Може да се очаква запазване на тренда на повишение на изкупните цени за кравето мляко в първите месеци на 2017 г., сочи прогноза на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).

Средните изкупни цена на кравето мляко през 2016 г. са около 0,52-0,53 лв./л, а през т.г. ще достигнат 0,58-0,60 лв./литър.

Причина за тази прогноза е намаляването на предлагането мляко в ЕС и последвалото увеличение на суровината и свързаните с нея производни.

Най-уязвими остават стопанствата, които имат между 10  и 100 крави, с високи производствени и постоянни разходи, действащи на пазар с ограничени потребителски възможности.

Според Млечната обсерватория на ЕК изкупеното краве мляко в Съюза през септември е намаляло до 12 милиона тона т.е. близо до нивото през същия месец на 2014 г.

Според представители на Главна дирекция „Земеделие„ към ЕК, средната цена на суровото краве мляко не се очаква да премине 32 евроцента за килограм до 2018 г., тъй като освобождаваните количества сухо мляко от резерва ще действат ограничаващо на растежа.

Между две и три години ще трябват да бъдат освободени складираните 355 000 тона сухо мляко.

Все пак положителни остават перспективите през следващите години заради покупките на Китай и засилващото се търсене в страните в Африка.
Очаква се потреблението на млечни продукти в ЕС да се увеличи с 8 милиона тона до 2027 г. Консумацията на пакетирано мляко ще намалява.

Повишението на курса на щатският долар (което се очаква да продължи и през 2017 г.), ще има позитивно въздействие на износа на млечни продукти от ЕС в сравнение с основните конкуренти като САЩ и Нова Зеландия.

За нашите производители е проблем, че млякото  не се плаща на база компоненти – млечна мазнина и протеин. Част от продукцията не изпълнява изискванията за чистота, което прави невъзможно производството на продукти с високо качество.

Специалистите съветват:

България трябва да се съсредоточи в по-целесъобразно използване на публичния финансов ресурс по инвестиционните и други мерки в млечното животновъдство.

Усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на текущото състояние в средните стопанства,от 50 до 200 млечни крави. Тези стопанства да имат достъп до финансиране на не много скъпи проекти за оборудване, както и до закупуване на подходящи високопродуктивни животни.

Да се поощряват директните продажби, които подобряват достъпа до пазара, засилват конкуренцията, увеличават избора на потребителите и стабилизират доходите на малките и средни стопанства.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 15 Декември 2016 13:58

Повече крави - повече мляко

След премахването на квотите през изминалата година, следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. Каква е формулата на оцеляването след края на субсидиите?

Лили Мирчева

Ще се издавят ли българските животновъди в морето от мляко, в което се къпе Европа и светът? Колкото и да не им се вярва на българските фермери, цената на млякото се катери нагоре през последните седмици от изминаващата година. Цените на основните млечни продукти, търгувани на електронната платформа Global Dairy Trade (GDT), отбелязаха ново повишение и запазиха възходящия тренд, съобщиха наблюдателите на пазара.

В първата за декември сесия на GDT при изтъргувани 22 472 тона мляко, средният ценови индекс на млечните продукти отбеляза ново повишение с 3,55% до 3 622 долара за тон. Най-голямо повишение от 4,8% регистрира пълномасленото сухо мляко, достигайки 3 593 долара за тон, което е с над 1 000 долара повече в сравнение с цената през миналата година по това време, когато се е търгувало при 2 304 долара за тон. По информация на специализирания немски портал agrarheute.co през октомври ценовият индекс на млякото (със стандартна масленост от 4%), е достигнал 34,2 евроцента за килограм (+3,5 цента/кг през септември).

„Ноемврийските цени за България показват, че цената твърдо е в рамките на 65 стотинки за по-голямата част на страната. Дори и в райони славещи се с ниски цени – Плевен, Благоевград, Добрич – цените също вече са добри. В Хасковска област например фермерите се отърваха от монопола на изкупвачите и сега директно доставят на мандрите и вземат много добри пари за млякото. По-големите ферми вече минават седемдесетте стотинки, а имаме и ферма която получава и по 85 ст, но предава изключително качествено мляко, съобщи изпълнителният директор на Съюза наговедовъдите в България Михаил Михайлов.

Добри ли са новините за повишаване цената на млякото

за българските животновъди? Поскъпването на суровината неминуемо ще доведе и до поскъпване на млечните продукти в магазините. Но с прокъсания джоб на средния български потребител, едва ли печалбите и на фермерите ще тръгнат нагоре. По-скоро – обратното, за пореден път редовият купувач ще затегне колана и ще свие потреблението. Но най-лошият сценарий вещае появата на вносни стоки на по-ниски цени. Дъмпингът на по-евтините млечни продукти вероятно ще „удави“ повечето българските производители. Както прогнозираха от съюза на говедовъдите цените на млякото догодина вероятно ще бъдат в рамките на 70-75 стотинки, със спад до 60 стотинки през летния сезон.

Вече е налице трайна тенденция на увеличаване на изкупните цени на млякото, отчетоха и от фондация ИнтелиАгро. Спадът бе пречупен още през юли и вече четвърти месец кравето мляко бележи малък, но постоянен ръст, коментира Николай Вълканов на форум на животновъдите в Сливен. По думите му през октомври суровината е поскъпнала с малко над 8% спрямо юни тази година. Подобна е тенденцията в 28-те държави на Европейския съюз, но интересно е, че у нас поскъпването изпреварва доста средното за Общността.

Причина за повишаването на цените е недостигът на мляко в Русия и Китай. Но докато в първата държава се предприемат специални мерки за засилване на производството, в Поднебесната империя търсенето далеч надхвърля предлагането. По време на последните два аукциона на новозеландския млекопреработвателен гигант Фронтера, цената на пълномасленото сухо мляко е скочила на световните пазари с почти 20% само за две седмици. Причината е в изключително силен интерес на клиенти от Северна Азия. В резултат - достигнатите ценови нива са най-високите от юли 2014 година. Поскъпват с 6,5% обезмасленото мляко на прах и с 4% маслото.

Докато икономистите вещаят увеличаване на цените, наблюдателите на пазарите отчитат

свиване на млекопроизводството в световен мащаб

Производството на прясно мляко в Нова Зеландия през 2016/17 година се очаква да бъде с 4% по-ниско спрямо първоначалните прогнози на Фронтера, заради лошите климатични условия. Прекалено влажното време през последните месеци доведе до понижение на производството на мляко в Австралия с 9%. Очаква се спадът да се задълбочи с напредването на есента и това определено подхранва настроенията за ръст в цената, коментират от Интелиагро. Но и при другия основен играч в сектора – държавите от Общия пазар, също се очаква спад в производството. През август то е намаляло с 1,9% на годишна база. Към това трябва да се добави и т. нар. субсидирано свиване на производството в ЕС, чрез което фермерите получиха субсидии, за да произведат по-малко мляко между октомври 2016 г. и март 2017 година. (От тази мярка се възползваха много малко български животновъди и тя бе преждевременно затворена, заради изчерпване на бюджета.) Но както отчитат икономистите, търсене от Китай и свиващото се производство ще са в основата на възстановяването на цените на млякото през идващата година.

Потреблението на млечни продукти през 2017 г. ще се увеличи до 7% в глобален мащаб

Какъв ход трябва да предприемат фермерите в такъв случай? Ако погледнем практиката в държавите, които са по на запад от нас, ще видим, че там се предприемат специални селекционни програми, насочени към увеличаване на кравите и техните здравни показатели - продължителност на живот, заздравяване на краката и предпазване от болести по вимето, каквито са маститите. Както пише специализиранотов говедовъдството холандско списание VeeproMagazine, формулата е повече (здрави, бел. ред.)крави - повече (качествено) мляко.

„Сега е моментът фермерите да разиграят много добре картите си – да използват всякакъв вид полезни добавки и премикси, да балансират дажбите, за да получават добро мляко, да проведат наказателна акция срещу маститите и да си направят къде са им резервите за

снижаване себестойността на продукцията

коментира Михаил Михайлов пред животновъди.

Анализаторите от ИнтелиАгро питат - ако временният шок с отпадането на млечните квоти, съчетан с ограничено търсене на международните пазари, постепенно отминава, готови ли са нашите производители за новите реалности? Отговорът е не. Причините за това са много дълбоки и също са коментирани многократно през последните години. Неминуемо първата констатация е, че българското млечно говедовъдство е неефективно. Средната производителност е близо два пъти по-ниска от тази за ЕС 28, а ако се сравним с отличници като холандските фермери, ще видим, че

следната млечност на кравите в Холандия е 10 тона, а в България средната млечност едва достига 3,74 тона. От друга страна у нас изрядните фермери страдат от огромен сив сектор, който надминава 50% при суровото мляко. Парадоксално е, но мерките на държавата по-скоро стимулират това състояние. Въпреки кампаниите срещу „палмата в сиренето“, липсва адекватен контрол върху преработвателите и млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа.

Но най-големите

изкривявания в животновъдния сектор идват от субсидиите

Т. нар. обвързано подпомагане стимулира притежаването на животни, но не и животновъдството. Вместо поощряване на конкурентноспособните стопанства, субсидират се едва оцеляващи ферми, които нямат бъдеще, т.е. европейските субсидии и държавната подкрепа отиват за социални нужди, а не за производство и стимулиране на продуктивността. Безхаберното харчене на субсидии стана причина и за създаване на развъдни организации, които се нароиха като гъби след дъжд. При тях се отчита тотална липса на контрол и отчетност над развъдната дейност. Вместо да помагат на фермерите да подобряват стадата си, те по-скоро станаха символ на членския внос и вид „субсидирана заетост“ за определени хора.

„Съществуват безброй асоциации, сдружения, национални дружества, регионални, развъдни асоциации и не знам какви си“, коментира Михаил Михайлов. По думите му в говедовъдството има основно два вида организации - едните се занимават с браншова дейност, с други думи - защитават правата на своите членове, и то най-вече икономическите, а другите, които се наричат развъдни организации, се занимават със селекцията.

Развъдните асоциации имат бюджет и от тях зависи много дали фермера ще получи субсидия. Всъщност фермерите не могат да осъзнаят, че тези асоциации са техни, те са ги създали, те могат винаги да искат отчет от ръководствата, защото те са ги избрали. Получава се точно обратното, фермерите ги чувстват като държавни служители и освен това те плащат такса за обслужване и членски внос.

Само в говедовъдството развъдните асоциации са 12

обобщи председателят на браншовия съюз. В същото време в Европейските страни се извършва обединение на развъдните организации и една от причините за това е намаляване на разходите на фермерите. Но докато на запад от нас се търси ключът за увеличаване продуктивността на животните, „техниката ни за замразяване на спермата е за музеите от осемдесетте години на миналия век“. Развъдните асоциации в България съществуват в пълен мрак или по-точно - в сянката на субсидиите, и по никакъв начин не може да се измери свършената от тях работа. Липсва информация какво става реално в сектора на животновъдството, а оттам - не може да се направи нито анализ, нито реална преценка на ситуацията, нито прогноза за бъдещето.

Въпреки пълния мрак в статистиката, вече се отчита тенденцията за

намаляване на малките непазарни и полупазарни стопанства

и производството за собствени нужди. При това остава положението България да е нетен вносител в млечния сектор. През 2015 г. износът ни е за 113 млн. евро, а вносът за 173 млн. евро. И докато внасяме предимно сухо мляко, от което преработвателите правят своите продукти, при износа надделява сиренето.

Как ще се спасяват българските животновъди след 2020 г. когато субсидиите най-вероятно ще отпаднат? Ясно е че дотогава големите стопанства ще стават още по-големи, средните имат малко време за реакция, а повече от малките постепенно ще отпаднат от пазара. Все още у нас няма рецепта за успешна кравеферма. Но пък в Холандия основите на успешното стопанство са добре познати - селекция, правилно хранене, добро управление.

Как ще ги стигнем холандците щом сега българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското? „Както по отношение на средния брой животни в стопанство, така и по производителност на глава добитък и производство средно във фермата показателите изостават значително не само спрямо тези в старите страни-членки, но и спрямо десетте държави, присъединили се през 2004 година. По най-важния показател – средна млечност на глава животно на година, България е на последно място в ЕС, като изостава близо два пъти от средната производителност в старите страни-членки“, става ясно от анализ на ИнтелиАгро. Формулата за успех е три в едно: генетика, т.е. повишаване възможностите на стадото с внасянето на расови юници за разплод и на качествен семенен материал, образование и квалификация на фермерите, и храненето на животните. Който успее да я приложи, ще успее и без субсидии да преплува морето от мляко.

 

До 2026 г. ЕС ще е лидер в млекопроизводството

До 2026 г. Европейският съюз ще надмине Нова Зеландия като лидер в производството на прясно мляко. Въпреки това прогнозата е за умерен ръст с 1,3 млн. тона на година в производството на мляко в следващите 10 години. Това се казва в дългосрочния анализ на Европейската комисия за развитието на пазарите на основни земеделски продукти в ЕС

Въпреки очакванията за силен ръст в износа на мляко и млечни продукти, консумацията в ЕС ще се увеличи с 85% до 2026 г. Намалението в консумацията на мляко ще продължи, но употребата на сирене и масло от домакинствата ще се увеличава. Броят на населението в ЕС се очаква да нарасне.

.

Публикувана в Бизнес

От 25 ноември бе открита тръжна процедура по освобождаването на първите количества от 22 150 тона обезмаслено мляко на прах, което бе изтеглено от пазара като част от мерките за преодоляване на кризата в млечния сектор, съобщи електронното издание TheCattleSite. Операторите на пазара ще имат възможност до 13 декември да подадат офертите си до националните власти.

Настоящите действия бяха предприети след одобрение от страна на държавите-членки на предложение от Европейската комисия и отразява насърчаващите признаци на възстановяване на пазара на млечни продукти в ЕС, включително повишаване на изкупните цени за производителите с около 10% през последните 3 месеца. След постепенното намаляване на количествата, предлагани за изтегляне от пазара чрез публични интервенции, от септември насам не е постъпило нито едно предложение въпреки продължаващото действие на мярката.

За да бъде изпробвана реакцията на пазара, освободеното количество е ограничено до само 6% от изтеглените от пазара 355 хил. тона обезмаслено мляко на прах след влизането в действие на мярката през септември 2014 г.

„За мен е удоволствие да заявя, че наблюдаваме известни признаци на възстановяване на тези най-тежко засегнати пазари, макар всички да сме наясно колко крехко може да е едно възстановяване на пазарите на селскостопанска продукция. Да постигнем устойчивост на това възстановяване и да работим за постигане на баланс на пазара на млечни продукти остава наш приоритет”, заяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Същевременно всички мерки за подкрепа на млекопроизводителите, предприети от ЕК, включително частното складиране и публичните интервенции на пазара, продължават да действат.

Публикувана в Новини на часа

Ето кои събития или фактори водят до стрес при млечните крави
- отелването;
- рекордно млекопроизводство;
- некачествен фураж;
- промени в условията на отглеждане;
- пренаселеност в краварника;
- неблагоприятни климатични условия - летни жеги;
- пресушаването.
Тези примери са най-честите източници на стрес при млечните крави.
Добре дефинираните управленски практики, включително програми за хранене и здравни програми са задължителни за минимизиране на отрицателното въздействие на тези стресови фактори.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 16 Ноември 2016 10:35

Не ни трябват субсидии, а пазари

Стоян Пелтешки - икономистът, дръзнал да стане фермер:

Не ни трябват субсидии, а пазари

Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна

Лили Мирчева

Стоян Пелтешки е сред малкото примери как столичанин може да се върне към своите корени, да зареже професията на икономист и да стане фермер. „Който се захване с това, трябва да знае, че е сериозна работа – по 365 дни в годината. Не питайте експертите какво да правите, защото ще ви объркат повече, просто работете”, посъветва той в Деня на отворените врати в своята ферма „Угърчин”, организиран от фондация „Биоселена”в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората”. Стоян разказа на своите гости, как преди четири години купил 20 овце в опита си да възроди родовата памет. Прави го в буквалния смисъл на думата като възстановява старата фамилна къща и я превръща в минимандра. В нея всичко напомня за живота на предците му – животновъди, които прекарвали по-голямата част от времето си по колибите наоколо. Посочва мястото, където баба му преди век по цял ден е прела вълна от овцете, а овчарското му куче играе пред старинна ярмомелка. Пелтешки наследява и 250 декара земя, които са му достатъчни за пасища и за земеделие. Сега отглежда пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Всъщност

оттам е съпругата му Детелина, която по професия е детска учителка, но също е спряла да се занимава с педагогика, тъй като времето й е изцяло посветено на работата във фермата и продажбата на сиренето, произведено в нея.

Братът на дядото на Стоян е бил интербригадист в Испания, но последвал тъжната съдба на тези революционери, които връщайки се в родината, биват арестувани и екзекутирани. Сега малка паметна плоча напомня за него, но пък къщата му отдавна пустее и започва да се руши. В съседство с нея е родовата къща на Стоян Пелтешки, която вече е част от фермата. Тук се преработва млякото от неголямото стадо на фермера.

Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 г. с помощта на Фондация „Биоселена” получава регистрация по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните.

Този човек е луд за работа”, така го определи експертът от фондацията Тенчо Тенев. Затова дори правят изключение за Стоян, като го включват в проекта „За Балкана и хората”, тъй като фермата му не отговаря на географските изисквания на българо-швейцарския проект.

В малката мандра се произвеждат само два продукта – овче и краве сирене. Те носят името на опитния сиренар Дачо, който е и баш майстора на млечните деликатеси. Всъщност Дачо Кочевски е един от редките технолози, завършили специализирано образование в Плевен. Работи само с „истински, натурални” продукти, които заквасва с троянска мая.

Като отидеш сега в магазина, почти всичко е имитиращи продукти. Все едно да ти дават да пазаруваш с имитиращи пари”, коментира Стоян Пелтешки.

Отначало начинаещият фермер продавал произведеното мляко на изкупвач, но бързо разбрал колко зле платен е българският млекопроизводител. Затова предприел следващата стъпка – да изгради собствена мандра. В резултат - за последните 12 месеца цената на суровото мляко се е увеличила с 62 % в сравнение с тази, на която тя щеше да бъде продадена на изкупвачи. За този период са преработени 39 523 л краве мляко и 7 666 л овче мляко. Произведени са 5 949 кг краве сирене и 2 010 кг овче сирене и е осигурен допълнителен приход за фермата 29 616.66 лева, изчисляват ефекта от преработката експертите от „Биоселена”.

Сега фермата осигурява работа на 11 души, като седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%. „Всъщност това си беше село, но по протекцията на мощен държавен велможа от времето на социализма, стана град за гордост на жителите си. Сега Угърчин е областно селище със затихващи функции”, обяснява Пелтешки.

В близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел. Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец.

Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция. Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна”, твърди Стоян Пелтешки. По думите му фермата сега продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и Стоян е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

Сиренето с марката „На Дачо“ те продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Фермерската марка вече е позната в региона, в София, Каварна, Варна, Бургас, Пловдив. Популярността на сиренето, произведено в Угърчин расте бавно, макар и не с темповете, които биха искали собствениците на мандрата.

Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“. Затова настоява „Подкрепете българското” вместо да е временна кампания, да се превърне в постоянна подкрепа към дребните фермери. „Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. По думите му българинът все още няма култура на пазаруване на храна и не би пропътувал 20 км извън града, за да си купи сирене, картофи, лук, домати и каквото щете, но произведено във ферма.

Въпреки това, нещата бавно се променят, независимо от всички трудности за производителите. Една от основните грижи на Стоян Пелтешки е да намери работници във фермата си. Въпреки че е осигурил достойна заплата и къща с всички удобства край Угърчин, никога не знае кога пастирите от поредното ромско семейство ще го напуснат. Не помагат нито финансови стимули, нито бонуси като да им осигури кокошки и прасета за лично ползване... Животновъдите знаят за какво става дума.

Публикувана в Животновъдство
По-скъпо не винаги означава по-добро. Този факт за пореден път бе потвърден от учените от Нова Зеландия. Потребителите възприемат органичното мляко, тоест полученото без използване на химия във фуражите, от крави, пасящи на екологично чисти поляни, като по-полезно за здравето. Оттук идва и готовността им да платят повече. Но струва ли си?
Въз основа на анализа на 200 научнти публикации на тема сравняване на обикновено и органично мляко учените са направили извод, че данните не са точни и изводите им са твърде неясни. Според учените, сравнението между двата вида мляко изобщо е безсмислено, тъй като върху качествата му оказват влияние твърде много фактори, които е невъзможно да бъдат проследени. По тази причина те са направили собствен анализ.
Сравнителните опити са провеждена между органично мляко от крави, пасящи на екологични пасища и млякото от крави, хранени с концентрирани фуражи. Така че разликите в органолептичния състав се обясняват с храната, а не с технологията и екологията. Терминът "органично мляко" далеч не е универсален във всички страни и в голяма степен се определя от местните закони. В резултат се получава, че обикновеното мляко е просто всичко онова, което не е било законодателно определено като органично. На практика производството на обикновеното мляко се произвежда от високопродуктивни крави и при използването на голямо количество зърнени фуражи. Органичното е свързано с пашата на животни от смесени породи.
От това учените правят извод, че органичното мляко не е по-полезно от обикновеното и няма смисъл двата вида да бъдат сравнявани.
Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 03 Ноември 2016 13:29

Най-продуктивните млечни кози в света

Швейцарските кози са на първо място по млечност и са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в целия свят. Десет породи и близо 30 000 кози са регистрирани в т.нар. Книга на стадото (Herd-book)на Швейцарската федерация по отглеждане на кози. Швейцария изнася по света кози от основните си породи: Саанска, Кафява алпийска и Тогенбургска, които се ценят заради високата им млечна продуктивност. Козата Боер пък е типична месодайна порода.

Саанската коза (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма.. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. . Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ. Саанската коза е разпространена широко в Европа, Америка, Африка и Азия, където се използва като основна порода подобрителка.

Кафявата алпийска коза (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

Тогенбургската коза (Toggenburg) е създадена в долината Тогенбург, с предназначение добив на мляко, а също на месо и кожи. Породата е приспособима към полу- и планински условия на живот и поради тази причина е разпространена в много страни. В България е внесена за първи път през 1995 г. с цел използването на породата за подобряване на млечните качества на местните кози. Тогенбурската коза е по-дребна от Саанската, като цветът на космената й покривка е сиво-кафяв. Млечността на тези кози в родината е 550 – 650 л с масленост 4%. Отделни кози дават 1200 и повече литра мляко. Козите тежат 45– 50 кг, а пръчовете 70 – 75 кг. Породата се отличава със здрави крайници и копита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен. Вимето е много добре развито, селекционирано за машинно доене.

Saanen)

Публикувана в Животновъдство

От 17 до 21 октомври в Ротердам се проведе ежегодната Световната среща за млякото. На нея беше подписан първият по рода си договор с Организацията по прехрана и земеделие - ФАО, който има за цел да гарантира редовен достъп на хората до висококачествена храна

По време на пленарните сесии в Ротердам над 800 делегати от 193 държави обсъдиха значими въпроси за развитието на млечния отрасъл: стратегии за развитие на икономическата устойчивост, безопасност на храните, технологии, стандарти, маркетинг.

По време на срещата експрезидентът на Международната млечна федерация д-р Джереми Хил съобщи, че глобалният млечен сектор използва 1 млрд. ха земеделски земи. Отрасълът предоставя средства за живот чрез 150 млн. ферми и 240 млн. работни места. Той произвежда 800 млн. л мляко. В него са заети 80 млн. жени по света.

Делегатите гласуваха за значимостта на фермера и на преработвателя в млечния сектор

Те не се съгласиха, че млекопреработвателят е единственият лидер в отрасъла. 89% от анкетираните експерти и посетители гласуваха против това.

Генералният директор на холандския млечен кооператив FrieslandCampin - Roelof Joosten, реагира на гласуването така: "Ние (млечният отрасъл) можем да бъдем извънредно мощен вдъхновител, способен да убеди потребителите в приноса на млечните продукти за правилното хранене."

И още:

Преработвателят може да стане най-добрият източник на информация за потребителя за безопасността и качеството на хранителните продукти.

Марките са собственост на млекопреработвателите. Това е, което потребителят вижда. По този начин те поемат значителни рискове на отрасъла. Длъжни сме да поддържаме преработвателите и да отделяме внимание да се разширят правата и възможностите на фермерите които биха могли да засилят "гласа" на млечната промишленост.

Фермерите имат голяма роля в позиционирането на млечния отрасъл.

Млечният отрасъл не може да има един лидер, но млекопреработвателят може да бъде координатор.

А как ще се развива отръсълът?

Китай ще продължи да бъде основен двигател за растежа на млекопроизводството

Докато очакванията са увеличението на глобалното млекопроизводство да се забавя - с 2% миналата година, и с 1% през 2016 г., обемите на световната търговия с мляко продължава да расте.

Прогнозите са търсенето от страна на Китай на вносно ултрапастьоризирано мляко да достигне 1 млрд. литра.

Прогнозите за европейския млечен сектор:

През 2017 г. увеличението на млекопроизводството в страните от Евросъюза ще съставлява едва 0,8% (+1,2 млн. т).

По прогнози през 2016 г. увеличението на млекопроизводството в страните членки на ЕС ще бъде 1,6% (+2,5 млн. т). За сравнение през 2015 г. този показател е бил на равнище +2,5% (+3,7 млн. т).

Световната среща за млякото в Ротердам завърши с приемането на обща Декларация, която има за цел глобалният млечен сектор да може да отговори на най-голямото предизвикателство -как да помогне по устойчив начин за изхранването на увеличаващото се население по света.

Публикувана в Животновъдство

През първата половина на тази година световната търговия с мляко е била доста вяла и с минимален растеж, сочат последните оценки на анализатори на Международната федерация за млякото, цитирани от електронното издание DairyNews. „Разликите между отделните категории продукти обаче се запазват, обуславяйки различни структури на търговия при износителите. През първата половина на 2016 г. търсенето на пазара остана умерено, което в съчетание с ръста на производството на мляко в основните държави-производителки доведе до значително натрупване на запасите. Въпреки това ние очакваме слаб ръст от около 1,5% в световната търговия с мляко до края на календарната 2016 г. Тази положителна прогноза се базира на появата на по-благоприятни тенденции на пазара на мляко през второто тримесечие на 2016 г. , както и на понижаването на доставките в световен мащаб и на неизбежното възстановяване на световното търсене”, убедени са експертите на федерацията.

Техни данни показват, че износът на мляко от Беларус демонстрира почти единствен в света съществен растеж. „До голяма степен това се случва благодарение на разширяването на търговията с мляко с Русия. По-нататъшното увеличаване на износа на млечни продукти от Беларус ще се сблъсква периодично със съпротивата от страна на млечния бранш в Русия. През 2016 г. бе отрязан достъпът на продукцията на няколко износители от Беларус до руския пазар заради съмнения за реекспорт на млечни продукти от Европейския съюз”, отбелязват т федерацията. След въвеждането на забраната за внос в Русия на селскостопанска продукция и храни от държавите-членки на ЕС през 2014 г. Беларус се оформи като втори по големина външен пазар за общността при млякото и маслото, изоставайки само от Китай.

Очаква се световната търговия с масло и сирене да продължи да се възстановява на фона на приспособяването на износителите към новите пазарни реалности, като предвижданията са балансът на търсенето и предлагането да бъде възстановен. Вследствие на това търговията с мляко вероятно ще се върне към обичайното си темпо на растеж, но само при положение, че международните пазари не бъдат подложени на нови сътресения.

Експертите на федерацията прогнозират, че на международните пазари през 2017 г. ще бъдат изтъргувани около 73,7 млн. тона мляко, или с 4,7% повече, отколкото през тази година.

Публикувана в Бизнес

Българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери и пазара на продукцията им

Лили Мирчева

Все повече хора предпочитат да пътуват по живописния Подбалкански път, вместо да прелетят по високоскоростните магистрали, свързващи столицата и морето. Колкото и да е странно – една от причините е магазинче в карловското село Васил Левски, където си пазаруват „истинско“ сирене, овче и биволско кисело мляко, както и чудесен кашкавал. Целият процес по създаването им става пред очите на посетителите, защото това е демонстрационен център към стопанството на семейство Кулови. Пътуващите лесно я откриват, защото е непосредствено до главния път, а указателна табела показва къде се намира „Ферма под Балкана“. Това е и търговското наименование на продуктите, които се предлагат в магазинчето или на фермерските пазари в страната.

Може би центърът е сред първите лястовици на т. нар. млечен туризъм, защото вече няколко туроператори са направили запитвания колко ще им струва посещение на туристически групи и дегустация на млечните продукти. Но по-важното е, че тук може да се обмени опит в създаването на животновъдно стопанство и минимандра към него. Кулови са имали късмета да се включат в проекта „За Балкана и хората“, подкрепен от швейцарското правителство, и да получат както финансова, така и консултантска помощ за развитие на потомствения семеен бизнес. В резултат голяма част от инвестициите за покупка на пастьоризатора, ваните и хладилните помещения се покриват от швейцарското правителство, а разходите на Кулови са около 30% на сто от тях.

„Обектът е регистриран от 9 март миналата година, работи година и половина и вече трупа своята история. Затова нека фермерите, които идват тук, да си направят сметката и да решат дали има смисъл да вложат усилия в този безнес“, разказва Тенчо Христов, експерт от фондация „Биоселена“, която е посредник и медиатор на българо-швейцарския проект. За първи път бе представен финансов разчет за изграждането на минимандрата, която работи по изискванията на Наредба 26 на МЗХ за директни доставки на фермерите.

Въпросната наредба съществува от 2010 г. и въпреки доизкърпването на правилата, досега е пропуснала през цедката на изискванията си едва 40 животновъди, които преработват собствено сирене, кашкавал или ръчно произведени колбаси. Да се запита човек – как досега българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери, така че реализацията на собствената им продукция им да е непосилно занимание. Не забелязват ли служителите на МЗХ по време на многобройните си командировки в чужбина, че тамошните фермери нямат нашите болежки. И как примерно в Швейцария „под път и над път“ може да се купи всякаква фермерска храна – от месни деликатеси до многобройните ръчно изработени сирена? Да не споменаваме съседна Румъния, където само за шест години държавата подкрепи десетки хиляди малки стопанства, като при това намери и пазар да продукцията им.

Как да си обясним мълчанието на чиновниците от МЗХ към заявленията на животновъди у нас, които още в края на 2015 г. са поискали регистрация по Наредба 26, но досега дори не са взети проби от млякото във фермите? А колкото и да предлагаха нашите стопани, едва сега се заговори за поредните промени в Наредба 26, осигуряващи им право да търгуват в цялата страна.

На фона на фалиращите животновъдни стопанства, фермата на Никола и Таня Кулови прави щастливо изключение. Стопанинът е потомствен каракачанин и се занимава от дете с животновъдство, но споделя, че е „стъпил на крака“ едва със затваряне на цикъла на производство. Започва самостоятелен бизнес през 2000 г. само с 4 биволи, а сега в стопанството му има 500 каракачански овце, 150 бивола от породата Българска Мурра, 200 крави – млечни и месодайни, 250 кози, които предстои да бъдат сертифицирани като Бяла българска порода, както около 25 коня. До миналата година фермерът изцяло е предавал на мандри и изкупвачи биволското и овче мляко, което произвежда. А как са му „извивали ръцете“ въпросните посредници, само той си знае. Коментира че приходите от тези продажби едва са стигали за прехрана на животните и минимален семеен доход. За инвестиции в модернизация въобще не може да се говори.

Ситуацията коренно се променя, когато семейството успява да затвори цикъла на производство и изгражда малка мандра за преработка на част от собствената продукция. Това става благодарение на финансиране от страна на швейцарското правителство по проекта „За Балкана и хората“. Връзката е фондация „Биоселена“ - основен консултант и помощник в изграждането на три в едно – демонстрационен център към стопанството, мандра и магазинче.

„Няма политика за подкрепа на средни и дребни производители в България. Пусната мярка от новата селска програма веднага бе изчерпана. Нека има високи лимити за големите производители, но за дребните трябва да се заделят поне 50 млн. лв., които да се дават за инвестиции в стопанствата, но при облекчени условия“, коментира Стоилко Апостолов, директор на „Биоселена“. По думите му в Швейцария фермите имат средно по 30-50 крави, но те осигуряват добри доходи на цели семейства. Близо 98% от животновъдството там се държи от малкия семеен бизнес, но у нас картината е много изкривена.

На практика стопанството на семейство Кулови, едва след като затвори цикъла на преработка, може да си отдъхне от рекета на прекупвачите и да увеличи семейния бюджет. Сега минимандрата им преработва 300 литра мляко на ден и само за година приходите са нараснали с 36.6%. Както бе показано в икономически анализ, изготвен от „Биоселена“, от първи септември 2015 г. до 31 август на 2016 г. стопаните са получили 21 318 литра биволско и 6 697 л овче мляко. Ако не го бяха преработили, а продали на мандрите, приходите им щяха да бъдат около 40 хил. лева. С новия цех за преработка за овче и биволско кисело мляко и сирене, те получават 72 хиляди лева. Към тази сума се добавят около 14 хил. лв. от продадено мляко, тъй като Наредба 26 не позволява преработката на цялата суровина. Приспадайки разходите си, които в рамките на годината се изчисляват на 30 хиляди лева, за семейството остават 55 хил. лв., което вече им позволява да мислят за развитие на бизнеса. Затова ще добавят в асортимента козе мляко и сирене, както и месни деликатеси.

Но най-сигурният признак за бъдещето на фермата е, че синът Яне и дъщерята Агора също се включват в семейния бизнес.

Каре

Има пари за още няколко проекта

Финансирането възлиза на 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка

Фондация „Биоселена“ подпомага стопаните с навременни консултации и инвестиции в интензивно отглеждане на пасищни животни, както и в преработка на суровината. Фондацията е изпълнител на проекта „За Балкана и хората“ и има възможност да финансира още 3-4 стопанства до изчерпване на ресурса на програмата.

Управителният съвет на фондацията взе решение, според което подпомогнатите по проекта фермери може да са извън района на Стара планина, но пасищата им да попадат в зони от НАТУРА 2000 или в земи с висока природна стойност.

Предоставените средства за преработка на селскостопански продукти възлизат на не повече от 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка. Фондацията може да съдейства още и с разработване на проекта за преработка на процедурите по одобрение от Агенцията по безопасност на храните, както и с консултантска помощ „по всяко време“.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта