Как малките семейни ферми могат да бъдат рентабилни Избрана

Ася Василева Трудно е да наречеш френското земеделие модерно и високотехнологично. И въпреки това френските сирена, месо, фоа гра, вина, хляб и др. са най-силните търговски „брандове“ сред хранителните продукти.

Това че са станали такива, в голяма степен се дължи на факта, че малките семейни ферми са се преборили с латифундистките стопанства. Често обвиняват Франция в протекционизъм, но тази страна успя самостоятелно да създаде условия за семеен бизнес в земеделието и култ към качеството на своята местна продукция. По данни на Световната търговска организация за 2017 г.

farmers market 1 1280x540

Франция заема шесто място в рейтинга на износителите. И до голяма степен това се дължи на земеделските продукти, с които Страната на петлите заема пето място. През 2018 г. 576 000 души, заети във френския агробизнес, са спечелили за държавата 159 млрд. евро.

ВЪВ ФРАНЦИЯ НЯМА ОГРОМНИ ФЕРМИ

Основната причина е релефът на страната. Да се отдели едно голямо поле тук е просто невъзможно, казва ректорът на Парижкия аграрен университет (AgroParisTech) Жил Тристрам. Затова и местните икономисти смятат, че за френските земеделци е трудно да конкурират чуждестранните производители. Знаейки това, правителството закриля своите земеделци, като в същото време яростно отхвърля обвиненията в протекционизъм и доказвайки, че „всичко се решава в Брюксел“.

С това няма как да спориш – много от субсидиите се отделят от бюджета на ЕС, а не от самата Франция. Но френският протекционизъм има доста активен характер. Преди 20 години французите постигнаха налагането на общоевропейска забрана за внос на американско говеждо в Европа, която действа и досега. Вярно, че тогава в качеството на ответна мярка американците въведоха търговски бариери. Жертви на високите мита станаха френските колбаси, фоа гра, трюфели, кестени, праскови и други продукти.

Но Франция не се отклони от избраната политика. През 2009 г., след като се отчаяха да я убедят да промени мнението си, американците въведоха данък върху сиренето Рокфор в размер на 300%. И тази история все още не е приключила. Последва забрана за внос на американско птиче месо в Европа.

И въпреки че земеделската политика на ЕС се решава в Брюксел, американците са убедени, че нейното определяне не минава без влиянието на силното аграрно лоби на Франция.

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ

Малките ферми, които в България се смятат за нерентабилни, във Франция са пример за ефективност и гръбнак на земеделието. В говедовъдното стопанство на Пиер Еролди в Марсан, Южна Франция, наемни работници няма.

Почти винаги стопанинът прави всичко сам. Грижата за стадото от 200 крави, генетиката, счетоводството, храненето – Пиер може всичко. Фермата си е получил от баща си. Задачата му е да отгледа здрави възрастни крави. Той не произвежда телешко месо, не коли крави, не отглежда фуражи и не прави още много други неща. Това е една от тайните на ефективността на малките ферми. С такъв бизнес не е необходимо да имаш счетоводство, механизатори, да возиш работници и т.н.

Пиер Еролди живее само на няколко метра от обора. Стопанството е неговият дом.

images

 

Недалеч от стопанството на Пиер е разположено друго – за производство на фоа гра. В тази ферма, до градчето Бажонете, голяма част от работата също се върши от собственичката – Сандрин Беге, която само понякога наема няколко работници. Но тъй като на тази елитна продукция се полага да си има бранд, така че купувачите да знаят за какво плащат, във фермата има също преработка и опаковане. Цехът е залепен за къщата. А направо в къщата е направен магазин, реализиращ продукцията от фермата, както и от ферми на съседи и приятели на Сандрин.

За да се получи голям дроб с нежно месо, трябва да се отглеждат специални породи патици, разказва Сандрин. Угояват се само мъжките птици, а женските се използват за получаването на обикновено месо. По тази причина френската фермерка има само патици с петно на главата – специален опознавателен знак, измислен от селекционерите за лесно отличаване на мъжките от женските индивиди. Тъй като във фермата се специализират изключително върху производството на фоа гра, женски птици не се хранят.

КОГА ЩЕ ГИ СТИГНЕМ

Възможно е тази ефективност в производството да е свързана с доброто обучение на фермерите. Жил Тристрам констатира, че без специално аграрно образование във Франция не можеш да откриеш животновъдна ферма. От друга страна, на онези, които вече имат многогодишен опит и своя ферма (например получена по наследство), университетите, в това число AgroParisTech, имат право да издават дипломи по резултати от събеседване.

Разбираемо е, че за потомствен животновъд няма да е трудно да организира и поддържа пълния цикъл на производството в своята ниша, тъй като това не е нещо ново нито за него, нито за децата му, които са израснали във фермата. Във Франция има 10 земеделски училища, които обучават фермерите да работят при всякакъв климат и при всякакви условия. „Нямаме възможност да привържем студентите към определен климатичен пояс и почви. Те трябва да могат да работят във всяко място по света“, казва г-н Тристрам.

Дори ако земята се купува от бизнесмен, пак няма да мине без специални навици. Чиновниците контролират наличието на специални умения у купувача. Но това не отблъсква инвеститорите. По данни на Министерството на земеделието на Франция днес 100% от земеделските земи в страната са частна собственост. Държавата притежава само 25 на сто от горския фонд.

Впрочем, при наличието на необходимите знания, ферма може да открие и чужденец, но както признават френските чиновници, той ще бъде подложен на много по-строги проверки, отколкото френски гражданин. Това е свързано и със спазването на санитарните норми.

Например, месото, което във Франция се яде сурово, като тартар, се изнася в цял свят. Но невинаги спазването на нормите п о - мага на чужденците да пробият на местните пазари. Например, никой не е забранявал вносните вина в страната, но при цена от 10 – 11 евро за бутилка, те няма как да се конкурират с местните за 2 евро.

o FRENCH FARMER facebook

Генералният секретар на Агенцията по безопасност на храните (ANSES) Марк Мортюро обяснява как е възможно това. „Да, има международни договори и норми. Но те са с препоръчителен, а не със задължителен характер. Това означава, че ние трябва да се стремим към тях, но не и задължително да ги спазваме“, казва той.

ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Районът около Тулуза в Южна Франция се смята за център на производство на птиче месо, където, както и в цялата страна, процъфтяват семейните ферми и малкият и средният бизнес. Местните власти с всички сили се стараят да запазят традиционните връзки на фермерите с градските жители. Кметът на Жимон, градче в близост до Тулуза, Пиер Дюфо смята, че трябва да съществуват специализирани пазари, тъй като те помагат на дребните фермери да продават продукцията си без посредници. За тази цел градчето наскоро е ремонтирало местния пазар, привеждайки го в съответствие с европейските санитарни норми. Пазарът на фоа гра отваря в 9 сутринта и само за час там успяват да се разпродадат всички патици, гъски и фоа гра. Но продавачите и купувачите не са много.

Такива специализирани търговски площадки са изчезваща традиция. И все пак тяхното съществуване показва доколко силна в страната е връзката между производители и потребители. Истински бум в търговията ще има тук преди Коледа. Във Франция фоа гра е деликатес и основната печалба от него фермерите получават за няколкото празнични дни. През останалите дни от годината килограм патешки или гъши дроб струва около 50 евро и това е много по-евтино от малка кутийка готов пастет за 20 – 50 евро.

В Париж ролята за сближаване на градските жители с фермерите изпълнява частната Ferme de Gally. Както обяснява ръководителят на проекта Алексис Льофевър това е едно от най-старите земеделски стопанства в района, разположено близо до Версай. То се използва като зеленчукова и овощна градина. Тук всички посетители могат сами да си наберат плодове, зеленчуци и цветя. Плаща се на входа за набраната продукция. За градските деца има своеобразен зоопарк със селскостопански животни и курсове. По думите на Льофевър, концепцията се радва на голям интерес, тъй като позволява на хората да се почустват по-близо до природата.

Тъй като храната заема важно място в живота на всеки французин, никой от тях няма да замени качеството на продуктите, които консумира от отдавна познатата семейна ферма, с евтините стоки от супермаркета. И не е случайно, че френската храна е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Нито една друга страна не е успяла да постигне това.

Защото дори и в условия на общ пазар с унифицирани правила, винаги има начин да помогнеш собствените си производители. Ако имаш правилна политика и желание, разбира се.

Прочетена 1052 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта