Габриела Събева

Земеделската земя в плодородна Добруджа продължава да е най-скъпа в сравнение с останалата част на страната. Реални сделки се сключват на цени 2200-2700 лв./дка, въпреки че продавачите вече търсят и над 3000 лв./дка. „Много са факторите, които оказват своето въздействие при формирането на цената на земята. Добруджа е облагодетелствана с най-добрата земя в цяла България. Качеството е високо и съответно добивите от селскостопанската продукция са най-добри в сравнение с други райони на страната”, коментира Павлина Тодорова, управител на Агенция за недвижими имоти в Добрич. „Става все по-трудно да се продава земя, тъй като интересите на двете страни се срещат все по-трудно”, допълни експертът. Според Тодорова няма сериозно раздвижване на пазара на земята, такова се забелязва по-скоро при жилищните имоти.

„Рентите са основният фактор, който влияе върху търговията с чернозем. Няколко поредни благодатни реколти през годините доведоха до повишаване на рентите в Добруджа и съответно това даде отражение върху формирането на цената на земеделската земя. Рентите тръгнаха нагоре и стигнаха до 100-120 лв./дка”, допълни още Павлина Тодорова и уточнява: „Важен фактор е дори колко са арендаторите в даденото населено място и какви площи обработват, тъй като това влияе върху размера на рентата”. Сделките с чернозем на високи цени зависят от още фактори като големина на парцел, доходност, категория, разположението, срока на сключения аренден договор. Ако той изтича в най-скоро време, то тогава собственикът на земята ще има по-богат избор от купувачи. Интерес към тези парцели ще проявят и инвеститори, имащи за цел развиване на бизнес в дългосрочен план. Ако обаче до края на договора остават доста години, продажбата ще заинтригува само физически лица, които купуват с цел получаване на рента.

„През последните месеци съм сключил сделки на цени от 2500 и 2650 лв. за декар земя”, заяви Димитър Коларов, брокер в агенция за недвижими имоти. През юни купувачите вече са показали, че са готови да плащат и по 2800 лв./дка. Целта е инвестиция в земеделска земя, чрез която да се развива бизнес с добра доходност. Според Димитър Коларов най-скъп е черноземът в общините Ген.Тошево и Балчик. Една от големите сделки в крайморската община е осъществена на цена от 3000 лв./дка, като парцелът е бил голям – 1600 дка. В общините Шабла и Каварна земята се продава на 2100 и 2300 лв./дка, уточни още брокерът.

„Земеделските производители са готови да платят и по 3000 лв. за декар, когато искат да направят дълготрайна инвестиция ида развиват бизнес. Не са малко случаите да теглят кредити или взимат заеми за осъществяване на сделките”, коментира още Коларов. Според него сериозна роля на пазара на земя се оказва нарастването на насажденията с етерично-маслени култури. Отглеждането на лавандула, маточина, бял равнец, салвия, копър и хизоп става все по-атрактивно и провокирано от високата печалба от декар. При покупка на земя за отглеждане на етерични култури по-важни се оказват бъдещите доходи, а не моментната цена.

И още нещо… …

Официалната статистика на НСИ в Добрич показва, че средната цена на декар земя в областта за 2018 г. е 1697 лв., докато средната цена за страната е драстично по-ниска – 941 лв./дка. Справката на Отдел „Статистически изследвания” също сочи, че крайморските общини са първенци по цена на земята. През 2018 г. в Балчик черноземът се е търгувал средно по 2635 лв./дка, в Каварна – 2369 лв./дка, а в Шабла – 2312 лв./дка. Учудващо статистиката оставя община Ген.Тошево на по-ниски позиции с цена от 1656 лв./дка. Обичайно най-ниска е цената на чернозема в района на Тервел – 1121 лв./дка. Според Димитър Коларов обаче и там се сключват сделки на цени от 1800-2100 лв./дка.

Статистически данни за Добричка област показват среден размер на рентата от 91 лв. за 2018 г., което е ръст от 4,6 % в сравнение с предходната година. В останалите части на страната рентата е двойно по-ниска – средно по 48 лв./дка. Средният размер на сумата, която получават собствениците на земя през последните 3-4 години, е от 80 до 91 лв. Само за сравнение – през 2010 г. средната рента в Добричка област е била 61 лв./дка.

„В отделните добруджански общини също се забелязват тенденции при определянето на рентите. Те са в зависимост от отношенията между самите земеделски стопани”, коментира брокерът Димитър Коларов. Отличници по изплащане на най-високи ренти са земеделските производители от община Балчик, които дават средно по 102 лв./дка, в община Шабла – по 92 лв./дка и в община Каварна – 91 лв./дка.

В съседната Силистренска област цените на чернозема и на рентата съответно са с около 15 % по-ниски в сравнение с Добричка област. Това са двата района на Добруджа, които имат най-скъп чернозем в цялата страна, като най-скъпо се е продавала земята в общините Вълчи дол 1343 лв./дка и Суворово – 1241 лв./дка. Най-ниска е цената на земеделската земя в общините Бяла и Варна, съответно 480 лв. и 516 лв. на декар. Лек ръст от 3,6 % бележи рентата, която достига в крайморската област до 58 лв./дка.

Инвестицията в земя е ней-сигурният начин за влагане на средства. Брокерите на недвижими имоти смятат, че чувствителна промяна в пазара на земеделска земя ще настъпи след 2020 г., когато правилата в сектора ще се определят от новата Обща селскостопанска политика на Европа.

Публикувана в Бизнес

Международните зърнени пазари през изминалите седем дни (28.06-05.07.9 г.) се характеризираха с драматични ценови обрати и голям ценови волаталитет, обусловен от климатичния фактор, противоричиви прогнози за добивите и новата тарифна политика на САЩ.

На 28 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA)изненада участниците в зърнената търговия с шокиращо високите данни за площите засети с царевица в САЩ. Докладът на американското земеделско ведомство провокира вълна от спекулативни продажби и срив на цените на основните зърнени култури на фючърсния пазар. Минути преди излъчването на доклада царевицата се търгуваше в Чикаго по около $180/т, но след неговото оповестяване цената на фуражното зърно се срина до $162/т итова е най-голямото дневно ценово отклонение в Чикаго от четири години насам. Фючърсите на пшеницата в последния работен ден на юни също пикираха стремително надолу, той като юнското покачване на житните котировки се дължеше изцяло на стремителното поскъпване на царевицата на американския пазар.В същото време фундаменталните(балансови) фактори при пшеницата определено бяха с негативен за ценовото развитие знак. На 27 юни, Международният съвет по зърното ( IGC) за пореден път увеличи прогнозата си за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. Летвата е била качена с 2,7 млн.т в сравнение с майските данни – до рекордните 768,5 млн.т, а това е с 35,4 млн.т повече в сравнение с току-що завършилата 2018/19 маркетингова година и с 6,5 млн.т над предишния рекорден резултат от 2017/18 г.

Понижението на цените в Чикаго отслаби спекулативния натиск върху европейския пазар. Мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с отрицателно отклонение от 2-3 евро, на равнище EUR 179,25 за тон за доставка през м. септември. (EUR186,75/т – 05.07.18 г.). С 3-4 евро спаднаха и котировките на експортния пазар – до EUR176/т FOB Руан за френската пшеница (11,5-12,5% протеин) и 183-186/т СРТ Хамбург и EUR 188-193/т FOB Балтийско море за германската пшеница (12,5% протеин). Френската царевица на борсата в Париж поевтиня с 1,75 евро за тон – до EUR177,25/т, но на база FOB Бордо цената й остана непроменена- EUR182-184/т.

Една от най-обсъжданите теми в Европа през последните дни са резултатите от египетския търг.На 2 юли 2019 г. Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 60 хил. тона румънска пшеница от компанията CHS по $196.71 FOB за товарене 2-12 август 2019 г. Основната новина от тръжната процедура е необичайно малката по размер сделка. Все пак Египет е най-големият вносител на пшеница в света. Причината е повишението на цените в черноморския регион и преди всичко по-скъпите руски и украински оферти. Само една партида руска пшеница е била предложена по цена под $200/т, като останалите оферти са били в диапазон от $202/т до $209,98/т FOB. Повишението на руските експортни цени обаче е здравословно за другите продавачи в региона и действа стабилизиращо на целия европейски пазар. Състоянието на новата руска реколта е тема, която се следи с повишен интерес от участниците в зърнената търговия и в Европа и в САЩ. Данните оповестени през последните няколко дни показват, че високите температури и почвеното засушаване на отделни места (Ставрополски край и поречието на река Волга) станаха повод за коригиране на прекалено оптимистичните прогнози.

Пазарът на стоките в слънчогледовия комплекс в ЕС се характеризира с твърд тон на развитие. Слънчогледовото семе на представителния за Западна Европа френски пазар запази цената си в началото на месеца - EUR 340-342/ СРТ Saint-Nazaire(EUR325/т – 05.07.18 г.), но котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам се покачиха средно с 10 долара - до $750-755/т ($780/т в началото на юли 2018 г. ).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

С решение на Министерския съвет, правителството отпусна 24 млн. лв.по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за да бъде попълнен държавният резерв от зърно. Това е регулярна и рутинна процедура и означава, че държавата излиза на пазара като продавач на старо и купувач на ново зърно.

След гласуваното решение от Министерския съвет, следва да бъде обявена обществена поръчка и по нея да се направи избор на търговски фирми – доставчици на пшеница, които да закупят зърно и да попълнят резерва.

„Това са над 70 хил. тона хлебна пшеница, сероизно количество. За зърнопроизводителите обаче няма значение на кого продават, определяща е цената при сделката. По груби изчисления, да се купи хлебна пшеница за 24 млн. лева, това означава търговска цена около 34-36 стотинки за килограм зърно. На производителя вероятно ще бъде предложена около 28 стотинки за килограм пшеница“, коментират от бранша. Попълването на Държавния резерв по принцип не влияе на пазара на хлебна пшеница, а и за реален такъв в момента не може да се говори, обясниха от НАЗ.

Българските стопани започнаха да жънат и внимателно следят какво се случва в Европа. Анализатори прогнозират, че ако нетипичните жеги продължат, в Германия и във Франция може да се получи спад в зърнената реколта между 5 и 10%. Това отваря шанс за зърнопроизводителите у нас да продават пшеница не само в трети страни, но и в Европа. Силовите зърнени играчи в Черноморския регион традиционно са Русия и Украйна. В момента реални сделки у нас се сключват на цена от около 280-285 лева за тон хлебна пшеница.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни обстановката на международните пазари се характеризираше с изключително голям ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и рекордното изоставане на сеитбата на царевица в Щатите, причинено от поройните дъждове. Нервно напрежение генерираше борсата в Чикаго. Ситуацията там много добре описаедин от авторитетните брокери, Майк Сеъри:„Цял живот живея в щата Илинойс и това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша, тъй като фермите в моя район просто се отказаха да сеят … Аз никога не съм виждал пазара да се срине до дългогодишното ценово дъно и само след три седмици да се издигне до тригодишния връх. … В същото време вегетационният период е дълъг и много неща могат да се променят, но в момента ситуацията през 2019 година изглежда ужасно”, коментира Сеъри.

Ценовата експлозия при царевицата удари и пазара на пшеницата, още повече, че напоследък усилено се заговори, че силните дъждове ще влошат качеството на реколтата в Щатитe. Освен това и прогнозите за сухо и горещо време в Южна Русия и Австралия засилиха напрежението на пазара. На 4 юни цената на юлския контракт мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се изкачи до най-високите стойности от февруари 2019 г. насам - $194/т, но буквално след броени часове пазарът се срина до $180/тза да се качи до$187/т при закриване на борсата на 6 май 2019 г. И това при положение, че само преди три седмици котировките на пшеницата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от една година насам - $153,75/т.За несигурността на зърнените пазари допринесоха шоковите промени в търговската политика на САЩ спрямо Мексико и Китай, големите вносители на американско зърно. Динамичните промени се отразиха и върху пазарите на Стария континент. Ценовият възход в Европа обаче беше доста по-ограничен, предвид доброто състояние на посевите от нова реколта в повечето страни основни износителки на пшеница в ЕС и най-вече в черноморския регион (Русия, Украйна).Редица авторитетни руски компании опровергаха информациите на американските източници за очаквани големи щети от суша в южните региони на Русия, основни доставчици на пшеница за износ. Наскоро дори ИКАР-Москва (Институтът за конюнктура на аграрните пазари)увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 80,6 млн.т на 81,0 млн.т, в сравнение около 72 млн.т, ожънати 2018 г.

При закриване на борсата в Париж на 6 юни септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR179,25/т, в сравнение с EUR185,25/т на 30 май 2019 г. и EUR183,00 - 06.06.18 г. Средно с 2-3 евро се понижиха в сравнение с високите седмични стойности и експортните котировки на западноевропейската пшеница – до EUR190/тСРТРуан и EUR 188,50/т FOB Балтийско море (EUR184 и EUR 183FOB съответно на 6.06.18 г.).

Според руски и украински анализатори интереса към търговията с пшеница от старата реколта в момента е изключително слаб, като експортната цена на пшеница 3 клас (12,5% протеин) се задържа на равнище около $205-208/т FOB черноморско пристанище. В същото време тенденцията при цените на новата реколта е възходяща - до $195-198/т FOB към 7 юни, в сравнение с 190-192/т FOB в края на предходния седмичен период и $202-205/т FOB към 6 юни 2018 г.

Котировките на френската царевица през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазонEUR177-179/тFOB Бордо (EUR171- 6.06.18 г.). При същите цени, според търговски източници, в момента се предлага и царевица за износ от Украйна.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Със среден добив от 400 килограма от декар започна прибирането на черешите в Силистренско, показва справка от областната земеделска дирекция. В Силистренско се отглеждат 4 075 декара череши. Досега е получена продукция от 200 декара. Средният добив от ягодите е 672 килограма от декар, а от малините - 180 килограма./БТА

Публикувана в Новини на часа

Огнян Антонов е най-големият производител на череши в региона на Кърджали. Преди близо 20 години родопчанинът посадил 10 сорта череши върху 200 дка земя в Родопите, до село Орешница. И днес черешите са най-голямата страст на Огнян. По време на нашата среща, стопанинът не спира да опитва от искрящите плодове. И с гордост разказва за всеки сорт.

И днес овощарят продължава да търси най-сладките череши, но към днешна дата проблемите в сектора са едни и същи: ниска изкупна цена и липса на работна ръка. Последният проблем е особено остър по време на кампания, каквато вече започва при черешарите. „Каквато и надница да давам, предпочитат да седят в селската кръчма, вместо да дойдат и да си изкарат някой лев с труд“, ядосва се производителят на череши. Повечето берачки в градината на Огнян са възрастни жени. Възрастта обаче в един момент си казва думата и те трябва да се откажат от работата. Черешата иска бързо бране, катерене по стълба, спазване на срокове. Огнян не се оплаква от пазар, въпреки, че е наясно, че изкупната цена на черешите е в пъти по-ниска от крайната пазарна. За него е важно да реализира продукцията.

Огнян имал оферти за изкупуване на череши от чужбина, но не посмял да поеме ангажимент при такава хронична липса на работна ръка. Фермерът е наясно, че е твърде вероятно да не може да спази условията на купувачите. Затова се гневи на социалните политики у нас. „Трябва да има начин да накарат хората да работят. Защо им се дават тези социални помощи? По-добре да ги спрат. Да го измислят по друг начин. Какъв е смисълът аз да се блъскам от толкова години и всеки път да треперя като наближи сезона на брането на брането – ще има или няма да има работници?“, казва с горчивина Огнян и отхапва от сладката череша.

Съпругата му често обича да се шегува: „Ако полагаш толкова грижи за мен, колкото за всяка череша в градината, царица ще бъда“, разказва през смях стопанинът от Кърджалийско. За Огнян овощарството е повече от тънка работа. Преди да засади своите 200 дка с череши, внимателно проучил региона, направил изследвания на почвата. Избрал слънчеви и полегати склонове, за да може днес да се похвали с най-вкусните череши в Родопите. „Само работници да се намерят, нищо друго не искам“, казва в заключение фермерът.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

Очаква се средногодишната изкупната цена на краве мляко да бъде 0,59-0,60 лв/кг, като по-ниските цени ще се установят през втората половина на годината. По предварителни оценки на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA)САРА изкупните цени на кравето мляко ще започнат да намаляват постепенно в следващите месеци.  

През месец януари в страната е изкупено с 6,8 т. (- 12,72%) по-малко краве мляко в сравнение с 2018 г. Това води до намаление на производството на млечни продукти, като най-голямо е намалението при сирената- -19% и сирената с добавена растителна мазнина -28%. 
По прогнози на САРА, през 2019 г. се очаква увеличение при цената на дребно на сурово и кисело мляко в сравнение с 2018 г. с между 1-2%, докато при саламуреното сирене може да има намаление от 3%, прогнозират от САРА.
Публикувана в Животновъдство

Испания, Мароко и Турция са основните страни, които в тези месеци доминират пазара на домати ипипер в ЕС. При доматите Испания се оказва с едни от най-конкурентните цени, като основно предимство е близостта до европейските пазари. При пипера, Мароко поддържа най-ниските цени на дребно – 1,75 евро/кг, докато испанското производство е на цени над 2,1 евро/кг. При краставиците, Турция се очертава да е основният ценови играч на европейския пазар. 

За 2018 г., Мексико увеличава износа си на домати с 5% на годишна база за САЩ, като над 99% от целия мексикански износ от 1,8 млн.т. е предназначен за тази дестинация. 
 До началото на м.май, 2019 г. трябва да се вземе решение по отношение продължаване действието на Споразумението за отмяна на антидъмпинговите мерки в търговията на домати в САЩ. Ако споразумение не бъде постигнато ще започне налагане на 17,56% мито върху вноса на мексикански домати.
Публикувана в Новини на часа

Успешните земеделци имат бизнесплан и не зависят от капризите на времето

При покупката на земеделска техника трябва да се гледа не само първоначалната цена, но и разходите, които са свързани с нейната експлоатация и производителността

Интервю на Ася Василева
– Господин Минев, по принцип в земеделието всяка година е трудна. Тази обаче, като че ли малко повече. Има ли напрежение на пазара на земеделска техника, или е обичайното за началото на годината изчакване?
– Ситуацията е доста различна в различните райони на страната. Има места, където посевите не са никак добре. Сушата обаче е повсеместна. През зимата нямаше сняг, сега няма дъжд, това със сигурност ще се отрази и върху пролетниците. Всички чакат да видят какво ще стане. Пшениците в цели райони през есента не поникнаха, рапицата масово я развалиха. Имаше един дъжд в средата на август, след това валя в средата на септември 1-2 литра и това беше. След това нито дъжд, нито сняг. Това е сериозен проблем.
Голяма част от земеделците отлагат вземането на решение за инвестиции, за да видят как ще се развиват посевите.
– Правилно ли е това?
– Винаги съм смятал, че това не е правилният подход. Машината не се изплаща с един конкретен посев. Тя се взема на лизинг и се изплаща следващите 5 години. Ако една година не е перфектна, то следващата ще е по-добра, по-следващата може да е много печеливша. Или може да е тотално бедствие. Не може от един посев да направиш инвестиции. В днешно време, при сегашните изкупни цени на продукцията, никой не изкарва такива средства, че да си изплати трактора или комбайна от текущата реколта.
Но така или иначе, в момента на пазара цари една колебливост. После ще дойде май месец, ще видят, че посевите горе-долу са наред и всички ще се втурнат да купуват машини от днеска за утре. Тази непланираност в инвестициите е доста странна. Техниката се изплаща продължително време – 5-6 години. Ако се мисли за сегашния посев, а не за това какво ще правиш 5 години напред, няма как да правиш печелившо производство. Защото, като има една лоша година, трябва да пуснеш кепенците и да приключиш с бизнеса. Във всеки бизнес трябва да се мисли дългосрочно. Ние, като търговци, винаги вървим насреща на нашите клиенти. Когато има лоши години, правим подходящи схеми за изплащане, например вноски в края на годината, когато дойдат субсидиите или се продаде реколтата, така че да могат спокойно да си платят лизинга.
Годината е леко тревожна, има притеснения за посевите, но нищо екстремно като очаквания. Всички се надяваме, че все пак ще завали поне след сеитба.
Не очакваме някакви по-големи обеми в продажбите на земеделската техника от предходната година, а най-вероятно ще са и малко по-ниски. Зависи от това каква ще бъде рeколтата в крайна сметка. Засега пазарът е в изчакване.
– От една страна, е неяснотата с времето, от друга - неяснотата какво ще се случи с ОСП, и по какви правила ще работят земеделците. Ще има ли програми и подпомагане за земеделските производители и какви... Сигурно и това оказва влияние върху пазара?
– Най-добре ще е никой нищо да не чака като програми. Чакането на програми е един от най-сериозните проблеми като цяло за бизнеса със земеделска техника в България. Като се чуе за програми, и всичко спира. А после всички са недоволни от програмите. Защото няма ясни правила. Например, последният прием беше пълен фарс. Сменяха хиляда пъти ранкиранията, критериите, приоритети – бадеми, ягоди, семки, картофи, тикви. В България се работи без правила и без яснота и няма как да не се получи пълен хаос. Често коментираме с фермери, че ако не ти излиза сметката без програма, за какво го правиш този бизнес изобщо. Сметката трябва да се прави така, че да излиза и без програми. И после, ако ти стане програмата, е добре дошло. Земеделието е преди всичко бизнес.
Не са сериозни бизнесмени земеделците, които казват - ако има програма, ще купя машина. Добре, ако няма програма и не купиш трактор, значи, че трактор не ти трябва. Ако чакаш да ти одобрят проекта, за да купиш машина, то очевидно нямаш голяма нужда от тази машина. А тогава защо изобщо я купуваш?
Другата крайност е когато има програми да се вземат най-скъпите и мощните машини, без да са съобразени със спецификата на стопанството. Просто защото излизат на половин цена. Така че по отношение на програмите не очаквам да има нещо смислено скоро. А е много лесно да се направи нещо работещо и прозрачно, но няма воля за това. Тази година фермерите ще трябва да разчитат на самофинансиране.
Всички търговци на земеделска техника имат преференциални схеми за финансиране, има възможност за дълги срокове на изплащане на техниката – 5 и повече години. Така че ако земеделецът има нужда от тази техника, няма защо да чака да види какви са посевите или ще има ли програми.
– Имате ли някаква статистика колко нови машини трябва да влизат в българското земеделие на година?
– За да кажем какво е нормално, трябва да има някаква дефиниция какво искаме да постигнем. Нивото от миналата година е нивото, на което е пазарът, когато няма програми. По-ниски са нивата от обикновеното, което е около 1500-1600 трактора и около 250 зърнокомбайна. Но все още се наваксва от онова „презареждане“, което се случи през 2015 г.
Друг е въпросът, че лично аз недоумявам когато някое официално лице, заяви, че земеделската техника в България се е обновила. В България работят около 50 000 трактора и около 10 000 комбайна. При 200 нови комбайни на година, кога ще се обнови тази техника? Някъде след 60 години.
Друго е, ако кажем, че целта е 10 процента от техниката да се обновява годишно. Което не е нерезонно. Защото, ако 10 процента от техниката се обновява на годишна база, това означава, че след 10 години най-старите машини ще са 10-годишни. В България един трактор нормално се експлоатира от 6 до 10 години максимум. Не говорим за старите машини на по 15-20 и повече години, които трябва да се реанимират с цената на големи разходи.
Големите и професионални земеделци не могат да си позволят да работят с много стара техника, тъй като тя влачи големи разходи след себе си. Да, купуването на нова техника е разход, но това не е непосилен разход при сегашните условия на пазара.
Ние, в ИнтерАгри, предлагаме 5-годишна гаранция. Това са 5 години, в които разходите са само изплащането на техниката и обслужванията, които са нищожни спрямо инвестицията. Това не може да се сравни с разходите за поддръжка на един 10-годишен трактор, при който само за ремонт на скоростната кутия отиват към 25 000 лв. А и там нищо не можеш да предвидиш, машината спира на полето по всяко време и край. Заминава в бокса и вадиш едни пари. Ако се направи сметка колко пари се харчат на година за една стара машина, се вижда, че много по-евтино излиза изплащането на нова. И тук дори не говорим за ефективност на машината, за разход на гориво, за комфорт на оператора и т.н. Защото всеки иска да му работи машината 15 часа на ден, но нали човекът, който работи в нея, трябва да има някакви нормални условия, за да може да издържи това време и да не избяга.
– Грамотно ли подхождат българските земеделци, когато трябва да направят инвестиции в земеделска техника?
– За съжаление, повечето все още не. Все още липсва разбиране, че цената на машината, която се плаща в началото, не е всичко. Ходят от офис на офис и показват различни оферти. Казват – еди кой си ни дава еди каква си машина за толкова пари. Все едно купува салам, а не скъпа техника за работа.
Например, зърнокомбайните на New Holland са на практика най-ефективните машини на пазара. Разбира се, това се отразява на цената им. И няма как да е иначе. Все едно да отидеш при дилъра на Фолксваген и да поискаш оферта за Пасат, след което да влезеш в БМВ и да кажеш – ако ми дадете вашата кола на цената на Пасата, ще я купя. Най-малкото ще те изгледат съжалително. Няма как да дадеш същата цена за съвсем различен продукт. Да, може и другата машина да не е лоша, но между двете има много големи разлики.
При добрата машина, спестяваш много от качество, имаш гаранция и много други екстри.
Земеделците трябва да се научат да си оценяват инвестицията в рамките на целия период на експлоатация на машината. Може да дадеш 20 000 лв. по-малко, но после разходите многократно да превишат това. Трябва да се пресметне колко разходи ще направиш за гориво на единица произведена продукция, колко разходи ще направиш от загуби. Ние сме правили калкулации – при прибрани 10 000 тона, ако комбайнът ти спести 2% загуби, да не говорим, че спрямо някои конкуретни марки комбайните на New Holland спестяват много повече, но да кажем, че минималното е 2% - ако си направиш една добра сметка от 10 000 тона, това не са малко пари – при сегашните цени излиза 50 000 – 60 000 лв. Така че първоначално спестените пари после изтичат в загуби от неприбрана продукция.
Има много важни параметри, които трябва да се вземат под внимание – разход на гориво, ефективност на машината, колко бързо прибираш реколтата, за да се вместиш в краткия жътвен прозорец и т.н. Много често се правят и сравнения между неща, които изобщо не са сравними – например, една машина, която е 2 пъти по-производителна от другата, се сравняват по цена.
Разбира се, има и професионални земеделци, които калкулират всички тези неща. Те си правят сметката, че може да инвестират малко повече първоначално, но то ще е разсрочено и впоследствие ще спестят от много други неща. За съжаление, този тип фермери все още са много малко. Машината не се купува за удоволствие, тя се купува за работа. Редно е да мислиш какво ще инвестираш и какви разходи ще имаш в годините, през които смяташ да я ползваш.
Много е важно да можеш да си правиш добре сметката във всеки един бизнес, а в земеделието – дори още повече.

Публикувана в Агротехника

На пазара на земеделска техника в България цари неяснота. Какво сподели Иван Масларов, управител на фирма ВАРЕКС, пред камерата на Гласът на земеделеца", вижте във видеото.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта