Понеделник, 28 Януари 2019 13:56

Разорават площите с рапица в Добруджа

Земеделските стопани са притеснени за състоянието на пшеницата

Масово не поникнаха посевите с рапица в крайморските общини Каварна и Шабла. На 100 % има провалени площи, коментира Ивайло Цанев, агроном в земеделската фирма ЕТ „НАВА” със седалище в с.Захари Стояново. Като причина за това младият земеделец посочи липсата на дъжд в продължение на два месеца след сеитбата на рапица. Условията са се утежнили и заради продължителната суша през лятото на 2018 г. В стопанството на фирмата се обработват 25 000 дка земя. „От 5-6 години не сеем рапица, но тази стопанска година решихме да опитаме отново и заложихме малко площи. Нито едно растение не поникна през есента”, коментира още Ивайло Цанев. Тези посеви напролет ще бъдат разорани и върху тях ще се сее слънчоглед. Общо 189 000 дка са площите с рапица в Добричка област, сериозна част от които са компрометирани от климатичните условия. „Близо два месеца след сеитбата в Добруджа имаше полета без поникнала рапица. В момента също има такива. Там, където рапичните растения успяха да се развият, сега едва оцеляват”, допълва картината Ивайло Цанев.

Ivailo Canev 1

Рапицата е атрактивна, но специфична култура, интересът към която е на приливи и отливи в Добруджа. През годините площите са достигали от30 000 до 330 000 дка. Преди шест години над 90 % от маслодайната култура в Добричка област се провали заради измръзване и изтегляне. Последва разораване на посевите. Така климатичните условия изиграха ролята на естествен регулатор и през последните години на Североизток се сеят от 160 000 до 190 000 дка с рапица.

Иван Балабанов е сред земеделските производители, които са претърпели сериозни загуби от рапицата през годините. През настоящия стопански сезон фермерът е заложил 2700 дка от маслодайната култура. От тях вечее развалил 500 дка, предстои разораването на още 200 дка. „При останалите 2000 дка развитието засега е сравнително добро. Какво ще се случи оттук нататък с рапицата обаче, зависи от главния агроном”, коментира Иван Балабанов. Той припомня ситуацията през миналата стопанска година, когато в края на март паднаха обилни снегове и рязко застудя. Това се е отразило на растенията и съответно е свалило добивите.

rapitsa 1

Според земеделския производител в момента по-притеснително е състоянието на пшеницата. Той отглежда 7500 дка с житни култури, които представляват половината от обработваемите площи в стопанството му, базирано в добруджанското село Изворово. „Днес обикалях полетата. Някои сортове изобщо не са добре, има дори непоникнали. Видях пшеници западна селекция, които едва сега се показват, едва сега никнат”, не крие притесненията си фермерът и допълва: ”Оттук насетне дали сортовете ще оцелеят, дали ще направят коренова система, дали ще преодолеят закъснението, е твърде сложно за прогнозиране”. По думите на Иван Балабанов най-малко 14 % от добива при пшеницата се залага през есента. „Това означава, че сега влизаме в годината с 14 % по-ниски добиви в сравнение с 2018 г. Това ще рече с 200 кг/ дка по-малко зърно”, изчислява земеделецът. Според него остава да се разчита на пролетното развитие на пшеницата. Ако обаче сега падне студ без сняг, при прословутите добруджански ветрове и ниски температури, няма да има нужда дори от прогнози за добиви. Иван Балабанов смята, че някои от сортовете ще успеят да компенсират изоставането в развитието си, породено от невъзможността да поникнат и да братят навреме. Това обаче зависи от характеристиките и качествата на дадената селекция. „Подобна беше 2001 г.”, спомня си Иван Балабанов, „тогава прибрахме по 300-400 кг пшеница от декар”. Фермерът се е захванал със земеделие през 1992 г., когато е основана семейната фирма. В нея са ангажирани две поколения от фамилия Балабанови – баща му и брат му.

Различна е картината при пшеницата в стопанството на Ивайло Цанев в община Шабла. „Наблюдаваме подобрение спрямо ситуацията месец назад. Вече 90 % от житните посеви се гарнираха и подредиха”, споделя още фермерът. Той уточнява, че високите януарски температури са изиграли положителна роля. Все още обаче притесненията остават, тъй като културата трябва да навакса в развитието си. „Два месеца след сеитбата установихме, че пшениците са поникнали на 60 %, което е изключително слаб резултат. Неизравнените посеви станаха предпоставка за загуби, които ще бъдат налице без значение какви ще бъдат условията оттук нататък”, уточнява Ивайло Цанев. Дългата, суха и гореща есен става причина за заболявания по пшеницата и за нападения от неприятели. „Третиранията срещу тях допълнително оскъпиха една може би с 10 % по-слаба реколта”, пресмята още фермерът. Той е категоричен, че условията през първите месеци на тази стопанска година определено вече са редуцирали бъдещия добив.

„Като агроном съм учил, че най-важното за един посев със слята повърхност е дружното поникване и дружното развитие на самия посев. Тогава той е конкурентен на условията на средата”, допълва Ивайло Цанев.

Близо 1,300 млн.дка са площите със зърнено-житни култури в Добруджа. Дали ще останат толкова, ще стане ясно най-рано след месец-месец и половина, когато тръгне активната вегетация на пшеницата. Остава открит въпросът какви ще бъдат добивите.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Първите прогнози на експертите от Международния съвет по зърното показват, че глобалната реколта от пшеница през новата 2019/20 стопанска година може да надмине нивото от тази година с 13 млн. тона до 751 млн. тона, информира topagrar.com. Според експертите обаче, по-големите произведени количества пшеница ще бъдат трудно реализирани на пазара.

Експерти на зърнения пазар в Лондон изчисляват, че началните  глобални запаси от пшеница   през новата стопанска година ще са със 7 млн. тона по-малко в сравнение с аналогичния период на предходния сезон на фона на ръст на потреблението със 6млн. тона. Тъй като двата показателя ще балансират по-голямото производство, крайните запаси през следващия сезон се очаква да останат непроменени. След публикуването на доклада на експертите от Международния съвет по зърното,  търговците на борсата в Чикаго реагираха, като намалиха малко цените на контрактите. За текущия сезон експертите на IGC прогнозират спад в производството на пшеница с 30 млн. тона спрямо сезон 2017/18, което би трябвало да доведе до свиване на резервите и до стабилни цени на борсите.

Публикувана в Бизнес

На първия търг за настоящата година, организиран от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бяха удовлетворени офертите за 415 хил. тона само руска хлебна пшеница, като 295 хил. тона трябва да бъдат доставени между 20 и 28 февруари, а останалите 120 хил. – между 1 и 10 март, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена на тон нарасна леко спрямо предишния търг от 20 декември, когато бяха закупени 120 хил. тона румънска и украинска пшеница, достигайки 264,87 долара C&F.

Безспорен победител в търга е компанията GTCS, която ще осигури общо 3 партиди от по 60 хил. тона всяка, съответно срещу 248 долара за тон FOB (най-ниската оферта), 249 и 250 долара за тон при еднакви разходи за транспортиране по море от 15,45 долара на тон. Така с най-ниската си оферта FOB тя постигна и най-ниско предложение C&F от 163,45 долара за тон. Последната партида пък е сред двете с по-късната доставка, като втората от също 60 хил. тона за тогава е с най-високото удовлетворено предложение FOB на търга на фирмата Garant Logistics от 250,50 долара за тон и съответно – най-висока цена C&F от 265,95 долара за тон при същите транспортни разходи от 15,45 долара на тон.

Следващото най-скъпо предложение C&F бе на COFCO за 55 хил. тона заради най-високите транспортни разходи от 16,20 долара на тон и относително ниската цена FOB от 249,40 долара за тон. Офертата на ASTON пък дублира напълно най-скъпата на GTCS – 250 долара за тон FOB, 15,45 долара на тон транспортни разходи и 265,45 долара за тон C&F с тази разлика, че ще бъде доставена през първия от указаните периоди. От DAEWOO пък спечелиха благодарение на изключително ниските транспортни разходи от 13,75 долара на тон при високата цена от 250 долара за тон FOB, постигайки втората най-ниска оферта от 263,75 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

Докато през месец юни цената на хлебното зърно в Черноморския регион, в Русия и Украйна, се катери нагоре, в България се отчита спад. Нашите производители губят и от срива на долара в този период, коментират от Софийската стокова борса

Лили Мирчева

За мен бе изненада, че производството на пшеница в световен мащаб вече е по-слабо от потреблението. Досега винаги производството изпреварваше потреблението, докато 2018-а се оказа една от годините, в която световното потребление е изпреварващо. Ще видим какво ще се случва през 2019 г. Така Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ) отговори на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ какви са били най-големите изненади на борсата за стоки през изминалата година. По думите му забележителните преходни запаси от зърно, натрупвани досега, се топят.

„Характерна особеност на баланса на пшеницата през 2018/19 г. , за разлика от предходните няколко сезона, е изпреварващото развитие на глобалното потребление, което е 745 млн. тона повече в сравнение с производството. По последни данни от края на 2018 г. потреблението е нараснало със 733 млн. тона“, потвърди думите му Десислава Симеонова, търговски директор в ССБ. По думите й световните запаси от пшеница са намалели с 11 млн. т за година.

В резултат на тази тенденция се отчита 16% поскъпване на пшеницата и в България за година. Ако към 1 януари 2018 г. тон хлебно зърно е струвал 188 $, то през 2019 г. е 224 долара.

Ръст на цените има в целия Черноморски регион. Но картината на пазара, където търгува и нашата страна, е доста странна. Както се вижда и на графиката, докато през юни цената в Русия и Украйна се катери нагоре, в България се отчита спад. В коментар на това Васил Симов подчерта, че през юли в Северното полукълбо, където е позиционирана и страната ни, пшеницата е най-евтина. Такава е тенденцията в Русия и Украйна, където също отчитат спад на цените. Но пък в България понижението е най-голямо

„Ще спомена, че когато чертаем графиката, ние привеждаме цените в доларово изражение, а в България пшеницата се търгува в левове. За да е съпоставима картината, всичко превеждаме в съотношение долар на тон, а в този период имахме и „пропадане“ на долара спрямо българския лев“, коментира директорът на ССБ. Въпреки че на графиката се вижда как цените на хлебното зърно в края на годината отново се доближават, все пак по време или веднага след жътвата, у нас производителите ощетени, тъй като са търгували по-евтино житото, отколкото в Черноморския регион.

Докато в България увеличението на хлебната пшеница е с 16%, в Украйна е със 17% нагоре, Русия отчита ръст от 18%, Франция – 19% увеличение, Германия – 17% и САЩ – 17% увеличение. Видно е, че въпреки мощния износ на зърно от България, отново сме на опашката след големите производители.

„При пшеницата всички борсови пазари по света – и по Тихоокеанското крайбрежие, включително Атлантическото, и по Черноморското крайбрежие, отчитат повишаване на цените в рамките на 15%-18%, което е доста голям ръст. Ако говорим за цените на зърното, много важно е каква ще е реколтата в Южното полукълбо през тази година“, каза Васил Симов. Това ще стане ясно през пролетта и още през март тази година ще разберем дали ще се обърне тенденцията.

На ССБ хлебната пшеница се търгува в началото на 2018 г. в диапазон от 250 лв. - 280 лв. на тон, докато в края на годината офертите купува/ продава са в диапазон 330 лв. -360 лв. за тон без ДДС, за разлика от повечето борсови стоки, които изпращат 2018 г. с понижение на цените.

От началото на годината търговците в САЩ, Канада и Европа очакват котировките на пшеницата да вървят нагоре. По правило през зимата цените се повишават, още повече, че Русия насочва вниманието си към агресивен износ на соя и царевица.

По оперативни данни от началото на тази година изкупните цени на пшеницата и ечемика са се повишили с от 20% до 42%. Цифрите са в сравнение с отчетените през началото на 2018 г стойности. Стабилна остава цената на царевицата, която се е променила за година едва с 0,8%.

По-евтин е станал слънчогледът, който е понижил цената си с 3,3 процента.

Фуражното пшеница е на цена от 317 лв/тон, а поскъпването й на годишна база е с 19,6 %. Към 3 януари 2018 г. средната й изкупна цена е била 265 лв/тон. Най-драстична е разликата в цената на ечемика. За година той е поскъпнал от 250 на 355 лв/тон, което е ръст от 42 процента. Цената на царевицата в началото на годината е била 265 лв/тон, а тази на слънчогледа – 534 лв/тон.

В крайна сметка тенденцията на 2018 г. е ръст в цената при зърното, за разлика от повечето борсови стоки, където има поевтиняване, коментира председателят на ССБ Васил Симов.

Публикувана в Бизнес

Брашнестата мана - Erysiphe graminis, е една от най-разпространените болести по пшеницата и другите житни култури. Тя е добре известна на всеки земеделец, защото едва ли има някой, който да не се сблъсквал в посевите с нея. Още повече че тя може да се появи както есента, така и пролетта. Повечето зърнопроизводители са усвоили контрола й, така че нямат особени проблеми с нея. Не е нужно да бъдеш научен работник или академик, за да я диагностицираш, това може да направи всеки земеделец, който отглежда пшеница и ечемик. Въпреки че брашнестата мана е широко известна и позната болест, искаме да акцентираме върху няколко нюанса, свързани с нея, които смятаме, че са важни и следователно заслужават внимание.

Загубата на добив от тази болест варира в границите от 5 – 50%. Защо диапазонът е толкова голям, от какво зависи неговият размер?

Логичният отговор е, че колкото по-голяма листна площ е заразена, толкова загубите ще са по-големи. В крайна сметка, това се отнася за всяка една болест.

Но конкретно ситуацията с брашнестата мана е малко по-различна: за разлика от други патогени, нейният причинител има кратък цикъл на развитие. От момента на заразяване до образуването на спори първо поколение минава около седмица, докато при някои болести за това се изисква много повече време. Например, за развитие на септориозата продължителността на периода от момента на заразяване на растенията до образуване на първото поколение спори е 5 – 6 седмици. За това време брашнестата мана може да образува не по-малко от 5 поколения.

Вредността на брашнестата мана зависи от климатичните условия: ако те са благоприятни за нейното развитие, тя се разпространява мигновено, като светкавица в посева. И обратно – нивото на нейната вредоносност при неподходящи за развитие условия може и да не нарасне.

Брашнестата мана е специализиран паразит. Освен че заразява различни житни растения, тя има много специализирани форми, които заразяват овес, пшеница, ечемик. Ечемичната форма е по-малко агресивна, отколкото пшеничната.

Затова от това какъв е бил предшественикът на полето, зависи формата на брашнестата мана. Така ечемикът може да заразява пшеницата, въпреки че при него формата на болестта е по-малко агресивна и обратно.

С какво още брашнестата мана се отличава от останалите фитопатогенни гъби?
Мицелът при по-голяма част от този род гъби се намира вътре в нападнатите растения (стъбла, листа корени), а при брашнестата мана почти изцяло той е на повърхността на растенията.

Ако листата са заразени с брашнеста мана, 95% от патогена се намира на повърхността им и само 5% от мицела е вътре в растенията (за да черпи необходимите хранителни вещества). Това е уникална особеност на болестта.

Но защо този патоген не иска да проникне напълно вътре в растенията? Отговорът е, че брашнестата мана е способна да се храни само на живи зелени растения. Т. е., докато растението-гостоприемник е зелено, дотогава живее и гъбата. След като растението започне да жълтее и да изсъхва, патогенът също загива.

Също така брашнестата мана не може да се размножава на слаби посеви и на растителни остатъци. Затова тя не отделя токсини и по никакъв начин не се стреми бързо да убива растенията. Ако това действително е така, тогава възниква въпросът: с какво точно брашнестата мана вреди на растенията? Както всеки паразит, тя отнема хранителни вещества от растенията, а с налепа от своя мицел засенчва листната им повърхност, като по този начин нарушава фотосинтезата.

Брашнестата мана увеличава до десет пъти изпарението на вода

Как става така? Обяснението е просто: растението има устица и ако влагата в почвата е недостатъчна, то е способно да ги затваря, като по този начин физиологично се намалява коефициентът на транспирация. Но нападнатите с брашнеста маналиста на растенията изпаряват минимум десет пъти повече в сравнение със здравите! Болното растение не може да контролира този процес, защото мицелът на гъбата запушва устицата. Затова брашнестата мана води до съществени загуби на вода от растенията и функционира на принципа на прахосмукачката: изсмуква влагата от почвата с помощта на растенията. Затова, отнемайки влагата от растенията, особено в регионите, където нейните запаси са малко, болестта причинява намаляване на реколтата от зърно. 

В условия на суша пшеницата не може да формира планираното количество добив.

За да се развива болестта, тя трябва все пак отнякъде да „прелети“. А увеличава ли се количеството спори на брашнестата мана на стърнището?

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издания на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Производителите на хлебни изделия в Грузия определиха повишаването на цените на пшеницата на международните пазари като една от основните причини за поскъпването на хляба с 5-10%, тъй като страната внася до 90% от зърното, което потребява, съобщи казахстанската телевизия „Хабар 24”. „В продължение на няколко месеца удържахме цените, използвайки ресурсите на компанията. На този етап обаче вече няма смисъл да очакваме стабилизиране на цената на пшеницата на световния пазар. Към днешна дата цената на чувал пшенично брашно се колебае между 47 и 50 лари (15,27-16,24 евро, бел. ред.) докато през август стойността му бе 33-35 лари”, заяви Мариам Гогишвили, ръководител на отдела за връзки с обществеността в компания за производство на хлебни изделия.

Производителите изтъкват, че освен брашното са поскъпнали опаковъчните материали, техниката и особено бензинът, което е увеличило разходите за зареждане на търговските обекти. Те не изключват възможността цената на хляба да продължи да се повишава.

Според икономиста Вахтанг Чарая обаче въпреки обективните причини разходите на отделните компании не биха могли да се повишат в еднаква степен, при това по едно и също време. „Някои купуват пшеницата от Казахстан, други – от Русия, а трети – от Украйна. Четвърти пък са съхранили запаси. А в закона пише, че съгласуваното ценообразуване от страна на производителите в ущърб на интересите на потребителите е нарушение. Затова проблемът трябва да бъде проучен от Агенцията за конкуренцията”, настоява Чарая.

Публикувана в Бизнес

Анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) показва, че през 2017 г. българското зърнопроизводство е достигнало най-високия си показател за конкурентоспособност за последните 18 години. Самият анализ е подготвен в края на 2018 г. и се основава на индекса за конкурентоспособност, който се прилага от икономистите от 2000 г. досега.

При максимална стойност на индекса от 1, която практически не може да бъде достигната от никоя страна в света, през 2017 година България е отбелязала индекс от 0,77, което означава, че в продуктово и стойностно изражение страната превишава с между 4-6 пъти средните световни показатели на човек от населението.

Само да припомним, че лятото на 2017 година се оказа едно от най-плодородните по отношение на качеството на българската пшеница. Благодарение на тези високи показатели зърнопроизводителите отбелязаха и изключително добра реализация за своята продукция.

Предишната най-добра година по този показател е била 2014 г., когато индексът на конкурентоспособност е бил 0,76.

През последните години се отчита видимо подобрение в стойностната компонентна на индикатора, което свидетелства, за приближаване по-близко до средните световни износни цени, посочват от центъра за анализи.

Според прогнозите на икономистите от САРА цените на зърното през зимните месеци ще се движат в следните рамки - за фуражна пшеница (Североизточен район) – 330-340 лв/т, хлебна пшеница – 350-360 лв/т, царевица (Централна Б-я) – 260-270 лв/т, ечемик (Югоизточна Б-я) – 340-350 лв/т, слънчоглед (Централна Б-я) – 520-530 лв/т.

През декември 2018 г. FOB цените на зърнените култури от Украйна отбелязаха леко покачване, като се отбелязва свиване на разликата между цените на хлебна и фуражна пшеница, които от 20-25 долара за тон, вече са в рамките на 10 щ. д./т. Хлебната пшеница и ечемика се изнасят на цена от 238 долара за тон, фуражна пшеница – 224 щ. д./т. При царевицата цената нараства до 173 долара за тон.

В следващите 2-3 месеца, влияние върху пазара на пшеницата ще оказва предлагането от южното полукълбо, както и новините за развитието на новите посеви. Цените извън Европа леко поевниняват и ако еврото повиши своя обменен курс, цената ще продължи надолу, докато в противен случай ще остане висока.

По данни на Oilworld производството на биогорива през календарната 2018 г. ще достигне 40,2 млн.т, с 11% повече в сравнение 2017 г. През 2019 г. се очаква нов скок до 44 млн.т. Това ще попречи на ценовото повишение поне до лятото на следващата година.

Цените на всички маслодайни семена са насочени надолу, с изключение на рапицата, където цените заради ниската тазгодишна реколта и послабото очакване за новата вървят нагоре.

Публикувана в Бизнес

Само във Финландия характеристиките на климатичната „независимост“ на културата са на висота

Според последни данни Европа отглежда 1/15 част от световния обем пшеница. Именно тук са разположени и двата лидера в този отрасъл – Нидерландия и Франция. 

Както са установили изследователите селекцията е довела до това, че много култури са станали по-малко устойчиви към климатичните промени. Точно този фактор именно обяснява 31-51%-ните отклонения от средната продуктивност на пшеницата в Западна Европа, 23-66% - в Източна и 15-45% в южните части на Европа.

Влошаване устойчивостта към промените на времето започна да се проявява особено ярко след 2000-та година. Особено силно тя се наблюдава в Чехия, а след това през 2003 година в Германия, после в Испания, а по-късно спад е фиксиран в Словакия и Дания. 

Единствената страна, където показателят за устойчивост към климата не се е изменил, дори обратно – бележи подобрение, е Финландия.

Според специалистите този процес се обуславя от намаляване на генетичното разнообразие.

Авторите на изследването смятат, че съвременните методи на селекция трябва да се преразгледат, особено за тези страни, където времето е неустойчиво. Там е необходимо правителствата да предприемат по решително и гъвкаво регулиране работата на селекционерите и да организират постоянен обмен на данни за добивността на селскостопанските култури и тяхната устойчивост към климатичните промени.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Производството на пшеница в света през 2018/19 стопанска година няма да успее да покрие потреблението, информира topagrar.com, позовавайки се на  данните от декемврийския  доклад на експертите от американския департамент по земеделие. Общото производство на пшеница в света през 2018/19 година ще достигне по последни данни до 733,4 млн. тона, което е с 30 млн. тона под миналогодишното ниво. Потреблението в същото време се оценява на 745,3 млн. тона като се прогнозира да надмине производството с близо 12 млн. тона. То ще се покрие от миналогодишните запаси, които към края на текущата стопанска година се оценяват на почти 268 млн. тона.

Експертите отбелязват също, че се очаква спад в крайните запаси и при царевицата. От USDA изчисляват крайните запаси за 2018/19 стопанска година на 308,8 млн. тона, което е с 0,4% над прогнозата от ноември. Подобни крайни запаси биха били с 9% под крайните запаси за 2017/18 година и с 12% под тези за 2016/17 година.

Както и през миналата година основната причина за спада в крайните запаси от царевица ще е невъзможността на производството да покрие потреблението. От своя страна USDAпрогнозира увеличение на производството през текущата година с 2,2% до 1,10 млрд. тона, докато потреблението се оценява на 1,13 млрд. тона.

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (07-13.12.18 г.) наблюдавахме дългоочакваното раздвижване на международните зърнени пазари, провокирано от активизиране на експортното търсене в Европа и САЩ. Ценовото хоро нагоре поведе борсата в Чикаго, след потвърждение на информациите на първите значими сделки за продажба на американската соя на Китай (около 1,5 млн.т). Възходът на соевите котировки се отрази здравословно върху цените в целия зърнен комплекс. По-изразеното покачване на цените на пшеницата на щатския пазар търговците обясняват и с позитивните новини от експортния фронт. Обемът на седмичния износ на пшеница от САЩ значително надмина очакваното от търговските среди равнище и за пръв път от месеци насам надхвърли 750 хил. т.

В рамките на седмичния период цената на меката червена зимна пшеница на експортния пазар в Щатите се покачи с 5-7 долара – до $225FOB за товарене през декември-януари ($177FOB – 13.12.17г.).

След дългия период на ценови застой във възходяща посока тръгнаха и котировките на мелничарската пшеница на борсата в Париж. На 13 декември мартенският контракт пшеница затвори в Париж на равнище EUR 207,50/т, в сравнение с EUR 202,00/т на 6.12.18 г. (EUR160,50/т – 13.12.18 г.). С 5-7 евро през същия период се покачиха и експортните котировки на мелничарското зърно в Западна Европа – до EUR 211/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин (EUR 161/т FOB/т – 13.12.17 г.); EUR 207/т СРТ Хамбург и EUR 211/т FOB Балтийско море за германска хлебна пшеница, мин. 12,5% протеин (EUR 163/т СРТ и EUR 168/т FOB). Като основен фактор в подкрепа на европейските котировки анализаторите посочват поскъпването на пшеницата в Русия и Украйна - до $231FOB за пшеница 12,5% протеин ($227FOB – 6.12.18г. и $190-193/т на 13.12.17 г.). Впрочем, най-важният показател за състоянието на ценовата конюнктура в черноморския регион са реалните сделки.

На 12 декември Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 180 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 1-10 февруари 2019 г., в това число: 120 хил. тона руска пшеница и 60 хил. т румънска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

ADM

242.00

16.35

258.35

60 000

Русия

AST Agro

242.80

16.35

259.15

60 000

Румъния

ADM

241.26

15.11

256.37

За сравнение на търга, проведен на 6 декември 2018 г. GASC напазарува руска пшеница по цени $235-237,35 за тон FOB ($192,45-193,50/FOB – 12.12.2017 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта