Светлана Боянова

Председател на Институт за агростратегии и иновации

През изминалата 2016 година Министерство на земеделието и храните направи някои предложения за съществени промени и въведе нови моменти в схемите за обвързана подкрепа на производството. След по-задълбочен поглед обаче, много от тях изглеждат нелогични, като на моменти дори застрашават допустимостта на схемата и нейното прилагане от България като страна-членка.

Схемите за обвързана подкрепа се прилагат по желание от страните-членки, като всяка една от тях сама преценява дали ще ги използва и в какъв размер. Единствените две условия, които са нормативно поставени пред държавите-членки, когато решават дали и как да прилагат тази схема, са залегнали в чл.52, ал. 3 и ал.5 от Регламент 1307/2013 г., а именно:

  • Обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава-членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, претърпяват определени трудности;

  • Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.

Много е важно да се отбележи, че за разлика от останалите схеми по директните плащания, където може да се прави евентуален паралел и сравнение между държавите-членки, при обвързаното подпомагане такова не може да има, защото то отразява проблемите и спецификите на съответната държава-членка. Само за пример може да се посочи, че спецификите при изготвяне на анализа по отношение на обвързаната подкрепа могат да варират от географско положение и климат, да се премине през покупателна способност на населението и се стигне до Брутен национален продукт на конкретната държава-членка.

Подкрепените у нас сектори

Към настоящия момент Р България е избрала да предоставя обвързана подкрепа в секторите „говеждо и телешко месо”, „плодове и зеленчуци”, „мляко и млечни продукти”, „протеинови култури” и „овче и козе месо”.

В своя анализ Министерство на земеделието е разделило обвързаната подкрепа най-общо в две направления - растениевъдство и животновъдство. Настоящия материал се фокусира по-конкретно върху направлението животновъдство, поради факта, че от общо 10 схеми, 6 са посветени на него. Останалите четири са за протеинови култури, за зеленчуци, за оранжерийни зеленчуци и за плодове.

Промените

Прави впечатление, че на страницата на Министерство на земеделието и храните липсва текстови файл с аналитична част относно причините довели до нотифициране на измененията в обвързаната подкрепа Единствената информация се съдържа във файла Презентация - Икономически анализ и оценка на влиянието на обвързаната подкрепа с европейски средства в сектор животновъдство. Там в графичен вид е показана тенденцията по отношение на изменението на структурата на стопанствата в годините 2010 – 2015, разделени най-общо по категория ферма и категория животни. В последните слайдове се намеква, че анализът е изготвен единствено на база сравнение на данните до момента. За съжаление обаче, никъде не се посочва целта на подпомагането и това какво ще се постигне към края на бюджетния период - 2020 г. Интересна е таблицата на страница 8 във файла Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016. Там в табличен вид е показано сравнението между 2015 г. и 2016 г. за всяка една от схемите в направление животновъдство. Последната колона озаглавена „Тренд 2016/2015 в %” показва стряскащи резултати. По пет от шестте схеми се отчита значително увеличение както в броя на подадените заявления (съответно самостоятелни бенефициенти), така и в броя на животните. Този „тренд” обаче е в пълно противоречие с чл.52, ал.5 от Регламент 1307/2013 г., съгласно който „Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.” Отделно в ал.3 на същата разпоредба Регламентът казва, че за да получат подкрепа, въпросните сектори трябва да претърпяват трудности. Показаното в тази таблица увеличение обаче показва точно обратното. Показва изкривяване в подпомагането. Показва наличие на материален стимул за започване на производство с цел получаване на субсидия, което не само че ще бъде за сметка на реалните животновъди, но може да постави под въпрос допустимостта на самата обвързана подкрепа. Изключение правят данните по отношение на схемата за млечните крави, където цифрите все пак са с отрицателен знак и трендът може да покаже запазване на производството. Проблемът е, че намаление с 0,34 процента в бенефициентите (22 броя заявления за подпомагане по-малко на фона на 6 368 общо подадени заявления) е пренебрежително малко и по никакъв начин не отчита намалението в броя на млечните ферми в Р България, свързано с отпадане в края на 2015 г. на дерогацията за производството на неотговарящо на стандартите мляко. Един анализ на броя на фермите, които произвеждат отговарящо на стандартите на ЕС мляко по отношение на хигиенните изисквания може да покаже точно обратен тренд в схемата от показания. Защото подпомагане по схемата имат право да получат само производители, които произвеждат мляко в съответствие с изискванията на Регламент 853/2004 г., като следва да се има предвид, че дерогацията в чл. 10, ал.8 от същия регламент е по-скоро с инцидентен и временен характер. За съжаление обаче, публични данни по този въпрос ще има по-късно през настоящата година, когато се публикува Аграрния доклад за 2016 г. Ако се направи сравнение с данните в Аграрния доклад за 2015 г. ще се види, че тенденцията за годишно намаление в броя на млечните крави е сравнително стабилна и ръстът е около 4% от 2013 г. насам.

Имайки предвид горното, е нормално да се очаква, че с предложените изменения Министерство на земеделието и храните цели премахване на изкривеното подпомагане в схемите на обвързаната подкрепа. А такова несъмнено има. Няма логика при повишаване на броя на бенефициентите да няма повишаване в търсенето на пасища.

Странно е защо след като измененията бяха широко презентирани още през месец август 2016 г. Министерство на земеделието и храните публикува проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания пет месеца по-късно - в последните дни на 2016, а именно на 29 декември.

Ето и какво по-конкретно гласят промените и моментите, които е важно да се отбележат в тях:

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни крави представлява въвеждане на горна граница на броя подпомагани животни – 250 крави и въвеждане на изискване за минимален размер на произведено годишно количество мляко от крава – 1500 кг. за крава в планински район и 2000 кг. за крава в равнинен район. Въведените две нови изисквания, макар и обидно малки по отношение на количеството мляко, по своята същност са ограничителни. А въвеждането на условия, които ще ограничат достъпа до финансиране при една схема, целта на която е да запази нивото на производство и анализа на която показва отрицателен тренд в броя на фермите и животните, е меко казано странно. Няма нито икономическа, нито политическа логика да въвеждаш ограничения, които ще намалят броя на подпомаганите животни в сектор, в който от 2014 г. насам се твърди, че има сериозни затруднения.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници представлява въвеждане на горна граница в броя подпомагани животни – 250 крави и/или юници. Тук въведените ограничения са отново нелогични. С предложения прогнозен бюджет, въпреки приложените ограничения, за 2017 г. ще се подпомогнат 125 000 животни (страница 8 от файла „Презентация - Проект за нотификация на обвързаната с производството подкрепа в сектор животновъдство”, а това е с 2 211 животни повече от заявените през 2016 г. (страница 8 от файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”). Де факто с въведените ограничения се постига увеличение на подпомаганите животни. Тук логиката отново е меко казано странна.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол представлява разделяне на схемата на две (млечно и месно направление), въвеждане на минимална долна граница от 20 животни от една порода, вписани в главния раздел на родословната книга, въвеждане на изискване за минимално годишно произведено количество мляко в размер на 4000 кг. от крава и въвеждане на модулирана ставка. Логиката за въвеждане на ограничение от минимум 20 животни в схема, основната цел на която е да се запази производството в един сектор, в който се твърди, че има икономически проблеми, няма да бъде коментирана. Странно е, че въпреки въведените ограничения, след въвеждане на измененията за 2017 г. очакването е да бъдат подпомогнати с 20 552 животни повече спрямо заявените през 2016 г. (референтните данни от сайта на МЗХ са същите като данните посочени в предходното изменение).

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки представлява промяна на условията по схемата за планински райони - общо 6 000 ферми с около 120 000 овце и/или кози майки, като ограничението е 10-49 животни. Отново логиката тук е странна, защото предложеното ограничение ще доведе до намаление на броя бенефициенти от 6 528 през 2016 г. на 6 000 през 2017 г. Това означава намаление с 528 стопанства или с около 8% от заявеното през 2016 г., което съотнесено с процента увеличение за 2016 г. – 53,96% е пренебрежително малко.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки под селекционен контрол представлява въвеждане на минимална долна граница от 50 (респективно 20 кози) овце от една порода вписани в главния раздел на родословната и въвеждане на модулирана ставка. Тук отново за 2017 г. въпреки въведените ограничения се предвижда подпомагане с 16 342 животни повече отколкото през 2016 г.

  • Изменението в схемата за обвързано подпомагане на биволи представлява подпомагане само на женски животни, въвеждане на минимално количество произведено мляко в размер на 400 кг. и въвеждане на модулирана ставка. Това е единствената логически и икономически издържана промяна с оглед заложените 8 660 животни за подпомагане.

  • Въвежда се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони. Съгласно предложената схема ще се подпомагат 6 653 ферми с около 120 000 крави или ферми със средно около 5-9 крави. Предложението е резонно т.к. е напълно в духа на чл.52 от Регламент 1307 от 2013 г. Все пак е редно да се направи препратка и по отношение на спазването на изискванията на Регламент 853/2004 г. относно хигиенните изисквания.

Заключение

В заключение може да се каже, че предложените изменения в схемите за обвързаната подкрепа в направление животновъдство въпреки, че по своята същност изглеждат ограничителни, реално водят до увеличение в броя както на фермите, така и на животните. Това може да постави под съмнение самата допустимост на схемите. Реалният проблем обаче не е в допустимостта, а в евентуалното създаване на „нови” животновъди, които са такива единствено заради субсидията. Такъв вид фермери не се интересуват от производителността на своите животни, нито от икономическото състояние на фермата си, нито от земята която ползват, а единствено от броят животни, който им е необходим за целите на схемите и мерките, по които могат да получат финансиране. Техният „бизнес“ почива на логиката, че колкото повече животни притежаваш, толкова по-голяма субсидия ще получиш. Въвеждането на изискване за количество произведено мляко през предходната година е стъпка в правилната посока, но заложените количества реално са нищожни.

Изкривяването в подпомагането на животновъдите е факт. И направените досега промени в политиката по отношение на животновъдството като цяло по никакъв начин не кореспондират с проблема – дори напротив, създават условия за конфронтация с другите сектори и производства. 

Публикувана в Бизнес

Изкупната цена на суровото мляко бързо навакса част от изгубените си позициите през втората половина на 2016 година. Предлагането в два от основните производствени района в света се сви в момент, в който търсенето от Китай отново се активизра. Големият въпрос е дали млякото ще продължи да поскъпва и през 2017 година?

Две години на спад в цените най-сетне сложиха спирачка на предлагането през 2016 година. Производството на краве мляко в Нова Зеландия (№1 износител на пълномаслено мляко на прах в света) се сви с 5,5% на годишна база през октомври, а това в Австралия (№4) – с над 11%. Дори производството в ЕС, което бележеше постоянен ръст през последните шест години, се понижи с 2% през третото тримесечие на 2016 г., а програмата за ограничаване на производството (част от т.нар. „кризисен пакет“ за сектор мляко) ще действа през първото тримесечие на 2017 година. Въпреки че се очаква данните за производството на мляко в Нова Зеландия през ноември да не са толкова лоши, колкото октомврийските, а кризисният пакет в ЕС вероятно няма да бъде подновен, потенциалът за ръст на цените изглежда още не е изчерпан.

Причината е най-вече във търсенето за внос от Китай, което се повиши с 27% в края на лятото на 2016 г., спрямо година по-рано. Потреблението на пълномаслено мляко на прах расте с 1,8%, като изпреварва вътрешното производство и достига 2 млрд. тона. Счита се, че натрупаните запаси в страната ще бъдат изчерпани напълно до края на 2017 година. Това ще доведе до нов ръст на вноса - с 15% през тази година до 460 000 тона, според Бюрото на Американския департамент по земеделие в Пекин. Ниските изкупни цени през изминалата година се превърнаха в сериозен проблем и за част от китайските фермери. Броят на млекодайните крави е спаднал с 10% през 2016 г. и не се очаква да бъде напълно компенсиран през настоящата, което ще доведе до спад на производството на мляко с близо 2%.

Расте също търсенето в останалата част от Източна Азия и в Латинска Америка. Може да се каже, че азиатските пазари напълно компенсираха ефекта от затварянето на руския пазар за европейска продукция.

Всичко това кара Централната банка на Нова Зеландия и мнозина анализатори в САЩ и Европа също да бъдат оптимистични за цените на суровото мляко. За първото полугодие прогнозният ръст на цените е в диапазона 6-7%. За българските производители това означава цена малко над 60 ст./литър средно за страната.

Разбира се, не всичко е толкова розово. Натрупаните огромни складови запаси в Европа и САЩ ще служат като естествен буфер още дълго. Ръстът на цените ще започне да възпира търсенето, когато се пренесе до крайните потребители, а производителите ще започнат да увеличават продукцията. Всичко това ще доведе до охлаждане на ценовия устрем с напредването на 2017 година.

 

ИнтелиАгро

Публикувана в Животновъдство

 Здравето, дълголетието, продължителността на използване и млечната продуктивност на кравите в голяма степен зависят не само от генетичния потенциал на животните (породата), но и от условията на отглеждане и експлоатацията им. Добре развитите юници са основа (база) за високата продуктивност в стадото. Затова и всеки стопанин трябва да се стреми да създаде, отгледа и получи максимална продуктивност от своите животни. Създаването на високопродуктивни здрави животни е било приоритетна задача по всяко време на селекционерите от цял свят.

Използвайте тестирани бици

За генетично подобряване на животните в стадото, използвайте само тестирани бици (преценени по потомство). Оценените бици с висока развъдна стойност са важен момент в цялостната генетична оценка на животните с цел получаване на висока продуктивност, продължително използване и подобряване жизнеността им.

Оптимална хигиена и профилактика на животните

- и двете са задължителни още в най-ранна възраст до съзряване на организма, за да отгледате здрава юница. Хигиеничната среда през и след отелването са съществени за развитието на младия организъм, за да не се допуска появата на болести. Трябва да знаете, че в помещението за новородени телета се държат от раждането до 15-дневна възраст, когато са изложени най-много на заболявания. Първите 10-15 дни от живота на телето са най-трудният и отговорен период от отглеждането му.

Трябва да храните с коластра

Първата и незаменима храна на новороденото е коластрата, която трябва да приема 4-5 пъти дневно за най-малко 3 дни. Ако преминаването от една храна към друга става постепенно, в развитието на телетата не настъпват смущения.

Млечният заместител е по-добре от цяло мляко

3-4 дни след раждането на телето трябва да се дава млечен заместител - 2 пъти на ден вместо коластра, с температура на тялото, по 5-6 литра на ден неколкократно. През този период то трябва да получава чиста и хладка вода и концентрати с добро качество.

Свежият въздух е важен за добрия растеж

Сгради, отоплени, светли, с добра вентилация предотвратяват и предпазват телетата от много респираторни заболявания (пневмония).

Хранителният период между 3 и 10 месец е много критичен

През този период за правилното развитие на телето е необходимо да му се дава: 180-320 кг пълноценно мляко; 500-600 кг обезмаслено (бито) мляко; 140-160 кг концентриран фураж; 200-300 кг сочен фураж; 250-300 кг сено. Развитието на организма се счита за оптимално, ако среднодневният прираст не е по-малко от 900 грама на ден.

Внимавайте за тегловното развитие на животните

Ежедневно следите за среднодневния прираст и в зависимост от това как се развива вашата бъдеща юница, поддържайте структурата на дажбите й (в обемно и енергийно отношение).

Първото осеменяване да става при живо тегло около 370 кг

Трябва да се използва семенна течност от тестирани бици (преценени по качеството на потомството). Не забравяйте да регистрирате датата на отелване.

Членувайте в развъдни дружества и асоциации. 

Те ще ви подпомагат, информират и ангажират в бъдещата ви производствена дейност.

 

Farm journal

Публикувана в Животновъдство

Може да се очаква запазване на тренда на повишение на изкупните цени за кравето мляко в първите месеци на 2017 г., сочи прогноза на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).

Средните изкупни цена на кравето мляко през 2016 г. са около 0,52-0,53 лв./л, а през т.г. ще достигнат 0,58-0,60 лв./литър.

Причина за тази прогноза е намаляването на предлагането мляко в ЕС и последвалото увеличение на суровината и свързаните с нея производни.

Най-уязвими остават стопанствата, които имат между 10  и 100 крави, с високи производствени и постоянни разходи, действащи на пазар с ограничени потребителски възможности.

Според Млечната обсерватория на ЕК изкупеното краве мляко в Съюза през септември е намаляло до 12 милиона тона т.е. близо до нивото през същия месец на 2014 г.

Според представители на Главна дирекция „Земеделие„ към ЕК, средната цена на суровото краве мляко не се очаква да премине 32 евроцента за килограм до 2018 г., тъй като освобождаваните количества сухо мляко от резерва ще действат ограничаващо на растежа.

Между две и три години ще трябват да бъдат освободени складираните 355 000 тона сухо мляко.

Все пак положителни остават перспективите през следващите години заради покупките на Китай и засилващото се търсене в страните в Африка.
Очаква се потреблението на млечни продукти в ЕС да се увеличи с 8 милиона тона до 2027 г. Консумацията на пакетирано мляко ще намалява.

Повишението на курса на щатският долар (което се очаква да продължи и през 2017 г.), ще има позитивно въздействие на износа на млечни продукти от ЕС в сравнение с основните конкуренти като САЩ и Нова Зеландия.

За нашите производители е проблем, че млякото  не се плаща на база компоненти – млечна мазнина и протеин. Част от продукцията не изпълнява изискванията за чистота, което прави невъзможно производството на продукти с високо качество.

Специалистите съветват:

България трябва да се съсредоточи в по-целесъобразно използване на публичния финансов ресурс по инвестиционните и други мерки в млечното животновъдство.

Усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на текущото състояние в средните стопанства,от 50 до 200 млечни крави. Тези стопанства да имат достъп до финансиране на не много скъпи проекти за оборудване, както и до закупуване на подходящи високопродуктивни животни.

Да се поощряват директните продажби, които подобряват достъпа до пазара, засилват конкуренцията, увеличават избора на потребителите и стабилизират доходите на малките и средни стопанства.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 15 Декември 2016 13:58

Повече крави - повече мляко

След премахването на квотите през изминалата година, следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. Каква е формулата на оцеляването след края на субсидиите?

Лили Мирчева

Ще се издавят ли българските животновъди в морето от мляко, в което се къпе Европа и светът? Колкото и да не им се вярва на българските фермери, цената на млякото се катери нагоре през последните седмици от изминаващата година. Цените на основните млечни продукти, търгувани на електронната платформа Global Dairy Trade (GDT), отбелязаха ново повишение и запазиха възходящия тренд, съобщиха наблюдателите на пазара.

В първата за декември сесия на GDT при изтъргувани 22 472 тона мляко, средният ценови индекс на млечните продукти отбеляза ново повишение с 3,55% до 3 622 долара за тон. Най-голямо повишение от 4,8% регистрира пълномасленото сухо мляко, достигайки 3 593 долара за тон, което е с над 1 000 долара повече в сравнение с цената през миналата година по това време, когато се е търгувало при 2 304 долара за тон. По информация на специализирания немски портал agrarheute.co през октомври ценовият индекс на млякото (със стандартна масленост от 4%), е достигнал 34,2 евроцента за килограм (+3,5 цента/кг през септември).

„Ноемврийските цени за България показват, че цената твърдо е в рамките на 65 стотинки за по-голямата част на страната. Дори и в райони славещи се с ниски цени – Плевен, Благоевград, Добрич – цените също вече са добри. В Хасковска област например фермерите се отърваха от монопола на изкупвачите и сега директно доставят на мандрите и вземат много добри пари за млякото. По-големите ферми вече минават седемдесетте стотинки, а имаме и ферма която получава и по 85 ст, но предава изключително качествено мляко, съобщи изпълнителният директор на Съюза наговедовъдите в България Михаил Михайлов.

Добри ли са новините за повишаване цената на млякото

за българските животновъди? Поскъпването на суровината неминуемо ще доведе и до поскъпване на млечните продукти в магазините. Но с прокъсания джоб на средния български потребител, едва ли печалбите и на фермерите ще тръгнат нагоре. По-скоро – обратното, за пореден път редовият купувач ще затегне колана и ще свие потреблението. Но най-лошият сценарий вещае появата на вносни стоки на по-ниски цени. Дъмпингът на по-евтините млечни продукти вероятно ще „удави“ повечето българските производители. Както прогнозираха от съюза на говедовъдите цените на млякото догодина вероятно ще бъдат в рамките на 70-75 стотинки, със спад до 60 стотинки през летния сезон.

Вече е налице трайна тенденция на увеличаване на изкупните цени на млякото, отчетоха и от фондация ИнтелиАгро. Спадът бе пречупен още през юли и вече четвърти месец кравето мляко бележи малък, но постоянен ръст, коментира Николай Вълканов на форум на животновъдите в Сливен. По думите му през октомври суровината е поскъпнала с малко над 8% спрямо юни тази година. Подобна е тенденцията в 28-те държави на Европейския съюз, но интересно е, че у нас поскъпването изпреварва доста средното за Общността.

Причина за повишаването на цените е недостигът на мляко в Русия и Китай. Но докато в първата държава се предприемат специални мерки за засилване на производството, в Поднебесната империя търсенето далеч надхвърля предлагането. По време на последните два аукциона на новозеландския млекопреработвателен гигант Фронтера, цената на пълномасленото сухо мляко е скочила на световните пазари с почти 20% само за две седмици. Причината е в изключително силен интерес на клиенти от Северна Азия. В резултат - достигнатите ценови нива са най-високите от юли 2014 година. Поскъпват с 6,5% обезмасленото мляко на прах и с 4% маслото.

Докато икономистите вещаят увеличаване на цените, наблюдателите на пазарите отчитат

свиване на млекопроизводството в световен мащаб

Производството на прясно мляко в Нова Зеландия през 2016/17 година се очаква да бъде с 4% по-ниско спрямо първоначалните прогнози на Фронтера, заради лошите климатични условия. Прекалено влажното време през последните месеци доведе до понижение на производството на мляко в Австралия с 9%. Очаква се спадът да се задълбочи с напредването на есента и това определено подхранва настроенията за ръст в цената, коментират от Интелиагро. Но и при другия основен играч в сектора – държавите от Общия пазар, също се очаква спад в производството. През август то е намаляло с 1,9% на годишна база. Към това трябва да се добави и т. нар. субсидирано свиване на производството в ЕС, чрез което фермерите получиха субсидии, за да произведат по-малко мляко между октомври 2016 г. и март 2017 година. (От тази мярка се възползваха много малко български животновъди и тя бе преждевременно затворена, заради изчерпване на бюджета.) Но както отчитат икономистите, търсене от Китай и свиващото се производство ще са в основата на възстановяването на цените на млякото през идващата година.

Потреблението на млечни продукти през 2017 г. ще се увеличи до 7% в глобален мащаб

Какъв ход трябва да предприемат фермерите в такъв случай? Ако погледнем практиката в държавите, които са по на запад от нас, ще видим, че там се предприемат специални селекционни програми, насочени към увеличаване на кравите и техните здравни показатели - продължителност на живот, заздравяване на краката и предпазване от болести по вимето, каквито са маститите. Както пише специализиранотов говедовъдството холандско списание VeeproMagazine, формулата е повече (здрави, бел. ред.)крави - повече (качествено) мляко.

„Сега е моментът фермерите да разиграят много добре картите си – да използват всякакъв вид полезни добавки и премикси, да балансират дажбите, за да получават добро мляко, да проведат наказателна акция срещу маститите и да си направят къде са им резервите за

снижаване себестойността на продукцията

коментира Михаил Михайлов пред животновъди.

Анализаторите от ИнтелиАгро питат - ако временният шок с отпадането на млечните квоти, съчетан с ограничено търсене на международните пазари, постепенно отминава, готови ли са нашите производители за новите реалности? Отговорът е не. Причините за това са много дълбоки и също са коментирани многократно през последните години. Неминуемо първата констатация е, че българското млечно говедовъдство е неефективно. Средната производителност е близо два пъти по-ниска от тази за ЕС 28, а ако се сравним с отличници като холандските фермери, ще видим, че

следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. От друга страна у нас изрядните фермери страдат от огромен сив сектор, който надминава 50% при суровото мляко. Парадоксално е, но мерките на държавата по-скоро стимулират това състояние. Въпреки кампаниите срещу „палмата в сиренето“, липсва адекватен контрол върху преработвателите и млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа.

Но най-големите

изкривявания в животновъдния сектор идват от субсидиите

Т. нар. обвързано подпомагане стимулира притежаването на животни, но не и животновъдството. Вместо поощряване на конкурентноспособните стопанства, субсидират се едва оцеляващи ферми, които нямат бъдеще, т.е. европейските субсидии и държавната подкрепа отиват за социални нужди, а не за производство и стимулиране на продуктивността. Безхаберното харчене на субсидии стана причина и за създаване на развъдни организации, които се нароиха като гъби след дъжд. При тях се отчита тотална липса на контрол и отчетност над развъдната дейност. Вместо да помагат на фермерите да подобряват стадата си, те по-скоро станаха символ на членския внос и вид „субсидирана заетост“ за определени хора.

„Съществуват безброй асоциации, сдружения, национални дружества, регионални, развъдни асоциации и не знам какви си“, коментира Михаил Михайлов. По думите му в говедовъдството има основно два вида организации - едните се занимават с браншова дейност, с други думи - защитават правата на своите членове, и то най-вече икономическите, а другите, които се наричат развъдни организации, се занимават със селекцията.

Развъдните асоциации имат бюджет и от тях зависи много дали фермера ще получи субсидия. Всъщност фермерите не могат да осъзнаят, че тези асоциации са техни, те са ги създали, те могат винаги да искат отчет от ръководствата, защото те са ги избрали. Получава се точно обратното, фермерите ги чувстват като държавни служители и освен това те плащат такса за обслужване и членски внос.

Само в говедовъдството развъдните асоциации са 12

обобщи председателят на браншовия съюз. В същото време в Европейските страни се извършва обединение на развъдните организации и една от причините за това е намаляване на разходите на фермерите. Но докато на запад от нас се търси ключът за увеличаване продуктивността на животните, „техниката ни за замразяване на спермата е за музеите от осемдесетте години на миналия век“. Развъдните асоциации в България съществуват в пълен мрак или по-точно - в сянката на субсидиите, и по никакъв начин не може да се измери свършената от тях работа. Липсва информация какво става реално в сектора на животновъдството, а оттам - не може да се направи нито анализ, нито реална преценка на ситуацията, нито прогноза за бъдещето.

Въпреки пълния мрак в статистиката, вече се отчита тенденцията за

намаляване на малките непазарни и полупазарни стопанства

и производството за собствени нужди. При това остава положението България да е нетен вносител в млечния сектор. През 2015 г. износът ни е за 113 млн. евро, а вносът за 173 млн. евро. И докато внасяме предимно сухо мляко, от което преработвателите правят своите продукти, при износа надделява сиренето.

Как ще се спасяват българските животновъди след 2020 г. когато субсидиите най-вероятно ще отпаднат? Ясно е че дотогава големите стопанства ще стават още по-големи, средните имат малко време за реакция, а повече от малките постепенно ще отпаднат от пазара. Все още у нас няма рецепта за успешна кравеферма. Но пък в Холандия основите на успешното стопанство са добре познати - селекция, правилно хранене, добро управление.

Как ще ги стигнем холандците щом сега българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското? „Както по отношение на средния брой животни в стопанство, така и по производителност на глава добитък и производство средно във фермата показателите изостават значително не само спрямо тези в старите страни-членки, но и спрямо десетте държави, присъединили се през 2004 година. По най-важния показател – средна млечност на глава животно на година, България е на последно място в ЕС, като изостава близо два пъти от средната производителност в старите страни-членки“, става ясно от анализ на ИнтелиАгро. Формулата за успех е три в едно: генетика, т.е. повишаване възможностите на стадото с внасянето на расови юници за разплод и на качествен семенен материал, образование и квалификация на фермерите, и храненето на животните. Който успее да я приложи, ще успее и без субсидии да преплува морето от мляко.

 

До 2026 г. ЕС ще е лидер в млекопроизводството

До 2026 г. Европейският съюз ще надмине Нова Зеландия като лидер в производството на прясно мляко. Въпреки това прогнозата е за умерен ръст с 1,3 млн. тона на година в производството на мляко в следващите 10 години. Това се казва в дългосрочния анализ на Европейската комисия за развитието на пазарите на основни земеделски продукти в ЕС

Въпреки очакванията за силен ръст в износа на мляко и млечни продукти, консумацията в ЕС ще се увеличи с 85% до 2026 г. Намалението в консумацията на мляко ще продължи, но употребата на сирене и масло от домакинствата ще се увеличава. Броят на населението в ЕС се очаква да нарасне.

.

Публикувана в Бизнес

От 25 ноември бе открита тръжна процедура по освобождаването на първите количества от 22 150 тона обезмаслено мляко на прах, което бе изтеглено от пазара като част от мерките за преодоляване на кризата в млечния сектор, съобщи електронното издание TheCattleSite. Операторите на пазара ще имат възможност до 13 декември да подадат офертите си до националните власти.

Настоящите действия бяха предприети след одобрение от страна на държавите-членки на предложение от Европейската комисия и отразява насърчаващите признаци на възстановяване на пазара на млечни продукти в ЕС, включително повишаване на изкупните цени за производителите с около 10% през последните 3 месеца. След постепенното намаляване на количествата, предлагани за изтегляне от пазара чрез публични интервенции, от септември насам не е постъпило нито едно предложение въпреки продължаващото действие на мярката.

За да бъде изпробвана реакцията на пазара, освободеното количество е ограничено до само 6% от изтеглените от пазара 355 хил. тона обезмаслено мляко на прах след влизането в действие на мярката през септември 2014 г.

„За мен е удоволствие да заявя, че наблюдаваме известни признаци на възстановяване на тези най-тежко засегнати пазари, макар всички да сме наясно колко крехко може да е едно възстановяване на пазарите на селскостопанска продукция. Да постигнем устойчивост на това възстановяване и да работим за постигане на баланс на пазара на млечни продукти остава наш приоритет”, заяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Същевременно всички мерки за подкрепа на млекопроизводителите, предприети от ЕК, включително частното складиране и публичните интервенции на пазара, продължават да действат.

Публикувана в Новини на часа

Ето кои събития или фактори водят до стрес при млечните крави
- отелването;
- рекордно млекопроизводство;
- некачествен фураж;
- промени в условията на отглеждане;
- пренаселеност в краварника;
- неблагоприятни климатични условия - летни жеги;
- пресушаването.
Тези примери са най-честите източници на стрес при млечните крави.
Добре дефинираните управленски практики, включително програми за хранене и здравни програми са задължителни за минимизиране на отрицателното въздействие на тези стресови фактори.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 16 Ноември 2016 10:35

Не ни трябват субсидии, а пазари

Стоян Пелтешки - икономистът, дръзнал да стане фермер:

Не ни трябват субсидии, а пазари

Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна

Лили Мирчева

Стоян Пелтешки е сред малкото примери как столичанин може да се върне към своите корени, да зареже професията на икономист и да стане фермер. „Който се захване с това, трябва да знае, че е сериозна работа – по 365 дни в годината. Не питайте експертите какво да правите, защото ще ви объркат повече, просто работете”, посъветва той в Деня на отворените врати в своята ферма „Угърчин”, организиран от фондация „Биоселена”в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората”. Стоян разказа на своите гости, как преди четири години купил 20 овце в опита си да възроди родовата памет. Прави го в буквалния смисъл на думата като възстановява старата фамилна къща и я превръща в минимандра. В нея всичко напомня за живота на предците му – животновъди, които прекарвали по-голямата част от времето си по колибите наоколо. Посочва мястото, където баба му преди век по цял ден е прела вълна от овцете, а овчарското му куче играе пред старинна ярмомелка. Пелтешки наследява и 250 декара земя, които са му достатъчни за пасища и за земеделие. Сега отглежда пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Всъщност

оттам е съпругата му Детелина, която по професия е детска учителка, но също е спряла да се занимава с педагогика, тъй като времето й е изцяло посветено на работата във фермата и продажбата на сиренето, произведено в нея.

Братът на дядото на Стоян е бил интербригадист в Испания, но последвал тъжната съдба на тези революционери, които връщайки се в родината, биват арестувани и екзекутирани. Сега малка паметна плоча напомня за него, но пък къщата му отдавна пустее и започва да се руши. В съседство с нея е родовата къща на Стоян Пелтешки, която вече е част от фермата. Тук се преработва млякото от неголямото стадо на фермера.

Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 г. с помощта на Фондация „Биоселена” получава регистрация по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните.

Този човек е луд за работа”, така го определи експертът от фондацията Тенчо Тенев. Затова дори правят изключение за Стоян, като го включват в проекта „За Балкана и хората”, тъй като фермата му не отговаря на географските изисквания на българо-швейцарския проект.

В малката мандра се произвеждат само два продукта – овче и краве сирене. Те носят името на опитния сиренар Дачо, който е и баш майстора на млечните деликатеси. Всъщност Дачо Кочевски е един от редките технолози, завършили специализирано образование в Плевен. Работи само с „истински, натурални” продукти, които заквасва с троянска мая.

Като отидеш сега в магазина, почти всичко е имитиращи продукти. Все едно да ти дават да пазаруваш с имитиращи пари”, коментира Стоян Пелтешки.

Отначало начинаещият фермер продавал произведеното мляко на изкупвач, но бързо разбрал колко зле платен е българският млекопроизводител. Затова предприел следващата стъпка – да изгради собствена мандра. В резултат - за последните 12 месеца цената на суровото мляко се е увеличила с 62 % в сравнение с тази, на която тя щеше да бъде продадена на изкупвачи. За този период са преработени 39 523 л краве мляко и 7 666 л овче мляко. Произведени са 5 949 кг краве сирене и 2 010 кг овче сирене и е осигурен допълнителен приход за фермата 29 616.66 лева, изчисляват ефекта от преработката експертите от „Биоселена”.

Сега фермата осигурява работа на 11 души, като седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%. „Всъщност това си беше село, но по протекцията на мощен държавен велможа от времето на социализма, стана град за гордост на жителите си. Сега Угърчин е областно селище със затихващи функции”, обяснява Пелтешки.

В близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел. Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец.

Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция. Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна”, твърди Стоян Пелтешки. По думите му фермата сега продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и Стоян е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

Сиренето с марката „На Дачо“ те продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Фермерската марка вече е позната в региона, в София, Каварна, Варна, Бургас, Пловдив. Популярността на сиренето, произведено в Угърчин расте бавно, макар и не с темповете, които биха искали собствениците на мандрата.

Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“. Затова настоява „Подкрепете българското” вместо да е временна кампания, да се превърне в постоянна подкрепа към дребните фермери. „Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. По думите му българинът все още няма култура на пазаруване на храна и не би пропътувал 20 км извън града, за да си купи сирене, картофи, лук, домати и каквото щете, но произведено във ферма.

Въпреки това, нещата бавно се променят, независимо от всички трудности за производителите. Една от основните грижи на Стоян Пелтешки е да намери работници във фермата си. Въпреки че е осигурил достойна заплата и къща с всички удобства край Угърчин, никога не знае кога пастирите от поредното ромско семейство ще го напуснат. Не помагат нито финансови стимули, нито бонуси като да им осигури кокошки и прасета за лично ползване... Животновъдите знаят за какво става дума.

Публикувана в Животновъдство
По-скъпо не винаги означава по-добро. Този факт за пореден път бе потвърден от учените от Нова Зеландия. Потребителите възприемат органичното мляко, тоест полученото без използване на химия във фуражите, от крави, пасящи на екологично чисти поляни, като по-полезно за здравето. Оттук идва и готовността им да платят повече. Но струва ли си?
Въз основа на анализа на 200 научнти публикации на тема сравняване на обикновено и органично мляко учените са направили извод, че данните не са точни и изводите им са твърде неясни. Според учените, сравнението между двата вида мляко изобщо е безсмислено, тъй като върху качествата му оказват влияние твърде много фактори, които е невъзможно да бъдат проследени. По тази причина те са направили собствен анализ.
Сравнителните опити са провеждена между органично мляко от крави, пасящи на екологични пасища и млякото от крави, хранени с концентрирани фуражи. Така че разликите в органолептичния състав се обясняват с храната, а не с технологията и екологията. Терминът "органично мляко" далеч не е универсален във всички страни и в голяма степен се определя от местните закони. В резултат се получава, че обикновеното мляко е просто всичко онова, което не е било законодателно определено като органично. На практика производството на обикновеното мляко се произвежда от високопродуктивни крави и при използването на голямо количество зърнени фуражи. Органичното е свързано с пашата на животни от смесени породи.
От това учените правят извод, че органичното мляко не е по-полезно от обикновеното и няма смисъл двата вида да бъдат сравнявани.
Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 03 Ноември 2016 13:29

Най-продуктивните млечни кози в света

Швейцарските кози са на първо място по млечност и са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в целия свят. Десет породи и близо 30 000 кози са регистрирани в т.нар. Книга на стадото (Herd-book)на Швейцарската федерация по отглеждане на кози. Швейцария изнася по света кози от основните си породи: Саанска, Кафява алпийска и Тогенбургска, които се ценят заради високата им млечна продуктивност. Козата Боер пък е типична месодайна порода.

Саанската коза (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма.. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. . Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ. Саанската коза е разпространена широко в Европа, Америка, Африка и Азия, където се използва като основна порода подобрителка.

Кафявата алпийска коза (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

Тогенбургската коза (Toggenburg) е създадена в долината Тогенбург, с предназначение добив на мляко, а също на месо и кожи. Породата е приспособима към полу- и планински условия на живот и поради тази причина е разпространена в много страни. В България е внесена за първи път през 1995 г. с цел използването на породата за подобряване на млечните качества на местните кози. Тогенбурската коза е по-дребна от Саанската, като цветът на космената й покривка е сиво-кафяв. Млечността на тези кози в родината е 550 – 650 л с масленост 4%. Отделни кози дават 1200 и повече литра мляко. Козите тежат 45– 50 кг, а пръчовете 70 – 75 кг. Породата се отличава със здрави крайници и копита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен. Вимето е много добре развито, селекционирано за машинно доене.

Saanen)

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта