Сеитба в стопанството на Атанас Жечев от Балчик Избрана

        „Едва ли има колеги, които са спокойни за развитието на стопанската година. Още от самата есен започнаха нетрадиционни засушавания” – това бяха първите думи при срещата ни с Атанас Жечев, земеделски производител от община Балчик. Фермерът обработва 8000 дка в землищата на селата Гурково, Тригорци, Царичино. Срещаме се с него на полето, почти на финала на пролетната кампания, по време на сеитба на 1600 дка с царевица. „Условията са добри, температурата на почвата също е добра, но в горния почвен слой влагата е силно компрометирана и неравномерна. Сумарно за последните два месеца имаме 15 литра валежи”, споделя фермерът и не крие тревогите си: „Ако не паднат поне 10 литра дъжд, то и това семе няма да поникне!”. 

         Сеитбата на пролетни култури в Добричка област започна по-рано от обичайното – в края на март, началото на април. „Площите са подготвени и подравнени, сякаш се намираме в Сахара!”, коментира вида на изравнените гладки полета проф.Иван Киряков, завеждащ секция „Зърнено-житни  и бобови култури”. През предходните стопански години заради наличната влага черноземът ставаше на едри големи буци, а сега се разпрашава. „Царевицата е много податлива на засушаване. Тя обаче е много чувствителна и на студ”, предупреждава проф.Киряков и допълва: „Едно охлаждане през пролетта веднага ще забави вегетацията. Температурата на почвата трябва да бъде поне 10 градуса, за да се сее”. Все още не са отминали опасностите от слани, които вече нанесоха поражения в Добричка област и които обичайно падат в региона до 6 Гергьовден.

 

Susha na poleto 1

         През последните 3-4 години районът, в който е стопанството на Атанас Жечев, се отличава с по-силно изразена суша в сравнение с полетата, намиращи се на 15-20 км от морето. „Ние постоянно страдаме от дефицит на влага. Сега още повече”, допълва земеделският производител.

Голямото притеснение на Атанас е състоянието на пшеничните посеви. Показва ни пшенични полета, които са видимо изсъхнали. Зеленее се само основният брат на растението, всичко останало е пожълтяло. 3600 са декарите с пшеница в стопанството му, които са в различно състояние – от сравнително добро до много лошо. 

         „Картинката е доста пъстра. Има пшеници, които поникнаха добре и навреме, успяха да се вкоренят и изглеждат сравнително добре. Има обаче пшеници, които не поникнаха дружно, не успяха да направят добър корен”, разказва наблюденията си фермерът. „Зимата беше неблагоприятна, без снежна покривка, с отрицателни нощни  и положителни дневни температури и това доведе до изтегляне на част от пшеницата. След това последваха вълни от слани и това отново затормози растенията. Общото състояние на пшеницата не е добро, като някои са в много лошо състояние. Имаме нужда, както се казва, от вчерашен дъжд!

Атанас Жечев допълва, че полетата с пшеница са наторени и напръскани, изведени са всички нужни мероприятия, но няма развитие, тъй като няма влага. „От двайсетина години се занимавам със земеделие, такова силно и крайно засушаване, есенно и пролетно, не помня!”, категоричен е земеделският стопанин.

Тежката ситуация на полето доведе до подаване на заявления в областната земеделска служба за разораване на пшеница. В общините Тервел и Крушари вече се развалиха първите декари с жито.

Pcheniza Napukana zemja 1

За да направят компетентна оценка, Учени от Добруджанския земеделски институт извършиха оглед на полетата в Добричка област. Заедно с проф. Иван Киряков обхождаме нива с пожълтяла пшеница. „Има полета, които изглеждат много по-зле”, разказва професорът. „Комплексна е причината за пожълтяването и слабото им развитие. От една страна – силно засушаване през зимата, от друга страна – късното поникване през януари, февруари и март. От трета страна – ниските температури. Много пъти съм разяснявал, че пшеницата е много студоустойчива, но влезе ли във вегетация, става много чувствителна на отрицателни температури”, пояснява ученият. Към тези фактори той прибавя и ролята на непрекъснатия добруджански вятър, който допълнително изсушава почвата и сваля температурите с 5-10 градуса.

Според оценката на учените посевите, поникнали през есента, са в по-добро състояние, тъй като са направили по-дълбока коренова система. За съжаление поникналите през последните месеци пшеници имат слаби корени и допълнително са прегорели. Масово отпадат братята, защото силата се насочва към опазване на основното растение.

Съветът на учения е фермерите да бъдат много внимателни при решението си за разваляне на пропадналите пшенични посеви. „Аз нямам спомени през 30-годишната си кариера да има разваляне на пшеници. При липсата на дъжд обаче разораването след пшеница и презасяването може да не са добра идея. Най-малкото - допълнително се изпарява влагата”, предупреждава проф.Киряков.

Според учения проблемите с пшеницата не се срещат само в Добричка област. „В института получаваме информация от мои колеги от Плевен, Монтана, където също има сериозни пораженията. В Южна България също се оплакват екстремно засушаване. Това се наблюдава в тези райони на страната, където е нямало снежна покривка или е имало едва 1-1,5 см сняг”, уточнява още професорът. Според него са нужни най-малко 20-25 литра дъжд, за да се възстанови вегетацията на пшеницата и да поникнат пролетниците.

Сушата оказа влияние върху още една култура в Добричка област – рапицата. Между 80 и 100 000 дка от нея вече са развалени и се презасяват с пролетници. „Имам в момента 560 дка рапица. 110 дка вече съм развалил. Колеги направиха същото и тази рапица, която виждате наоколо, вече е в добро състояние”, разказва още Атанас Жечев. Той допълва, че причините за провала на рапицата са сушата след засяване на маслодайната култура и липсата на зимна влага, която е в пъти по-малко от предходната година. „Ако не поникне през септември, няма какво да очакваме повече. Затова още преди месец-два, а някои земеделски производители и по-рано, развалиха площите с рапица и ги подготвиха за пролетната сеитба”, допълни проф.Иван Киряков. „Така успяха да запазят влагата в почвата. При пшеницата обаче нещата стоят по друг начин. Пак казвам, за да се разорат посевите, трябва да се преоре. Дори и плитката оран може да е рискована за оскъдната почвена влага”, предупреждава ученият

 

Габриела Събева

Бел. ред. След посещението ни в стопанството на Атанас Жечев, падна и дългоочакван дъжд. Надяваме се, че сега нещата изглеждат малко по-оптимистично за стопаните!

 

 

Прочетена 4798 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта