Пандемия, суша, икономическа криза. Цялата тази комбинация, естествено, се отрази негативно на пазара на земеделска техника в световен мащаб. Българският пазар също последва тази тенденция.
 
Данните на КТИ за продажбите на нова земеделска техника в България за първите 6 месеца на 2020 г. обаче са двупосочни.
 
От една страна има спад на продадените нови трактори в сравнение със същия период на миналата година с почти 20 на сто - от 529 през 2019 г. на 235 трактора през настоящата година. Лидер в продажбите на тракторите у нас традиционно е John Deere.
 
Продажбите на нови зърнокомбайни, обаче запазват нивата от миналата година като са намалели само с 2 броя - от 87 на 85. Тук по-скоро интересното е огромното предимство, което е набрал брандът CLAAS с цели 30 продадени броя.
 
При товарачите също има тенденция на увеличение в сравнение с миналата година до 112 продадени колесни машини. Вероятно това се дължи на програмите в подкрепа на животновъдите, които бяха отваряни напоследък.
Публикувана в Агротехника
Сряда, 01 Юли 2020 07:51

Шапки долу – жътва е!

Пустият му вирус! Ако до вчера ни се струваше, че ежегодният ритуал „Хляб на мира“ е рутинно мероприятие, днес тихата жътва, която започна в страната е някак си тъжна. Тъжен е целият свят. Самотни кюстендилски череши се пукат от дъждовете в очакване на по-добър пазар. Породисти теленца с големи очи шестват единствено в социалните мрежи.

Всеки земеделец копае мълчаливо на собствената нива, а най-гласовитите обикновено не произвеждат нищо. Изтръпнали от невъзможността да наругаят някого право в лицето, земеделските разбирачи са развързали езици във фейсбук. Само дано си дават сметка, че казаното отминава, но написаното остава.

На фона на тежките битки в Брюксел, нашите малки войни изглеждат още по-самотни и незначителни. Дори вече е изморително човек да повтаря едно и също.

Не е ясно кога светът ще се върне към своята нормалност, повече от ясно е обаче, че един невидим вирус от години разяжда българското земеделие. Мамка им и вируси. Олеква му на човек, като наругае, така си е.

Но ругатните не произвеждат нищо. Картината в бедната ни държавица вече е толкова омерзителна, че може би единствената сигурна опора остава земята.

Но и тя се подяжда от вируса на лакомията. Битката за това кой и как да се разпорежда със земята предстои. Рано или късно, поземленото законодателство ще бъде сложено на масата. Едва ли обаче преди следващите парламентарни избори. Просто никой няма да посмее да жонглира с толкова горещ картоф, какъвто са поземлените отношения. Твърде големи интереси стоят зад цялата тази работа.

Бедното земеделско министерство също изпадна в тиха турбуленция. Колкото повече се опитват да й генерират скандали, толкова по-упорито министър Десислава Танева повтаря своите мантри: плащанията в сектора никога не са били по-редовни, проверките хващат схемаджиите, даже и невъзможното е направено, за да бъдат докарани онези 100 млн. лева, които трябва да закърпят дупките след пустия му Covid – 19. Боже мили, какво са 100 млн. лева на фона на милиардите, които всяка година се наливат в българското земеделие? Трохички някакви, но пък толкова е мило, че сами сме си ги извоювали, нали?

А какви ще ги вършим след 2 години – кой да ти каже. Иначе работата се бута по план. Пардон, по национален стратегически план. В него обаче, освен залагането на политики, в които добрите намерения се разминават с реалностите, човек трудно може да види друго.

Истината е, че не знаем какво ни очаква. Едно обаче е сигурно. На всяка маса, във всеки дом, всеки божи ден е нужен хляб. Както се казваше в онова стихотворение на Стефан Цанев: „Земя, ти имаш хляб и гроб за всички“. И всъщност това е дълбокият смисъл на инициативата „Хляб на мира“. Просто сме забравили за него.

Затова, респект към българските фермери. Може да не са докрай узрели за големия агробизнес, но всеки прави своите малки стъпки в тази посока. За едни държавата е майка, за други – мащеха. Тази тежка дилема обаче едва ли ще разрешим дистанционно, в онлайн дискусии.

Днес обаче за мъничко да усмирим обичайните крясъци. За да може всеки да се вслуша в тихата българска жътва. В нея има нещо свещено – отвъд политиките, отвъд самото земеделие дори. Шапки долу – жътва е!  

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Компанията обяви трансформирането си в Smart Industrial
Company (компания, произвеждаща интелигентни машини) на специална пресконференция. Развитието е съобразено с новите реалности, в които работят фермерите по света

Ася Василева

Кризата с К-19 не спря развитието на John Deere. Дори напротив - доведе до кардинална промяна в работата на световния лидер в производството на земеделска техника, продиктувана от новите реалности, в които работи и живее светът. Защото когато работиш умно, дори и в трудни времена, намираш правилните пътища да продължиш и да станеш още по-добър партньор на своите клиенти. И няма по-правилна стратегия от тази да предоставиш на земеделците решения, които да им помогнат да бъдат още по-ефективни и печеливши. За тези месеци, в които светът живее под знака на пандемията, John Deere не само провежда вече втора пресконференция, на която обявява новости, но и анонсира пълно преструктуриране на начина, по който работи и се структурира компанията.

На втората поред онлайн пресконференция за аграрните журналисти, компанията обяви много новости при тракторите от сериите 6М, 6R, 7R и пръскачките R700i. Всички те са насочени в една посока - интелигентното, умно, икономично земеделие, изключително важно във времена като сегашните. Всички от машините са обновени в посока по-ниски производствени разходи на час работа.

Най-важната новост обаче стана обръщението на Mark von Pentz, Президент на направленията за земеделска и градинска техника в световен мащаб, отговорен за развитието и разработката на новите поколения трактори и т.нар. „зелена линия“ (балиращи машини, косачки, пръскачки и др.), както и за модерните технологии в John Deere, в което той анонсира една кардинална промяна в начина на работа на компанията и заявката й за превръщането на John Deere в

световен лидер в умното земеделие

"Живеем в несигурни времена, каза по време на пресконференцията

Mark von Pentz; Президент на направленията за земеделска и градинска техника. Хората навсякъде по света са тежко засегнати от пандемията. John Deere преминава през трудностите достатъчно гладко. Нашето виждане за развитието на бизнеса ни днес е много по-ясно от преди няколко седмици. Факт е, че в тези времена дигитализацията е във възход. Без нашата система Connected Support Systems, дилърите ни не биха могли да продължат да обслужват машините на полето и да спазват необходимата социална дистанция. Те използват нашите дистанционни технологии, за да наблюдават отдалечено и проактивно да обслужват машините в реално време. В над 180-годишната история на нашата компания, ние непрекъснато се променяме и развиваме. Това ни позволи да бъдем най-големият и успешен производител на земеделска техника и технологии в световен мащаб. Днес наред е поредната голяма промяна в компанията

John Deere става Smart Industrial Company(компания, произвеждаща интелигентни машини)! Какво означава това?


John Deere вече няма да продава просто машини. Компанията предприема решителна крачка към производството на цялостни технологични системи, всяко звено, на които има една цел – да пести пари на фермерите и да прави работата им икономически по-ефективна. Те ще покриват решения от периода след жътва до следващата жътва, като по този начин ще открият икономически и екологични възможности за елиминиране на загубите и неефективността при работа.

John Deere ще предлага решения, които не само оптимизират цената на машините, но и ще предоставят на фермерите възможности да пестят пари докато произвеждат продукцията си. Продуктовите системи, включващи цялостни технологични линии, ще бъдат насочени в направленията "Царевица и соя", "Зърнени култури", "Памук и Захарно цвекло", "Животновъдство" и "Култури с висока добавена стойност".

Клиентите вече ще получават интегрирани решения и ще се възползват от предимствата от кооперирането на John Deere с външни компании за торене, растителна защита, консултации, софтуер и т.н. Повече от 160 такива доставчици вече са включени в John Deere Operation Center. По този начин земеделците могат значително да намалят своите производствени разходи. Защото машината като машина сама по себе си може да спести едва от 10 до 20 на сто от общите производствени разходи.

" Но като погледнем останалите 80-90 на сто от възможностите за реализиране на икономии в сферите на торенето, растителната защита и т.н. можем да постигнем много повече, каза още Mark von Pentz; Президент на направленията за земеделска и градинска техника. Това ни води до следващия стълб в нашата корпоративна структура. Това е нещо, което вече показахме на АГРИТЕХНИКА 2019 в зоната Future Technologу. Идеята беше да покажем, че сме готови да инвестираме в автоматизация, автономност, електрификация и изкуствен интелект".

John Deere е в процес на разработване и на семейство от умни машини, системи и решения. Фокусът е иновативен хардуер, интегрирани софтуерни решения, платформи за данни и различни приложения. Стратегията за умно земеделие ще помогне на фермерите да правят своя бизнес по-ефективно и устойчиво.

" Самите фермери вече не търсят просто отделни машини. Те искат да знаят всички разходи за притежаването им по време на целия срок на тяхната експлоатация, каза Mark von Pentz; Президент на направленията за земеделска и градинска техника. С решенията на John Deere FarmSight Solutions "Гарантирана горивна ефективност “, “Договори за оптимизация “и т.н.,  ние вече направихме много в тази посока през последните години. За в бъдеще обаче, заедно с нашите дилъри, ще предоставяме цялостни решения за целия експлоатационен живот на машините, които предлагаме. Това ще осигури на клиентите повече сигурност при планирането и по-добро познаване на реалните разходи за производството им.

Когато става дума за машини, то новото поколение трактори 6М се превърнаха в едни от най-атрактивните трактори на John Deere по света за средните фермери. Това са много компактни и надеждни машини на изключително конкурентни цени. Сега с представянето на трансмисията AutoPower и системата AutoTrac в три спецификации земеделците получават достъп до високи технологии в средния клас машини на цена, която остава твърде атрактивна. Внедряването на технологии от високия клас машини продължава и при тракторите от серия 7 и пръскачките, за да могат клиентите ни да се радват на повече контрол и прецизност при работа. Гаранцията е увеличена на 2 години или 2000 моточаса. 

Светът се променя и John Deere продължава да трансформира своята дейност, за да отговори на новите потребности на земеделците. Днес компанията предприема едно от най-значителните преструктурирания в своята история. Фермерите по света се сблъскват с нарастващи предизвикателства по отношение на внимателното отношение към ресурсите, печелившото производство и опазването на околната среда. Дигитализацията е един от основните пътища за решаването на тези предизвикателства. Превръщайки се вкомпания, произвеждаща интелигентни машини(Smart Industrial Company), ние искаме да дадем своя принос и да направим нас и нашите продукти и услуги по-умни, свързани и лесни за работа цялостни решения за производството на различни земеделски култури и животновъдство".

Повече информация може да намерите при официалния вносител на бранда John Deere в България – компания МЕГАТРОН.

Публикувана в Агротехника

Зърно за хляб ще има, но мнозина колеги ще са на ръба на фалита, казва Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Берберов, критична година се очертава пред зърнения сектор – какво е положението при вас, в региона на Стара Загора?

- В момента сме изключително притеснени – времето е против нас, имаме проблеми с опрашването на пшеницата заради нетипичните застудявания през месец април и нещата никак не изглеждат добре. Ситуацията с коронавируса остава непредвидима. Лично аз съм затегнал мерките в стопанството, външни хора не се допускат, защото един да се появи с Covid-19 и това може да обърка всичко, а чакаме да жънем. Но като цяло моята прогноза не е добра – между 100-120 лева приход от декар, това виждам аз като средно число за страната. На места дори и по-ниско. Пролетните култури няма да могат да компенсират тази разлика.

- При добра година какви са приходите от декар и какво покрива субсидията?

- Между 150 и 170 лева. Субсидията е 30 лева на декар площ. Рентите се движат средно между 40 и 70 лева. Така че на много места субсидията не покрива дори 50% от рентите. Субсидията е толкова преекспонирана, а ние дори още не сме получили дори окончателните плащания по СЕПП.

- Само 100% пропаднали площи с пшеница ще бъдат компенсирани, по данни на МЗХГ това са близо 30 хил. дка. От НАЗ обявихте още близо 200 хил. дка, които са в критично състояние – какво ще се случи с тези производители, как ще оцеляват?

- Да уточним, че става дума предимно за Добруджа. Онези със 100% загуби поне няма да амортизират машините, няма да им се налага да влизат в полето. Най-критични са производителите със 75% загуби. Те няма да им бъдат признати като такива и въпреки това ще трябва да направят допълнителни разходи. Зърно за хляб ще има, но не вярвам да постигнем 5 млн. тона реколта тази година. Много от колегите ще изпаднат в неплатежоспособност. И с банките вече е трудно. Което означава, че много от зърнопроизводителите вероятно ще прибегнат до редукция на земеделските площи, които обработват. До месец всичко ще стане ясно.

- Защо има проблем с банките?

- Кредитните нива се вдигнаха и причините за това са комплексни, включително и Covidкризата. Рисковите климатични условия през последните 5-6 години сигурно също са повлияли на анализите на банките.

- Нервна е картината, а какъв пазар се очертава?

- И там не е лесно. Търговците се ослушват, предпазливи са по отношение на резервирането на контракти. Въобще – ситуацията е нестабилна за всички.

- Земеделският министър Десислава Танева обяви 9% увеличение по СЕПП – това няма ли да компенсира отчасти загубите?

- Раздробеното изплащане на субсидиите не ни помага. Това не дава добра индикация нито към нас, нито към банките. Паричният поток трябва да бъде по-добре планиран. Постоянно сме в някаква изчаквателна позиция и това е изнервящо. На нас сега са ни нужни пари – да заредим машините с гориво преди жътвата. Трябва да закупим торове, да плащаме работни заплати – да покрием режийните разходи. На много от колегите се наложи да преструктурират своите кредити, което също струва пари. И всички сме в тази ситуация от 5-6 години. Колко още ще издържим? В особено тежка ситуация са колегите, които плащат високи ренти. Ако нямат вариант за някаква комулация на средства, това означава да се отиде към фалити.

- В този смисъл не е ли належащ един обществен дебат за рентите?

- Изхожда се от позицията, че сектор „Зърно“ е пазарно ориентиран, рентите се договарят свободно. Има обаче т. нар. справедлива рента, средна рента, диференцирана рента. Още Маркс е писал за тези неща, има какво да се прочете по въпроса. Вярно е, че през последните 10-12 години българското зърнопроизводство се модернизира и стана конкурентоспособно, но през последните 4-5 години този мастодонт започна някак да се подяжда. И трябва да се разсъждава върху това. Защо нещо, което е изградено, тръгва да се руши, а не се надгражда върху него? Трябва ли да се върнем 22 години назад в земеделието? Нека бъдем много внимателни. При нас парите са ясни. Публична тайна е обаче, че парите, с които се купува земеделска земя, меко казано са завоалирани. Много от собствениците видяха спекулативна възможност за натрупване на капитал от земята – чрез ренти. Да заповядат да я работят – да инвестират в техника, в работна ръка, във всичко. И да видят как се изкарват пари от земеделие. Затова призовавам – нека всички бъдат внимателни по тази тема. Как се плаща рента след една тотална загуба?

- Как ще коментирате намеренията на Брюксел да прилага Зелената сделка в следващите 10 години?

- Ако трябва 25% от площите, които обработвам, да са екологично насочени, по-добре да не стопанисвам нищо. И веднага една проста сметка ще ви направя: при моя размер на стопанството, това означава около 2 хил. дка. За тях трябва да платя на собствениците минимум около 100 хил. лева рента. От къде да ги взема, кой може да обезпечи подобно нещо?

- Говори се за поетапност, за обезпечаване на тези европейски политики…

- Може ли някой да каже какво ще се случи до 2030 година? Едва ли.

Публикувана в Интервюта

Да се чуди човек на радините фермерски вълнения като какви пари ще се паднат на всеки от извънредната мярка Covid-19. Все едно 100 млн. лева ще оправят родните батаци в земеделието и животновъдството.

Covid-19 ли е крив, че като сапунени мехури се пукат балоните с лавандула и рози. Всеки тръгва да засажда, работната ръка от готини е кът, а пазарът си е пазар – когато има свръхпредлагане, цената пада. Коя точно дупка ще запуши извънредното подпомагане по Covid-19?

Овцевъдите и козевъдите и те втасали – 70% от стопанствата не могат да се приведат в ред според сегашното законодателство. Covid-19 ли е виновен? Едва ли. Май е редно за това да попитаме десетките браншови животновъдни организации у нас. Като са толкова много, все някоя трябва да знае отговора.

Плодовете и зеленчуците отново се дрънкат кой краде пари по обвързаното подпомагане, какви и колко ефективни са проверките на терен, кой крив и кой прав в един лют спор, от който никой нищо не печели. Врявата вече на всички е досадна. Никой обаче не се сеща да повдигне въпроса за сортовия състав на българските градини и дали те са конкурентни на европейския и на световния пазар. Вместо това, сверяваме цените в малкия квартален магазин и в голямата търговска верига, цъкаме с език и се чудим тарикати ли са нашите производители или пък ние сме лоши, че не щем да прежалим 6 лева за кило череши или за кило домати. И тук никакъв Covid-19 не ни е виновен.

Зърнопроизводителите и те кахърни. Поне с основание и поне са наясно, че това няма нищо общо с един вирус. Най-големият враг за сектора се очертава времето. Първо невиждана суша, сега дъждове. Реколтата на много места е на кантар, въпреки, че сметката за зърнения баланс ще се върже.

Под въпрос е плащането на големите ренти в Добруджа. Даже и субсидиите няма да помогнат. Само че тази работа е сбъркана от години – днес обаче ще се плати висока цена за непремерения стремеж да наемаш колкото се може повече земя. Че Добруджа е златна, златна е. Но явно не е яма бездънна и аритметиката трябва да се прави по друг начин. Земята е жив организъм, не е дойна крава. Затова аграрен бизнес се прави с акъл.

Като капак – задават се радикални промени в европейското земеделие. Милиарди ще се изсипят в тази посока. Ние обаче още не разсъждаваме по темата. По-важни са ни 100-те милиона лева, с които да запушим някоя дупчица в сбърканото ни фермерство. Такава ни е психиката – оцеляваме ден за ден, година за година. Тъжна работа, не мислите ли?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Аргументи „за“ и „против“ No-Till се публикуват достатъчно често. Но само малка част от тях са балансирани и отделят достатъчно място не само на предимствата, но и на недостатъците на системата.


Поради несъвършенства на технологиите земеделието всяка година губи 23 млрд тона плодородна почва. Ако това продължи, то след 150 години на Земята няма да остане плодородна почва. Една от основните причини за загуба на плодородна почва е оранта. Тя от една страна осигурява заораването в почвата на растителните остатъци, плевелите и органичните вещества, както и оздравява почвата посредствам аерирането и. Но от друга – постепенно намалява здравето и плодородието на почвите.


За

1. No-Till пести средства

Изключвайки оранта от списъка на полските работи, земеделците пестят от гориво и работни заплати. Едно работно преминаване на полето увеличава разходите с до 50 щатски долара на хектар. Големите стопанства могат да постигнат забележими икономии.

  1. Намалява необходимостта от вода за отглеждане на културите

    При No-Till растителните остатъци не се заравят в почвата, за да изгният и да запасят почвата с хранителни вещества, а се оставят на повърхността. Наличието на такова органично вещества водш до това, че влагата се поглъща по-интензивно от почвата. По този начин намалява изтичането на водата от склоновете. Поради това, колкото по-често в местността има засухи, толкова по-ефективно ще бъде преминаването на No-Till.


    3. При No-Till по-малко хербициди попадат в околната среда

    Това е характерно не само за хербицидите, но и за пестицидите и торовете. Съответно, намалява замърсяването на подпочвените води с химически вещества. Ако повече стопанства преминат на No-Till, то това може да спомогне за оздравяване на околната среда.


    4. Повишават се добивите

    Когато в дадена местност обичайно не достига влага, то преминаването на No-Till може да доведе до съществен ръст в добивите. Например, в щатите Канзас, Небраска и Айова не е рядкост и 50-процентно увеличаване на добивите след преминаването на стопанството на No-Till. Това ускорява възвръщането на допълнителните инвестиции, необходими за подмяната на машинно-тракторния парк при преминаването на нулева почвообработка.


    5. Сформирано общество на фермери, работещи по No-Till, готови да споделят опит

    Масовото внедряване на нулевата почвообработка в САЩ започва в края на 70-е години на миналия век. През 1988 г. тази технология са прилагали 5 % от стопанствата, а днес – 30 %. И всички тези фермери са готови да споделят своя опит, което помага на новаците да избягват проблемите на етапа проба-грешка, през който са преминали пионерите на тази технология.

    6. No-Till способства за нарастването на количеството на полезните микроорганизми и насекоми

    След преминаването на No-Till е фиксиран ръст на популацията на полезните насекоми и почвени микроорганизви. Особено видим е той, там където No-Till се прилага в комбинация с почвопокривни култури.

    7. Цената на техниката за No-Till е съпоставима с тази на цената на останалите земеделски машини

    Капиталните разходи за No-Till зависят от няколко фактора, но всеки от тях може да се контролира. Цената на повечето машини е съпоставима с аналогичната техника за традиционното земеделие, ако се пресметне за срока на служба на машината и ако той не превишава 10 години. Например, за площ от 800 ха царевица или соя са необходими две директни сеялки, а цялата техника е на стойност над 100 000 щатски долара. Но пресметно на всяка година експлоатация на техниката това е едва 10 000 щатски долара.

    8. No-Till спира ерозията на почвата

    При оран горният пласт почва губи влагата, особено при вятър. А при проливни дъждове почвата не може бързо да попие влагата, и тогава възникват ерозия и наводнения. Но мулчирането със слой от растителни остатъци предпазва от студове и стабилизира поглъщането на водата.

    Против

    1. Цената на специализираната техника може да е непосилна за някои фермери

    Преминаването на No-Till изисква специална директна сеялка, способна да сее в миналогодишни растителни остатъци. Цената на такава сеялка често превишава 100 000 долара. Дори с оглед на икономията от оранта, такива разходи не могат да си позволят всички фермери.


    2. На полето може да има по-активно разпространение на гъбните заболявания

    Въпреки, че задържането на влага в почвата се отнася към предимствата на No-Till, то също така може да благоприятства разпространяването на различни плесени и гъбни заболявания. Тези проблеми по-лесно се контролират при оран. Фермерите трябва да вземат мерки, ограничаващи потенциалните загуби от гъбни заболявания, например, подобряващи аерирането без загуба на плодородна почва. Проблемът е особено остър в места с влажен климат.


    3. Увеличаване на необходимостта от хербициди

    Оранта унищожава плевелите, а при No-Till те растат по-интензивно, отколкото културните растения. Това принуждава земеделците да засяват устойчиви към хербициди ГМО сортове.


    4. Положителните резултати може да се забавят

    Ако земята е орана повече от 100 години, то пълното й възстановяване може да продължи 15-20 години. Така растежът на добивите може да не изплати разходите за нова техника. По тази причина търпението е неизменна част от прехода към No-Till. Фермерът трябва да дава всичко от себе си, и въпреки това няма стопроцентова гаранция, че преминаването към No-Till ще повиши доходите на стопанството. Може да минат 3-4 години, преди земеделцът изобщо да види някакви резултати. Технологията може да повиши рентабилността на стопанството само при дългосрочно виждане за преминаване на стопанството към нулеви почвообработки.

    5. Технологията изисква адаптиране към всяко конкретно поле

    Технологията No-Till може да се опише с израза: „Докато си жив, се учиш“. И въпреки, че днес тя е много по-лесна за усвояване отколкото преди 40 години, работата по No-Till предполага постоянно учене. В процеса на работа се появяват много нюанси в зависимост от условията на полето, влагата и т.н. Много фермери се разочароват, тъй като мислят, че само промяна в технологията ще бъде достатъчна за решаването на всичките им проблеми. А успех постигат тези, които непрекъснато адаптират начина си на работа.

    6. При някои почви фермерите никога не постигат предимства от преминаването на No-Till

    Към тях се отнасят тежките глинести, както и силно преуплътнените почви. Силно преуплътнените почви изискват обратно разуплътняване и разкъсване на плужната пета. И въобще е добре фермерите да се посъветват с консултанти и агрономи относно възможните ползи от преминаването на No-Till на всяко конкретно поле.

    7. No-Till ограничава възможностите за използване на земята

    В Средния Запад на САЩ обикновено не се практикува отглеждането като междинни култури на фуражни треви. Без оран е невъзможно да се отглеждат овощни култури. Най-голяма полза от растителните остатъци фермерът получава тогава, когато те са равномерно разпределени по повърхността на полето. Поради това стопанствата с ограничени площи може да нямат полза от преминаването на No-Till.

    8. Понякога растителните остатъци могат да станат развъдници на болести

    Рискът от акумулиране на патогени на растителните остатъци е един от най-големите проблеми при No-Till. Това е основната причина поради която при тази технология не се препоръчва да се отглежда една култура повече от 2 години поред на едно и също поле. Поради тази причина консултантите препоръчват да се практикува сеитбооборот въпреки по-ниските доходи от реализиране на продукцията.

Публикувана в Растениевъдство

ИВИЯНА МИТОВА, АГРОЕЛИТ:

Земеделието е икономически рисков отрасъл, трябва да се работи внимателно

През последните години в цял свят в сектора текат процеси на комасация на земята и уедряване на стопанствата. Европа все повече ограничава производството на традиционни култури и се поставя в позицията на вносител.

Ася Василева

Тя е финансистът на търговищката фирма „Агроелит”. Дружеството e с 30-годишен опит в земеделието и е сред най-успешните у нас. Обработва повече от 100 хиляди декара земя в областта. За себе си Ивияна казва, че е израснала със зърнопроизводството, проблемите и успехите в бизнеса винаги са били неотменна част от дните й. Родителите са й предали любовта към земята. Днес тя се занимава с реализацията на реколтата. Фирмата сее основните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица.

„Пред мен никога не е стоял въпросът, дали да се реализирам у нас или в чужбина. Зная, че камъкът си тежи на мястото и предпочитам родната страна. Обикновено хората, които тръгват на Запад, смятат, че там ще спечелят много, а проблемите ще са по-малко. Рядко това отговаря на истината. Начинът на живот зад граница е различен, липсват приятелите, личното време е оскъдно. Тук имаме близки и приятели, на които може да се разчита и прекрасна природа. Предимствата на живота в България надделяват. Убедена съм, че в България по-лесно може да се реализира всеки човек, който се стреми към това. Определено предпочитам да работя и да се развивам в родината, защото тук е домът ми.

При мен пътят от самото начало беше ясен. Вече има нещо създадено, от което е трудно да се откажеш. И нелогично. С течение на времето осъзнах, че земеделието е един много динамично развиващ се сектор, който е изцяло модернизиран. Земеделието, особено в България, е на много високо ниво“, без да се замисля отговаря на първият ми въпрос Ивияна.

  • Отговаряш за финансите и търговията във фирмата. Колко е важно доброто икономическо планиране в земеделието?

  • Земеделието по принцип е доста рисков отрасъл. Земеделците са изцяло зависими от времето. Което, поне лично за мен, предполага една по-голяма предпазливост по отношение на планиране и разходване на средствата. Никой няма гаранции, че това което е заложил, ще го произведе накрая. И повече – на каква цена ще го продаде. От тази гледна точка смятам, че икономическото планиране е изключително важно в земеделието. За разлика от един завод в земеделието не можеш да не насееш, а и като насееш, не знаеш какво ще ожънеш. Не можеш да спреш. Или дори и да можеш, това ти отнема една година. Няма как просто да затвориш за един месец.

  • Каква финансова стратегия следвате във вашето стопанство?

  • Ние винаги сме се стремяли да инвестираме в рамките на наличните средства през кредити. Но никога не сме предприемали излишно големи рискове.

  • Каква е годината за вас?

  • Годината е трудна защото със сигурност добивите ще са по-малки от това, което сме очаквали. Добре е, че при нас положението не е толкова лошо, колкото е в Добруджа. Но тепърва ще разберем каква ще е годината, защото сега предстоят пролетниците, тепърва ще се приберат пшеницата и есенниците, ще стане ясно какви са всъщност добивите. Надяваме се все пак годината да не е чак толкова песимистична.

  • Това ще забави ли вашите инвестиционни планове?

  • Не. Инвестициите са отдавна планирани неща, които сме предвидили вече като средства.

  • Като човек, който е пътувал много по света, можеш да направиш сравнение на земеделието по света и в България. Различава ли се много то?

  • Разликите са много големи. Смятам, че земеделието може да се раздели на европейско и земеделие на останалия свят. През последните няколко години в цял свят в сектора текат процеси на комасация на земята и уедряване на стопанствата. Включително в Съединените щати, където земеделието никога не е било раздробено. Ако в Западна Европа средните размери на стопанство са около 500 ха, при тях винаги са били над 5000 ха. Дори и там текат процеси на комасация и уедряване.

  • В Европа нещата са много по-различни. И това все повече ни затруднява като отрасъл, който трябва да се развива, ако искаме да бъдем конкурентни. С годините все повече стават чисто административните спънки пред земеделците. Не говоря толкова за екология, колкото за зелени мерки без ясен резултат от тях.

  • А в същото време субсидиите не са еднакви на българските и европейските фермери...

  • Това дори не го коментирам. Дори и изискванията не са еднакви, защото всяка страна може да си избере пакет от зелените мерки, който да прилага. Смятам, че в Западна Европа доста по-успешно се справят с това, за разлика от България, където в законодателството ни бяха допустими да се ползват за зелени мерки синори и т.н. Аз не съм чула за някой, който да е пробвал да ползва такова нещо и да му се е получило. На практика у нас не се получава, докато в Европа се получава.

  • Не трябва ли да има една по-широка дискусия за зелените мерки с участието на реалните производители като вас?

  • В интерес на истината, аз смятам, че такава дискусия тече, не само на ниво България, а в ЕС, във връзка с новата Обща селскостопанска политика. И тепърва предстоят да се приемат много нови неща, които тепърва ще разберем. Но, според мен, основното предизвикателство е Зелената сделка на Европа. Неизвестните от сегашна гледна точка са много. Всичко това, което в момента излиза като предложения от страна на ЕС, за нас става все по-притеснително. Не само заради таваните на плащанията и плановете за 25 % биологично земеделие. Изисквания като намалена употреба на пестициди, например. Да, това е добре, ние всички искаме да ползваме по-малко пестициди. Обаче как да произведем достатъчно, за да може ние да съществуваме? Ако намалим добивите, как ще се преборим с Русия, която всяка година ги увеличава? Как ще оцелеем като зърнопроизводители?

  • В момента на земеделието се гледа от позицията на какви мерки може да се измислят, за да допринася сектора за екологията. Смятам, че земеделието не е сектор, който има толкова голямо отрицателно въздействие върху екологията.

  • Това няма ли да застраши хранителната сигурност на Европа?

  • Мога да споделя един парадокс, който аз лично не мога да си обясня, както не мога и да си обясня каква е цялостната политика на Европа. Европа внася ежегодно, към тази година 17 млн. тона царевица, основно от Украйна. С политиката на позеленяване, оставянето на площи под угар, допълнителни задължителни площи за биологично земеделие, ако такива бъдат въведени, производството на царевица в Европа неминуемо ще падне още. Което означава, че Европа все повече ще става вносител на култури, които сама може да произвежда. Но поради неясни за нас причини, тя ограничава производството им и минава на внос. Ще се намали отглеждането на традиционни за европейското земеделие култури. И Европа ще бъде принудена все повече да внася основни за изхранването си култури.

  • Как се прави финансово планиране при толкова много неизвестни за бъдещето?

  • При нас плановете са до периода, до който има яснота. След това ще се съобразим според обстоятелствата. Нямаме избор.

  • Какво е отношението ти по отношение на вечната дилема в зърнопроизводството „качество или количество“?

  • Специално за мен, при зърнените култури спорът качество или количество не е толкова голям, защото там кой знае какви разлики в качеството не може да има. Единствената разлика е при пшеницата, но в много случаи качеството не зависи от нас. Може да си заложил много добри суровини, да си направил всичко, което е трябвало, но само един дъжд в неподходящия момент приключва с качеството. Според мен, при зърнопроизводството качеството зависи от обстоятелствата. Аз съм повече привърженик на количеството. Но смятам, че пазар има и за двете неща.

  • Какви са очакванията ви за цените?

  • По отношение на цените тази година е много непрогнозируема. Никой не знае с колко ще се свие потреблението заради Ковид-19. Защото това ще се случи. Факт е че има и проблеми с производството на пшеница в Северното полукълбо. Дори и в световен мащаб има големи разминавания в очакванията за добивите. Прогнозирането е трудно.

  • Какъв е пътят за успешно производство?

  • Приходите са резултат от производството. Парите, които си похарчил, за да произведеш единица продукция, трябва да са по-малко от приходите, да да е рентабилно производството. Важно е колко ще остане накрая. Производството трябва да бъде оптимално, така че да получиш максимално количество възвръщаемост от това, което си вложил. Например, има земеделци които влагат по 60-70 лв на дка торове, има и такива, които предпочитат да вложат торове за 30 лв. Разликата е двойна. Съответно печалбите от декар ще са различни. Това имах предвид под разумно и правилно инвестиране.

  • Ще останеш в земеделието, предполагам...

  • Да. За мен това е един изключително интересен отрасъл. Много динамично развиващ се. В земеделието има много място за млади хора. А това е основният проблем за земеделието в България – липсата на млади, образовани кадри.

Публикувана в Бизнес
От общо над 60 000 действащи земеделски производители най-много са дребните - над 54 000. Те обаче обработват близо 22% от селскостопанските терени. 90% от получателите на субсидии обработват под 1 000 дка земя. Това става ясно от писмен отговор от министъра на земеделието Десислава Танева на депутатски въпрос.

Фермерите, които обработват парцели с площ между 1 000 и 10 000 дка, са 5 288. Те гледат около 45% от земята, заявена за подпомагане.

Стопанствата, стопанисващи терени между 10 000 и 50 000 дка, са 709, като обработваните от тях земи са малко над 1% от всички.

 Най-големите земеделци, които се грижат за повече от 50 000 дка площи, са 21. На тях се пада близо 14% от заявената за субсидии земя. 15 фермери стопанисват между 50 000 и 100 000 дка, 4 - между 100 000 и 200 000 дка, а 2 - над 200 000 дка.

Общо обработваемата земя в страната възлиза на 38,7 млн. дка, от които 6,2 млн. дка са постоянни насаждения и затревени площи.

Публикувана в Бизнес

През повечето дни от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво време и температури близки до климатичните норми за втората половина на юни. Прогнозират повсеместни валежи и подобрение на почвените влагозапаси и в източните райони на страната. През изтеклия период валежи със стопанско значение са регистрирани главно в Западна, Централна България и на отделни места в южните райони.

Очакваните валежи през следващия период ще бъдат от важно значение за пролетните култури, част от които ще встъпят в репродуктивни фази от развитието си, през които изискванията им към влагата в почвата рязко ще се повишават. През периода при слънчогледа ще се осъществява образуване на съцветие. В началото на третото десетдневие на юни при ранните хибриди царевица ще се наблюдава начало на фаза изметляване. При зърнено - бобовите култури ще протича цъфтеж и формиране на бобове.

При пшеницата и ечемика в средата на юни в полските райони ще се наблюдава масово восъчна и пълна зрелост. При посевите във високите полета ще протича преход от млечна към восъчна зрелост. През следващия период отново се прогнозират градушки и риск от разпиляване на узрялата зърнена реколта.

Очакваното неустойчиво време, с чести валежи, ще бъде предпоставка за повишаване на инфекциозния фон от редица гъбни патогени: мани по зеленчуковите култури, струпясване по овошките, късно кафяво гниене по плодовете на късните сортове череши, сиво гниене по ягодите.

При лозата през периода ще приключва цъфтежът на ресите. Периодът от цъфтежа на ресите до образуване на завръз с големина на грахово зърно е критичен за заразяване на лозите с мана (Plasmopara viticola). Подходящи условия за провеждане на растителнозащитни пръскания ще има в края на следващия период. Срещу маната по лозата са подходящи фунгицидите: Арметил М – 0.25% (20дни), Пенкоцеб 80ВГ - 0,2% (28 дни), Фолпан 80ВДГ- 0,15% (20 дни), Галбен 8 М 65 – 0,25% (28 дни), Верита ВГ - 0,2% (30 дни), Акробат МЦ - 0,2% (20 дни), Ридомил голд МЦ 68ВДГ – 0,25%(20 дни), Валбон – 0,2% и др. В скобите е посочен карантинният срок на препаратите.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Петък, 12 Юни 2020 15:44

Винаги става дума за пари

Безпрецедентно обединение на земеделския бранш срещу твърденията и медийните изяви на организационния секретар на асоциация „Български пипер“ Георги Василев. Дори собствената му асоциация се разграничи от него.

Василев казва, че между 40 и 60% от парите по обвързаната подкрепа се крадат. Прокуратурата трябва да се самосезира по случая, смятат от близо 20 браншови организации в земеделието и животновъдството. Те твърдо се обявяват против „изявленията на един човек, който дори не е производител, а обикновен търговец“. По този повод бе дадена пресконференция в БТА.

Извън емоциите, нека бъдем честни – винаги става дума за пари. А когато става дума за много пари, тогава се намесва политиката. Политиката у нас е мръсна работа. Особено днес.

Както е вероятно Георги Василев да изпълнява политическа поръчка на БСП, също толкова вероятно е безпрецедентната земеделска подкрепа към министър Танева да е рожба на защитниците на статуквото. Как иначе да си представим, че на една маса ще седнат браншовите животновъдни босове Бойко Синапов и Симеон Караколев? Вторият свали земеделският министър Румен Порожанов със стачка, Синапов бе освободен като съветник от същия този министър. Но нека не се задълбаваме в подобни детайли – примерите от най-новата ни история са много, всеки може да се сети за няколко подобни.

Обективната журналистика изисква да бъдат чути всички гледни точки. Изводите остават за читателите. Изкушението да се правят внушения е голямо, всяка дума понякога е като ходене по тънък лед. Затова тази професия не е лесна. Още по-трудно става, когато медията, в която работиш е с конкретна политическа /което означава и финансова/ обвързаност. Тогава журналистите често са принудени да правят компромиси със собствената си професионална етика. Ако искат да имат работа. Това не е упрек, просто е всеизвестен факт.

Най-тъжното в цялата картина е, че след подобен скандал лъсва цялото дередже в родното земеделие. Всички признават, че у нас пари се крадат. Даже и министър Танева го казва. И, да, права е – това не е за хвалба. Не че в Брюксел не са наясно. Дълбоко се съмнявам, че на фона на цялата криза с Covid-19, някой в ЕК ще седне да се занимава с българските пунически войни. Тази попара си е наша и геройски ще си я изсърбаме сами. Колкото по-бързо го направим, толкова по-голям е шансът да се съсредоточим върху важните неща.

В края на годината близо 9 млрд. безвъзмездни европейски пари ще дойдат в България. Част от тях ще отидат и в земеделието.

Пак ли ще се води дебат как точно да се харчат? Колко от тях отново ще се окажат в ръцете на поредните чертожници?

Сегашната криза е знак, че е твърде възможно всичко това отново да се случи. И не защото статуквото е на път да смачка един устат пипераджия. А защото сме си такива - обвързани. И защото винаги става дума за пари. Междувпрочем, всеки сам отговаря за цената, която е платил.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 62

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта