През октомври агрометеорологичните условия ще се определят от температури и валежи близки до климатичните норми.

През първите дни на октомври прогнозираното слънчево и топло за сезона време ще ускори протичането на последните фази от развитието на късните земеделски култури, ще бъде предпоставка за синтеза на повече захари в плодовете на есенните сортове овошки и късните винени сортове грозде.

 Съществено понижение на температурите и значителна промяна в агрометеорологичните условия се очаква в средата на първото десетдневие. Прогнозираните валежи през първата седмица на октомври, след продължителното лятно засушаване, ще подобрят водно-физичното състояние на почвата в горните слоеве. Падналите валежи в началото на есента бяха неравномерно разпределени на територията на страната. На места в Северна България те надвишиха 40-50л/м² (Видин-44л/м², Враца-46л/м², Ловеч-70л/м², Плевен-44л/м², Свищов-45л/м², Разград-52л/м², Добрич-42л/м²). В по-голямата част от Южна България валежите  бяха незначителни - под 10л/м². В южните райони сухата и сбита почва затрудняваше провеждането на сезонните почвообработки.

През първото десетдневие на октомври се очаква подобрение на условията за провеждане на предсеитбените обработки и сеитбата на зимните житни култури. През този период е агротехническият срок за сеитбата на пшеницата за Северна България, от 15 до 25 октомври - за Южна България, а през третото десетдневие  - за районите по Черноморското крайбрежие.

През второто и началото на третото десетдневие агрометорологичните условия ще бъдат с повишена динамика. Прогнозираните валежи ще осигурят влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите посеви с рапица и зимни житни култури

През последната седмица от месеца развитието на есенните посеви ще протича с по-забавени темпове. В края на октомври при пшеницата и ечемика, засети през втората половина от месеца, ще преобладава фаза фаза поникване. При посевите засети през първото десетдневие на октомври ще се наблюдава масово фаза трети лист. Най-рано засетите, през третото десетдневие на септември, зимни житни култури до края на октомври ще встъпят в начало на фаза братене. При септемврийските посевите със зимна рапица(в районите Чирпан, Ямбол, Сливен, Ст.Загора)  ще се наблюдава фаза образуване на розетка.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

През юли вносът на четирите основни вида растителни масла в държавите-членки на Европейския съюз е намалял с 20% спрямо същия месец на миналата година до 513 хил. тона, обявиха експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПКИнформ. Това е първо свиване на внасяните количества за последните 11 месеца, а причината е в спада на търсенето на растителни масла в държавите-членки.

В най-голяма степен са намалели доставките от чужбина на соево масло – до едва 48 хил. тона от 101 хил. тона през юли 2015 г. Отстъплението при палмовото масло също е значително – до 487 хил. тона от 675 хил. тона.

При слънчогледовото олио и рапичното масло обаче е регистриран ръст на вноса – до 110 хил. тона от 79 хил. тона при олиото и до 36 хил. тона от 12 хил. тона при рапичното масло.

Публикувана в Бизнес

 През изтеклия седемдневен период настъпи съществени понижение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия. Падналите валежи, след продължителното засушаване, подобриха на много места в страната водно-физичното състояние на почвата в орния слой и условията за провеждане на сезонните почвообработки. В края на лятото сухата и сбита почва затрудняваше, а в част от Източна и Южна България - не позволяваше провеждането на предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване с рапица и зимни житни култури. Поради тази обективна причина в голяма част от полските райони са пропуснати агротехническите срокове (първото и второто десетдневие на септември) при сеитбата на зимната рапица.

След краткотрайното захлаждане в началото на есента в края на септември и през първите дни на октомври се очаква нормализиране на топлинните условия.

През повечето дни от следващия период условията ще позволяват провеждането на сезонните полски работи, изоставащата сеитба на рапицата. Част от засетите през септември посеви с рапица, след падналите валежи, ще встъпят във фаза поникване.

Във високите полета през следващия период започва агротехническият срок за сеитбата на зимните житни култури.

През периода ще се провежда гроздоберът на част от червените винени сортове лози, достигнали технологична зрелост по-рано от обичайните срокове. Валежите и по-ниските температури през третото десетдневие на септември повишиха риска от късни зарази със сиво гниене по узрялата гроздова реколта и късно кафяво гниене по плодовете на есенно-зимните сортове овошки. В началото на октомври при крушата трябва да се следи за наличие на крушов пъпкопробивач. Борбата срещу този неприятел е ефикасна само срещу възрастните форми в началото на есента. По-късно ларвите на крушовия пъпкопробивач се развиват в пъпките и повредите се откриват през пролетта, когато борбата срещу тях е невъзможна. При плътност на крушовия пъпкопробивач над икономическия праг на вредност (5-6 бръмбара на дърво),се препоръчва третиране с някои от посочените инсектициди; Нуреле Дурсбан – 0,06%, Вазтак Нов 100 ЕК – 0,02%, Карате Зеон – 0,02%, Децис 2,5 ЕК – 0,03% и др.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

През юли държавите-членки на Европейския съюз са свили над 2,5 пъти внасяните количества рапица спрямо същия месец на 2015 г. и те са достигнали 59 хил. тона от 149 хил. тона – най-ниският резултат за този месец за последните 6 години, сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ.

Освен това е сложен край и на тенденцията от последните няколко години основен доставчик на маслодайната култура да бъде Украйна, като главен вносител този път е била Канада с 21 хил. тона при доставени едва 2 хил. тона през юли миналата година. От Украйна са били внесени 12 хил. тона при 44 хил. тона година по-рано. Други 13 хил. тона са доставени от държави-членки на ОНД, най-вече от Молдова. През юли не е била внесена рапица от Австралия, докато през същия месец на миналата година доставките са достигнали 63 хил. тона.

Същевременно износът на рапица от ЕС е нараснал над 2 пъти до 176 хил. тона от 85 хил. тона през юли 2015 г., най-вече за сметка на рекордната реколта в Румъния. Почти целият износ е осъществен за само 2 държави – за Обединените арабски емирства са изпратени 84 хил .тона при 26 хил. тона година по-рано, а за Турция – 80 хил. тона при 57 хил. тона през юли миналата година.

Публикувана в Бизнес

За да поникне при благоприятни условия, маслодайната култура се сее рано

Aгр. Петър Кръстев

Рапицата е един от най-предпочитаните предшественици, макар самата да не предявява големи претенции към културата преди нея. Подходящи за нея са площи освободени от зърнено-житни и зърнено-бобови култури. Те се прибират сравнително рано, което е предпоставка за добра предсеитбена обработка. Обработката на почвата трябва да се направи така, че да осигури добра влагозапасеност, твърдо легло, рохкав повърхностен пласт, без буци и плевели. Начинът на обработка зависи от състоянието на почвата, предшественика и срока на засяване. Валирането преди и след сеитбата е задължително.

В сухо време рапицата се сее рано

Най-благоприятния срок за сеитба на зимната рапица е от 25 август до 10 септември при междуредово разстояние 12-15 см и дълбочина на сеитбата 2-3 см. Сеитбена норма е 0,4-0,5 кг/дка, осигуряваща 85-100 семена на м2. Завишаване на посевната норма води до етиолиране (изтегляне) на растенията, намаляване на разклоненията, броя на чушките и добива.

Специалистите препоръчват в суха година, каквато е настоящата, ранна сеитба на рапицата. По-късно през есента се очаква условията да се нормализират, което ще даде възможност за навременно и дружно поникване на семената.

Културата има висока потребност от хранителни вещества

Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Торенето трябва да е съобразено със запасеността на почвата. Рапицата се нуждае от два пъти повече азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерни торови норми: 15-18 кг/дка азот, 8-10 кг/дка фосфор и 4-8 кг/дка калий. Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а азота 30% предсеитбено. Останалото количество от азотния тор се внася през пролетта във фаза бутонизация на културата.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 18 Август 2016 16:00

20% ръст при рапицата тази година

Реколтата от рапица тази година бележи ръст от 20%, до 492,7 хил. тона през тази година. Това сочат данните на министерството на земеделието за хода на жътвата към 17 август т.г.  По-добра от миналогодишната е и реколтата от пшеница. По оперативни данни, прибраното количество хлебно зърно е с 14,2% повече от 2015 г., достигайки 5,3 милиона тона. През миналата година бяха прибрани малко над 4,8 млн. т. 

Към 17 август в страната са ожънати 99% от площите с пшеница и 100% с ечемик и маслодайна рапица. При продукцията от ечемик се наблюдава по-слабо увеличение на годишна база - с около 2%, до 717,6 хил. тона, като намалението на реколтираните площи е компенсирано от повишение на средния добив.

Реколтата от ръж тази година е 11 921 тона, като до този момент са прибрани 87% от площите с тази култура. Реколтата от тритикале пък достига  44 286 т. 

Със 17% намалява реколтата от овес. За този период са прибрани 13 386 т. Спад от 66% има и при пролетния ечемик – прибрани са едва 7 762 т.

Данните при зеленчуците показват, че към 11 август в страната са прибрани 39,5 хил. тона картофи, 32,4 хил. тона домати, 5,8 хил. тона пипер, 32,3 хил. тона дини и 7,5 хил. тона пъпеши.

Продукцията от картофи и домати е съответно с 24,3% и 20,2% над нивата, отчетени по същото време на 2015 г. При динии пъпеши се отчита спад около 15%, а при пипера - с цели 62,7 на сто.

Публикувана в Бизнес

Рапицата е култура с доказана рентабилност и отдавна е извоювала своето място в българското земеделие. Резултатите при тази култура обаче зависят в голяма степен от две основни групи фактори. Едната група – това са факторите, на които не можем да влияем, а именно: валежи, температура и други абиотични фактори. Втората група фактори – това са условията, които създаваме така, че културата да развие добивния си потенциал (подготовка на почвата, избор на хибрид, програма за растителна защита, торене и др.). За постигането на оптимални резултати производителите е необходимо правилно да отчетат местните условия и прецизно да изведат нужните агротехнически мероприятия за създаване на благоприятна среда за развитието на културата. Следващата стъпка е избора на устойчива във времето технология, предотвратяваща създаването на резистентни плевелни видове в сеитбооборота. Не на последно място е и изборът на подходящ хибрид, адаптиран към спецификите на околната среда. Синджента е компанията предоставяща на производителите технология, съчетаваща устойчива растителнозащитна прогама и хибриди с характеристики подходящи за съответните райони на страната. Цялостният и завършен подход при отглеждането на рапица е залегнал в основите на стратегията на фирмата.

От години екипът на Синджента България работи за внедряването на най-подходящите за условията на страната хибриди от патентованата SAFECROSS генетична линия, осигуряваща по-високи добиви и отговаряща на нуждите на пазара за хибриди с висока устойчивост на болести и на неблагоприятни климатични условия.

Благодарение на опита си и системните изпитвания в различни области на страната, Синджента предлага на производителите правилните хибриди рапица. През изминалия сезон фирмата пусна на пазара новия хибрид СИ ВЕЗУВИО. Хибридът оправда очакванията на производителите, представяйки се отлично в различните области на България. Тук трябва да се споменат и постигнатите резултати: 568 кг в Майор Узуново, Видин; 530 кг в Дропла, Добрич и 512 кг в Карнобат, Бургас. Добре познатият на българските земеделци хибрид НК КАРАВЕЛ продължава с традиционно доброто си представяне, като постигнатите от хибрида добиви достигнаха 562 кг в Майор Узуново, Видин и 559 кг в Карнобат, Бургас. Продуктовата листа на Синджента в рапица включва още и ранния хибрид НК ТЕХНИК с отчетен добив от 483 кг в Попово, Търговище. Включвайки го в производството си, фермерите постигат една добре разпределена във времето жътва и спокойствие при прибирането на добива. НК ОКТАНС попълва листа на компанията, с добрата си толерантност към болести, с висок потенциал за маслено съдържание и добив от 492 кг в Белица, Силистра и 482 кг в Тервел, Добрич. Добивът от хибрида НК КОЛУМБ достигна 599 кг в Майор Узуново, Видин.

Цялостната технология за отглеждане на рапица предлагана от Синджента доказа за поредна година своите предимства в постигането на високи резултати. Технологията осигурява добър старт на рапицата и отлична гарнираност на посевите чрез прилагането на почвения хербицид ТЕРИДОКС (широкоспектърен хербицид за борба с едногодишни широколистни и житни плевели, в това число див синап). ТЕРИДОКС е важен инструмент за предотвратяване възникването на резистентни плевели, устойчиви на цели групи хербициди със сходен механизъм на действие (ALS инхибитори), които все по-масово се използват във всички по-важни култури (житни, слънчоглед, царевица, рапица).

В по-късен етап на развитие, срещу самосевки от житни култури и житно заплевеляване е подходящо да се третира с високоефективния вегетационен системен хербицид ФУЗИЛАД ФОРТЕ.

Наложеният вече в производството и добре познат растежен регулатор и фунгицид ТОПРЕКС ограничава растежа на стъблото, стимулира корена, повишава студоустойчивостта и добивния потенциал. Не е за пренебрегване и факта, че ТОПРЕКС през 2016та се предлага на много конкурентна цена.

КАРАТЕ ЗЕОН осигурява отлична защита срещу комплекса от неприятели, причиняващ вреди през есента.

Оптималното развитие на културата зависи и от навременното внасяне на хранителни елементи в критичните за рапицата фази. ВУКСАЛ Микроплант спомага за преодоляването и бързото коригиране на недостига от хранителни вещества. При есенното приложение ВУКСАЛ Микроплант повишава устойчивостта на студ и слана.

С цялостната си технология Синджента предоставя на българските земеделци формула за най-висок добив и максимална рентабилност. 

Публикувана в Растениевъдство

През следващата година площите, засети с рапица ще намалеят във Видинска област. Това каза за Радио “Фокус” - Видин Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той посочи, че след прибирането на рапицата в региона е започнала подготовка на площите за засяване с тази култура. „Независимо, че изкупната цена на рапицата бе около 630 - 640 лв. за тон остава рискова култура за нашата област от гледна точка на измръзване и болести. През тази година малко са зърнопроизводителите, които насочиха вниманието си към рапицата“, обясни Александров. Той допълни, че производството на рапица в региона е решение за зърнопроизводителите, които тази година останаха разочаровани от изключително ниските изкупни цени на пшеницата и ечемика.

Публикувана в Новини на часа

Приключи жътвата на маслодайна рапица във Варненска област. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Снежана Манолова, главен експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя припомни, че общо засетите площи с рапица в региона са 61 979 декара, като са реколтирани на сто процента и няма пропаднали площи. Снежана Манолова допълни, че производството е 18 479 тона, а средният добив е 298 килограма от декар. По данни на експерта най-високи са добивите във Вълчи дол – 361 килограма от декар, докато в общините Ветрино, Бяла и Белослав добивите се движат между 315 и 350 килограма от декар. Снежана Манолова каза още, че в областта е приключило прибирането на реколтата и от тритикале. На територията на две общини в областта е имало площи с тази култура – Суворово и Долни чифлик. Няма пропаднали площи, реколтирани са всички 640 декара. Получената продукция е 401 тона при среден добив 627 килограма от декар.

Публикувана в Новини на часа

В област Пазарджик жътвата на ечемик, пшеница и рапица приключи, като добивите са малко под очакваните от производителите. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик Александър Миндачкин, зърнопроизводител от Пазарджик и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.Той уточни, че за пшеницата средното количество е около 400 кг от декар, при ечемика – около 360 кг и около е 250 кг при рапицата. „Качеството на зърното в региона е в доста широки граници – от добро като хлебопекарни параметри до по-лошо – с фуражни параметри. Някъде около 30% от хлебното зърно е с влошено качество – тоест, не отговаря на стандарта за хлебна пшеница”, каза също Александър Миндачкин. Според него на качеството основно тази година са повлияли гъбичните заболявания. „Пролетните превалявания също намаляват глутена в хлебните пшеници. Влияе също и начинът на торене. Причините са комплексни. Има влошено качество, както вече казах, на немалка част от пшеницата”, коментира производителят.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта