Това написа в книгата на манастира премиерът Марин Райков. Манастирските пчели работят на кестен – основна паша и скъп мед.

Специален екип на „Пчела и кошер”, манастир Зограф, п-в Атон
Съвпадането на Великденските празници с Гергьовден предизвика промяна в провеждането на традиционното литийно шествие с иконата на Св. Георги. Тази година това се проведе на 9 май.
Стотици поклонници от България (основно), Русия, Македония и Сърбия, Грузия, Армения и други страни идват в Зограф за манастирските празници. Със своето отношение към ортодоксалното християнство, всеки от присъстващите тук дава пример за духовно израстване и съпричастност към доброто и полезното за всички хора. А тази година тук се случи и още нещо уникално. Тук дойде и служебният премиер на България Марин Райков, и министърът на културата Владо Пенев, и много други официални лица. Скромното им, но всеотдайно участие в манастирските служения показва уважението към традиционните и за България, и за Българската православна църква, ценности. Официалните лица похвалиха и чудесното манастирско вино.
Но и още нещо уникално - на това голямо събитие за православните български пчелари присъства единствено ЕКИП НА В. „ПЧЕЛА И КОШЕР“: Димо Димов, гл. редактор и Васил Радойчевски, сътрудник на редакцията.
Всеки българин знае и се възхищава на величието и ролята на манастира Зограф – твърдина на българщината на полуостров Атон. Манастирът се стопанисва от български монаси и в последните години дава пример на възвеличаването на българския дух и българското православие.

zograf2zograf1zograf3

zograf4
Манастирът Зограф преживява истински Ренесанс в последните години:
-освежена и обновена е фасадната част от архитектурния комплекс (основан 1395 г);
-изградени са нови стопански и жилищни постройки;
-обновени са фрески и иконописи;
-изграждат се непрекъснато нови градини и овощни насаждения, избата и производството на зехтин процъфтяват.
Всичко това става и с помощта на българската държава, и с помощта на българските православни християни. Потокът от поклонници се увеличава с всеки изминал месец.
Освен традиционните за този регион маслини, лозя, овощни градини и зеленчуци, тук се отглеждат и пчели. Манастирският пчелин в различни години е достигал до над 20-25 кошера. Сега той се стопанисва от йеромонах Серафим, който се слави с любовта си към тях и опита си в пчеларството. Не е случайно това, че още в началото на монашеската си кариера, като служител в Соколския манастир (над Габрово), той започва да работи на пчелин. Опитът и и отношението към пчелните семейства налагат с това да продължи и в манастира Зограф. Връзката с него осъществи нашият колега пчелар от Пловдив Койчо, а Васил Радойчевски от Троян направи серия снимки за тържествата там.
За да има добри резултати, отец Серафим прави и подвижно пчеларство, за което му помагат по-млади братя от манастира. Основната паша тук е дивият кестен, чиито мед се слави с много качества. Добива се и много разнообразен прашец.
В следващите месеци ще представим на нашите читатели по-подробен репортаж от работата на манастирския пчелин, качествата на добиваните пчелни продукти и плановете за бъдещето на манастирските пчели.

Още много интересни материали ще

прочетете в новия брой на в. "Пчела и кошер"

който излиза в сряда 15 май.

 

Публикувана в Агроновини
Сряда, 01 Май 2013 17:53

Химическите токсикози

Бъдещото развитие на пчеларството и рационалното използване на пчелите за опрашване на ентомофилните култури и добиването на повече селскостопанска продукция и чисти пчелни продукти е сериозно застрашено от все по-масовото приложение на токсични химични продукти (ХП) в селското и горското стопанство, чието количество достигна 3 млн. Тона. Ежегодно се прилагат над 1 000 ХП (инсектициди, акарициди, фунгициди и хербициди).

В много страни от различни континенти (САЩ, ЕС, Китай, Русия, Бразилия и др.) всяко година се унищожават от химическа токсикоза (ХТ) 10 % и довеждат до понижаване устойчивостта срещу други заболявания на 30 % от пчелните семейства. Вследствие на тези практики в горепосочените и други страни има опасност някои райони да останат без пчели (например в Китай), за което вече има съобщения.

Въпреки тези факти, държавите членки на ЕС не можаха да се споразумеят на 15.03. 2013 г. относно забраната на три широкоизползвани ХП от неоникотиноидния клас, чието приложение през последните години бе причина смърта на стотици хиляди пчелни семейства в тези страни. За пореден път лобистите на фирмите успяха да защитят интересите и печалбите им в ущърб на здравето и бъдещето на пчелите и хората. Коментарът е излишен!

Българското пчеларство всяка година губи от приложението на ХП и настъпилите вследствие на това ХТ на пчелите от 45 до 100 % при повече от 65 хиляди семейства, като са нанесени загуби за над 15 млн. Лева. Ако към тях се прибавят и косвените щети от непроизведената продукция от ентомофилните растения и от пчелните семейства, то загубите за страната надхвърлят 1 милиард лева. По този начин се застрашава държавната ни сигурност!

Тези огромни щети настъпват поради груби нарушения на Наредба 15 на МЗХ и измененията и допълненията към нея за опазване на пчелите от ХТ от лицата, провеждащи растителнозащитни практики в селското и горското стопанство.

Не трябва да се забравя, че една от причините за Колапса на пчелните семейства (КПП) са настъпилите ХТ вследствие на широкото прилагане на различни ХП от растителна защита. Всички те предизвикват смърт или отслабване на защитните сили на пчелните индивиди.

Въздействието на ХП е двустранно: пряко върху пчелите – предизвикващо ХТ и косвено – чрез замърсяване на околната среда и пчелните продукти с прилаганите ХП, антибиотици и др. По този начин те са опасни не само за здравето на пчелите и животните, но и за човека.

Разрешените за използване в растителна защита ХП се оповестяват всяка година и се разделят на четири групи: инсектициди, акарициди, фунгициди и хербициди.

Прилаганите за борба срещу насекомите и акарите инсектициди и акарициди предизвикват най-често отравяния при пчелите. Особено опасни за тях са синтетичните ХП от неоникотиноидния клас (клотианидин, имидеклоприд и тиаметоксам) и съдържащите органофосфорни и карбамидни вещества. Те проникват в тялото на пчелите през меките тъкани на хитиновия слой, храносмилателния канал и сетивните органи. Действието им е вътрешно или контактно, нервно-паралитично и много бързо. Повечето пчели умират още по време на полет.

Използваните за борба срещу плевелите хербициди могат да увредят пчелите само при предозиране. Повечето от прилаганите в практиката хербициди са безопасни, но при комбиниране с други ХП предизвикват отравяне на пчелите.

Същото се отнася и за органичните съединения фунгициди. Те са слабо токсични за пчелите, но поради все по-честото им прилагане значението им като токсични ХП ще нараства все повече при отравянето на пчелите.

В последно време някои ХТ се установяват и при прилагането на ХП от групата на растежните регулатори. Те предизвикват нарушаване в процесите на събличане през последния ларвен стадий. Поради това умират какавидите им или се излюпват пчели с уродства.

Признаците на ХТ (отравяния) зависят от вида и концентрацията на прилаганите ХП, попаднали в нектара и цветния прашец (ЦВП), от месторазположението на обработваните култури, от техниката, с която са третирани площите (наземна или авиационна) и от атмосферните условия.

Общите признаци на отровените пчели започват със слаба възбуда, последвана от нервно-паралитични кръгови движения, разперване на крилата, търкаляне и кривене на тялото, залитане, свиване на краката и коремчето, изтегляне на хоботчето, стъкловидно празно задно черво.

Въздействието на контактните отрови предизвикват внезапно отслабване на семействата, без да се виждат трупове на умрели пчели пред и в кошера.

По-бавно действащите отрови (в повечето случаи) причиняват едневременно умиране на летящите и гнездовите пчели, които се виждат по прилетната дъска и диагностичната площадка. Често пъти загива и незапечатаното пило (подобно като при европейски гнилец). Останалите пчели са много възбудени и агресивни.

При ХТ вследствие на прилагане на ХП от групата на растежните регулатори, които се донасят с ЦВП признаците се наблюдават 10-25 дни след напръскването. Пчелите изваждат от питите умрелите какавиди и млади пчели с настъпили уродства (деформирали крила и скъсани коремчета). Подобни признаци се наблюдават  при вароатозата и простудено пило, но за разлика от тях при ХТ с растежните регулатори какавидите и пчелите са често неравномерно оцветени. Във всички случаи сигурен признак са белите до сивите сърпове по вътрешния ръб на фасетатъчните очи.

Ако има съмнение за отравяне от ХП въз основа на посочената наредба се назначава комисия от директора на областната дирекция „Земеделие и гори“ за определяне на щетите. Представителите на комисията вземат проби за изследване и съставят протокол.

Профилактика. От 3 до 5 дни преди провеждането на растително-защитни практики семействата се изнасят на разстояние 5-7 км от обработваните площи. Те се връщат обратно след изтичане на карантинния срок, обявен от прилагащите ХП. При невъзможност да се извозят пчелните семейства, гнездата се разширяват с празни пити и се поставят магазини (корпуси) с по 5-6 празни пити. За вентилация на кошерите се използват посочените във фигурата различни варианти. При горещо време покривите на кошерите се покриват с трева или други материали. Хранилките се зареждат ежедневно с вода. През нощта входовете на кошерите се отварят напълно.

Необходимо е да се извърши предварително съгласуване и организация за съвместни действия и работа на органите на АХЗ, кметовете, фермерите и пчеларите по места за опазване на посочените в цитираните наредби и допълненията към тях и мониторинговите програми за замърсяване, съобразени с Регламента на ЕС (ЕП) и Съвета.

Мерки за борба

При потвърждаване на диагнозата ХТ от лицензирана ветеринарна лаборатория се извършват следните ДЗПП: изваждане на питите с пресен пчелен прашец и нектар; стесняване на семействата на толкова пити, колкото покриват пчелите; подхранване със захарен сироп (1:1); извадените пити се претопяват за восък, който може да се използва само за технически цели; ако е необходимо кошерите се подменят, след което се промиват с 5% алкален разтвор, с последващо измиване с чиста вода и подсушаване.

Д-р Наско Кирилов, двм

Публикувана в Пчела и кошер

На съвременния етап на развитие на пчеларството, пчеларя е ограничил свойте действия основно върху размножителните процеси в пчелното семейство. Ранното пролетно размножаване и подържане на размножителния процес му носи много пчели,но и много разход на храна.Пчеларя получава само излишъците от храната на пчелите. От първото пролетно пило до достигане на биологичния максимум в зависимост от времето излишъци почти няма.Няма сведения, до колко тези размножителни процеси са икономически изгодни. Всички пчелни семейства в даден вид кошери, независимо в какъв район са разположени, се развиват в по-ранен или по-късен етап до еднакво ниво на развитие и разходите за развитие на пчелните семейства са едни. В зависимост от интензивността на пашата за различните райони, ще получим различни добиви за някои добри, за други може и нулеви. Управлението на пчелното семейство изисква от пчеларя познания върху хранително амортизациония му баланс (разходите за храна и износване).  Биологичният закон – стремеж да запазят себе си чрез потомството е довело до висок размножителен процес при пчелите. През активния сезон в отделни периоди от време в пчелното семейство всекидневно се раждат от стотици до хиляди пчели и толкова умират, което се е оказало целесъобразно във връзка с историческото им развитие за оцеляване . Пчелите имат сравнително къс срок на живот, което се покрива от голямото възпроизводство.Изниква въпроса, икономически изгодно ли е това? Отговорът ще намерим, като разгледаме годишните разходни пера в едно пчелно семейство. Размножителните процеси са свързани с разход на много храна и голямо износване на пчелите. Добро пчелно семейство за една година отглежда 150-200 хиляди пчели. За отглеждането на тези пчели и ежедневните хранителни разходи са необходими над 100 кг. храна. Това са изключително високи разходи. Пчелите като много пестеливи, вероятно са си позволили тези разходи поради липса на конкуренти. За масовия цъфтеж на растенията, те развиват мощни семейства и при отсъствие на силни конкуренти събират достатъчно храна за покриване на големите размножителни разходи.Тук трябва да отчетем и разходите, износване на пчелите от кърмене. Доказано е, че пчели не кърмили живеят два пъти по-дълго от тези, които са кърмили. На второ място са разходите за транспорт. Изключително скъп транспорт. По данни на Р Бойтлер германия икономическата граница на пашата е 400м.При отдалеченост на пашата на повече от 2км медосбора се намалява с 37%.По данни на Рут пчелите събирачки никога не летят на растояние повече от 2.5км и няма да летят на повече от 800м.ако те могат да съберат достатъчно нектар в пределите на тези растояния.   Не по-малки са транспортните разходи при безпашие, особено след главната паша,когато в кошера има най много пчелите.Летят на големи разстояния за търсене на храна,износват се и бързо намаляват.Пчелното семейство има зимни топлинни разходи. Горивото изразходвано за отопление на семейството през зимния период не е голямо, но е голямо износването на пчелите, които отделят и задържат топлината. В зимното кълбо старите пчели образуват кората на кълбото и задържат (съхраняват) топлината. Топлината произвеждат младите пчели, които се намират в центъра на кълбото и движейки се постоянно се топлят една-друга.Летенето на пчелите на големи растояния и движението им в кълбото за отделяне на топлина са съпроводени с големи физически натоварвания при което в тялото им протичат разрушителни и въстанвителни процеси на клетки и тъкани,които са за сметка на запасните телесни хранителни вещества. От тази работа, те се износват дотолкова, че пролетта вместо да изхранят по 4 личинки, те изхранват по една.Физиологичното износване на пчелите е тясно свързано с продължителноста живота им. То може да съкрати живота им до толкова, че да се изравни с периода на кърмене, което е присъщо на слабите семейства. В противовес на голямото физиологично износване и съкращаване на живота си в хода на еволюцията у пчелите се изработило много ценно качество – независимо от възрастта, бързо да се превключват от една работа на друга и удължават живота си. Това е изключително ценно биологично качество на медоносната пчела за оцеляване.Пчелното семейство ще стане икономически по-рентабилно,ако го приближим до пашата удължим живота на пчелите и създадем по-добри зимни условия.Постижимо с нови технологии.

Горан Миленков

Публикувана в Пчела и кошер

Наблюденията на много изследователи са доказали, че пчелите различават индивидите от своето смейство от тези от чуждите. Най-простото доказателство за това е охраната на прилетната дъска. Пчелите-стражи безпроблемно пускат вътре своите пчели и защитават жилището от чужди пчели-крадци. В това разпознаване важна роля има миризмата на кошера, образуваща се от външни фактори (комплексът от аромати, донасяни от пчелите отвън – на нектар, прашец и прополис) и вътрешната миризма, отделяна от жлезите на пчелите.

У. Гетц и К. Смит експериментално са доказали, че отделяната от пчелите миризма е обусловена от генотипа на индивидите. При опитите са използвани млади пчели, взети от питите със запечатано пило, които преди това са били изолирани от семейството. Така, излезлите от килийките  индивиди не са имали контакти със собственото си семейство. 

Питите за отглеждането на пилото са взети от семейство, избрано за възпитателно. Веднага след застрояването им са поставяни в друго семейство, и майките са снасяли там яйцата си.  Всичко това е направено с цел, за да не могат храната за личинките или возъка да служат като ориентир при тестването на способността на пчелите да различават индивидите от собствените си семейства.

В лабораторията тестваните пчели са били обединявани в групи и са поставяне по 10 броя (пълни сестри) в малки клетки. Когато изследваните пчели навършвали 5 дни (възрастта, в която се появява способността за разпознаване), в групата е добавяна единадесета пчела. Тази пчела е била или сестра на останалите пчели, или не. В резултат, дори при липса ва миризми от външни източници, работните пчели са различавали своята сестра от чуждите индивиди, които често били подлагани на нападение. Сестрите, въпреки че не са били членове на групата, били приемани почти без изключение.

При друг опит учените са използвали два пъти осеменени майки, за да получат полусестри на една пита. За разпознаването им е използвана генетична маркировка на окраската. Но дори и при тези екстермни случаи пчелите успявали да различат своите полусестри от пълните си родственици.

Първите сведения за разпознаването на майките от пчелите са свързани с изследванията на мандибуларните жлези. Учените са установили, че отстраняването им по оперативен път при майката създава благоприятни предпоставки за приемането и от пчелите, дори при наличието на оплодена пчелна майка. Ако с отстранените жлези се натърка пчела-работничка, то пчелите престават да я разпознават и я атакуват.

К. Бош и Р. Марзе изказали предположение, че при разпознаването на своите и чуждите майки голяма роля има външната среда – миризмата на кошера, създавана от донасяната отвън храна. Опитът е показал, че пчелите са способни да разпознават своите и чуждите майки без „подсказване” от страна на околната среда. Когато отстранената от пчелната група майка е заменяна с нейна сестра, пчелите не я нападали, но поставената майка, която не била сестра, винаги е била атакувана.

Опитите на практика са потвърдили лабораторните резултати. Като правило пчелите винаги предпочитали собствената майка пред нейната сестра, но винаги предпочитали сестрата пред неродната майка.

Пчелното семейство има няколко родови линии, тоест работни пчели, произхождащи от различни бащи. За да проследи как това се отразява на разпределението на пчелите при излизането на рой, У. Гетс създавал семейства, в които потомството било от два пъти изкуствено осеменени майки и работните пчели имали различна окраска: кордован (черни) и италиански (жълти). Оказало се, че в роя и в кошера имало голямо количество работни пчели и от двете окраски, независимо коя от майките е излетяла.

Способността на медоносните пчели да разпознават индивидите от собственото си и от чужди семейства има голямо значение за практическото пчеларство. Това е важно да се има предвид и при замяната и отглеждането на майките, заселването на пакети с пчели, преместването на питите с пило и подсилването на слабите семейства.

Публикувана в Знания и технологии
Петък, 19 Април 2013 14:45

Рапицата в пчеларството

Основна маслодайна култура, подходяща за добавяне при производството на комбинирани фуражи

Рапицата е била известна още от преди 4 000 години пр.н.е. Нейната родина е Средиземноморието, от където по-късно се разпространява в Азия. През 13ти век рапицата прониква в Западна Европа и става основна маслодайна култура. Най-много рапица в света се отглежда в Китай, Индия, Канада, Германия, Франция и др.
Семената на съвременните сортове съдържат 40-52% слабосъхнещо масло, до 20 % белтъчини и над 17 % въглехидрати.
При преработката на семената и се получава ценен белтъчен шрот, подходящ за добавяне при производството на комбинирани фуражи. Шротът от семената на безеруковите сортове съдържа незначителни количества глюкозиноити до 0,5% и по хранителни качества се приравнява към соевия шрот. В него се съдържат 45-49% белтъчини с високо съдържание на незаменими аминокиселини.
Рапицата има голямо значение за повишаване културата на земеделието. Дълбоката и бързо растяща коренова система подобрява структурата на почвата и повишава водопропускливостта и аерацията й. Зимните форми са с висок противоерозионен ефект. При оризищата, където трудно се реализира торенето с оборски тор, рапицата с успех може да се използва за зелено торене. Зимната рапица има висока хранителна стойност и може да се използва за зелен фураж. В 100 kg зелена маса се съдържат до 4 kg протеин, 16 кръмни единици. На една кръмна единица в зелената маса на зимната рапица се падат 180-190 g протеин. Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. От един декар се получават до 10 kg мед.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 18 Април 2013 15:35

Дъждовна пролет - нозематоза

Тя протича най-тежко, когато пчелните семейства са инвазирани едновременно от спорите на двата възбудителя.

Нозематозата (НЗ) е заразна (паразитна) болест по пчелите. Повсеместно е разпространена в нашата страна.
Причинява се от едноклетъчните паразити Nosema apis и Nosema Cerenae. И двата възбудителя извън организма на пчелите, както и в техните изпражнения, съществуват само като спори. Те са значително устойчиви на дезинфекционни химични продукти (ДХП), топлина и изсушаване.
Разпространение на болестта
Осъществява се главно чрез спорите, които попадат в пчелните семейства чрез кражби, разместване на пити, рамки и кошери, блуждаене и налитане на болни пчели в здрави семейства, със замърсена вода, чрез закупуване на майки от заразени пчелини и неспазване на ДЗПП от пчеларя (недезинфекцирани инструменти, ръце, пчеларски инвентар и др.).
Признаци
Клиничната картина при НЗ, предизвикана от двата възбудителя е различна и е следната:
Възбудител – Nosema apis. Време на появяване – края на зимата и през ранна пролет. При продължително зимуване върху манов мед, влага в кошерите, белтъчен недоимък, тежки и дълги зими. Най-характерни признаци – много умрели пчели. Стените на кошерите и рамките са изцапани с изпражнения. Средният дял на червото е удебелен, мръсномлечен на цвят, без напречни гънки и изпълнен с воднисто съдържание, с възкисела миризма.
Nosema cerenae. Появява се в края на зимата и през ранна пролет. Продължително зимуване върху манов мед, влага в кошера, белтъчен недоимък, тежки и дълги зими. Протича незабележимо. Най-силно засегнати са пчелите работнички. Те са по-слабо активни при събиране на пчелни продукти. Пчелните семейства рязко отслабват и накра може да изчезне цялото семейство. Честа замяна на пчелните майки.
НЗ протича най-тежко, когато пчелните семейства са инвазирани едновременно от спорите на двата възбудителя.
Диагноза
Поради това, че НЗ при преглед в пчелина трудно се отличава от другите заразни и незаразни болести в пчелина, е необходимо да се вземе от всяко болно семейство проба за лабораторно изследване. За целта се поставят по 50 броя живи или умрели пчели в кибритени кутийки или книжни пликчета, номерират се и чрез ветеринарния лекар се изпращат за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата.
Мерки за борба
Съгласно Наредба 30 на МЗХ мерките за борба са следните:
- Засегнатите в силна степен пчелни семейства се унищожават, както при американския гнилец под контрола на ветеринарен лекар.
- По-слабо засегнатите и все още силни семейства се прехвърлят в нови или дезинфекцирани кошери, върху изградени чисти или дезинфекцирани пити. Тези семейства се лекуват с ВМП Нозестат, според придружаващата го инструкция. Може да се прилага през есента и пролетта и да се влага в полутвърда храна.
- Кошерите и другият дървен пчеларски инвентар след механично почистване от восъка и прополиса се дезинфекцират чрез обгаряне с газова горелка или с ДХП натриева основа (калциева сода – от 3 до 6 % разтвор).
- Годните за употреба пити се дезинфекцират с 10 % перхидрол и 1,5 % оцетна киселина, разтвор 1:1 за 4-5 часа. След това се измиват и оставят да изсъхнат на сянка.
- В районите, където се установява НЗ, се провежда профилактика с пролетни и есенни подбудителни подхранвания с пчелините на ВМП Нозестат и Vitafeed Gold. Последният представлява хранителна течна концентрирана храна, произведена от фирмата Vita Swarn, UK. Прилага се според придружаващата го инструкция. Дистрибутор е Примавет София ООД.
Профилактика
Тя е един от най-важните елементи от борбата срещу НЗ и изисква спазването на следните ДЗПП: отглеждане само на здрави и силни семейства; недопускане роене на пчелните семейства и разпространение на НЗ; своевременно създаване на нови семейства (месец май-юни); редовна ежегодна смяна на 1/3 от наличните пити във всяко семейство чрез подаване на рамки с восъчни основи за изграждане на нови пити; осигуряване на пчелите през ранна пролет и след приключване на последната главна паша на храна, обогатена с белтъчини и по този начин стимулиране на отглеждането на нови пчели; редовно третиране на семействата против вароатоза; семействата да се поместват само в здрави и прогонени кошери, същите да се поместват върху поставки на височина 25-30 см; осигуряване на достатъчни икачествени хранителни запаси (мед и пчелен прашец) за нормално презимуване на пчелите; при наличие на манов мед в гнездата, веднага да се извлича и да се подменя с качествени хранителни продукти; в районите с констатирана НЗ да се спазват изискванията на т. 5 от цитираната Наредбаъ; да се закупуват пчелни майки само със сертификат, гарантиращ, че те не произхождат от пчелин с разпространена НЗ; подбиране на район за пчеларстване с достатъчна медоносна растителност; да използват само дезинфекциарн инвентар при работа със семействата; да не допуснат гладуване на семействата и създаване на условия за кражби и разпространение на НЗ; при най-малко съмнение за болни семейства веднага да изпращат проби за изследване и своевременно да провеждат лекуване на болните семейства.

Д-р Наско Кирилов, двм

Публикувана в Агроновини

Маточината се отглежда за листата и надземната маса (стъбла и листа)

и по-рядко за етерично масло. Листата както и цялото растение имат приятен аромат на лимон. Приятният мирис се дължи на органичните киселини и етеричното масло, които съдържа растението. Етеричното масло е богато на цитрал, цитронелал, линалоол, гераниол и др.. Намира приложение в ликьорената индустрия, парфюмерията и козметиката. Много е полезна като подправка за ароматизиране на ястия от риба, месо, гъби, дивеч, птици .От изсушената маточина се приготвя изключително ароматен чай, който притижава и ценни лечебни свойства. Като лечебно растение маточината е известна от дълбока древност. Дрогата и препаратите се използват при високо кръвно налягане, безсъние , главоболие, нервни заболявания, за подобряване на апетита. Тя е и етерично маслено и отлично медоносно растение , много често посещавано от пчелите. За събиране на пчелния рояк в кошер, при роене на пчелите, маточината е много добро помощно средство. Билката се среща в южните райони на Европа, Средна Азия и Северна Америка. У нас расте почти в цялата страна из храсталаците и редките гори , край пътищата в населените места. Като етеричномаслена и лекарствена култура се отглежда отдавна за задоволяване нуждите на пазара и медицината. Маточината е многогодишно тревисто растение. Образува туфи с височина 60-80 см. и диаметър 40-60 см. Коренището е добре развито и силно разклонено. През пролетта от пъпките на коренището се развиват стъбла-четириръбести, срещуположни разклонени, покрити с жлезисти власинки. Листата са светлозелени, срещуположни, широкояйцевидни, тъпо назъбени с ъс заострен връх и овласени отдолу. Цветовете са дребни, бледожълти,бели или розови, разположени прешленовидно в пазвите на горните листа на стъблото. Цъфтят неравномерно от юни до септември. Семената са дребни, продълговати, светлокафяви до черни.

Маточината е сравнително топлолюбиво растение, при условията у нас презимува успешно. Към светлината е средно взискателна.и може да се отглежда като подкултура в младите овощни градини. Тогава почти не цъфти , но ако се отглежда за листа това е благоприятно, защото те не губят аромата си.Тя е взискателна към хранителните вещества в почвата -реагира добре на торене с оборски, азотни, и фосфорни торове. Добре вирее на дълбоки, рохкави и овлажнени почви. Тогава добивити от етерично масло в листата се увеличават до 0,33%. Добри предшественици за маточината са окопните, бобовите и житни култури. С основната оран на 30-35 см се заорават 4-5 т/дка оборски тор и 40-50 кг/дка суперфосфат . Азотните торове се внасят като амониева селитра по 20-30 кг/дка при засаждането или с първата копан. Преди засаждане почвата се поддържа чиста от плевели като се култивира, фрезова заравнява и набраздява. Маточината може да се размножава чрез семева, чрез разсад и чрез разделяне на коренища. Тъй като семената никнат бавно директната сейтба не е за предпочитане. Най-сигурният начин за успешно размножаване е чрез разсад, произведен в топли лехи в оранжерии или в студени лехи. Лехите се подготватвят много-добре , изравняват се и се покриват с пясък и пресят оборски тор. Притъпкват се за получаване на уплътнено легло .Използват се само 3-4 г семена на кв м. Покриват се с 0,5- 1 см добре угнил оборски тор. Семената се засяват през март. Разсадът е готов за засаждане на постоянно място, кагато растенията са високи 10-12 см и са образували 6-7 листа и имат добре оформена коренова система. Обикновено това става през май. .Когато  расадът се отглежда в студени лехи семената се засяват през май , а разсадът е готов и се изнася на постоянно място през октомври. За добро развитие на разсада лехите се поддържат чисти от плевели и редовно се поливат Засаждането на постоянно място се извършва в предварително направени бразди на разстояние 50-70 см между редовете и 20-30 см вътре в реда. След разсаждане растенията се поливат.

На 1 дка са необходими 6-10 хиляди растения. Разсадът се получава от 60-80 г семена. В зависимост от условията на отглеждане маточината може да се реколтира 3-5 години. След последната година насажденията се разорават, коренищата се събират и се използват за посадъчен материал като се нарязват на 3-4 части и се засаждат на разстояние 70/30 см през октомври, ноември. Грижите през първата година включват 3-4 обработки през вегетациятаза за разрохкване на почвата и унищожаване на плевелите. При необходимост се извършват 2-3 поливки на насаждението. Маточината образува голяма надземна маса и извлича много хранителни вещества от почвата

и изисква ежегодно наторяване. При първата пролетна обработка се подхранва с амониева селитра , а през есента при последвната обработка се тори със суперфосфат. През втората година количеството на амониевата селитра се увеличава на 30-50- кг/дка и толкова суперфосфат

Листата се берат на 2-3 пъти преди цъфгеж Най-подходящо време за бране е сутрин след като се вдигане росата в тихо слънчево време.Отрязаните стъбла се сушат на сянка или в сушилня. От 4 кг зелени листа се получава 1 кг сухи листа.

Публикувана в Растениевъдство
Третиране на земеделски площи с препарати ще се извърши в Ямболско, съобщиха от пресцентъра на общината. Във връзка с предстоящо третиране на площи, засети с пшеница, ечемик, рапица и слънчоглед, провеждано от ЗК „Нова идея” - Ямбол, от кооперацията информират за провежданите мерки с цел предпазване на пчелите и пчелните семейства.
 
Третирането ще се извърши в периода 6-11 април. Обхванатите площи са в местностите: Дюдлюка, Балти, Домуз дере, Джиновски къшли, Бозалъка, Сазлъка, Муслака, Дупката, Кантона, Пумпалово дере, Смокините, Гелен баир, Двете могили, Крушата, Данкини югли, Хаджийска чешма и Хан кория.
 
Третирането ще се извършва с наземна техника. Препаратите са включени в Списъка на разрешените за предлагане на пазара продукти за растителна защита, регистрирани торове и подобрители на почвата, като е извършена селективност според вредителя по съответната култура и климатичните условия.
Публикувана в Новини на часа
Сряда, 03 Април 2013 15:37

Как да се държим с пчелите?

Ако хората не изпитваха страх от пчелите, пчеларите биха могли да бъдат много повече. И наистина, ужилването винаги е болезнено за всяко живо същество. От ужилването на медоносната пчела загива всяко насекомо, а ако раздразнените пчели атакуват в голямо количество, то смърт може да настъпи и при голямо животно. Какво може да раздразни пчелите и какви правила трябва да се спазват, за да не си навлечем техния гняв?

В никакъв случай не бива да се провежда преглед на пчелното гнездо, когато времето е на път да се развали. Пчелите не понасят суетенето не само около своето жилище, но и на прилежащата към него териотория. Не е желателно без необходимост да се намирате на пътя на летежа на пчелите към дома им. Пчелата задължително ще нападне човек, от който се носи миризма на пот, лук, чесън, да не говорим за алкохол. Мустачките-антени на пчелата са способни да улавят дори назначителни миризми.

Пчелите се безпокоят и от рязката промяна на пашата, предизвикана от захлаждане, проливни дъждове, които измиват нектара от цветовете. Освен това ги дразнят черните дрехи, коса, миризмата на собствената им пчелна отрова. За тях тази миризма е сигнал за атака. Само ако ужили една пчела, и на миризмата на отделената отрова моментално реагират останалите насекоми. Откъснатото жило на пчелата, което остава в тялото заедно с резервоара с пчелната отрова, ако не бъде веднага отстранено, продължава още известно време автоматично да пулсира, като по този начин вкарва отрова в образувалата се микроскопична рана. Както показва опитът, практически е невъзможно да се избегне болката от ужилването. Може само да се намали нейната продължителност и донякъде да се предотврати оттокът. За целта към ужиленото място трябва да се редува поставянето на горещ и студен памучен тампон. Ако ужилването предизвика продължителна силна болка, то трябва да се вземе таблетка адреналин или ефедрин. Ако болката стане нетърпима, а това се случва при ужилвания в определени части на главата, то мястото трябва да се намаже със спиртна настойка на лавандула или 10-12 %-тов разтвор на амоняк. Може да се прибегне и към други средства.

Например, към млечния сок на глухарче се добавя 5-процентна оцетна киселина, натрива се мястото на ужилването. Може да се направи и компрес с накъсани листа от целина. При човек, който постоянно работи с пчели, постепенно се изработва имунитет – устойчивост на организма към ужилване. При някои хора този имунитет е вроден. При всички случаи, едно-две ужилвания при прегледа на гнездото не би трябвало да накарат пчеларят да нервничи, тъй като нервното му състояние още повече ще раздразни пчелите. Трябва да се продължи работата спокойно, без резки движения, като се използва правилно основното средство за укротяване на пчелите – димът.

Към прегледа на гнездото, а той се провежда с различни цели, трябва да бъдем добре подготвени – да поставим на главата мрежа, плътно закопчан пчеларски костюм, най-добре бял на цвят. Някои пчелари ползват и ръкавици, но това не винаги е оправдано. Работата с ръкавици не е удобна, а и в случай на ужилване, отровата, останала по ръкавиците, действа силно раздразнително върху пчелите. Прегледът трябва да се извърши бързо, но без суетене.

Преди да се отвори гнездото, трябва в прелката да се пуснат две-три порции дим, желателно от липа или топола. Димът от ела и бор е много остър. След като се махне капака на кошера и се отвори платното на 2-3 рамки, трябва да се пуснат две-три кълба дим отгоре. Внимателно се маха първата рамка, с рязко движение се изтръскват пчелите, останалите внимателно се измитат с четка, а най-добре с малка метличка от листата на горска вишна.

Рамката се поставя в преносимия сандък, който както и всички необходими инструменти, трябва винаги да е под ръка. В него е желателно, за всеки случай, преди прегледа да се поставят рамки с вощина за замяна на негодните рамки или, ако е необходимо, за разширяване на гнездото. След като се прегледат 1-2 рамки и се поставят на място, трябва да се покрият с резервното платно. След това, малко дим, и преглед на следващите рамки. При прегледа на рамките, те не бива да се изнасят извън габаритите на кошера, не бива да се държат в хоризонтално положение, което може да доведе до загуба на майката или изтичане на меда от незапечатаните пити. От всеки преглед трябва да се извлича максимално количество информация. По плътността на снасянето на яйцата се определя качеството на майката, оценяват се хранителните запаси, необходимостта от вощина и т.н.

При внимателно опушване с лек дим пчелите се държат миролюбиво, а при добро и слънчево време и съвсем не обръщат внимание на пчеларя, продължавайки работата си на питите. След прегледа не бива да сменяте старото, пропито с прополис платно с ново – това е груба грешка, която често допускат неопитните пчелари. Само си представете, колко време и сили са необходими на пчелите, за да прилепят отново платното към рамките, изоставяйки другите си, не по-малко важни задачи.

Да се прогнозира броят на прегледите е трудно. Всичко зависи от състоянието на семействата, климатичните условия, пашата и ред други фактори. Най-важното е да не се забравя, че гнездото без особена необходимост не бива да се отваря.

Публикувана в Знания и технологии
Неделя, 24 Март 2013 14:32

Ако майката е излетяла

Много интересно е да се наблюдава как младата майка излита за брачния си полет. Трябва да се има предвид, че при излитането си, тя запомня параметрите на своя кошер и ориентирите към него. Пчеларят, който стои до кошера, също е ориентир за нея. Ако необходимостта или любопитството, са ви накарали да се намирате до кошера по време на излитането на майката, - то бъдете така любезни да дочакате нейното завръщане. Ще видите, ако още не сте виждали, шлейфът, с който тя ще се върне, а майката няма да има проблеми с ориентирането.
Не е тайна, че понякога майката бърка кошерите, и това завършва трагично за нея.
При поставянето на майката в клетка, не изпадайте в паника, ако тя е излетяла, има много шансове, че ще се върне. Същото се случва, ако при заселването на роя, майката, по правило млада, излети. Забелязвайки излитането на майката, пчеларят трябва да остане известно време на място, без да затваря кошера. Майката, извършвайки ориентировъчно облитане, ще запомни фигурата на пчеларя като ориентир. Този ориентир ще й помогне да се върне в кошера. Просто я изчакайте.  
Публикувана в Пчела и кошер

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта