На проведения късно в четвъртък пореден търг за покупка на хлебна пшеница, организиран от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха удовлетворени офертите за общо 465 хил. тона от зърнената култура с произход от Русия и Украйна, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена C&F намаля до 232,35 долара за тон от 233,16 долара за тон на предишния търг, проведен на 5 ноември, когато бяха закупени само 175 хил. тона мека пшеница, произведени във Франция и Русия. Зърното от настоящия търг трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 януари 2020 г.

Безспорен победител в търга е руската пшеница, като от нея бяха закупени 345 хил. тона. Най-ниска се оказа офертата на компанията Gemcorp за 55 хил. тона руско зърно – 232,03 долара за тон C&F, формирани от 217,46 долара за тон FOB и 14,57 долара на тон разходи за транспортиране по море. Следва предложението на Garant Logistic за същото количество руска пшеница срещу 232,39 долара за тон C&F при 218 долара за тон FOB и 14,39 долара на тон транспортни разходи.

Всички останали 6 удовлетворени оферти са на еднаква цена C&F от 232,40 долара за тон – изключително рядък случай в историята на търговете за пшеница и показател за настървената конкуренция сред международните компании за пазара в Египет, който е най-големият вносител на зърнената култура в света. Украинската пшеница печели с ниски цени FOB от 215,63 и 217,70 долара за тон, съответно на компаниите Hakan и Louis Dreyfus за по една партида от 60 хил. тона, които обаче губят предимството си заради най-високите транспортни разходи от съответно 16,77 и 14,70 долара на тон. Още 55 хил. тона руско зърно ще достави ADM, като и при нея скъпия фрахт от 14,59 долара на тон я е изложил на риск да не се класира сред печелившите при относително ниската цена FOB от 217,83 долара за тон. Останалите 3 удовлетворени оферти за по 60 хил. тона руско зърно са с абсолютно еднакви показатели с най-високите цени FOB от 218,88 долара за тон и най-ниските транспортни разходи от 13,52 долара на тон, като Grain Export е абсолютен победител в търга с 2 партиди, а една ще достави Posco.

Публикувана в Бизнес

- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта

В сезона на беритбата на шафрана, полезно е да припомним някои практики в отглеждането на тази екзотична за страната ни култура.

Преди да се хвърлите да засаждате на големи площи непретенциозния минзухар, опитайте на няколко квадрата. За да не се окаже впоследствие, че сте хвърлили маса пари, а не можете да се справите с отглеждането на културата.

Мит е, че шафранът не е трудоемък. Въпреки, че реалната работа по него е в рамките на няма и два месеца, всички дейности се извършват на ръка – от засаждането на луковиците, до прибирането на цвета и неговото сортиране.

Минзухарът не е капризен, по-скоро е сухолюбив. Затова и тази година стопаните се радват на големи количества цъфнал цвят. Шафранът не обича мочурливи и влажни почви. Подходящо е да го засадите на слънчев и полегат склон. Задължително е да изследвате почвата.

Плевелите са враг №1 на шафрана. Ако искате качествен и биологичен продукт, трябва внимателно да използвате препаратите за растителна защита. При окачествяването на изсушения шафран, става ясно дали и с какво сте третирали почвата. Плевенето на ръка е трудоемко и се налага няколко пъти в годината.

Обирането на цъфналия цвят също не е лек процес – извършва се на ръка. Добра новина е, че лековитото цвете цъфти поетапно. Прибран сутринта, лилавият цвят е добре да се сортира до края на деня, за да не изгуби от своите качества. Ако няма такава възможност, трябва да се съхранява в студено помещение, при температура до 5 градуса.

Най-тежък е процесът на сортирането. Червените стигми или както са по-популярни – близалцата, се отделят на ръка от всеки цвят. И това всъщност е най-ценната част от шафрана. Особено трябва да се внимава в тях да не попаднат външни замърсители като влакна, косми, пръст или други. Затова сортирането се извършва изключително прецизно, в почти аптекарска среда, от работници с перфектно зрение, сръчни и бързи ръце, и задължително с прибрани под шапка коси.

Фермерите у нас сушат шафрана в сушилня за плодове. Всеки сам е стигнал до определен начин на работа в този процес. В Иран, например, меката на минзухара, големите преработватели на шафран, първо изсушават шоково, след това намаляват градусите. Специалистите казват, че по този начин качествата на червеното злато се запазват от 5 до 7 години.

За да съхраните обаче правилно шафрана, също си има тънкости. Той трябва да е в херметически затворен съд и да не е изложен на пряка слънчева светлина.

Най-важен, разбира се, остава пазарът. У нас шафранът няма как да бъде окачествен в лаборатория, защото културата е непозната и такава лаборатория няма. Това обаче може да бъде направено в съседна страна и не струва скъпо – под 100 евро. Със сертификат за качество може да се търси по-добра цена за продукцията. В момента българските малки и средни стопани, които отглеждат шафран, продават на случаен принцип, предимно през интернет. По-големите вече са се доказали на външния пазар. Регламентиран у нас такъв обаче няма. Предмет на дебати в социалната мрежа е цената на шафрана. Опитни и доказани производители продават на 30 лева за 1 грам шафран и твърдят, че по-ниска цена от тази е под себестойност и подбива пазара.

Няма и държавно подпомагане за културата. Въпреки това, фермерите могат да получат субсидии през някои от мерките по ПРСР и по линия на отглеждането на билки или лекарствени растения. Стига да са се регистрирали като земеделски производители по Наредба 3.

Ниша с висока добавена стойност са продуктите, в които се влага шафран – от козметика до напитки и хранителни продукти. Фермерите у нас, които преработват минзухара, все още са малко.

Отделен бизнес е този с продажбата на луковици. На 4-5 години те трябва да се изваждат от почвата, да се разделят и сортират по размер. Предвид многото тънкости в отглеждането на шафрана и деликатните процеси до превръщането му в краен продукт, бизнесът с луковици е по-сигурен и по-бързо доходоносен. Особено като се отчете интереса към културата у нас.

Абсолютно възможно е да се справите с целия процес по отглеждането на шафрана и накрая да можете да се похвалите с един буркан червено злато. Въпросът е какво ще се случи с него. Дали ще остане за вътрешна консумация или ще се превърне в бизнес.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

На последния за покупката на хлебна пшеница, проведен във вторник от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха уважени офертите за общо 235 хил. тона с произход от Украйна, Румъния и Франция, като средната цена C&F скочи с над 5 долара за тон спрямо предишния търг, проведен на 16 октомври, достигайки 235,63 долара за тон, съобщи електронното издание УкрАгроКонсулт.

Най-ниска цена C&F от 234,55 долара за тон бе предложена от компанията Olam за партида от 55 хил. тона украинска пшеница, като при относително ниска цена FOB от 217,45 долара за тон разходите за транспортиране по море се оказаха сравнително високи – 17,10 долара на тон. Макар и с най-висока цена FOB от 220,75 долара за тон, следва офертата на Cargill от 235,40 долара за тон C&F за 60 хил. тона румънска пшеница благодарение на изключително ниския фрахт от 14,65 долара на тон. Още 60 хил. тона пшеница от Украйна ще достави Louis Dreyfus срещу 236,16 долара за тон C&F, формирани от 219,50 долара за тон FOB и транспортни разходи от 16,66 долара на тон. Последната одобрена оферта е за 60 хил. тона пшеница от Франция на компанията Glencore при 236,40 долара C&F, като изключително ниската цена FOB от 214,50 долара за тон се оскъпява съществено от значителните разходи за доставка по море от 21,90 долара на тон.

Зърното трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 декември.

На предишния търг Египет закупи общо 405 хил. тона пшеница от Русия, Франция и Украйна при средна цена от 230,55 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

В редовния си месечен доклад експертите на министерството на селското стопанство на САЩ понижиха прогнозата си за производството на слънчоглед в света през селскостопанския сезон 2019-2020 г. с 1,2 млн. тона до 51,38 млн. тона, съобщи електронното издание АПК-Информa. Ако оценката им се оправдае, резултатът ще остане и под прибраните през миналия сезон 51,42 млн. тона.

В основата на значимата корекция е понижаването на прогнозата за реколтата от слънчоглед в Украйна с 1 млн. тона до 14,5 млн. тона, а като причина се посочва очакваният спад в добивите от маслодайната култура до 2,34 тона от хектар от досега предвижданите 2,5 тона от хектар. Занижени са и прогнозите за реколтите от слънчоглед в Аржентина и Казахстан, но с доста по-скромните 130 хил. и 100 хил. тона.

На база на по-ниската оценка за световната реколта е занижена и прогнозата за преработката на слънчоглед с 1 млн. тона до 47,3 млн. тона, като отново Украйна е с основната „заслуга” – експертите на американското министерство вече очакват местните предприятия да преработят само 14,3 млн. тона от маслодайната култура през сезона, или с 900 хил. тона по-малко, отколкото предвиждаха през септември.

Спадът в производството се е отразил и на оценката за крайните световни запаси от слънчоглед, които вече се прогнозират на ниво от 2,4 млн. тона при предвиждани 2,8 млн. тона през септември и отчетени 2,9 млн. тона в края на миналия сезон.

Публикувана в Бизнес

Изминалият седем дневен период (4.10.-10.10.19 г.) премина в очакване на нови важни за ценовото развитие данни – доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Пазарните нагласи бяха за по-ниски, в сравнение със септемврийския доклад добиви от царевица в Щатите и леко редуциране на данните за производството на пшеница в света вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия в Австралия и Аржентина. Перспективата за влошаване на добиви в сравнение с предишните прогнози и активизиране на износа бяха основните фактори за възходящото развитие на цените пшеницата и царевицата на международния пазар.

Докладът на Министерството беше оповестен на 10 октомври (19:00 българско време), но повечето от песимистичните очаквания не се оправдаха. Прогнозата за средния добив от царевица в САЩ през 2019/20 г. остана непроменена – 10,57 тона от хектар, а оценката за размера на новата американска реколта се оказа по-висока от очакваното от търговските среди равнище – 350 млн.т срещу 345 млн.т. В раздела за пшеницата наистина виждаме намаление на прогнозата за производството в Австралия от 19,0 млн. т на 18,0 млн.т, което обаче в глобалния баланс се компенсира с по-високата оценка за добива в ЕС – 151 млн.т, в сравнение с 150 млн.т, очаквани допреди един месец и 136,8 млн.т реколтирани предходната година. Оценките за добива от пшеница в Русия и Украйна през 2019/20 г. не са променени и възлизат съответно на 72,5 млн.т и 28,7 млн.т (71,6 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.).

По-оптимистичните в сравнение с очакваните на търговските среди данни прекъснаха повишението на котировките на мелничарското и фуражното зърно в Щатите и ЕС.

При закриване на борсата в Париж на 10 октомври декемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR 177/т, в сравнение с EUR 176/т на 3 октомври 2019 г. Ноемврийският контракт царевица завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 1,50 евро, на равнище EUR163,50/т.

Експортният пазар в Западна Европа за разлика от фючърсния беше значително по-твърд главно поради повишението на цените на пшеницата в Русия и Украйна.

На 10 октомври френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR177-178/т FOB, а германската пшеница мин. 12,5% - по EUR 176-181/т СРТ Хамбург, в сравнение с EUR 171/т FOB Руан и EUR 173-178/т СРТ Хамбург на 3.10.19 г. (EUR206FOB Руан/СРТ Хамбург към 10.10.18 г.).

Една от основните теми за коментар в Европа са резултатите от последния мащабен египетски търг, спечелен изцяло от черноморското зърно.

На 9 октомври Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 10-20 ноември 2019 г., в това число: 180 хил. тона руска пшеница и 125 хил.т украинска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

GrainExport

204.72

15.70

220,42

60 000

Русия

GrainExport

205,15

15,70

220,85

60 000

Русия

Posco International

206.50

15.70

222,20

55 000

Украйна

Hakan

201.60

20,55

222,15

60 000

Украйна

Dreyfus

206,67

15,94

222,61

На търговците правят впечатление доста по-високите цени реализирани при тази сделка, в сравнение с търга, проведен в края на септември за почти същото количество зърно. На 25 септември GASC напазарува общо 300 хил.т пшеница, в това число 240 хил. тона руска пшеница по цени $196,45-197,75FOB

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Неделя, 15 Септември 2019 16:27

Стабилизиране на зърнените пазари

Изминалият седмичен период (05-12.09.18 г.) премина под знака на новите прогнозни данни за състоянието на световния зърнен баланс. На 12 септември Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния сr месечен доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. И този път не мина без изненади.

Повечето показатели в балансите на пшеницата и царевицата се покриваха с пазарните нагласи, но при соята, в раздела за САЩ, засетите площи се оказаха значително под средните стойности, очаквани от независимите експерти. Последва логичното рязко увеличение на спекулативните покупки на фючърсния пазар, като в рамките само на четири работни дни (9-12.09.) соята поскъпна в Чикаго с 14-15 долара и в момента се търгува там по около $330/т за доставка през м. ноември ($306 – 13.09.19).

Актуализираните данни в баланса на пшеницата според мнението на водещи анализатори са неутрални за ценовото развитие, тъй като не се отличават много от набелязаните през август. Все пак редица експерти са на мнение, че те ще допринесат за стабилизиране на пазара на фона на раздвижване на експортния фронт.

Увеличението на прогнозата за производството на пшеница в страните от ЕС (с 1 млн.т спрямо данните от август), Индия (с почти 1 млн. т) и редица други държави няма да могат да компенсират напълно влошените перспективи за Австралия (минус 1 млн. т), Русия (с 0,5 млн.т) ), Украйна (с 0,5 млн.т ) и Казахстан (с 1,5 милиона тона). Вследствие на това прогнозата за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. е намалена спрямо данните отпреди един месец с 2,6 млн.т – до 765,5 млн.т, което е с близо 25 млн.т повече спрямо предходния сезон. Въпреки известно намаление в оценката за глобалния добив, перспективата за рекордно предлагане на пшеница през текущия сезон остава в сила, тъй като прогнозите за размера на световното потребление и износа са редуцирани успоредно с намалението в раздела за производството.

В новата редакция на баланса се предвижда, че добива от пшеница в ЕС през 2019/20 г. ще възлезе на 151,0 млн.т, в Русия – 72,5 млн.т и в Украйна – 28,7 млн.т, в сравнение с 136,9 млн. т; 71,7 млн.т и 25,1 млн.т през 2018/19 г.

Производство на царевица в САЩ през новия сезон се очаква да възлезе на 350,5 млн.т; ЕС- 64,8 млн.т; Украйна – 36,0 млн.т; Русия – 13,0 млн.т; (366,3 млн.т; 64,2 млн.т; 35,8 млн.т; 11,5 млн.т – 2018/19 г.).

Раздвижването на експортния фронт (над 600 хил. т седмичен износ) и ценовото рали при соята бяха основните фактори за повишението на цените на пшеницата в САЩ. Септемврийския контракт завърши седмичния период в Чикаго с положително отклонение от около 10 долара – на равнище $178,60($177/т – 12.09.18 г.).

Подобна беше и ценовата динамика в Париж На 12 септември декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори там на равнище EUR 169,50/т, в сравнение с EUR 166,25/т на 04.09.19 г. (EUR 199,50/т12.09.18 г.).С 3-4 евро поскъпна западноевропейското хлебно зърно и на експортния пазар – до EUR 168FOB Руан за френска мелничарска пшеница и EUR 169-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (201-204FOB Руан и СРТ Хамбург към 12.09.18 г.).

Средните експортни цени на стандартната руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазон $183-186 FOB черноморско пристанище ($216-21812.09.18 г.).

На европейския пазар за царевицата липсваха значими ценови промени. На 12 септември ноемврийският контракт фуражно зърно се търгуваше на борсата в Париж по EUR162-163/т в сравнение с EUR161-162/т, в края на предходната седмица и около EUR176-177,50/т на 12.09 .18 г. Според търговски източници цената на украинската царевица в момента се движи в диапазон $152-155FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Ценовата конюнктура на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан и през изминалите седем дни остана низходяща, предвид големите наличности от зърнени храни в глобален мащаб. Темпото на ценовия спад обаче рязко се забави предвид активизирането на купувачите на експортния фронт. В рамките на седмичния период (16-22.08.19) експортната цена на американската мека червена зимна пшеница се понижи с 3 долара - до $206-207FOB за товарене през септември. През същия период септемврийските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижиха с 4 евро – до EUR 164/т. Експортният пазар за европейското зърно обаче остана относително стабилен, подкрепен от валутния фактор – понижение на курса на еврото спрямо американската валута. На 23 август френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR166-167/т FOB Руан, в сравнение с EUR168 FOB в края на предходната седмица и EUR211/т FOB на 22.08.18 г. Цената на германската пшеница„В” качество (мин. 12,5% протеин) през последните няколко дни се задържа на равнище EUR 171-174/т СРТ Хамбурги EUR173-178/т FOB Балтийско море за кораби до 3000 тона (EUR 209-214/т СРТ Хамбурги EUR 214-219FOB Балтийско морена 22.08.18 г.). Френската царевица в момента се котира за износ по EUR165/т FOB Бордо, в сравнение с EUR168/т FOB Бордо в края на предишната седмица.

Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се понижиха с 2-3 долара и в момент това качество се предлага за износ от дълбоководните черноморски пристанища по $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.)

Тези дни стартира прибирането на новите слънчогледови реколти в Украйна и Русия. Анализаторите очакват рекордни добиви от маслодайната култура и в двете държави основни производителки, като украинската реколта се оценява вече на 15,5 млн.т, а добивът в Русия – на около 13 млн.т, в сравнение с 15,0 млн.т и 12,7 млн.т прибрани предходната година. Първите резултати в Украйна показват среден добив от 1,44 тона от хектар. Според местните търговци реколтната преса вече започна да тежи на пазара. През миналата седмица заводите оповестиха изкупните си цени, които гравитират към $360/т , което е с 7-10% под нивото на стартовите изкупни цени през същия период на 2018 г.

Експертите коментират, че въпреки очертаващата се рекордна реколта цената на украинското сурово слънчогледово масло засега остава сравнително стабилна $720-730FOB за товарене през септември и $710-715/т FOB за товарене през октомври ($695-710FOB към 23.08.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

         През изминалите седем дни развитието на международните зърнени пазари отново беше много динамично и противоречиво. Докато котировките на пшеницата и царевицата в САЩ се издигаха над тримесечното си дъно, цените на хлебното и фуражното зърно в ЕС се движеха предимно в низходяща посока.

Възстановяването на цените на пшеницата и царевицата в САЩ анализаторите обясняват главно с „нагласяването на позициите на фючърсния пазар (борсата в Чикаго) преди публикуване на редовния месечен доклад на Министерството на земеделието на САЩ за състоянието на глобалния зърнен баланс на 12 август.

В същото време фючърсните и експортните котировки на пшеницата в ЕС се плъзнаха надолу, депресирани от голямата европейска реколта и разочароващите за западноевропейските производители резултати от египетския търг. На 7-8 август цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж ерозира до най-ниските стойности от средата на май – до EUR 170/т (EUR214/т – 8.08.18 г. и EUR 161,75/т – 8.08.17 г.).С 1,5-3 евро се понижиха и експортните котировки на западноевропейското хлебно зърно – до EUR 169/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12% протеин и   EUR 172-177/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин. За справка, през същия период на миналата година френското зърно се предлагаше за износ по EUR 217/т FOB Руан, а германското се котираше по EUR 214-216/т СРТ Хамбург.

Прибирането на реколтата от пшеница във Франция почти приключи, а добивът надминава предварителните прогнози. Френското земеделско ведомство във вторник повиши прогнозата си за реколтата от мека пшеница до четиригодишен връх от 38,2 милиона тона, а независимите експерти и търговци са настроени още по-оптимистично. Най-актуални са прогнозните данни на водещата европейска независима аналитична агенция Strategie Grains - 38,98 млн.т, в сравнение с 37,0 млн.т очаквани допреди един месец и около 34,00 млн.т ожънати през миналата година. Тези дни Асоциацията на германските фермери (DBV) вследствие на рекордните жеги и липсата на дъжд през юни редуцира прогнозата си за производството на пшеница в страната с 2 милиона тона до 22 млн. тона, но все пак това е 2,4 млн.т повече спрямо предходния сезон.      

            На 6 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 415 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 5-15 септември 2019 г.по средна цена of $219.08/MT C&F ($219.34/MT C&F- предишния търг).

                 Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 Русия Solaris 203.90 16.15 220.05
60 Русия Posco Daewoo 203.90 16.15 220.05
55 Русия Garant Logistik 203.90 16.15 220.05
60 Русия Hakan 203.90 13.47 217.37
55 Украина Hakan 198.45 20.90 219.35
60 Украина Louis Dreyfus 200.17 17.10 217.27
60 Румъния ADM 204.23 15.19 219.42

                                                    

                          Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% останаха почти непроменени $195-197/т FOB за пшеница 12,5% протеин и $190/t FOB за пшеница 11,5% ($230-235/т през същия период на 2018 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

45% от българското производство е за сектор „Свиневъдство“, казва председателят на Съюза на производителите на комбинирани фуражи

- Г-н Божков, без съмнение, ситуацията с АЧС е притеснителна и за вашия бранш, какви загуби се очертава да претърпите?

- Всичките 65 индустриални свинеферми са членове на Съюза на производителите на комбинирани фуражи и почти всички разполагат със собствени заводи. Ако африканската чума не бъде овладяна час по-скоро, засегнатите сред тях ще трябва да спрат производство.

- Каква част от българското производство на комбинирани фуражи е предназначена за сектор „Свиневъдство“?

- Най-голяма част от фуражите, които се произвеждат у нас, са насочени към сектор „Птицевъдство“. Около 40-45% от комбинираните фуражи са предназначени за свиневъдния сектор. Ако още производители бъдат засегнати от АЧС, ние няма как да пренасочим фуражите към други въдства, защото те са само за изхранване на свине.

- Една от тиражираните версии е, че африканската чума е влязла у нас чрез фуражите – как ще го коментирате?

- Това няма как да стане. Още когато беше констатирано първото огнище на АЧС в България преди 1 година, във варненското село Тутраканци, ние сме взели съответните мерки, предписани от БАБХ: дезинфекция на входа и на изхода, норми на съхранение на прибраните зърнени фуражни суровини. Те се включват в производство 2 месеца след съхранение. Около 60 % от българските фуражи са гранулирани, а това е процес, при който се развива температура от 75 до 82 градуса по Целзий. Вирусът на АЧС няма как да живее в такава среда, той умира. Вероятно е влязъл по много други начини, най-вече с „помощта“ на човека, но чрез фуражите – изключено е.

- Внасяме ли фуражи от Румъния?

- Не, нашите свободни мощности са около 60%. Българското производство задоволява вътрешния пазар. Опитваме се да разширяваме външния, който към момента е около 5-10%. Но при такава сложна епизоотична обстановка, това е трудно. От няколко години държавата се бори с Птичия грип, сега с Африканската чума по свинете. България произвежда едни от най-качествените и безопасни фуражи в Европа и затова искаме да разширим външния пазар поне с още 10%.

- Къде изнасяме комбинирани фуражи?

- Освен с държави от Европейския съюз, търгуваме с Турция, с бившите руски републики, с Китай.

- Закъсняха ли мерките срещу АЧС, как по-бързо да се овладее ситуацията?

- Хората трябваше да бъдат по-рано и по-добре информирани колко опасно е заболяването. Когато вече е влязло в страната, всички, които са засегнати от АЧС, трябва да бъдат обезщетени – и малките, и големите стопанства. Надявам се, че ситуацията ще бъде овладяна в най-скоро време. Защото със свиневъдния сектор са свързани много други браншове.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта