Петък, 18 Септември 2015 14:39

Рапична стъблена бълха

За условията на нашата страна рапичната стъблена бълха развива едно поколение годишно. В началото на месец септември възрастните бръмбари излизат от състоянието си на лятна диапауза и започват усилено да се хранят, като нагризват малки отвори по котилидоните или първите същински листа на младите растения. Тази повреда може да се наблюдава по всички листа при голяма плътност на неприятеля. Възрастните са най-активни привечер и през нощта. През деня се крият под бучките пръст и под долните листа на растенията.

Борба при рапичната стъблена бълха се извежда през есента срещу възрастното преди яйцеснасяне.

Публикувана в Растениевъдство

Британският национален съюз на фермерите (NFU) постигна съгласие за използването на неоникотиноиди при третиране на семена, в случай на необходимост.
Списъкът на одобрените препарати включва два инсектицида – на базата на клотианидин и бета-цифлутрин, и на тиаметоксам. Разрешението е да се използват в случай на необходимост за 120 дни.
През май NFU е подал молба за разглеждане от британските власти да се даде възможност на земеделските производители да използват неоникотиноиди за обеззаразяване на семената на маслодайна рапица през есента. Първата молба е била отхвърлена.
"NFU е работил неуморно, за да оправдае необходимостта и е подал молба отново и сега ние сме доволни най-накрая от положителния резултат" - казва заместник-председател на NFU, Гай Смит.
Временното разрешение ще помогне да се гарантира "много необходимата защита" срещу бълхата Psylliodes chrysocephala на 5% от културите от маслодайна рапица в Обединеното кралство, който заема почти 30 000 хектара. Въпреки това, одобрението е ограничено само за Англия и не обхваща цяла Великобритания.
"Psylliodes chrysocephala - това е широко разпространен вредител в национален мащаб, така че Съюзът ще поиска от британското Министерство на околната среда, храните и въпросите на селските райони (DEFRA) да съдейства за разрешение за мащабите на цялата страна", каза г-н Смит.

Публикувана в Растениевъдство

Защо спестените разходи при отказ от отглеждане на губеща култура невинаги водят до икономии? Как се изчисляват производствени разходи? Тези и други щекотливи въпроси обяснява финансовият консултант Гари Маркам в статия на авторитетното британско списание Farmers Weekly

Изработването на сеитбен план за следващ сезон е тънка работа и изисква специфични познания, за  да се предвидят и избегнат неблагоприятни финансови резултати. Предлагаме ви в резюме концепцията по темата на британския финансов консултант Гари Маркам от счетоводната фирма „Чърчгейт акаунтантс”. Ще допълним, че авторът е носител на наградата Фермерски консултант на годината за 2014 г. на  британския седмичник Farmers weekly. Надяваме се, че неговите съвети ще бъдат полезни и на читателите на в. „Гласът на фермера”.
Сеитбените решения трябва да взимат предвид последиците върху целия бизнес. Погрешно е да се сравняват толкова много нетните разходи по производството с пазарните цени, защото това често води до лоши решения, като например пустеещи полета за определен сезон. Бизнесът не трябва да се базира на тези практики, особено когато става дума за зърнопроизводството и планирането на идния сезон – твърди в статията си финансовият консултант Гари Маркам.
5 0„Доста фермери взимат лош пример от колегите си и смятат да преустановят отглеждането на маслодайна рапица например, като отчитат отрицателните разходи на цялото производство. Но важно е да се знае, че когато дадена култура не се отглежда, много от т.нар. фиксирани разходи не се спестяват, а продължават да съществуват. Например разходите по недвижимото имущество, административните разходи като застраховки, труд, технологични и машинни разходи (без гориво)“, предупреждава авторът в сп. Farmers Weekly.
Подходът с производствените разходи, особено ако се смята да се оставят полетата незасети, крие риск от още по-големи загуби за фермерите, твърди Маркам. Ключът е да се изясни разликата сред различните производствени разходи като принос към фиксираните разходи и да се не се вземат решения въз основа на общия разход на тон. Частичният бюджет е решението на проблема, добавя консултантът.
Допълнителният приход и спестените разходи се съизмерват с намалените приходи и допълнителни разходи, генерирани, ако се поеме алтернативен курс. Този частичен бюджет единствено включва ресурси, които предстои да се променят. Те могат да се използват да се изчисли и нетната разлика на тон или на акър за дадена култура като добавка към фиксираните разходи на фирмата – след като са взети предвид разходите за семена, торове, препарати, гориво, агрономически услуги и други разходи, директно свързани с отглеждането (вж таблиците).
5 1Базирайки се на данни от 2014 г. от няколко хиляди акра в Чърчгейт, британският консултант илюстрира как това може да помогне при вземането на решения при губещ бизнес. Примерът е с рапица, която регистрира негативен производствен разход от 28 паунда на тон. Следва въпросът дали да спрем да я произвеждаме и съответно да спестим този разход и така да намалим разходите на целия бизнес – разсъждава авторът. Само че един примерен частичен бюджет въз основа на реални цени от 2014 г. показва, че рапицата намалява общите фиксирани разходи със 152 паунда на тон или 211 паунда на акър. Т.е. ако фермерът предпочете да не я отглежда и да остави полетата незасети, това увеличава разходите, тъй като фиксираните такива се разпределят на по-малка площ, обяснява Гари Маркам. Бизнесът ще продължава да губи от рапичните посеви, но все пак по-малко, тъй като културата ще допринася за намаляването на общите разходи. Според примерните изчисления в таблиците, базирани на цени от 2014 г., площите с пшеница трябва да се увеличат до максимум, следвани от зеления боб и след това рапица, разяснява финансовият консултант.  
* 1 акър = 4,046 дка

Адаптиран превод от FW Десислава Радоева

Публикувана в Агроновини

Вероятно е, необичайно голям брой пчелни семейства в Германия да не са преживяли зимата. Ако на регионално ниво се достигне до тотални загуби, през пролетта това ще се отрази негативно на опрашването като цяло и на добивите от рапица.

Според оценките, 25% до 30% от пчелните колонии не са преживяли зимата. Основната причина за този необичайно голям брой е честото покачване и падане на температурите. През миналите години процентите не са надвишавали 10. От асоциацията на германските пчелари коментират, че загубата на пчелите ще окаже негативно въздействие върху реколтата от рапица и различни овощни култури. Това е така, защото до периода на опрашване през пролетта загубата на пчели не може да бъде компенсирана. Проблемът ще е още по-сериозен, ако в някои региони се е стигнало до тотална загуба на пчелни семейства. Към момента не могат да се предоставят данни с точност.

Както става ясно от резултатите от опита проведен от Института по пчеларство в Celle LAVES, след опрашването от пчели, добивите от рапица се увеличават с 25%. Това са около 1000 кг допълнителен добив на 10 декара.

Източник: http://www.agrarheute.com/

Публикувана в Пчела и кошер

През 2013 година в Европейския съюз беше забранено използването на неоникотиноидите (инсектициди), които причиняват намаляване количеството на пчелите. След това фермерите започнаха да използват други вещества за тази цел, но вредителите бързо изработват имунитет, в резултат на което ще бъдат загубени 16% от рапицата. Забраната остави европейските фермери без особена алтернатива, поради което реколтата от рапица през 2015 година ще падне до своя минимум за последните 3,5 години: 21 милиона тона – след рекордните 25 милиона тона миналата година. Експертите също очакват, че това ще се отрази на пазара на царевицата във Франция и на слънчогледа в Испания. В момента текат изследвания в сферата на търсене на алтернативни вещества, а Европейският съюз подписа разрешение за използване на нови пестициди, разрешавайки два от най-слабо токсичните видове неоникотиноиди.

Публикувана в Растениевъдство

В изминалия сезон в Полша е получено рекордно количество продукция, переработваща се в биогорива. Само рапицата, отглеждана на площ от 81 хиляди хектара, е около 3,3 милиона тона. Използването на биогориво в страната вече е над 8%, а към 2020 година се очаква то да стигне около 11%. Производството на биогориво се развива активно за сметка на правителствена програма. Неговото използване се реализира от биокомпонентите, добавяни към течните биогорива. Особено преобладават етанол от царевица и биодизел от рапица. Всичко за биогориво отиват две трети от рапицата, която е отгледана от фермерите. Това им дава възможност да произвеждат, а стойността на селскостопанската суровина да се стабилизира. Това позволява на фермерите да издържат на периода на руското ембарго за износ на плодове. Главното преимущество на биогоривата и другите възобновяеми и нетрадиционни източници е екологичната чистота и неизчерпаемост. Например в семената на рапицата има 50-55% масло, а добивът от тях достига 5 тона от хектара, т. е. от един хектар се получават 3 тона масло. Основа на биодизела е маслото, от един тон излизат 270 килограма гориво.

Публикувана в Растениевъдство

В последната прогноза на експерти и анализатори от Strategie Grаins се отбелязва, че през 2015 г. в страните от Европейския съюз ще падне брутния добив от рапица с 11% - до 20,700 милиона тона в сравнение с 23 милиона тона през миналата година. Тази корекция се дължи на очаквания спад в доходността на маслодайните култури до 32% от хектар, в сравнение с 37% през текущата година. Освен това, посевната площ в Европейския съюз през 2015 г. също ще бъде по-малко с 210 хиляди хектара, което се дължи на спад в производството на рапица. Реколтата от слънчоглед през 2015 г. в Европейския съюз се очаква да бъде 8,6 милиона тона (по-малко с 5%). Добивите от соя ще останат на ниво 2014 – 1,7 милиона тона.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 03 Ноември 2014 16:30

Вносът на рапица достигна рекордно ниво

През месец август 2014-та вносът на рапица е по-висок в сравнение със същия период на миналата година и едновременно с това отбелязва рекордни стойности. Най-големият доставчик в света e Полша. Значително по-големи количества на рапица, в сравнение със същия месец на миналата година, са внесени от Франция, Великобритания, Румъния, България,  Латвия и Холандия. От ноември 2013-та, големи количества отново се внасят и от Украйна. През август 2014-та е внесено по-малко количество соя и по-малко слънчоглед, тъй като обработката е фокусирана върху рапицата.

По отношение на маслодайните семена, данните за внесеното и изнесеното количество през месец август са значително коригирани. Докато вносът е намалял с 10% процента, износът се е увеличил с 5,5%. Износът на растителни масла през август също се е увеличил, обемът им надвишава както данните от предходната година, така и годишното ниво. Ръст в количеството бележат предимно маслото от соя и палмовото масло.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Растениевъдство

Европейският парламент прие решение за засяване на около 6,6 милиона хектара рапица на територията на страните-членки на Европейския съюз. Това е почти 4% по-малко, отколкото е било засято през 2014 г.

Основната причина за това е ниския обем на възвръщаемост – доходността е в пъти по-малко в сравнение с другите зърнени култури. Отглеждането на пшеница тази година, въпреки огромното предлагане както в световен мащаб, така и в европейски, е много по-изгодно от рапица.

Сеитбата на рапица за 2015 г. в ЕС е вече завършена. Поради лоши метеорологични условия в Полша, Франция и Великобритания има частично задържане в развитието на засетите растения и увеличаване опасността от заболявания. Експертите на Европейския съюз към днешна дата прогнозират добиви от рапица около 24,20 милиона тона.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 21 Октомври 2014 10:03

Има ли сметка да сеем рапица?

Площите намаляват не само в България, но и в Европа. Интересът към културата спадна след отпадане на изискванията за 5% биодизел и най-вече заради ниските пазарни цени

Петър Кръстев
Тъкмо рапицата започна да се харесва на българските земеделци, икономически причини накараха интересът към нея през последните три години трайно да намалява. Площите у нас от 3 млн. дка през 2012 г. намаляха с близо 40%, стигайки миналата година до 1,7 млн. декара. Колко са засетите площи с маслодайната култура тази година – няма кой да каже. Според експертите от НАЗ площите са още по-малко и от миналата година, като в Южна България са драстично намалени поради есенното засушаване и страха на производителите от провал. По същите причини и фермерите в Добруджа не засяха планираните площи, защото времето не беше подходящо за сеитба на рапица – дъждовете там паднаха късно, в края на септември. Не на последно място причините за намаляване на площите с рапица са свитият пазар и ниската изкупна цена. Тази година културата беше търгувана за 620 лв./т в началото и накрая падна на 580 лв/т. За сравнение – миналата година изкупуването на рапица започна от 720 лв/т и стигна до 680 – 690 лв./т в края на кампанията. Намалението от 100 лв./т е значително и е достатъчен аргумент фермерите да загубят интерес към културата.  
Тенденцията за намаляване на площите с рапица е характерна не само за България, но и за целия Европейски съюз. Културата беше най-предпочитана от маслодайните в Европа, защото от нея се произвеждат много неща – биодизел, хранително масло, храна за животните и др. Напоследък обаче тя загубва значението си по различни причини. Първо, отпадна изискването за 5% биодизел в горивото. Второ, културата е много пряко зависима от климатичните условия, които невинаги са подходящи. тъй като икономическите стимули се изместват към алтернативни култури, за които фермерите ще получават допълнителни субсидии. Такива са маслодайните култури соя, лен, грах и др. И фермерите вече предпочитат да ограничат площите с културата дотолкова, доколкото са им необходими за поддържане на сеитбооборота.
Според френската консултантска компания ODA общата площ, засята с рапица в ЕС, тази година може да падне с 5% в сравнение с миналогодишните площи, които бяха 6,310 милиона хектара. За Франция предвижданият процент на намаление дори е по-голям – 7, което е под средното за последните 5 години. „По време на сеитбата на рапица изкупните цени вече бяха ниски и земеделските производители се опитват да разпределят своите рискове, като намалиха площите“, заяви Фабиен Лагард от френския маслодаен съюз Cetiom.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта