Най-доброто място за земеделие в света

Островната Нова Зеландия премахна всякакви субсидии за фермерите още преди 30 години. Рецептата за успех: в трудни времена производителите се фокусират върху иновациите и пазарната информация, за да си

Проучване сред фермерите във Великобритания, проведено със съдействието на BASF, показва, че според тях най-доброто място за земеделието в света е Нова Зеландия. Цели 19 на сто от английските стопани са отговорили, че ако имаха такава възможност, биха преместили стопанствата си на острова. Този факт е особено интересен, като се има предвид, че в Нова Зеландия не съществуват никакви субсидии и държавно подпомагане за фермерите.

Парадоксът: субсидии няма – земеделието цъфти

Субсидиите в земеделието в Нова Зеландия са премахнати през 1984 година. Преходът продължава 6 години – до 1990 г. Субсидиите не се харесваха на обществото и бе решено да се премахнат поради следните причини:

  • негодувание сред фермерите, че има нечестно разпределение на субсидиите;

  • негодувание сред обществото – първо, че веднъж от данъците на гражданите се дават пари за субсидии и второ, че след това потребителите плащат по-висока цена за готовите продукти, тъй като производителността е ниска;

  • толерира се свръхпроизводството, от което следва намаляване на изкупните цени, а това кара фермерите да искат още субсидии;

  • субсидират се и земи, които не са особено плодородни (фермерите, използващи тези земи, не са конкурентни и за това държавата ги подпомага);

  • парите, дадени под формата на субсидия, не подпомагат особено фермерите, а отиват при техните доставчици на торове, машини и всички стоки и услуги, свързани със земеделието;

  • допълнително се появяват несъвършенства на пазара, като инфлация при цените на земеделска земя, тъй като фермерите ползват облекчени земи за закупуването и

  • наличие на различни бюрократични изисквания и проблеми и произтичащата понякога от тях корупция.

Премахването на субсидиите принуждава фермерите и свързаните с тях доставчици и прекупвачи да станат по-ефективни, тъй като държавата вече не компенсира с помощи тяхната неефективност, а пазарът не я толерира. Това дава известна свобода на фермерите (те вече не трябва да изпълняват определени условия, поставени от администрацията, за да получат субсидии), а също оставя свободни пари в държавата, които тя инвестира в социалните услуги, като образование и здравеопазване.

Ето и някои данни за ефекта от реформата:

  • Днес в Нова Зеландия има около 80 000 ферми, разположени върху 15,5 милиона хектара. Броят на фермерите е почти същият като в началото на реформата, а обработваемата земя е намаляла, тъй като част от фермите са превърнати в гори.

  • След премахването на субсидиите земеделието е най-бързо развиващият се отрасъл на икономиката.

  • Процентът на земеделието от БВП се увеличава за от 14,2% през 1986 г. до 16,6% след 2000 г. 11,4% от работната сила се труди в земеделието.

  • Селските райони не се обезлюдяват и населението в селата е почти същото на брой, колкото е и през 1986 г., тъй като има загуба на работни места, но се разкриват нови в сферата на селския туризъм.

  • Около 1% от фермерите са принудени да продадат фермите си.

  • Производителността започва да расте с около 5,9% на година след реформата, докато преди 1986 г. е растяла с 1% годишно.

  • Броят на животните е намалял с 9% от 1987 г. досега.

  • През 2001 г. държавната помощ за земеделието е 1% от стойността на произведената земеделска продукция, докато този показател за развитите страни е средно около 31%. Държавната помощ се изразява в отпускане на пари за финансиране на изследвания, свързани със земеделието.

  • Около 90% от земеделската продукция се изнася. Това е около 55% от общия износ.

  • По-голямата част от храната, консумирана в Нова Зеландия, е собствено производство.

 

Изкуството да правиш бизнес в конкурентна глобална среда

Ето как обяснява парадоксите в страната си фермерът и комисар по земеделието на Нова Зеландия сър Локууд Смит в интервю пред британското списание Farmers Weekly

  • Какво прави новозеландското земеделие толкова успешно в глобален аспект?

– Когато правиш земеделие без субсидии, това води до по-висока конкуренция. Конкуренцията налага внедряването на иновации и пълно възползване от предимствата на новите технологии. Фокусът е насочен много повече към пазара и точно това прави земеделието на Нова Зеландия толкова успешно – ние правим истински фермерски бизнес в конкурентната глобална среда.

Невинаги е било така. Когато имахме субсидии в периода 1973-1985 г., се наблюдаваше минимално ниво на иновации. Фермерите не проявяваха инициативност заради субсидиите, а най-високото подпомагане бе за овцевъдството – може би 70 на сто от стойността на продукцията там беше субсидирана. Фермерите разчистваха все повече земя, за да отглеждат все повече овце, независимо колко ниско продуктивни бяха те. На тях им се плащаше да имат повече овце, така че те отглеждаха повече животни. След като субсидиите бяха премахнати, ние отново се научихме да виждаме предимствата, които ни носят новите технологии.

От 1990 г. насам продуктивността в овцевъдството се увеличи 100%. Сега в Нова Зеландия има почти два пъти по-малко овце, но ние все още произвеждаме същото количество агнешко месо. Същото е положението и в млекопроизводството, където продуктивността нарасна с 33 на сто.

  • Как премахването на субсидиите засегна вашата собствена ферма?

– Израснах във ферма – същата, която притежавам днес. Влязох в парламента през 1984 г., три години по-късно почина баща ми, така че се наложи аз да поема стопанството. Оттогава и досега основната ми цел са продуктивността и селекцията на животните въз основа на този критерий.

Краят на субсидиите през 1985 г. означаваше, че ние, фермерите, трябва да станем по-продуктивни, така че аз внесох генетичен материал от Белгийско синьо говедо към нашата Ангус-Фрезийска порода. Не преминах към животни от породата Белгийско синьо, тъй като в Нова Зеландия те биха се затруднили да оцелеят. Но аз взаимствах от тях генетичен прогрес – и това повиши продуктивността в моята ферма с една трета.

Моите животни и преди това бяха добри, но с добавянето на генетичен материал от Белгийско синьо говедо получих огромен прираст в живо тегло и представяне на животните. Това използване на генетиката - фокусирането върху представянето и производителността, е истинската характеристика на новозеландското земеделие, след като субсидиите бяха премахнати.

  • Това не обяснява напълно как страна с население от 4,5 млн. души може да изнася земеделска продукция в половината свят и в такова голямо количество...

– Първо, в Нова Зеландия има малко хора, но много земя. И повечето от тези хора живеят и се занимават със земеделие, а не в големите градове, както е в Европа. Но мисля, че най-важната разлика на земеделието в нашата част на света и това, което виждам в Европа, е, че когато дойдат трудни времена, както наскоро се случи в сектора на млекопроизводството, фермерите в Нова Зеландия се опитват да направят своя бизнес колкото е възможно по-гъвкав.

В трудни времена фермерите в нашата страна се фокусират върху иновациите, знанията и информацията, идваща от пазарите, така че да могат да си изработят стратегия. Те работят заедно със своите финансови съветници и намаляват разходите си, за да могат да се справят със ситуацията по най-добрия начин.

Когато дойдат трудни времена в Европа, виждаме протести пред парламентите. Фермерите се обръщат към политиците. Смятам, че това е основната културна разлика. Но в тази култура няма дългосрочно бъдеще – бъдещето принадлежи на извличането на устойчиви печалби от пазарите.

  • В момента тече сериозен дебат как фермерите в Европа могат да извлекат повече изгода и печалба от пазара. Дали това трябва да стане чрез реклама и промоции? Или чрез изследвания и нови технологии?

  • За мен тук няма дилема, и двете неща са важни. Но има разлика между ситуацията в Европа и Нова Зеландия. Става дума за властта, която имат търговските вериги върху земеделските производители. Нашите фермери са насочени към глобалните международни пазари. Ние оперираме в повече от 100 страни по света, тъй като трябваше да диверсифицираме пазарите си. Когато има много фермери, които са концентрирани само върху вътрешния пазар, както е в европейските страни, това дава много власт в ръцете на търговците и търговските вериги. Не бих си позволил да съветвам европейските фермери какво трябва да правят. Но опитът на Нова Зеландия показва, че диверсифицирането на пазарите и излизането на световните пазари поставят фермерите в по-силни позиции.

– Но свободният пазар може да бъде много неустойчив...

– Не укорявам фермерите, че са уплашени от нестабилността, защото това е предизвикателство. Но една от причините за тази нестабилност е, че малко земеделска продукция се продава на глобалните пазари свободно. Огромната част от продукцията на земеделието се произвежда и търгува в защитена среда и поради това и най-малките промени в търсенето и предлагането създават огромни разлики в цените на малкото количество, което се търгува на международните пазари. Нестабилността може значително да се намали, ако много по-голяма част от земеделските стоки се търгува свободно.

Един от най-успешните примери на либерализацията е винопроизводството в Нова Зеландия. През 1985 г. нашата винопроизводителна индустрия, която беше защитена от 40-процентно вносно мито, беше вятър работа. Ние не пиехме толкова много вино, но и не можехме да изнесем производството си, защото по качество то беше като киселина за акумулатори. След като субсидиите бяха отменени, вносът на евтино вино беше разрешен. Но винопроизводителите се модернизираха и за 30 години нашето производство на вино се превърна от индустрия, която не можеше да изнася продукцията си поради много лошото качество, в индустрия, която днес печели два пъти повече от износа на вълна.

Това е класическа история какво може да се случи след премахването на протекциите – преобразуването на едно производство, което зависеше от държавната помощ, за да оцелее в едно суперпечелившо глобално производство.

 

 

Прочетена 7141 пъти Последно променена в Петък, 22 Януари 2016 13:06
Оценете
(5 гласа)

3 Responses Found

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта