукодинов и подчертава, че за българските земеделци е по-добре да няма субсидии.

„Ако ще сме в един съюз с чеха, с немеца, французина - искаме да сме равни

Не може да получават по 350 кг пшеница от декар и да твърдят, че са на печалба. Тях просто ги субсидират много повече“, недоволства фермерът. Той подчерта, че в Испания средно стопанство обработва около 15 хил. дка, а в Източна Германия почти няма дребно стопанство. Но е забелязал, че в Западна Европа започва друг процес - примерно двама братя гледат по 3500 дка земя, но и на двамата не им излизат сметките. Затова

съчетават животновъдство със зърнопроизводство и преструктурират бизнеса си

Сега единият гледа 7 хил. дка земя, а другият прави модерна свинеферма. В тази посока трябва да върви агросекторът и в България, а не в раздробяване на стопанствата заради субсидиите.

Според Вукодинов необходима е огромна промяна в отношението към фермерите, които са сред най-големите данъкоплатци в България. По думите му българските земеделски производители нееднократно са се противопоставяли срещу липсата на контрол при разходването на евросредствата.

„Преходната национална помощ е измама и половина, особено в тютюна

Защо съществува тази схема за подпомагане, да не би тютюнопроизводителите да са извън държавата“, пита зърнопроизводителят. Той настоява обвързаната подкрепа да е придружена с данъчна декларация. „То не бяха тикви, не бяха орехи и черупкови, не бяха картофи... Нека има обвързана подкрепа, но каквото и да произвеждаш - от чорапи и дрехи, до суровини, ако не произвеждаш качествено и в необходимото количество, няма да успееш. Ако искаш да произвеждаш био, моите уважения, но пазарът ще го поеме ако заплатите станат по 5 хил. лв. Тогава ще консумираме биохрани и който иска да яде био яйце, ще плаща по левче“, коментира Вукодинов.„Винаги съм го казвал – всеки един от нас, в това число и земеделците, независимо къде работят и живеят,

трябва първо да показват данъчната декларация и тогава да искат подпомагане“

категоричен е фермерът.

Според Вукодинов икономическата логика налага поне 20 млн. дка у нас да са заети със зърнопроизводство. „Имаме около 36 млн. дка земя. Над 3 млн. дка са пасища, 2-3 млн. са заети с трайни насаждения, на 1-2 млн. дка се отглеждат зеленчуци. Нали разбирате, че ако засеем 10 млн. дка с домати, килограмът ще струва по 1 стотинка и няма на кого да ги продаваме. Винаги ще остават между 22 млн. дка и 25 млн. дка за зърно. От тях 10 млн. да ги насеем с какво ли не, но винаги ще има нужда от 10 млн. дка пшеница, 2-3 млн. дка ръж и ечемик, 4-5 млн. дка слънчоглед, 3-4 млн. дка царевица и някакви протеинови култури“, изчислява стопанинът.

Сега министър Румен Порожанов

залага големи надежда на т. нар. SWOT анализ

който би трябвало да обрисува българското земеделие и най-вече да разкрие къде са проблемите му, наравно с миграцията, повсеместната липса на работна ръка и сриващата се демографска картина. Но пък никой не пита управляващите защо няма SWOT анализ за предишния програмен период на ОСП от 2007 до 2013 г., който също би помогнал много за разкриване на проблемите в агросектора. Няма ли да повторим грешките в България или пък да отворим път за нови, и през новия програмен период на селскостопанската политика на раздираната от проблеми европейска общност?

Публикувана в Бизнес

Дълги години земеделието се смяташе за един от най-перспективните, печеливши и инвестиционно привлекателни отрасли на световната икономика. Световните цени на зърнените и маслодайните култури стабилно и непрекъснато растяха, а след цените растеше и световното им производство. И това се случваше до момента, в който конюнктурата на пазара не стана профицитна - тоест предлагането многократно превиши търсенето.

От 2012 г. световните цени на зърнените култури са рухнали средно с 50 на сто, а на маслодайните - с 40 на сто и продължават да падат.

Експертите на USDA прогнозират, че низходящият тренд на световните пазари на земеделски стоки е дълготраен и ще продължи много години.

Ръстът на световното производство на хранителни продукти за сметка на развитието на агротехнологиите вече стабилно превъзхожда търсенето им, дори и въпреки растящите икономики на Китай, Индия и Югоизточна Азия. 

Ако през 1979 г. един френски фермер, например,  е хранел 15 души, днес всяка ферма произвежда достатъчно продукти, за да нахрани 60 души. 

Това се дължи на новите технологии и хибриди, които позволяват да се получи много по-голяма продукция от много по-малко площ и с много по-малко разходи. 

Повечето големи зърнопроизводители все още благоденстват. Фермите, които контролират своите разходи и са концентрирали усилията си върху качеството на продукцията, успяват. Макар и все по-трудно

В много уязвимо положение са неголемите ферми и особено фермерите в напреднала възраст, които очакват, че правителството и Брюксел ще им подадат ръка. 

Но Европейската комисия вече обяви, че след Brexit ще има нужда от съкращаване на бюджета на ОСП с 5% от 2021 г. Старата система на ОСП, е предполагаща защита на доходите на фермерите при свръхпроизводство, никога няма да се върне.  Колкото и да ни обясняват, че трябва да произвеждаме повече, за да нахраним нарастващото световно население, това не е така. И сега в света има достатъчно храна за всички. Стряскаща е статистиката, че почти 60 на сто от произведената храна в света се изхвърля. Защото бедните просто нямат пари, за да си я купят. 

И всичко това означава, че фемерите ще трябва да свикват да работят в нова икономическа реалност. И ще оцелеят само тези които произвеждат най-много с най-малко възможни разходи и разчитат повече на технологиите, отколкото на субсидиите.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Очаква се реформата в Общата селскостопанска политика да закъснее с още няколко години, както по традиция у нас ежегодно се забавя стартът на кампанията за очертаване на нивите. Но за сметка на това заплатите в администрацията растат, а в агросектора се свиват

Лили Мирчева

Имахме среща с комисар Хогън и с премиера, и там дебатирахме основно дали България ще подкрепи предложението за допълнителен бюджет за ОСП. Смятам, че има разбиране по въпроса. Така лаконично министърът на земеделието Румен Порожанов обясни, че европейските пари за земеделие ще се свият драстично и неясно с колко заради Брекзит и увеличения бюджет на ЕС за сигурност и миграция. Това са само част от причините приемането на многогодишната финансова рамка на общността да се забави значително. Затова еврокомисарят Фил Хогън посети държавата в отчаян опит да запази донякъде нивото на субсидиите за фермерите, но с мощно рамо от държавния бюджет. А какво означава изразът, че „има разбиране по въпроса“, фермерите ще разберат по-късно от банковите преводи в сметките си.

Порожанов уточни още, че според уверенията на Хогън многогодишната финансова рамка за ОСП ще е готова до края на годината. „Аз имах информация за октомври – ноември, но дори да е през декември, това не е най-важното. Важното е да имаме добре структурирана рамка с балансирани бюджети. Разбира се, нас ни интересува земеделският бюджет да бъде адекватен, така че да изпълним приоритетите на ОСП“, допълни земеделският министър. „Дори да има някакво забавяне, не смятам, че това по някакъв начин ще преустанови, забави или каквото и да е от плащанията към земеделския сектор. Знаете, че за директните плащания вече имаше една година дерогация. Има и в началото на този програмен период. Дали ще се стигне дотам или не – отделен въпрос“, коментира Порожанов. По думите му Програмата за развитие на селските райони е поела по-голямата част от намалението на бюджета на ОСП. „Според регламента на ЕК, в този бюджет се дава опцията всяка страна членка да компенсира в рамките на допълнително национално съфинансиране. Ние в момента администрираме близо 3 млрд. евро като запазваме нивото на подпомагане с националното съфинансиране“, обяви министърът по време на среща на земеделски браншови организации от Централна и Източна Европа, чийто домакин бе Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според Порожанов драстичното забавяне на новата ОСП се дължи на многобройните предложения, които се дебатират в момента. „В рамките на 27-те активно действащи страни членки, има поне 20 вида предложения. Очакват се да излязат ревизирани варианти на три европейски регламента. В момента, в който в рамките на новия Европейски парламент се появи становище по доклада, ще стартира процедура за приемане на регламентите - за стратегическия план, за пазарните мерки и за финансовата обосновка“, каза министърът. По думите му дори това да стане след 2020 г., всяка една страна членка трябва да направи подготовка на свой стратегически план, където да се очертае финансирането по двата стълба – директни плащания и ПРСР. „Ясно определени цели, ясно определени интервенции за постигането на тези цели“, приключи Порожанов, но от думите му не стана по-ясно за земеделците каква ще е политиката на подпомагане в ЕС и в България в бъдеще.

Едно е ясно – съществуват огромни противоречия относно бъдещата селскостопанска политика на общността. В момента се води спор дали да се прилага схемата за обвързано производство или не. Германия не прилага тази схема и иска тя да отпадне или поне да бюджетът й компромисно да достига до 10% от преките плащания. „В България обаче чувствителните сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, вкл. оранжерийни, са зависими от това финансиране. Още повече, че преходната национална помощ, която ние имаме в сектора на животновъдството, няма да продължава. Затова процентът на обвързаното производство за нас е добре да бъде не по-малко от 13%, дори малко по-високо, за да запазим поне абсолютния размер на финансирането в рамките на тези чувствителни сектори“, коментира Порожанов.

Другият голям спор за реформите в ОСП е дали да има таван на директните плащания. Тук страните членки също се делят на източно- и западноевропейски. Едните искат да няма ограничения в нивата на субсидиране, а другите - да се наложи ограничаване на плащанията до 60 хил. евро или до 100 хил. евро, независимо от представените разходи. „Таванът на плащанията трябва да е свободно избираем и всяка страна да реши сама. Определено настоящите тавани създават доста дискриминационни отношения, дори към средни ферми в България, което спомага да се създаде сериозна неконкурентноспособност. Лично аз смятам, че тук ще има компромисно решение. Много ясно, че в момента ЕК така е приела своите законодателни решения и няма как да каже на секундата – да, ние сме съгласни с това или онова“, коментира земеделският министър.

Не по-конкретни бяха думите на Порожанов относно т. нар. SWOT анализ, благодарение на който би трябвало да се види цялостната картина в българското земеделие и да се начертаят бъдещите политики в агросектора.

На въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога ще бъде готов този прословут анализ, Порожанов отговори: „Тримесечният период изтича в началото на месец май. Предполагам, че ще имаме въпроси към възложителя - Институтът по аграрна икономика към Селскостопанската академия, но нарочно няма да го пускам за публично обсъждане преди 25 май, за да не се политизира един или друг въпрос. Така че предполагам, че дотогава ще го изчистим“.

С други думи – чисто икономическите теми, които трябва да се обсъждат в този анализ, пак ще се забърка политиката, която доведе българското земеделие „до кривата круша“. Порожанов прогнозира, че анализът ще противопостави малки срещу големи земеделци, животновъди срещу градинари и т.н. „Вече си го знам наизуст кой какво ще каже, но това е част от целия процес, разбира се и стратегическият план, който ще бъде документът на всяка една страна членка. Предполагам, че ще е добре всичко да бъде разгледано и в българския парламент, освен публичното обсъждане от хората, които ще го ползват, а именно българските земеделски производители“, допълни той. По думите му предстои да бъдат възложени още анализи за регионалното развитие и за екологията. С една дума – очаквайте забавяне на българската стратегия за реформи в земеделието. Както се казва, чиновниците отново измиха ръцете си, но да му мислят хората, които реално се опитват да вържат двата края като земеделски производители.

Кампанията за подаване на заявления и очертаването на земите и тази година стартира със закъснение. „Всяка година има малко забавяне, но винаги първите две седмици никога не са били най-активните. Активният период започва от април“, обясни Румен Порожанов тазгодишната ситуация. В същия ден, в който земеделският министър каза тези думи, в интернет блог бе публикуван следният текст: „Драги г-н Порожанов, ти къде живееш? Днес (12 март) никъде никой не работи в ИСАК. И причината за това не е, че ние земеделските производители, не искаме. Уважаемите ОСЗ нямат пароли, достъп, указания и т.н. извинения. Питах Разплащателна агенция за СЕУ на ДФЗ. Казаха, че още нищо не знаят и че нямат указания. Другото, което ми казаха, беше, че ще се радват ние, земеделските производители, да им тестваме системата и да им съобщим за грешки. Докога ще сме опитни зайчета?“

В същия ден на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога фермерите ще могат да кандидатстват електронно в кампанията по директните плащания, Порожанов отговори:

„Г-н Живков (шефът на фонд „Земеделие“, бел. ред.) обяви, че фирма „Технологика“ е приключила с договора си и е разработила този модул. Попитайте него, за да не говоря от негово име. Според мен би следвало и в настоящия прием да може да се кандидатства електронно“. Да, ама не, както би казал покойният Петко Бочаров. От вестника не продължихме с въпроси като колко струва на данъкоплатците в България всички електронни недоразумения, родени в земеделското министерство, от които се облажиха много чиновници и приближени компютърни фирми.

Както винаги администрацията винаги излиза чиста от всяка ситуация, да не говорим за срокове, които предварително е обявила. Но това съвсем не важи за фермерите, които биват глобявани, ако просрочат определена дата. За сметка на това, чиновническият апарат, обслужващ агросектора в Брюксел и София, расте бавно, но сигурно, както и заплатите, командировките, представителните разходи и разни премии, които се отделят от общия бюджет. А на потърпевшите земеделски производители и данъкоплатци непрекъснато се повтаря, че трябва да стягат коланите, защото бъдещето не вещае нищо добро (поне за тях). Защо ли се учудваме тогава, че субсидиите намаляват с всяка изминала година, а данъци и вноски в европейския бюджет набъбват бавно, но сигурно.

Публикувана в Бизнес

Специализираното училище е с обновена почвообработваща техника, реализира и нови проекти за учебна практика

Габриела Събева

Наред с цените на зърнената продукция, състоянието на посевите и очакваните добиви, на дневен ред през последните години пред земеделските производители стои още един сериозен въпрос. Липсата на кадри в земеделието, на добре обучена работна ръка и на желаещи да се развиват в професията си хора става все по-често явление, за което фермерите редовно сигнализират. Прогнозите са дори за сериозна ескалация и проблеми в редица сектори в бранша заради трудното намиране на квалифициран персонал. От другата страна на барикадата /а дали не от същата?/ стоят професионалните учебни заведения, които подготвят бъдещите механизатори, зеленчукопроизводители, ветеринари и т.н. Поставени в условия на оскъден бюджет, те са длъжни да еквилибрират между нуждите на агробизнеса, заръките на управляващите, пристигащи под формата на наредби, постановления и заповеди, и учебните програми. Днес ще посетим едно учебно заведение в сърцето на Добруджа, което прави всичко по силите си да надскочи обстоятелствата и статуквото и да докаже, че заслужено съществува и образова вече 113 години.

direktor G.Gospodinov 1

Професионалната гимназия по аграрно стопанство в Добрич е създадена през 1906 г. като първото земеделско училище в района. То е третото в страната след тези в Русе и Пловдив. Идеята за основаването му възниква още през 1882 г. заради очерталата се нужда от специалисти в земеделието. Събират се видни дейци и решават, че в Добруджа ще се създаде такова учебно заведение. Въпреки че след това територията попада под румънска окупация, училището и възпитаниците му се запазват. По-късно, през 1963 г. то се превръща в Техникум по механизация на селското стопанство, а през 2003 г. – в Професионална гимназия по аграрно стопанство.

Днес учебното заведение обучава 220 ученици по специалностите агроекология, механизация на селското стопанство, фермерство, озеленяване и цветарство. Възпитаниците на ПГАС извършват практиката си върху 1770 дка, предоставени от Държавния поземлен фонд. Нивите са разположени на 35-40 км от областния център Добрич в селата Вратарите, Бдинци и Орлова могила. Освен традиционните полски култури като пшеница, слънчоглед и царевица, учениците от ПГАС се грижат и за овощна градина в двора на училището. Преди 13 години в нея са засадени ябълки, череши, круши и лозя. На опитното поле бъдещите земеделци отглеждат още редица билки като чимен, лавандула, риган, маточина и мащерка, за да се запознаят с ароматните подправки, които виреят на добруджанска почва.

„Всички специалности в ПГАС са актуални за Добричка област, защото те са свързани пряко със селското стопанство. В края на курса си на обучение нашите ученици получават много свидетелства – общо шест документа, сред които диплом за средно образование, свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за шофьор, тракторист, комбайнер”, поясни директорът инж.Господин Господинов.

Той допълва, че в момента наистина се усеща голям глад за механизатори, за водачи на комбайни и трактори: „Най-значимият проблем е за нас е техниката на училището. Фермерите искат да наемат добре обучени механизатори, грамотни за новите и модерни машини и ние се стараем да отговорим на потребностите им”. През последните две години Професионалната гимназия по аграрно стопанство успява да закупи със собствени средства и чрез дарения земеделска техника. Част от помощите идват от бивши възпитаници, които в момента развиват собствен бизнес в Добруджа. Така учебното заведение се оборудва със сеялки, торачки, GPS-навигации, доилни агрегати, пчелни кошери и др. „Разполагаме със съвременни машини за почвообработване, но все още голямата ни нужда е от комбайн, с който да прибираме реколтата от пшеница, царевица и слънчоглед”, уточни още инж.Господинов. Разбираемо е, че средствата от бюджета са абсолютно недостатъчни са закупуването на нужната машина.

За да бъде качествен учебният процес, ръководството на Аграрната гимназия планира оборудване на работилница и лаборатория за диагностика и техническо обслужване на трактори и автомобили. Всичко това ще се случи по проект от Националната програма „Модернизиране на системата на професионалното образование“, спечелен през 2018 г. на стойност 70 000 лв. Предстои оборудване на нови кабинети по растениевъдство и животновъдство, както и работилница с електрохидравличен подемник. В нея ще се помещават още машина за баланс, монтаж и демонтаж на гуми за леки и лекотоварни машини, бутален компресор, стенд за почистване на горивната система на дизелови и бензинови двигатели. Предстои закупуване на модул за диагностиката им, както и детектор за въглероден двуокис.

В края на 2018-та в ПГАС пристига още един финансов транш - 100 000 лв., отпуснати от Министерството на образованието. „Това са пари за ремонт на покрива на основната сграда и за нова дограма”, уточни инж.Господинов.

Възпитаниците на училището извършват редовната си практика по ферми и стопанства в Добричка област. Освен това обаче през март предстои 20 ученици да посетят биологични ферми в Северна Италия, в района на Милано, където ще проведат практическо обучение по проект от програма „Еразъм +”. На място те ще се запознаят с добрите практики в биорастениевъдството и животновъдството, както и с иновациите, внедрени в съвременната селскостопанска техника.

Успешна реализация на своите възпитаници отчита учебното заведение, което не прекъсва взаимоотношенията си с тях след завършването им. „Много от учениците ни след завършване на висше образование се завръщат към семейните фирми, захващат се със собствен бизнес или пък започват работа към фирмите, в които са били на специализация”, подчерта инж.Господинов. „Притеснява ме много сериозно фактът, че броят на децата, напуснали държавата ни и потърсили реализация в чужбина, става все по-голям. Това обаче не се отнася само за Добричка област. Ние като учители и родители влагаме много усилия, нека учениците ни останат тук и се реализират в България”, пожела директорът на най-старото земеделско училище в Добруджа.

Публикувана в Бизнес

Защо бъдещето принадлежи на директната сеитба според американските специалисти и руските фермери

 

Неотдавна в Ростов на Дон, Русия, се състоя ежегодният конгрес на привържениците на технологията No-till. В зависимост от технологията, която използват в стопанствата си, мненията на фермерите за нулевата обработка бяха диаметрално противоположни. За щастие, конференцията беше излъчена на живо, така че успяхме да съберем някои интересни моменти от изказванията за нашите читатели.

От американската фантастика

Конференцията беше открита от американския фермер Рик Бибър. Именно той произнесе фразата, че Nо-till е не толкова технология, колкото специфичен начин на мислене.

"Има много фактори, които възпират земеделците да преминат на No-till – например финансите. Но според мен главното препятствие се нарича разбиране", каза Бибър.

Неговите успехи в земеделието са впечатляващи – за 30 години работа с технологията No-till добивите му са достигнали до 650 – 700 кг от декар при пшеницата и до 1000 кг от декар при царевицата. И тази реколта е получена, въпреки че в неговото стопанство годишните валежи са 400 – 420 мм, а почвата е бедна на хумус. Това, което прави Рик Бибър, изглежда като фантастика – той се е отказал от обработване на почвата, торене,употреба на пестициди.

"Най-добрият и най-евтиният хербицид са семената, твърди американецът. – Всички казват, че плевелите са врагове. А всъщност те служат като индикатор, чрез който почвата ни показва какво не й достига. Тя като че ли ни казва –засейте ми ето това! За да не растат плевели, полето не трябва да стои празно"

В стопанството си Рик Бибър отглежда цял коктейл от различни култури, които възпрепятстват развитието на нежелана растителност, дават храна за почвената биота и защитават почвата от разрушителните летни горещини.

Да се откаже от фунгицидите и инсектицидите, му е помогнал сеитбооборотът, в който освен основните култури има лен, елда, соя, нахут и т.н. Фермерът е убеден, че сеитбооборотът, ако се изгради правилно, помага да се мине и без торене. Като пример Бибър посочва бобовите култури, които най-добре фиксират азота.

Вярно, че те работят заблагото на почвата, докато не дойде време да работят за себе си – да започнат да се размножават. Така че тези култури трябва да се прибират преди началото на цъфтежа, а още по-добре е да се пуснат животни да ги опасат.

Руските реалности

Иля Илченко е ръководител на стопанство от Ростовска област. Въпреки че има приличен опит в Nо-till – цели 11 години, той признава, че е далеч от съвършенството на Бибър. В стопанството на Илченко все още използват и торове, и препарати за растителна защита.

Проблемът с правилното хранене на растенията в стопанството са решили с помощта на агрохимична лаборатория. Ежегодно от всяко поле се вземат по няколко проби, за да могат агрономите да преценят с какво да хранят посевите.

"Преди използвахме случаен анализ на площите за минералното хранене. Смятахме, че след като релефът е равен, то е достатъчно да направим един анализ и да работим с осреднени дози на торене. Но при жътвата забелязахме, че дори вътре в едно поле има големи разлики. Единият комбайн се връщаше с протеин 12, а другият – с 14. Опитахме се да открием причината и след като разгледнахме спътниковите снимки, видяхме, че вътре във всяко поле има разноцветни петна".

Сега подхранването е изключително строго разчетено според резултатите от почвената диагностика. При това схемата си има хитрости. Например, Илченко е убеден, че азотът с инхибитори на уреята се запазва в почвата най-дълго, но при първото подхранване е най-добре да се дава селитра, тъй като тя се усвоява моментално от растенията.

"През пролетта правим три листни подхранвания с карбамид, задължително с микроелемент– при високи добиви микроелементите винаги са в дефицит. Когато започнахме да получаваме по 600 кг пшеница от декар, забелязахме, че растенията не изглеждат добре. Диагностиката показа дефицит на цинк. Оттогава винаги си припомням един цитат на големия агроном Иван Калиненко, че гладуването, което е понесло растението, не се компенсира впоследствие дори с повишени дози. Затова профилактично давам необходимите микроелементи".

В стопанството се използват и новости като утежнители, прилепители и кондиционери за вода. През пролетта в стопанството есенниците се обработват с ретарданти, за да накарат пшеницата да брати по-добре.

По въпроса за листното подхранване Илченко съветва агрономите да закупят кондуктометри и задължително да измерват концентрацията на соли в течния разтвор, преди да започнат пръскането. Ако приборът покаже до 5000 микросименса на сантиметър, със сигурност няма да има изгаряне. При 6000 – 7000 микросименса – пръскането е на собствен риск и зависи от времето. След 8000 микросименса изгарянето е неизбежно.

Нарастването на добивите Илченко обяснява не само с влагоопазващата технология и правилното подхранване, но и с това, че на пазара са се появили по-продуктивни сортове култури с променено съотношение на вегетативната маса  към масата на корените, масата на класа към масата на стеблото и т.н. В стопанството ежегодно залагат опити с по 25 – 30 сорта пшеница. Търсят този, които подхожда идеално за Nо-till.

"Учените непрекъснато се изненадват, че техните сортове се държат съвършено различно на нашите почви. По-ниски са на ръст, а кореновата система се развива плитко покрай повърхността. Изглежда, растенията разбират къде е храната и се устремяват към нея".

На демонстрационните площи през 2018 г. меката пшеница е дала над 900 кг от дка, а твърдата – по 770 – 790 кг.

Иля Илченко показва почвени карти на стопанството си от 1985 г. и сравнява как се е променило количеството на хумуса. Преди 35 г. на една трета от площите съдържанието му е било под 2%, а на останалите количеството е варирало от 2 до 4%. Днес една четвърт от площите имат съдържание на хумус над 4%, а площи с плодороден слой под 2% няма.

За сметка на хумуса почвата по-добре задържа влагата и дори в екстремно сухи години стопанството не е на загуба.

"Когато гледам диаграмите със средногодишното количество на валежите, си мисля - колко е хубаво, че преминахме на No-till! Миналата година въобще беше уникална - валежите бяха едва 280 мм. Ако не бяха технологиите и правилното минерално хранене, не бихме оцелели", казва агрономът.

Приложение и в Крим

Задоволството си от технологията No-till изказа и Александър Суслов от Крим. Неговото преминаване към технологията на директната сеитба започва през 2008 г. Казва, че на каменистите почви и при средногодишни валежи от 70 – 180 мм не е имал друго решение.

За 10 години той е направил много лични открития. Едно от тях са покривните култури, които не само предпазват полето от плевели, но и помагат да се разложат растителните остатъци.

"Сеем покривни култури, за да създадем възглавница на повърхността на почвата. Почвата остава хладна, а въздухът – горещ, и дори през горещите нощи на растителните остатъци се образува конденз".

Стърнището работи в полза на стопанството и през зимата. Александър показва видео – как през февруари от съседно "класическо" поле вятърът издухва сняг и почва в посока на неговото стопанство.

"През цялото време мислехме как да задържим снега, а в резултат задържахме и чуждата почва. При съседите целите поля бяха издухани заедно с есенниците, защото издухваше от корен. Впрочем, най-добре задържат снега растителните остатъци от лен. Ленът е прекрасен предшественик"– уточнява Суслов. Според него плодородието на почвата вече се вижда и с невъоръжено око. При всяко копване с лопатата се показват по 15 – 17 дъждовни червея. Днес според изчисления на местеннаучен институт на всеки хектар в стопанството на Суслов живеят по 25 тона червеи.

Или друг пример. Когато вали силно, "но-тилната" част на полето попива влагата и набухва. А по границите на полето, където е орано (това е изискване по правилата за пожарна безопасност), водата се стича на река, без да попива.

"Движим се в посока да внасяме колкото е възможно по-малко химия. Използваме биопрепарати. При нахута те сработиха отлично".

Обратната страна на биопрепаратите е, че на агронома му се налага буквално да живее на полето, за да не пропусне болестите и вредителите. Иначе никой биопрепарат няма да помогне и резултатите ще са плачевни.

Какво му е дала системата No-till? Според Суслов 100 кг пшеница от декар изплащат всички разходи. Всичко останало е печалба.

Сега стопанството ежегодно заделя по милион рубли за социални нужди – помага на пенсионерите да се газифицират, правят улично осветление, детски площадки. 

"С Nо-till можем да си позволим да се занимаваме дори с благотворителност. При класическата технология за това може само да се мечтае", казва Александър Суслов.

Жонглиране с културите

Земеделието по Nо-till помага на стопанството винаги да има печалба, заяви и Олег Новичихин от Воронеж. И това се дължи на гъвкавия сеитбооборот.

В неговото стопанство сеитбооборотът е построен на принципа на редуването на групи култури: топлолюбиви широколистни  (например слънчоглед), студоустойчиви пролетници (ечемик, пролетна пшеница, пролетен овес), топлолюбиви (царевица, просо, сорго), широколистни студоустойчиви  (грах), студоустойчиви есенници (есенна пшеница, тритикале, ръж). В скобите, пояснява Новичихин, е показана основната култура, която при желание, ако например няма пазар и цена, може да се замени снишова култура от същата група. Например, слънчогледътс елда или соя, грахът– с лен, синап или пролетна рапица. Тази година стопанството навреме е сменило слънчогледа с дефицитното просо и е продало зърното на много добра цена.

В стопанството на Новичихин спазват и още една тънкост – да не гонят силно братене на пшеницата напролет.

"При силното братене няма стабилност. Ако вали– си добре. А ако не? Ще имаме полупразно растение" – предупреждава руският земеделец.

И още: засяване в основната култура на растения-помощници. Например есенници с лен. Сеитбената норма на помощника се намалява в пъти, за да не конкурира основната култура.

"Влезте на полето след лен – краката потъват. Ленът помага на есенниците именно поради дългия си корен".

Резултатът от десетгодишното използване на No-till в стопанството на Новичихин е следният: средни добиви (в тонове от хектар) зимна пшеница – от 36,4 до 54,7; ечемик – от 31,6 до 39,8; грах – от 26,4 до 32,8; царевица – от 41,2 до 64,7. 

Освен всичко друго,Nо-till е позволила на фермера да влага пари в техника и да започне да развива животновъдство. Сега стопанството разполага с 4 мощни комбайна.

"Но най-важното е, че Nо-till дава стабилност. С тази технология винаги сме сигурни в успеха", заключава Новичихин.

 

Публикувана в Растениевъдство

Одобрението на регламентите за Общата селскостопанска политика след 2020 г. е малко вероятно да стане в мандата на този Европейски парламент. Но дори и да има забавяне в изготвянето им, това няма да забави плащанията към земеделския сектор. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“. За първи път България е неин домакин в лицето на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Във форума участват представители на земеделските камари и организации от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия.

ОСП е най-трудната и обхватна политика на ЕС. Неслучайно една от темите е нейното опростяване, но на този етап страните-членки не го виждаме, коментира министър Порожанов. Той припомни, че България стартира още през 2017 г. дебат по инициатива на бранша за приоритетите и какво да съдържа ОСП.  Продължават разговорите да се запази бюджета за земеделие и през следващия програмен период. Направени са и първите стъпки за т.нар. външна конвергенция или сближаване на нивата на плащания между страните-членки. Конкретните финансови параметри ще са ясни след приемането на Многогодишната финансова рамка, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Новини на часа

Според статистиката брутната добавена стойност на земеделския труд в България е 4 пъти по-ниска от националната и продължава да пада. Тези унищожителни данни показват, че милиардите левове субсидии, които се наливат всяка година в агросектора, отиват на вятъра

Лили Мирчева

Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката у нас се понижава с 0,2 пункта до 3% само през последното тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на предишната година, обяви наскоро Националният статистически институт (НСИ). В същото време създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие на 2018 г. се оценява на 25,785 млрд. лв., като приносът на селското стопанство в тази сума е едва 774 млн. лв.

Предварителните данни на статистиката за 2018 г. сочат, че агросекторът има 6 304.7 лв. БДС на един зает и 4.3 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор производителността на труда е 28 583.3 лв. средно на едни зает и 16.8 лв. от текущия обем на показателя.

Тези унищожителни данни показват още, че милиардите левове субсидии, които се наливат всяка година в агросектора, отиват на вятъра. Как иначе можем да се обясним факта, че най-субсидираният сектор в икономиката ни всъщност непрекъснато бележи спад на производителността на труда и в приноса си към държавната хазна? Но затова пък никъде няма да срещнете това съобщение, да не кажем коментар или, не дай Боже, анализ на тези данни. Вместо това официалните прессъобщения непрекъснато ни заливат с информация колко пари отпуска Държавен фонд „Земеделие“ за не знам кой си сектор в земеделието или мярка по Програмата за развитие на селските райони.

Сега разбирам защо нашият народ е измислил вицът: „Когато фактите говорят, дори боговете мълчат. Обаче, когато боговете заговорят, ония с фактите никакви ги няма.“

Малцина вече си спомнят, че още през май 2011 г. премиерът Бойко Борисов обяви при обсъждане как да привлечем инвестиции в страната: „Нашият петрол са храните и водите“. От това се разбираше, че министерството на земеделието и храните ще е ракетата носител за новата му стратегия.

Явно тогава идеята България да преуспее със селскостопанска продукция бе обладала министър-председателя и той предложи „всеки селянин да може да влиза в сградата на земеделското министерство дори в събота и неделя“. Начело на въпросното министерство пък бе Мирослав Найденов, за който впоследствие изскочиха доста нелицеприятни факти. Освен подслушвателните устройства в Банкя, скандалът с 20-годишното ирландско месо, което българите изядоха докато е бил главен секретар на Националната ветеринарномедицинска служба и последвалите екстравагантни идеи като въвеждане на безплатни квоти за лов за президента, премиера и председателя на парламента за „представителни нужди“. Същият обяви война на фалшивите храни и въведе стандарта „Стара планина“, нищо че Европейската комисия сега го оспорва. Важното бе PR-ходът на агроминистерството и лично на Найденов.
„Благодарение на пиарската политика масовата публика така и не разбра, че повечето послания на министъра се оказаха чист скандал (например обвинените четири фирми, че заместват месо със соя - към днешна дата, освен че соя не се доказа и от двете лаборатории в чужбина, фирмите още ближат раните си от загубите, които претърпяха), а интересът към производството на храни по стандарт е намалял драстично въпреки продължаващата медийна офанзива. Половината месопреработватели тази година не купиха правата, минимален се оказа интересът и към производството на мляко и хляб по БДС“, коментира тогава в. „Капитал“.

Последващите събития, като назначението на Калина Илиева за шеф на фонд „Земеделие“, доведоха до обнародването на крилати изрази като „калинки в земеделското министерство“. Не по-успешни се оказаха и следващите шефове във ведомството. Без последствия остана скандалът с огласеното писмо на Светослав Симеонов, наследил поста от Калина Илиева, с оплаквания от юни 2010 г., че многократно е получавал „обаждания от кабинета на министър Найденов за осигуряване на предимство на проекти на тези, както и на други консултантски фирми, като голяма част от тези проекти са били с проблеми и неотговарящи на правилата на програмата“. Тогава Найденов обяви писмото за фалшиво, а самият Симеонов светкавично беше предложен за поста „земеделски аташе в Брюксел“. Важното е, че всичко се потули и на повърхността останаха само PR-съобщенията.

После цялото ръководство на фонда беше сменено изцяло с официалния мотив: „Подобряване на работата по Програмата за развитие на селските райони“, но всички си знаеха, че е заради тотално несправяне с работата.


Не по-малки бяха последващите скандали с ортофотокартата на земеделските земи заради която близо 6000 земеделски производители трябваше да връщат вече получени за 2009 г. субсидии, тъй като направените проверки по актуализираната година по-късно показали големи разминавания.

Тогава от Асоциацията на биопроизводителите, сдружение „Аграрен съюз“ и други организации излязоха с декларация,  че през последните години „българските фермери са поставяни постоянно в ситуация, при която получаването на субсидии зависи от субективната преценка на чиновници, които дешифрират ортофотокарти“. Но и това мина без последствия за чиновниците. За да замажат картината последните измислиха и проведоха шумни PR-събития за лютеницата, за суджука и т.н. (Тук няма да споменаваме за депутата от Добрич Живко Мартинов и аферата Суджук-гейт, по която още се водят съдебни спорове, но това е друга тема).

Минахме през какви ли не велики управленски решения в агросектора, които водеха само до провали. Mожем да припомним и злополучното електронно подаване на документи в ИСАК. От земеделското министерство и сега мълчат колко средства са похарчили за софтуера, които въобще не сработи. На не припомняме и за парите на данъкоплатците, които отидоха на вятъра заради изработване на т. нар. Кодекс за земята, но пък бяха платени на избрано адвокатско дружество…

Като се замисли човек – май цялата политика на управляващите е голям PR, чрез който се наливат милиони левове, но в близки до управляващите фирми.

Публикувана в Бизнес

Да инвестира в модерни и добре подбрани технологии, да използва генетика на световно ниво в името на производството на чиста и качествена храна, е веруюто на големия добруджандски агробизнесмен Недко Митев

Екип на вестник „Гласът на земеделеца“

 

IMG 20190221 140505

Големият добруджански агробизнесмен Недко Митев, както и много други от водещите български фермери, е приятел на вестник „Гласът на земеделеца“ още от самото му създаване преди повече от 20 години. И няма как да е иначе – заедно сме правили първите си стъпки, заедно пораснахме ... Оттогава и досега тези топли чувства продължават, а ние, в редакцията, имаме удоволствието редовно да консумираме висококачествените и много вкусни млечни и месни продукти с марката „Добротица“. Те са направени само от естествени суровини, произведени в стопанството на Недко Митев. Добруджанецът, собственик на една от най-големите ферми в страната, отдавна е надхърлил мащабите на повечето европейски и световни стопанства. Вече два пъти е избиран за Агробизнесмен на България, а храните, които произвежда, нееднократно печелят медали на международни изложения. Признанието идва заради неговия модел на работа – да инвестира в модерни и добре подбрани технологии, да използва генетика на световно ниво, но всичко това в името на чистата и качествена храна.

И тази година в Пловдив с него се срещаме на щанда на фирма „Недко Недков-Овчарово“ на изложението Фудтех, провеждащо се в рамките на АГРА. И както всяка година, достолепният агробизнесмен със съпругата си са лично на щанда и помагат на колектива да задоволява огромния интерес на посетителите. Въпреки това Недко Митев винаги намира време да поговорим, затова сядаме на чаша айран, собствено производство, да отдъхнем между обиколките на палатите и да научим последните новини.

Тази годината новото при Недко Митев е предстоящото откриване на собствен месозавод, предвидено да стане на Гергьовден.

В стопанството на добруджанския фермер нито един стрък на полето, нито капка мляко или грам тор от кравефермата не отиват на вятъра. Така и новият месозавод ще бъде изцяло захранван с ток, собствено производство.

IMG 20190221 135812

Тайната на качествените продукти с марката „Добротица“

Е, че в стопанството на Недко Митев се поддържа пълен  контрол над целия процес, който започва с отглеждането на зърнените култури и подготвянето на фуражите и завършва с крайния продукт – месото и месните продукти, млякото и млечните продукти. „Ако българският народ знае какво му дават, какво му сервират, с политика няма да се занимава, а ще хване сопите“, казва агрофермерът. Споделя, че е „болен на тема вестници“. В багажника на колата му има поне 10 издания и дори да се прибере в 22 часа у дома, в 23 часа ще седне да ги чете. Любопитството към света кара добруджанеца да търси и открива все по-нови и прецизни технологии, който прилага в стопанството си, а благодатната добруджанска земя и високопродуктивните животни се отплащат за добрите грижи. Но за да станат млечните и месни продукти най-хубавото нещо, което има на пазара, трябва да се извърви дълъг път.

Благодарение на безотпадна технология нивите се подхранват с естествен оборски тор.

Всичко ­– от зърното до крайните продукти, се произвежда в стопанството

Фермерът обработва 60 хил. дка земя, но тя се равнява на 80 хил. дка, защото сее и втори култури, т.е. използва земята двукратно.

„Храненето на животните е цяла наука, но за съжаление, разсипаха научните институти, а ни се налага все нови и нови неща да прилагаме“, казва Недко Митев.

В стопанството има 60-тонна зърнобаза, където се съхраняват царевица, пшеница, рапица... В нея се суши около 100 тона зърно на час, за да няма овлажняване, а използваната енергия е газ, произведена в стопанството.

Мандрата на фермера е с капацитет над 200 тона мляко на ден

Оборудвана е с модерна техника, която се обслужва само от 5-6 човека. Недалеч се намира сграда за месопреработка. „Започнахме строежа преди година. През май я пускаме в експлоатация – кланица, транжорни, сушилни и цехове за преработка на месо. Месото ще бъде на животни от нашите ферми. Всяка година при нас се раждат по 2 хил. мъжки телета. Имаме месодайно стадо в с. Свобода от породите „ Шароле“ и „Лимузин“. Правим родителско стадо и имаме намерение да надградим с месодайно животновъдство“, разказва Недко Митев. Във фермата в с. Овчарово се отглеждат 7000 крави от породата „Холщайн“ и още черношарени млекодайни крави.

Размахът и мащабът на работа на добруджанския фермер най-ясно се виждат в доилната зала, която се върти по часовниковата стрелка.

Модерната израелска технология позволява автоматично за 11 минути да се издояват 40 крави

В резултат към 3000 крави се доят по три пъти на ден. Животните се отглеждат в три карусела, всеки за 1000 крави. Всичко се извършва автоматично – от дозирането на препарати за почистване до измиването на машините.

Специално внимание се обръща на показателите на прясното мляко. Прецизната и скъпа технология отделя по 50 грама от всяка крава и чрез сензори определя температура, плътност на млякото, клетъчни елементи и други неща, които после в математичен и графичен вид показват физиологичното състояние на животните. И всичко това става по три пъти на ден за всяка издоена крава. Натрупва се информация за период от 10 години. Благодарение на тази база данни се прави селекцията и се управлява генофондът на стадото. В целия процес на доене млякото няма съприкосновение с външния свят. Веднага след издояването то влиза през тръбопровод в казан и от 36 – 36,5 градуса за минута се охлажда до 4 градуса.

Отделената топлина се използва за затопляне на водата, с която се измива системата. След това млякото влиза в танк от 32 тона и на всеки 8 часа се източва. Следва миене и следващо зареждане. Електронна система изчислява количествата мляко и дори дава фиш накрая.

Не по-малко интересно във фермата на Недко Митев е, че

халета с по 1000 крави или телета се обслужват изцяло автоматично

Нито един човек не участва в храненето и почистването на животните и обора. Само в „бебешката група“ на телетата работят 5 – 6 жени, които обслужват новородените, тъй като те се отделят веднага след раждането, но получават коластра от майката. След 4 – 5 дни малките преминават на мляко.

IMG 20190221 135844

„Нашите телета не пият сухо мляко. 60 дни стоят в клетките, но на 20-ия ден започват да ядат смески и специални храни, които способстват още от малки да имат голям стомах, за да наддават бързо както на тегло, така и на мляко“, разказва фермерът.

95% от кравите в стопанството се отелват без лекарска помощ, защото технологиите на хранене и отглеждане позволяват това. Затова и в родилното отделение кравите са сами и се наблюдават от хората чрез монитор. Техниката отново изчислява кога майките трябва да поемат към родилните боксове. Но докато са още юници, се осеменяват с материал от известна канадска фирма, а биците, които се ползват, са в топ 10 на света. Тази изключителна селекция позволява да се контролират и подобряват породите. „Сега имаме животни, които дават по 15 тона мляко за една лактация от 305 дни. Това не може да стане без подбор, силна генетика и сериозна технология, балансирани дажби на храна, използване на много шротове, каши, премикси. В добрите месеци, когато всичко е наред и температурите не са толкова високи, среднодневно получаваме по 37 – 38 литра от 2600 животни. А иначе има групи животни, които дават по 40 – 50 литра мляко. На компютъра всеки ден се отчитат резултатите“, коментира агрономът, който вече е спец и в животновъдството. Общо 10 ветеринарни лекари имат ежедневна работа във фермата и тя не е само да заплождат животните.

След раждането кравите се доят и млякото им отива за преработка за биогаз. Към него се прибавят млякото на животни, които имат някакъв проблем - възпаление на четвъртинка, мастити и др., както и суроватката от мандрата.

Собствена система за биогаз осигурява енергия, която се ползва не само във фермата, но се продава на НЕК по 1,5 мегавата на час

Така всичко, което отпада от стопанството, се преработва в енергия – от оборския тор до млякото на отелени крави или болни животни. Фермата има самостоятелно ел. захранване. Агрегати с трафопостове автономно дублират електрическата мрежа, защото стопанството не бива да остава нито минута без ток. Тази година са изградени още 15 км собствена далекопроводна мрежа.

Малките телета отрано свикват с режима на самостоятелно гледане – лежат на матраци, хранят се на хранителна пътека, а в това време торът заминава по торовата пътека и отива за преработка на енергия. За 12 –13 месеца женските стават за разплод, а в мъжкото отделение наддават месодайните животни.

Към животновъдството Недко Митев, натрупал близо 20 години стаж като агроном в ТКЗС-то в с. Овчарово, се насочва от 2008 г.

Тогава купува животни от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. „Стегнах две помещения и започнахме да ги гледаме, но стана ясно, че животните не са достатъчно здрави. Минаха 5 – 6 години и разбрахме, че са нископродуктивни и дават не повече от 18 – 20 литра мляко на ден. При това вече нямаше никакво ветеринарно обслужване, няма къде да пуснеш една проба. Ветеринарите отидоха в частния сектор.

Тогава решава – или ще ликвидира животните си, или ще се опита да направи модерно животновъдство и да внесе от Европа класни животни.

„През 2010 г. почнахме да внасяме животни и да строим нови помещения. Не остана една тухла от стария обор на ТКЗС-то. Внесохме 900 животни от Холандия и следващата година още 600 животни от Дания. Купихме технологии, почнахме да строим и вече резултатите са много по-различни“, споделя добруджанският фермер, който с размах възражда земеделието в родния си край. Отглежда и около 2 хил. бройки овце от породата Ил дьо Франс, кокошки, патици и дори чистокръвни коне.

–        Хората забравиха истинския вкус на храната и

затова искам да правя най-доброто, което се ражда тук,

казва Недко Митев.  350 човека се хранят в стопанството и нищо не се купува от пазара. Всичко се произвежда тук – от месо, през пресни зеленчуци и плодове, млечни продукти до прясно изпечен ръчен хляб и дори мед.

Гордее се, че заедно с дъщерите и зетьовете гради бизнеса си. Но край него са и работниците на фермата, за които е построил специални жилища, както и служителите в месната и млечната компании под названието „Добротица“.

„Нещата вървят, вярно не с темпото, което искаме, но вървят. Сега в земеделието работим за 10 – 15 лв./дка.  Аз вече 10 години плащам 100 лв. рента на декар, тази година стана 110 лв./дка. Ако не направиш преработка или друга добавена стойност, нищо не остава. Рапицата тази година отиде. 10 000 дка разораваме. При нас 3 месеца нямаше капка дъжд.  Разбира се, тези декари няма да останат празни. Ще сеем 10 000 дка слъноглед. Но това са разходи. Така е в земеделието – рисково. Трябва да направиш всичко възможно да си независим“, споделя философията си Недко Митев.

А мнението му за животновъдството в България е доста различно от това на повечето му колеги:

Много пари под формата на помощи и субсидии бяха инвестирани в животновъдството

Но все още не е намерен успешният модел за функционирането на едно силно и здраво животновъдство. А моделът, по мое мнение, трябва да бъде следният – на първо място да имаш собствена земя или да арендуваш достатъчно количество, което да ти дава гаранция за фуражите. А те трябва да са произведени по специален начин, да са екологично чисти. Защото фуражът се отразява на млякото, а млякото отива на пазара и ние храним децата си.
Ние се опитваме да правим природосъобразно земеделие. От 20 години торим с оборска тор от старото стадо. Имаме площи от 20 хиляди декара, на които от 20 години не е хвърляна минерална тор.
Ако трябва да обобщя – субсидиите, които бяха отпуснати за растениевъдството, бяха инвестирани целесъобразно. Докато в животновъдството моделът не е сполучлив. Много пари бяха пръснати на вятъра.

Публикувана в Бизнес

Препоръчваме производителят да си закупи базови семена и в свой семенен участък да си направи първо размножение. Това е икономически по-изгодно, коментира проф. д-р Дарина Вълчева, ръководител секция Селекция в Институт по земеделие Карнобат

Интервю на Лили Мирчева

–   Проф. Вълчева, Вие сте ръководител на Бюрото за научно обслужване и маркетинг в института по земеделие в Карнобат. Какви нови разработки представихте на тазгодишното Международно изложение за селско стопанство АГРА в Пловдив?

–    Новото, което представихме на производителите, е сортът Захир. Това е двуреден зимен ечемик. Най-впечатляващото е неговата висока студоустойчивост. Това е характерното и иновативното в този сорт, чиято студоустойчивост като краен резултат рефлектира и върху продуктивността. Добивът му достига до 993 кг от декар по данни на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към министерството на земеделието. Това е независима организация и за нас това са представителни данни. Наред с това има високо качество на зърното и много добра устойчивост на ленточна болест и на брашнеста мана.

–    Достъпен ли е този сорт ечемик за фермерите? Могат ли да си купят семена от института?

–    Сортът вече е достъпен. Имаме семена, но от следващата реколта ще продаваме на фермерите.

–    Започнахте ли да събирате поръчки?

–    Рано е още за поръчки, но се надявам реколтата да е добра и да имаме базови семена. Като институт, който прави сортоподдържане и семепроизводство, предлагаме на производителите високи категории семена – предбазови и основно базови. Препоръчваме производителят да си закупи базови семена и в свой семенен участък да си направи първо размножение. Това е икономически по-изгодно.

–    А в института правите ли първо размножение на семена?

–    Произвеждаме и първо размножение, но някак си не е логично производителите всяка година да влагат нови и нови средства за семена. Така че това е нашата препоръка.

–    Какви други сортове предлагате на пазара?

–    Предлагаме зимен овес Кехлибар. По принцип овесът в България е познат като пролетна култура. Ние създадохме зимни сортове.

–    Защо го направихте?

–    Защото от зимните форми добивът е почти двойно по-висок. Всъщност идеята е да произведем повече добро и с много високо качество зърно. Растението не е много високо, с прибрана метлица, което прави сорта по-устойчив на полягане.

–    За фураж ли е предназначен този овес или може да се използва и в хранителната промишленост?

–    Може да се използва и в двете направления. Основно производителите, които купуват семена от нас, казват, че ще го използват за фураж, но има интерес и за производство на детски храни, овесени ядки и други продукти от хранителната промишленост, тъй като овесът е култура, която е много подходяща за подрастващите организми – както животински, така и човешки.

–    Какви зърнени сортове са създадени в института през последните години?

–    Предлагаме семена от още много нови сортове. На изложението АГРА се представяме с 11 нови сорта. От тях сме произвели семена и ги предлагаме на пазара. Интересното е това, че през последните 2-3 години предлагаме на фермерите многореден ечемик, който е за фураж. За разлика от традиционните многоредни сортове, които са 4-редни, ние предлагаме 6-редни сортове.

–    Каква е разликата между тях?

–    Два реда повече зърно прави повече добив от декар. На АГРА представихме сортовете Загоре, Земела и Божин, които са значително по-високодобивни в сравнение с традиционните фуражни сортове. Ценното при тях е качеството на зърното, тъй като протеинът е от порядъка на 15%-17%, което означава много добра хранителна дажба за фуражите.

–    На пазара се отчита ръст на пивоварния ечемик. Има ли по-голямо търсене на български семена от страна на фермерите или предпочитат чуждестранните сортове?

–    По-скоро има предпочитания на земеделските производители към двуредни сортове. Аз избягвам да ги наричам пивоварни. По принцип от двуредния ечемик се произвежда и пивоварно зърно, но при спазване на строга технология. Имам предвид определени посевни норми, значително по-редуцирани норми на азотно торене, което ако е завишено, повишава протеина и влошава качеството не зърното от гледна точка нуждите на пивоварите. По-скоро бих казала, че фермерите търсят не пивоварен ечемик, а търсят повече двуредни сортове.

–    Защо е така?

–    Защото двуредният ечемик не поляга. Дава много висок хектолитър, зърното е изравнено, процентът на отсявката е много малък, а това е добре дошло за производителите. Освен това селекцията при двуредните сортове изпревари в някаква степен многоредните и ако трябва да говорим като съотношение, ние предлагаме повече двуредни сортове, отколкото многоредни. Може би точно тези предимства наложиха създаването на такива сортове. Още едно предимство – от двуредните сортове създадохме сортове, които са устойчиви на абиотичен стрес.

–    Какви са техните характеристики?

–    Създадохме първите сортове, които са сухоустойчиви, имаме и студоустойчиви, а наред с това има и един великолепен сорт, който вероятно ще е следващият хит в зърненото производство и това е сортът Одисей. Той съчетава студо- и сухоустойчивост. Това неминуемо рефлектира и върху добива, но най-голямото предимство е, че пред последните години метеорологичните условия се влошиха значително. Непрекъснато сме свидетели на резки промени: топло – студено, сухо – дъждовно време. По този начин ние отговаряме със сортове, които по-леко преодоляват тези климатични стресове и в крайна сметка дават много добра реколта.

Публикувана в Растениевъдство

Представете си, че имате едни пари. Наследство да кажем. Искате да ги вложите в нещо, за да носят доход. Представете си, че се появява инвестиционен брокер и ви предлага следното. Взимате парите и ги заравяте на полето. Тоест с парите купувате семена, които засявате на полето. Какви семена? Пшеница, да кажем. Миналата година е имала цена. Ама тази може да няма. Може обаче да има свръхпроизводство на пшеница и да се търси слънчоглед. Може пък да сложите слънчоглед. Или рапица. А може и пшеница. Гаранция няма. Има статистики и прогнози, но общо взето - Божа работа са цените.

Може да имате богата реколта. Но може и да нямате. Може да вали много. Например, по време на жътвата, и реколтата да изгние на полето. А може и капка да не капне и растенията да не поникнат. Може да свие студ и да няма сняг. А може и въобще да няма студ. Времето е Божа работа. 

Може  да е влажно и да се появят болести. И плевели. И да ви се наложи да пръскате 18 пъти, за да спасите реколтата и да имате някакви добиви. А може и да не ви се наложи. Болестите са Божа работа.

Може да ви трябват машини, за да обработите земята и да приберете реколтата. Може да вземете кредит, а може и да чакате финансиране по програма. Но програмите са Божа работа и може да ги няма. А може и да ги има, но да ви трябват 863454 точки, защото сте от Добруджа. И не сте заложили на правилния консултант. 

Вероятно ще вземете някакви субсидии за цялата тази работа, но кога и колко - един Господ ще знае. А може и да не вземете - все пак ОСП-то тепърва ще се решава какво и как ще дава, а какво ще се реши общо-взето един Господ знае. А и Великобритания ще излезе от ЕС като донор. А може и да не излезе, то вече знае ли се дали се знае.

Та общо взето никой няма да се наеме да ви каже каква ще е възвръщаемостта на парите, които в началото заровихте на полето. Мислите си, че само луд може да си зарови парите на полето и да не знае какво ще получи накрая? А българските земеделци го правят всяка година напук на всичко. Въпреки времето, въпреки политиката, въпреки пречещите им чиновници, въпреки бюрокрацията, въпреки липсата на всякаква яснота и възможности за планиране на приходи и разходи. И добре, че Господ им е на помощ и дано продължи да бъде! Нали все пак е българин!

Ася Василева

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 37

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта