Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство

Съвети на френски експерти за осигуряване на комфортна околна среда и балансиран режим на хранене на животните през горещите летни месеци

Мила Иванова

Лятото у нас влезе във владенията си, юлските "горещници" тепърва предстоят, а съчетанието между топлина и влажност представлява тежко изпитание за организмите на млечните крави. Предизвикателство пред професионалните животновъди е да ограничат въздействието на топлинния стрес върху животните. В това отношение полезни могат да бъдат съветите на френски експерти от асоциацията Elvup в Нормандия, която ползва експертизата на специалисти по хранене, ветеринари, инженери и техници. Ще отбележим, че само през миналата седмица термометрите във Франция регистрираха температури от 35 и дори 40°C, което изискваше спешни решения за предпазване на животните от прегряване. Препоръките на специалистите, публикувани в последния брой на сп. Le Mel agricole, включват създаването на комфортна околна среда и режим на отглеждане на животните през горещите летни месеци.

Известно е, че кравите се чувстват по-добре на студено, отколкото на топло. Щом температурата надвиши 22°C, животните вече излизат от тяхната зона на термичен комфорт. Още повече че топлината се комбинира и с влажност. Причината за по-добрата кондиция на кравите на студено се дължи на активността на техния търбух, който действа като топлинен радиатор. Към това се прибавя и топлината, която се отделя при производството на мляко. „Крава, която произвежда 32 кг мляко, генерира 48% повече топлина от сухостойната“ – обяснява Франсоа Норман, мениджър по обзавеждане в Elvup. И добавя, че лактиращите крави са изложени на повече рискове в горещите дни поради засиления метаболизъм, който повишава телесната температура

Негативи на топлинния стрес

Големите горещини поставят животните в стресова ситуация, разстройват метаболизма, влошават храненето и намаляват млечната им продуктивност. „Една крава, която е била изложена на 8-часов топлинен стрес през деня, намалява приема си на храна с 2 кг и производството на мляко с 3 кг“ – уточнява експертът. Това се отнася особено за кравите в началото на лактацията, които трудно мобилизират мастните си резерви. Намаляването на млечната продуктивност върви ръка за ръка с понижаването на имунитета, влошеното адаптирането към топлината и проблемите с фертилността.

2 Водопой

„Топлината влияе на физиологичните нужди и добрият статус на животните както непосредствено, така и в дългосрочна перспектива. Една бременна крава, която страда от топлинен стрес, ще роди и по-дребно теленце“ – предупреждава Франсоа Норман.

При така очертаващото се топло и сухо лято, какво може да помогне на животните да се справят с многобройните прояви на топлинен стрес?

Проветряването – ключов проблем

Най-напред трябва да се помисли за оборудване на помещенията. Ако животните ще останат в обора през лятото, полупрозрачната повърхност не трябва да надвишава 5%, в сравнение с често препоръчваните 15%. За да се ограничи топлинния стрес, ключов проблем остава вентилацията.

Естествената вентилация трябва да има добре разположени отвори за комбиниране на ефекта пресичане с ефекта на комина. В по-големите помещения обаче това се оказва недостатъчно. Изисква се динамично проветряване с хоризонтални или вертикални вентилатори. Те трябва да бъдат поставени над пътеката за движение и мястото за хранене, за да подтикнат кравите да се хранят. Освен това над боксовете е необходимо да бъдат монтирани други вентилатори, за да изсушават зоната за лежане и да намалят рисковете от мастит. Средства за тези съоръжения не бива да се пестят, съветват експертите.

3. Качествена храна

Създаването на водна мъгла трябва да се прави само в най-топлите райони. „Кравите си лягат с мокра кожа, което увеличава риска от здравословни проблеми – предупреждава Ф. Норман. – За да се намали телесната температура, е по-добре да се предвидят душове, например в зоната за изчакване.“

На сянка, на въздух, с много вода

Ако животните се извеждат навън, на пасищата трябва да има осигурени сенчести места и прясна вода в достатъчно количество. Местоположението на водните източници трябва да е много добре познато на животното преди настъпването на горещините. То не бива да се придвижва прекалено дълго до мястото с водата. Освен това водните корита или контейнери трябва да са достатъчно големи и проектирани така, че да осигуряват достатъчно вода. Животновъдите знаят, че кравите пият много вода: 100 литра на ден в нормално време. Но през големите горещини трябва да прибавите още по 40-50 литра – съветват специалистите и образно сравняват животното с котел, който произвежда енергия. Освен това една крава много по-трудно охлажда организма си в сравнение с човека. За да регулира температурата си, тя трябва да увеличи респираторния си ритъм и да се поти значително. През зимата кравата губи от 15 до 20 литра при потене, докато през лятото количеството надхвърля 40 литра. Ето защо, за да компенсира този разход,, тя може да изпие до 150 литра в горещо време.

.  Специално меню за горещините –

балансирано хранене с увеличен прием на минерали.

Горещото време създава съществен дисбаланс в обмяната на веществата на кравите, затова правилното хранене е важен фактор за управление на топлинния стреси влияе съществено на млечната продуктивност.

Топлинният стрес повишава риска от възникване на субацидоза и дори на ацидоза: ускоряването на дихателната честота понижава рН на кръвта, т.е. на буферните свойства на слюнката за търбуха и нарушава преживянето. Приемът на натриев бикарбон от 250 до 300 г ограничава тези рискове. За сухостойните крави този прием може да се направи под формата на литотам (червени водорали). "През лятото съдържанието на целулозата в дажбата трябва да бъде по-добре адаптирано, съветва Оливие Ро, специалист по хранене в Elvup. – През зимата степента на суровата целулоза може да варира между 17 и 20%, но през горещите периоди тя трябва да бъде 18 – 19%. Защото, ако суровите влакнини помагат за намаляване на риска от ацидоза, тяхното храносмилане мобилизира в по-голяма степен търбуха[h1], който пък се "затопля" още повече“ – обяснява специалистът.

Дажбите трябва да се добре балансирани и по съдържане на минералите, за да компенсират загубите на организма при изпотяване и уриниране. Увеличението на натрия, калия и магнезия може да намали топлинния стрес в стадото, макар че увеличаването на техния прием е скъпо, признава Оливие Ро.

Балансираното храненето в горещите месеци е от ключово значение за състоянието на животните и подпомага овладяването на топлинния стрес и негативните ефекти от високите температури. В този период на годината високопродуктивните крави се нуждаят от дажби с високо съдържание на енергия, за да се постигне максимален млекодобив и да се избегне ситуация на кетонен обмен на веществата

И още: в големите горещини фермерите трябва да реорганизират деня си: да преместят някои дейности вечерта, да ограничат движението на животните през горещите часове, да променят часовете за доене – рано сутрин или късно следобед. „Доенето може да става на партиди, за да ограничите групирането в зоната на изчакване, където температурата се повишава бързо“ – съветват френските експертите от Elvup.

Освен за състава на дажбата, топлината влияе и върху качеството на съхранявания фураж, което крие рискове за неговото разваляне. Ето защо раздававането на фураж се препоръчва да става вечер, на прохлада.


Какво представлява топлинният стрес?

Това е комбинация от топлината, която се отделя от животните, температурата и влажността на въздуха. Животните отделят над 15 пъти повече топлина от човека и вследствие на повишените температури през летните месеци се увеличава рискът от прегряване. Това води до стрес и намален добив на мляко. Кравите изпитват ужас от топлината – чувстват се некомфортно още от 22 – 23°C . За признак на топлинно натоварване се приема, когато температурата е между 26о и 32оС и влажността варира между 50 и 90%. Тези признаци включват учестено дишане, обилно потене и приблизително 10% намаление на производството на мляко. Когато температурите надхвърлят 35оС, е възможно кравата да изпадне в сериозна стресова ситуация, а млеконадоят да отбележи рязък спад. Примери за по-значителни признаци на топлинен стрес са дишане с отворена уста и изплезване на езика.

 

Публикувана в Животновъдство

Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 – 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 15 – 20 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

*млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода,затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата –  следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдът Ролан Форестие от селце в Южна Франция изостави производството на краве мляко поради нерентабилност, тръгна буквално от нулата и стъпи на краката си

Мила Иванова

Живописното село Монтрода в департамента Лозер в Южна Франция е разположено в равнинна част на Централния масив, заобиколено от зелени ливади, пасища, горички. В този декор фермерът Ролан Форестие отглежда по биологичен начин 215 кози от породите Кафява алпийска и белоснежната Саанска, известни със своята млечна продуктивност. Съпругата му Мелани напусна твърдо платената си работа, за да се трудят заедно в стопанство, тип EARL (Земеделско стопанство с ограничена отговорност – типична френска кооперативна форма, регламентирана законодателно. Съдружници в него може да бъдат съпрузите и още 8 души – до максимума 10 – б. а.).

Полезна селскостопанска площ: 1050 декара. Редуването на посеви обхваща 200 дка зърнени, 500 дка временни ливади на базата на люцерна и власатка и 350 дка пасбища.

Пласмент: млякото се събира от мандра Lemance в близкия департамент Лот е Гарон. Мелани твърди, че се е спряла на нея, защото тя е една от малкото мандри, които използват методите на старите френски сиренари. А техниката на зреене е приспособена към всеки продукт.

2 вата транспортьора разпределят зърнените 3 пъти на ден

Животновъдът действително прие предизвикателство

Ролан Форестие замени кравите, които отглеждаше, с кози и едновременно премина от конвенционално мляко към био. „През 2013 г. цената на млякото падна на 320 евро/1000 л. Не успявах да покрия разходите си – разказва животновъдът. – От Камарата по земеделие в Лозер узнах, че ще събират козе биомляко и търсят производители. Веднага реших да се пробвам.”

Рискът от промяната бил голям, а и финансирането на проекта въобще не се оказало лесно. Ролан спира производството на краве мляко през 2014 година. „Със сумата от продажбата на 40 крави от породата Брюн (Кафява швейцарска) едва успях да изплатя заемите си, които бях взел от близки хора, и лихвите към банковите ми заеми. Така че аз тръгнах от нулата” – разказва за трудното си начало фермерът. Ето защо много нерви и тичане са му коствали, за да убеди банките да му отпуснат нови инвестиции от 200 000 евро за оборудването на обора и 54 000 за покупка на козички.”Козата няма стабилен имидж, пък и аз нямах опит в това производство” – признава си Ролан. В очакване решението на банките, останалият без животни фермер изкарвал прехраната на семейството си с други дейности. И чак през 2016 година най-сетне получил зелена светлина за своя проектот регионалния клон на банка CIC (Промишлен и търговски кредит). „Преминах три трудни години, без да зная докъде ще стигна. Но успях да изтрия пасива и стъпих на здрави основи. Днес не съжалявам, че поех риска” – убедено твърди животновъдът.

Първите стъпки в новото направление

Така едва през юли 2016 г. Ролан най-сетне може да се захване с преустройството и оборудването на помещението. „Всичко трябваше да приключи за два месеца, защото си бях запазил 200 козички във Вандея (департамент в Западна Франция, на Атлантика – б.а), които трябваше да пристигнат през септември.” От постройката бяха запазени само стените и скелета, а вътре всичко беше направено наново.Знаех, че козите са зиморничави същества. Затова изолирах покрива и затворих страничните отвори с полупрозрачни плоскости. Осигурих и добра вентилация, за да предотвратя пастьорелозата (инфекциозно заболяване –б.а.)” – разказва фермерът.

Вече като собственик на стадо от стотина животни, Ролан разказва за нрава им. „Козите са любопитни, интелигентни и много общителни. Те се гледат по–лесно от кравите” – убеден е фермерът.

Алпийска коза към бокса 1

Що се отнася до храненето, Ролан инсталира две пътеки, върху които разнася фуражите с миксер ремарке, две хранителни ленти за зърнените храни, и азотен коректор. В началото на лактацията дневната дажба на коза включва: 1,3 кг силаж от треви и сено, 300 г ечемик, 200 г царевица и 400 г азотен коректор за средно производство от 4 литра дневно. От май до ноември животновъдът практикува пасбищен режим и тогава намалява разпределителната дажба. През 2017 г., при първа лактация, средната количество мляко от коза достигна 800 л. „Това е много по-добре от предвидените 700 литра. Козите ми имат генетичен потенциал. За 2018 г. очаквам 900 литра” – разкрива плановете си френският фермер.

Да бъдеш независим

За да бъде самостоятелен в изхранването на животните с фураж, броят им не трябва да надвишава 230 – изчислил е стопанинът им. Споделя и друго наблюдение: „Селекцията при козите е по-голяма, отколкото при кравите. Първата трева след коситбата пазя за козите в лактация, а първата окосена трева давам на сухостойните и на яретата.” През следващите години фермерът смята да изтегли напред датата за силажиране, за да има повече трева за косене. „Така смятам да намаля покупките си за азотен коректор. Ако е биопродукт, той струва 770 евро/тон. А това е много голям разход за мен. За щастие, намерих доставчик, който шест месеца ми дава храни назаем, до първото изплащане на млякото” – разказва стопанинът. Отглеждането на кози става все по-скъпо, с храна от 475 евро на тон.

Ролан не използва нито химически торове, нито фитосанитарни продукти. „Много често сменям сламата. Така имам повече тор, който да разхвърлям на моите ливади” – обяснява той. За извеждане на отходните води от залата за доене е инвестирал 5000 евро.

Трудът се изплаща

Ролан бързо констатира, че козите са по-крехки от кравите. „Те се разболяват изведнъж и човек направо се обърква.” Съпругата Мелани, която му помага, допълва, че „маститите са по-редки, но много трудно се лекуват”. Ролан се опитва да планира ражданията с козела, така че да стават групово през март. „През този период трябва да бъдем трима, за да наблюдаваме всяка коза. Термизираме коластрата, преди да я дадем на новородените ярета, за да предотвратим пренасянето на вируси и появата на кози артрит и енцефалит (CAE ).”

Доенето с 2 по 28 поста, трае само 50 минути. И ако почистването на доилната зала не представлява никаква трудност за Мелани (козите са много чисти животни и не цапат, твърди тя), проблем си остава борбата с мухите. „Много трудно можеш да ги елиминираш с биоелемент. Опитвах се да ги премахна, като пуснах миниоси, но средството се оказа недостатъчно” – споделя съпругът.

Периодът на лактацията продължава 10 месеца – от март до декември. „Паузата е добра дошла, но означава и два месеца без заплащане на млякото. А това трябва да се предвиди.”

Ролан Форестие е подписал 5-годишен договор с мандра та, като цените по изкупуването варират. „Започнах с 860 евро/1000 л през 2017 г. и стигнах до 900 евро/1000 л през 2018 г.” И тъй като мандрата продължава да търси количество, няма определен таван. „През 2017 г. предадох 153 000 литра, а през тази година очаквам да стигна 170 000” – разкрива плановете си фермерът.

С козите, които изискват повече присъствие, има работа за двама. Така ще има и повече приходи. Мелани много скоро ще започне работа като пълноценен член на семейния кооператив. „Ние открихме перспективи за бъдещето и решихме, че призванието ни са козите” – убедено е семейство Форестие.

Саанска коза към бокса

СААНСКАТА КОЗА (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ.

КАФЯВАТА АЛПИЙСКА КОЗА (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено

място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

 

Публикувана в Животновъдство

Управителният съвет на ДФ „Земеделие” утвърди финансов ресурс в размер до 800 000 лв. за предоставяне на минимална помощ de minimis на земеделските стопани-животновъди, отглеждащи специализирани месодайни крави под селекционен контрол. На подпомагане подлежат допустимите животни по Схемата за месодайни крави под селекционен контрол за 2018 г. от породите Абердин-ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак, Шароле.
    Определеният норматив за подпомагане е в размер на до 80 лв. за едно животно. Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготви указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Животновъдство

През последния месец в щата Мисури са регистрирани 200 смъртни случая на животни. Експертите от Ветеринарно-диагностичната лаборатория към Университета в Колумбия твърдят, че причина за случилото се е високото съдържание на нитрати в сеното. Как се случва това?

Стопаните са хранели животните с бали сено и не след дълго са се сблъскали с тежките последствия.

Кога сеното става опасно?

Според токсикологичната лаборатория към Университета на Мисури, причина за лошото качество на сеното могат да са неблагоприятните метеорологични условия през миналия сезон.

Обилните и интензивни валежи се редуваха с продължителна суша, високите температури бяха последвани от слани. Заради природните катаклизми тревата на пасищата се развиваше лошо и земеделците бяха принудени да внасят големи количества азотни торове, за да избегнат недостига на сено в бъдеще.

Азотът (N) е важен елемент за развитието на растенията и следователно е съществена част от глобалната хранителнаверига. Когато обаче концентрациите на азот са много високи или неподходящи, възникват проблеми.

Основните източници на азот в околната среда – растения, вода и въздух – са свързани помежду си. Макар че земеделските стопани могат да вземат правилни решения относно плодородието и отглеждането на културите, те не могат да контролират климата и промените в околната среда (валежи, скокове в температури, слънчева светлина, сменящите се сезони и т.н.). Всичко това влияе на концентрацията на азот при селскостопанските култури, както и на тази във водата в поливните системи. В случаите на дисбаланс, концентрацията на нитратен азот и на по-токсичната му форма – нитритен азот, може да бъде достатъчно висока, в растенията или във водата, за да навреди или дори да убие животните, които се хранят с тези култури.

Нитратите са една от двете форми на азот, които растенията абсорбират от почвата. Растенията използват нитратния азот от почвата, за да синтезират аминокиселини – градивните елементи на протеините.

При оптимални условия на отглеждане растенията не съдържат опасни концентрации на нитрати или нитрити, тъй като растенията бързо превръщат нитратите в белтъци.

Когато условията на околната среда забавят развитието на растенията, те не могат толкова бързо да преобразуват нитратите в протеини. Нитратите се натрупват в растителните тъкани.

Факторите, които допринасят за натрупването на нитрати или нитрити, са внасянето в големи количества на оборска тор или синтетични азотни торове, недостигът на вода (засушаване) и студеното време. Фуражните култури, особено царевицата, соргото и редица други фуражи, в условия на суша често натрупват нитрати и нитрити в опасни концентрации. След като паднат валежи, които са достатъчни, за да прекратят сухия период, на растенията са им нужни около две седмици, преди концентрацията на нитрати да се върне на безопасно ниво.

Защо е опасно отравянето с нитрати / нитрити

Острото нитратно отравяне се причинява от наличието на токсичните съединения в кръвта в количества, които са достатъчни да предизвикат аноксия (недостиг на кислород в кръвта). Нитритите се свързват с хемоглобина на еритроцитите и образуват метхемоглобин. Метхемоглобинът не може да пренася кислород в тъканите на тялото. Ето защо преносът на кислород зависи пряко от количеството нитрити в тялото.

При засегнатите животни, заради липсата на кислород, лигавиците стават сини, а заради метхемоглобина кръвта става шоколадовокафява. Тези симптоми са ясен показател за остро отравяне с нитрат или нитрит.

Нитратните нива във фуражите могат да се разделят на четири категории: безопасни, рискови, опасни и токсични.

Как да проверите качеството на сено

Още при закупуването на сеното трябва да се направи сериозно проучване. Стопанинът трябва да се поинтересува за региона, откъдето е добито сеното, за метеорологичните условия в тази част от страната, какви торове са внасяни на пасището, откъдето е добито сеното, и накрая да се направи проверка за нитрати на самото сено. Ветеринарните специалисти могат да осигурят на стопаните комплекти за бързо тестване.

Достатъчно е да се поставят няколко капки киселина върхе резцепени стъбла от тревите. Промяната на цвета на киселината в тъмносиньо е сигнал за наличие на нитрати и се налага да се извърши количествен анализ.

Количествените тестове показват концентрацията на нитрати в промили. При по-малко от 2500 промила сено е безопасно, над 5000 е сигнал за риск, а над 10 000 промила – сеното е опасно. Пазете животните!

Питейната вода за едрия рогат добитък също може да съдържа достатъчно високи концентрации нитрати, за да предизвика остро отравяне.

Когато водата съдържа нитрати, нитрити или и двете в храната, количествата трябва да са ниски. Ако животните постепенно се адаптират към азотните съединения и не изпитват друг стрес, нивото на нитратния азот (2500 промила) може да бъде приемливо.

Не възможно да се определи точно безопасното ниво на нитрати и нитрити заради променливи параметри: широки граници на толерантност при отделните животни, вариабилност на превръщането на нитрати в нитрити в търбуха на животните, начина на хранене, нивото на заболеваемост и условията на околната среда.

Не забравяйте, че много по-малки количества нитрити могат да се окажат смъртоносни в сравнение с нитратите. Желателно е съдържанието на нитратен азот в питейната вода да е под 10 промила и да не съдържа нитрити. Общото съдържание на нитратен азот в дажбите трябва да е по-малко от 700 промила и да не съдържа нитрити.

Трудно е да се диагностицира субклиничното отравяне с нитрат и нитрит. Състоянията, за които изцяло или частично е отговорен нитритът, са подобни на симптомите, причинени от множество инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Първата стъпка трябва да е тестване за нитрат и нитрит от всички компоненти на дажбите и питейната вода на кравите.

Специалистът по хранене на едър рогат добитък Ерик Бейли дава

съвети за първа помощ при засегнатите от нитрати животни

Той препоръчва към дажбите да се добави малко царевица, за да се ускори преминаването на токсичното сено през храносмилателния тракт и то възможно най-бързо да бъде изведено от тялото.

Ръководителят на токсикологичния отдел в лабораторията на Университета на Мисури Тим Еванс казва, че допълнителни проблеми възникват заради студените фронтове от Арктика. Кравите усещат предварително промяната на времето и започват да преяжда преди настъпването на студеното време, като си напълват търбуха. Дори "граничните" количества токсично сено, които не причиняват проблеми при нормален прием на храна, стават потенциално токсичнипри претоварения търбух.

Най-уязвими са бременните крави и техните неродени телета, които могат да умрат в утробата заради липса на кислород.

 

Публикувана в Животновъдство

В американска ферма прилагат успешен начин– вместо да правят бани на копитата с меден сулфат, променят начина на хранене

Американската компания Marshland Dairy се занимава с отглеждането на млечни юници – 5000 в Уисконсин и 8000 животни в Небраска. До 2016 година фирмата е давала близо $140 000 годишно само за вани за дезинфекция на копитата на кравите. Предвид големите разходи, животновъдите търсят други решения, за да осигурят здравето на животните си.
Ето какво споделя мениджърът на компанията Марти Вайс: „През 2016 г. похарчихме 118 800 долара за вани с меден сулфат, около 8000 долара за допълнителен труд и 16 000 долара за допълнително оборудване за лечението на копитата на нашите животни. Разходите бяха значителни. Добавете прекъсвания в ритъма на работа във фермата по време на лечението. А профилактичните вани правехме всеки месец. Проблемите бяха много...”
Вайс е горд, че компанията му предлага здрави животни. За него работата в селското стопанство е продукт с добавена стойност. „Нашите клиенти очакват от нас да им доставим най-добрите животни, които лесно да се интегрират в стадата и стопаните да нямат опасения за внасяне на заболявания, казва той. – Проблемите със здравето на стадото определено са приоритет в нашия бизнес. Не искаме да продаваме куци животни на никого от клиентите ни. Проблемите със здравето на копитата в ранна възраст могат да повлияят на общото здраве и производителността на животното по време на неговия жизнен цикъл. Гарантираме, че всяка от нашите юници е здрава и има силни копита."
Помещенията, в които се отглеждат кравите, са без прегради и са проектирани така, че животните лесно да се движат и да се чувстват комфортно. Фермерите правеха всичко възможно, за да осигурят чистотата на кравефермите и удобство на подовете, като не пропускаха да извършват редовните медно-сулфатни бани за копитата на животните. Така те искаха да предотвратят проблемите с копитата още в ранен стадий (копитен гнилец, дерматити и брадавици). Но тъй като процесът по дезинфекция отнемаше много време, той нарушаваше работата в компанията. „Всеки месец на цялото стадо се правеха бани на копитата с меден сулфат. Тези допълнителни четири часа, три дни в месеца, бяха стресиращи за животните”, казва Вайс.
Освен това трябваше да се държи сметка и за безопасността на работниците, тъй като продуктът, с който се работеше, е отровен. Медта се смесваше с оборския тор и в крайна сметка сместа се оказваше в полета с фуражни култури. "Бяхме загрижени, че излишната мед може да повлияе на добивите", казва Вайс.
Ето защо мениджърът на компанията започва да търси алтернатива, която би помогнала за намаляване или премахване на нуждата от бани на копитата. Заедно с специалист по храненето, той започва да преразглежда дажбите. Проучванията показват, че при правилно хранене млечните животни имат по-здрави копита, което значително намалява честотата на куцота при кравите.
В крайна сметка е взето решение към фуражите, с които хранят животните, да се внесе добавка, която е комбинация от микроелементи, включващи цинк, манган, мед и кобалт. „Правихме изследвания за връзката между храненето на стадото и здравето на копитата, но не бяхме уверени, че нововъдеденията ще доведат до значителен ефект”, обяснява Вайс.
Въпреки скептицизма, само тази промяна в програмата за хранене оказва голям положителен ефект върху фермата. Днес проблемите с копита на кравите на практика отсъстват. "Започнахме постепенно да намаляваме броя на баните при копитните животни. Днес вече не ги използваме изобщо", казва мениджърът. Освен това са подобрени показателите за възпроизводство на юниците.
Разбира се, няма гаранция, че само чрез промяна в храненето могат да се постигнат подобни положителни резултати за здравето на копитата. „Това е част от една обща програма за работа във фермата, която включва удобни подове по пътеките, чисти навеси, обори, където няма струпване на животните и т. н.“, продължава Мартин Вайс.
Все пак, направените изследвания доказват връзката между начина на хранене и качеството на копитния рог. Преди година фермерите, с цел икономии, променили съдържанието на комбинираните фуражи, които сами приготвяли. Резултатите не закъснели – рязко нараснал броят на животните, страдащи от куцота. „Ето защо ние се върнахме към старите рецепти и доброто хранене и забелязахме незабавно подобрение“, споделя Вайс.
„Ако преди време лекувахме копитата, днес просто не регистрираме подобни проблеми” – казва мениджърът и отбелязва, че общите разходи са станали по-ниски, което е голямо предимство за рентабилността на производството.

Публикувана в Животновъдство

3% от кравите и 15% от овцете и кравите в страната отпадат от селекционен контрол през 2019 г. в следствие на направените проверки от страна на Изпълнителна агенция за селекция и развъждане на животните (ИАСРЖ), пише Агрозона.

Броят на животните в сектор говедовъдство през 2016 г. се е увеличил с 37 318 в сравнение с предходната година. През 2018 г. броят на кравите под селекционен контрол е със 153 по-малък.

2016 г. и 2017 г. са най-рискови за сектор овцевъдство, като през първата година овцете под селекционен контрол са с 64 083 повече спрямо 2015 г., докато през 2017 г. броя на животните и увеличен с 82 999 спрямо 2016 г. Козите под селекционен контрол през 2016 г. са се увеличили с 8 272 броя спрямо предходната година, показва информация на ИАСРЖ.

Общо 34 породи овце, от които 17 автохтонни и 8 породи кози, от които 3 автохтонни са регистрирани към момента в България. Броят им е същия в сравнение с 2017 г. Автохтонните породи говеда са три вида, а биволите са представени от 1 порода.

Общият брой на овцете под селекционен контрол в страната е 1 316.8 хил. овце. От тях под селекционен контрол са 371 663 овце. Комерсиалните породи под селекционен контрол са 13, с 267 190 овце.

ДНК анализ в националната генетична лаборатория в бъдеще ще може да правят не само стопани с говеда, а и такива с овце, кози и коне. От 2018 година заработи лаборатория за ДНК контрол в животновъдството. Лабораторията работи и до началото на 2019 година ще бъде доказан произходът на 4000 юници под селекционен контрол за бащинство. Националната генетична лаборатория за ДНК анализ е оборудвана и  финансирана по Българо-швейцарска програма за развитие, в рамките на проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ и средства от МЗХГ за дооборудване.

Със създаването на тази лаборатория става възможно рутинното изследване на животните за доказване на произход и породна принадлежност, което ще позволи и по-прецизен контрол върху произхода  на прилагането на схемите за обвързана подкрепа в областта на животновъдството. Цената за ДНК тест е 62 лева за говедовъдство.

Публикувана в Животновъдство

Швейцарските гласоподаватели отхвърлиха инициативата, станала популярна като "крави с рога", която предвиждаше да се отпускат субсидии на животновъдите, които запазят рогата на добитъка си. Това съобщи Франс прес, позовавайки се на първите резултати от днешния референдум.

Основен инициатор на референдума за рогата на кравите бе животновъдът еколог Армин Капол, превърнал се в медийна звезда в Швейцария. Допитването привлече силно внимание и породи много коментари, но според предварителни резултати само 47 на сто от гласувалите са подкрепили субсидиите за запазването на рогата на добитъка.

Мнозинството швейцарци, които бяха призовани да гласуват по още два въпрос, вероятно са подкрепили предложението застрахователните компании да получат по-големи правомощия в борбата си с измами и неправомерно получавани плащания в новия закон за социално осигуряване. Според Бернския социологичен институт gfs.bern мнозинството швейцарци са отхвърлили инициативата швейцарското законодателство да има върховенство над международното, както предложи дясната консервативна Швейцарска народна партия. Това бе третият въпрос на референдума.
Публикувана в Животновъдство

Отличното географско положение, мекият климат, високите покупателни възможности на населението и липсата на данъци са предпоставки за успешно селско стопанство. Но реалността се оказва по-различна. Фермерите животновъди Джулия и Дарън Кено от района Сейнт Питър са принудени всеки ден да се справят с множество проблеми

Мила Иванова

Сейнт Питър е една от 12-те енории (области) на британския остров Джърси в протока Ламанш, който разделя Франция и Великобритания. Намира се в долина, простираща се в западната и централната част на острова, който се слави като най-топлото място на Великобритания – без летни горещини и зимни студове (температурата рядко пада под 10°C).

1. Остров Джърси

В това райско кътче фермерското семейство Джулия и Дарън Кено управлява стопанството си Manor Farm, включващо животни и пасища, кланица, цех за производство на млечни продукти и кафене. Освен синът им Чес, на 22 години, в предприятието се трудят още 10 работници. Младият мъж активно помага на родителите си във фермата още от тийнейджърските си години, а приятелката му работи като ветеринарен лекар. Фермерското стопанство, специализирано в производство и реализация на млечни и месни продукти, държи и магазин на селския площад на Сейнт Питър, който от търговска гледна точка има идеално разположение – в самия център, на улица с развита транспортна и жилищна инфраструктура. Освен това потребителите могат да си позволят по-скъпата фермерска продукция, тъй като според статистическите данни средният доход на човек от местното население съставлява 760 евро седмично. Но преди 5 години тук бяха откриха два супермаркета и търговията на магазина силно забуксува. „Оттогава нашият семеен бизнес така и не може да се възстанови – със съжаление споделя стопанката на фермата Джулия Кено, на 52 години. – Мнозинството от вече бившите ни клиенти вече пазарува във филиал на търговската верига Marks & Spencer.”

2 Джулия и Дарън с двете им деца

Моментна снимка на семейното стопанство

Дойното стадо на фермата наброява 60 крави от породата Джерсей. Отделно тук угояват 60 глави от кръстосани млекодайни и месни породи (Джерсей с Ангус, Джерсей с Белгийското синьо говедо). В допълнение фермерите отглеждат 200 свине, от които 40 свине майки. И независимо от това скромно поголовие, Джулия и Дарън Кено са най-големите свиневъди на острова! Стопанството разполага с 650 декара пасища и 20 дка, засети с кръмно цвекло, но само 240 декара са собственост на земеделците. Голяма част от храните, включително пшеница, отпадъци от захарна тръстика, ечемик и соя, се налага да купуват.

Благодарение на мекия климат на острова, животните целогодишно се намират на пасбищата. Прибират ги в помещения само за доене, а също и през студените зимни нощи. Ежегодно предприятието Manor Farm произвежда около 330 000 литра мляко. И макар че средната млечна продуктивност на една крава е само 5000 литра годишно, маслеността на млякото, получено от Джерсей, е много висока – около 5%.

Тук, в стопанството, млякото се преработва в йогурт, сирена, масло и сметана.

5. Darren

Сами срещу мрежата

Във фамилния магазин предлагат произведени в стопанството млечни и месни продукти, като съобразяват цените с тези в супермаркетите. Млякото от фермата струва от 1,17 до 1,25 паунда за литър (около 1,30 – 1,39 евро/л), т.е. на същата цена като в близкия супермаркет. „ За две години ние нито веднъж не сме повишавали цените в магазина”– твърди Джулия. Но въпреки това клиентелата им постоянно намалява...

Някога две трети от целия оборот на предприятието са се падали на фермерския магазин, а сега – само една трета. Две трети от млечната продукция се реализира чрез търговия на едро. Продуктитесе доставят в известни пъбове, хотели и магазини на търговската верига Co-Op (съкр. – коператив). „Три пъти седмично доставяме 3000 литра мляко в Co-Op във вид на сирена и масло. Без такъв клиент нашият бизнес силно би пострадал – разказва фермерката. – Съвместната ни работа с тази верите е отлична, а заплащането става много бързо.”

Джулия и Дарън Кено твърдят, че селскостопанското им предприятие в продължение на много години се е борило да работи независимо. До 2005 г. всички млечни животновъди на остров Джърси били задължени да доставят суровото си мляко в селския кооператив Jersey Dairy. Но подобни условия съвсем не устройвали фермерите Кено. „Приоритет на кооператива беше млечният отрасъл, в резултат на което големите млечни предприятия ставаха все по-големи, а малките започнаха да предават позициите си” – спомня си Джулия. Понастоящем средното поголовие на млечните стопанства на острова е 120 крави. Десет от крупните фермери отглеждат стада от 210 глави.

В знаменателната 2016 г., с влизането в сила на закона за конкуренцията, фермерите Кино най-сетне могат да се освободят от контрола на кооператива и започват да реализират своята млечна продукция под собствен бранд Classic Farm. Сега в асортимента на предприятието са включени 34 артикула. Освен това засега селскостопанското предприятие Manor Farm е единственото независимо млечно стопанство на острова.

Кафене в краварник

В търсене на допълнителни източници на доходи фермерите Кено решават да разширят своите селскостопански помещение и да ги дадат под аренда. Сега в тях се намират ветеринарен кабинет, фризьорски салон, салон за услуги на кучета и салон за красота. Друга сграда, някогашен краварник, е превърната с вкус във фермерско кафене. Ретрофотографии, портрети на крави красавици джерсейки, рисувани от местни художници, придават особен интериор на кафенето. В него сервират, естествено, продукти от фермата. „От 2015-а ние просто престанахме да осъвременяваме сертификата си за биопродукция, тъй като държавата реши да се откаже от своята подкрепа на органичното селско стопанство. Ние се върнахме към обикновените храни, но генномодифицирани и преди, и сега, не използваме” – разказват фермерите.

От терасата на кафенето може да се наблюдава как кипи работата във фермата. Сградата с телетата е отворена за всеки, който има желание. „Милите ни животни с големите очи са любимци на всички ученици, които редовно посещават стопанството с цели класове” – разказва с умиление стопанката. – Над всяко теле виси табелка с причудливото име на животното и на неговите родители. По време на отелванията на страницата на Manor Farm във Фейсбук се появяват фотографии на новите жители на фермата и всеки читател може да предложи име на новороденото теленце. Но не само децата изпитват слабост към красивите крави. Стопанката на фермата признава: „Ние си обичаме нашите джерсейки. Те са толкова дружелюбни и кротки. Отелването преминава лесно, непридирчиви са към храната. А какво чудесно мляко дават!”

Структурни преобразования

Независимо от всеобщото възхищение от джерсейките – най-красивите крави, които с карамеления си цвят приличат на сърни, заниманието със селско стопанство на острова въобще не е лесно. През 1991 година, когато съпрузите Джулия и Дарън поемат управлението на стопанството, в региона имало 250 фермери. Сега със селско стопанство се занимават само 40 души, 24 от които са се специализирали в млекодайно животновъдство. Традиционно, джерсейските ферми са били смесени предприятия – съчетавали са млечното животновъдство с производството на картофи. Сега такива предприятия са рядкост, повечето са преминали напълно на рентабилното производство на картофи от сорта Джерсейска кралска, единствения сорт в Евросъюза със защитен географски произход, който съответно се реализира по премиални цени. В супермаркетите пакет от 700 грама „кралски” картофи се продава по 2,49 паунда (2,78 евро). Джулия Кено е настроена критично към картофопроизводителите: „Те заработват добри пари и ползват най-добрите земи, и всичко това поради факта, че могат да си позволят да заплатят по-висока аренда”. 70 на сто от цялата селскостопанска площ на острова е заета от картофени полета. „Но това едва ли ще продължава в бъдеще. В нашите почви се фиксира висока концентрация на нитрати. И освен това съществуват проблеми с нематодите (кръгли червеи)” – съобщава фермерката.

Джулия и Дарън Кено са обезпокоени от отношението към почвата на другите фермери, „които се опитват да извлекат от нея всичко, което е възможно”. На острова остават все по-малко х ора, които знаят как правилно да произвеждат хранителни продукти. Остров Джърси има славата на данъчен оазис, поради което младото поколение се стреми да изгради своята кариера в банковия или финансовия сектор, докато в същото време сезонни работници в селското стопанство идват от страните на Източна Европа, от т. нар. бивш социалистически блок...

Природен и финансов рай

Джърси е коронно владение на Великобритания, част от т.нар. Нормандски острови, със 118 кв. км площ и население 100 000 души. Разположен е в протока Ламанш, недалече от бреговете на Франция. Има специфичен статут на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част нито от Обединеното кралство, нито от Европейския съюз, но се явява негова митническа територия. Джърси се смята за данъчен рай (офшорен тип) и привлича огромно количество инвеститори от цял свят, желаещи да избегнат или да намалят данъците си, както и стотици финансови и застрахователни институции.

Климатът е умереноокеански с мека зима и прохладно лято, сняг пада много рядко. Часовете слънчева светлина, които са 1918, са значително повече от където и да било във Великобритания.

Територията на острова се състои от плато и долини, дълги песъчливи плажове на юг и високи скални брегове на север. На острова е създадена породата крави Джерсей, която дава мляко с висока масленост (до 7%); оттук идва и названието на трикотажната тъкан жарсе.

 

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта