Време е да опазим националните си интереси в земеделието, независимо от препоръките на „началниците в Брюксел“

Ася Василева

Ако напишете в Google “Стратегия за развитието на българското земеделие" ще ви излязат стотици резултати. Особено голям интерес на към този тип „творчество“ се забелязва през последните десетина години. Няколко правителства досега (с изключение на последното ) търсеха обяснения за неблагополучията в родното земеделие, като набързо създаваха група за изработване на стратегия за развитие на отрасъла. Няма спор, че там попадаха най-авторитетните български учени. Те създаваха на базата на своите познания и опит един продукт, който чертаеше добри и правилни перспективи за развитието на агросектора ни. За жалост, след отминаване на традиционната шумотевица около това действие на новия министър, нищо не се случваше в реалността и всичко си оставаше на хартия. Специалистите си получаваха хонорарите, а реално движение на тези стратегии - нямаше.


И как ли да има? В обосновките и препоръките на тези стратегии се анализираше и търсеше българският национален интерес. Но указанията за развитието на отрасъла вече идваха и продължават да идват готови от Брюксел. Те се съпровождат с известно количество пари. А както казваше и самият премиер Бойко Борисов “моите началници са в Брюксел”. Оттам се решава какво да се прави. И мислите ли, че мъдрите решения на брюкселската бюрокрация са взимани в национален интерес на България?


Много от политиците в Брюксел, които създават европейските програми, сигурно добре познават работите на такива наши големи учени като акад. Атанас Атанасов, проф. Пламен Мишев и др. Но те противоречат с историческия им опит и закономерното предвиждане на техните дългосрочни интереси на Общността.

За Брюксел бе нормално да се отпуснат 66 000 евро на група шведски фермери, за да си закупят акордеони и да създадат група, с която да убиват тъмните и дълги скандинавски вечери. Както е известно, скандинавските стопанства са далеч едно от друго, селски кръчми почти няма, остава хората сами да се забавляват. Важното е фермерите да останат във фермите си и да продължават да се трудят.


Ако някой в България поиска толкова пари за селски клуб, сигурно ще го помислят за луд, пък и за момент си представете колко цигански оркестъра биха били създадени. Ние акордеони си имаме, но пък толкова други неща нямаме. И след толкова години уж щедро финансиране по западни програми, земеделието като че ли не е помръднало от мястото си.

Според акад. Атанасов производството на зърнени култури в България са единственият печеливш сектор в българското земеделие. Но и там липсва добавена стойност. Едни и същи култури, 5 на брой, – рапица, слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик, се произвеждат и изнасят от България. Едва 5-7 % от стопанствата ни могат да се развиват високотехнологично. Независимо от европейските субсидии, от 2007 г. насам делът на земеделието в икономиката ни (БВП) се свива почти наполовина – от 9,6% на 4%. 5490 фермери, които са 1,9% от всички регистрирани земеделски стопани у нас, обработват 82 на сто от земеделската земя в България. От 2007 г. досега българското земеделие е загубило 500 000 работни места! Традиционни български култури като зеленчуци, плодове, млечни продукти, вече изчезват от родното производство. Ипак според акад. Атанасов, за да не загине българското земеделие, е необходима нова аграрна революция, в която стратегиите да бъдат изцяло преосмислени и реално приложени на практика.

Много добре зная, че министър Танева е заета в последните месеци да гаси пожари в подведомствените ѝ структури. Щях да започнаизброяването им с АЧС, но в крайна сметка всичко е свързано с безхаберието и корупцията. Зная, че на нейния гръб лежат и други проблеми, които не са получили гласност сред обществото. Но в същото време ми се иска да напиша, че идва времето, когато успешното министерстване ще бъде оценявано не толкова по потушените пожари и запазване на достойнството на съответния орган, но и със визията за новото българско земеделие, която чертае министърът.

И в този смисъл трябва да се направи необходимото стратегиите за развитието на земеделието, които вече съществуват и са добри, да намерят място в деловия график на министерството на земеделието. България разполага с прекрасни учени със световна слава и е престъпление да не се използва техният потенциал за запазването на националните ни интереси. Точно сега, когато се чертае новата ОСП, му е времето!

Публикувана в Агроновини

Въпреки инфарктните преговори по структурирането на Европейската комисия, на Европейския съвет и на Европейския парламент, вече са ясни параметрите на парите, с които Брюксел ще подкрепи българските фермери през 2019 г.

 В края на юни, на последното съвместно заседание на Комитета по директни плащания и Комитета за развитие на селските райони в Брюксел, е обсъден проект на Регламент за изпълнение на Комисията за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. Те касаят фермерите в европейските държави-членки, в това число и в България. 

119 444 000 евро е размерът на сумата, определена за България по схемите за доброволна обвързана подкрепа. 

По схемата за единно плащане на площ, за България е заложена сума в размер на 378 884 000 евро, а по схемата за преразпределително плащане – 55 900 000 евро. 

За агроекологични практики, за страната ни е определена сума от 238 888 000 евро. По схемата за млади земеделски стопани, средствата са в размер на 3 176 000 евро. 

Средствата за схемите за доброволна обвързана подкрепа са в рамките на максимално допустимия по Регламент 1307/2013 процент - 15 на сто. 

Проектът на Регламент за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. е подкрепен от България и от останалите европейски държави. 

Информацията е на Национална селска мрежа.
 

Публикувана в Новини на часа

След като в края на август беше открито огнище на Африканска чума по свинете, в село Тутраканци бяха предприети и необходимите мерки за ликвидиране на заразата. От Българската агенция за безопасност на храните информират, че част от ограниченията наложени в засегнатите райони вече са отменени.

Това ще позволи на стопаните във Варненска област вече свободно да извършват всички транспортни дейности свързани с отглеждането или клането на животните.

На 18 септември 2018 г. Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи в Брюксел е взел решение за промяна на наложените ограничения. Така ще се нормализира обстановката в областта и животновъдните дейности ще бъдат извършвани свободно.

До Европейската комисия са изпратени доказателства за ликвидиране на огнището, за извършен клиничен и серологичен надзор на селищата в областта. Екип на Европейската комисия за извънредни ситуации е инспектирал на място. Първата проверка е направена две седмици преди появата на огнището, а втора веднага след депопулиране на засегнатото селище.

Все още остават в сила забраните и рестрикциите единствено за населените места в 25-километровата зона около първоначално обявеното огнище.

 
Публикувана в Животновъдство

Зелените салати и доматите са само част от зеленчуците, които отглеждат все повече ентусиасти на покривите в белгийската столица Брюксел. Там всичко е в аромати и цветове, защото градското земеделие търпи истински бум. Причината за това е нарасналото търсене на свежи и регионални продукти. Зеленчуците се предлагат на големите вериги, на фермерските пазари и директно на клиентите. „Опитваме се да разказваме нашата история на все повече хора, които да спечелим за каузата да търсят регионални продукти”, казва Номи Беноа, ръководителка на проекта. Със своите 4000 квадратни метра, една от градините се нарежда сред най-големите градски градини в европа.

Белгия си е поставила за цел до 2030 година 30% от потреблението на зеленчуци в страната да идва от регионална продукция. Към момента само някои ресторанти и компании разчитат на местното производство. „Мисля че процесът е в самото си начало. Браншът трябва да стане още по-професионален , а едно от големите предизвикателства пред нас е логистиката и транспорта”, казва Натали Гулмин от местните екологични власти. Надеждата на активистите занимаващи се с градско земеделие в Белгия е, че постепенно то ще може да се превърне в една устойчива система за изхранване, а нейно предимство е краткото разстояние на продукцията до потребителите.

Публикувана в Бизнес

Европейския съюз заяви необходимост от модернизация и опростяване на своята обща селскостопанска политика с цел привеждането й в съответствие с новите технологии, изискване на екологията и международните търговски ангажименти на Общността.

Заместник председателя на Еврокомисията Юрки Катайнен и комисарят на ЕС по селско стопанство и развитие на селските райони Фил Хоган представиха законодателно предложение озаглавено „Бъдещето на продоволствената сфера и селското стопанство – за гъвкава, справедлива и устойчива обща селскостопанска политика“. Според еврокомисарите, в политиката е необходимо да се отчетат новите явления в съвременния свят, такива като цифровата икономика, а също така и политиката в областта на климатичните промени, и ангажиментите на ЕС в сферата на световната търговия. Очаква се тази реформа да позволи намаляване на бюрокрацията в реализацията на общата селскостопанска политика, да подобри координацията, гъвкавост в отношенията на страните и регионите, контрол на изразходването на ресурсите. Страните-членки сами ще изготвят планове за развитие на селското стопанство, а Брюксел – само ще наблюдава и координира.

Петър Кръстев

 

 

Публикувана в Агроновини

Министър-председателят Бойко Борисов ще бъде в Брюксел на 1 февруари, четвъртък, за официалния концерт по повод откриването на Българското председателство на Съвета на ЕС. На събитието, което ще се проведе в Центъра за изящни изкуства „Бозар“, премиерът ще изнесе реч в чест на първото председателство, което България поема.

При посещението си в Брюксел, министър-председателят ще участва в конференция „Нова роля за Балканите: Решения за повече сигурност и по-добро управление на миграцията“, организирана от фондация „Ханс Зайдел“. В програмата му са предвидени и работни срещи, свързани с теми от европейския дневен ред.

Публикувана в Новини на часа

Първото заседание на Съвета на министрите на Европейския съюз във формат „Земеделие и рибарство”, по време на Българското председателство ще се проведе на 29 януари в Брюксел. Една от основните теми, които ще бъдат дискутирани от Министрите по земеделие ще бъде съобщението на Комисията „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“.

Стратегията на Министерство на земеделието, храните и горите е да съсредоточи своята първа дискусия върху европейската добавена стойност на Общата селскостопанска политика след 2020 г. и върху съдържанието на стратегическите планове, които всяка държава-членка ще трябва да изработи.

За тази цел по време на дискусията Министрите по земеделие на ЕС ще трябва да отговорят на следните две групи въпроси:

  1. Как можем да осигурим непрекъсната и нарастваща добавена стойност на ОСП за земеделските стопани, селските общности и гражданите след 2020 г.? Какви следва да бъдат основните цели, които да заложим на равнище ЕС, за да постигнем това?
  1.  Каква следва да бъде подходящата степен на предлаганата повишена субсидиарност за отделните инструменти на политиката (т.е. преки плащания, пазарни мерки, екологични елементи, развитие на селските райони), така че да се запази общият характер на ОСП, а на държавите членки да се осигури гъвкавост? Намирате ли предложените стратегически планове за подходящ инструмент за осъществяване на повишената степен на субсидиарност и какви ще бъдат основните им параметри, за да изпълняват тази роля?

На последното заседание на Съвета по земеделие и рибарство, когато Естония предаде „Председателската щафета” на Република България, Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов заяви, че в съответствие с чл.8, параграф 2 от Процедурния правилник на Съвета ще предложи всички дебати на тема ОСП да бъдат открити за гражданите на Общността. Това е една похвална инициатива, благодарение на която не само българските, а всички европейски фермери ще могат да се запознаят с позициите на своите министри, техните идеи и мотивите, които стоят зад тях. На 29 януари българските фермери ще могат да видят пътя, по който Министерство на земеделието, храните и горите е избрало да започне дебата за ОСП, мотивите, които стоят за този избор и становището на Република България по посочените по-горе от нея въпроси.

Публикацията е разработена по информация на Съвета на европейския съюз и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“

Публикувана в Бизнес

Съветът по земеделие и рибарство ще заседава на 11 и 12 декември в Брюксел. Пред него Комисията ще представи Съобщение относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г. и министрите на земеделието ще имат възможността да проведат първия обмен на мнения по него. В областта на рибарството ще се търси постигане на политическо споразумение по отношение на предложението за регламент за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси за 2018 г. в Атлантическия океан и Северно море.

Публикувана в Бизнес

Брюксел призна, че има двоен стандарт за качеството на храните, които се продават в страните - членки на ЕС, и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща, че ще помогне за премахването на "напълно неприемливата" продажба на хранителни продукти с по-ниско качество, предадоха информационните агенции.

Това стана по време на пресконференция със словашкия премиер Роберт Фицо, който беше на визита в Брюксел.

Основната тема на разговора е била по-нискокачествените храните, които жителите на държавите - членки на ЕС от Източна Европа, са принудени да консумират в сравнение с тези в западната част на Стария континент.

Словакия подаде тази кампания, докато беше ротационен председател на ЕС през втората половина на м.г. Към нея се присъединиха другите страни от Вишеградската четворка, България и Румъния.

Многобройни изследвания показаха, че в новите страни от ЕС големите хранителни фирми продават продукти с различно качество от това в другите държави. "Не ми харесва идеята в Европа да има втора категория граждани", заяви вчера Юнкер и се ангажира ЕК да изготви скоро нови практически указания, които да помогнат на националните власти в прилагането на европейските директиви за защита на потребителите.

"Нямаме време за губене. Ако предложим ново законодателство, ще минат години, преди то да започне да действа, но дори ЕК да реши, че трябват нови закони", обясни още председателят на ЕК. Той обеща на Фицо "да сложим край на този дискриминационен начин за доставка на храни за словашкия народ".

Според действащите европравила производителите могат да променят съставките на продукти, предназначени за различни държави от ЕС, като са длъжни единствено да упоменават на етикета на опаковката съдържанието на стоката."Двойният стандарт в храните е изключително сериозен политически проблем", заяви министър-председателят на Словакия Роберт Фицо. Той изрази задоволство, че ЕК признава за съществуването му и се ангажира да го реши.

"Не говоря само от името на Словакия. Става дума за 65 млн. души в страните от Вишеградската четворка. За нас е недопустимо един и същи шоколад в Австрия да е с по-добро качество въпреки еднаквата цена. За някои въпросът може да изглежда смешен, но не и за хората, които купуват консерва свинско, в която всъщност има пилешки остатъци... Някои големи международни компании вече започнаха да променят поведението си и ако ЕК се присъедини към нашия натиск, убеден съм, че скоро повечето вредни практики ще изчезнат", заяви той. 

Публикувана в Бизнес

Докладът „Избягалите данъци. Кой плаща данъци в Централна и Източна Европа“ ще бъде представен на специална пресконференция в Брюксел на 7-ми март, в която ще има и българско участие, съобщават от коалиция "За земята".

 

Ето и текста на доклада, който е  достъпен на български език на следния адрес: https://taxdog.files.wordpress.com/2017/03/runaway_taxes_a4_bg_new1_small.pdfму:

 

ИЗБЯГАЛИТЕ ДАНЪЦИ: КОЙ ПЛАЩА ДАНЪЦИ В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Често се говори за „високи“ или „ниски“ данъци, но от значение е не само размерът на данъчната тежест, но и кой в обществото я носи. Правителствата в редица страни облагат със символични данъци огромните мултинационални корпорации, очаквайки по този начин да спечелят повече работни места, престиж – и още нещо. Опитът показва, че все някой трябва да плати данъчната сметка.Данъчните подаръци за Големия Бизнес падат върху плещите на обикновените хора и на малките и средни местни фирми.

Това гласи заключението от нов доклад, посветен на данъчното облагане на най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). „Избягалите данъци“ е съвместен труд на неправителствени организации от шест страни в региона. Идеята за това изследване тръгва от България.

Това не е случайно: десетте компании в България, които отчитат най-голям оборот за 2015 г., взети заедно не само че не плащат данък на държавата, но всъщност получават данъчни приходи от над 150 млн. лв. В законодателството на редица страни е предвидено приспадане от дължимия данък на загубите от предходни години. Но само в България данъчната загуба е придобила подобни гротескни размери.

България води не само по отношение на либералното данъчно облагане на големия бизнес. В сравнение с другите страни в региона, а и отвъд него, българският бюджет най-силно разчита на „скритите данъци“. ДДС и акцизите върху горивата и тютюневите изделия формират над 70% от данъчните приходи в държавния бюджет. Средната норма на „скритите данъци“ за страните в региона е с около една трета по-ниска.

Все пак Лукойл Нефтохим, които не са плащали корпоративни данъци от цяло десетилетие, имат съперници по данъчна еквилибристика в останалите страни от региона. Докладът „Избягалите данъци“ например засяга данъчните практики на полската OrlenGroup, която има мощен клон в Чехия. В Полша Orlenе платила половин милиард злоти данък печалба, но в Чехия дъщерната Unipetrol отчита загуба в четири от последните пет години. При положение че над половината от разходите на чешкото поделение са за доставки от Полша, това не може да не породи въпроси. Още повече, че освен Orlen инвеститори в Unipetrol са и няколко анонимни кипърски акционери.

Унгария се очертава като „данъчният рай“ на ЦИЕ. Повечето от най-големите компании там плащат ефективен корпоративен данък под 1%, независимо че ставката за печалби над 500 млн. форинта е 19%. Тук изпъква унгарското поделение на GeneralElectric, което е получило близо 9 млрд. долара дивиденти от други поделения на конгломерата, за да бъдат те обложени в Унгария с 0.002% данък.

Редица от най-големите компании в Полша са държавни или с голямо държавно участие и за тях е много по-трудно да се възползват от вратичките в данъчните закони. За сметка на това, те декларират много ниски печалби и съответно данъчните им отчисления са скромни.

В Латвия Latvenergo постига най-висока норма на печалба (20%), но в същото време плаща и най-нисък данък, тъй като ползва данъчни отстъпки за внедряване на нови технологии. В Словения Gorenje не е плащала корпоративен данък в течение на пет години. Докладът „Избягалите данъци“ предлага още редица примери за големи компании – данъчни „иноватори“ в ЦИЕ. 

Заключението на доклада гласи, че независимо от ниските данъчни ставки в региона, големите компании в ЦИЕ като цяло се изкушават да избягват дължимите данъци. Безплатен обяд няма: щом Големият Бизнес не иска да плаща, плаща населението. В интерес на гражданите е правителствата от Централна и Източна Европа да работят заедно на европейско равнище, за да осигурят общ набор от правила и норми за данъчно облагане на компаниите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта