За трудния пазар, за капана на проектите, за липсата на дългосрочни политики в земеделието на макро ниво – гледните точки на Постолови – баща и син

Анета Божидарова

Преди повече от 10 години Даниел Постолов затръшнал вратата на банковия офис и се завърнал в родното село Еремия – за да стане градинар. Споменът, който пазел от дете за черешовите градини, се оказал по-силен от прагматичните житейски решения. Фамилията посрещнала с разбиране избора на Даниел и веднага застанала зад гърба му, начело с неговия баща Кирил Постолов.

106351272 674162569801430 3207126364675803289 nДнес фамилията стопанисва 50 дка градини. С удивителен мерак баща и син Постолови година след година развиват своето стопанство. Попитахме и двамата - лесно ли е да бъдеш овощар у нас? „Лесно е ако го гледаш на картинка“, смее се Кирил Постолов. Даниел признава, че в началото тръгнали почти любителски, но още в началото на пътя разбрали, че

пазарът в този бизнес е най-важен

Затова заложили на черешите за прясна консумация – ранни, средноранни и късни сортове – от традиционни до най-популярните на пазара днес. „Имам чувството, че някаква сила ни помага“, казва Даниел. Вероятно така се чувства човек, когато е убеден в правотата на своя избор.

Градините на фамилия Постолови са невероятни със своята изрядна подредба. В тях веднага се вижда един необясним педантизъм в работата. „Просто сме си такива хора“, казва Даниел Постолов и с това изчерпва целия въпрос.

Проблемите обаче в сектора са хронични. Всяка година черешопроизводителите от Кюстендилско срещат трудности с наемането на работна ръка и най-вече с реализацията. „Липсва анализ и планиране от страна на МЗХГ. В тази посока трябва да ни се помогне, защото сами не можем да се справим“, коментира бившият банкер. Веднага питам дали пазарът няма да е по-успешен, ако малките градинари се сдружават. Даниел признава, че този процес е труден. „Когато става дума за пари, малко хора издържат на това изпитание“, смята той. И затова

днес всички берат горчивите плодове на тази незрялост – неумението да се сдружаваме

Щом пазарът се наводни с череши за прясна консумация, цената пада. Като се прибави и евтиният внос, картината става още по-критична. Затова е трудно всички по веригата да са доволни и да печелят. При изкупна цена на черешата от 1.00 - 1.50 лева и 60 ст. надница за берачите, къде му излиза на човек аритметиката?, пита бащата Кирил Постолов. Той е ядосан и заради друго – трудно е за млади и мераклии градинари да правят бизнес в България –

земя трудно се наема за повече от 10 години – как да инвестира човек в трайни насаждения

Овошките влизат в силата си едва след 5-6 години, до тогава е само работа и инвестиции, възвращаемостта е малка.

Постолови недоумяват защо е толкова трудно да се извършва контрол върху сектора, след като има сателитно наблюдение и цялата картинка може бързо да лъсне – като на длан. А че има чертожници и схемаджии, повече от ясно е. Топката обаче по тази тема е в полето на държавния контрол.

Даниел има какво да каже по темата проекти по ПРСР. Той е одобрен по подмярката 6.1,` популярна като „Млад фермер“. Бизнес-планът му включва и биологични площи с джанки. Постолов син обаче не е доволен от методологията на работа на Държавен фонд „Земеделие“. Опитът на бившия банкер показва, че

за един бенефициент политиката на смяна на правилата в движение никак не е удачна

„От ДФЗ често изискват от нас реакция с документи относно промени в кратък срок и с леко ултимативен тон, а когато ние имаме въпроси – чакаме с месеци“, казва Даниел. Постолов син обаче е изключително благодарен на екипа на НССЗ – Кюстендил, и по-специално на своя персонален консултант Ивона Новакова. „Ако фермерите не са чували за Националната служба за съвети в земеделието и че тя работи абсолютно безплатно за българските земеделци, значи не са се интересували достатъчно от аграрен бизнес“, казва Даниел. От НССЗ-Кюстендил не просто са помогнали на черешопроизводителя от Еремия да подготви своя бизнес – план. Те следят цялата процедура по кандидатстването, одобрението и изпълнението на проекта, като своевременно уведомяват всеки бенефициент, който работи с тях, за всяка промяна, ако има такава от страна на ДФЗ.

Финансирането по подмярката 6.1 е 50 хил. лева и то покрива едва около една трета от инвестициите, които Даниел прави в своя бизнес. „За стартова помощ – става, за повече и за нещо по-сериозно – няма как, това са жълти стотинки“, лаконично обяснява градинарят от Кюстендилско. Според него липсват дългосрочни стратегии и политики в земеделието на макро ниво и това носи несигурност за малките и средните стопани. Особено по отношение на пазара. Достатъчно е няколко градинари от региона, за които това не е основен бизнес, да започнат да продават на ниска изкупна цена черешата, това веднага се оказва пагубно за останалите. Няма обаче механизъм или регулация, които да контролират този процес. В този смисъл Даниел смята, че държавата трябва да има специални

политики към сектор „Плодове и зеленчуци“ – дългосрочни и обвързани с пазара

Сега усещането за подкрепа към сектора прилича на това да се опитваш да обяздиш и да подкараш умрял кон. Каквото и да правиш – няма смисъл, нищо не се получава, казва с горчивина Даниел.

Питам го дали има вариант отново да се върне в банковия офис. „Всичко е възможно и животът непрекъснато го доказва. Сърцето ми обаче днес е в тази уникална черешова градина, която сме създали с моята фамилия. Където и да отида – ще работя по същия начин“, казва Даниел Постолов. И отново повежда екипа ни към място, от което да ни покаже поредната красива гледка. Защото така правят истинските мераклии – изграденото с труд ги радва всеки ден.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 23 Юни 2020 16:51

Откровено за шафрана

Първо потърсете пазар, съветва Стоян Дурков

Стоян Дурков е един от разпознаваемите български производители на шафран, макар че отглежда лилавия минзухар едва върху 4 дка площи в района на Девин. Фермерът определено смята да разширява своето производство, но едва след като сключи договор за продажба на шафрана извън страната.

Стоян Дурков е член на Българската асоциация „Биопродукти“ и казва, че това му помага в търсенето на пазар. „Участваме в международни изложения, така се създават контакти. Сам какво може да направи човек?“, споделя той.

Всяка година продукцията е различна, през есента на 2019 Дурков е изкарал 2,800 кг сух шафран от своите 4 дка. „Пазарът е най-важен. Затова съветвам всеки, който е решил да опитва, да не се хвърля да прави големи инвестиции и да засажда върху големи площи. Какъв е смисълът да хвърлите 10 хил. лева за луковици и после да се чудите какво да го правите шафрана, защото няма на кого да го продадете? Четвърта година се занимавам с шафран и не мога да кажа, че той изхранва семейството ми. И аз, и съпругата ми работим и друго“, казва Дурков.

Цената на сухия шафран у нас е ниска, защото мнозина производители правят дъмпинг, за да могат изобщо да пласират своята продукция. Това са хора, които изцяло са заложили препитанието си на това производство и предпочитат да го продадат под себестойност, за да вземат изобщо някакви пари. Което е лошо за цялата пазарна картина.

Цената за грам качествен шафран е близо 40 лева, в интернет обаче се предлага между 22 и 25. Стоян Дурков е процес на сертифициране на шафрана като биологичен и това ще му даде основание да търси още по-висока цена за своята продукция.

Можете да срещнете Стоян на ежеседмичния фермерски пазар пред земеделското министерство, който се провежда всяка сряда. И понеже интересът към тази непозната за страната ни култура е факт, всеки споделен опит по темата е полезен.

Купувайте само сертифицирани луковици, съветва Дурков. Интернет гъмжи от обяви за продажба на шафранови луковици, но стопаните, които възнамеряват да се пробват с културата, трябва да внимават какво и от кого купуват.

Една от водещите лаборатории за окачествяване на шафран е френската AnaSkan, но сертификати издават и лаборатории в Англия, Испания, Холандия. Връзката с лабораториите не е трудна – контактът се осъществява по електронен път чрез писмо, парите за изследването на шафрана и за издаването на сертификат се превеждат по банков път, като ключови са 4 компонента при културата. Изпраща се само 1 грам шафран, обяснява Стоян Дурков. Окачествяването струва между 45 и 55 евро – в зависимост от това дали сте юридическо лице или фирма. Транспортните разходи са около 40 лева, ако ползвате услугите на частни куриерски фирми.

Шафрановите луковици всяка година се делят, но максимум на 4 години трябва да се разсаждат. Луковиците „заспиват“ още към края на месец май и през юни могат да започнат да се разсаждат. Този процес продължава още 2 месеца – до началото на септември, като това време е достатъчно, за да бъде подготвена почвата. У нас условията са подходящи за отглеждането на лилавия минзухар. Той е сухолюбив, обича припекливи места.

Работата по минзухара е трудоемка – изисква ръчен труд и работна ръка. Като се започне от засаждането, плевенето, брането и се стигне до сортирането. Тънка работа е и сушенето, но българските фермери вече имат опит в тази посока.

Официална и точна статистика за броя на производителите на шафран у нас няма. наблюденията на Стоян Дурков показват, че вече има хора, които са се отказали да отглеждат културата по една единствена причина – труден пазар. След пандемията от Covid-19, той няма да става по-лесен.

„Качествен шафран върху стотици декари - съмнителна работа“, смята Стоян Дурков. Затова залага на качеството и на чистото производство. Признание, че го постига е и последната му награда от изложението „Агра“, присъдена от най-убедителната аудитория – потребителите.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

Овощарството носи много по-високи доходи от зърнопроизводството, но след много инвестиции. Съвременно земеделие без наука и иновации, не става. Нашата страна все още остава износител на суровини, а трябва да инвестираме в преработката – убеден е младият, трето поколение земеделец

Ася Василева

Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.

Какво отличава "Агротайм" от конкурентите й? Това е въпрос, на който нейният собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „ Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми“.

98001032 233120901325639 2062723142723305472 n
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.

„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.

Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.

„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 80 000 свине годишно, който през 2020 година ще бъде увеличен на 85 000. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.

През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.

“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и около 120 сезонни работници.

Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.

 Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.

100846590 660661278047090 8584960221007314944 n

Със земеделеца трето поколение разговаряме в черешова градина „Регина“ в град Исперих. Това е изцяло ново насаждение от 12 сорта, които са северноамерикански разработки, главно канадски и американски. Прави впечатление колко поддържана е градината, колко добре са оформени дърветата, вече натежали от плод. Изградено е капково напояване, поставени са кошери за опрашване. Красиво е, но разбира се, това са огромни инвестиции в един рисков бранш – овощарството. Оттук тръгва и моят разговор с Иван Иванов.

Защо заложихте на черешите?

На първо място защото черешите са много вкусен плод. На второ – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още две европейски страни. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.

Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята четвърта година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и за първи път тази година ще имаме и значимо количество плод от тази градина, който да реализираме на пазара.

Пазар за български череши има. Разбира се, казвам го с уговорката, че 2020 г. е малко по-особена заради проблемите, свързани с коронавируса. И въпреки това интересът продължава, особено към нашите череши, защото ние успяхме миналата година да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Оттам заявиха след приключването на сезона през миналата година, че българските череши са били номер едно на техния пазар. Така че вече имаме запитвания и от няколко седмици текат преговори да реализираме през настоящия сезон плодовете отново там.

Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.

98078703 537844153573689 70901019474657280 n

  • Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка...

  • Това е особено интересен въпрос за България. Имаме огромни площи със зърнопроизводство. Включително и ние, в нашите дружества, гледаме огромни площи със зърнени култури. При овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.

Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.

  • Какво е положението в зърнопроизводството при вас?

  • Има леко засушаване към края на април. Нашите пшеници доста добре се справиха с това предизвикателство. Нямаме щети и в началото на май бяхме добре подкрепени от традиционните ранномайски дъждове. Валя 2-3 дни, което даде достатъчна влагозапасеност, за да си гарантираме нормални добиви. В други области имаше по-сериозни проблеми, някои колеги се наложи да разорат есенниците и да сложат пролетници на тяхно място.

  • Знам, че имаш възражения срещу неравенството на европейските субсидии. Какво мислиш в тази посока днес?

  • Мисля, че Европейският съюз трябва на нова основа да докаже, че е справедлив и еднакво щедър с всички страни членки и техните земеделски производители. Това ще бъде и много сериозен политически сигнал за ценностите и морала и свободния пазар, като основополагащ в ЕС. Няма как да градим устойчиво бизнеса си, ако на теория сме в положение на отворен общ пазар, а всъщност той не е съвсем справедлив и еднакъв за всички. Не може ние, българските земеделци, да бъдем дискриминирани и да получаваме по-ниски ставки на единица площ от западните страни членки.

Ще дам пример – Германия е най-сериозният нарушител на свободния пазар в Европа. 67 пъти от основаването на общия пазар в ЕС страната е санкционирана за нарушаване на практиките на свободния пазар и то за нерегламентирана държавна помощ за различни отрасли.

98316878 566954524237922 3037208057764380672 n

ЕС трябва да изгради наново пазара като една отворена система, в която младите хора да видят справедливост, и да се развиват всички заедно на еднаква основа.

  • Струва ли си да се прави земеделие в България, или това е любов?

  • При тази природа определено си струва да се прави земеделие. Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие.

  • Какви са конкретните ти предложения?

  • Те са в няколко посоки. На първо място трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъде. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.

За другото, което трябва да се направи, вече споменах – еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.

Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.

И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.

Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.

А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия.

Ще дам пример със свиневъдството. В България няма нито една значима, модерна, голяма кланица от западен модел, която да даде възможност за износ на продуктите ни на азиатските пазари. Такива кланици има в Дания, в Германия, в Испания, но в България няма. Тоест българският сектор „Свиневъдство“ е ограничен от неефективността на местните кланици да повишава себестойността на нашата първична продукция. Една модерна кланица е абсолютно роботизирана, в нея почти не работят хора, всичко е много стерилно и много хуманно. Но такава кланица струва 40-50 млн. евро. А досега оперативните програми за преработка бяха до 4 млн. лв. Кой и какво може да направи за 4 млн. лв?

Драскаме по повърхността, без реално да правим значими ходове. А в животновъдството категорично имаме шанс. Да се върнем на това, което вече казах, че сме огромен нетен износител на зърно. А това зърно може да се преработи в последващи продукти по веригата, например за производство на месо, вместо да се изнася като суровина. Храната е тука, тя е до нас. Винаги животновъдните комплекси се правят там, където е храната.

АЧС-то не е проблем. Има начини да се контролира заболяването. Ние сме се опазили, предприели сме необходимите мерки. Дори мерките, които прилагаме, са много над официалните задължителни изисквания. Има как да се оцелее.

Това ли е моделът на едно устойчиво стопанство? Затварянето на цикъла?

  • За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно.

  • Ще останеш ли в България?

  • Засега оставам. Борим се, градим това, което зависи от нас. С трудности, естествено, но и с модерни решения. Ако докажем, че сме успешни, това ще е една победа за българското земеделие и за младото поколение.

Публикувана в Бизнес

Зърнопроизводителите тепърва ще преосмислят бизнеса си, за да отговорят на климатичните предизвикателства

Въпреки, че на отделни места в Североизточна България, щетите от сушата при житните култури ще са на 100%, зърненият баланс на страната не е застрашен“, заяви на брифинг в Министерския съвет аграрният министър Десислава Танева.

До две седмици ще станат ясни конкретните параметри на щетите от сушата в страната, областните комисии по места продължават да обследват посевите.

След като приключат теренните проверки и станат ясни резултатите от тях, проблемът ще бъде обсъден със земеделския бранш, каза още министър Танева.

Там, където е имало наторяване в по-голяма степен, щетите от сушата са се задълбочили и са най-големи, уточни земеделският министър.

„Сектор „Зърно“ остава стабилен, България е нетен износител и експортният потенциал на страната няма да бъде застрашен.

Прогнозите за очакваната реколта са близки до нивата от 2018 година, а цената зависи от международната пазарна конюнктура“, посочи още Танева.

Зърнопроизводителите са скептични по отношение на тази прогноза. „Изключително лоша година за бранша, от сушата започнаха вече да страдат царевицата и слънчогледа“, казва Мариела Йорданова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „В Добруджа е бедствие, щетите са тотални“, казва тя. Според Йорданова, браншът тепърва ще преосмисля своя бизнес по отношение на сортовете, които ще залага, агротехническите мероприятия и третирането на посевите.

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (24-30.04) цените на основните зърнени култури на пазарите от двете страни на Атлантическия океансе плъзнаха в низходяща посока. Рязката и до голяма степен неочаквана промяна в посока на ценовото развитие беше предизвикана от обилните напоителни валежи в засегнатите от суша обширни територии на Стария континент и най-вече в Германия, Франция, Южна Русия и Украйна.Анализаторите коментират, че за увеличения интерес към продажби допринесоха и информациите за „изненадващо благоприятните агрометеорологични условия в Австралия след поредните няколко много сухи години”.

Да припомним само, че вследствие на катастрофалната суша добивът от пшеница на Зеления континент през 2019 г. се срина до 15,2 млн.т, в сравнение с 17,3 млн.т през също неблагоприятната 2018 г.; 21,0 млн.т – 2017 г. и 31,8 млн.т – 2016 г. Правят впечатление по-значимите отрицателни отклонения при цените на пшеницата и царевицата в Щатите, които според пазарните участници се обясняват със задълбочаването на пандемичната криза там и „разочароващото ниско равнище на експортните продажби”.

През периода 24-29 април цената на меката червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се срина с 10-11 долара – до $191/т. С 6-7 долара се понижиха и цените на щатската пшеница на експортния пазар – до $231FOB за мека зимна пшеница и $226/т FOB за твърда червена зимна пшеница ($195/т и $205/т FOB на 30.04.19 г.). През същия период цената на американската царевица спадна с 6-7 долара – до около $120/т на борсата в Чикаго за доставка през май и $146 FOB САЩ ($167/т – 30.05.19 г.). Основен депресиращ цените на царевицата фактор остават ниските цени на петрола, които съсипват етаноловата индустрия и драстично намаляват количествата на царевица използвани за промишлена преработка.

Европейският зърнен пазар изглеждаше по-стабилен. Цената на майския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж през разглеждания период спадна с около 4 евро, до EUR195/т, а на експортния пазар котировките на френската пшеница 11,5-12,5% протеин ерозираха от EUR 207/т до EUR 202/т FOB Руан (EUR 190– 30.04.19 г.). а пшеница нова реколта се предлагаше за износ през юли средно по EUR 195FOB.

Експортните котировки на царевицата в Западна и Централна Европа през изминалите седем дни останаха почти непроменени. На 29-30 април френска царевица се предлагаше за износ от Бордо/Рейн по EUR169 – 170/т FOB, а това съвпада със стойностите регистрирани на пазара през същия период на 2019 г.

На 26 април Министерството на селското стопанство на Русия информира, че квотата са износ на пшеница, царевица, ръж и ечемик и в държавите, които не членуват в Евразийския икономически съюз, е изчерпана изцяло и митническа служба на РФ спря издаването на нови декларации за износ. Търговците коментират, че това не изненада пазара, тъй като още на 17 април заместник-министърът на земеделието Оксана Лут заяви, че благодарение на интензивния износ определената до края на настоящия сезон квота (до 31 юни) може да бъде изчерпана още до средата на май. Все пак оттеглянето на Русия от пазара определено ще окаже стабилизиращ ефект върху европейските котировки през близките дни.

Валежите в Южна Русия и низходящата ценова динамика на международния пазара се отразиха негативно и върху котировките в черноморския регион . Към 30 април цената на руска и украинска мелничарска пшеница спадна с 2-3 долара в сравнение с нивата от края на предходния седмичен период – до $226-230FOB за пшеница 12,5% протеин, $223-224FOB за зърно с 11,5% протеин ($220 и $215FOB към 30.04.19 г.). Според търговски източници руска пшеница 12,5% нова реколта в момента се предлага за износ средно по $198 FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Браншът е единен и стои зад земеделския министър Танева в битката с търговските вериги, казва председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите в България

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Зоров, има ли достатъчно българско сурово мляко като суровина - за да може да се гарантира, че общото предлагане на млечните продукти в търговските вериги не трябва да бъде по-малко от 90% - както е записано в министерското постановление?

- Не е вярно, това, което твърдят търговските вериги – че няма достатъчно българско сурово мляко. Даже напротив. Проведохме пореден видео конферентен разговор с премиера Бойко Борисов, в който се включиха много представители от бранша. Колегата Недко Митев от Добрич каза, че има 100 тона сурово мляко и се чуди какво да го прави. Така че, българско сурово мляко има, всички да са спокойни. Само декларираното е 600 хил. тона годишно. Досега не съм чул от някой мандраджия да търси българско мляко и да не може да намери.

- Пада ли неговата изкупна цена?

- Има такива данни и това е още едно доказателство, че мляко има, дори е в излишък. Изкупната цена при суровото краве мляко, което отговаря на европейските изисквания и е конкурентно, преди десетина дни варираше от 0.70 до 0.80 лева без ДДС. Говорим за мляко от порядъка на 200 - 300 тона от ферма. Какво обаче се случва? Веригите натискат мандрите да свалят от цената на продуктите, мандрите натискат животновъдите – това е целият порочен кръг, в който се въртим от много години. Затова сегашните мерки са насочени към българския животновъд – за да може да реализира своето мляко.

В Европа в момента е хаос в сектор „Мляко“, цените падат надолу. А това е суровина, която не може да се съхранява дълго време. Това е мляко, не е желязо. Но колегите мандраджии веднага се възползват от конюнктурата. Като виждат, че цените в Европа падат, те веднага натискат нашите животновъди да свалят цената надолу. Щом даже на Недко Митев миналата седмица са му предлагали цена от 0.50 – 0.55 лева, представете си за какво става дума. Той затова започна и да преработва. И на видео конферентната среща попита премиера Бойко Борисов: „При себестойност на млякото от 70 стотинки, какво да правя – да скачам в лайната ли?“

- Още през есента на миналата година от няколко бранша бихте барабана, че търговските вериги прилагат нелоялни практики и това ощетява българските преработватели от секторите „Мляко“, „Месо“ и „Хлебни изделия“. Не е ли стара битката с търговските вериги?

- Битката с търговските вериги е постоянна. Да, бихме барабана още миналата година и нямаше никакъв резултат. В сегашната ситуация на извънредно положение е още по-сложно. През последните две-три седмици българският потребител е започнал да консумира с 20-30% по-малко. И това е очаквано – поради наложените карантинни мерки. Но на българския земеделски производител трябва да се помогне.

- Преди да се стигне до споразумение между правителството, земеделския министър и търговските вериги, имаше доста остра реакция от страна на Сдружението за модерна търговия – заговори се за лобизъм, за интереси на олигарси, вашето име също се завъртя в медийното пространство?

- Ако някъде моето име е споменато в такъв контекст, веднага отговарям – аз работя само със собствено мляко. От 5-6 години не изкупувам мляко. Ако това е олигархия – да заповядат при мен и да станат олигарси.

- Колко животни имате в момента във вашите ферми?

- Около 3 хил. овце, 500 кози и близо 4 хил. говеда.

- Вие всъщност от години работите с търговските вериги, какъв интерес бихте имали от тази битка?

- Реално, с тази акция, мога само да си навлека проблеми. Но аз съм председател на две браншови организации - на Националната асоциация на млекопреработвателите в България и на Националния говедовъден съюз и нося отговорност за тези хора. А те в момента са в затруднение и аз не мога да стоя безучастен. Не съм такъв човек – да потърквам ръце и да чакам да отмине кризата.

- Къде е проблемът тогава – защо веригите толкова остро реагираха в началото?

- В България трябва да се продават български млечни продукти и да има реализация на суровото мляко като суровина. Търговските вериги си търсят своите печалби, не виждам какъв им е проблемът да предлагат и български продукти.

- Според постановлението на МС, ако преработватели искат да стъпят в търговските вериги, трябва да работят само със 100% сурово българско мляко, нали така?

- Точно така.

- А ще бъдат ли по джоба на българина тези продукти?

- Защо да не бъдат. Клиентът сам решава – дали да консумира качествен млечен продукт или имитиращ, който съдържа 70% вода.

- И този разговор е стар, г-н Зоров.

- Стар е, но като избие циреят, търси се лек.

- Единен ли е животновъдният бранш по отношение на позицията на министър Танева за подкрепа на фермерите чрез осигуряване на по-голямо присъствие в търговските вериги?

- Единни сме, всички го виждат. Може и да има колеги – преработватели, които преди са работили с каращък, както се казва на наш език и които да не са много доволни от тези мерки. Но те имат за цел наистина да окажат подкрепа на реалните фермери, особено на малките. И млякото им да бъде изкупено. Като се стимулират мандрите да работят със 100% българска суровина и този продукт да се предлага в търговските вериги.

Публикувана в Интервюта

Белите търговци работят здраво, за тарикатите няма шанс в условията на криза, казва председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, какво е положението на стоковите борси и тържищата в ситуация на извънредно положение?

- Софийска стокова борса работи на пълна пара. Там търговията е електронна, операторите нямат допир един с друг. Само подписването на договорите е рисков фактор, но се спазват всички указания, спуснати от националния щаб. При тържищата положението е малко по-сложно – голям е обемът на камионите със стоки, но хората се стараят да спазват правилата – дезинфекцират се складовете, спазва се отстояние, слагат се предпазни средства – маски, ръкавици.

- Има ли проблем с пропускането на земеделските производители до тържищата? Анкетна карта и зелено картонче ли се изискват?

- Всяко тържище си има вътрешни правила. На места зеленото картонче не е достатъчно, защото има доста хора със зелени картончета, които не са реални производители. Най-добър е редът на стоковото тържище в София – „Дружба“ и „Слатина“ – там има дигитален кантар, снимат се ремаркетата и т. н. Там търговията е на 90% бяла.

- Очаква ли се засилване на вътрешното потребление, ако има намален внос?

- Вносът не е намалял, само логистиката стана по-трудна – с оглед на мерките по границите. Но и тя вече е в процес на нормализиране. Трудно, но камионите все пак вървят – по т. нар. зелени коридори. Цяла Европа има този проблем. На фона на това, което се случва в света, ние просто сме перфектни.

- Има ли промени в цените?

- Цените на основните хранителни стоки са стабилни, има колебания при плодовете и зеленчуците. Дори се наблюдават леки дефлационни процеси, защото потреблението се сви. Ресторантите и хотелите не работят, вкъщи хората могат да консумират до 10% повече от обичайното, но не повече от това.

- Къде се наблюдава спекулативно повишение на цените?

- Независимо от кризата, конкуренцията и търговията не са си променили принципите. Чест прави на големите търговци – вносители на основни храни, че нито един от тях не си позволи да прави пир по време на чума. Нашата търговска система просто се държи брилянтно, за разлика, например от една Австрия или Германия, които в началото на кризата, за няколко дни сътвориха страшна ценова какафония, а иначе са икономики с претенции. У нас са малко хората, които смятат, че могат да спечелят в тази ситуация – те са предимно в търговията на дребно. Малки квартални магазини за плодове и зеленчуци разчитат на това, че хората са ограничени в придвижването и определено вдигат цените.

- Има ли риск тържищата да затворят?

- Драми могат да възникнат, ако не се спазват мерките и указанията, свързани с ограничаването на Covid-19. При такава ситуация селските номера няма как да минат. Затова и временно затвориха някои общински пазари. Всички бели търговци сега работят здраво. Тарикатите нямат шанс, изобщо няма как да се покажат. Така че, белият бизнес ще печели повече. Не сме имали по-прозрачен пазар от сегашния. Коронавирусът е заплаха за хората, но ще излекува пазара.

- Черешопроизводителите са притеснени, че ако износът за Италия силно намалее или спре, вътрешния пазар ще се наводни и цената на черешата ще падне. Оправдани ли са тези страхове?

- Производството на череши в България е огромно. Първо да видим как ще се отрази времето на овошките тази пролет. Много кайсиеви градини в Русенско загинаха, имаше студове, обледявания. Да се надяваме, че черешите ще оцелеят. Това, че ще остане малко повече излишък за вътрешния пазар, е добре за производителите. Преработвателите на мляко вдигат количествата, което означава по-добра изкупна цена за животновъдите. Чисто икономически, в подобна криза онези, които произвеждат, не би трябвало да имат проблем с реализацията.

- От земеделското министерство отдавна се готвят промени в режима на работа на стоковите борси и тържищата – за да нямат достъп до тях мними земеделски производители - само с едно зелено картонче. Този процес вероятно ще се забави?

- Част съм екипа, който работи по проблема и много добре го познавам. Нужни са промени в законодателството, които ще отнемат близо една година технологично време, за да се променят правилата. Смятам, че човек, който отглежда 200-300 квадрата градина няма място на пазара на едро. Той може да продава от фермата, на кооперативния или на фермерския пазар. Този проблем трябва да се реши радикално. На пазара на едро имат място фирми, регистрирани по Търговския закон.

- Малките производители няма да се съгласят с вас.

По света подпомагането за земеделците стига до входа на едно стопанство. Ако един фермер тръгне по търговската верига, той вече е и търговец. И трябва да се отчита в тази си функция пред държавата. Земеделските производители са в режим на облекчено данъчно облагане, но това не ги освобождава от отчетност. Има хора с по10-15 дка градини, които никога през живота си не са плащали данъци. И те трябва да се превъзпитат. Защото точно този тип поведение пречи на сериозните производители, които непрекъснато инвестират и модернизират своите стопанства.

- Как обаче ще се справите с мнимите земеделци по борсите и тържищата – онези, които се пишат производители само с едно зелено картонче?

- 20 години се занимавам с фалшиви земеделски производители и вече ми е дошло до гуша. Този въпрос наистина трябва да се реши кардинално, просто изисква техническо време. Не може всеки да има свободен достъп до борсите и тържищата. Той се дава при спазване на правила. Аз съм първият, който иска нашите производители да продават много, да продават скъпо и да са на голям пазар. Но за тази цел и те трябва да поработят. Преди 2 години имаше възможност да се изнасят български домати за Великобритания - при изкупна цена от 6-7 паунда. Оказа се, че от 5 оранжерии не могат да бъдат събрани и два камиона, защото на единия фермер ХАСЕП-ът му се оказа менте, другият нямал сортировъчна машина, четвъртият не можел щайги да направи. И кой е крив? После казват: няма пазар. Пазар има, проблемът е, че фермерите не искат и не знаят как да се обединяват, да си направят малък цех за амбалаж, да имат еднакъв ХАСЕП и изобщо – да работят по правила. Не можеш да стъпиш на скъпия пазар, без да покриваш определени изисквания. По байганьовски не става. Най ги обичам онези, дето тайно си мешат стоката с гръцка, но иначе най-много критикуват системата. Кого лъжат – първо себе си. Добре, че можем да се похвалим и със стопанства, които от 2015 година насам трайно стъпиха на външния пазар. Но го направиха с подходяща сортова структура, с количество и с качество. И със спазване на световните стандарти, разбира се. Вместо да реват черешопроизводителите от Кюстендилско, че ще падне цената, да вземат да се обединят. Години наред всеки сам се бори, карат се, до бой стигат и накрая всички губят едновременно. Търговията не е проста работа, както много хора си мислят. Тя не е да продаваш на пътя, от щайгите. И да искаш да взимаш едни големи субсидии, без да не плащаш данъци. Това не е пазарен модел. И пандемията днес е урок – че трябва да се променяме. Да осъзнаем, че нищо не е завинаги дадено. Че всяко благо трябва да се заслужи – с труд и с почтеност.

- Ще ни превъзпита, казвате, коронавирусът?

- Вече го прави и това лично на мен ми носи морално удовлетворение. Хората започват да мислят за по-важни неща – за семейството, за децата си, за това, че всъщност много малко неща са ни нужни в живота. За пазара никой да не се притеснява – нещата у нас са спокойни и повече от прилични. Няма нужда от никакви резки намеси, пазарът сам се регулира. От тук нататък зависи какво ще се случи в света. Ако в Европа започнат някакви големи катаклизми, няма как да ни се размине, защото сме пряко зависими, но можем по-леко да го преживеем. Зърненият сектор е мощен и можем дълго време да се самоизхранваме, дори и при екстремални условия. Месопреработвателите и млекопроизводителите работят на пълни обороти. Затова смятам, че няма да понесем някакви особени щети. Напротив, за аграрния и хранително-вкусовия сектор сега има стабилен пазар и това са чудесни условия за капитализация. Всички производители могат да вървят нагоре, но не и надолу. И това няма да бъде за сметка на потребителите. Защото цените ще останат стабилни – заради свитото потребление.  

Публикувана в Интервюта

Стопанството на фамилия Ризакови от Петричко е едно от най-големите за производство на разсад. Оранжерията е върху 8 дка площ. Валентин, Величка и техният син Милан неуморно се трудят и от години се славят като едни от майсторите на разсада в региона. Пипер, домати, патладжан, салати. „За качествения продукт винаги има пазар“, категоричен е Валентин, който освен за разсад, продава и оранжерийни салати. В ситуация на извънредно положение, проблем с пазара няма. Логистиката върви, клиентите идват и си купуват стоката, няма проблем с пропускателния режим, казва бащата Ризаков.

92508004 806844449725116 3907897795243147264 n

 

За качествената салата от няколко години има силен пазар и той е целогодишен, обяснява производителят. Валентин повече от 20 години се занимава със земеделие. Минал през какво ли не, за да стигне до най-тънката работа – производството на разсад. На доматът залага специална дива подложка, която го прави устойчив на болести и високопродуктивен.

Един от най-големите проблеми пред младите български производители на плодове и зеленчуци е, че действат на своя глава, без необходимите знания. Особено по отношение на растителната защита. А това е сложна материя, човек трябва да е подготвен. Не можеш просто да отидеш в една агроаптека, да купиш някакъв препарат и да започнеш да пръскаш с него. Не се прави така, това е абсолютно непрофесионално. После се чудят защо са им такива резултатите. Земеделието не е за всеки, хванаха се хора, които хал хабер си нямат от тази работа, теглиха заеми, направиха оранжерии и решиха, че като получават и субсидии, няма начин да не спечелят пари. Даже и да го правят земеделието както и да е, но бързо разбраха, че така не става. И субсидиите им излязоха през носа. На това му се казва грешна мотивация, обобщава Ризаков.

Синът Милан е студент в Лесотехническия университет, специалност „Растителна защита“. „Той е най-добрият ми работник“, шегува се бащата Ризаков. „Малко млади хора се интересуват от аграрен бизнес, трудно отиват на полето. Повечето искат да работят в офис, на висока заплата“, казва Милан. Неговата съдба обаче е друга – той от малък е плътно до своя баща и се учи на занаят. Би отишъл в чужбина, за да почерпи опит, но смята да се развива в България. И как иначе – Ризакови вече се ползват с добро име в бранша.

За изкривяването на пазарната картина у нас са виновни субсидиите, смята Валентин. Силно финансираното зеленчукопроизводство в Европа подбива цените на родната продукция и я прави слабо конкурентна на пазара. Ние произвеждаме по-качествено, но с по-висока себестойност. Когато субсидиите в целия Европейски съюз бъдат изравнени, тогава ще има реална конкуренция. Или изобщо да ги махнат, казва Ризаков. Сега, в условията на пандемия, българската стока има шанс – особено ако вносът намалее. Правилата в търговията обаче не се влияят от пандемиите.. Ако „зелените коридори“ пропускат евтина стока от Гърция, Полша, Северна Македония, макар и тя да е трето качество, търговците ще предпочетат нея. И няма как това да им бъде забранено, защото живеем в условията на свободен пазар. Държавата може да призове веригите да зареждат българска стока, може и да им въздейства със съответни стимули, но не може да ги принуди. За своята продукция обаче Ризакови не се тревожат. От години имат редовни клиенти, а и тази година разсадите им са прекрасни. Изобщо нямат нужда премиерът да им звъни по телефона и да им гарантира пазар. Те сами са си го извоювали. Защото си разбират от работата.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Държавата твърде дълго си затваряше очите за черния пазар, приемаше го като социална мярка, казва Кирил Вътев, три мандата председател на Асоциацията на месопреработвателите в България

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вътев, животновъди реагираха остро на мярката, която въведе Държавен фонд „Земеделие“, за да се подпомогне изкупуването на агнета родно производство – от фонда дават 3,5 млн. лева на кланиците, с условието да купуват агнета от български ферми с до 500 животни, при минимална изкупна цена от 5 лева живо тегло без ДДС. Мнозина заподозряха схема в тази мярка, какъв е вашият коментар?

- При един добър контрол, тези пари трябва да отидат при животновъдите - през кланиците. Ако говорим за схема – знаем се, както го е казал народът: във всяко стадо има мърша, 100% някой ще се опита да измами държавата. Но при един добър контрол, трябва да бъде смачкан незабавно и безкомпромисно. Целта на мярката е българските агнета да се реализират на българския пазар. Да не се внасят от Австралия, от Нова Зеландия, от Румъния – за да може да се подкрепи нашият животновъд. За мен това е правилно решение. Не разбирам защо животновъдите искат парите да отидат директно при тях, идеята е кланиците да бъдат стимулирани да изкупуват. Който някъде вижда схема, да подаде сигнал – до Комисията за защита на конкуренцията, до Прокуратурата, за да може този път да се реагира безкомпромисно. Такива хора трябва завинаги да изчезнат от полето на хранителната верига.

- Три милиона и половина, разделени на 7 – това означава 500 хил. агнета да отидат в кланиците – имаме ли толкова агнета?

- Имаме ВЕТИС система за регистрация на животните – поне официално регистрираните трябва да са вътре и трябва даже да са повече от 500 хиляди. Неофициално регистрираните сигурно ще са 10-20% отгоре. Говоря принципно, по груби сметки. В земеделското министерство и в Агенцията по безопасност на храните разполагат с тази информация – всеки животновъд има договор с ветеринарен лекар, тази информация е категорично ясна и публична. И това е достатъчна причина да се избегнат всякакви злоупотреби и опити за схеми. Последващият контрол ще покаже с какъв ефект е сработила тази мярка – на базата на информацията.

- Не скочиха ли малките животновъди, защото този Великден черният пазар ще е по-труден – заради извънредното положение?

- За съжаление, държавата твърде дълго време си затваряше очите за черния пазар. Приемаше го като социална мярка. И сега: „Олеле!“ И на мен не ми е драго, че дребен животновъд, който досега е оцелявал благодарение на нелегални продажби, при тази обстановка няма как да му се получат нещата. Решението е друго.

- Какво е то?

- От 20 години говоря, че е нужно коопериране на малките фермери. Животновъдите трябва да се обединят, да направят две големи кланици – една в Северна и една в Южна България. И това ще бъде достатъчно, за да работят спокойно и да са на светло. Но липсата на доверие и андрешковщината не ни позволяват чисто манталитетно да пристъпим към една толкова здрава и устойчива структура. Примери на Запад колкото искате – всичко живо работи на кооперативен принцип, стъпило е мощно на пазара. А ние смятаме, че и сами можем да бъдем устойчиви. Не сме. И ако и след тази криза не се вразумим, не знам какво още трябва да се случи.

- Кооперирането обаче изисква съвсем други вътрешни правила и пазарно поведение – как ще бъде постигнато?

- Кооперирането изисква безупречна дисциплина от всички, които участват в него. Най-накрая и нашите нормотворци трябва да проумеят, че държавата няма капацитет да контролира всичко. Отдавна е доказано, че най-добрият контрол е самоконтролът между конкуренти. Това изисква един работещ Закон за браншовите организации, в който върховна ценност трябва да бъде имиджът, моралът, авторитет и доброто име на продукта, който предлага една съсловна или браншова организация. Всеки, който не проявява лоялност, бива не просто изхвърлен от браншовата организация, а му се отнема правото на производствена и на търговска дейност – така работят мощните кооперативи в Германия, Франция и Австрия. Тогава държавата ще бъде облекчена от редица разходи, които сега прави за контрол. Тя ще съблюдава само контрола, който браншовите организации извършват. Толкова е просто. Във всеки бранш у нас се знае кой кой е. Сега всеки си мълчи, защото трябва да се докладва, ако имаш съмнение за нарушение, да се подаде сигнал. Според нашия манталитет това се счита за „натопяване“. И всички си мълчим. Ако обаче има закон, според който не можеш да членуваш в браншова организация, ако компрометираш нейния продукт, а и не можеш да произвеждаш, без да си член на съответната браншова организация – всичко ще си дойде на мястото. Това са ключовите моменти.

- Ще доведе ли кризата до узряване в тази посока?

- Дано, кризата колкото е опасност, толкова е и възможност. Фундаментално ще се променят нещата. Всички разбрахме, че се борим с невидим тигър, не с невидима котка. Ситуацията не е за подценяване, напрежението е голямо.

- Агробизнесът обаче работи, дори и при извънредно положение.

- Цялата агрохранителна верига трябва да работи. Тя ще извади хората от кризата. И всички са наясно с това. Просто трябва да сме много внимателни и така да организираме работния процес, че да минимизираме риска от разпространение на заболяването. За животновъдите и преработвателите това не би следвало да е проблем – имаме рутина от затегнатите мерки за биосигурност, които се налага да взимаме през последните години - заради болестите по животните.

- Браншовици поискаха създаването на специален продоволствен щаб, мнозина искат авансово пари – заради кризата. Оправдано ли е това?

- Най-голямото притеснение за нас, месопреработвателите е, че не можем да знаем колко дълго ще продължи кризата. Въпреки свръхпроизводството на свинско месо в Европа, какво би се случило, ако държавите спрат износа – за защита на собственото население? У нас месото е малко и тогава ще се изпита вътрешен недостиг от суровина. Това би било притеснително. При зърнопроизводителите не би следвало да има притеснения. Зърното е ключова суровина, борсова стока. Животновъди, производители на плодове и зеленчуци – това са критични сектори. Най-много страдат малките – защото нямат организирана система за изкупуване на продукция, всеки се спасява поединично. Така трудно се оцелява. Особено в ситуация на криза като сегашната. Ако малките са в стройна и организирана система, ще проумеят, че това е единственият начин да бъдеш устойчив. И че пазарът няма да им избяга. Затова от 20 години говоря за коопериране. Дано кризата ни превъзпита всички. Неизбежно е всъщност.

Публикувана в Интервюта
Четвъртък, 02 Април 2020 15:03

Всички сме в една лодка

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 17

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта