Сиренето – българско, ама от немско или унгарско мляко. Това вече е ежедневие за немалка част от българските мандри. Какво го интересува мандраджията от какъв произход е млякото, важното е да е качествено и евтино.
Вече и ние се отчаяхме да вярваме, че най-после ще дойде и онзи щастлив ден за българския животновъд. За онзи измъчен човек, който преживя не една и две реформи довели най-често до нови лишения за него и семейството му.
Спомням си един ден от началото на т.нар. демократични промени, когато в България беше на посещение журналист от ВВС. Той откровено каза, при срещата с български производители да не се занимават много, много с млечно животновъдство, тъй като страната му произвеждат реки от мляко и се чудят какво да го правят.
И не само се чудеха, но си бяха вече въвели ограничителни квоти за производство, които строго се спазваха. Реакцията на неговите домакини най-често бе: „Ти на нас пари ни дай, а ние акъл си имаме!“ и „Те веднъж да ни приемат, пък ние ще им разкажем играта!“.
Дойде време някой на някого „да разказва играта“. В Западна Европа и в някои новоприети източноевропейски държави се произвежда много и качествено мляко. При това с изключително ниска себестойност – някои от кравите дават по над 100 литра мляко на ден, а технологиите са най-съвременни.
Струва ми се, че е крайно време нашите животновъди да разберат, че Европа пари за производство на мляко не дава. Поне да сме доволни, че все още не са реализирани в практиката футуристичните сценарии за самолети-цистерни пълни с мляко, които да разтоварват за минути производството на хиляди холандски, немски или унгарски крави на специални млечни терминали на летищата София, Пловдив, Бургас. Но очевидно и това ще дойде някой ден след като генералната линия води към изграждане на Съединени европейски щати. Някои ще попитат:“А милиардите субсидии, които ще получим? “ Да, действително, тях ще ги има, но най-вече за отрасли като биологично земеделие, от които трудно се печели, на Запад не искат да се занимават с него и не сме конкурентноспособни.

Иван Василев

Публикувана в Коментари

Те са собственост на Йоханес Лоубстер. „Харесвам големите крави и холандската селекция. Те дават повече мляко и имат капацитет за по-висока продуктивност“ - казва Йоханес.

cow4Първостепенна задача на млечната индустрия в ЮАР е създаването на големи стада и интензивно управление на фермите. За да оцелеят в настоящия икономически климат, фермерите трябва се стремят към по-висока продуктивност и да подобряват усвояването на храната. Създаването на породи, които живеят в горещия южноафрикански климат, съчетано с висока продуктивност, е предизвикателство. Това се постига чрез правилния избор на животните за разплод и внимателното управление на стадото, като се цели да се минимизира стресът, предизвикан от горещините.
Приема се, че едрите животни от породата Холщайн не са подходящи, тъй като не могат да се приспособят към климата в Африка. По-дребната порода Джерсей се приема като единственото решение за проблемът, свързан с горещините. Съществуват доказателства, че въпреки добрата работа на стопанина, той не може да достигне генетичния потенциал на животните, независимо дали е горещо или не.
ЕДНИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ
Йоханес Лобстър несъмнено е един от най-големите млекопроизводители в страната. Неговата ферма Уегенгунд се намира на 40 км.  северно от Кейптаун. Фермата е семейна. В нейното управление вземат участие и четиримата братя на Йоханес. Шестте поколения стопанисват своята ферма със стада от крави Холстейн, регистрирали са своя марка за мляко и млечни продукти Fair Cape, които продават директно на местния пазар Woolworths.
Йоханес отглежда 1500 крави. Фермата се състои от 4 огромни обора с помещения за свободно хранене. Това прави невъзможно стопанството да бъде класифицирано като ферма със свободен начин на отглеждане. Част от стратегията на Лобстър е животните да живеят в съответствие със своите нужди. Това включва удобни легла в зоните за почивка, вентилатори и водни спрейове, за да се охлаждат животните. Кравите се доят 3 пъти дневно – в 3,30 ч., в 10,30 ч. и 17,30 часа. Продуктивната група не е разделена физически, но електронната система за управление много точно успява да раздели животните в три групи: високопродуктивни (над 50 л. мляко на ден), среднопродуктивни (40-50 л. мляко дневно) и нископродуктивна група (30-40 литра). Кравите, които дават по-малко от 30 литра мляко са пресушавани като не им се дават концентрати по време на доенето.
ЦЕЛ И СТРАТЕГИЯ НА РАЗВЪЖДАНЕТО
„Аз харесвам големите крави и холандската генетика. Те са доказали своите качества в това стадо – животните са дълголетни и с висок потенциал. Те дават повече мляко и имат голям капацитет за продукция“ – казва Йоханес. Той е убеден, че използването на холандската селекция прави чудеса. „Тя работи в тази ферма. Отглежданите животни са едри и се представят отлично в рамките на нашата система“. Целта на развъдната дейност е да се създадат добре балансирани крави, които имат дълъг живот, да са структурирани и високодобивни.
В стадото се използват бици от Канада, САЩ, а също така и от ЮАР, но Йоханес се възхищава от холандската селекция. „През последните 20 години в стадото си използваме предимно холандската бици и напредъкът е налице. Едно от основните предимства на холандската развъдна програма е, че тя отговаря на очакванията и изпълнява обещанията си. Когато развъдните стойности бележат някаква тенденция, можеш да бъдеш сигурен, че резултатът ще е предсказуем. Надеждността на холандската генетика е просто изключителна! “ Според Йоханес най-големото преимущество на холандските бици е, че благодарение на тях се е удължила средната продължителност на живот на стадото. „Положителните резултати не са единични, а комплексни – като се започне от доброто състояние на краката и копитата, здравето на вимето, нисък брой соматични клетки в млякото, висок млеконадой и потенциал.“
cow3През миналата година една „почти перфектна“ крава показа какво може да се постигне. Делта, дъщеря на Олимпик 6322, дала 107,8 л мляко в пика  на своя четвърти лактационен период. И това не е случаен резултат, след като по време на третата си лактация тя даде 20 441 л. мляко за 413 дневен млеконадой. До 280-ия ден на четвъртата си лактация Делта Олимпик е дала 21 080 литра мляко. Нейната полусестра от същия баща достигна до 96,5 л. мляко в  пика на третия си лактационен период. „Имам чудесни резултати от холандските бикове, като например Уин 359. Неговите дъщери често достигат до 80 л. мляко на ден.“ Представителят на CRV Xseed за Южна Африка Луиза Холкот споделя, че в стадото на Лобстър се използват както по-възрастни бици като Гранд прикс, Делта Олимпик, Уин 359, така и по-млади, като Биг Уинър, Делта Парамонт, които са широко използвани през последните 2 години. „Всички тези животни са пресечки от основната кръвна линия в породата. Използвайки ги ние съхраняваме генофонда.“ - казва Луиза.
ИНДИВИДУАЛНО ХРАНЕНЕ
Храненето е организирано така, че да даде възможност на животните да достигнат своя генетичен потенциал. Кравите са хранени с висококачествени смески, имат свободен достъп до храната, благодарение на системата за идентификация на животните и управление на стадото. Така всяка крава получава индивидуална дажба, която е съобразена с нейното моментно състояние – периода на лактация, ниво на продуктивност и пр. Основните съставки на дажбите включват соев концентрат, високопротеинов концентрат, царевично брашно и рибно брашно.

Публикувана в Животновъдство

На пленарна сесия на Европарламента в Страсбург беше обсъдена реформата на общата организация на селскостопанските пазари в Европейския съюз и в частност в млекопроизводството. И въпреки силната съпротива на млечната промишленост надделя идеята за доброволно съкращаване на млекопроизводството в Европа.

Планът е млечните ферми, които превишат своите производствени квоти с повече от 5 процента през 2015 г., да бъдат наказани, а онези, които намалят производството на мляко с повече от 5 процента, да получат премия. Но за да стане това официална политика, ще се наложи да се премине през един доста сложен процес. По време на обсъжданията стана ясно, че френските представители са "за" запазването на млечните квоти, докато ирландците, холандците, британците и скандинавците твърдо отстояват политиката на отмяна на млечните квоти в страните членки на Европейския съюз и за конкуренция на световния млечен пазар.

Беше взето и решение за създаване на европейски инструмент за мониторинг на цените на хранителните продукти. Какво е мнението на Ромуалд Шабер, президент на Европейския млечен борд (European Milk Board - EMB)? Припомняме, че Европейският млечен борд е организация, представляваща 19 асоциации на млекопроизводители от 14 европейски държави.

В нея членуват около 100 000 европейски фермери, които произвеждат около 75 процента от млякото на Стария контитент. Според Шабер решението на Европарламента е голям успех за европейските млекопроизводители. Приемането на системата за доброволно намаляване на производството на мляко въпреки голямата съпротива на отделни държави определено е стъпка в правилната посока. Сега остава да се уверим в постоянната регулация на млечния пазар в Европейския съюз, което излиза отвъд чисто кризисните инструменти, смята Шабер.

Следващата стъпка е на бъдещия европейски орган за наблюдение на цените на хранителните продукти трябва да се предоставят необходимите компетенции, за да се осигури гъвкаво регулиране на доставките на мляко в Европейския съюз. По този начин бъдещият европейски орган за наблюдение на цените може да допринесе значително за по-високи изкупни цени на млякото, а оттам и за осигуряване на сигурни доходи на млекопроизводителите, е доволен Ромуалд Шабер.

Европейските млекопроизводители възлагат големи надежди на законодателните мерки, насочени към пазара на мляко, обявени от еврокомисаря по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолош по време на големите демонстрации на млекопроизводителите в Брюксел в края на миналата година. А именно за гъвкаво управление на млечните доставки. Но докато тези предложения все още се обсъждат, трябва да се вземат мерки някои държави като например Германия да не променят мнението си, се притеснява Шабер. По време на тристранните преговори между Европейския парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейскта комисия, които ще започнат скоро, не трябва да се допусне никакво лобиране от страна на представители на млечната промишленост по отношение на доброволното ограничение на млечните доставки, са категорични от Европейския млечен борд.

Публикувана в Животновъдство

Това става във фермата на холандското семейство Ноеф-Хендриксън

Биг Клара 120, от породата Черно-шарена, стана петдесетата крава в тази ферма, която е дала 100 000 литра мляко, от както са започнали да я доят.
Биг Клара 120 е дъщеря на Клара 115, която в началото на годината също достигна 100 000 л. млеконадой. Фермата на Ноеф-Хендриксън съчетава традиция и постоянство при отглеждането на животните. Тайната на успеха е в огромното внимание, с което обграждат кравите, правилния и последователен отбор. За разплод се оставят само най-добрите животни.
Преди 16 години Джоли 155 бе първата крава от това стадо, която мина границата от 100 000 литра млеконадой. Всички крави-рекордьорки са заплодени от холандския бик Съни Бой. В момента той има осем дъщери.
В Холандия има повече от 23 000 крави, които дават над 100 000 литра мляко през целия си живот.
Фермата на  Ноеф-Хендриксън от Гистерен се състои от високопродуктивни животни с огромен потенциал.

Публикувана в Агроновини
От 1 април започва и прием на заявления за превръщане на индивидуална квота за директни продажби в индивидуална квота за доставки и обратно. Превръща се само свободната, нереализираната квота, а новите количества ще важат за квотната 2013/2014 година.
Нашата страна е задължена да прилага схемата „Млечни квоти” като част от общото регулиране на производството на краве мляко и млечни продукти на територията на Европейския съюз. Главната цел на схемата е да намали дисбаланса между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти на пазара и последващото свръхпроизводство. Схемата ще продължи да се прилага в България до 1 април 2015.
Седмата за България квотна година започва на 1 април 2013 г. Фонд „Земеделие” напомня на млекопроизводителите и одобрените изкупвачи, че трябва да отчетат реализираните количества краве мляко за изминалата квотна 2012/2013 година. Срокът за подаване на годишни декларации за изпълнение на индивидуални квоти за директни продажби и доставки е от 1 април до 15 май 2013 г. На подадените след тази дата декларации ще бъдат наложени санкции за всеки просрочен ден.
Документите се подават в областните дирекции на ДФЗ, отдел „Прилагане мерки и схеми за подпомагане” – по адресна регистрация за физически лица и по адрес на търговска регистрация за юридически лица. Това може да стане лично от бенефициента или чрез упълномощено от него лице, притежаващо валидно, нотариално заверено, изрично пълномощно за подаване на декларацията.
Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 04 Март 2013 12:30

Пригответе суха коластрена извара

Оставащата ви в повече коластра събирайте в емайлиран съд. Покрийте я с чиста марля и я оставете на топло до печката да се самозакваси. Трябва да стане гъста като сметана - обикновено това става за около 4-5 часа. За да ускорите отделянето на суроватката, съдът със заквасената коластра се поставя в друг съд с гореща вода - до 80-90 градуса.

Получената извара се изважда и се разстила в тава за печене с дебелина 1-2 см. След това поставете тавата във фурната на готварска печка. Изварата изсъхва за няколко часа при температура 70-80 градуса, но трябва от време на време да я разбърквате.

От 1 л коластра може да приготвите 200-300 г суха извара

След това може да я стъркате на прах и да я съхраните в стъклен буркан за дълго време на стайна температура.

Стритата суха коластрена извара може да използвате от февруари до май, когато млякото на кравата обеднее на вит. А и каротин.

Давайте я профилактично срещу авитаминоза

Добавяйте я към коластрата или млякото един път дневно: на телета - по 20-25 г от 3 до 10-ия ден след раждането; на телета - по 50-70 г от 11 до 20-ия ден след раждането; на ярета и агнета - по 10-15 г; на прасенца - по 2-4 г.

На слабите и болните подрастващи животни дозата се удвоява.

Публикувана в Животновъдство

Според данните от Евростат и направените прогнозни проучвания, обхващащи производители и пазари, от Rabobank, цените на земеделските продукти в Евросъюза до 2020 г. ще се запазят на нивата, на които са.

Причините за втвърдяването са много: отчита се ръст в търсенето на храни в развиващите се страни; на второ място - в енергийния сектор на високоразвитите държави все по-голям е делът на биогоривата; и на трето, но не по-важност - очаква се дългосрочно намаляване на очакваните добиви от земеделски култури поради климатичните промени.

Прогнозите за борсовите пазари са да останат балансирани, без трусове за периода до 2020 г. Доходността в земеделския сектор на Евросъюза като цяло ще нараства, но това ще е единствено за сметка на намаляването на заплащането на труда на заетата работна ръка, а не поради увеличаване на рентабилността на различните сектори.

Млякото и млечните продукти

Средносрочните перспективи за развитие на млечния сектор и пазара на мляко и млечни продукти са оценени като благориятни. Ръстът на населението в световен мащаб и голямото търсене се очаква да станат основните фактори, които да повлияят положително и да доведат до увеличаване на европейския износ на мляко и млечни продукти. Очакванията са най-голямо търсене на световните пазари до 2020 г. да имат различните видове сирена и сухото обезмаслено мляко. Прогнозите са за дву-и трикратно увеличаване на износа на тези млечни продукти.

Що се отнася до производството на свежо мляко, растежът при него ще е умерен. Обемът на произведеното европейско мляко ще остане на по-ниски нива от темповете на растеж за сектора. Причината е, че през 2015 г. ще бъде премахнато регулираното производство, т.е. ще отпаднат млечните квоти за отделните държави-членки на Евросъюза. До 2022 г. европейското производство на мляко се очаква да достигне 159 300 000 т. А това е ръст от 5% спрямо произведеното мляко в ЕС през 2011 г.

Производството на различни видове сирена

До 2022 се очаква ръст от 7% при производството на различни видове сирена спрямо 2011 г., като количествата ще достигнат до 9,6 млн. т.

Потребителското търсене по отношение на прясното мляко, както и на извара, масло, сметана и йогурт, ще нарасне и ще доведе до разширяване на производството им до 49,6 млн. т до 2022 . Това е с 8 на сто повече спрямо 2009 и 6,3 на сто повече в сравнение с 2011 г. Производството на обезмаслено мляко в Евросъюза по прогнозни данни ще се увеличи с 23 на сто или около 1,3 млн. т до 2022 г. Европейският износ на изброените млечни продукти ще е в размер на 678 000 т или с 30 на сто повече спрямо количествата от 2011 г. Общият обем на произведеното масло се очаква да бъде стабилен през следващите няколко години.

Но след премахването на млечните квоти прогнозите са за растеж, а очакваните обеми са за 2,4 млн. т към 2022 г. или с 8% повече спрямо произведеното масло през 2011 г.

Публикувана в Животновъдство

Интервю на Маргарита Цветанова с директора на Българската агенция по безопасност на храните д-р Йордан Войнов

- Д-р Войнов, измененията в наредбата за директните продажби чакат одобрението на Брюксел. Какво трябва да знаят стопаните? Как ще се облекчи работата им?
- В Наредбата за директните продажби има доста изменения. Всички са в помощ на стопаните и дават облекчения за развитие на малкия бизнес в селата. На първо място документът либерализира режима за производството на млечни и месни продукти. Животновъдите ще получат право да изграждат малки цехчета във фермите си, в които да преработват продукцията си. Те ще функционират на същия принцип, както големите предприятия от хранително – вкусовата промишленост. Разликата е единствено в това, че стопаните сами ще си бъдат доставчици е ще си произвеждат суровината. Идеята е стоките да се реализират в малките магазинчета, фермерски пазари или ресторанти, в близост до около 100 км. от фермата.
- Да разбирам, че най-накрая у нас ще се въведе европейския модел, по който работят фермерите в Германия, Франция, Белгия и САЩ?
- В цяла Западна Европа се работи на този принцип. Разкриват се действащи фермерски пазари с подкрепата на общината, която предоставя мястото. На тези своеобразни хранителни борси могат да се намерят в изобилие пресни, вкусни и по-евтини храни от тези в супермаркета - краве и овче мляко, масло, сирене и кашкавал, до месо и колбаси. Директните продажби подпомагат от една страна доходите на стопаните. Но от друга - са предпочитани и от потребителите, които на достъпни цени слагат на трапезата си качествени продукти.
- Как ще се организирани фермерските пазари?
- Предстои да се пуснат  мобилни кланици с професионални колачи и мобилни мандри, които да обслужват основно планинското животновъдство. Те ще се помещават в различни превозни средства - бусове или малки камиончета, обзаведени със специализирано оборудване, което да гарантира безопасността на продукцията.
- Има ли подготвени кадри - професионални колачи и мандраджии, които да обслужват мобилните отряди?
- Има доста специалисти. Едно време в кланиците към предприятията на „Родопа” бяха ангажирани много хора, които работеха интензивно. За една смяна обработваха хиляди животни. В един момент останали без работа, им се наложи да се преквалифицират. Очаквам същите тези хора да се върнат към професията, както и да обучат по-млади колеги. Същото се отнася за мандраджиите. Досега беше разрешено клането да се извършва само в лицензирани кланици. Това изискване беше не добре работещо и затрудняваше по-малките фермери. Много скъпо излизаше на собственика на едно животно да го закара на десетки или стотици километри до сертифицираната кланица, да го заколи и да го върне обратно.
- Ще сертифицирате ли мобилните обекти?
- Всички, които отговарят на условията ще получат сертификати и ще бъдат заведени в регистъра на Агенцията по безопасност на храните. Допълнително, работим по съвместен проект с швейцарските колеги. Следващия месец наши експерти ще преминат обучение в Швейцария, ще се запознаят с тяхната система за доставки и начините за контрол. Оптимист съм и вярвам, че директните продажби ще заработят с пълен капацитет от средата на тази година. Те са алтернатива на търговските вериги, която ще поощри местното производство. Не може в 21 век да има монопол, който да диктува и на преработвателите, и на потребителите качеството на хранителните продукти и техните цени. Във Франция например, подкрепата между различните подсфери на бизнеса е уникална. Там действа неписано правило, според което ресторантьорите купуват и ползват в кухните само продукцията на фермерите от околността. Те казват: „Ние не можем и да си помислим, че храната в ресторанта ни ще се подправя или готви с лук от Китай.“ Такива са и правилата на френската кулинарна школа. В момента нито един френски ресторант няма да ви предложи салата от домати, защото не се произвеждат през зимния сезон от местните зеленчукопроизводители. Така се стимулира местният бизнес, а качеството на храната е перфектно. Този модел е действал преди доста години у нас, когато имаше развито животновъдство и трябва да се завърне.
- Наредбата  ще даде ли шанс за оцеляване на близо 27 хиляди ферми у нас, които имат срок до края на годината да отговорят на европейските изисквания за качество на млякото?
- Мобилните мандри са панацея за тях, особено за по-малките, в планинските райони. Чрез тях планинското мляко ще може да се събира два пъти на ден – сутрин и вечер и до два часа от издояването да се подквасва, сири или охлажда. По този начин малките ферми ще отговорят на всички европейски директиви и изисквания за качество на млякото, защото в него няма да могат да се размножават микроорганизмите.  Това е единственият начин да останат на пазара, а от друга страна – ще съхраним планинското млечно животновъдство, където се произвежда най-хубавото българско мляко.
- Има ли яснота колко ще струват мобилните услуги?
- Към момента не, но при всички положения цените ще са общодостъпни и ще са изгодни за фермерите. Те ще могат и в задния си двор да заколят животното, което все още е забранено. На практика услугите ще се извършват от магазинчета на колела. Надяваме се да имаме зелена светлина от ЕК, за да се развие тази идея. Във връзка със създаването на фермерски пазари  активно работим със Столична община софиянци да имат такъв пазар. Има голям интерес към наредбата, която досега на практика циклеше. По нея към момента са регистрирани едва 220 производители, предимно на мед и яйца.
- Има ли идеи кланиците и мандрите на колела да се субсидират с европейски средства или чрез нисколихвени кредити от фонд „Земеделие”?
- Предполагам че ще се помисли за работещ вариант в тази насока. Въпросът обаче е в ръцете на  колегите от министерство на земеделието, които работят по приоритетите на аграрната политика за следващия програмен период до 2020 г. Например, има доста животновъди, които си купиха млекомати и считат, че са направили добра инвестиция. Една такава вендинг машина за мляко струва около 16 000 лева, като половината от стойността й се подпомага от фонд „Земеделие” под формата на нисколихвен кредит. Скоро разговарях с фермер, който сподели, че с млекомат всеки ден реализира на пазара около 200 литра мляко, по 1,50 лв. за литър и си осигурява прилични доходи. А знаете, че преработвателите дават за литър мляко първо качество не повече от 0,70 лв.  
- От кога се очаква наредбата да влезе в сила?
- Моите очаквания са, че до април документът ще получи одобрение от Брюксел и до началото на лятото ще влезе в сила. Надявам се през това време животновъдите да се информират за новите възможности, които ще получат за развитие на малкия бизнес по места. Те ще могат и чрез публично–частни партньорства с общините да създадат мобилните групи, да разработят логистиката за тяхното функциониране. А активните кметове ще решат въпроса с поминъка и заетостта в районите си. В цяла Европа се работи по този начин. Там директните продажби даже създадоха нова вълна потребителско търсене – така наречения фермерски туризъм. Тази форма на ваканция е още по-търсена и по-атрактивна от селския туризъм, защото вади като с магическа пръчка градският човек от стреса на ежедневието и още повече го доближава до автентичността на природата.

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА
VOINOVД-р Йордан Войнов е роден на 28 декември 1966 г. От 2008 г. до създаването на БАБХ е бил последователно заместник генерален директор и генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) в България. В периода 2001–2008 г. е бил директор на РВМС – Софийска област. Завършил е Ветеринарния техникум в гр. Ловеч и Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализирал е „Ветеринарно-санитарна експертиза“ в Тракийския университет в Стара Загора. Владее руски и английски език.

Публикувана в Интервюта

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта