От 17 до 21 октомври в Ротердам се проведе ежегодната Световната среща за млякото. На нея беше подписан първият по рода си договор с Организацията по прехрана и земеделие - ФАО, който има за цел да гарантира редовен достъп на хората до висококачествена храна

По време на пленарните сесии в Ротердам над 800 делегати от 193 държави обсъдиха значими въпроси за развитието на млечния отрасъл: стратегии за развитие на икономическата устойчивост, безопасност на храните, технологии, стандарти, маркетинг.

По време на срещата експрезидентът на Международната млечна федерация д-р Джереми Хил съобщи, че глобалният млечен сектор използва 1 млрд. ха земеделски земи. Отрасълът предоставя средства за живот чрез 150 млн. ферми и 240 млн. работни места. Той произвежда 800 млн. л мляко. В него са заети 80 млн. жени по света.

Делегатите гласуваха за значимостта на фермера и на преработвателя в млечния сектор

Те не се съгласиха, че млекопреработвателят е единственият лидер в отрасъла. 89% от анкетираните експерти и посетители гласуваха против това.

Генералният директор на холандския млечен кооператив FrieslandCampin - Roelof Joosten, реагира на гласуването така: "Ние (млечният отрасъл) можем да бъдем извънредно мощен вдъхновител, способен да убеди потребителите в приноса на млечните продукти за правилното хранене."

И още:

Преработвателят може да стане най-добрият източник на информация за потребителя за безопасността и качеството на хранителните продукти.

Марките са собственост на млекопреработвателите. Това е, което потребителят вижда. По този начин те поемат значителни рискове на отрасъла. Длъжни сме да поддържаме преработвателите и да отделяме внимание да се разширят правата и възможностите на фермерите които биха могли да засилят "гласа" на млечната промишленост.

Фермерите имат голяма роля в позиционирането на млечния отрасъл.

Млечният отрасъл не може да има един лидер, но млекопреработвателят може да бъде координатор.

А как ще се развива отръсълът?

Китай ще продължи да бъде основен двигател за растежа на млекопроизводството

Докато очакванията са увеличението на глобалното млекопроизводство да се забавя - с 2% миналата година, и с 1% през 2016 г., обемите на световната търговия с мляко продължава да расте.

Прогнозите са търсенето от страна на Китай на вносно ултрапастьоризирано мляко да достигне 1 млрд. литра.

Прогнозите за европейския млечен сектор:

През 2017 г. увеличението на млекопроизводството в страните от Евросъюза ще съставлява едва 0,8% (+1,2 млн. т).

По прогнози през 2016 г. увеличението на млекопроизводството в страните членки на ЕС ще бъде 1,6% (+2,5 млн. т). За сравнение през 2015 г. този показател е бил на равнище +2,5% (+3,7 млн. т).

Световната среща за млякото в Ротердам завърши с приемането на обща Декларация, която има за цел глобалният млечен сектор да може да отговори на най-голямото предизвикателство -как да помогне по устойчив начин за изхранването на увеличаващото се население по света.

Публикувана в Животновъдство

През първата половина на тази година световната търговия с мляко е била доста вяла и с минимален растеж, сочат последните оценки на анализатори на Международната федерация за млякото, цитирани от електронното издание DairyNews. „Разликите между отделните категории продукти обаче се запазват, обуславяйки различни структури на търговия при износителите. През първата половина на 2016 г. търсенето на пазара остана умерено, което в съчетание с ръста на производството на мляко в основните държави-производителки доведе до значително натрупване на запасите. Въпреки това ние очакваме слаб ръст от около 1,5% в световната търговия с мляко до края на календарната 2016 г. Тази положителна прогноза се базира на появата на по-благоприятни тенденции на пазара на мляко през второто тримесечие на 2016 г. , както и на понижаването на доставките в световен мащаб и на неизбежното възстановяване на световното търсене”, убедени са експертите на федерацията.

Техни данни показват, че износът на мляко от Беларус демонстрира почти единствен в света съществен растеж. „До голяма степен това се случва благодарение на разширяването на търговията с мляко с Русия. По-нататъшното увеличаване на износа на млечни продукти от Беларус ще се сблъсква периодично със съпротивата от страна на млечния бранш в Русия. През 2016 г. бе отрязан достъпът на продукцията на няколко износители от Беларус до руския пазар заради съмнения за реекспорт на млечни продукти от Европейския съюз”, отбелязват т федерацията. След въвеждането на забраната за внос в Русия на селскостопанска продукция и храни от държавите-членки на ЕС през 2014 г. Беларус се оформи като втори по големина външен пазар за общността при млякото и маслото, изоставайки само от Китай.

Очаква се световната търговия с масло и сирене да продължи да се възстановява на фона на приспособяването на износителите към новите пазарни реалности, като предвижданията са балансът на търсенето и предлагането да бъде възстановен. Вследствие на това търговията с мляко вероятно ще се върне към обичайното си темпо на растеж, но само при положение, че международните пазари не бъдат подложени на нови сътресения.

Експертите на федерацията прогнозират, че на международните пазари през 2017 г. ще бъдат изтъргувани около 73,7 млн. тона мляко, или с 4,7% повече, отколкото през тази година.

Публикувана в Бизнес

Българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери и пазара на продукцията им

Лили Мирчева

Все повече хора предпочитат да пътуват по живописния Подбалкански път, вместо да прелетят по високоскоростните магистрали, свързващи столицата и морето. Колкото и да е странно – една от причините е магазинче в карловското село Васил Левски, където си пазаруват „истинско“ сирене, овче и биволско кисело мляко, както и чудесен кашкавал. Целият процес по създаването им става пред очите на посетителите, защото това е демонстрационен център към стопанството на семейство Кулови. Пътуващите лесно я откриват, защото е непосредствено до главния път, а указателна табела показва къде се намира „Ферма под Балкана“. Това е и търговското наименование на продуктите, които се предлагат в магазинчето или на фермерските пазари в страната.

Може би центърът е сред първите лястовици на т. нар. млечен туризъм, защото вече няколко туроператори са направили запитвания колко ще им струва посещение на туристически групи и дегустация на млечните продукти. Но по-важното е, че тук може да се обмени опит в създаването на животновъдно стопанство и минимандра към него. Кулови са имали късмета да се включат в проекта „За Балкана и хората“, подкрепен от швейцарското правителство, и да получат както финансова, така и консултантска помощ за развитие на потомствения семеен бизнес. В резултат голяма част от инвестициите за покупка на пастьоризатора, ваните и хладилните помещения се покриват от швейцарското правителство, а разходите на Кулови са около 30% на сто от тях.

„Обектът е регистриран от 9 март миналата година, работи година и половина и вече трупа своята история. Затова нека фермерите, които идват тук, да си направят сметката и да решат дали има смисъл да вложат усилия в този безнес“, разказва Тенчо Христов, експерт от фондация „Биоселена“, която е посредник и медиатор на българо-швейцарския проект. За първи път бе представен финансов разчет за изграждането на минимандрата, която работи по изискванията на Наредба 26 на МЗХ за директни доставки на фермерите.

Въпросната наредба съществува от 2010 г. и въпреки доизкърпването на правилата, досега е пропуснала през цедката на изискванията си едва 40 животновъди, които преработват собствено сирене, кашкавал или ръчно произведени колбаси. Да се запита човек – как досега българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери, така че реализацията на собствената им продукция им да е непосилно занимание. Не забелязват ли служителите на МЗХ по време на многобройните си командировки в чужбина, че тамошните фермери нямат нашите болежки. И как примерно в Швейцария „под път и над път“ може да се купи всякаква фермерска храна – от месни деликатеси до многобройните ръчно изработени сирена? Да не споменаваме съседна Румъния, където само за шест години държавата подкрепи десетки хиляди малки стопанства, като при това намери и пазар да продукцията им.

Как да си обясним мълчанието на чиновниците от МЗХ към заявленията на животновъди у нас, които още в края на 2015 г. са поискали регистрация по Наредба 26, но досега дори не са взети проби от млякото във фермите? А колкото и да предлагаха нашите стопани, едва сега се заговори за поредните промени в Наредба 26, осигуряващи им право да търгуват в цялата страна.

На фона на фалиращите животновъдни стопанства, фермата на Никола и Таня Кулови прави щастливо изключение. Стопанинът е потомствен каракачанин и се занимава от дете с животновъдство, но споделя, че е „стъпил на крака“ едва със затваряне на цикъла на производство. Започва самостоятелен бизнес през 2000 г. само с 4 биволи, а сега в стопанството му има 500 каракачански овце, 150 бивола от породата Българска Мурра, 200 крави – млечни и месодайни, 250 кози, които предстои да бъдат сертифицирани като Бяла българска порода, както около 25 коня. До миналата година фермерът изцяло е предавал на мандри и изкупвачи биволското и овче мляко, което произвежда. А как са му „извивали ръцете“ въпросните посредници, само той си знае. Коментира че приходите от тези продажби едва са стигали за прехрана на животните и минимален семеен доход. За инвестиции в модернизация въобще не може да се говори.

Ситуацията коренно се променя, когато семейството успява да затвори цикъла на производство и изгражда малка мандра за преработка на част от собствената продукция. Това става благодарение на финансиране от страна на швейцарското правителство по проекта „За Балкана и хората“. Връзката е фондация „Биоселена“ - основен консултант и помощник в изграждането на три в едно – демонстрационен център към стопанството, мандра и магазинче.

„Няма политика за подкрепа на средни и дребни производители в България. Пусната мярка от новата селска програма веднага бе изчерпана. Нека има високи лимити за големите производители, но за дребните трябва да се заделят поне 50 млн. лв., които да се дават за инвестиции в стопанствата, но при облекчени условия“, коментира Стоилко Апостолов, директор на „Биоселена“. По думите му в Швейцария фермите имат средно по 30-50 крави, но те осигуряват добри доходи на цели семейства. Близо 98% от животновъдството там се държи от малкия семеен бизнес, но у нас картината е много изкривена.

На практика стопанството на семейство Кулови, едва след като затвори цикъла на преработка, може да си отдъхне от рекета на прекупвачите и да увеличи семейния бюджет. Сега минимандрата им преработва 300 литра мляко на ден и само за година приходите са нараснали с 36.6%. Както бе показано в икономически анализ, изготвен от „Биоселена“, от първи септември 2015 г. до 31 август на 2016 г. стопаните са получили 21 318 литра биволско и 6 697 л овче мляко. Ако не го бяха преработили, а продали на мандрите, приходите им щяха да бъдат около 40 хил. лева. С новия цех за преработка за овче и биволско кисело мляко и сирене, те получават 72 хиляди лева. Към тази сума се добавят около 14 хил. лв. от продадено мляко, тъй като Наредба 26 не позволява преработката на цялата суровина. Приспадайки разходите си, които в рамките на годината се изчисляват на 30 хиляди лева, за семейството остават 55 хил. лв., което вече им позволява да мислят за развитие на бизнеса. Затова ще добавят в асортимента козе мляко и сирене, както и месни деликатеси.

Но най-сигурният признак за бъдещето на фермата е, че синът Яне и дъщерята Агора също се включват в семейния бизнес.

Каре

Има пари за още няколко проекта

Финансирането възлиза на 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка

Фондация „Биоселена“ подпомага стопаните с навременни консултации и инвестиции в интензивно отглеждане на пасищни животни, както и в преработка на суровината. Фондацията е изпълнител на проекта „За Балкана и хората“ и има възможност да финансира още 3-4 стопанства до изчерпване на ресурса на програмата.

Управителният съвет на фондацията взе решение, според което подпомогнатите по проекта фермери може да са извън района на Стара планина, но пасищата им да попадат в зони от НАТУРА 2000 или в земи с висока природна стойност.

Предоставените средства за преработка на селскостопански продукти възлизат на не повече от 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка. Фондацията може да съдейства още и с разработване на проекта за преработка на процедурите по одобрение от Агенцията по безопасност на храните, както и с консултантска помощ „по всяко време“.

Публикувана в Животновъдство

Със заповед на министъра на земеделието и храните Десислава Танева е определен размера на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по схемите за обвързано с производството подпомагане за млечни крави, месодайни крави и/или юници и крави под селекционен контрол за 2016 г. както следва: 

По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, животновъди ще получават по 272 лв. (139.07 евро) на животно. По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, определеният размер за подпомагане на глава животно е 206 лв. (105.33 евро).  По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол, фермерите ще получават по 275 лв. (140.61 евро) на животно. 
Публикувана в Животновъдство

От 20 октомври 2016 г. ДФ „Земеделие“ прекратява приема на заявления по мярката за помощ за намаляване на производството на краве мляко. След приключването на 12 октомври на втория период за намаляване на производството на краве мляко, Европейската комисия уведоми, че е достигнат максималният наличен общ размер на количествата сурово краве мляко, подлежащи на подпомагане по Делегиран Регламент (ЕС) 2016/1612 на Комисията. В тази връзка изпълнителният директор на Фонд „Земеделие“ издаде Заповед № 03-РД/2941 от 19.10.2016 г., с която се преустановява приемът по мярката.

Съгласно заповедта, от 20 октомври се прекратява приемът на нови заявления по текущия прием за третия период на намаление, както и на заявления за четвъртия период. Заявленията за помощ, приети в периода от 13 октомври до 19 октомври, отнасящи за третия период на намаление на продукцията, няма да бъдат одобрени за подпомагане.

От получената от ЕК нотификация става ясно, че за периода, обхващащ месеците ноември-декември 2016 г. и януари 2017 г., в страните-членки са приети заявления за планирано намаление на производството на краве мляко с 97 880 тона при определени за периода 12 198 тона. На тази база ЕК изчисли коефициент на разпределение 0.12462762.

С влизащия в сила днес, 20 октомври 2016 г. Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1845, Комисията постановява прилагането на коефициента за всички заявления за втория период, приети по схемата, което води до редуциране на планираните количества за намаление. По този начин за България одобреното намаление е 31 тона (при заявени 249.5 тона).

Коефициентът няма да се прилага за одобрените 304 заявления по предходния първия период, обхващащ месеците октомври, ноември и декември, 2016 година.

Коефициентът ще бъде приложен за всички 27 заявления на млекопроизводители, които са кандидатствали от 22 септември до 12 октомври за втория период на намаление на продукцията.

Припомняме, че срокът за подаване на заявления за плащане по схемата за първия период е от 3 януари до 14 февруари 2017 г., а за втория период - от 1 февруари до 17 март 2017 година.

Публикувана в Животновъдство

Дребните производители няма да оцелеят след 2020 г., когато субсидиите ще отпаднат

Н.с.І.ст. Й. Малджански

През последните 10 години животновъдният отрасъл се редуцира до символични производства и вече изпълнява почти ритуални функции. Съществува тенденция на постоянно намаляване броя на отглежданите животни и хората, заети с отглеждането им. Най-засегнатите са малките и дребните производители на животновъдна продукция. Намалява и средната продуктивност на отглежданите животни, което показва,че моделът, които се прилага, е неправилен и трябва да бъде променен. Същото се случва с държавните и европейските помощи за отрасъла, чийто бюджет се утрои за няколко години, но срещу това няма никаква продукция.

В такива моменти е редно да има експерти, които да направят анализ на дейността, да посочат грешките, които се допускат и да предложат друг модел на подпомагане. Сега се въртим в един омагьосан кръг и едни и същи хора предлагат и променят моделите на подпомагане, без да имат нужната компетентност. На всичко отгоре - не носят никаква отговорност за това, което сами са сътворили. Няма да търсите ефективност от вложените средства, защото политиката и схемите за подпомагане се предлагат от големите преработватели, които са си в чист конфликт на интереси, но никой не казва това.

Крайно време е Съюзът на зооинженерите да си влезе в ролята и да формира Национален експертен съвет по животновъдство, който да анализира и предлага експертни решения.Това, което сега наблюдаваме като регионални експертни комисии по животновъдство, е пълна пародия. Необходима е коренна промяна в организирането на производството на животновъдна продукция.

В новата организация ръководна роля трябва да играе експертният съвет по животновъдство и специализираните институти към Селскостопанската академия. Само те могат да наложат определени ефективни технологии на производство на животновъдна продукция. Сега секторът е силно профанизиран и малките и дребни производители няма как да се справят сами. На практика те няма да оцелеят след 2020 г., когато субсидиите ще отпаднат.

Нужно е да се изгради национална стопанска структура, която да обслужва отрасъла и да налага правилата на производство и селекция. Това, което прави сега, е някаква пародия, а ние я наричаме селекция и селекционен контрол, за които се наливат грешни пари и файдата е никаква. На това безумие трябва да се сложи край и може да го направят хора – експерти, които имат определено ниво на компетентност и най вече да разбират от производство.

Сега определени експерти по хранене, развъждане и селекция се опитват да налагат някои неща, но не могат да докажат, че това ще е ефективно и ще може да изхранва едно семейство с животновъдна ферма /визирам създаването на асоциацията на месодайни породи/.

Моят съвет към малките и дребни животновъди е да не се водят по акъла на измислени експерти.

В момента млечният сектор е изправен пред ново предизвикателство, което касае усвояването на 6 милиона лева, отпуснати от ЕС, за да се намали производството на мляко. Този проблем на ЕС не ни касае, защото ние нямаме свръхпроизводство, а дефицит от 560 хиляди тона сурово мляко. Тази криза в ЕС беше механично пренесена от млекопреработвателите в България, защото само те имат интерес да е ниска цената на млякото, което пък им гарантира 500-600% печалба на млечните продукти. В резултат на усилията им до този момент са ликвидирани т над 500 хиляди животновъди.

Питам малките и дребни фермери, колко души курбан трябва да принесем още?

Средствата, които се дават за свръхпроизводството на мляко, могат да се ползват и за други неща, а не пряко за намаляването на млекопроизводителите, които и без това са изчезнали наполовина. Аз мисля, че тези средства трябва да се използват за създаването на Национална производствена структура на млекопроизводители, така както е в Унгария.

Новата схема на обвързано подпомагане е доказателство, че целта е да се намалят животновъдите, а преработвателите да изкупуват на безценица млякото на малкото останали производители.

Как да си обясним и факта, че при наличието на 40 развъдни организации в България, сме стигнали до най- ниската средна продуктивност! Необходимо е да се направи одиторски контрол на цялата развъдна дейност в страната. Едва тогава ще се види, че някой е прибирал грешни пари и той трябва да си понесе отговорността. Средната продуктивност при овцете пада от 70 литра на 35 литра, а ние говорим, че правим някаква селекция. Смятам, че селекцията трябва да се върне в научните институтите и опитните станции. Нашето животновъдство се нуждае от радикални промени, защото иначе е обречено на изчезване.

Публикувана в Животновъдство

Холандия изнася 45% от млякото, което произвеждат 17 500-те ферми, извън пределите на Европейския съюз, съобщи Рулоф Йоостен, главен изпълнителен директор на FrieslandCampina, при откриването на Световната млечна конференция на Международната федерация за млякото, цитиран от електронното издание DairyNews.

„35% от произведеното мляко се продава в Холандия, 20% се изнася за държавите-членки на ЕС, а 45% се доставя в трети страни. Приносът на млечния бранш в икономиката на страната е около 9%”, посочи Йоостен. По негови данни в страната има 1,6 млн. крави и 62 млекопреработвателни завода.

Публикувана в Животновъдство
Глобалното производство на мляко спада по-бързо отколкото бе предвидено и експортните излишъци са намалели значително през третото тримесечие на годината, сочи доклад на 
 Rabobank. Нарастването на цените обаче ще бъде ограничено поради ниското търсене и високите запаси, но на фона на това търсенето в Европа се е увеличило. Кевин Белами, аналитик от сектор "Мляко" на Rabobank, казва, че това ще доведе до още по-драматично намаляване на количествата за експорт. Той казва: "Експортните излишъци намаляват с всяка следваща година до 3,4 милиона тона през втората половина на 2016 г., повече от когато и да било от времето на глобалната икономическа криза, като се очаква през 2017 г те да спаднат с още 2,5 млн. тона".
Според аналитика това ще доведе до стабилно възстановяване на цените на млякото през 2017 г. Само в ЕС ниските цени и лошите атмосферни условия доведоха до намаляване на производството на мляко с 1,5 на сто през юни в сравнение с юни предходната година.
Публикувана в Животновъдство

Днес селекционерите в животновъдството предлагат много продуктивни породи едър рогат добитък. Сред съвременните породи има както много едри, масивни животни, така и почти миниатюрни такива с лек корпус и изящни габарити. Едните са добри в едни случаи, другите – в други. Но какво да изберем?

Ако вземате решения за управление на стадото, основавайки се само на стойностите на средният ежедневен прираст и млеконадоя за породата, купуването на животното е много лесно. Но по-дълбокото изучаване на проблема и интегрирания подход към управлението на стадото изисква малко по-различен подход.

За никого не е тайна, че в животновъдството биологичната ефективност на животните не винаги съвпада съвпада с икономическата ефективност. А ако говорим за грамотен подход за водене на бизнеса в животновъдството, ефективността трябва да се пресмята изхождайки и от други показатели.

Могат да се отделят три основни критерия:

. Генетичния потенциал на животните.

. Средата, в която те се отглеждат

. Стратегията на бизнеса.

На първо място размерът на кравата има значение в месодайното животновъдство. Ако животните се отглеждат на закрито и се хранят само с фуражи, то фермерът може да избира толкова едри животни, колкото му харесва, ако е в състояние да им осигури необходимите фуражи. Практиката на племенното животновъдство показва, че за последните 30 години средното тегло на кравите, отглеждани на закрито, е нараснал с 40 на сто.

Интересно е, че голяма част от производителите недооценяват теглото на своите крави и смятат, че те са по-леки отколкото всъщност са.

Теглото на кравата оказва влияние върху ефективността на нейното използване не само пряко, но и косвено. Така например, има пряка зависимост на теглото на телето от теглото на майката. Ако кравата тежи 500 кг, телето в момента на отбиването трябва да тежи около 60 на сто от това тегло, тоест около 300 кг. А ако кравата тежи 630 кг, то телето, теглото на което е дори 50 на сто от теглото на майката, вече ще бъде с 40 на сто по-тежко от първото. По-тежките крави, като правило, износват по-едри и жизнеспособни телета, които после могат да се продадат по-скъпо в живо тегло.

Но както е ясно, едрите животни потребяват повече храна и технологията на грижите за тях изисква по-особени условия, пространства и оборудване. При ограничен обем на пасищата ще може да осигурите храна на по-малък брой едри животни.

За повече мляко

Експертите са пресметнали, че увеличаването на теглото на кравата с 27 на сто (което означава по-висок млеконадой) изисква увеличаване на общото натоварване на обслужването на животното с 20 на сто.

Не бива обаче да се смята, че теглото оказва пряко влияние върху това какво количество изяжда кравата. Крави, които тежат 650 кг, употребяват средно толкова храна, колкото и 500 килограмовите. Разлика обаче има – ефективността на усвояването на фуражите при едрите и при дребните животни не е еднаква.

Да фуражите, които са необходими на животното, са повече, но количеството на хранителните вещества на 1 кг при по-едрите животни са много по-малко. Поради това ефективността на използването на храната от едрите животни е по-висока.

Да, кравите с голяма маса на тялото и притежаващи при това добър генетичен потенциал за млечна продуктивност ще изискват различни условия за отглеждане, но от тях ще получите по-едри и жизнеспособни телета, което също е много важно.

Разбира се, универсален отоговор на въпроса за оптималния размер на кравата не може да има. За всеки конкретен случай трябва да се направи разчет на ефективността. Но е важно да се спазва основното правило – колкото повече фуражни ресурси има на разположение, толкова по-лесно е да се получи печалба от едрите животни. Ако наличието на храна е ограничено, много по-разумно е да се отглеждат животни със средни размери. Те могат да реализират своя потенциал на продуктивност много по-пълно. Едрата крава, ако не бъде осигурена с достатъчно количество фуражи, няма да бъде толкова продуктивна, колкото фермерът е очаквал. Така няма да се изплатят разходите за нейното закупуване.

Дребни породи

Миниатюрни зебу

Тези миниатюрни крави напомнят телета на обикновени зебу, обаче това са възрастни животни. Височината на миниатюрните зебу е около 91 см в хълбока, средното тегло – около 80 кг. По параметри те са около 10 пъти по-малки от обикновените крави.

Интересно е,че миниатърните зебу съвсем не са продукт на селекционерите, а естествено съществуваща разновидност. В природата се срещат рядко и дори се е смятало, че са изчезнали. Преди няколко години генетиците са решили да възстановят популацията на тези редки крави.

Миниатюрни ангуси

Тази порода се отглежда в Австралия съвсем от скоро. В сравнение с обикновените ангуси, тежат много по-малко – само 250-300 кг. Породата е много популярна сред дребните фермери. В САЩ вече има 11 стопанства, които я отглеждат. Но такава крава струва скъпо. Ако едно животно от породата ангус може да се закупи за около 1000 щатски долара, то мини-кравите достигат до 15 000 щатски долара.

Мини кравите могат да бъдат дори икономично по-изгодни за месодайната промишленост, тъй като те ядат по-малко и заемат по-малко място, при това давайки повече месо. Например, за отглеждането на 10 малки крави с тегло по 300 кг всяка са необходими 20 дка земя, докато на същата площ могат да се отгледат само две крави с обикновени размери.

Публикувана в Животновъдство

Инж. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, за натуралните и имитиращи продукти на родния пазар, за неравностойното субсидиране на фермерите у нас и за вялата им защита в Европейския съюз. „Нашите политици трябва да се научат да удрят по масата” – убеден е той

Интервю на Петър Кръстев

- Г-н Зоров, какви са впечатленията ви от Първия национален събор на млекопреработвателите в Луковит, в който вашата Асоциация бе от основните съорганизатори?

  • Благодарен съм на всички колеги, които участваха в това първо по рода си събитие на нашия бранш, което ще помогне за скъсяване на пътя от производителя до българския потребител. С настоящия национален събор на млекопреработвателите искаме да поставим началото на една традиция, която да се провежда всяка година. Смятаме, че времето е назряло за това, защото в момента сме на кръстопът – ние, като производители, и гражданите като потребители. А киселото мляко, сиренето, българската роза и розовото масло са визитната картичка на България за целия свят. Но все по-малко ние, гражданите на България, оценяваме богатството, което имаме. Виждате колко много имитации се правят с млечните продукти. Ето защо изложения като това в Луковит имат своята роля – за да могат потребителите да опитат истинските продукти и да оценят разликата, да се видят с производителите. Това е една ползотворна стъпка към популяризиране на истинските продукти.

  • И все пак немалко български потребители продължават да си купува имитиращи продукти, въпреки различните кампании за популяризиране на натуралните продукти.

  • Имитиращите продукти настъпват все повече заради спекулацията с ниската цена. Причините за това са слабата информираност и култура на хранене на нашия потребител. Имам предвид, че водното съдържание в тези продукти достига до 70 – 72%, т.е. все едно си купувате бутилка с вода, която има вид на желе. Докато в продуктите по БДС водата е около 52%. На база сухо вещество това прави цената на имитиращите продукти двойно по-висока. Това означава, че ако си купиш сирене от 5 лв., на практика си дал 10, защото другото е вода, а организмът усвоява сухото вещество, вода има и на чешмата.

  • Какъв процент от пазара е залят с имитиращи млечни продукти?

  • Точна статистика няма, но преди 4 – 5 месеца кметът на Община Луковит Иван Грънчаров на пресконференция на Асоциацията на млекопроизводителите каза, че около 60% от бялото сирене е имитация. Простичко е – написана е рецептурата по БДС за производство на сирене – от 7 литра мляко излиза 1 кг. Сирене и то от качествено мляко, което не струва 40 – 45 ст. Така че една проста сметка показва, че истинското сирене няма как да е под 10 лв./кг на пазара.

  • Каква е вашата рецепта?

  • По-добре е българинът да инвестира в профилактика и здраве чрез нормална натурална храна, вместо да си купува медикаменти. Защото в аптеките дори най-бедните хора дават по 40-50 лв. за лекарства, а когато отидат в магазина за храна, гледат да дадат не повече от 5 лв. В това отношение и ние, а и медиите имаме вина за недостатъчната информираност на потребителите. Ние скоро ще заприличаме на американците. Америка сега даде 20 млрд. долара за информационни кампании за промотиране на натуралното хранене, за да върне нормалното състояние на своите граждани. Трябва ли и ние да стигнем до дъното и чак тогава да търсим спасение?

  • Според вас държавата трябва да даде допълнителни средства за промотиране на качествена храна?

  • Да, държавата и в момента дава средства за промотиране на български продукти, но го прави за други държави, а трябва да го прави за нашите граждани.

  • Споменахте че около 60% са имитиращи продукти, а каква част от хората ги предпочитат? И значи ли, че сирене под 10 лева за килограм не е истинско.

  • Сами разбирате, че точна ценова бариера няма, но тя е ориентировъчна. Дори социологическите компании не могат да отговорят каква част от хората консумират имитиращи продукти, но смятам, че голяма част от тях го прави.

  • Има ли криза за качествено мляко в България?

  • Освен млекопреработвател, аз съм и млекопроизводител и мога да кажа, че криза за качествено мляко в България има. Друг е въпросът, че в определен период през годината има мляко в излишък, но от него не могат да се направят качествени и трайни продукти.

  • Това означава ли, че българското саламурено сирене се прави с вносно мляко?

  • Не е тайна, това могат да го кажат и ветеринарните органи – че сурово и концентрирано мляко се внася и от Европа – вътрешнообщностните сделки са 10 – 15% от общото мляко. Ако питате каква част от качественото мляко е вносно, то сигурно е около 25%. А иначе около 10% от преработеното мляко е вносно.

  • В кои страни изнася България млечни продукти?

  • България не е никак малък износител, ние изнасяме дори за Австралия. Извън страните от ЕС сме на трето място по обем на изнасяните млечни продукти. Освен в ЕС, изнасяме за Америка, за някой от руските републики, за Близкия изток. Най-експортно ориентирания продукт е българското саламурено сирене. Но именно по-ниското качество и влагането на имитиращи протеинови заместители подкопават доверието в българските млечни продукти навън както ценово, така и имиджово.

  • Какво трябва да се направи, за да е по-качествено млякото?

  • Държавата трябва да гледа на този сектор като бизнес, а не като на социална помощ. В момента МЗХ се разкъсва между социалната политика, която трябва да се извърша от Министерството на труда и социалната политика, и чисто млечната политика, която в цял свят е бизнес политика. Защото държавата отделя доста средства, но както казват и колегите, голяма част от тях изтича в канала – те не водят до никакви подобрения, защото компенсират социални необходимости на хората с по-малко животни. Това е основната причина да нямаме достатъчно качествено мляко. Дори средните и големите производители на краве мляко се приемат като чужди в сектора от Министерството на земеделието. При субсидирането голяма част от животните над определена бройка не се подкрепят, което за нас е учудващо, защото именно тези производители са в светлия сектор и те внасят данъците. Подпомагането е сбъркано – 300 лв. ще получат хората, които отглеждат под 200 животни, а 200 лв. ще получат тези с над 400 животни. Излиза, че тези, които работят в светлия сектор и произвеждат качествено мляко, са неконкурентоспособни, защото държавата не гледа достатъчно сериозно на тях. А тя трябва да гледа на този бранш като бизнес и подпомагането да е бизнесориентирано.

  • Каква е ситуацията в Европа? Там как се подпомагат фермерите

  • Ще ви дам пример за Гърция и Италия. Там за 1 декар царевица фермерите получават 38 евро на декар или 76 лв/дка. Ние получаваме 28 лв. Оттук тръгва цялото неравноправие, защото в края на краищата цената на млякото е еднаква навсякъде – разходи, приходи, субсидии и пазарна конюнктура.

  • Това не ви ли прави неконкурентни на пазара?

  • В Македония за едно агне фермерите получават държавна субсидия от 65 евро, а в Румъния дават по 1 евро на килограм живо тегло. Сметката показва, че само субсидията в тези страни е по-голяма от реализационната цена у нас. Нашите производители имат проблем с реализацията, защото има евтин внос. Не можем да се абстрахираме от заобикалящите ни фактори. Щом сме едно семейство със старите страни членки на ЕС и щом те могат свободно да внасят продуктите си у нас, трябва да имаме еднакво подпомагане, за да сме равностойни. България също има право да подпомага производството от националния бюджет на декар земя, но няма възможност и не прилага тази опция.

  • Къде е България на картата на Европа в млечния сектор?

  • По-далече сме, отколкото географски. Нашите политици трябва да се научат да ударят по масата, а не когато ножът опре до кокала.

  • Кое е най-важното според вас, за да е устойчив този бизнес?

  • Най-важно е законодателната власт да има дългосрочна визия, а не да се гасят пазари на парче. Това е истината, защото когато един човек инвестира в даден бизнес, той взема кредит за своя бизнесплан, който трябва да върне за 3 – 5 или 7 години. Ако ние му променяме в годината по три пъти закона и правилата, каква устойчивост ще има той и коя е банката, която ще има основание да му даде кредит. Това е простичко, но ясно. 

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта