Игор Валентович
Високият градус на напрежение на международните зърнени пазари се запази и през изминалия седмичен период (15-21.03.19 г). Тонът за драматичните ценови обрати задаваше борсата в Чикаго.
Под пресата на спекулативните продажби цените на пшеницата в Чикаго на 12 март се сринаха до 15 месечното си дъно - $156,90/т, но от този момент насам започна стремителното им изкачване нагоре. На 21 март борсата затвори на равнище $171,40/т($166,45/т -21.03.18 г. ). Възстановяването на цените на най-голямата зърнена борса в света оказа здравословно влияние върху европейския пазар, тъй като съвпадна с дългоочакваното забележимо раздвижване на експортния фронт. Цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж на 21 март се изкачи до EUR189 /т, в сравнение с EUR187,75/т в края на предходния седмичен период и EUR167,00/т – 21.03.18 г. С 1-3 евро се покачиха и експортните котировки в ЕС при износа на мелничарска пшеница за трети страни - до EUR195/т FOB за френска пшеница, а на германското зърно – до ЕUR 196/т СРТ Хамбург и EUR 201/т FOB Балтийско море (ЕUR 167/т FOB Руан; EUR168/т СРТ Хамбург и EUR172/т FOB Балтийско море съответно на 21.03.18 г.). Пазарните участници отбелязват, че френското мелничарско зърно през първата половина на март се представи много успешно на търговете в Алжир и Тунис. Според търговски източници, Алжирската национална агенция OAIC напазарува в сряда 450 хил. тона пшеница по $231,50-234,00/ т C&F за товарене през периода 16 април – 15 май.
Силна подкрепа на пазара оказа и значително увеличената прогноза на FranceAgriMer за обема на френския износ на пшеница за трети страни през 2018/19 г. - 9,5 млн.т с 700 хил. тона повече (7%) от очакваното само допреди един месец. Директорът на FranceAgriMer Марк Зриби акцентира, че напоследък френската пшеница е търсена не само в традиционните за нея територии, но дори и в по-далечни дестинации като Куба и Йемен. Според него „9,5 милиона тона е доста консервативна оценка и доста от участниците в зърнената търговия са настроени по-оптимистично“. Успешното настъпление на експортния фронт безспорно окуражи продавачите, но на пазара съществува и друга група фактори, които действат в противоположна, негативна посока. На първо място това са благоприятните перспективи за производство на пшеница в ЕС през следващия сезон- увеличение на добива с 9-15% спрямо 2018 г.
На 21 март френската царевица се предлагаше за износ от Бордо по EUR171-173/т FOB, в сравнение с EUR172-174 /т FОВ на 14.03.19 г. и EUR166/т FOB на 21.03.18 г.
Руският пазар последва международната конюнктура. През миналата седмица наблюдавахме и плавно възстановяване на експортните котировки там. Според търговски източници в момента руска мелничарска пшеница се предлага за износ средно по $227/т FOB, в сравнение с $223-225/т FOB в края на предходния период ($203-208/т FOB – 21.03.18 г.) Оперативните отчетни данни демонстрират устойчива тенденция към намаляване на руския износ на пшеница през последните месеци. Водещата руска аналитична компания SovEcon прогнозира вчера, че обемът на експорта на руска пшеница през март 2019 г. ще ерозира до 1,8 млн.т, което представлява спад с около 50%, в сравнение със средния обем на експорта през последните осем месеца. През февруари 2019 г. обемът на износа на зърнени храни от РФ спадна до 2,7 млн.т, в сравнение с 3,1 млн.т през м. януари 2019 г. и 4,2 млн.т през февруари 2018 г. Експортните цени на украинската пшеница на база FOB черноморско пристанище практически дублират руските котировки и са както следва: $226/ т FOB за зърно 12,5% протеин; $220/т FOB за 11,50% протеин и $216/т FOB за фуражна пшеница, ($204/т FOB; $198/т FOB и $187/т FOB към 21.03.18 г.).

Публикувана в Бизнес

Новото рязко понижение на цените на пшеницата и царевицата в САЩ в края на изминалия седем дневен период (01.-07.03.19 г.) оказа силно депресиращо влияние върху конюнктурата на Стария континент. Пшеницата отново беше най-слабият елемент от зърнения пазар в Щатите.След много кратка стабилизация цените й на борсата в Чикаго отново пикираха стремително надолу, като седмичният период завърши там с отрицателно отклонение от 8-9 долара на равнище $161/т за майския контракт. В рамките само на един месец пшеницата поевтиня на най-голямата зърнена борса в света с близо 30 долара за тон, главно вследствие на незадоволителните показатели на американския износ на фона на изобилното предлагане на мелничарско зърно на световния пазар. Брокерите коментират, че през миналата седмица се забелязва известно увеличение в обемите на щатския износ, но въпреки търсенето на фючърсния пазар остана ограничено предвид предстоящото публикуване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс.

         Силният натиск отвъд Океана депресира европейския пазар. Майският контракт мелничарска пшеница завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 4 евро, на равнище EUR184,50/т. (EUR164,00/т – 7.03.18 г). С 4-7 евро спаднаха и експортните котировки на пшеницата в Западна Европа – до ЕUR 191/т FOB Руан за френската пшеница (11,5-12,5% протеин); EUR193/т СРТ Хамбург и EUR198/т FOB Балтийско море за германската пшеница мин. 12,5% протеин (ЕUR 165/т FOB; EUR169/т и EUR174/т съответно на 07.03.18 г.).

           За слабия тон в развитието на цените в Европа в значителна степен допринасят и оптимистичните (поне засега) перспективи на новата реколта в ЕС и страните от черноморския регион, което предполага изостряне на конкурентната борба дори на традиционните за европейския износ пазари.  В средата на февруари Strategie Grains прогнозира, че през 2019/20 г. добивът от пшеница в ЕС ще нарасне с 16 на сто в сравнение с 2018 г. и ще достигне до най-високото равнище от 4 години насам – 146,4 млн. тона. Прогнозата на Европейската комисия за размера на новата реколта е по-консервативна – 140,80 млн.т, но пък предвижда драстично увеличение на износа през 2019/20 г. – до 25,50 млн.т.

           Руският пазар следваше международната конюнктура. Към 7 март средната експортна цена на пшеница 3 клас (12,5% протеин) се срина до $230/т FOB Новоросийск, в сравнение с $237-239/т FOB в началото на месеца и $206-210/т – 07.03.18 г. Според търговски източници, понастоящем експортните цени на украинската пшеница се препокриват с руските котировки и са както следва:   $229/ тFOB за зърно 12,5% протеин; $222/т FOB за 11,50% протеин и $216/т FOB за фуражна пшеница ($204/т FOB; $198/т FOB и $187/т FOB   към 7.03.18 г.).

       Пазарът на царевицата в ЕС през миналата седмица изглеждаше по-стабилен.На 7 март френско фуражно зърно се предлагаше за износ от Бордо средно по   EUR172/т FOB, в сравнение с EUR175/т FOB в края на февруари 2019 г. и EUR162/т FOB на 07.03.18 г.. Цените на украинската царевица също се движиха в низходяща посока - до $169-172/т FOB Одеса/Николаев на 7 март в сравнение с $174/т FOB на 28.02.19 г. и   $183/т FOB – към 7.03.18 г.

       За разлика от зърнените пазари тонът на ценовото развитие в слънчогледовия комеплекс беше трърд.През последните две седмици френският слънчоглед поскъпна с 7 евро – до EUR 322/т СРТ Saint-Nazaire(EUR 315/т – 5.02.18 г.).С 10 долара се покачиха и експортните котировки на слънчогледовото семе в Украйна – до $370/т FOB черноморско пристанище($360/т FOB – 7.03.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Отново има разминаване в цените на продавачи и купувачи

В дните от 5 до 8 март т.г. продължава повсеместното понижение на цените на основните зърнени култури по световните борсови пазари, като трендът се очертава ясно надолу, съобщават от Софийска стокова борса АД. В Чикаго цената на пшеницата се запазва на 207.00 щд/тон, във Франция спадът е с още 3.00 евро до 191.00 евро/т, в Украйна и Русия промяната е подобна - минус 6.00 и 5.00 долара до цена от 229.00 и за двете държави.

Царевицата (цени FOB) продължи също да поевтинява - САЩ минус 6.00 долара до 171.00 щд/тон, Украйна минус 2.00 долара до 172.00 щд/т, при Франция има повишение на цената с 5.75 евро до 169.75 евро/тон. Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/ поевтиня леко с 1.00 евро, като се котираше на 357.50 евро/тон, а ечемикът във Франция и Германия е с колебания – нулева промяна в във Франция и минус 9.00 евро в Германия и съответни цени от 172.00 евро/тон в първата държава и 175.00 евро/тон във втората.

Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам след сериозното снижение от преди седмица продължава да се повишава с 3.00 долара до 705.00 щд/тон. Рафинираната захар отново не показва стабилизиране в посоката на движение и след осезаемото поскъпване преди седмици, поевтиняването продължава с 10.80 долара от изтеклата седмица до нива от 337.20 щд/тон в Лондон.

На Софийска стокова борса в подкръг "Зърно" цените се движат надолу. Хлебната пшеница отбелязва спад и се търсеше от 310.00 до 330.00 лв/т, продавачите оферираха на 340.00 лв/тон. Фуражната пшеница се движи между 290.00 - 300.00 котировки „купува“ и 310.00 лв/тон за предлагане. Царевицата леко се снижи от 250.00 до 270.00 лв/т котировки „купува“. Всички цени са без ДДС, уточняват от ССБ.

Публикувана в Бизнес

Изминалият седем дневен период (22.-28.02.19 г.) безспорно беше един от най-динамичнитемоменти в развитието на американските зърнени пазари от месеци насам. В края на февруари, след кратка стабилизация цените на пшеницата в Щатите подновиха стремителното си плъзгане надолу. Рязкото понижение започна от борсата в Чикаго, където в рамките само на четири работни дни цената на мартенския контракт пшеница се срина с близо 13 долара, до най-ниските стойности от началото на април 2018 г. насам – $166/т.

         Пресата на спекулативните продажби на борсовите контракти подкопа и физическия пазар. На 28 февруари мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $207/т FOB, в сравнение с $218/т FOB на 21.02.19 т. ($213/т FOB 28.02.18 г.). Търговците са категорични, че основната причина за ценовия срив са незадоволителните темпове на американския износ на фона на „обилното предлагане на пшеница на международния пазар, най-вече „нарасналата конкурентна способност на европейските експортьори”. Краят на американската маркетингова 2018/19 година (31 май) вече се вижда, а отчетените показатели на износа са крайно незадоволителни - само 16 млн.т, и то при положение, че експортния потенциал на САЩ през 2018/19 г. възлиза на 26-27 млн.т. Отгоре на всичко широко рекламираният от администрацията на Тръмп „много добър напредък в преговорите с Китай” очевидно доста се забави и този факт определено стимулира продажбите.

           Европейският пазар засега опитва да задържи гарда, подкрепен от известно активизиране на експортния фронт след драстичното понижение на котировките през предходния седмичен период. На 28 февруари мартенският контракт пшеница завърши седмицата в Париж с незначително отрицателно отклонение от 1,75 евро на равнище EUR193,25/т (EUR166,75/т – 28.02.18 г). С 2-3 евро спаднаха и експортните котировки в ЕС – до ЕUR 194/т FOB Руан за френската пшеница (11,5-12,5% протеин) и на EUR200/т СРТ Хамбург и EUR205/т FOB Балтийско море за германската пшеница мин. 12,5% протеин (ЕUR 169/т FOB; EUR170/т и EUR175/т съответно на 28.02.18 г.). Анализаторите отбелязват, че негативно влияние върху цените оказа и поскъпването на европейската валута.

               Слаб тон в ценовото развитие характеризираше през миналата седмица руския и украинския пазар. Мониторингът на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) демонстрира спад в експортните цени за руската пшеница 12,5% протеин от $238/т до 234/т FOB Новоросийск. Същата динамика наблюдаваме и на украинския пазар, където пшеница 12,5% в момента се предлага за износ  по $233-235/т FOB, а зърно с 11,5% протеин – по около 230/т FOB. През същия период на 2018 г. украинска и руска пшеница 12,5% протеин се предлагаше за износ по $203-206/т FOB черноморско пристанище.

     Рязкото поевтиняване на царевицата в САЩ ерозира и стойността на фуражното зърно в Европа. В рамките на изминалите седем дни цената на френската царевица спадна с 5-8 евро –до EUR164,25/т на борсата в Париж и $175/т FOB Бордо (ЕUR156/т и ЕUR161/т – 28.018 г.). С 6 долара се понижи и цената на царевицата на украинския пазар – до $174/т FOB. Одеса/Николаев ($182/т FOB)  

Публикувана в Бизнес

Сеитбата на зимната пшеница трябва да се извършва в оптимално време, тъй като при ранна сеитба на зимните култури, те се нападат много повече от болести. Това се дължи на факта, че значителна част от патогените нападат незаразени полета и се съхраняват в посевите през зимата. Негативните последици от сухата есен на миналата година, продължават. Посевите, които дълго чакаха влага, за да поникнат са изтощени и изостанали във фазата си на развитие. Наваксването им е въпрос на благоприятни условия - влага, храна и температура, но в същото време изнежените растения ще са много по-лесна плячка за патогените. Затова вниманието тази година към фитосанитарната обстановка в посевите със зимни култури трябва да бъде по-голямо отвсякога.
Пръскането с фунгициди се извършва чрез прогнозиране на масовото развитие на болестта, обикновенно през пролетта (при ранна сеитба, при благоприятни климатични условия може да се наложи дори още есента), при 1% или повече от засегнатата растителна повърхност.
За да се стопира ранното развитие на болестите могат да се използват фунгициди с активни вещества, които могат да се прилагат 1-2,5 седмици по-рано - при температура на въздуха от 5-8°С.
Фунгицидите обаче, които се използват обикновенно са със защитно действие, което се проявява при среднодневна температура от 12°C и по-висока.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Първоначалните предвиждания на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) за средния добив на пшеница през новата реколта е той да стигне 4,59 т/ха. Максималното общо производство се оценява на 5,5 млн.т., което е с около 4% над нивото от 2018 г. Критичният фактор за извеждане на по-точна оценка ще бъдат природните условия в следващите 2 месеца. 

Първоначалната оценка за добива при ечемика през новата реколта е от 4,22 т/ха. Най-вероятностните максимални обеми при ечемика могат да доближат 564 хил.т. Това представлява около 11% над миналогодишните прибрани количества.
Средните добиви при рапицата от новата реколта се очаква да бъдат около 2,27 т/ха. Общото максимално количество на добитата рапица за 2019/20 г. се прогнозира на 433 хил.т., което е почти на нивото от 2018 г. 
Направените предвиждания при есенните култури показват горните граници на очакваното общо производство, оценявано с вероятност 90%. Очакванията са за лек ръст на площите при тези култури между 2-3%, докато сухата есен ще повлияе на добивите, като следващите 2 месеца ще покажат доколко. Очаквания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни 
През м.февруари, 2019 г., FOB цените на зърното от Украйна тръгнаха леко надолу. Хлебната пшеница се котира на цена от 240 US$/т, ечемика на цена 225 US$/т, фуражна пшеница – 225 US$/т. Цената на царевицата се задържа до 180 US$/т. Русия въвежда квоти за основните трейдъри при износа на зърно за следващите месеци заради опасенията, че темповете на експорт могат да надвишат планираните количества от 42 млн.т . До декември, 2018 г. са изнесени 29 млн.т зърно, основно пшеница. През пазарната 2018/19 г. Русия е събрала около 113 млн.т. зърно, като около 67 млн.т. еколичеството на пшеницата. През новата 2019 г. се очаква реколтата да бъде много добра, като общото зърнопроизводство по прогнози на различни агенции, е то да достигне 125 млн.т, от които пшеница - 75 млн.т. Въпросът с добавената стойност от земеделие стои и в Русия, която е един от най-големите износители на селскостопанска продукция. Отчита се, че средната цена на износа на аграрна продукция оттам е около 330 US$/т, докато вносът е за 1300 US$/т. За България по този показател, аграрният износ е за 500 US$/т, докато вносът е за 1000 US$/т. 
В последните 2 месеца цената на палмовото масло се покачва, което се отразява и на цената на слънчогледовото олио, заради високата свързаност. Цената на палмовото масло на пристанище Ротердам се покачва от 450 US$/т до 550 US$/т. FOB цената на слънчогледово олио в Черноморския регион се покачи от 640 US$/т до 675 US$/т, съобщават от САРА.
Публикувана в Бизнес

Цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж в рамките на един месец се срина с 13-15 евро до EUR 192,75 за тон за доставка през март и EUR 193,50 за тон за майската позиция на борсата.Търговците коментират че спадът на цените беше най-изразен през последните няколко дни поради разочароващите показатели на износа от Европейския съюз.

Съгласно официалните данни на Европейската комисия, от началото на сезона (1 юли 2018 г) до 17 февруари 2019 г. ЕС натовари за износ 10,65 млн. т. пшеница - с 19% по-малко в сравнение със същия период на предходния сезон.

Министерството на земеделието на САЩ наскоро понижи прогнозата си за износа на пшеница от ЕС през 2018/19 г. до 22 млн. т. в сравнение с 23,3 млн. т. през 2017/18 г. и 27,4 млн. т. през 2016/17 г., като основна причина за този спад са рекордните руски доставки на пшеница за международния пазар.

Експортните котировки следваха динамиката на фючърсите. В момента френска мелничарска пшеница се предлага за износ от Руан по EUR 196/т. FOB в сравнение с EUR 208/т. FOB точно преди един месец.  Търговците отбелязват известно раздвижване на експортния фронт след динамичния ценови спад. В края на миналата седмица Държавната агенция за зърно на Алжир OAIC информира за  покупката на 600 000 т  пшеница за  $ 247 до 247,50/т. C&F.  Произходът на пшеницата ще бъде по опция на  продавача, но се очакваше зърното да бъде натоварено предимно във Франция, основният доставчик на пшеница за Алжир.

Публикувана в Бизнес

През седмицата имаше почти повсеместно понижение на цените на основните зърнени култури по световните борсови пазари. Споровете между САЩ и Китай и агресивният износ от страните в Черноморския регион дават своето отражение и цените вървяха надолу. В Чикаго цената на пшеницата спадна с 3 долара до 225 щатски долара за тон, във Франция спадът е с 3 евро до 205 евро за тон, в Украйна и Русия промяната е по-слаба - минус 2 и 1 долара до съответно 242 щд./т. и 246 щд./т. При царевицата (цени FOB) промените са по-разнопосочни – САЩ плюс 2 долара до 176 щд./т., Украйна минус 3 долара до 177 щд./т., Франция отново понижи цената с 2 евро до 175 евро/т. Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/ обърна тренда и поевтиня с цели 8,25 евро, като се котираше на 364,75 евро/т., а ечемикът във Франция и Германия единодушно продължи да върви надолу – минус 4,50 евро в Германия и минус 7 евро във Франция и съответни цени от 198 евро/т. в първата държава и 185 евро/т. във втората.

Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам е с най-голямо поевтиняване тази седмица – с 10 долара. През миналия месец бяхме свидетели на слаби опити за „поправяне“ на цената му, но като че ли трендът отново се върна към посока надолу и цената е вече 702 щд./т. Рафинираната захар продължи с колебанията в посоката на движение на цената и поскъпна с 4,10 долара до 341,70 щд./т. в Лондон.

У нас в подкръг "Зърно" на „Софийска стокова борса” АД търговците леко вдигнаха цените. Хлебната пшеница се търсеше от 360 до 370 лева за тон, продавачите оферираха 380-400 лв./т. Фуражната пшеница се движи между 320 и 330 лв./т. за търсене и 350 лв./т. за предлагане. Интересна е появата на фуражен ечемик, като офертите „купува са на 370-380 лв./т., а „продава“ – на 390 лв./т. Царевицата забрави за януарските цени и също се вдигна – 270-290 лв./т. и 280-300 лв./т. при търсенето и предлагането. Маслодаен слънчоглед се котира от 560 лв./т. до 600 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни и без промяна.

В подкръг „Индустриални стоки” на ССБ АД продължават сделките с обичайни за зимния сезон стоки. Реализираха се техническа сол на 90 лв./т., и различни видове смазочни материали и препарати на съответни цени от 5800 лева за 1000 литра и в диапазон 10 490-11 670 лв./хил. л. Продадоха се бензин А95 Н от 1438 до 1775 лв./хил. л., бензин А98 Н от 1581 до 1870 лв./хил. л., дизелово гориво с добавка от 2050 до 2058,33 лв./хил. л. и дизелово гориво в диапазон 1762,56-1841,67 лв./хил. л. Сделки имаше и за газ пропан бутан на 770 лв./хил. л., газьол за отопление от 1606 до 1826 лв./хил. л. Изкупиха се и моторни масла на 7833,33 лв./хил. л. и антифриз концентрат на 7908,33 лв./хил. л.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 11 Февруари 2019 14:56

Пшеницата в Добруджа се възстановява

От ИАСАС подкрепят българската селекция с над 1 млн.лв. държавна помощ

Поради продължителната суша през лятото и есента на 2018 г., на много места в Добруджа зърнено-житните култури не можаха да поникнат и да братят. „В момента има засушаване в дълбочина. Нужен е сняг. Ако не падне, ще имаме проблеми и при самата вегетация, и през май, и през юли, когато кореновата система се развие”, прогнозира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. По думите му в момента състоянието на посевите е отлично. „Ако не беше сушата, така щяха да изглеждат в края на ноември - началото на декември. За съжаление обаче есенните засушавания създадоха доста проблеми и пшеницата не можа да поникне навреме”. Според учения затоплянето през януари и високите температури са благоприятствали закъснялото развитие на културата и по полетата се наблюдават растения във фаза 4-6 лист и братене.

Borsa otkr 1

Проф.Киряков подчерта, че полезна в момента се оказва повърхностната влага. В дълбочина обаче има сериозно засушаване, което се среща рядко през годините. Дефицитът на зимен запас от дъждове в почвата може да попречи на развитието на културите в дългосрочен план. Промените на температурите и затоплянето водят обаче до още един проблем – бързо изпаряване дори и на наличната повърхностна влага.  

„Реално погледнато запасът долу в почвата не е толкова, колкото дъждове са паднали, защото се изпарява. Имаше един период от втората десетдневка на септември до втората десетдневка на ноември, когато отчетохме едва 30 литра дъжд. Затова нямахме поникване. Това са два месеца без валежи. После имахме 40 литра без сняг, а сега през януари -10-12 литра”, коментира данните от метеорологичната станция на Добруджанския институт проф.Киряков. Падналите през тази есен и зима валежи са под нормата за последните 60 години. Категорично е нужен сняг, за да натрупа влага в дълбочина, тъй като пролетните и летните дъждове не са толкова ефикасни след стресирането на старта. Нужният зимен запас е от порядъка на 220-230 литра. Точно толкова са отчетени

през предходната зима, припомня още ученият. Въпреки това засушаването през април и май 2018 г. се е отразило негативно на развитието на пшеницата. Така че дефицитът от зимни валежи може да донесе със себе си много неприятности, обобщава още проф.Киряков.

Ivan Kirqakov 1

Половината от обработваемите близо 3, 600 млн.дка в Добричка област се заемат от зърнено-житни култури – пшеница, ечемик, тритикале, твърда пшеница. Има ли опасност за развитието им при евентуални студове без снежна покривка и северен вятър?

„Краткосрочната прогноза е за постепенно захлаждане. Няма опасност от резки промени на температурите. Т.е. дори и леко разкалени в момента, посевите ще могат отново да се закалят”, смята ученият и допълва: ”За да имаме такива проблеми с бързо замръзване, се искат много фактори. Първо трябва да имаме поне седмица температури от около 20 градуса, а после да паднат рязко до минус 10 градуса. Това го няма като прогноза и дано не се получи”.

Все още състоянието на посевите с рапица буди много тревога сред фермерите в Добричка област, тъй като част от маслодайните растения не поникнаха. В отделни стопанства дори започна развалянето на рапицата. „Тези растения, които са поникнали през есента, са добре. Тези, които обаче не са, няма и да поникнат. Има слънчоглед, има царевица, ще се сеят тези култури”, прогнозира още проф. Киряков. Той допълва, че са поникнали тези посеви, които са засети веднага след жътвата. При една влажна есен обаче те щяха да прераснат и да имат проблеми с презимуването. „Проблемът с рапицата тази година не е презимуването, а поникването заради засушаването през август и септември”, обобщи професорът.

Pcheniza Institut 1 1

Около 30-35 % е делът на българската селекция при пшеницата по полетата у нас. Сортовете пшеница, създадени в Добруджанския земеделски институт, са пригодени към родните почвено-климатични условия. Могат да издържат на много ниски температури и стрес. Спецификата при тях е в начина на торене и подхранване, коментират от научния център. Дали все пак българската генетика ще устои на климатичните изпитания? „Иска ми се земеделските стопани да се откажат от чуждата селекция не защото климатичните условия не са добри за нея, а да се откажат, защото българската пшеница има по-високо качество и носи по-добри доходи”, подчерта проф.Киряков.

С постиженията на Добруджанския земеделски институт фермерите се запознаха по време на 25-то издание на Борсата за семена и посадъчен материал, организирано от Добрички панаир АД. 65 фирми от страната и чужбина подредиха щандове, за да представят иновациите при полските и зеленчуковите култури. Учените от Института излизат на пазара с 9 сорта пшеница, 2 ечемик, 3 тритикале.

Над 300 нови сорта полски и зеленчукови култури се представят всяка година за изпитване, съобщи на откриването на Борсата Бистра Павловска, изпълнителен директор на ИАСАС /Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол/. През настоящата година Министерството на земеделието предвижда държавна помощ за семена и посадъчен материал. Офисите на Агенцията са отворени за прием на заявления. „Държавната помощ помага на фермерите да се ориентират към производство към по-добри и по-търсени сортове от по-високите групи с по-добро хлебопекарно качество. Предстои определянето на размера на подпомагането”, уточни още Бистра Павловска. Тя допълни, че през миналата година са усвоени 1, 096 млн.лв. държавна средства за селекция на зърнено-житни и зеленчукови семена. Производството на качествен посевен материал е един от приоритетите на държавната политика в сектора. Според Бистра Павловска това е тенденцията и при земеделските стопани: „Напоследък търсенето е ориентирано не само към добив, но и към качество. В сравнение с преди десет години, когато от последната В група имаше значително количество семена, които се сертифицираха, произвеждаха и предлагаха на пазара, то сега това количество силно намалява. Ориентацията на пазара е към по-високото качество и по-добрите хлебопекарни качества”.

Новите сортове трябва да отговарят на редица показатели, но най-вече да са в унисон с предизвикателствата на природата, разкрива част от изискванията към селекцията Бистра Павловска: „Новите семена трябва да са добри и да отговарят на критериите за качество и добър добив, за да покриват икономическите изисквания на стопаните и да отговарят на предизвикателствата на климата, да са устойчиви на икономически важните болести и да имат добри условия за съхранение”.

По полетата у нас се срещат пшеници, зеленчуци и овошки с произход от различни европейски държави. При пшеницата фермерите вече разчитат на френски, немски или сръбски сортове, които заемат 65-70 % от площите. „От 2010 година ние сме страна-членка на ЕС и българските фермери имат огромен избор от пшеница. Всеки един български фермер може да внесе семена от която и да е страна и това е факт. Внасят се и категории базови семена, и категории първо размножение”, обобщи Бистра Павловска. Тя допълни, че българските институти и частни фирми селекционират качествени продукти. По думите й зърнопроизводството е сектор, в който е запазен сериозен дял българска селекция за разлика от други сектори в земеделието. От ИАСАС са категорични, че родната пшеница има място по полетата у нас.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Спад в производството и износа на пшеница белязаха пазарната 2018/19 г., сочат анализи на земеделското министерство.

Производството на пшеница у нас се е понижило с 6,3 % за пазарната 2018/19 г. По оперативни данни реколтата за 2018 г. е в размер на 5,4 млн. тона. Това количество е по-малко от отчетеното година по-рано. Причината за този спад е в неблагоприятните климатични условия през пролетта и лятото на 2018 г. Имено те обуславят и ниските средни добиви, които са се понижили с 9,5 %.

Данните сочат, че реколтираните площи са били в размер на 11 392 хил. дка. Това е с близо 4% повече в сравнение с отчетените цифри за 2017 г. През изминалата година кампанията по прибиране на реколтата започна по-рано. Въпреки това, обилните валежи през летните месеци затрудниха и забавиха работата. Така не само спаднаха средните добивиот декар, но и качеството се влоши.

За пазарната 2018/19 г. преходните наличности от пшеница са оценявани на 110 хил.тона. Това е с 365 хил. тона под нивото, отчетено година по-рано. Прогнозите са за понижение до под 5,6 млн.тона на общото предлагане на пшеница в страната през 2018/19 г. Тази стойност е с близо 17% по-малко в сравнение с предходната година (включвайки окончателни данни за производството през 2017 г.). Очаква се вътрешните потребности да бъдат изцяло задоволени, но и да се реализира сравнително голям износ. Според прогнозите през 2018/19 година общият внос на пшеница ще остане сравнително нисък – около 50 – 60 хил. тона. Общото потребление на пшеница (семена, човешка консумация, индустриална употреба, фураж и износ) също се очаква да се свие с около 17% на годишна база. То може да дотигне до около 5,4 млн. тона, главно за сметка на редуциране на износа. Прогнозите показват, че вътрешното потребление може да се задържи малко над 1,7 млн. тона.

Данните от окончателното окачествяване на пшеницата сочат, че 65 % от реколтата от 2018 г. отговарят на изискванията на мелничарския отрасъл. Това количество от суровината е годно за производството на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия. Спрямо отчетените резултати за 2017 г. се наблюдава спад на пшеницата в „първа“, „втора“ и „втора Б“ група за сметка на увеличение на тази в „трета“ група. Данните сочат, че разпределението на пшеницата по групи е:

  • първа група – за 2018 г. – 0,8%. Отчетените стойности за 2017 г. са – 3,2%;
  • втора група – 3,3% за 2018 г, при 10,3%, отчетени през 2017 г.;
  • втора Б група – 12,2% сочат данните за 2018 г., при 34,6% за 2017 г.;
  • трета група – 83,8% за 2018 г., при 52% за 2017 г.

Промени има и в основните показатели, които определят качествената характеристика на зърното, сочат анализите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 44

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта