Васил Петров от с. Крушовица, Плевенско е председател и основател на кооперация ,,Съгласие”. От 1994 г. до сега вече 27 години управлява дейността на дружеството. Основно се отглеждат зърнени култури. Той любезно и сладкодумно разказа пред ,,Гласът на земеделеца” за своя богат и полезен опит.
,,Много съм се радвал, като са ми идвали гости от чужбина. Посещавали са ме фермери от Австралия, а един път и от Нова зеландия. Имал съм посетители от почти цяла Европа, с изключение на Германия - Франция, Дания, Финландия, Швеция, Испания и повечето държави. Те са споделяли, че в чужбина премиите на декар, субсидиите, тези безвъзмездни пари, са двойно повече от колкото у нас. Освен това са за дълъг период от време. При нас ги има от десетина години, при тях - от трийсет. Всичко това с натрупване води до оборудване на европейските земеделски стопанства с модерни техника и складови бази”, разказва Васил Петров.
По думите му тези стопанства работят по-спокойно от колкото тук при нас. ,,Някои арендатори се посъживиха, като наеха големи площи земя. Ние сме една от кооперациите, които плащат най-висока рента в България. Нека да се има предвид, че Добруджа и Южната част са съвсем други Българии по отношение на климат, почва и икономическа обстановка”, пояснява Васил Петров. Той подчертава, че Добрич е близо до Варна и Балчик, където са морските пристанища за търговия със зърно, а Румъния също е с пристанища на около 100 км. ,,От Добрич до Варна разстоянието е 50 км и превозната цена е 50 лв на тон, а за 350 км от Плевенско цената се оскъпява значително”, председателят на кооперацията.
,,Когато основавах кооперацията, бях директор на опитната станция в Горни Дъбник на Института по зърнопроизводство в продължение на осем години. В тази станция ме завариха и промените и направих и първата кооперация в България. Тогава се закриха със закон структурите ТКЗС (Трудово-кооперативни земеделски стопанства). Опитната станция беше на базата на ТКЗС-то. Дойдох в родното си село Крушовица. Направих кооперация и тук. Тя е на доброволен принцип. Основах кооперацията вкъщи, в дома си”, каза Васил Петров.
,,Много от кадрите в ТКЗС-то искаха то да се запази. Закрито беше със закон, не съм го закривал аз. Много наивни хора твърдяха, че съм развалил ТКЗС-то. Законът го отмени. Изградиха се нови структури - земеделкси кооперации. Направих кооперация на доброволен принцип, изградих инициативен комитет от седем-осем човека, половината от тях с висше образование. Имаше и научни сътрудници в София, но по произход от селото, които имаха земя тук . Включих ги в инициативния комитет и след това в управителния съвет. Когато обявихме създаването на кооперацията, в нея дойдоха шейсет-седемдесет на сто от стопаните”, председателят.
,,От старото поколение имаше хора, които гледаха още животни и имаха лични стопанства. Те искаха отново лично ползване на фураж за животните - царевица, пшеница. Взимаха за птици, свине, крави, овце. Разрешихме на хората да си записват за лично ползване колкото земя имат. Това е една наша голяма заслуга - дяловият капитал и личното ползване в началото. Например за 50 дка земя, ако се поиска, се обработват и се получават добивите. Поставял съм този въпрос пред членовете и те избраха този начин, защото е по-изгоден. Когато го направих, започнах да получавам обвинения от колеги. Изразът на журналистите, отразявали тези неща, беше ,,Защо да даваме ние на чичо цялата земя за лично ползване?”. Моето виждане е друго. Тази земя е негова, той решава как да я използва. Плаща на мен, каквото струва и изисква от мен да му дам дохода. Започват веднага и моите хора от кооперацията да ми задават въпроса, от какво се издържам. Отговорът е от евросубсидиите. Разходът, който отива за технология, членовете си го плащат и го удържам”, коментира Васил Петров.
Той добавя, че голямата печалба остава при членовете на кооперацията. ,,Това беше много силно развито, обаче има законови нередности против кооперациите. Правя услуга на хората - да им се обработва земята, като те си заплащат разходите, а трябва да се облага с ДДС. Поставял съм този въпрос на високо ниво в София пред министри. Обработвам земята на хората с техните машини, условно казано, като дялов капитал. Тази техника, която е тук под формата на дялов капитал, е на членовете. Не е моя собственост. Много пъти съм казвал, че само управлявам тези неща. Те са си дали в кооперацията земята, техниката, дяловия капитал, складовата база. Имат ми доверие и ми възлагат работа. Получават си съответните дивиденти върху основните средства. От тогава кооперацията тръгна винаги по възходяща линия”, пояснява Васил Петров.
,,Известно ми е от журналисти, че много кооперации са фалирали, движили са се по ръба, изоставяли са техника. ,,Съгласие” преодолява тези неща с високи добиви, прецизни технологии. Този стремеж нагоре все пак не е праволинеен. В тежки години в климатично отношение резултатите се забавят, ала поне не падат надолу”, уточнява Васил Петров. Той е завършил три специалности - военна, икономическа и агрономство. ,,Като земеделец съм работил шейсет години в Плевенска област. Бил съм главен агроном на ТКЗС-то в Крушовица и председател. Бях и началник на голяма напоителна станция на р. Вит. Кооперацията ни е отчасти и акционерно дружество. Ние зачитаме дадената земя и имуществото под формата на дялов капитал, които са ни предоставили. На края на стопанската година винаги изплащаме рента и дивидент върху дяловия капитал”, подчертава още Васил Петров.
Виолета Кръстева
