Новият европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица. А новата ОСП - като уравнение с много неизвестни.

Първото изслушване на полякът Януш Войчеховски пред европейските депутати започна с фалстарт. Второто протече по-добре, но постави редица въпросителни.

На пръв поглед, еврокомисарят по земеделие остава във философията на досегашната Обща селскостопанска политика. Тя непременно се поставя в контекста на климатичните промени, на подкрепата за стимули и инструменти, които да задържат младите фермери в сектора на селското стопанство. Войчеховски обяви подкрепа и за малките семейни ферми – в стилистиката на европейските политики, които имат за цел да развиват селските райони. Неслучайно и самата програма, която се прилага по Втори стълб на ОСП, се нарича така – Програма за развитие на селските райони.

Къде са въпросителните?

15 години след голямото разширяване на Европейския съюз, има неравенство в подпомагането между старите и новите държави-членки, припомни Войчеховски. Той смята,че е време това да се промени. Любопитно е как полякът ще посрещне очакваната съпротива от страните от Западна Европа, които някак по условие считат, че носят на гърба си новоприсъединилите се държави от Източна Европа. Без съмнение, Войчеховски ще получи подкрепа за подобна мярка от страна на последните, но дали ще успее да я наложи? Особено в условията на Брекзит и на задваща се рецесия. Предстои да разберем. Ако изобщо успее, това би било радикална промяна в Общата селскостопанска политика.

Тук е оправдано да вметнем един исторически и шеговит културологичен елемент по отношение на поляците. Те имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Не такива са съседите им обаче. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението

ОСП не е Библия

Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Типично и понятно за нашите географски ширини обаче, Войчеховски има солидна черна точка в биографията. Въпреки, че тя отдавна не е новина, нека я припомним.

Полякът е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г.  Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това изобщо няма да повлияе на избора.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша е повече от приемлив за позицията агрокомисар. Полезно е обаче да припомним каква е структурата на полското селско стопанство. Тя дава отговор на тежненията на Войчеховски към малките семейни ферми.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговите изслушвания. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните.

Вероятно

20% от директните плащания ще отидат за прилагането на зелени политики

предположи Войчеховски. Със сигурност на европейските крупни производители тази новина няма да се хареса. Защото ще означава орязване на субсидиите и нови инвестиции, за да бъдат спазени европейските изисквания. Българските зърнопроизводители няма да бъдат изключение. Няма логика да се пречи на един работещ и пазарно ориентиран сектор, който е на светло и носи приходи в държавната хазна, многократно са заявявали своята позиция от Националния съюз на зърнопроизводителите. Битките на бранша и без друго не са никак малко – земеделците чакат да бъдат извадени от обхвата на Закона за горивата, месеци наред се борят за преференции по отношение на въвеждането на тол системата, чудят се как да посрещат предизвикателствата на времето и как да се модернизират, ако искат да бъдат конкурентни на пазара. Секторът у нас има нужда от

целева подкрепа в две посоки – поливно земеделие и средства за закупуване на техника

До колко това ще залегне като политики в бъдещия национален стратегически план, зависи и от рамката на новата ОСП, която ще бъде зададена от Януш Войчеховски.

По време на второто изслушване, агрокомисарят се обяви за подкрепа на биологичното земеделие, като обеща да представи план за неговото развитие. В България секторът е критичен – невиждан бум на биопроизводителите в рамките на няма и 5 години, стопирано финансиране, промяна в правилата и недоволство от страна на фермерите. Доброто име на съвестните биопроизводители е компрометирано и тепърва трябва да се излиза от тази кал. Едно е ясно – правилата трябва да са такива, че да не допускат схемаджии и чертожници в бранша. Сегашното ръководство на земеделското министерство, с обновяването на данните в електронния биорегистър, всъщност започна въвеждането на мерки в тази посока.

Механизмите на подкрепа на Общата селскостопанска политика едва ли ще бъдат променени. Директните плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони остават базови. Единственият пункт, по който бъдещият агрокомисар вероятно ще срещне безусловна подкрепа, е че ОСП трябва да бъде опростена. От там насетне всичко е въпрос на битка на лобита и интереси.

Европейският агрокомисар Януш Войчеховски определено се очертава като най-странната птица в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, тепърва ще видим. Новият състав на Европейската комисия ще бъде гласуван на 23 октомври.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

Частично изравняване на европейските субсидии ще е успех за агрокомисаря Януш Войчеховски, казва Стайков

- Г-н Стайков, неизвестните около Брекзит и бъдещата ОСП оказват ли влияние върху пазара на земеделска земя и как?

- Всички са под стрес и това задържа в известен смисъл пазара. Още не е ясно как Великобритания ще напусне Европейския съюз и как това впоследствие ще се отрази върху бюджета на бъдещата ОСП – ще бъдат ли намалени субсидиите по директните плащания, ще бъдат ли въведени тавани, какви пари ще се отделят за напояване и т. н. Всички тези въпросителни държат в напрежение земеделците. Това оказва влияние върху пазара на земеделска земя, но тенденцията за плавен ръст на цените се запазва – там, където имаме сделки. Земеделците в момента плащат ренти, купуват торове, препарати, семена, горива – ако не им бъдат изплатени навреме субсидиите, те ще трябва да теглят кредити. В този смисъл едва ли покупката на земя стои на дневен ред пред тях, с изключение на големите фондови играчи.

- Как ще коментирате представянето на бъдещия агрокомисар Януш Войчеховски и неговата заявка за земеделски политики? Той заговори за изравняване на субсидиите в европейските държави – възможно ли е това?

- Независимо, че земеделието в Полша е доста по-добре развито в сравнение с това в България и Румъния, например, може да се каже, че сме от една черга. Затова е логично да очакваме Януш Войчеховски да защитава политиките, които искат новоприсъединилите се към Общността държави от Източна Европа. Силно се съмнявам, че страни като Германия, Франция, Италия и Испания ще позволят изравняване на субсидиите за земеделие, но можем поне да настояваме и да се надяваме на частично такова. Изравняване на субсидиите ще означава държавите от Източна Европа да се превърнат в пряк конкурент на общия европейски пазар. Като се има предвид качеството на нашите плодове и зеленчуци, например, ние бихме били заплаха за фермерите от Западна Европа. Не вярвам, че това ще се допусне. От друга страна, рано или късно, плавното изравняване на субсидиите за всички европейски държави трябва да се случи, защото инфлацията отдавна изяжда техния размер у нас и субсидиите не могат да останат такива, каквито са били преди 10 години.

- Все по-често се чуват гласове от български зърнопроизводители, че е трудно да удържат конкуренцията на пазара – в тази връзка каква промяна е нужна в земеделската политика?

- Вносните торове, препарати, семена – цените се вдигат. Излиза, че ние помагаме на европейската икономика, а ни плашат с намаляване на субсидии, след Брекзит. Затова българските земеделци търсят справедливост. Тревогата им е свързана с това, че още нищо конкретно не се знае по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика. Това кара стопаните да се въздържат от резки движения, защото бъдещето е неясно. Ако субсидиите бъдат намалени или бъдат въведени тавани, това може да доведе до намаляване на рентите, до отказ от обработване на земя. И въпреки, че земята е най-ценният ресурс, ако тя не носи рентабилност, може да се стигне до освобождаване на площи. Но това е само предположение. Дори при сегашните субсидии, ние не сме конкуренти, какво остава ако бъдат намалени. Затова ми се иска да вярвам, че полякът Януш Войчеховски ще има силата да се пребори за по-добри земеделски политики за страните от Източна Европа. Имаме прекрасни условия за развитие на земеделие, просто трябва да ни се даде шанс.

- Как можем сами да си помогнем в тази битка?

- Като сме единни. Крайно време е да се създаде Национална земеделска камара, в която да се включат всички браншове и заедно да защитават своите интереси. Когато браншът е единен, проблемите се поставят по-ясно и по-бързо им се търси решение.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

„За България е важно да се запази ежегодното подпомагане на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (2021-2027г). Необходимо е да се предостави правна сигурност на плащанията за периода до приемане на новото законодателство.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Финландия в Прага.

Тя посочи, че в рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа. По думите й двата пакета помощи са насочени към чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, където са и малките стопанства. Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области.

По отношение на предложените еко-схеми за доброволно участие от страна на стопаните, земеделският министър посочи, че България оценява подхода като положителен метод за осигуряване на допълнителен стимул за по-високия принос към околната среда и климата. „Ние застъпваме доброволността, но тази тема я разглеждаме като неделима с останалите чувствителни въпроси по пакета на реформата на ОСП, тъй като искаме справедливо насочване на подпомагането“, обясни министър Танева.

Публикувана в Новини на часа
Петък, 04 Октомври 2019 13:43

Агрокомисар на кантар

Кандидатът за европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица.

В досието на полякът Януш Войчеховски има солидна черна точка. Той е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г. 

Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това няма да повлияе на избора.

Полякът обаче започна с фалстарт своята битка за поста. Провалът при първото му изслушване пред европейските депутати изостри въпроса до колко неговата кандидатура за аграрен еврокомисар е уместна.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша би бил повече от приемлив на тази позиция. Структурата на полското селско стопанство обаче е различна.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговото първо изслушване. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните. Не даде конкретен отговор обаче на въпроса дали директните плащания между държавите членки трябва да бъдат изравнени. Част от евродепутатите се разсмяха на нищо неказващото изречение от страна на кандидата за аграрен еврокомисар „Отворен съм за обсъждане“.

Поляците имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението „ОСП не е Библия“, Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Дали при второто изслушване пред европейските депутати полякът ще издържи изпита, предстои да разберем. Ако това се случи, Януш Войчеховски определено ще е най-странната птица като еврокомисар по земеделието в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, не е ясно. Засега е агрокомисар на кантар.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

При рационално и модерно поливно земеделие, можем да бъдем 3 пъти по-ефективни, казва световно признатият учен, автор на Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през програмния период 2021 – 2027 година

Академик Атанас Атанасов е интересна и вдъхновяваща личност. Той е име и с признат международен авторитет в областта на генетичните биотехнологии и на геномиката. Академик Атанасов е създател и директор на съвместния Геномен център, научно сдружение между Селскостопанска академия и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Освен с научна и с преподавателска дейност, от 2008 година насам акад. Атанасов участва и в списването на стратегии за развитие на българското земеделие. Повод да се срещнем с него е актуализираната от учения Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през програмния период 2021 – 2027 година.

Каква е равносметката от 2007 година насам, след като страната ни стана пълноправен член на Европейския съюз? Питам академик Атанасов

Каква е картината в днешното българско земеделие?

Българското земеделие днес е окрупнено. То е в ръцете на 1000 – 1500 човека и в това няма нищо лошо, казва ученият. Зърнопроизводството ни е на европейско, на световно ниво, но може да бъде 5 пъти по-ефективно, смята Атанасов. В своята стратегия той задава най-важния въпрос - как българското земеделие да бъде икономически ефективно и устойчиво. Концептуалният отговор е прост: с ясна стратегия и с държавна воля за нейното прилагане. „Земеделието винаги е било посочвано като приоритет, но някак си през последните 30 години то все остава на опашката“, с горчивина констатира академикът. Припомня, че доброто партньорство между науката, фермерите и държавата са замръзнали в далечната 2008 година, когато са положени основите на подобен разговор. След това обаче стратегиите остават само на хартия. Академикът изглежда не е злопаметен, щом продължава да работи в тази посока.

Според Атанас Атанасов, най-важното днес е да бъдат посочени успешните модели в земеделието, които трябва да се стимулират и прилагат в повече стопанства. И дава пример със зърнопроизводството. Въпреки, че е на световно ниво, то не произвежда добавена стойност, а изнася суровини. Високата добавена стойност идва от преработването, от диверсификацията, от включването на други дейности в стопанството. В зърнопроизводството вече има такива успешни модели и те трябва да се поощряват. „Недко Митев, Божидар Митов, Румен Караманов – това са хора, които освен със зърнопроизводство, се занимават и с животновъдство, с преработка и производство на мляко и на месо. Това е пътят, тези хора трябва да бъдат подкрепяни“, категоричен е академикът. Държавата трябва да помисли и за около 200 хиляди земеделски производители, които имат нужда от подкрепа. Те трябва да бъдат стимулирани да се сдружават. „Ако имаме рационално и модерно поливно земеделие, можем да бъдем 3 пъти по-ефективни, дори при сегашните условия. Това обаче не може да бъде решена централно, социализмът свърши. Фермерите трябва да се кооперират, за да постигат повече“, казва още академикът. Хвърлените за земеделие пари трябва да обслужват един завършен модел, една верига. Нужен е анализ – когато даваш пари за едно, как това се отразява на останалите?

Добавена стойност, устойчивост и иновации

Това са ключовите думи за успешното развитие на съвременното земеделие, акцентира Атанасов. „Тези две думи не трябва да излизат от главата на нито един управник, който е решил да постави земеделието като приоритет“, казва академикът и обяснява защо. Добавената стойност те прави конкурентен – както на големите външни пазари, така и на нишовите. За да произвеждаш висока добавена стойност обаче, са нужни модерни технологии. „Много е хубаво да се наливат едни пари в земеделието, но нека да се дават целево, за конкретни неща. За да има ефект“, казва директорът на съвместния Геномен център.

България е малка страна, тя не може да нахрани света, но може да нахрани себе си и да лекува целия свят – чрез земеделската продукция и земеделската храна, които произвежда . За да се случи всичко това обаче, е нужна стратегия. Която да се приеме на ниво държава и да бъде изпълнявана стъпка по стъпка, последователно, независимо от смяната на правителствата. Една стратегия трябва да бъде поставена над политическите интереси – ако искаме да върнем престижа на българското земеделие. „А пък в България дал Господ планини, реки, биоразнообразие. Защо да не сме първите, които ще създадем стратегия за земеделието, обвързана с биоразнообразието и климатичните промени – като алтернатива на световното земеделие? Ние ли не можем да измислим как да се намали, например, метанът в стомаха на преживните животни, когато преработват храната? Можем и ако го направим, това ще бъде революция в земеделието. То се определя като основен фактор за увеличаване на въглеродните емисии, които водят до така страшните днес климатични промени“, обяснява академикът. В този контекст го питаме:

България е прочута със своя научен потенциал

– търсен ли е обаче той на ниво държава? „Лично аз съм подготвил над 400 научни кадри, които работят по целия свят, но не и у нас“, казва академикът. Държавата трябва да реши да отдели примерно 1 милиард лева, за да си върне тези хора в страната. Какво като имаме супер подготвени хора в сферата на земеделието, биотехнологиите, генното инженерство, когато те не могат да се реализират у нас. Българските сортове са на световно ниво, но пазарът днес е залят от чужди фирми, защото те владеят мениджмънта, знаят как да работят с фермерите. Ако българските учени бъдат привлечени отново да работят за България, страната ще цъфти. Но българските управници мислят само за днешния ден. Те нямат стратегия за бъдещето. Затова и проблемите на деня се решават неефективно, хаотично. Когато няма визия, резултатът е тъжен. Картината в българските научни институти е повече от плачевна. Ние изоставаме от съвременните бизнес модели. Но наука, която не е свързана с бизнеса, на кого е потребна?, риторично пита академикът и добавя: „Ако ще Мария Габриел да я клонираме, тя няма да ни свърши нашата работа“

У нас международното коопериране е табу

но без него нито частният, нито държавният бизнес имат бъдеще, убеден е Атанасов. България трябва да влезе и да стане част от тази верига, от международното коопериране, защото има какво да даде на света. Имаме достатъчно подготвени хора, имаме потенциал. Просто трябва да им бъдат създадени необходимите условия за работа у нас, обобщава академикът. Любопитна съм дали неговата важна и ценна стратегия е известна на сегашното ръководство на земеделското министерство. „На един от многото форуми, на които ме канят, имах възможност да я дам на министър Десислава Танева, тя ми благодари и ми каза, че стратегията идва тъкмо навреме. Но не знам какво ще стане по-нататък“, смее се Атанасов.

„Аз се натискам да помогна, но ако никой не ме иска, няма как насила да стане. И затова си викам: Атанасе, трай си! Доволен съм, че такива като вас се интересуват от мен и мога да си изплача болката. За мен е важна съдбата на българското земеделие. Ние сме безкрайно богати, а оставаме някак безразлични към цялото богатство от ресурси, което ни е дадено“, разсъждава замислен академикът.

И любезно ни черпи с локум и кафе. Донесъл ги е от последната командировка в Истанбул. Бил е поканен като лектор на международен форум, посветен на климатичните промени и на предизвикателствата пред съвременното земеделие. Тук е мястото да припомним, че академик Атанас Атанасов създава метод за "Ин витро" отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. Ученият за първи път доказва възможността за получаване на ембриони и цели растения от прашници, въвежда гени, обуславящи устойчивост на растенията срещу патогени, хербициди и стрес. Създава нови сортове и селекционни линии. Работи активно върху създаване и прилагане на законодателство за биобезопасността; организиране на контрол при използването на генетично подобрени растения; оценка и управление на риска при създаване и освобождаване на ГМО в околната среда. Научните трудове на акад. Атанасов са публикувани в над 170 престижни български и чуждестранни списания и са цитирани стотици пъти ,сумарния импакт-фактор е около 37, а личния импакт-фактор на академика е 43 бала, при максимален 50. Актуализираната от акад. Атанас Атанасов Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през програмния период 2021 – 2027 година е в режим на изчакване. Силно се надяваме, че тя няма да остане само на хартия и да събира прах в някое чиновническо чекмедже. Имаме земя, имаме вода. Засега си правим кал. А можем да си направим райска градина. От нас зависи.

Автор: Анета Божидарова

Фотограф: Тодор Петров

Публикувана в Интервюта

България и Германия са на различни позиции по отношение на обвързаната подкрепа в новата ОСП

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с Юлия Кльокнер, федерален министър на земеделието, храните и защита на потребителите на Германия в рамките  на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в град Хелзинки.  По време на срещата двете обсъдиха хода на дебата за реформата на новата ОСП и позицията на Германия за отхвърляне на обвързаната подкрепа в следващия програмен период. Министър Танева посочи, че ако се намали финансовият ресурс за обвързаната подкрепа за България, това ще засегне над 13 хил. фермери в сектор "Животновъдство" и  над 13 хил. стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци. По думите й, тези сектори изпитват значителни икономически трудности.  Българският министър подчерта, че земеделският сектор у нас е най-силно зависим от природните условия и фактори в сравнение с другите икономически дейности. Десислава Танева каза още, че поради нарасналите предизвикателства се налага осигуряването на стабилен бюджет за адекватно финансиране в рамките на новата ОСП.

Министърът на земеделието, храните и горите обясни, че обвързаната подкрепа в страната ни е насочена към малките и средни земеделски стопанства, които имат завишени потребности от подпомагане, за да бъдат конкурентоспособни. ,,Това сочат данните в анализа на схемите в сектора за 2015-2019 г., изготвен от Институпа по аграрна икономика", каза още българският министър. Тя допълни, че секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които са обект на обвързаната подкрепа, осигуряват заетост за 38.5% от общо заетите в земеделието в страната. Те предоставят възможности за работа и доходи на уязвими групи в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени.

България ще изпрати  SWOT анализът на Германия, за да се запознае детайлно със ситуацията в страната ни. По време на срещата министър Танева запозна германския министър със структурата на стопанствата в България.

Публикувана в Агроновини

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с френския си колега Дидие Гийом в рамките на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в град Хелзинки. Министър Танева заяви, че за България най- важната тема е бюджетът по обвързаната подкрепа в Реформата на Общата селскостопанска политика 2021-2027г. Страната ни настоява за осигуряването на адекватни нива на обвързана подкрепа. ,,За да запазим настоящата подкрепа към фермерите трябва да се даде възможност на държавите да прилагат схемата на нива от 18%+2% за протеинови култури, при условие, че няма да може да продължим преходната национална помощ, както предвижда предложението на ЕК”, посочи българският министър.

Десислава Танева запозна френския си колега с анализ на Института по аграрна икономика за прилагането на обвързаната подкрепа в периода 2015-2019г. ,,Той показва, че нямаме изкривяване през последните 5 г. и подкрепата е насочена към малките и средни земеделски стопани”, отбеляза Танева. Тя изтъкна, че България и Франция винаги имат единомислие по важните теми.

По време на срещата двамата министри обсъдиха и търговското споразумение Меркосур. Десислава Танева коментира, че документът ще се отрази негативно на пчеларите в България. ,,Отчитайки интересите на евентуалните засегнати сектори, България не би могла да подкрепи изцяло ратифицирането на търговското споразумение в частта, касаеща селскостопанските стоки. Споделям притесненията на бранша”, допълни Танева. От своя страна министър Гийом заяви, че Франция също не приема в този вид търговското споразумение.

Дидие Гийом посочи, че Франция настоява за приемане на законодателство за етикетиране на продуктите с посочена страна на произход. От своя страна българският министър заяви, че в България предстои промяна на законодателството в областта на храните и темата ще бъде предложена по време на обсъждането.

Публикувана в Бизнес

Институтът по аграрна икономика и  браншът проведоха срещи относно изготвянето на Анализа на състоянието на селското стопанство. Това е първият от трите SWOT-анализа, на база на които ще се изготви стратегическият план, съгласно изискванията на новата законодателна рамка за Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. В дискусиите участие взеха представители на Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциация на земеделските производители в България, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация и Институт за агростратегии и иновации. По време на срещите бяха обсъдени проблемите в отделните сектори и бяха дадени конкретни бележки по структурата и съдържанието на анализа. Браншът направи предложения по анализите на отделните специфични цели на новата ОСП относно стимулирането и споделянето на знания, иновации и цифровизация. Акцент беше анализът на земеделските доходи, пазарната ориентация и конкурентоспособността, както и научните изследвания. В детайли бяха разгледани и секторните анализи, темите за заетостта и привличане на млади земеделски стопани, както и връзката между научните институти и земеделските производители.

Доц. д-р Божидар Иванов, ръководител на екипа в Института по аграрна икономика, който е ангажиран с изготвянето на анализа, пое ангажимент да отрази направените бележки и коментари. Веднага след това ще се премине към втори етап на идентифициране на потребностите по анализа на конкретните специфични цели, заложени от Европейската комисия за новата ОСП.

Публикувана в Агроновини

Време е да опазим националните си интереси в земеделието, независимо от препоръките на „началниците в Брюксел“

Ася Василева

Ако напишете в Google “Стратегия за развитието на българското земеделие" ще ви излязат стотици резултати. Особено голям интерес на към този тип „творчество“ се забелязва през последните десетина години. Няколко правителства досега (с изключение на последното ) търсеха обяснения за неблагополучията в родното земеделие, като набързо създаваха група за изработване на стратегия за развитие на отрасъла. Няма спор, че там попадаха най-авторитетните български учени. Те създаваха на базата на своите познания и опит един продукт, който чертаеше добри и правилни перспективи за развитието на агросектора ни. За жалост, след отминаване на традиционната шумотевица около това действие на новия министър, нищо не се случваше в реалността и всичко си оставаше на хартия. Специалистите си получаваха хонорарите, а реално движение на тези стратегии - нямаше.


И как ли да има? В обосновките и препоръките на тези стратегии се анализираше и търсеше българският национален интерес. Но указанията за развитието на отрасъла вече идваха и продължават да идват готови от Брюксел. Те се съпровождат с известно количество пари. А както казваше и самият премиер Бойко Борисов “моите началници са в Брюксел”. Оттам се решава какво да се прави. И мислите ли, че мъдрите решения на брюкселската бюрокрация са взимани в национален интерес на България?


Много от политиците в Брюксел, които създават европейските програми, сигурно добре познават работите на такива наши големи учени като акад. Атанас Атанасов, проф. Пламен Мишев и др. Но те противоречат с историческия им опит и закономерното предвиждане на техните дългосрочни интереси на Общността.

За Брюксел бе нормално да се отпуснат 66 000 евро на група шведски фермери, за да си закупят акордеони и да създадат група, с която да убиват тъмните и дълги скандинавски вечери. Както е известно, скандинавските стопанства са далеч едно от друго, селски кръчми почти няма, остава хората сами да се забавляват. Важното е фермерите да останат във фермите си и да продължават да се трудят.


Ако някой в България поиска толкова пари за селски клуб, сигурно ще го помислят за луд, пък и за момент си представете колко цигански оркестъра биха били създадени. Ние акордеони си имаме, но пък толкова други неща нямаме. И след толкова години уж щедро финансиране по западни програми, земеделието като че ли не е помръднало от мястото си.

Според акад. Атанасов производството на зърнени култури в България са единственият печеливш сектор в българското земеделие. Но и там липсва добавена стойност. Едни и същи култури, 5 на брой, – рапица, слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик, се произвеждат и изнасят от България. Едва 5-7 % от стопанствата ни могат да се развиват високотехнологично. Независимо от европейските субсидии, от 2007 г. насам делът на земеделието в икономиката ни (БВП) се свива почти наполовина – от 9,6% на 4%. 5490 фермери, които са 1,9% от всички регистрирани земеделски стопани у нас, обработват 82 на сто от земеделската земя в България. От 2007 г. досега българското земеделие е загубило 500 000 работни места! Традиционни български култури като зеленчуци, плодове, млечни продукти, вече изчезват от родното производство. Ипак според акад. Атанасов, за да не загине българското земеделие, е необходима нова аграрна революция, в която стратегиите да бъдат изцяло преосмислени и реално приложени на практика.

Много добре зная, че министър Танева е заета в последните месеци да гаси пожари в подведомствените ѝ структури. Щях да започнаизброяването им с АЧС, но в крайна сметка всичко е свързано с безхаберието и корупцията. Зная, че на нейния гръб лежат и други проблеми, които не са получили гласност сред обществото. Но в същото време ми се иска да напиша, че идва времето, когато успешното министерстване ще бъде оценявано не толкова по потушените пожари и запазване на достойнството на съответния орган, но и със визията за новото българско земеделие, която чертае министърът.

И в този смисъл трябва да се направи необходимото стратегиите за развитието на земеделието, които вече съществуват и са добри, да намерят място в деловия график на министерството на земеделието. България разполага с прекрасни учени със световна слава и е престъпление да не се използва техният потенциал за запазването на националните ни интереси. Точно сега, когато се чертае новата ОСП, му е времето!

Публикувана в Агроновини

България с европейски комисар по земеделие – човек се чуди дали да се радва, или да се стресне от подобна възможност. Слуховете витаят отдавна, че за поста се спряга името на Мария Габриел. Изданието „Политико“ публично оповести този факт, ден по-късно премиерът Бойко Борисов го нарече фалшива новина и заяви, че страната ни се интересува от модерни сектори като киберсигурност и ITтехнологии. Без съмнение, позицията еврокомисар по земеделие е престижна и апетитна – 30% от европейския бюджет отиват за прилагането на Общата селскостопанска политика.

С апетитите обаче е по-добре да се разделим още в началото. Ако българските фермери си представят, че към България ще потекат милиарди евро, в случай, че наш човек оглави поста, дълбоко грешат. Върху гърба на бъдещия еврокомисар по земеделие ще легне тежка задача – да балансира между лобитата на отделните държави членки и като виртуозен диригент да намери баланса в интересите. Задачата е още по-трудна в един Европейски парламент без ясно очертаващо се мнозинство. Новата Обща селскостопанска политика все още е на ниво маркирани намерения, битките тепърва предстоят.

Ако погледнем свършеното досега от българските евродепутати в ресор „Земеделие“, трудно ще намерим с какво да се похвалим. Вярно е, че на масата бяха поставени някои проблеми – за двойния стандарт при храните, за ролята на пчелите като опрашители, за подкрепа на земеделието в планинските райони. Реални политики обаче на ниво Европейски съюз по тези въпроси още няма. В този план е резонен въпросът – до колко Мария Габриел, която има дълъг стаж като евродепутат, е подготвена за земеделското портфолио и как ще отговори на интересите на фермерите в 27 европейски държави?

Преди да възлагаме прекомерни надежди България да оглави поста европейски комисар по земеделието, полезно е да си припомним, че прилагането на политиките на Брюксел е в ръцете на всяко национално правителство. Още не знаем какво ще напише българското в т. нар. национален стратегически план. Позициите на отделните браншове вече са известни и картината изглежда позната. Като че ли отново надделява досегашният манталитет всеки да дърпа чергата към себе си, за да „усвои“ едни европейски пари. Политическите битки за пореден път се очертават тяснопартийни. Мисли се на парче, а не за общото благо. Този манталитет и това ниво на политическа култура вероятно лежат в основата на изначално сбъркания генезис на родното селско стопанство. Горко ни, ако продължаваме така. И е по-добре да се разделим с илюзията, че български еврокомисар по земеделие може да ни спаси.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта