Да създаваш здрава мая за следващите поколения земеделци Избрана

36-годишният Валентин Григоров от 10 години се занимава със земеделие и стопанисва 1500 дка земя в землището на село Мусачево

Анета Божидарова
Валентин Григоров е на 36. От 10 години активно се занимава със земеделие. Обработва 1500 дка площи в землището на село Мусачево. Отглежда пшеница, царевица, слънчоглед, овес. „Работата е тежка, нямам в рода си фермери, маята от мен ще започне, надявам се да е здрава“, смее се младият мъж и с широка усмивка ни посреща на полето, където започва да жъне площите с царевица.
Григоров нарича работата със земята нетрадиционна за хора на неговата възраст. Поне в Мусачево няма много млади, които да намират земеделието за привлекателно, разказва той. Питам го дали стопанството му е рентабилно, когато накрая тегли чертата и започне да пресмята приходите, разходите, печалбата. „Трудно, трудно се получава,
стопанството трябва да е поне
2000 дка, за да
има смисъл
и да излизат сметките реални“, разсъждава на глас Валентин.
По данни от аграрната статистика, стопанствата у нас, които обработват над 1000 дка земя, са над 5 хил. и 900 и представляват 2,4% от общия брой. Земеделските площи, които се стопанисват от тази категория стопани, са над 30 млн. дка или 81,2% от площта на обработваемата земя. По смисъла на европейското тълкуване, фермери, които обработват на 1000 дка земя, се определят като едри. Валентин Григоров обаче едва ли счита себе си за такъв. Над 16 хил. дка – толкова е средният размер на площите в едрите стопанства у нас, по статистика броят им в България е 604, като те обработват над 11,100 млн. дка земеделски площи. Нашият герой определено не попада в тази категория. Питам Валентин
Докъде стигат субсидиите?
С една част от тях се покриват разходите за торове и препарати, друга част отива за наем на земята и за изплащане на ренти. „Всички зърнопроизводители се надяваме на добра реколта, земята да пусне повече, както се казва, за да можем добре да приключим стопанската година“, казва фермерът. А земята все по-трудно пуска, защото най-голямото предизвикателство пред сектора днес са климатичните аномалии.
Голяма суша
тази година
и това ни удря много сериозно върху добивите, признава младият стопанин от Мусачево. „Все още не се знае как ще вържем аритметиката на стопанството“, тревожи се той. Затова и земеделието е толкова рисково занимание. Завод без покрив, както гласи популярната приказка.
Григоров няма собствена земя, всичките 1500 дка са под наем и под аренда. Договорите се сключват според сроковете на действащата нормативна уредба. И тъй като предстоят поредни промени в законодателството, свързано с поземлените отношения, Валентин признава, че
за 10 години поне 4 пъти е трябвало да променя цялата документация
свързана с договорите за наем и за аренда на земята, която стопанисва.
Нека припомним, че следващата година предстоят нови промени – готви се мегазаконът, добил популярност като Кодекс на земята и поземлените отношения. Той беше отлаган многократно през последните 2 години и това е разбираемо – твърде много интереси се пресичат в тази сложна материя. Показателен е фактът, че Законът за стопанисване и ползване на земеделските земи досега е променян над 65 пъти. Едно обаче е безспорно – честите промени в законодателството превръщат фермерите в администратори и им пречат да си гледат работата. А тя е на полето, не зад компютъра.
Тази практика определено не създава сигурна и комфортна бизнес среда за стопаните, категоричен е зърнопроизводителят от Мусачево. Въпросът ми го връща в началото на неговото решение да се захване със земеделие.
Преди 10 години 50% от землището край Мусачево е било пустеещо, затова не е имало никакъв проблем за 26-годишния тогава Валентин Григоров да заеме тази свободна в района земеделска ниша. Издирил собствениците, започнал да сключва договори с тях и лека-полека окрупнявал земята.
Днес равносметката за постигнатото е добра. Въпреки че
семена, торове, препарати,
техника – всичко
поскъпва
Най-трудно за малките зърнопроизводители е да обновяват техниката, признава Валентин. Стопанинът работи с машини втора ръка, но и те вършат работа на полето. Всяка година залага на нови сортове семена, за да получи възможно най-добри добиви. Фирмите, с които работи, често тестват новата селекция на полето на младия мъж. А Григоров е винаги усмихнат и гостоприемен към всички. „Качество и високи добиви – това са моите критерии при избора на семена за пшеницата, царевицата и слънчогледа“, обяснява той. Има ли качество и високи добиви, пазарът сам те намира.
Продавам и в България, и в чужбина
– зависи от търсенето, казва стопанинът от Мусачево. Пазарът никога не е лесен, но след като всичко се продава, аритметиката излиза, обобщава той. Съгласява се, че зърнопроизводството в България е печеливш сектор, но може да бъде 5 пъти по-рентабилен, ако преработва, а не продава само суровина. За малките стопани обаче това е труден процес. „Не съм много сигурен, че ако преработвам, ще бъда по-рентабилен и че бизнесът ще бъде по-лесен. С животни изобщо не смятам да се занимавам, това е съвсем друга дейност. Няма как да вървят и двете неща“, смята Григоров. Признава, че не би се справил с един от най-острите проблеми пред българския земеделец в днешно време – липсата на работна ръка. Валентин
сам обработва своите 1500 дка земеделски площи
В кампания понякога наема хора, но само ако се налага, и за кратък период от време. Всичко това му коства, разбира се, много труд, много безсънни нощи, а умората често си казва думата.
По навик, провокирам Валентин: какво би казал на онези, които смятат, че зърнопроизводителите добре си живеят – получават едни добри субсидии, с които си покриват голяма част от разходите и винаги са на печалба. „Да се захванат със земеделие, да получават субсидии и да поработят една-две години земята. После да дойдат да си говорим и да видим дали ще им излезе правилна сметката“, предлага младият фермер.
IMG 1491Валентин Григоров от години е
редовен абонат на в. „Гласът на земеделеца“
„Във всеки брой намирам нещо ново, което винаги е полезно за мен в пряката ми работа. Чакам го всеки понеделник с нетърпение, чета го с интерес и с голямо удоволствие. С вестника винаги съм в крак с новите технологии, особено по отношение на земеделската техника“, казва Валентин Григоров. Затова и тази година няма да пропусне да се абонира за в. „Гласът на земеделеца“.
Младият фермер, подобно на мнозина български земеделци, още не знае какво бъдеще се очертава пред него на прага на новата Обща селскостопанска политика – дали ще бъдат въведени тавани в субсидирането, дали ще се затегнат правилата по отношение на прилагането на зелени политики в зърнопроизводството. Валентин Григоров обаче е сигурен в едно: независимо какви са политиките в земеделието, той няма да се откаже от аграрния бизнес. Защото най-голямата радост от това да стопанисваш земята, е да виждаш добрите резултати от своите усилия. И да осъзнаваш, че така се създава здрава мая за следващите поколения земеделци.

Прочетена 749 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта