В средата на изминалия седмичен период (15-21.05.) в развитието на международните зърнени пазари настъпи нов динамичен обрат предизвикан от липсата на достатъчно валежи в основните зърнопроизводителни региони на ЮжнаРусия, Румъния, Украйна. Ройтерс коментира, че участниците в зърнената търговия са обезпокоени от прогнозите за завръщане на горещо и сухо време в Западна и Централна Европа.

Съвсем наскоро водещата европейска независима аналитична агенция Strategie Grains редуцира своята прогноза за добива от мека пшеница в ЕС+ Великобритания през 2020/21 г. от 135 млн.т на 132,9 млн.т, а това е с 13,6 млн. т по-малко спрямо текущия сезон. Важно е да отбележа, че успоредно с намалението на прогнозата за размера на новата европейска реколта Strategie Grains за пореден път увеличи прогнозата си за износа на мека пшеница от ЕС за трети страни. Този път летвата е вдигната с респектиращите 1,9 млн.т спрямо априлските данни, от 32,4 млн.т до 34,3 млн.т.

Руските експерти споделят мнението, че валежите паднали през последните десетина дни в засегнатите от суша южни региони на страната (основни доставчици на пшеница за износ) са спомогнали за нормализирането на обстановката там, но те не са били достатъчни, а и щетите вече са налични. Размерът на загубите засега не е много голям, но завръщането на сух и горещ атмосферен фронт в Южна Русия и поречието на Волга може да влоши перспективите за новата реколта.

Вчера Министерството на селското стопанство на Русия намали прогнозата си за добива от зърнени храни в РФ с 5,3 млн.т, в сравнение с априлската прогноза до 120 млн.т, главно вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия В Краснодарски, Ставрополски край и Ростовска област. Министърът Димитри Патрушев коментира, че ако сушата продължи добивът в тези основни за експорт региони може да спадне с 30 на сто в сравнение с миналогодишния. Междувременно вчера, и водещата руска аналитична структура Института за конюнктура за аграрните пазари (ИКАР - Москва) сведе прогнозата си за добива от пшеница в РФ до 76,2 млн. т, а това е само с 2,6 млн.т повече спрямо текущия сезон. Само допреди няколко седмици повечето прогнози за размера на новата руска реколта от пшеница се колебаеха около 80 млн.т.

На 21 май цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж се изкачи до EUR 188,25/т, в сравнение с EUR 185/т в началото на изминалия седмичен период и EUR 176,25/т на 21.05.19 г. С около 4 евро се покачи и цената на френската пшеница 11,5-12,5% нова реколта на физическия пазар – до EUR198СРТ Руан за товарене през юли. Влошените перспективи за новата реколта провокираха и поскъпването на пшеницата в Русия и Украйна. Търговските източници информират за повишен интерес към покупки на пшеница от новата реколта по цени $197-200FOB за пшеница 12,5% протеин и $194-197FOB за пшеница 11,5% протеин, като тези стойности са с 3-5 долара по-високи спрямо нивата от края на предходния седмичен период и с 10-15 долара над нивата регистрирани през същия период на 2019 г.

С твърд тон на развитие се характеризираше и пазара на царевица в ЕС и черноморския регион. На борсата в Париж царевицата поскъпна с 2 евро, до EUR 167/т, а в Украйна средната експортна цена на царевица реколта 2019 г. се покачи от $174FOB до $178 FOB ($174 FOB – 21.05.19 г.).

Повишението на цените на петрола се отрази здравословно върху пазара на растителните технически, а от там и на хранителните масла. В момента котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам за товарене през юли вече се движат на нива $760/т, в сравнение с $730/т за тон в началото на месеца и $735/т за тон21.05.19 г. Цената на слънчогледовото семе на френския пазар в рамките на двуседмичния период се покачи с нови 5 евро, до EUR 350/т СРТ St. Nazaire (EUR332/т17.05.19 г.), а в Украйна цената на слънчогледовото семе за износ се покачи с 10 долара и в момента е $430/т FOB ($370/т FOB към 21 май 2019 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (8-14.05.) цените напшеницата на международните и представителните регионални пазари отбелязаха умерено понижение, повлияни от оптимистичните прогнози за размера на новата реколта и информациите за напоителните валежи в Южна Русия и Украйна.

На 12 май, Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува първата си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс през следващата 2010/21 маркетингова година. Цифрите на USDA за глобалните добиви от пшеница (768,50 млн.т) и царевица (1,19 млрд.т ) определено бяха по-високи от пазарните нагласи и оказаха депресиращо влияние върху котировките на основните зърнени култури на международния пазар. На 14 май цената наюлския фючърс пшеница на борсата в Чикаго спадна до най-ниското ниво от 18 март насам - $184,50/т. Брокерите коментират, че участниците в зърнената търговия там се притесняват от рекордното световно производство и очертаващото се натрупване на рекорден глобален преходен запас от 310.12 милиона тона.

Депресиращо влияние върху американските котировки оказа и прогнозата за намаление на износа на пшеница от САЩ през 2020/21 г , в сравнение с 2019/20 г. Основният принос за увеличението на глобалния добив от пшеница през новия сезон ще имат Австралия, Русия, и Казахстан. Според USDA Производството на пшеница на Зеления континент ще възлезе на 24 млн.т (15,2 млн.т 2019/20 г.); в Русия – 77,0 млн.т (73,6 млн.т) и Казахстан - 13,5 млн.т (11,5 млн.т). Реколтата в ЕС се очертава да бъде по-слаба от миналогодишната – 143 млн.т (154,8 млн.т).

В рамките на изминалия седмичен период цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижи с 3 евро – до EUR 185/т за доставка през м. септември. С 2-3 евро спаднаха и експортните котировки на френската пшеница реколта 2019 г. – до EUR201-202/т FOB Руан за незабавно товарене за зърното. В същото време цената на пшеницата нова реколта остана почти непроменена – около EUR194-195/т FOB Руан за товарене през юли. По-твърдото развитие на цените на физическия пазар търговците обясняват с раздвижване на експортния фронт. Във вторник алжирската агенция OAIC закупи 480 хил. тона европейска мелничарска пшеница с 11% протеин, с доставка през юли-август на цена от $218-218,5 / т C&F, което е със 7-10 $ / т над стойностите регистрирани през същия период на 2019г.

Според търговски източници, високите темпове на европейския износ вероятно ще повлияят за стабилизиране на европейските котировки през близките дни.

Валежите в засегнатите от суша територии на Южна Русия и Украйна бяха основна причина за слабия тон в развитието на цените на пшеницата в черноморския регион.

На 14-15 май руска и украинска мелничарска пшеница реколта 2019 г. се котираше за износ с 2-3 долара по-евтино в сравнение с края на предходния седмичен период, по $224-226FOB за зърно с 12,5%протеин, и $218-221FOB за пшеница с 11,5% протеин. Средно с 3 долара спадна и цената на пшеницата реколта 2020 г. за товарене през м. юли – до $192-195/т FOB за пшеница 12,5% протеин и $188/т FOB за 11,5% протеин ($180/т и $168/т FOB – 15.05.19 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Колкото и валежи да паднат сега, липсата на зимна влага ще е определяща за бъдещата реколта

Агр. Петър Кръстев

Картината със земеделските култури в страната остава сложна и непредвидима. Най-потърпевша от неблагоприятните условия е крайморска Добруджа, където е съсредоточено основното производство на пшеница в страната. Очакваният голям дъжд по Гергьовден, който синоптиците прогнозираха, така и не се състоя или падна само на отделни места. Валежите бяха локални – дори в едно и също землище имаше участъци с дъжд до 30-35 л/м2 и такива – без капка. Естествено че там, където валя, посевите с пшеница и ечемик, които вече изкласиха, могат да издържат до юни, но ако през това време не вали, ситуацията отново ще се влоши. В резултат от сушата почти всички братя са отпаднали и пшениците, които впоследствие получиха живителна влага, могат да дадат добив от 200-300 кг/дка. Такава е картината в общините Каварна, Шабла, Генерал Тошево – на места от февруари досега има едва 8 л/ м2, а последната седмица на други има до 50 л/м2. Но никак не са малко местата без никакви валежи. На фона на всеобщата критична картина обаче има и посеви в отлично състояние, където по прогноза на местни специалисти добивите могат да стигнат до 600-700 кг/дка.

Тревожна е картината и във Варненска област, където се стигна до разораване на напълно изсъхнали посеви с пшеница. Стопаните са пред дилема дали и с какво да засеят разораните площи, защото ако не вали, ще имат само още допълнителни разходи.

Няма спор, че екстремните условия на изминалата зима и настоящата пролет са основната причина за състоянието на есенниците, но има допуснати и технологични грешки, споделят специалисти от района на Добруджа. Без да се вземе предвид липсата на влага, на места пролетното подхранване е направено с високи дози азот, който е подействал фитотоксично на и без друго силно стресираните растения. В резултат на това в момента се наблюдава интересна картина – стопаните, които по едни или други причини (включително поради липса на средства) не са торили с азот или са торили с по-малка норма, имат значително по-добри посеви, от тези, които са торили с големи дози.

Непредвидимостта остава и за пролетните култури

Засетите слънчоглед и царевица вече никнат, защото влагата за поникване е достатъчна, но ако сушата продължи, не може да се очаква добра реколта.

Най-характерно за сезон 2019-2020 е отсъствието на снеговалежи и липсата на зимно влагозапасяване на почвата. Пролетните и летните валежи са ефективни, когато влагата от тях се среща с почвената влага в дълбочина. Когато такава няма, тези валежи имат краткотраен ефект и нямат голяма стопанска стойност, защото влагата от тях много бързо се изпарява и не може да бъде на 100% оползотворена от растенията.

За кой ли път отново можем да направим констатацията, че в земеделието година с година никога не си прилича. Винаги има нещо, което не се случвало, независимо дали в положителен или май по-често в отрицателен план. Този селскостопански сезон също не прави изключение. Освен всичко, той съвпадна и с пандемията, която обхвана целия свят! Слава Богу, че все пак отрасълът земеделие, в частност зърнопроизводството, е един от малкото, за който карантината не създаде сериозна пречка за извършване на сезонните работи на полето. Независимо от това, в завода на открито производството зависи най-вече от обективния фактор – природата, която все по-често е непредвидима!

Публикувана в Растениевъдство

На места в Добруджа пшеница няма да се жъне тази година, каза в интервю за „Гласът на земеделеца“ агробизнесменът Станимир Статев. Прогнозите са за 4-5 литра дъжд през следващите дни, но това е нищо и няма съществено да промени положението на полето. В момента няма никакъв запас от влага.

По отношение на цената на зърното Станимир Статев също не е оптимист. Той припомни, че сушата в Добруджа започна още от миналата година. И тогава добивите са били ниски, в Добрич са жънали по 400 кг пшеница от декар. При 30 стотинки цена производителите са получили по 120 лв от декар. Арендаторите са принудени от пазара да плащат високи ренти, подписали са договори и нямат полезен ход

По отношение на напояването, агробизнесменът пита - как да напояваш пшеница на 30 стотинки? Колко пари трябва да извадиш и къде ще излезе сметката да вадиш вода от 600 м? При техническите култури има сметка да се прави напояване, но не и при пшеницата.

За изхранване на населението и тази година ще има пшеница и царевица, но земеделците едва ли ще имат печалби. Затова и в момента те се въздържат от всякакви инвестиции в техника и други разходи.

Според Станимир Статев, едва ли зърнопроизводителите ще бъдат компенсирани от държавата, защото сушата няма да е тотална и те все нещо ще приберат. Това няма да е основание за нулева година и зърнопроизводителите все пак няма да останат без пари да засеят следващата реколта.

При етерично-маслените култури се надяваме поне някакъв добив да има, каза Станимир Статев. Работата е печална, не е оптимист той.

При боба, който от няколко години се отглежда в семейното стопанство на Статеви, също се очакват много ниски добиви и не се знае какви количества български боб ще има на пазара тази година. Производителите на боб в България се броят на пръстите на едната ръка. Производството на боб изисква много работа и огромни инвестиции. Самата фамилия Статеви е започнала с тази култура, тъй като в семейството много го обичат и решили да възродят това традиционно производство. Шансът им е бил, че по програма успели да закупят американски машини за вадене на боб, които са много скъпи. Необходим е и роторен комбайн със специален подбирач. В стопанството са автоматизирали напълно отглеждането на културата, защото ако се използва работна ръка, разходите само за ваденето му са 50-60 лв на декар.

В стопанството отглеждат твърда пшеница, булгур, произвеждат тиквени и слънчогледови семки и масла от тях. Вече присъстват и в търговските вериги, но стъпването им там е отнело години борба и никак не е лесно, показва техният опит.

Според Станимир Статев коронавирусът не е попречил на земеделието у нас, за разлика от сушата.

„Българинът е свикнал да се справя с всякакви ситуации, но не изключвам и фалити. Надяваме се, Господ и природата да се смилят над нас.“, е неоптимистичното заключение на агробизнесмена.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Основни заплахи в борбата с болести в житни култури

В предстоящите месеци от изключително значение е опазване на пшеничните посеви от болести по листната маса и класа.

Основните болести са фузариум по класа, кафява и жълта ръжда, септория и др.

Борбата е необходимо да се извежда при наличие на условия за развитие на болестта (ПИВ).

КАФЯВА И ЖЪЛТА РЪЖДА: Загубите от нея при пшеницата могат да достигнат до над 20-30%. Разпространява се чрез вятъра на хиляди километри, което прави заразата възможна дори и до преди това да не я е имало на съответните полета. Борбата се извежда при поява на лигулата на флаговия лист - 10% степен на нападение и 1-ви сори по предпоследния лист или при поява на ½ от класа - 10-20% степен на нападение; 1-ви сори в/у предпоследния лист и по време на цъфтеж - 30% степен на нападение; 1 –ви сори по флагов  лист.

СЕПТОРИЯ ПО ЛИСТАТА И  КЛАСА: силно вредоносна болест по пшеницата и житните култури. Може да редуцира добива до 50%.

ФУЗАРИУМ ПО КЛАСА – силно влошава качествата на продукцията, заразените семена са източник на токсини, токсични за хората и животните. Моментът на борба е строго специфичен и трябва да е точно по време на цъфтеж. При откриване на такива токсини в пшеницата продукцията може да не бъде реализирана на пазара. Праг на икономическа вредност (ПИВ) - при поява над 70% отн. възд. влажност във фаза цъфтеж. Особен риск представляват условия за заразяване с фузариум, когато по време на цъфтеж има регулярни превалявания. Това влошава както качеството, така и количеството зърно, което може да очакваме като добив. Един от най-добрите продукти срещу фузариум по класа е Солигор.

фузариум по класа

кафява ръжда

 Жълта ръжда1

Солигор Децис ПР 1 е надеждният фунгицид срещу фузариум по класа

За борба срещу най-вредоносните болести в пшеница – ФУЗАРИУМ, ЖЪЛТА И КАФЯВА РЪЖДА, СЕПТОРИОЗА

  • Трикомпонентен фунгицид с концентрирано съдържание на системни акативни съставки – триазоли.
  • Комплексно решение (защита от листни болести и болести по класа),отлично покритие на листната маса при второ третиране.
  • Доза 70-80 мл/дка решава проблемите с най-значимите гъбни болести в пшеница.
  • Съдържанието на протиоконазол в Солигор го прави най-доброто решение за борба с фузариум по класа при третиране във фаза цъфтеж на пшеницата
  • Протиоконазол – триазол с най-висока оценка при борба срещу фузариум по класа

Основни заплахи в борбата с неприятели в житни култури

През май и юни пшеницата е подложена на нападение от множество неприятели. Най-вредоносни са листните въшки, житна дървеница, житна пиявица и бръмбар житар.

Борбата е необходимо да се извежда при достигане на ПИВ (праг на икономическа вредност), като при силно нападение тези неприятели могат да нанесат сериозни поражения върху добивността и качеството на пшеницата.

ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА – обследванията се правят в различни фази, най-важните от тях са фаза вретенене: ПИВ 1-1,5 бр./кв.м. и млечна зрялост като се обследват ларвите ПИВ над 2 бр./кв.м. при 30% ларви 3-та възраст. Всяка ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА поврежда средно по 45 до 55 зърна, което причинява значителни щети върху добива.

За ЖИТНА ПИЯВИЦА се прави обследване срещу възрастно във фаза вретенене ПИВ 30-50 бр/кв.м.

и фаза изкласяване – цъфтеж на ларви 15-20 % унищожена листна повърхност или 1 бр. на лист.

При зимната пшеница, когато от 12 до 25% от листната повърхност е унищожена, добивите се намаляват с 14%, а при плътност една ларва на едно растение - с 10 кг на декар.

ЛИСТНИ ВЪШКИ – прави се обледване на няколко пъти. Във фаза изкласяване и начало на млечна зрялост върху ларви и нимфи – над 30 въшки на клас и над 50 % нападнати растения.

ЖИТАР – обследването се прави във фаза цъфтеж – наливане на зърното ПИВ 3-5 бр./кв.м.

Следващо обследване е във фаза млечна - восъчна зрялост ПИВ 6-8 бр./кв.м. В години на по-масовото им намножаване загубите на добива достигат до 20-30%, а в отделни случаи - и до 50%.

нападение от листни въшкижитна дървеницажитна пиявица 

 

 

Солигор Децис ПР 2 е иновативен широкоспектърен инсектицид за борба срещу най-вредоносните неприятели в пшеница – ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА, ЖИТНА ПИЯВИЦА, ЖИТАРИ И ЛИСТНИ ВЪШКИ

  • Концентрирано активно вещество
  • Нова формулация,даваща максимален ефект
  • По-добро полепване и задържане върху растението
  • По-малко логистични разходи при употреба
  • Ефикасен срещу икономически най-важните неприятели в житни култури
  • Освен директен инсектициден ефект, Децис 100 има и отблъскващ ефект и потиска храненето на насекомите
  • Отлична смесимост със фунгициди на Байер
  • Доза 6,3 – 7,5 мл/дка

СОЛИГОР и ДЕЦИС 100 ЕК - ЗАВЪРШЕНА ЗАЩИТА В ЖИТНИ

За повече информация посетете нашия сайт www.cropscience.bayer.bgили се свържете с нашите регионални представители https://www.cropscience.bayer.bg/bg-BG/Consultation.aspx

Публикувана в Растениевъдство

Бързото преодоляване на негативните последици може да стане със спасителни практики

Агр. Петър Кръстев

Тази пролет целият свят е в стрес, а самият термин „стрес“ е актуален повече от всеки друг път. Тук ще говорим конкретно за селското стопанство, тъй като сполетялата ни пандемия от COVID-19 като че ли измества всички други теми. Но ако в момента не предприемем и не направим нищо в земеделието, през юли ще бъдем още по-стресирани от получената реколта.

На първо място, разбира се, става въпрос за основната култура у нас – пшеницата, и нейното състояние към момента. Обследванията на специалистите показват, че картината е една и съща с малки нюанси за всички райони на страната – стрес от недостиг на влага и повреди от възвратните студове – сланите.

Както при всички земеделски култури, така и при пшеницата стрес факторите са достатъчно много. Но основните са тези, които се причиняват от самия човек (всяка пестицидна обработка), и тези, които са вследствие на природни явления като студове, високи температури, суша, градушка, наводнения и др.

Сред най-значимите стрес фактори за пшеницата тази пролет са:

  • Недостигът на влага поради крайно ниските запаси в почвата след аномално топлата и безснежна зима.

  • Наличие на значителен брой възвратни студове след разкаляване на растенията и възобновяване на пролетната вегетация.

Някои агрономи смятат, че след като пшеницата е способна да преживее много ниски отрицателни температури през зимата, понижението им до минус 2 – 5°С през пролетта няма да повлияе на нейното физиологично състояние. Но физиологията на зимните култури е проектирана така, че след размразяването (възобновяване на пролетната вегетация) веществата, които защитават клетките от ледени кристали, наречени криопротектори, се разпадат.При следващите резки спадове на температурите на въздуха пшеницата няма време да реагира, а самите молекули на водата вътре в клетката се превръщат в ледени кристали, които разкъсват клетъчните стени и причиняват непоправими щети.

Sled slanite

За облекчаване на стреса при пшеницата през 2020 г. са препоръчителни следните дейности:

  1. Следене на валежите и третиране на растенията с фитохормони на растежа.

  2. Възстановяването на растенията може да се подпомогне с продукти на базата на аминокиселини.

  3. Внасяне на фосфорно-калиеви торове, което е важно не само есента.

  4. Внасяне на листни торове с комплекс от микроелементи.

  5. Проверка на качеството на водата при приготвяне на разтворите за третиране на посевите.

Особености на листното подхранване след повреди от измръзване

Днес пазарът на агрохимикали предлага богата и разнообразна гама от стимулатори на растежа, антистрес продукти, течни комплексни торове с формулации за възстановяване на зимните култури след измръзване и др. В тази сложна обстановка за земеделците е доста трудно да се ориентират и да изберат най-правилното решение.

Не бива да забравяме, че времето за сеитба на пшеницата миналата година беше доста удължено. Поради недостига на влага, сеитба се извършваше октомври, ноември, че дори и декември. В резултат на това посевите са много разнообразни – на едни площи пшеницата влезе в зимата добре развита и братила, на други — поникна през февруари. За отбелязване е също така, че през зимата растенията почти през цялото време вегетираха за сметка на положителните температури (около и над биологичния минимум 5°С) и не успяха да натрупат въглехидрати, което би им позволило по-леко да понесат възвратните студове. 

Sled slanite4

В края на януари– началото на февруари 2020 г. зърнопроизводителите започнаха да внасят азотните торове, което доведе да стимулиране на интензивен растеж на вегетативната маса. Всички запасни хранителни вещества бяха изразходвани за този процес. Като краен резултат: колкото по-добре е била развита пшеницата, толкова по-силно тя пострада от възвратните студове. Посевите във фаза втори-трети лист понесоха по-леко замръза от сланите, а добре развитата пшеница пострада доста силно. Да вземем за пример местата, където през есента имаше валежи, пшеницата беше рано засята и се разви нормално, а през пролетта бе внесено оптимално количество торове и стимулатори. Какво се случи с тези посеви сега? След силните и с продължително времетраене слани, голяма част от вегетативната маса измръзна и впоследствие изсъхна. В тези най-тежки случаи листното внасяне на хранителни елементи трябва да стане, след като израснат новите листа.

Полезна стратегия

За силно пострадалите от слани посеви е необходимо да се изчака пет-седем дни. Ако точката на растеж е жива и кореновата система е здрава, растението ще започне да стимулира нарастването на нова вегетативна маса. Задачата на земеделеца е да работи за братене, като направи кореново подхранване с комбинирани торове. В този случай е важен комплексният подход с внасянето на следните торове:

  • азот – работи върху развитието на вегетативната маса;

  • фосфор – стимулира развитието на вторична коренова система;

  • калий – засилва всички физиологични процеси. 

Начини на внасяне на торовете

Ако се очакват валежи, торовете могат да се разхвърлят повърхностно. Агрономите знаят, че ако падне дъжд, той ще разтвори тора и ако нитратният азот проникне дори на два сантиметра в почвата, той няма да се изпари и ще бъде достъпен за кореновата система. Разбира се, ако падналите валежи са два-три милиметра, дъждът е непродуктивен, без стопанска стойност. А 10 мм и повече вече се смятат за панацея.

Ако не се предвиждат валежи, по-добре е сложните торове да се внесат със сеялка за торовнасяне. Тази практика у нас не е много разпространена при културите със слята повърхност, каквата е пшеницата, но предвид все по-честите пролетни засушавания, вероятно ще се наложи. И когато полето видимо се изравни и позеленее, тогава е много добре да се внесат комплексни листни торове с микроелементи и стимулатори на растежа.

Публикувана в Растениевъдство

Изминалият седмичен период (16-23.04) премина под знака на глобалната пандемична криза и се характеризираше с колеблива ценова конюнктура на зърнените пазари в Европа и САЩ.

Най-динамичният елемент в зърнения комплекс през изминалите две седмици беше пшеницата, която запази висок ценови волаталитет предвид засилената спекулативна активност на пазара. След двупосочни ценови колебания майският контракт пшеница на борсата в Чикаго завърши седмичния период с ограничено положително отклонение от 2,50 долара, на равнище около $201/т. На борсата в Париж цените на мелничарското зърно почти през целия изминал период се катериха нагоре, като на 20 април котировките на майския контракт се изкачиха до високите февруарски стойности – EUR206/т, но на 22-23 април борсата заличи голяма част от спечеления аванс и завърши седмицата на равнище EUR199,25/т, с положително отклонение от EUR4,50спрямо предходния седмичен период. Експортните котировки на френска пшеница 11,5-12,5% протеин останаха почти непроменени EUR207-209/т FOB(EUR188/т FOB - 23.04.19 г.).

В началото на изминалия седмичен период видяхме и първото от месеци насам много успешно представяне на френската пшеница в египетски търг.

На 16 април Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 240 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 21 май - 5 юни 2020 г., в това число: 180 хил.т френска пшеница и 60 хил.т руска пшеница .

 

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

1

60 000

Франция

Glencore

239.80

12.00

251.80

2

60 000

Франция

Glencore

239.80

12.00

251.80

3

60 000

Франция

Hakan

239.80

12.00

251.80

4

60 000

Русия

Agro AST

242.45

9.30

251.75

Търговците очакват запазване на относително високите цени на мелничарското зърно в ЕС през близките дни.

- Липсата на валежи в Северна Европа вече създава проблем за производителите. Според европейските агроспециалисти „на първо място, това вероятно ще има негативен ефект за добивите от зимните култури в ЕС, но също така застрашава и нормалното провеждане на пролетната сеитба”

- Поради редуцирането на площи и сухото време експертите на Strategie Grains намалиха прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2020/21 маркетингова година с 1,7 млн. тона, в сравнение с мартенската прогноза - до 135 млн. тона, а това което е с 8% по малко от прогнозирания резултат за настоящия сезон.

- В търговските среди на Запад усилено се говори, че квотата за износ на пшеница от Русия може да бъде изчерпана още в средата на май.

Експортните котировки на пшеницата на руския и украинския пазар през изминалите седем дни останаха почти непроменени - $228-231FOB за пшеница 12,5% протеин, $226-228FOB за зърно с 11,5% протеин и около $220/т FOB за фуражна пшеница ($221-223; $215/т и 210 FOB съответно към 23.04.19 г.).

Поскъпването на пшеницата се отрази здравословно върху цените на царевицата на европейския пазар. На 15 април цената на юнския контракт царевица се срина до месечното ценово дъно от – EUR161/т, но на 23 април борсата затвори на равнище EUR 166/т (EUR 164/т – 17.04.19 г.).

 

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Фитопатолозите са обезпокоени от появата на нова разновидност на причинителя на жълтата ръжда по пшеницата

Зърнопроизводителите от цяла Великобритания наблюдават безпрецедентно нивона заболяване назимната пшеница от жълта ръжда, особено в по-късните посеви. Според фитопатолози от селскостопански научни институти, необичайно високото ниво на инфекция е обусловеноили от мутация на познатата досега раса на жълтата ръжда, или в островната държава вече има напълно нова раса на болестта.

„Ние направихме изводивъз основа на това, че дорисортове пшеница с рейтинг на устойчивост към болестта осем-девет (по десетстепенна скала), демонстрират признаци на заболяването“, коментират специалистите. Ако болестта не се спре навреме, земеделците ще понесат значителни загуби, тъй като жълтата ръжда значително намалява фотосинтезиращата повърхност на растенията.

„Ако производителите на пшеница не контролират жълтата ръжда навреме, могат да понесат загуби на добив до 70% от високочувствителните сортове, а среднатазагуба надобив от болестта без контрол е около 40%, поясняват експертите.

В настоящия моментна всички британски зърнопроизводителите препоръчано да направят преглед на своите посеви с пшеница за наличие на тази болест и ако тя присъства, да приложат фунгициди, колкото се може по-рано, за да избегнатпо-късно третиране с по-високидози пестициди.

Днес производителите на пшеница имат два основни варианта за борба с болестта: триазоловфунгицид или продукт на основата на стробилурин. Фитопатолозите препоръчват дасе използва триазол, тъй като тази група фунгициди е бързодействаща и активното вещество бързо прониква в растенията. Също така триазолът да се смеси с фунгицид от друга група, за да може едновременно да се изведе борбата и с развиващата се по това време инфекция от септориоза в културата, препоръчват специалистите.

След безпрецедентния зимен сезон нова раса жълта ръжда е последното нещо, от което сега се нуждаят производителите на зимна пшеница. Затова стопиране развитието на болестта с прилагането наподходящи фунгицидие жизнено важно за максимално опазване потенциала на заложения добив,категорични са експертите.

Тази информация трябва да е сигнал за внимание и към нашите зърнопроизводители, които масово се отказаха от българските сортове пшеница и отглеждат западноевропейски сортове, които са чувствителни към жълтата ръжда.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалите седем дни наблюдавахме едно противоречиво развитие на зърнените пазари, обусловено както от фундаменталните (балансовите) фактори, така и от засиленото влияние на спекулативния елемент на фона на коронавирусната зараза. Прави впечатление, че за разлика от предходните седмици този път участниците в зърнената търговия от двете страни на Атлантика с повишено внимание наблюдаваха ситуацията на Стария континент.

 

Анализаторите коментират, че ограничителните мерки при износа на зърнени храни, приложени от Русия и Украйна, бяха предварително оповестени, но въвеждането на ембарго при износа на зърно за трети страни от Румъния изненада пазара.

 

Румъния стана първата държава в света, която въвежда забрана за износ на зърнени храни по време на пандемията, информира Bloomberg. Северната ни съседка е основен износител на пшеница за Близкия изток. От началото на 2019/20 г. до 5 април Румъния е натоварила за износ 4,2 млн. т пшеница, което я прави вторият най-голям износител на мека пшеница в Евросъюза. На първо място е Франция с 8,0 млн.т, а след румънците се нареждат германците и поляците с 3,3 млн.т и 2,35 млн.т съответно. Естествено, че оттеглянето на румънците от пазара на фона на по-ограничено предлагане на мелничарско зърно от Русия и Украйна първоначално предизвика повишение на котировките на борсата в Париж до най-високите стойности от януари месец насам - EUR199,50/т.

 

Веднага след празниците пазарът започна да коригира надолу, като на 15 март майският контракт мелничарско зърно затвори в Париж на равнище EUR194,75/т. С 2-3 евро, в сравнение с пиковите стойности се понижиха и цените на френската пшеница на експортния пазар – до EUR 203-204FOB Руан. Намалението на напрежението на пазара последва след обяснението на румънските власти, че корабите започнали товарене ще могат да го довършат. Освен това, поради високите цени французите загубиха египетския търг, спечелен изцяло от износителите на руска пшеница – 120 хил. тона по цени $$239,95-243FOB за товарене 15 май - 5 юни. Спирането на румънския износ засили интереса към покупки на пшеница от Русия и Украйна. Търговците бързаха да осигурят необходимите количества в рамките на определените за износ квоти.

Експортните котировки на пшеницата на руския и украинския пазар през изминалите седем дни се покачиха с нови 5-7 долара до $228-230FOB за пшеница 12,5% протеин, $225-227FOB за зърно с 11,5% протеин и около $220FOB за фуражна пшеница ($227; $221/т и 215 FOB съответно към 15.04.19 г.).

За разлика от пшеницата, котировките на царевицата в ЕС през разглеждания период се плъзгаха само надолу, повлияни от рязкото поевтиняване на фуражното зърно в САЩ след оповестяване на прогнозите за рекордно увеличение на засетите площи и то при драстичното намаление на търсенето на царевица за производството на биоетанол.

На 15 април юнският контракт царевица затвори на борсата в Париж на равнище EUR163/т, в сравнение с пиковите стойности от 7 април от EUR167/т и EUR164/т – 15.04.19 г. Френска царевица в момента се предлага за износ по EUR168FOB, а украинска – по $178FOB, в сравнение с EUR171/т FOB и $180/т FOB в края на предходния седмичен период и EUR173/т и $175FOB през същия период на 2019 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Както и прогнозирахме в предишния ни пазарен обзор ограниченията за износ на пшеница, въведени от редица страни и преди всичко от Русия и Украйна, повлияха за прекъсване на низходящото развитие на цените на пшеницата на европейските пазари и обърнаха вектора във възходяща посока. Вчера и румънското правителство взе решение за временно спиране на износа на зърнени храни за държави извън Евросъюза. Междувременно търсенето на пшеница за износ остана на високо равнище и в Европа и в САЩ.

Търговските източници информират, че египетското правителство усилено изкупува зърно на вътрешния пазар и вероятно ще засили и вноса с цел изграждането на „стратегически запас, достатъчен да покрие вътрешното търсене в продължение на 7-8 месечен период. Като подкрепяща цените новини беше възприета и първата покупка на саудитската държавна агенция SAGO на 60 хил. тона руска пшеница. Анализаторите акцентират, че сделката стана възможна след като саудитската страна облекчи фитосанитарните изисквания за внос от Русия.

През периода от началото на сезона 2019/20 г. Русия натовари за износ общо 33,7 млн. т зърнени храни, с 11,7% по-малко, в сравнени със същия период на предходния сезон, като износа на пшеница спадна с 11,8% - до 27,9 млн.т. Вчера Министерството на земеделието на САЩ намали оценката си за обема на руския износ на пшеница през 2019/20 маркетингова година от 35,0 млн.т до 33,5 млн.т, а това е с 2,3 млн.т по-малко спрямо предходния сезон.

В същото време прогнозата за ЕС е увеличена с 1,5 млн.т – от 32,0 млн.т на 33,5 млн.т. Участниците в зърнената търговия са обезпокоени от информациите за недостатъчни количества валежи в редица европейски страни.

Предвид несигурността свързана преди всичко с пандемичната криза в глобален мащаб и ограничителните мерки е напълно разбираемо увеличеното търсене и по-високите цени на пшеницата в навечерието на дългите католически празници. Европейските зърнени пазари ще са във ваканция от петък до понеделник включително и участниците във фючърсната търговия в Париж побързаха да покрият късите си позиции през последните дни.

Майският контракт пшеница завърши седмичния период (3-9 април) с драстично положително отклонение от около 8 евро, на равнище EUR 198 за тон. С 4 – 6 евро поскъпна френското мелничарско зърно и на експортния пазар – до EUR 206-207FOB Руан (EUR 197FOB Руан (10.04.19 г.). Цената на царевицата обаче остана практически непроменена - около EUR165/т на борсата в Париж и 168-171/т FOB Бордо/Рейн (ЕUR 170/т иЕUR173/т FOB – към 10.04.19 г.).

Експортните котировки на пшеницата на руския и украинския пазар през изминалите седем дни се покачиха с 4-5 долара и ва момента са както следва : $221-223FOB за пшеница 12,5% протеин, $217-220FOB за зърно с 11,5% протеин и около $211-213FOB за фуражна пшеница ($227; $222/т и 215 FOB съответно към 10.04.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 56

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта